СЪВ­РЕ­МЕН­НИ­ТЕ БЪЛ­ГА­РО-РУС­КИ ВРЪЗ­КИ

“Съв­ре­мен­ни­те бъл­га­ро-рус­ки ико­но­ми­чес­ки, по­ли­ти­чес­ки и ду­хов­ни връз­ки” беше темата на среща през декември в дис­ку­си­о­нен клуб “Пре­диз­ви­ка­тел­с­т­во” към РС на БСП – Сла­ти­на. Спе­ци­а­лен гост и во­дещ на дискусията бе проф. За­ха­ри За­ха­ри­ев – пред­се­да­тел на Фе­де­ра­ци­я­та за при­я­тел­с­т­во с Ру­сия и ОНД, член на ВС на БСП, ръ­ко­во­ди­тел на град­с­кия дис­ку­си­о­нен клуб “По­ли­ти­ка 21”.
Те­ма­та е под­хо­дя­ща за рет­рос­пек­ти­вен ана­лиз на пос­тиг­на­тото и на оно­ва, ко­е­то не е свър­ше­но на по­ле­то на бъл­га­ро-рус­ки­те от­но­ше­ния през 2006 г. Не­ка да за­поч­на с един кон­к­ре­тен из­вод, кой­то е клю­ч към ос­мис­ля­не на мно­го от про­це­си­те, про­ти­чащи днес на те­ри­то­ри­я­та на Ру­сия и бив­шия Съ­вет­с­ки съ­юз:

Ру­сия не е Съ­вет­с­ки­ят съ­юз и ни­ко­га ня­ма да бъ­де

Ако то­ва не се ос­мис­ли от ней­ния елит, от те­зи, ко­и­то оп­ре­де­лят ней­на­та по­ли­ти­ка, а и от нейните приятели, тя ед­ва ли би мог­ла да из­пъл­ни сво­я­та ис­то­ри­чес­ка ми­сия – да се ут­вър­ди ка­то един от ос­нов­ни­те цен­т­ро­ве на све­тов­на­та по­ли­ти­ка през ХХI век; да бъ­де един от ос­нов­ните по­лю­си в геополитическото пространство на един мно­го­по­ля­рен свят.

Ако за­поч­нем със със­то­я­ни­е­то на рус­ка­та дър­жа­ва, тряб­ва да кон­с­та­ти­ра­ме за жа­лост, че ре­дом с оп­ре­де­ле­ни тен­ден­ции на отрезвява­не и пре­ос­мис­ля­не на но­вите да­де­нос­ти, в рус­кия елит са налице са и твър­де мно­го за­ли­та­ния и инер­ци­он­ни мо­мен­ти от вре­ме­то на Съ­вет­с­кия съ­юз. По съ­щес­т­во те не са ни­то ло­ши, ни­то опас­ни за ми­ра и све­тов­на­та си­гур­ност, но не са под­п­ла­те­ни с ре­ал­ни­те въз­мож­нос­ти на Ру­сия да из­пъл­ня­ва сво­я­та ми­сия. То­ва ва­жи как­то за т.нар. пос­т­съ­вет­с­ко прос­т­ран­с­т­во, та­ка с не по-мал­ка си­ла за ге­о­по­ли­ти­чес­ко­то прос­т­ран­с­т­во, свър­за­но със Съ­вет­с­кия съ­юз в рам­ки­те на бившия Вар­шав­с­ки до­го­вор и СИВ, как­то и за близ­ки­те съ­юз­ни­ци на СССР в дви­же­ни­е­то на не­об­вър­за­ни­те от Тре­тия свят.

Как­во пос­тиг­на­ха рус­ка­та дър­жа­ва и рус­ки­ят уп­рав­ля­ващ елит през та­зи го­ди­на, ко­е­то поз­во­ли на Ру­сия по-уве­ре­но да при­със­т­ва в све­тов­на­та по­ли­ти­ка и ико­но­ми­ка, и как­во все още ос­та­ва ка­то цел през след­ва­щи­те го­ди­ни, за да мо­же тя, из­п­ра­вяй­ки се от­но­во на кра­ка, да от­с­то­я­ва в ге­о­по­ли­ти­чес­ки план сво­и­те ин­те­ре­си в ус­ло­ви­я­та на ХХI век.

През 2006 г. рус­ка­та ико­но­ми­ка нап­ра­ви мно­го се­ри­оз­на крач­ка към ук­реп­ва­не на своята ста­бил­ност. Очак­ва­ни­те тем­по­ве на на­рас­т­ва­не на съв­куп­ния об­щес­т­вен про­дукт са меж­ду 6 и 7 на сто за 2006 г. Та­зи ста­би­ли­за­ция се изя­ви още през 2004 г. и 2005 г. и то­ва го­во­ри за трай­на тен­ден­ция. Из­б­ра­на­та от ръ­ко­вод­с­т­во­то на рус­ка­та дър­жа­ва ико­но­ми­чес­ка стра­те­гия по съ­щес­т­во е вяр­на.

През 2006 г. бя­ха пред­п­ри­е­ти крач­ки към ук­реп­ва­не на со­ци­ал­на­та си­гур­ност на стра­на­та. Един от съ­щес­т­ве­ни­те мо­мен­ти е обя­ве­на­та от Пу­тин На­ци­о­нал­на прог­ра­ма за ста­би­ли­зи­ра­не на де­мог­раф­с­кия фак­тор. По офи­ци­ал­ни дан­ни Ру­сия го­диш­но гу­би око­ло 1 млн. ду­ши от на­се­ле­ни­е­то си. То­ва е дес­та­би­ли­зи­ращ мо­мент не са­мо за Рус­ка­та фе­де­ра­ция, но и по от­но­ше­ние на ко­лек­тив­на­та си­гур­ност в Азия, Ев­ро­па и в све­та ка­то ця­ло. Се­гаш­на­та лип­са на сис­те­ма за све­тов­на си­гур­ност раз­пал­ва оп­ре­де­ле­ни апе­ти­ти и ам­би­ции спря­мо Ру­сия как­то от стра­на на ней­ни опо­нен­ти, та­ка и от стра­на на ней­ни съ­се­ди, ко­и­то в дне­шен план са офи­ци­ал­ни при­я­те­ли, но в бъ­дещ план мо­гат да се ока­жат и се­ри­оз­ни пре­тен­ден­ти за ней­на­та ро­ля и мяс­то в све­тов­ни­те де­ла, както и по от­но­ше­ние на соб­с­т­ве­на­та й те­ри­то­рия. Ла­ви­но­об­раз­ното на­ма­ля­ва­не на на­се­ле­ни­е­то на Ру­сия за­ся­га чув­с­т­ви­тел­но край­ни­те те­ри­то­рии – Да­леч­ния из­ток, Си­бир. А там се на­ми­ра ос­нов­на­та част от по­лез­ни­те из­ко­па­е­ми и енер­гий­ни­те ре­сур­си на Русия. Ето за­що Пу­тин та­ка ос­т­ро и ка­те­го­рич­но пос­та­ви те­зи въп­ро­си пред Рус­ка­та Ду­ма и на­бе­ля­за се­ри­оз­на прог­ра­ма за на­сър­ча­ва­не на раж­да­е­мост­та. За вто­ро и след­ва­що де­те нап­ри­мер се по­лу­ча­ват по три хи­ля­ди руб­ли ме­сеч­но, ко­е­то е съ­щес­т­ве­но.

В Мос­к­ва се раз­гър­на го­ля­мо стро­и­тел­с­т­во, ко­е­то оба­че е не­дос­тъп­но за огромна част от руския на­род. В цен­тъ­ра на Мос­к­ва 1 кв. м се про­да­ва за 12 000 до­ла­ра, а в някои ра­йо­ни квад­рат­ни­ят ме­тър стру­ва 20 000 до­ла­ра. При­е­та­та прог­ра­ма е за со­ци­ал­ни жи­ли­ща и се­ли­ща, ка­то го­ля­ма част от тях са ори­ен­ти­ра­ни към те­зи ре­ги­о­ни, ко­и­то мо­гат да се пре­вър­нат в цен­т­ро­ве на бъ­де­щия ико­но­ми­чес­ки по­дем на Рус­ка­та фе­де­ра­ция.

В съ­щия кон­текст са мер­ки­те по от­но­ше­ние на пен­си­о­не­ри­те и ве­те­ра­ни­те. Бя­ха уве­ли­че­ни с око­ло 50 на сто пен­си­и­те на ве­те­ра­ни­те от вой­ни­те, на хо­ра­та, ко­и­то имат осо­бе­ни зас­лу­ги към рус­ка­та дър­жа­ва. За раз­ли­ка от на­ши­те пен­си­о­не­ри, в Ру­сия те получават се­ри­оз­ни над­бав­ки към пенсиите в размер на 30 на сто. Това се отнася за но­си­те­ли на ор­де­ни или тру­до­ви от­ли­чия и не оз­на­ча­ва, че проб­ле­мът на хо­ра­та от тре­та­та въз­раст е ре­шен, но мер­ки­те са се­ри­оз­на стъп­ка в та­зи по­со­ка.

Ам­би­ци­оз­на­ е рус­ката прог­ра­ма в об­ласт­та на здра­ве­о­паз­ва­не­то. От­с­то­я­ва се не­об­хо­ди­мост­та от здравна ре­фор­ма, близка до скандинавския модел, т.е. силно дър­жав­но здра­ве­о­паз­ва­не, без­п­лат­но ка­то пра­ви­ло, но ми­на­ва­що през здрав­ни ка­си и фон­до­ве. В рам­ки­те на та­зи прог­ра­ма се на­бе­ля­за­ха и кон­к­рет­ни дейс­т­вия за обез­пе­ча­ва­не с най-съв­ре­мен­на ме­ди­цин­с­ка апа­ра­ту­ра, за до­пъл­ни­тел­но из­г­раж­да­не на ин­ф­рас­т­рук­ту­рата, свър­за­на със здра­ве­то на хо­ра­та – не са­мо в цен­т­ро­ве­те, но и в край­ни­те ра­йо­ни. Не­от­дав­на по­ка­за­ха на Пу­тин пъ­ту­ващ влак-бол­ни­ца, а то­ва зна­чи, че се тър­сят фор­ми, с ко­и­то здра­ве­о­паз­ва­не­то да се доб­ли­жи до хо­ра­та и да ги об­лек­чи фи­нан­со­во.

Обновява се про­из­вод­с­т­ве­ната ба­за. През те­зи го­ди­ни на основата на енер­гий­ния фак­тор в Ру­сия се фор­ми­ра ог­ро­мен, ефек­ти­вен, ре­а­лен ста­би­ли­за­ци­о­нен фонд, кой­то пря­ко се кон­т­ро­ли­ра от пре­зи­ден­та, а опе­ра­тив­но се уп­рав­ля­ва от ми­нис­т­ри­те на ико­но­ми­ка­та и на фи­нан­си­те. В него са нат­ру­па­ни ог­ром­ни ре­сур­си, ко­и­то поз­во­ля­ват да за­поч­не тех­но­ло­гич­но об­нов­ле­ние на ос­нов­ни­те про­из­вод­с­т­ве­ни фон­до­ве на Рус­ка­та фе­де­ра­ция. Тук се вър­ви не са­мо по ли­ния на дър­жав­ния сек­тор, но се взи­мат мер­ки да се под­по­ма­га тех­но­ло­гич­но­то об­нов­ле­ние и в час­т­ния сек­тор.

Ва­жно е да се пре­о­до­лее изос­та­ва­не­то на рус­ка­та дър­жа­ва по от­но­ше­ние на на­уч­но-тех­ни­чес­ко­то раз­ви­тие. Бя­ха от­пус­на­ти мно­го по-щед­ри бю­дже­ти на Ака­де­ми­я­та на на­у­ки­те, на ней­ни­те на­уч­ни ин­с­ти­ту­ти, осо­бе­но на на­уч­но-про­из­вод­с­т­ве­ни­те цен­т­ро­ве, свър­за­ни с во­ен­ноп­ро­миш­ле­ния ком­п­лекс. По за­пад­ни дан­ни во­ен­ни­ят бю­джет на Ру­сия в мо­мен­та е над 200 млрд. до­ла­ра. За­си­ле­ното вни­ма­ние към проб­ле­ми­те на от­б­ра­на­та е същес­т­вен еле­мент, свър­зан не са­мо с ук­реп­ва­не на на­ци­о­нал­на­та си­гур­ност и по­зи­ци­и­те на Русия на меж­ду­на­род­на­та сце­на, но и с до­пъл­ни­тел­ни въз­мож­нос­ти за за­вър­та­не ко­ле­ло­то на во­ен­ноп­ро­миш­ле­ния ком­п­лекс – гръб­на­ка на рус­ка­та ико­но­ми­ка. Ру­сия нап­ра­ви не­ве­ро­я­тен скок и в из­но­са на во­ен­на про­дук­ция. През 2006 г. той над­ми­на 9 млрд. до­ла­ра. Ня­кой би въз­ра­зил, че та­зи циф­ра дос­ти­га­ше до 16 млрд. до­ла­ра, ко­га­то съ­щес­т­ву­ва­ше Съ­вет­с­ки­ят съ­юз, но тук го­во­рим за дру­ги ус­ло­вия. 9 млрд. до­ла­ра ве­че из­веж­дат Ру­сия до­ри пред САЩ по от­но­ше­ние на из­но­са на во­ен­на про­дук­ция. Те­зи раз­ра­бот­ки вли­зат и в мир­на­та ико­но­ми­ка и от­ва­рят въз­мож­нос­ти за ук­реп­ва­не на по­ли­ти­чес­кия ди­а­лог с дру­ги дър­жа­ви, в т.ч. Ки­тай, Ин­дия и т.н.

Друг ус­пе­шен мо­мент е ста­би­ли­за­ция на са­ма­та дър­жав­ност. Оп­ре­де­ля­що за “пе­рес­т­рой­ка­та” и Ел­ци­но­вия пе­ри­од беше га­ло­пи­ра­ща­та еро­зия на дър­жав­ност­та в Съ­вет­с­кия съ­юз, ко­я­то до­ве­де до не­го­вия раз­пад. На този процес беше сло­жен край. И тук, раз­би­ра се, зас­лу­ги­те на пре­зи­ден­та са из­к­лю­чи­тел­но го­ле­ми. Пу­тин е ема­на­ция на оп­ре­де­ле­ни пат­ри­о­тич­ни, здра­во мис­ле­щи си­ли в рус­ко­то об­щес­т­во и на оне­зи струк­ту­ри на Ру­сия, ко­и­то са приз­ва­ни да се гри­жат за си­гур­ност­та на дър­жа­ва­та. В този смисъл бяха изключително пра­вил­ни и не­об­хо­ди­ми решенията, свързани с гу­бер­на­то­ри­те – те да се оп­ре­де­лят и пред­ла­гат на об­лас­т­ни­те пар­ла­мен­ти от пре­зи­ден­та. Дис­ку­ти­ра се все още ста­ту­тът на кме­то­ве­те на ра­йо­ни­те – да­ли и те не би тряб­ва­ло на то­зи етап да бъдат оп­ре­де­ля­ни. Тряб­ва да ста­не яс­но, че без пи­ра­ми­дал­на струк­ту­ра та­зи дър­жа­ва не мо­же да съ­щес­т­ву­ва. Има уп­ре­ци за на­ру­шаване на де­мок­ра­ция, но те са плод на лич­ни и гру­по­ви по­ли­ти­чес­ки ам­би­ции вът­ре в са­ма­та Ру­сия, както и на ге­о­по­ли­ти­чес­ко съ­пер­ни­чес­т­во от стра­на на вън­ш­ни си­ли.

Рус­ко­то дър­жав­но ръ­ко­вод­с­т­во отделя голямо внимание и на ра­бо­та­та с мла­ди­те хо­ра. То­ва е съ­щес­т­вен еле­мент от по­ли­ти­ка­та на Пу­тин – да се въз­с­та­но­вят под ня­как­ва фор­ма мла­деж­ки­те струк­ту­ри, без да се на­ри­чат ком­со­мол или пи­о­нер­с­ка ор­га­ни­за­ция, но да ги има. Иде­я­та е те да бъ­дат еле­мент от об­що­об­ра­зо­ва­тел­на­та – в ши­ро­кия сми­съл на то­ва по­ня­тие – сис­те­ма в Ру­сия, да съ­дейс­т­ват за кон­со­ли­да­ци­я­та и въз­пи­та­ни­е­то на мла­до­то по­ко­ле­ние в дух на пат­ри­о­ти­зъм, тру­до­лю­бие и пре­да­ност към на­ци­о­нал­ни­те ин­те­ре­си.
Но след ка­то го­во­рим за ус­пе­хи­те, ло­гич­но е да на­со­чим вни­ма­ние и към не­ус­пе­хи­те. Пър­во­то не­що, с ко­е­то рус­ко­то ръ­ко­вод­с­т­во не се спра­ви, бе да обър­не не­ща­та по от­но­ше­ние на

ре­ал­ни­те цен­т­ро­ве на власт­та

в рам­ки­те на съв­ре­мен­но­то рус­ко об­щес­т­во. Го­во­рим за т.нар. оли­гарси. Пом­ни­те, ко­га­то Пу­тин дой­де на власт, би­ту­ва­ше виж­да­не­то, че из­ди­га­не­то му на то­зи пост от Ел­цин, е свър­за­но с оп­ре­де­ле­ни ком­п­ро­ми­си, с оп­ре­де­ле­ни ан­га­жи­мен­ти. За ня­кои от тях ста­на яс­но, те се ви­дя­ха в оп­ре­де­ле­ни га­ран­ции за лич­на­та и се­мей­на­та си­гур­ност на Ел­цин и се­мейс­т­во­то му. Но дру­го­то бе­ше съ­що се­ри­оз­но – създаденият от Елцин и неговите хора оли­гар­хи­чен кръг се беше пре­вър­нал във вто­ри цен­тър на власт­та в Рус­ка­та фе­де­ра­ция. Известни ус­пе­хи в преодоляването на това има. С пос­те­пен­но­то на­ци­о­на­ли­зи­ра­не на Газ­п­ром той за­поч­на да аку­му­ли­ра в се­бе си и оп­ре­де­ле­ни час­ти от бив­ши час­т­ни струк­ту­ри в сфе­ра­та на неф­то­до­би­ва. Ве­че е на­ци­о­на­ли­зи­ран кон­т­рол­ни­ят па­кет ак­ции във всич­ки ос­нов­ни зве­на на енер­гий­ния ком­п­лекс на Ру­сия. Про­дъл­жа­ва обаче двув­лас­ти­е­то по от­но­ше­ние на оли­гар­си ка­то Аб­ра­мо­вич – не е нор­мал­но един чо­век да вла­дее де­сет­ки ми­ли­ар­ди до­ла­ри, да кон­т­ро­ли­ра ог­ром­ни сек­то­ри в рус­ка­та ико­но­ми­ка, да бъ­де гу­бер­на­тор в един от най-бо­га­ти­те ра­йо­ни на Ру­сия и да жи­вее в Лон­дон. То­ва ня­ма здра­ва ло­ги­ка, но за жа­лост слу­ча­ят с не­го не е един­с­т­вен. То­ва до го­ля­ма сте­пен пре­чи на уси­ли­я­та на цен­т­рал­на­та власт да ста­би­ли­зи­ра дър­жав­ност­та. Има ин­ди­ка­ции, че мо­же би то­зи про­цес ще про­дъл­жи и през след­ва­ща­та го­ди­на. Но не е нор­мал­но оли­гар­си­те да се раз­г­леж­дат през приз­ма­та чужд-свой. Да пре­ли­ва­ме от ед­ни­те в дру­ги­те, ко­е­то е в про­ти­во­ре­чие с на­ци­о­нал­ните ин­те­реси и с интересите на ши­ро­ки­те ма­си. Не е нор­мал­но след обя­ве­ни­те мер­ки за връ­ща­не на из­тек­ли­те ка­пи­та­ли офи­ци­ал­но да се съ­об­ща­ва, че над 260 млрд. до­ла­ра се на­ми­рат по бан­ко­ви­ смет­ки на За­пад. Ста­на яс­но, че над 700 млрд. са зад гра­ни­ца, а то­ва е пре­ди всич­ко ог­ра­бе­ни­ят труд на хо­ра­та. Ако се при­ба­вят към тях иму­щес­т­во­то, двор­ци­те и др., пред­с­та­ве­те си за как­во ста­ва въп­рос. Нор­мал­но ли е рус­ки­те ин­вес­ти­ции в Аме­ри­ка да бъ­дат 13 млрд. до­ла­ра, а аме­ри­кан­с­ки­те в Ру­сия – 10 пъ­ти по-мал­ко – 1млрд. и 300 млн.? Кол­ко пе­че­ли и кол­ко гу­би Ру­сия от то­ва?

Про­дъл­жа­ва про­це­сът на раз­с­ло­е­ние в рус­ко­то об­щес­т­во. Ру­сия днес при­ли­ча по­ве­че на ба­на­но­ва ре­пуб­ли­ка, от­кол­ко­то на съв­ре­мен­на и мо­дер­на стра­на. Всич­ки прог­ра­ми, нат­ру­па­ни фон­до­ве и ва­лут­ни­ят ре­зерв се дъл­жат на бу­ма на це­ни­те на неф­та и енер­го­но­си­те­ли­те. Офи­ци­ал­на­та оцен­ка на рус­ки­те ико­но­мис­ти е, че то­ва са 80-85 на сто от ико­но­ми­ка­та, ка­то в съ­що­то вре­ме зна­чи­тел­но изос­та­ва тех­но­ло­гич­но­то об­нов­ле­ние.

Вън­ш­на­та по­ли­ти­ка на Ру­сия

През 2006 г. Русия ста­би­ли­зи­ра по­зи­ци­я­та си ка­то ве­ли­ка дър­жа­ва на све­тов­на­та по­ли­ти­чес­ка сце­на. При­ме­ри­те са мно­го – като се за­поч­не от учас­тието й в Г-8, пре­ми­не се през по­зи­ци­и­те, които има в ООН, и се стиг­не до ди­а­лога с Европейския съюз. На 25 но­ем­в­ри тряб­ва­ше да за­поч­нат пре­го­во­ри­те меж­ду Рус­ка­та фе­де­ра­ция и ЕС за но­ва рам­ко­ва спо­год­ба, но това не завърши, как­то се очак­ва­ше, поради по­зи­ци­я­та на Пол­ша и Лат­вия. Полша бло­ки­ра об­щия по­ли­ти­чес­ки про­цес и об­ща­та вън­ш­на по­ли­ти­ка на Ев­ро­съ­ю­за, за което беше критикувана. Да не го­во­рим, че пре­чи на ин­те­ре­си­те на ЕС ка­то ця­ло. Та­ка че то­ва ще се пре­о­до­лее, но то показва, че За­па­дът чувства необходимост да раз­ви­ва ди­а­ло­га, да тър­си но­ви до­пир­ни точ­ки с Рус­ка­та фе­де­ра­ция.

Дру­го съ­би­тие е пре­о­до­ля­ва­не­то на ве­то­то на САЩ за при­е­ма­не на Ру­сия в Све­тов­на­та тър­гов­с­ка ор­га­ни­за­ция (СТО). Ще от­бе­ле­жа, че без ук­реп­ва­не ро­ля­та на Ру­сия на све­тов­на­та ге­о­по­ли­ти­чес­ка сце­на нямаше да се стиг­не та­ка бър­зо до то­зи съ­щес­т­вен об­рат. В Аме­ри­ка как­то во­де­щи­те по­ли­ти­чес­ки ана­ли­за­то­ри, та­ка и во­де­щи­те по­ли­ти­чес­ки дей­ци, пре­ос­мис­ля­т но­ви­те ре­ал­нос­ти на ХХI век. Аме­ри­кан­с­ка­та дър­жа­ва ще тряб­ва да пре­ос­мис­ли вън­ш­на­та си по­ли­ти­ка и да не се афи­ши­ра ка­то един­с­т­вен га­рант за де­мок­ра­ци­я­та и си­гур­ност­та на хо­ра­та по све­та – те да по­ръч­ват му­зи­ка­та, по ко­я­то ние всич­ки да иг­ра­ем. То­зи про­цес е свър­зан с ус­пе­хи­те на Ру­сия във вън­ш­но и вът­реш­но­по­ли­ти­чес­ки план. Все по­ве­че се ут­вър­ж­да­ва те­за­та, че в ге­о­по­ли­ти­чес­ките да­де­нос­ти на ХХI век Ру­сия и САЩ са пре­доп­ре­де­ле­ни да бъ­дат пар­т­ньо­ри, да ра­бо­тят за­ед­но на све­тов­на­та по­ли­ти­чес­ка сце­на за из­г­раж­да­не на по-ус­той­чи­ва кон­с­т­рук­ция на све­тов­на­та си­гур­ност.

Да се вър­нем на Бал­ка­ни­те. Те винаги са би­ли и ще бъ­дат един от ос­нов­ни­те ре­ги­о­ни на сблъ­сък на ин­те­ре­си, за­що­то са под­с­тъп към три кон­ти­нен­та. За жа­лост Ру­сия не нап­ра­ви поч­ти ни­що, за да при­със­т­ва ин­ф­рас­т­рук­тур­но, ико­но­ми­чес­ки и по­ли­ти­чес­ки тук. Ру­сия ня­ма ни­то ед­на ини­ци­а­ти­ва, свър­за­на с Бал­ка­ни­те, ко­я­то да е вляз­ла в све­тов­на или ев­ро­пейс­ка упот­ре­ба. Ня­ма та­ка­ва по от­но­ше­ние на Югос­ла­вия, до­ри и спря­мо Ко­со­во рус­ка­та по­зи­ция е твър­де двус­мис­ле­на – уж под­к­ре­пя бра­тя­та сла­вя­ни, но пък ня­ма ка­те­го­рич­но изяв­ле­ние за бъ­де­ще­то на Ко­со­во. Къ­де са рус­ки­ят план и про­ект?

Във връз­ка с това ще посоча ка­то сла­бост на рус­ка­та по­ли­ти­ка изграждането на аме­ри­кан­с­ки ба­зи в Бъл­га­рия, Ру­мъ­ния и по ця­ла­та “я­ка” на гра­ни­ца­та на Ру­сия, вклю­чи­тел­но прев­ръ­ща­не­то на Пол­ша в плац­дарм за аме­ри­кан­с­ка­та про­ти­во­ра­кет­на сис­те­ма. Има изяв­ле­ния и не­го­ду­ва­ния, но то­ва не ре­ша­ва въп­ро­са. Проб­ле­мът е в кон­к­рет­ни­те по­ли­ти­чес­ки дейс­т­вия и в пред­ла­га­ни­те пер­с­пек­ти­ви. От­го­вор­ност­та за въз­ник­ва­не на аме­ри­кан­с­ки ба­зи на те­ри­то­ри­я­та на Бъл­га­рия в зна­чи­тел­на сте­пен е на са­ма­та Рус­ка фе­де­ра­ция. За­що­то Бъл­га­рия е сла­ба дър­жа­ва, с цен­тър за ко­ман­д­ва­не вън от ней­ни­те гра­ни­ци. Ко­га­то ста­ва­ше ду­ма за НА­ТО, го­во­рих пред рус­ки по­ли­ти­чес­ки фак­то­ри – да се обър­нат към ми­на­ло­то, да ви­дят как­во е нап­ра­вил Съ­вет­с­ки­ят съ­юз в на­ве­че­ри­е­то на Вто­ра­та све­тов­на вой­на. По­пи­тах “Къ­де е ва­ши­ят план “Со­бо­лев?”, “Дай­те ня­как­ва опо­ра на бъл­гар­с­ка­та об­щес­т­ве­ност, ко­я­то е про­тив НА­ТО, дай­те ал­тер­на­ти­ва­та!” За жа­лост ни­що не пос­лед­ва. Мис­ля, че рус­ка­та дип­ло­ма­ция не е на ви­со­та­та на изис­к­ва­ни­я­та и на Ру­сия, и на на­ши­те ин­те­ре­си.

В то­зи кон­текст сти­га­ме до бъл­га­ро-рус­ки­те от­но­ше­ния в ця­лост. Не мо­же да се под­це­ня­ва ди­а­ло­гът на по­ли­ти­чес­ко ни­во меж­ду бъл­гар­с­кия и рус­кия пре­зи­дент, меж­ду из­пъл­ни­тел­ни­те влас­ти и пар­ла­мен­ти­те на две­те стра­ни. Това е нов диалог. Положителното в него е пос­ти­га­нето на ня­как­ва фор­ма на до­ве­рие. За жа­лост не­ща­та са са­мо до­тук. Ня­ма кон­к­ре­ти­ка и мис­ля, че тук е го­ля­ма­та от­го­вор­ност на бъл­гар­с­ка­та дър­жа­ва. Ние не пра­вим не­об­хо­ди­мо­то в сво­я­та вън­ш­на по­ли­ти­ка и ак­тив­ност за за­вър­та­не ко­ле­ло­то на ре­ал­но­то сът­руд­ни­чес­т­во меж­ду две­те стра­ни. И то­ва се усе­ща от стра­на на рус­ки­те от­го­вор­ни фак­то­ри. От­тук ид­ват и ня­кои не­ли­цеп­ри­ят­ни не­ща, ня­кои сиг­на­ли от Мос­к­ва, ко­и­то не са оку­ра­жа­ва­щи. Не­об­хо­ди­ма е яс­но­та в бъл­га­ро-рус­ки­те от­но­ше­ния. Ако не го нап­ра­вим, гу­бе­щи ня­ма да бъ­дат тол­ко­ва те. Гу­бе­щи­те сме пре­ди всич­ко ние.

След вли­за­не­то на Бъл­га­рия в Европейския съюз по­лу­ча­ва­ме от­но­во след 1990 г. ре­а­лен шанс да по­тър­сим сво­е­то мяс­то ка­то ос­но­вен ко­му­ни­ка­тор меж­ду ЕС и Рус­ка­та фе­де­ра­ция. Тряб­ва да се въз­пол­з­ва­ме и да зна­ем, че то­ва ще се оце­ни, а За­па­дът е на­яс­но с ис­то­ри­чес­ки­те от­но­ше­ние на Бъл­га­рия с Ру­сия. На чис­то чо­веш­ко ни­во от­но­ше­ни­я­та бя­ха и си ос­та­ват най-близ­ки и при­я­тел­с­ки и то­ва мо­же да се впрег­не и да ра­бо­ти, да бъ­де ка­пи­тал в бъл­гар­с­ка­та вън­ш­на по­ли­ти­ка.

***

В рамките на дискусията проф. Захариев отговори на въпроси на участниците за:
• конкурса за АЕЦ “Бе­ле­не” – той е проведен на ба­за­та на мно­го яс­но оп­ре­де­ле­ни кри­те­рии.
• двус­т­ран­ни­те кон­так­ти – Ру­сия во­ди не­мо­ти­ви­ра­на по­ли­ти­ка на Бал­ка­ни­те. Иг­ра­та й с Тур­ция е се­ри­оз­на кар­та за ус­пе­хи­те на нейната вън­ш­на­та по­ли­ти­ка.
• ви­со­ки­те ми­та за българските стоки – то­ва е инер­ци­о­нен под­ход от стра­на на Ру­сия по отношение на Бъл­га­рия.
• петролопровода Бур­гас-Алек­сан­д­ру­по­лис – ос­нов­ни­ят проб­лем е от­къ­де ще дой­де нефт, защото Ру­сия ня­ма дос­та­тъч­но ре­сурс; ос­но­ва­тел­но се пос­та­ви въп­ро­сът и за включ­ва­не­то на Ка­зах­с­тан чрез на­соч­ва­не на ка­зах­с­тан­с­ки нефт. Ока­за се, че е въз­мож­но, но не­ре­ал­но. Гър­ция умее да из­пол­з­ва по­ли­ти­чес­кия фак­тор в интерес на своята икономика. Ис­кат за смет­ка на Бъл­га­рия през Мос­к­ва да взе­мат по-го­ля­ма­та част и ние да учас­т­ва­ме изо­ли­ра­ни. Та­ка че по­ло­же­ни­е­то на енергийния министър Румен Ов­ча­ров не е доб­ро. На­дя­вам се, че про­ек­тът ще се ре­а­ли­зи­ра. Бъл­га­рия и бъл­га­ри­те не би­ва да заб­ра­вят, че тряб­ва да за­щи­тят на­ци­о­нал­ни­те си ин­те­ре­си.
• Кон­цеп­ци­я­та за бъл­га­ро-рус­ки­те от­но­ше­ния – тя се създава по ини­ци­а­ти­ва на Фе­де­ра­ци­я­та за при­я­тел­с­т­во с на­ро­ди­те на Ру­сия и ОНД. Сформирана е ра­бот­на гру­па, ко­я­то да до­раз­вие виж­да­ни­я­та за от­но­ше­ни­я­та меж­ду Ру­сия и Бъл­га­рия ка­то член на ЕС. То­зи до­ку­мент се очак­ва да бъ­де об­съ­ден на кръг­ла ма­са с учас­ти­е­то на на­ши и рус­ки уче­ни и спе­ци­а­лис­ти.
• мо­дер­ни­за­ци­я­та на во­ен­на­та тех­ни­ка на бъл­гар­с­ка­та ар­мия – по­ня­ко­га вът­реш­ни­те проб­ле­ми на Ру­сия се прев­ръ­щат във враг на рус­ки­те ин­те­ре­си зад гра­ни­ца. За­то­ва Пу­тин е пре­ми­нал към цен­т­ра­ли­за­ция на ця­ла­та ави­а­ци­он­на про­миш­ле­ност.
В зак­лю­че­ние проф. За­ха­ри За­ха­ри­ев под­чер­та, че по от­но­ше­ние на двус­т­ран­на­та ни по­ли­ти­ка, ние сме то­ле­ран­т­ни и поч­те­ни, с ня­кои из­к­лю­че­ния през оп­ре­де­ле­ни пе­ри­о­ди. Гор­дост за нас е фак­тът, че ни­то един па­мет­ник на рус­ка­та бой­на сла­ва не е уни­що­жен или пре­мах­нат. Нап­ро­тив. На­ши­ят на­род ус­пя да съх­ра­ни ис­то­ри­чес­ки­те мес­та, свър­за­ни с на­ше­то слав­но ми­на­ло. Ние ува­жа­ва­ме ис­то­ри­чес­ка­та па­мет. Тряб­ва да го­во­рим чес­т­но и с дос­тойн­с­т­во, за да има ис­к­ре­но при­я­тел­с­т­во. Особено радващо е, че за ед­на го­ди­на броят на де­ца­та, изу­ча­ва­щи рус­ки език в бъл­гар­с­ко­то сред­но учи­ли­ще, е нараснал с 30 на сто.