БЪЛГАРИЯ – МРЪСНАТА ИГРА С ЛЕКАРСТВАТА

0
29

Навсякъде по света медикаментите са едно от най-сериозните пера в бюджета за здравеопазване. За да превърне една молекула в хапче, което лекува или поне облекчава болките и страданията на хората, фармацевтичната индустрия влага милиарди в продължение на 10-15 години. И трябва да си ги върне с печалба. Истерията около птичия грип и медикамента тамифлу е поредното доказателство за това. Лекарите от своя страна масово изписват на пациентите си най-модерните и съответно най-скъпите лекарства. Така е и в България. С тази разлика, че бедната иначе държава, която заделя за здравеопазване едва 4,8% от брутния си вътрешен продукт, си позволява да харчи оскъдните средства по един престъпен начин.
До началото на демократичните промени през 1989 г. България е сериозен производител на лекарства, които не отстъпват на западните. Тя задоволява своите нужди и изнася зад граница. Не е тайна, че част от технологиите са плод на промишлен шпионаж. Но това само доказва колко добре се е справяло научно-техническото разузнаване на страната. Днес от евтиното собствено производство на медикаменти почти няма следа.

Проектът “Бостън”

Българската фармация е второто направление след Военнопромишления комплекс, което силно заинтригува американците след 10 ноември 1989 г. През 1992 г. с пари от програмата ФАР и неизвестно по чия поръчка консултантска група от Бостън, САЩ, разработва проект за развитието на фармацевтиката в България. Според документа целта на проекта е подготовка и осъществяване на сделки за приватизация. Американските специалисти препоръчват радикално съкращаване на мощностите, персонала и асортимента. Според тях различните производства трябва да се разделят, а някои дори да се закрият напълно, за да се улесни приватизацията. Единственият, макар и не особено голям шанс за България, американците виждат в производството на субстанции, които страната би могла да изнася за Русия, но индиректно – чрез големите западни фирми.

Американците искат да ни върнат към манифактурното производство и за да не им пречим на пазара, да правим само лигнин и билков чай, оценяват Бостънския проект български специалисти. Не е тайна, че точно експерти от САЩ съсипаха с приватизацията най-добрите фармацевтични производства на Унгария и Чехия, допълват те.

Така или иначе Бостънският проект е реализиран в съкратени срокове. Не без помощ отвътре, разбира се. Знайни и незнайни държавни чиновници спечелиха добри пари от това. А няколко частни лица натрупаха милиони.

Нелегалният износ

Докато фармацевтичната индустрия бавно умира, контрабандата на български лекарства върви с пълна сила. От заводите излизат цели тирове без документи. После еднолични търговци ги изнасят в Русия. По цени далеч по-ниски от тези за вътрешния пазар. Стига се дотам, че в София една опаковка български аналгин струва 60 стотинки, а в Москва – само 9 цента.(1) Най-голяма разлика в експортните и вътрешните цени има при лекарствата, които се плащат 100% от здравната каса. По данни на икономическата полиция от 2000 г. само от един ТИР се печелят 50 000-60 000 щатски долара.

Първата голяма афера гръмва през 1996 г. Чрез фирмата си “Клото” едноличният търговец Петър Терзиев, актьор по образование и зет на бившия министър-председател по времето на Тодор Живков – Георги Атанасов, получава 88 сертификата за износ на лекарства, без да представи фактури за тяхната покупка. Печалбите се изчисляват на милиони долари. Разрешителните на “Клото” са подписани от първия зам.-министър на здравеопазването в правителството на Жан Виденов – Петко Узунов, заради което е уволнен. Срещу Петър Терзиев е образувано следствено дело. По-късно то е прекратено, а Терзиев става съдружник в “Балканфарма” и купува за жълти стотинки трите големи фармацевтични завода в Дупница, Разград и Троян.

Нито един от разкритите по онова време случаи на нелегален износ на лекарства не стига до съда.

Печалбите на търговците са за сметка на гражданите и редовно се узаконяват от всяка власт. Мотивите са различни, схемата – почти еднаква.

Така например, през юни 1998 г. министърът на здравеопазването Петър Бояджиев обещава цените на всички лекарства да паднат с 10%. Правителството обаче намали надценките в аптеките от 28 на 25%. В резултат чуждите медикаменти поевтиняват, а българските поскъпват. През октомври същата година шефът на парламентарната комисия по здравеопазване д-р Борислав Китов заявява: “Лекарствата няма да поскъпват драстично в продължение на 3 години.” Само 6 месеца по-късно, през март 1999 г., аналгинът скача на 240 лв., седалгинът – на 765 лв., а аспиринът с витамин С – на 1649 лв. (2)

В края на същата година е регистриран втори ценови шок. Най-големият производител “Балканфарма” (б. а. – фирмата днес се казва “Актавис” и е собственост на исландския милиардер Тор Бьорголфсон) вдига цените на 60 лекарства с до 100%. От фирмата се оправдават с необходимостта от “огромни инвестиции”, цените на бензина и скока на долара.

