ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ЕЛИТИ В БЪЛГАРИЯ

0
290

Кръгла маса на тема “Механизми за подбор и развитие на нови политици на левицата” се състоя на 19-20 януари 2007 г. в хотел “Родина” в столицата. Тя бе организирана от Института за социална интеграция и открита от председателя на БСП и министър-председател на България Сергей Станишев. Освен неговото приветствие към участниците предлагаме на читателите на сп. “Ново време” и изказванията на Ивелин Николов, изпълнителен директор на Института за социална интеграция, д-р Живко Георгиев, председател на Управителния съвет на ИСИ, и д-р Мариа Антониа Пирес де Алмейда от Висшия институт за социални науки и бизнесизследвания в Лисабон.
На пръв про­чит те­ма­та за по­ли­ти­чес­ки­те ели­ти в Бъл­га­рия ми се ви­дя лес­на – кой ли днес не при­каз­ва за тях. Пос­ле по­раз­мис­лих и ре­ших да ук­ро­тя ен­ту­си­аз­ма си. Не за дру­го, а за­що­то по­ли­ти­чес­ки­те ели­ти в Бъл­га­рия не­съм­не­но са ин­те­ре­сен пред­мет за из­с­лед­ва­не, но ня­мам са­мо­чув­с­т­ви­е­то, че до­ри съм се до­кос­вал до тях в ка­чес­т­во­то им на из­с­ле­до­ва­тел­с­ки пред­мет. Ми­на­ха не­мал­ко го­ди­ни. Ако има­ше оп­ре­де­ле­ни из­с­ле­до­ва­тел­с­ки уси­лия, ко­и­то да нап­ра­вят не­ви­ди­мо­то ви­ди­мо, на­вяр­но мно­го не­ща щя­ха да ни бъ­дат яс­ни и ка­то ди­аг­нос­ти­ка, и ка­то оцен­ка на проб­ле­ми­те и пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва­та в об­щес­т­во­то, пред ко­и­то по­ли­ти­чес­ка­та кла­са ще­ше да бъ­де по-адек­ват­на.

По­ли­ти­чес­ки­те ели­ти в Бъл­га­рия пре­жи­вя­ха ня­кол­ко пе­ри­о­да. Спом­ня­м си на­ча­ло­то, зо­ра­та на пре­хо­да. То­га­ва ка­то че ли всич­ко бе­ше лес­но – имаш идея, в със­то­я­ние си дос­та­тъч­но да я вер­ба­ли­зи­раш и мо­жеш да се ока­жеш част от то­зи елит. Бе­ше вре­ме­то на ос­т­ро­то про­ти­вос­то­е­не, на­ри­чах­ме го и епо­ха на кон­ф­рон­та­ци­я­та, све­тът бе­ше раз­де­лен на си­ни и чер­ве­ни, на гвел­фи и ги­бе­ли­ни*. То­ва бе­ше и “ро­зо­ви­ят” пе­ри­од на бъл­гар­с­кия по­ли­ти­чес­ки елит, тъй ка­то в те­зи вре­ме­на, за да се пол­з­ваш с до­ве­ри­е­то на ед­на зна­чи­тел­на част от бъл­гар­с­ки­те граж­да­ни, бе­ше дос­та­тъч­но да при­над­ле­жиш към кръ­га, кой­то той е де­фи­ни­рал ка­то “на­ши­те”. Мо­жеш да имаш вся­как­ви ка­чес­т­ва – лич­ни, по­ли­ти­чес­ки, нрав­с­т­ве­ни, ин­те­лек­ту­ал­ни и т.н., но ще има­ме ап­ри­ор­но бла­гос­к­лон­но от­но­ше­ние към теб, ако си към “на­ши­те”. То­ва се от­на­ся­ше и за два­та ла­ге­ра.

От 2001 г., ко­га­то за­бе­ля­зах­ме и пър­ви­те про­яв­ле­ния на оти­ва­ща­та си кон­ф­рон­та­ция, не­ща­та се обър­на­ха. От­то­га­ва аз по­не ка­то со­ци­о­лог ре­гис­т­ри­рам по­я­ва­та в дос­та­тъч­но ма­сов ма­щаб на един нов фе­но­мен, кой­то мо­жем да на­ре­чем де­ком­п­лекс. Та­зи фор­му­ла все по-чес­то кон­с­ти­ту­и­ра ка­то ТЕ пред­с­та­ви­те­ли­те имен­но на по­ли­ти­чес­кия елит на пре­хо­да. По от­но­ше­ние на тях дру­ги­ят граж­да­нин пре­жи­вя­ва се­бе си ка­то жер­т­ва, ка­то гу­бе­щия от пре­хо­да. По то­зи на­чин, в опо­зи­ция на то­ва ТЕ, се фор­ми­ра и се раж­да ед­но но­во НИ­Е.

В та­зи но­ва си­ту­а­ция наб­лю­да­ва­ме в рас­тящ ма­щаб яв­ле­ние, ко­е­то спо­кой­но мо­жем да на­ре­чем “ан­ти­е­ли­ти­зъм”. Ви­ди­ми­те му про­яв­ле­ния са мно­го, но ед­но от най-оче­вид­ни­те е рас­тя­що от­чуж­де­ние от по­ли­ти­чес­ки­те пар­тии, от по­ли­ти­чес­ко­то в не­го­вия доб­ре поз­нат, улег­нал през го­ди­ни­те на пре­хо­да вид; рас­тя­що от­чуж­де­ние от по­ли­ти­чес­кия елит, от не­го­во­то го­во­ре­не, от не­го­ва­та спо­соб­ност да ге­не­ри­ра цен­нос­ти, со­ци­ал­ни про­ек­ти, ви­зии за бъ­де­ще­то и т.н.

Имен­но на поч­ва­та на то­зи ан­ти­е­ли­ти­зъм за съ­жа­ле­ние през пос­лед­ни­те го­ди­на-две за­бе­ляз­ва­ме нов по­ли­ти­чес­ки фе­но­мен. То­ва е но­ви­ят по­пу­ли­зъм, оли­цет­во­ря­ван от фор­ма­ции ка­то “А­та­ка”. До го­ля­ма сте­пен и ГЕРБ има за свое яд­ро имен­но ре­ак­ци­я­та на от­х­вър­ля­не, не­га­тив­но­то от­но­ше­ние към ели­та в по­ли­ти­чес­ки­те си­ли, оли­цет­во­ря­ва­щи бъл­гар­с­кия пре­ход. Ако не си да­ва­ме смет­ка за та­зи стра­на на ан­ти­е­ли­тиз­ма, тряб­ва да сме дос­та­тъч­но под­гот­ве­ни за но­ви­те пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва, в ко­и­то мо­же да ни вка­ра но­ви­ят по­пу­ли­зъм, ако не­го­во­то вли­я­ние над­ми­не ня­как­ви ра­зум­ни гра­ни­ци.

Ка­то из­с­ле­до­ва­тел за­бе­ляз­вам не­мал­ко сим­п­то­ми, ко­и­то ни да­ват ос­но­ва­ние да твър­дим, че има кри­за в бъл­гар­с­ки­те по­ли­ти­чес­ки ели­ти, и най-ве­че в те­зи на­дяс­но от БСП.

Пър­ви­ят и най-се­ри­о­зен та­къв приз­нак за мен е фор­ми­ра­не­то на ед­на аб­со­лют­но пъл­но­цен­на стиг­ма по от­но­ше­ние на по­ли­ти­ци­те. Стиг­ма­ти­за­ци­я­та е ес­тес­т­вен со­ци­ал­но-пси­хо­ло­ги­чес­ки про­цес на кла­си­фи­ка­ция и оцен­ка, кой­то фор­ми­ра ус­той­чи­ви ко­му­ника­тив­но-афек­тив­ни схе­ми по от­но­ше­ние на ня­ка­къв со­ци­а­лен обект. Обек­ти на стиг­ма­ти­за­ция в Бъл­га­рия са не­мал­ко ка­те­го­рии хо­ра – ро­ми­те, хо­мо­сек­су­а­лис­ти­те, ли­ца­та с мен­тал­ни ув­реж­да­ния…

Проб­лем е, че и пред­с­та­ви­те­ли­те на по­ли­ти­чес­кия елит, т. нар. по­ли­ти­ци, все по­ве­че се оце­ня­ват през ло­ги­ка­та на стиг­ма­ти­за­ци­я­та. Тя за­поч­ва с ед­но прос­то и уни­вер­сал­но ин­дук­тив­но съж­де­ние: “В­сич­ки по­ли­ти­ци си при­ли­чат”, “В­сич­ки ро­ми си при­ли­чат”, “В­сич­ки лу­ди си при­ли­чат”. Сра­бо­ти ли та­зи ло­ги­ка, по-на­та­тък ста­ва мно­го лес­но да се ге­не­ра­ли­зи­ра и мно­го труд­но да се пре­о­до­ля­ва гра­ви­та­ци­я­та на ве­че слу­чи­ла­та се ин­дук­ция. Ста­ва мно­го труд­но да до­каз­ваш, че ти не си ка­то дру­ги­те.

То­ва е ап­ри­ор­на схе­ма, ко­я­то ак­ти­ви­ра стиг­ма­ти­зи­ра­щи твър­де­ния от ти­па: “В­сич­ки по­ли­ти­ци са ко­рум­пи­ра­ни”, “В­сич­ки по­ли­ти­ци слу­жат пре­ди всич­ко на час­т­ни­те си ин­те­ре­си, а след то­ва на ин­те­ре­си­те на из­би­ра­те­ли­те си”, “В­сич­ки по­ли­ти­ци лъ­жат”, “В­сич­ки по­ли­ти­ци кра­дат” – как­во­то ви хрум­не. Пос­то­ян­но се чу­ват по­до­бен род твър­де­ния. Те, об­що взе­то, са в ар­се­на­ла на то­ва стиг­ма­ти­зи­ра­що мис­ле­не и об­ща за­да­ча на це­лия по­ли­ти­чес­ки елит – ако той ис­ка да за­па­зи спо­соб­ност­та си да иг­рае она­зи ро­ля, ко­я­то по прин­цип иг­рае по­ли­ти­чес­ки­ят елит в ед­на де­мок­ра­ция – е да про­ти­во­дейс­т­ва на та­зи стиг­ма. То­ва ня­ма да е лес­но, тъй ка­то за съ­жа­ле­ние до­ри и аз по­ня­ко­га се улавям, че съм под­-в­лас­тен на по­до­бен род стиг­ма­ти­зи­ра­щи твър­де­ния. Ко­ле­ги­те по­ли­то­ло­зи и жур­на­лис­ти с ле­ко­та пре­ми­на­ват в то­зи тип дис­курс.

С то­ва не­о­съз­на­то­ стиг­ма­ти­зи­ра­не на по­ли­ти­чес­кия елит в Бъл­га­рия всич­ки ние пра­вим не­о­съз­на­та ус­лу­га на но­вия по­пу­ли­зъм, кой­то чер­пи енер­ги­я­та си глав­но от то­зи тип го­во­ре­не, от то­зи тип об­щес­т­ве­но мис­ле­не, от то­зи тип лес­на оце­нъч­на дей­ност, ко­я­то ве­че е факт в стра­на­та ни.

Вто­ри­ят не­га­ти­вен еле­мент от ма­со­ва­та стиг­ма­ти­за­ция е от­че­те­ни­ят от из­с­лед­ва­ни­я­та ръст на ат­рак­тив­ност­та на по­ли­ти­чес­ка­та ка­ри­е­ра, осо­бе­но за мла­ди­те хо­ра. За по­то­пе­ния в та­зи стиг­ма из­бо­рът на по­ли­ти­чес­ка ка­ри­е­ра не е ле­сен из­бор. Ста­ва въп­рос за от­го­вор­ния съз­на­те­лен из­бор на по­ли­ти­чес­ка ка­ри­е­ра. Мо­же би ще ме оп­ро­вер­га­е­те, за­що­то бъл­гар­с­ки­те из­бо­ри в пос­лед­но вре­ме ка­то че ли не да­ват дос­та­тъч­но ос­но­ва­ние да се твър­ди не­що по­доб­но. Нап­ро­тив, то­ва, ко­е­то наб­лю­да­ва­ме, е, че все по­ве­че ста­ват же­ла­е­щи­те да се пол­з­ват от пра­во­то си да бъ­дат из­би­ра­ни и все по-мал­ко же­ла­е­щи­те да пол­з­ват дру­го­то пра­во – да из­би­рат. Но та­ка­ва е вън­ш­на­та стра­на­ на не­ща­та. Ко­га­то твър­дя тук, че спа­да ат­рак­тив­ност­та на по­ли­ти­чес­ка­та ка­ри­е­ра, го твър­дя на ба­за­та на со­ци­о­ло­ги­чес­ки про­уч­ва­ния, ко­и­то из­с­лед­ват по-ско­ро ця­ла­та съв­куп­ност, а не, ус­лов­но ка­за­но, по­ли­ти­чес­ки ак­тив­на­та част от на­се­ле­ни­е­то, ко­я­то е все по-мал­ка.

Ис­ти­на­та е, че в та­ка­ва враж­деб­на по от­но­ше­ние на по­ли­ти­чес­ка­та ка­ри­е­ра со­ци­ал­но-пси­хо­ло­ги­чес­ка сре­да и при на­ли­чи­е­то на мно­жес­т­во дру­ги ал­тер­на­ти­ви в на­ше­то раз­ви­ва­що се об­щес­т­во – в биз­не­са, в пуб­лич­на­та сфе­ра, в тре­тия сек­тор, има дос­та­тъч­но дру­ги прив­ле­ка­тел­ни ре­ше­ния за един ам­би­ци­о­зен, граж­дан­с­ки ак­ти­вен, енер­ги­чен и же­ла­ещ да се ре­а­ли­зи­ра млад чо­век. До­ри не го­во­ря за въз­мож­нос­ти­те за ре­а­ли­за­ция в чуж­би­на, го­во­ря за тук, в Бъл­га­рия. Ако та­зи тен­ден­ция се съх­ра­ни, аз не съм го­лям оп­ти­мист за спо­соб­ност­та на по­ли­ти­чес­кия елит лес­но да осъ­щес­т­вя­ва об­но­вя­ва­щи­те се про­це­си вът­ре в сво­и­те сре­ди, лес­но да прив­ли­ча ка­дър­ни мла­ди хо­ра, ко­и­то от­го­ва­рят на оне­зи пред­с­та­ви за иде­ал­ния по­ли­тик, ко­и­то би­ту­ват в ма­со­во­то съз­на­ние. А те са съв­сем яс­ни – по­ли­ти­чес­ка­та ка­ри­е­ра тряб­ва да да­ва сре­ща­та на мо­ра­ла с ком­пе­тен­т­ност­та. Ако ед­но от две­те го ня­ма, не ти е мяс­то­то в по­ли­ти­ка­та.

Меж­ду дру­го­то, точ­но та­ка­ва е пред­с­та­ва­та за по­ли­ти­чес­ко­то слу­же­не, за по­ли­ти­чес­ка­та ка­ри­е­ра и сред пред­с­та­ви­те­ли­те на ши­ро­кия кад­ро­ви кръг на БСП, ко­и­то имах въз­мож­ност да из­с­лед­вам пре­ди две го­ди­ни. Има поч­ти пъл­но съ­от­вет­с­т­вие меж­ду пред­с­та­ва­та за иде­ал­ния по­ли­тик (зву­чи мал­ко ко­мич­но) сред ши­ро­ка­та пуб­ли­ка и сред ши­ро­кия кад­ро­ви по­тен­ци­ал на БСП. То­ва е до­бър атес­тат, но ис­ти­на­та е, че та­зи сре­ща ще ста­ва все по-труд­но. Пак пов­та­рям, ако всич­ки за­ед­но не нап­ра­вим не­що, за да пре­о­до­ле­ем та­зи стиг­ма­ти­за­ция.

Бих ис­кал да под­х­ва­на още ед­на те­ма за раз­ми­съл. Ня­ма съм­не­ние, че осо­бе­но днес, след 1 яну­а­ри 2007 г., пред всич­ки, ко­и­то же­ла­ят да се ре­а­ли­зи­рат в ши­ро­кия сми­съл на ду­ма­та в сфе­ра­та на по­ли­ти­чес­ко­то, ще се раз­к­ри­ват мно­го по­ве­че въз­мож­нос­ти до­ри и по­ра­ди еле­мен­тар­ния факт, че Бъл­га­рия е стра­на-ч­лен­ка на Ев­ро­пейс­кия съ­юз. То­ва да­ва съв­сем дру­ги хо­ри­зон­ти за по­ли­ти­чес­ка­та ре­а­ли­за­ция.

Ня­ма съм­не­ние, че мла­ди хо­ра ще раз­поз­на­ят в то­зи нов вид по­ли­ти­чес­ко прос­т­ран­с­т­во мно­го по-прив­ле­ка­тел­ни за се­бе си въз­мож­нос­ти за ре­а­ли­за­ция по на­чин, кой­то да им по­ма­га да от­с­то­я­ват и ня­как­ви дру­ги зна­чи­ми ин­те­ре­си – на­ци­о­нал­ни, со­ци­ал­но-гру­по­ви, ре­ги­о­нал­ни и т.н. Аз за­бе­ляз­вам рас­тящ ин­те­рес на част от мла­ди­те бъл­га­ри към та­къв тип по­ли­ти­чес­ка ка­ри­е­ра, но ис­ти­на­та е, че ка­то че ли за­се­га (а то е мно­го ра­но) по­ли­ти­чес­ки­те пар­тии не ус­пя­ват да на­ме­рят адек­ва­тен под­ход към тях. По-ско­ро ги тър­сят ин­с­ти­ту­ци­и­те, и то по ня­как­ва дру­га ло­ги­ка, а не пар­ти­и­те. Има опас­ност пар­ти­и­те да бъ­дат ли­ше­ни от по­тен­ци­ал от ин­с­ти­ту­ци­и­те, ко­и­то са все пак не­що дру­го, го­во­ря за ин­с­ти­ту­ци­и­те на власт­та, за ве­дом­с­т­ва­та. А точ­но се­га же­ла­е­щи­те да ос­та­нат в бъ­де­ще­то по­ли­ти­чес­ки пар­тии тряб­ва да на­ме­рят своя адек­ват­на ре­ак­ция сре­щу то­ва но­во пре­диз­ви­ка­тел­с­т­во.

Ина­че ме впе­чат­ля­ва фак­тът, че по­не по от­но­ше­ние на по-го­ле­ми­те пар­тии е дос­та раз­п­рос­т­ра­не­но схва­ща­не­то, ко­е­то виж­да в тях ед­ва ли не ра­бо­то­да­те­лят. Не знам да­ли го има дру­га­де в Ев­ро­па, но в Бъл­га­рия БСП, ДПС, пре­ди то­ва НДСВ (се­га по­за­гу­би то­ва ка­чес­т­во) про­дъл­жа­ват да се мис­лят ка­то ед­ни от го­ле­ми­те ра­бо­то­да­те­ли в стра­на­та. Бях на ед­но мно­го сим­па­тич­но съб­ра­ние на БСП, къ­де­то кан­ди­дат­с­т­ва­ха но­ви хо­ра. Имах спо­ме­ни от ста­рия на­чин на кан­ди­дат­с­т­ва­не, при кой­то се пред­ла­га­ше ня­как­ва ав­то­би­ог­ра­фия, по-ско­ро ка­то мо­ти­ва­ци­он­но пис­мо, с по­ръ­чи­те­ли. Се­га мла­ди­те хо­ра пред­ло­жи­ха CV-та. Бо­же мой, аз та­ки­ва сре­щам, ко­га­то се кан­ди­дат­с­т­ва за ра­бо­та при мен.
То­ва ук­ре­пи мо­е­то по­доз­ре­ние, че осо­бе­но при сил­ни­те пар­тии ще рас­те един праг­ма­ти­чен ин­те­рес, кой­то до го­ля­ма сте­пен е ли­шен от цен­нос­ти, ли­шен от сан­ти­мен­ти. Мо­же и да е за доб­ро, тъй ка­то пък точ­но то­зи под­ход би оси­гу­рил в пар­ти­и­те и един ти­паж, ка­къв­то ина­че мо­же да тър­си ре­а­ли­за­ция в дру­ги­те па­ра­лел­ни со­ци­ал­ни све­то­ве. Ако то­ва ста­не до­ми­ни­ра­щи­ят под­ход в мо­ти­ва­ци­я­та за член­с­т­во, за учас­тие в пар­тий­но-по­ли­ти­чес­кия жи­вот, то ня­ма да спо­соб­с­т­ва за ре­ша­ва­не на та­зи дъл­бо­ка кри­за меж­ду по­ли­ти­чес­кия елит и граж­да­ни­те, ко­я­то не­съм­не­но съ­щес­т­ву­ва в стра­на­та.

Но проб­ле­мът е по-ско­ро в сис­те­ма­тич­на­та нес­по­соб­ност на бъл­гар­с­кия по­ли­ти­чес­ки елит да ре­ша­ва проб­ле­ми на зна­чи­ми гру­пи хо­ра; в на­ло­жи­ла­та се тра­ди­ция през го­ди­ни­те на пре­хо­да с ле­ко­та, без дос­та­тъч­но реф­лек­сия, да се осъ­щес­т­вя­ват ги­ган­т­с­ки ре­фор­ми, ко­и­то пос­ле стру­ват мно­го скъ­по на об­щес­т­во­то. Те­зи ре­фор­ми всъщ­ност бя­ха пра­ве­ни не за­що­то има­ше мис­ле­не, не за­що­то има­ше по­ли­ти­чес­ко и со­ци­ал­но твор­чес­т­во, а за­що­то сил­ни по­зи­ции има­ха те­зи, ко­и­то аз на­ри­чам “вно­си­те­ли на упот­ре­бе­ни иде­и”. Пра­виш здрав­на ре­фор­ма – на един му ха­ре­сал ста­ту­тът на джи­пи­то в ан­г­лийс­ка­та здрав­на сис­те­ма, на друг му ха­ре­сал ста­ту­тът на здрав­на­та ка­са в нем­с­ка­та здрав­на сис­те­ма, тре­ти от­к­рил, че ав­с­т­ра­лийс­ки­ят ме­ха­ни­зъм на кли­нич­на­та пъ­те­ка най-доб­ре връз­ва спе­ци­а­лис­ти­те към здрав­на­та ка­са. Доб­ре, всич­ко то­ва на­вяр­но са най-доб­ри­те об­раз­ци в сво­я­та об­ласт. Но ко­га­то ги съ­е­ди­ниш, се по­лу­ча­ва сюр­ре­а­ли­зъм, Сал­ва­дор Да­ли – око­то си е око, ухо­то си е ухо, но нез­най­но за­що ед­но­то е в дру­го­то, а пък две­те за­ед­но са на но­са. И се­га се чу­дим как да ре­шим ця­ла­та та­зи ка­ша.

Мис­ля, че е край­но вре­ме да по­лу­чим глът­ка въз­дух и да за­поч­нем да из­пол­з­ва­ме соб­с­т­ве­на­та си гла­ва и за ди­аг­нос­ти­ка, и за ек­с­пер­ти­за, и за ре­ша­ва­не на те­зи проб­ле­ми. Ако ели­тът не е в със­то­я­ние да ре­ша­ва проб­ле­ми­те на об­щес­т­во­то, раз­би­ра се, той ще про­дъл­жи да бъ­де не­до­люб­ван от ши­ро­ка­та пуб­ли­ка.

–––––-
* Гвелфите и гибелините са две фракции, поддържащи съответно папата и Свещената Римска империя в Централна и Северна Италия през ХII и ХIII век. През този период в Италия започва да се развива занаятчийството, а феодалните отношения постепенно замират. Гибелините се явяват поддръжници на стария обществен ред: за запазване на разпокъсаността и обединение под ръководството на немския крал. Гвелфите са за обединение на Италия около папската власт.Те са новатори и побеждават. Това е бурна епоха на непрекъснати политически борби, пречещи на икономическото и социално развитие на Италия.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук