ЛЕВИТЕ ЕЛИТИ В ПОРТУГАЛИЯ: ОТ БИВШИТЕ РЕВОЛЮЦИОНЕРИ КЪМ НОВИТЕ ТЕХНОКРАТИ

Кръгла маса на тема “Механизми за подбор и развитие на нови политици на левицата” се състоя на 19-20 януари 2007 г. в хотел “Родина” в столицата. Тя бе организирана от Института за социална интеграция и открита от председателя на БСП и министър-председател на България Сергей Станишев. Освен неговото приветствие към участниците предлагаме на читателите на сп. “Ново време” и изказванията на Ивелин Николов, изпълнителен директор на Института за социална интеграция, д-р Живко Георгиев, председател на Управителния съвет на ИСИ, и д-р Мариа Антониа Пирес де Алмейда от Висшия институт за социални науки и бизнесизследвания в Лисабон.
Най-нап­ред бих же­ла­ла да бла­го­да­ря на фон­да­ция “Фрид­рих Еберт” и на Ин­с­ти­ту­та за со­ци­ал­на ин­тег­ра­ция, че ме по­ка­ни­ха. Аз ще ви за­поз­ная с ле­ви­те ели­ти в Пор­ту­га­лия и ще ви раз­ка­жа за пе­ри­о­да от ран­ни­те ре­во­лю­ци­о­не­ри до но­ви­те тех­нок­ра­ти.

Пор­ту­гал­с­ки­ят пре­ход към де­мок­ра­ция за­поч­ва на раз­съм­ва­не на 25 ап­рил 1974, ко­га­то гру­па ар­мейс­ки ка­пи­та­ни, учас­т­ва­ли в ко­ло­ни­ал­ни­те вой­ни, ос­но­ва­ват ре­во­лю­ци­он­но дви­же­ние. Би­ло е мир­на ре­во­лю­ция, на­пъл­но не­о­чак­ва­на от пра­ви­тел­с­т­во­то и от на­се­ле­ни­е­то. Не­о­чак­ва­на, но и мно­го же­ла­на. Хо­ра­та са праз­ну­ва­ли по ули­ци­те, пос­та­вя­ли са чер­ве­ни ка­рам­фи­ли в ду­ла­та на оръ­жи­я­та на вой­ни­ци­те, не е из­с­т­ре­лян до­ри един кур­шум.

По­ли­ти­чес­ки­ят елит на пре­диш­ния ре­жим е бил раз­пус­нат. Пър­ви­ят за­кон, кой­то да­ти­ра от пър­вия ден на ре­во­лю­ци­я­та, ос­во­бож­да­ва пре­зи­ден­та, на­род­ни­те пред­с­та­ви­те­ли и всич­ки чле­но­ве на пра­ви­тел­с­т­во­то. Нап­ра­вен е тър­жес­т­вен пре­ход, без ка­къв­то и да е пакт или спо­ра­зу­ме­ние меж­ду пре­диш­ни­те и но­ви­те ели­ти. Има­ло е съ­що по­ли­ти­чес­ка чис­т­ка, чи­я­то цел е би­ла да се пре­мах­не все­ки въз­мо­жен фа­шис­т­ки еле­мент. По то­зи на­чин е за­вър­ше­но 48-го­диш­но­то дик­та­тор­с­т­во и за­поч­ва две­го­диш­но ко­му­нис­ти­чес­ко и во­ен­но уп­рав­ле­ние.

Важ­но е да се от­бе­ле­жи, че та­зи ре­во­лю­ция е би­ла осъ­щес­т­ве­на “от вър­ха на­до­лу”, от ня­кол­ко цен­т­рал­ни по­ли­ти­чес­ки ели­та към хо­ра­та, ко­и­то са би­ли сил­но мо­ти­ви­ра­ни. При­със­т­ви­е­то на во­ен­ни по ули­ци­те е край­на­та стъп­ка към съз­да­ва­не на но­ва­та дър­жав­на ор­га­ни­за­ция, ко­я­то е прив­ли­ча­ла ен­ту­си­а­зи­ра­ни тъл­пи. Те­зи хо­ра от де­се­ти­ле­тия са би­ли ан­га­жи­ра­ни чрез тай­на ра­бо­та от чле­но­ве на Ко­му­нис­ти­чес­ка­та пар­тия и дру­ги гру­пи за съп­ро­ти­ва.

През 1976 го­ди­на са про­ве­де­ни из­бо­ри и де­мок­ра­тич­ни­те ин­с­ти­ту­ции за­поч­ват да фун­к­ци­о­ни­рат. Из­г­ра­де­на е дву­пар­тий­на сис­те­ма, Со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та пар­тия е би­ла в ля­во, а со­ци­ал­де­мок­ра­ти­те – в дяс­но.

Пър­ви­те ели­ти, взе­ли власт­та, са би­ли во­ен­ни­те. Съз­да­де­на е Ко­ми­сия за на­ци­о­нал­но спа­се­ние, ко­я­то е уп­рав­ля­ва­ла стра­на­та. По­ве­че­то от ней­ни­те чле­но­ве са би­ли вис­ши во­ен­ни. Сле­до­ва­тел­но пър­ви­те пра­ви­тел­с­т­ва са би­ли во­ен­ни. През пър­ви­те две го­ди­ни е има­ло бор­ба меж­ду ко­му­нис­ти­чес­ка­та те­о­рия и го­ля­ма част от во­ен­ни­те, ко­и­то са ис­ка­ли да ус­та­но­вят то­та­ли­тар­но ко­му­нис­ти­чес­ко уп­рав­ле­ние. Впос­лед­с­т­вие граж­дан­с­ко­то об­щес­т­во и граж­дан­с­ки­те ели­ти са ог­ла­ви­ли бор­ба­та за ус­та­но­вя­ва­не на де­мок­ра­ция.

Пър­ви­те де­мок­ра­тич­ни из­бо­ри са ор­га­ни­зи­ра­ни на го­диш­ни­на­та от ре­во­лю­ци­я­та и хо­ра­та са уза­ко­ни­ли сво­и­те граж­дан­с­ки ис­ка­ния. Со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та пар­тия е спе­че­ли­ла 38% в из­бо­ри­те. Ко­му­нис­ти­чес­ка­та пар­тия, ко­я­то е вяр­ва­ла, че при­те­жа­ва ре­во­лю­ци­он­на­та за­кон­ност за на­ла­га­не на своя мо­дел, е спе­че­ли­ла 12%. Те­зи из­бо­ри е тряб­ва­ло да из­бе­рат пар­ла­мент с ос­нов­на за­да­ча да на­пи­ше и при­е­ме де­мок­ра­тич­на кон­с­ти­ту­ция. То­ва са би­ли най-тре­вож­ни­те го­ди­ни от съв­ре­мен­на­та пор­ту­гал­с­ка ис­то­рия. Има­ло е оку­па­ция на бан­ко­ви ин­с­ти­ту­ции и зе­ми, на­ци­о­на­ли­за­ция.

Про­ве­де­ни­те през 1976 г. из­бо­ри са за нов пар­ла­мент и кон­с­ти­ту­ци­он­но пра­ви­тел­с­т­во, за пре­зи­дент, как­то и за мес­т­ни ор­га­ни. Пър­ви­ят пре­зи­дент Янеш съ­що е бил во­е­нен, но явен ан­ти­ко­му­нист. Той е спе­че­лил над 60% от гла­со­ве­те. Бил е пре­из­б­ран през 1980 г. и е ос­та­нал на власт до из­бо­ри­те през 1986 г., ко­га­то Ма­риу Со­а­реш е из­б­ран за пър­ви ци­ви­лен пре­зи­дент.

По­пу­ляр­ност­та на Ма­риу Со­а­реш се дъл­жи на не­го­во­то из­г­на­ние и опо­зи­ция сре­щу пре­диш­ния ре­жим. Бил е от за­мож­но се­мейс­т­во с бо­га­ти и дъл­го­го­диш­ни по­ли­ти­чес­ки тра­ди­ции. Бил е ад­во­кат, но по­ли­ти­чес­ка­та, а не про­фе­си­о­нал­на­та му ка­ри­е­ра, как­то и не­го­ва­та съп­ро­тива­, са го до­ве­ли до власт­та. Та­ки­ва са би­ли ран­ни­те ре­во­лю­ци­он­ни кри­те­рии, за да бъ­де из­б­ран чо­век. В днеш­но вре­ме те ве­че не са ак­ту­ал­ни. Мла­ди­те по­ко­ле­ния ня­мат спо­ме­ни от ста­ри­те ре­жи­ми и не се ин­те­ре­су­ват от по­доб­ни по­ли­ти­чес­ки кри­те­рии. Тех­ни­те ин­те­ре­си са свър­за­ни с ра­бо­та­та и с ико­но­ми­чес­ки­те цен­нос­ти.

По та­зи ло­ги­ка е из­б­ран през 2006 г. и нас­то­я­щи­ят пре­зи­дент Кавако Сил­ва. Той е бивш ми­нис­тър-пред­се­да­тел и про­фе­сор по ико­но­ми­ка, до­ка­зал сво­я­та по­ли­ти­чес­ка и ико­но­ми­чес­ка ком­пе­тен­т­ност. Пор­ту­гал­с­ки­те пра­ви­тел­с­т­ва, пар­ла­мен­ти и мес­т­ни по­ли­ти­чес­ки ин­с­ти­ту­ции са след­ва­ли по­доб­но раз­ви­тие през пос­лед­ни­те 30 го­ди­ни от пор­ту­гал­с­ка­та ис­то­рия. То­ва осо­бе­но ва­жи за ле­ви­те по­ли­ти­чес­ки ели­ти, ко­и­то са се раз­ви­ли, как­то ве­че спо­ме­нах, от ре­во­лю­ци­о­не­ри до тех­нок­ра­ти.

Как е при цен­т­рал­но-по­ли­ти­чес­ки­те ели­ти? Пър­ви­ят из­б­ран ми­нис­тър-пред­се­да­тел на Пор­ту­га­лия е Ма­риу Со­а­реш. Той е бил наз­на­че­ни­ят ли­дер на Со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та пар­тия от из­бо­ри­те през 1976. По то­зи на­чин е ра­бо­ти­ла по­ли­ти­чес­ка­та сис­те­ма в Пор­ту­га­лия. Кон­с­ти­ту­ци­я­та от 1976 г. е ус­та­но­ви­ла пред­с­та­ви­тел­на де­мок­ра­ция пос­ред­-с­т­вом по­ли­ти­чес­ки­те пар­тии. По­ли­ти­чес­ки­те ели­ти са из­би­ра­ни от по­ли­ти­чес­ки­те пар­тии. Вся­ка пар­тия си има кон­г­рес, на кой­то се из­би­ра ли­дер и вся­ка пар­тия пред­ла­га спи­сък от кан­ди­да­ти на пар­ла­мен­та. То­ва е дос­та цен­т­ра­ли­зи­ран про­цес. На­ме­са­та на ба­за­та на вся­ка пар­тия е въз­мож­на пре­дим­но ка­то гла­со­ве на кон­г­ре­са. Спи­съ­ци­те с кан­ди­да­ти за­ви­сят от пар­тий­ни­те ли­де­ри, ко­и­то кон­т­ро­ли­рат по­ли­ти­чес­ки­те ка­ри­е­ри по­ве­че от­кол­ко­то в ос­та­на­ли­те стра­ни от ОИСР.

Пър­ви­те го­ди­ни на де­мок­ра­ция са би­ли мно­го нес­та­бил­ни и пра­ви­тел­с­т­ва­та са па­да­ли дос­та бър­зо. Ма­риу Со­а­реш е бил ми­нис­тър-пред­се­да­тел две го­ди­ни и след то­ва е сме­нен. В про­дъл­же­ние на го­ди­на са би­ли сфор­ми­ра­ни 3 дру­ги пра­ви­тел­с­т­ва. През 1979 г. е из­б­ра­на дяс­на ко­а­ли­ция с ли­дер Фран­сиш­ко Са Кар­най­ро – ад­во­кат, млад на­ро­ден пред­-с­та­ви­тел в пос­лед­ни­те го­ди­ни на пре­диш­ния ре­жим. По­ве­че­то от пред­с­та­ви­те­ли­те на две­те дес­ни пар­тии в Пор­ту­га­лия през те­зи го­ди­ни са има­ли ран­на по­ли­ти­чес­ка ка­ри­е­ра ка­то на­род­ни пред­с­та­ви­те­ли и ус­пеш­но са се опит­ва­ли да въ­ве­дат де­мок­ра­ци­я­та в ре­жи­ма на но­ва­та дър­жа­ва.

Фран­сиш­ко Са Кар­най­ро е убит през 1980 г., а дяс­на­та ко­а­ли­ция за­паз­ва власт­та до след­ва­щи­те из­бо­ри през 1983 г., ко­га­то Со­а­реш е пре­из­б­ран. Не­го­во­то пра­ви­тел­с­т­во из­дър­жа са­мо 2 го­ди­ни. През 1985 г. Со­ци­ал­де­мок­ра­ти­чес­ка­та пар­тия пе­че­ли из­бо­ри­те и е ос­но­ва­но дяс­ноцен­т­рис­т­ко пра­ви­тел­с­т­во с ми­нис­тър-пред­се­да­тел Ка­ва­ко Сил­ва. Той пос­та­вя на­ча­ло­то на ера на ико­но­ми­чес­ки прос­пе­ри­тет, ко­я­то е под­по­мог­на­та ос­нов­но от при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пор­ту­га­лия към Ев­ро­пейс­ка­та об­щ­ност през 1986 г. Как­то ре­во­лю­ци­я­та е би­ла на­пи­са­на пря­ко от ня­кол­ко цен­т­ра­ли­зи­ра­ни ели­та, та­ка и пор­ту­гал­с­ки­ят пре­ход към де­мок­ра­тич­на ста­бил­ност е свър­зан с ин­те­ре­си­те на те­зи пра­ви­тел­с­т­ва да съз­да­дат по-бла­гоп­ри­ят­ни ус­ло­вия за пор­ту­гал­с­ка­та ин­тег­ра­ция към ев­ро­пейс­ки­те ин­с­ти­ту­ции. От те­зи дейс­т­вия след­ват го­ле­ми пе­чал­би и го­ле­ми ин­вес­ти­ции в пор­ту­гал­с­ка­та ико­но­ми­ка.

За да се уп­рав­ля­ват всич­ки­те те­зи про­ме­ни и въз­с­та­но­вя­ва­ща­та се ико­но­ми­ка, про­фе­си­о­нал­ни­те уме­ния ста­ват по-важ­ни от по­ли­ти­чес­ки­те. Ми­нис­т­ри и на­род­ни пред­с­та­ви­те­ли се из­би­рат ве­че из­меж­ду спе­ци­а­лис­ти­те. Уни­вер­си­те­ти­те, а не ста­ри­те зат­во­ри или се­ли­ща­та за из­г­на­ние на пре­диш­ни­те ре­жи­ми, ста­ват мес­та­та, от­къ­де­то про­из­ли­зат по­ли­ти­чес­ки­те ели­ти.

След Ка­ва­ко Сил­ва, со­ци­а­лис­ти­чес­ки­ят ми­нис­тър-пред­се­да­тел Ан­то­нио Гу­ти­е­реш от 1995 до 2002 г. съ­що е с по­до­бен про­из­ход. Той е бил ин­же­нер, не­го­во­то пра­ви­тел­с­т­во е сфор­ми­ра­но от ин­же­не­ри и ико­но­мис­ти. То­ва е но­ва Со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия, на­пъл­но раз­лич­на от ран­на­та пар­тия. След ста­ри­те ре­во­лю­ци­о­не­ри от вре­ме­то на Ма­риу Со­а­реш, ко­и­то са би­ли ате­ис­ти и без­бож­ни­ци, те­зи но­ви со­ци­а­лис­ти­чес­ки ели­ти са прак­ти­ку­ва­щи ка­то­ли­ци, вли­я­ели са се дъл­бо­ко от ня­кол­ко ви­со­ко­пос­та­ве­ни чле­но­ве в цър­ков­на­та йе­рар­хия, ко­и­то са има­ли връз­ки с ор­га­ни­за­ци­я­та “О­пус Дей”. Ка­ри­е­ра­та на Гу­те­реш след­ва раз­ви­тие, ко­е­то се­га е нор­мал­но за пор­ту­гал­с­ки­те по­ли­ти­ци. Той е из­б­ран за пред­се­да­тел на Со­ци­а­лис­ти­чес­кия ин­тер­на­ци­о­нал и от­то­га­ва е гла­вен ко­ми­сар на ООН за бе­жан­ци­те. По­до­бен път из­ми­на­ва и дру­ги­ят гла­вен сек­ре­тар на Со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та пар­тия, Еду­ар­до Фе­ро Род­ри­геш. Той е бил ин­же­нер и уни­вер­си­тет­с­ки про­фе­сор. Ко­га­то се от­каз­ва от пос­та си, е по­ка­нен да ста­не пор­ту­гал­с­ки пос­ла­ник в ОИСР.

През 2002 г. из­бо­ри­те пе­че­лят со­ци­ал­де­мок­ра­ти­те. Как­то се виж­да, пар­ти­и­те се ре­ду­ват във власт­та. Ду­рао Ба­ро­зо със­та­вя но­во­то пра­ви­тел­с­т­во. Не­го­ва­та ка­ри­е­ра е и про­фе­си­о­нал­на, и по­ли­ти­чес­ка. До­ка­то след­ва пра­во, е пред­се­да­тел на сту­ден­т­с­ка­та асо­ци­а­ция и впос­лед­с­т­вие за­пис­ва ма­гис­т­ра­ту­ра и док­то­рат по по­ли­то­ло­гия. По­доб­но на Гу­ти­е­реш, след ман­да­та си ка­то ми­нис­тър-пред­се­да­тел за­ми­на­ва в чуж­би­на, къ­де­то за­е­ма прес­тиж­на ра­бо­та. От 2004 г. той е пред­се­да­тел на Ев­ро­пейс­ка­та ко­ми­сия.

През 2005 г. Со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та пар­тия пе­че­ли от­но­во и се­га има­ме пра­ви­тел­с­т­во, во­де­но от Жо­зе Сок­ра­тиш. Не­го­во­то пра­ви­тел­с­т­во е със­та­ве­но из­ця­ло от тех­нок­ра­ти. Те са на­би­ра­ни ос­нов­но от най-доб­ри­те уни­вер­си­те­ти в Пор­ту­га­лия и чуж­би­на. По­ве­че­то от тях имат док­тор­с­ки сте­пе­ни и пре­ди­шен про­фе­си­о­на­лен опит и стаж в Съ­е­ди­не­ни­те ща­ти и дру­ги стра­ни. По­доб­но на Гу­ти­е­реш, Сок­ра­тиш е ин­же­нер и ас­пи­рант. Бил е на­ро­ден пред­с­та­ви­тел от 1987 г., пар­ти­ен ли­дер от 1991 г. и е учас­т­вал в дру­ги пра­ви­тел­с­т­ва ка­то дър­жа­вен сек­ре­тар и ми­нис­тър. През 2004 г. е из­б­ран за гла­вен сек­ре­тар на Со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та пар­тия.

Как­то пра­ви­тел­с­т­ва­та, та­ка и пор­ту­гал­с­ки­ят пар­ла­мент в го­ди­ни­те на де­мок­ра­ци­я­та се раз­ви­ва в про­фе­си­о­нал­на на­со­ка. Са­мо 60% от пър­ви­те из­б­ра­ни на­род­ни пред­с­та­ви­те­ли са би­ли със за­вър­ше­но вис­ше об­ра­зо­ва­ние. Днес 80% от на­род­ни­те ни пред­с­та­ви­те­ли при­те­жа­ват ма­гис­тър­с­ко или док­тор­с­ко об­ра­зо­ва­ние. В ран­ни­те ета­пи на де­мок­ра­ци­я­та е има­ло зна­чи­тел­ни раз­ли­ки в об­ра­зо­ва­тел­но­то ни­во меж­ду пар­ти­и­те. Нап­ри­мер, през 1975 г. над 80% от на­род­ни­те пред­с­та­ви­те­ли от Ко­му­нис­ти­чес­ка­та пар­тия са има­ли дип­ло­ми за за­вър­ше­но сред­но об­ра­зо­ва­ние. Мно­гозина са би­ли са­мо с ос­нов­но об­ра­зо­ва­ние. Дес­ни­те на­род­ни пред­с­та­ви­те­ли обик­но­ве­но са би­ли с по-доб­ро об­ра­зо­ва­ние от ле­ви­те си ко­ле­ги. В на­ши дни та­зи раз­ли­ка ве­че не съ­щес­т­ву­ва. От глед­на точ­ка на об­ра­зо­ва­тел­ни­те и на­уч­ни­те пос­ти­же­ния на из­б­ра­ни­те на­род­ни пред­с­та­ви­те­ли пор­ту­гал­с­ки­те пар­тии си при­ли­чат.

Има­ло е си­лен на­тиск към про­фи­ла на ле­ви­те на­род­ни пред­с­та­ви­те­ли да се из­г­ра­дят т. нар. бук­вар­ни пар­тии, как­то се е слу­чи­ло и с ос­та­на­ли­те ев­ро­пейс­ки ле­ви пар­тии след Вто­ра­та све­тов­на вой­на. Що се от­на­ся до въз­раст­та, пър­ви­те на­род­ни пред­с­та­ви­те­ли са би­ли по-мла­ди от се­гаш­ни­те. Ран­на­та по­ли­ти­чес­ка ка­ри­е­ра на на­род­ни­те пред­с­та­ви­те­ли е важ­на, осо­бе­но ко­га­то са би­ли чле­но­ве и на мес­т­ни съ­ве­ти или кме­то­ве. От 1987 г. над 50% от на­род­ни­те пред­с­та­ви­те­ли са има­ли пре­ди­шен по­ли­ти­чес­ки стаж.

Ще спо­ме­на и за мес­т­на­та власт. Кон­ти­нен­тал­на Пор­ту­га­лия се де­ли на 18 об­лас­ти. Съ­щес­т­ву­ват и две ав­то­ном­ни те­ри­то­рии на ат­лан­ти­чес­ки­те ос­т­ро­ви Ма­дей­ра и Асо­реш. Вся­ка об­ласт се де­ли на об­щи­ни. Съ­щес­т­ву­ват 308 об­щи­ни, уп­рав­ля­ва­ни от из­бо­рен кмет и об­щин­с­ки съ­вет­ни­ци… Пе­че­лив­ши­ят спи­сък оп­ре­де­ля кме­та, бро­ят на об­щин­с­ки­те съ­вет­ни­ци от вся­ка пар­тия е про­пор­ци­о­на­лен на из­би­ра­тел­ния вот. Сле­до­ва­тел­но об­щин­с­ки­те съ­вет­ни­ци са от раз­лич­ни пар­тии и всич­ки те тряб­ва да ра­бо­тят за­ед­но в про­дъл­же­ние на 4 го­ди­ни.

Пър­ви­те де­мок­ра­тич­ни мес­т­ни из­бо­ри през 1976 г. да­ват въз­мож­ност кме­то­ве да бъ­дат из­би­ра­ни, а не наз­на­ча­ва­ни, как­то е би­ло до 1974 г. Про­ме­нят се кри­те­ри­и­те за те­зи ели­ти. Но­ви фак­то­ри се взи­мат пред­вид – пря­ка­та връз­ка меж­ду про­фе­си­о­нал­ния и со­ци­ал­ния про­из­ход на кан­ди­да­та, со­ци­ал­на­та и де­мог­раф­с­ка­та ха­рак­те­рис­ти­ка на ре­ги­о­на или об­щес­т­ве­на­та ра­бо­та на кан­ди­да­та, не на пос­лед­но мяс­то – пер­со­нал­на сим­па­тия. То­ва е друг мно­го ва­жен фак­тор, по­я­вил се през 1976 г., в про­ти­во­вес на стра­ха, кой­то хо­ра­та са из­пит­ва­ли към кме­то­ве­те пре­ди 1974 г.

През 1974 г. за пър­ви път за пред­се­да­те­ли на об­щи­ни са би­ли наз­на­че­ни 9 же­ни. От 1976 г. до 2005 г. 31 же­ни са из­би­ра­ни за кме­ти­ци. То­ва е ми­ни­а­тюр­но пред­с­та­вя­не на же­ни­те, но е ре­во­лю­ци­он­на про­мя­на в мес­т­на­та по­ли­ти­ка, ка­то се има пред­вид, че до 1974 г. не е има­ло ни­то един по­до­бен слу­чай. Чрез де­мок­ра­тич­ния ре­жим из­би­ра­тел­ни­ят за­кон за пър­ви път ус­та­но­вя­ва аб­со­лют­но ра­вен­с­т­во меж­ду по­ло­ве­те в Пор­ту­га­лия. Въп­ре­ки то­ва, все още има твър­де мал­ко же­ни в пор­ту­гал­с­ка­та по­ли­ти­ка. През 1979 г. за пръв и един­с­т­вен път ми­нис­тър-пред­се­да­те­лят е би­ла же­на. Би­ла е ин­дус­т­ри­а­лен ин­же­нер, за­е­ма­ла е пос­та в про­дъл­же­ние на 5 ме­се­ца, през 1986 г. е из­б­ра­на за де­пу­тат в Ев­ро­пейс­кия пар­ла­мент от Со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та пар­тия.

През 1985 г. ми­нис­тър-пред­се­да­те­лят Ка­ва­ко Сил­ва е бил пър­ви­ят, по­ка­нил же­на за ми­нис­тър в не­го­вия ка­би­нет. В край­на смет­ка учас­ти­е­то на же­ни­те в пор­ту­гал­с­ки­те пра­ви­тел­с­т­ва от 1976 до 1995 г. е би­ло ог­ра­ни­че­но до шес­ти­ма ми­нис­т­ри, 33 дър­жав­ни сек­ре­та­ри и 4 по­мощ­ник дър­жав­ни сек­ре­та­ри. Що се от­на­ся до на­род­ни­те пред­с­та­ви­те­ли, там има се­ри­оз­но раз­ви­тие. От 19 из­б­ра­ни же­ни през 1975 г. (са­мо 7%), се­га же­ни­те в пор­ту­гал­с­кия пар­ла­мент са 62, ко­е­то е 27%. Ко­му­нис­ти­чес­ка­та пар­тия ви­на­ги е има­ла най-ви­сок про­цент из­б­ра­ни же­ни, след­ва­на от Со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та пар­тия. Но на пос­лед­ни­те из­бо­ри през 2005 г. та­зи па­но­ра­ма се про­ме­ни с го­ле­мия про­цент же­ни от Ле­вия блок, кой­то из­би­ра 50% же­ни – от 8 де­пу­та­ти 4 са же­ни и 4 мъ­же.

Но­во­то со­ци­а­лис­ти­чес­ко пра­ви­тел­с­т­во, из­б­ра­но през 2004 г., има в ка­би­не­та си две же­ни ми­нис­тър­ки – на кул­ту­ра­та и на об­ра­зо­ва­ни­е­то. То­ва е мал­ко и пред­с­тав­ля­ва от­с­тъп­ле­ние от тра­ди­ци­и­те на Со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та пар­тия. И две­те са уни­вер­си­тет­с­ки про­фе­со­ри, с док­тор­с­ки сте­пе­ни, ко­е­то до­каз­ва, че в днеш­но вре­ме же­ни­те съ­що се наз­на­ча­ват спо­ред тех­ни­те уме­ния, а не спо­ред по­ли­ти­чес­ки­те им ка­ри­е­ри. Со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та пар­тия има 4 де­пу­тат­ки в Ев­ро­пейс­кия пар­ла­мент, ко­е­то е ед­ва 33%. Ед­на­та от тях е би­ла член­ка на Со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та мла­деж. Пос­та­вяй­ки я в из­би­ра­тел­ни­те спи­съ­ци за Ев­ро­пейс­кия пар­ла­мент, Со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та пар­тия яв­но да­ва при­о­ри­тет на же­ни­те и мла­де­жи­те. Дру­ги­те три оп­ре­де­ле­но са би­ли из­б­ра­ни за та­зи прес­тиж­на по­зи­ция ка­то наг­ра­да за тех­ни­те пре­диш­ни по­ли­ти­чес­ки пос­ти­же­ния.

Ис­кам съ­що да спо­ме­на, че има но­ва ля­ва пар­тия в Пор­ту­га­лия. Тя пред­с­тав­ля­ва ал­тер­на­ти­ва на Со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та и Ко­му­нис­ти­чес­ка­та пар­тия и за­се­га е ус­пеш­на. Съ­щес­т­ву­ва от 1999 г. и се каз­ва Ле­ви­ят блок.

През пос­лед­ни­те 30 го­ди­ни Пор­ту­га­лия е из­ми­на­ла зна­чи­тел­но раз­ви­тие – от ран­ни­те й ре­во­лю­ци­он­ни мо­мен­ти до пос­ти­га­не на де­мок­ра­тич­на­та ста­бил­ност бла­го­да­ре­ние на по­мощ­та на Ев­ро­пейс­кия съ­юз с не­го­ви­те по­ли­ти­чес­ки изис­к­ва­ния, ико­но­ми­чес­ки пра­ви­ла и важ­но фи­нан­со­во съ­дейс­т­вие. Раз­ви­ти­е­то на пор­ту­гал­с­ко­то об­щес­т­во съ­път­с­т­ва те­зи про­мен­ли­ви вре­ме­на и не­го­ви­ят елит – по­ли­ти­чес­ки и ико­но­ми­чес­ки, съз­да­де пъ­тя за то­ва важ­но пре­об­ра­зу­ва­не. Гло­ба­ли­за­ци­я­та и раз­ши­ре­ни­е­то на ЕС из­п­ра­вят пред се­ри­оз­ни пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва стра­на­та. Пор­ту­гал­с­ки­те по­ли­ти­чес­ки ели­ти при­те­жа­ват не­об­хо­ди­ми­те за те­зи но­ви вре­ме­на уме­ния, об­ра­зо­ва­ние, по­ли­ти­чес­ки и про­фе­си­о­на­лен опит. От­нос­но ико­но­ми­чес­кия елит – той пос­т­ра­да след фи­нан­со­вия срив. През ре­во­лю­ци­он­ния пе­ри­од ико­но­ми­чес­ки­те ели­ти по­лу­чи­ха дос­тъп до сред­с­т­ва, от ко­и­то се нуж­да­е­ха, за да пре­ус­т­ро­ят своя жи­вот и ра­бо­та. Ди­а­ло­гът меж­ду две­те елит­ни гру­пи не­ви­на­ги е най-доб­ри­ят, за раз­ли­ка от граж­дан­с­ко­то об­щес­т­во. На­пос­ле­дък вся­ка мяр­ка, ко­я­то се въ­веж­да от со­ци­а­лис­ти­чес­ко­то пра­ви­тел­с­т­во, е след­ва­на от стач­ки и про­тес­ти. Все пак то­ва е на­чи­нът, по кой­то ра­бо­ти де­мок­ра­ци­я­та, а из­бо­ри­те съ­щес­т­ву­ват, за да пот­вър­дят или не по­ли­ти­чес­ки­те въз­мож­нос­ти и по­ли­ти­чес­ки­те ели­ти.

––––––

СПРАВКА: ПОРТУГАЛИЯ
Дър­жав­но ус­т­ройс­т­во: Пор­ту­га­лия е ре­пуб­ли­ка. Дейс­т­ва кон­с­ти­ту­ция, при­е­та на 2 ап­рил 1976 г., с из­ме­не­ния през 1982, 1989, 1992, 1997, 12 де­кем­в­ри 2001 и 24 юли 2004 г.
Дър­жа­вен гла­ва: Пре­зи­дент e Ани­бал Ан­то­ниу Ка­ва­ку СИЛ­ВА, из­б­ран на 22 яну­а­ри 2006 г.; встъп­ва в длъж­ност на 9 март 2006 г.
Със­тав на парламентаслед из­бо­ри­те на 20 фев­ру­а­ри 2005 г.:
• Со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия – 121 мес­та;
• Со­ци­ал­де­мок­ра­ти­чес­ка пар­тия – 75 мес­та;
• Ко­а­ли­ция за де­мок­ра­тич­но един­с­т­во (Пор­ту­гал­с­ка ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия, Еко­ло­гич­на пар­тия “Зе­ле­ни”) – 14 мес­та;
• На­род­на пар­тия – 12 мес­та;
• Ляв блок – 8 мес­та.
Пра­ви­тел­с­т­во: на Со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та пар­тия, сфор­ми­ра­но на 12.03.2005 г., с про­ме­ни от 3.07.2006 г.
Ми­нис­тър-пред­се­да­тел: Жо­зе СОК­РА­ТИШ Кар­ва­лю Пин­ту дe Со­у­са.
Пар­тии, пред­с­та­ве­ни в пар­ла­мен­та:
ЕКО­ЛО­ГИЧ­НА ПАР­ТИЯ “ЗЕ­ЛЕ­НИ”. Съз­да­де­на през 1982 г. ка­то Пор­ту­гал­с­ко еко­ло­гич­но дви­же­ние-Пар­тия на зе­ле­ни­те.
ЛЯВ БЛОК. Съз­да­ден през 1999 г. Обе­ди­ня­ва мал­ки ле­ви пар­тии.
НА­РОД­НА ПАР­ТИЯ. Кон­сер­ва­тив­на пар­тия, съз­да­де­на през юли 1974 г. До фев­ру­а­ри 1995 г. се на­ри­ча Со­ци­ал­де­мок­ра­ти­чес­ки цен­тър. Има хрис­ти­ян­де­мок­ра­ти­чес­ка ори­ен­та­ция и се са­моп­ро­въз­г­ла­ся­ва за де­сен цен­тър.
ПОР­ТУ­ГАЛ­С­КА КО­МУ­НИС­ТИ­ЧЕС­КА ПАР­ТИЯ. Съз­да­де­на на 6 март 1921 г. От 1926 г. до ап­рил 1974 г. е в не­ле­гал­ност. Има око­ло 140 000 чле­но­ве.
СО­ЦИ­АЛ­ДЕ­МОК­РА­ТИ­ЧЕС­КА ПАР­ТИЯ. Съз­да­де­на на 6 май 1974 г. До ок­том­в­ри 1976 г. се на­ри­ча На­род­но-де­мок­ра­тич­на пар­тия. Има око­ло 60 000 чле­но­ве.
СО­ЦИ­А­ЛИС­ТИ­ЧЕС­КА ПАР­ТИЯ. Съз­да­де­на на 19 ап­рил 1973 г. след пре­об­ра­зу­ва­не­то на опо­зи­ци­он­на­та Со­ци­ал­де­мок­ра­ти­чес­ко дейс­т­вие. До 25 ап­рил 1974 г. е в не­ле­гал­ност. Има око­ло 100 000 чле­но­ве. Член е на Со­ци­а­лис­ти­чес­кия ин­тер­на­ци­о­нал.