Правителството се опитва да поправи тази несправедливост и въвежда пределни цени на медикаментите, но не за производителите, а за аптеките. Така на 7 ноември 2000 г. над 100 български лекарства поскъпват двойно. Съвсем законно, с одобрението на поредния министър на здравеопазването Илко Семерджиев. След два месеца той сваля цените на вносните препарати с 12% заради курса на долара. При българските обаче не настъпва никаква промяна. Напротив. През февруари 2001 г. производителите отново искат увеличение с 30 до 50%. И за малко да го получат. Но наближават избори и управляващите от СДС решават да изчакат. Цените са вдигнати на 18 юли 2001 г. със 70%.

Пет месеца по-късно новото правителство на Симеон Сакскобургготски решава да въведе 20% ДДС върху лекарствата. Скандалното министерско постановление № 300 от 21 декември 2001 г. изглежда така, сякаш е писано в офиса на някой производител или търговец на едро. Лекарствата моментално скачат средно с 38%. Така аналгинът, който в началото на същата година струва 0,23 лв., в края вече се продава по 0,62 лв.

Мирис на корупция

Разпродажбата на фармацевтичните заводи, нелегалният износ и безумните решения на различни правителства превръщат България от производител и износител на лекарства във вносител. Вносът се поощрява всячески и отвън, и отвътре. Отвътре вече казахме как – с цените. И с явната реклама на чуждите медикаменти. Някои търговци на едро и дребно дори записват в стратегията си за пазарно поведение следния текст: “На лица между 25 и 40 години НЕ СЕ ПРОДАВАТ БЪЛГАРСКИ ЛЕКАРСТВЕНИ СРЕДСТВА” .

От своя страна чуждите фирми започват да зарибяват български лекари с дребни суми и задгранични командировки срещу изписването на определен медикамент.

По данни на здравното министерство през 1996 г. вносът на лекарства в България възлиза на близо 7 милиарда (неденоминирани) лева. Най-голям дял се пада на скъпите животоспасяващи медикаменти. Първоначално държавата в лицето на здравното министерство определя квоти на вносителите. Критериите, по които става това, са повече от съмнителни. Никой не може да обясни защо на една фирма се дават 20%, а на друга – 60%. В същото време някои здравни чиновници видимо се замогват. Сигналите в печата обаче си остават там. Прокуратурата не проявява интерес към тях.

След старта на здравната реформа и създаването на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) през март 1999 г. идва времето на търговете и голямата корупция. Конкурси за лекарства правят Министерството на здравеопазването, НЗОК, държавните и общинските болници. Цената няма значение – бедната иначе държава купува само най-скъпото.

“Според мен изобщо не трябва да има търгове за лекарства. Те се правят, защото създават условия за корупция. Медикаментите са по-скъпи, но чиновниците взимат комисиони. България е една от малкото държави в Европа, която продължава да провежда такива търгове”, казва д-р Стойчо Кацаров, депутат в 39-ото Народно събрание.

Ето един пример в подкрепа на неговите думи. През 2002 г. в България са похарчени двойно повече пари за инсулин, отколкото в Германия. Причината – една опаковка лантус (вид инсулин) в България се продава 10 пъти по-скъпо, отколкото в Западна и Източна Европа (3). Само за този препарат НЗОК дава 7 млн. лв. и издънва бюджета си. Касата е принудена да свали реимбурсацията на медикамента от 100% на 75% и болните да си доплащат. В същото време от 220 000 лв. месечно оборотът на фирмата производител “Авентис” скача на 1 млн. лв. След разследване на пишещата тези редове, публикувано във в. “Стандарт”, компанията е принудена да свали цените.

Според специалистите от диабет в България страдат около 200 000 души. От тях 45-50 хил. са на инсулин, 120 000 на таблетки, а останалите – на комбинирано лечение. За всички плаща здравната каса. Колко от диабетиците се нуждаят от лантус, се оказва доста интересно. На 3 октомври 2003 г. в официално писмо на НЗОК се посочва, че няма нито един пациент на лечение с този препарат. На 12 декември обаче от касата пишат друго – че имат програма, в която за лантус са предвидени 2000 души. Как става тази работа и само фирмата производител ли е виновна?

В България има една поговорка, че не е луд този, който е изял баницата, а онзи, който му е разрешил. В конкретния случай това е директорът на здравната каса д-р Димитър Петров, петият поред на този пост за 5 години. Освободен е в края на 2003 г. Ето какво казва за неговото управление д-р Петко Салчев, зам.-министър на здравеопазването в правителството на НДСВ: “До момента не съм получил пълен отчет как се изразходват средствата за лекарства, въпреки че съм член на Управителния съвет на НЗОК и няколко пъти съм искал информация. Дават ми се цифри колко лева са похарчени. Но не казват за какви лекарства, колко пациенти са лекувани и по какви програми”. (4)

Същото може да се каже и за предишните ръководства на здравната каса и нейните шефове. Всички те са освободени, без да им се потърси каквато и да било отговорност. Така се сменят и министрите – горе-долу по двама при всяко управление, и здравните чиновници на възловите места. Явно никой няма интерес да им потърси сметка. А това означава, че корупцията стига до много по-високи нива.

Ще попитате, откъде чуждите фирми имат пари за подкупи? Нали това все пак са големи западни компании, а при тях има ясни правила и строг контрол? Така е. И точно заради това съвсем не всички фирми могат да си позволят да дават рушвети. Но има и по-агресивни играчи на пазара, които често нарушават етичните норми в бранша. Схемата, по която правят това, е много проста. Внася се в България определено количество скъпи лекарства като дарение. Пратката е освободена от митнически сборове, такси и ДДС. После медикаментите се продават на болници или аптеки. С получените пари се формира черна каса и от нея се вадят подкупите. Сумите са достатъчно големи, за да стигнат за всички по веригата – от здравните чиновници до политиците.

Феноменът Тихомир Каменов

Тихомир Каменов безспорно е един от най-големите и най-агресивните играчи на пазара на лекарства в България. По образование е юрист. Фирмата му “Търговска лига” е регистрирана в края на 1991 г. със солидния за онова време капитал от 50 000 лв. Тогава Каменов е едва 31-годишен. Седалището й е в апартамент в “Надежда” – евтин квартал на София със стари панелни жилища. Днес дружеството има луксозен офис на бул. “Г. М. Димитров”, два завода за лекарства във Варна и Пловдив, над 200 аптеки в пълно противоречие със закона. Самият Каменов живее със семейството си в Швейцария.

Първият си голям удар търговецът прави през 1995-1996 г. Тогава той става единственият доставчик на лекарства за “Пирогов”. Купува медикаментите по цени на производителя и ги продава с надценка от 15 до 30%. Пак по това време печели и сключва със здравното министерство 13 договора за внос на животоспасяващи лекарства. На министерството са представени фактури за 7 668 572 лв. и то плаща веднага. После се оказва, че между тези фактури и митническите декларации има разминаване в цените, теглото, броя на опаковките. Всичко е завишено в полза на доставчика, а държавата е ощетена с близо 50 000 щ. дол. По случая е образувано дело. Каменов е изправен пред съда, но е оправдан.

Наскоро гръмна нова афера. Проверка на НСБОП и Икономическата полиция установява, че фирмата на Тихомир Каменов “Търговска лига” е извършила 135 митнически нарушения за периода 2002 – 2004 г. Забавено плащане на ДДС, разминаване на декларирани и фактурирани количества, дублирани митнически декларации. Документите показват, че едни и същи медикаменти са продавани на държавата по два пъти, други хем са в митнически склад, хем с тях лекуват пациенти в болниците. Съществуват сериозни съмнения за контрабанден внос и незаконен реекспорт. Според счетоводния баланс на “Търговска лига” за 2004 г. в нейните складове има лекарства за 42 млн. лв. Чисто физически това е абсурдно. В България няма дистрибутор със складове, които да поберат такова количество медикаменти.

За нарушенията са уведомени Агенция “Митници”, здравното министерство, Върховната касационна прокуратура. Никой не предприема нищо.

На всичкото отгоре се оказва, че Каменов е заложил в Булбанк животоспасяващи лекарства за 35 млн. лв., които не са негови. Заемите му възлизат общо на 50 млн. евро, показва справка в регистъра на особените залози в Министерството на правосъдието. Заложено е имуществото на “Търговска лига” и парите по сметките на фирмата, цялото предприятие “Образцови аптеки”, оборудването на завода “Чайка фарма” и вземанията по всички договори за доставка на лекарства, сключени със здравното министерство, здравната каса и болниците. Ако Тихомир Каменов спре да връща кредитите, здравната система може да рухне. От пресцентъра на Министерството на здравеопазването заявиха, че не дължат нищо на търговеца и че ако той фалира, ще се обърнат към друг дистрибутор, който да поеме доставките.

За нанесените щети на държавата обаче всички отговорни институции мълчат като риби. Колко струва тяхното мълчание само те си знаят.

Бизнесът с лекарствата много прилича на този с оръжията. И двата са нециклични, вървят непрекъснато. А играчите не са сами. Над тях винаги има здрав политически чадър.

Бележки:
(1) Бр. 1 от 8 януари 2002 г. на руския информационен бюлетин “Медицина”
(2) Цените са в неденоминирани лева
(3) Справка Gelbe Liste, 2002 г., справочник за цените на лекарствата в Европа
(4) Интервю на д-р Петко Салчев за в. “Стандарт”, бр. 3944, 24 декември 2003 г.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук