ТРЯБВА ДА НАМЕРИМ НОВИ, ПО-ИНТЕРЕСНИ ФОРМИ ЗА УЧАСТИЕ НА МЛАДИТЕ В ПОЛИТИЧЕСКИЯ И ОРГАНИЗАЦИОННИЯ ЖИВОТ

0
170

Кръгла маса на тема “Механизми за подбор и развитие на нови политици на левицата” се състоя на 19-20 януари 2007 г. в хотел “Родина” в столицата. Тя бе организирана от Института за социална интеграция и открита от председателя на БСП и министър-председател на България Сергей Станишев. Освен неговото приветствие към участниците предлагаме на читателите на сп. “Ново време” и изказванията на Ивелин Николов, изпълнителен директор на Института за социална интеграция, д-р Живко Георгиев, председател на Управителния съвет на ИСИ, и д-р Мариа Антониа Пирес де Алмейда от Висшия институт за социални науки и бизнесизследвания в Лисабон.
Усъ­вър­шен­с­т­ва­не­то на мла­да­та ге­не­ра­ция по­ли­ти­ци в Бъл­га­рия е мно­го ак­ту­ал­на те­ма и за на­ша­та стра­на, и за Ев­ро­пейс­кия съ­юз ка­то ця­ло. По ка­къв на­чин мла­ди­те да учас­т­ват в по­ли­ти­ка­та, в про­це­са на взе­ма­не на по­ли­ти­чес­ки и дър­жав­ни ре­ше­ния, как да бъ­дат прив­ле­че­ни към нея, как да бъ­дат за­дър­жа­ни и да ви­дят сми­съ­ла от пра­ве­не­то на по­ли­ти­ка.

Не знам да­ли то­ва е ха­рак­тер­но за всич­ки стра­ни от Ев­ро­пейс­кия съ­юз, но в Бъл­га­рия има ви­со­ка сте­пен на апо­ли­тич­ност сред мла­ди­те хо­ра, по­не на ду­ми. Въп­ре­ки че – си­гур­но е на­ци­о­нал­на чер­та, – съ­би­рай­ки се с при­я­те­ли, до­ри по ве­се­ли по­во­ди, на ку­по­ни, в рес­то­ран­ти, в дис­ко­те­ки, все­ки раз­го­вор ра­но или къс­но, в ед­на или дру­га фор­ма, опи­ра до по­ли­ти­ка­та. Лич­но аз смя­там, че чо­век не мо­же да из­бя­га от по­ли­ти­ка­та, за­що­то тя не­из­беж­но го зас­ти­га – с ре­ше­ни­я­та на пар­ла­мен­та, на пра­ви­тел­с­т­во­то, на об­щин­с­кия съ­вет, на кме­та. И ако имаш соб­с­т­ве­на по­зи­ция и идеи, един­с­т­ве­ни­ят на­чин да пов­ли­я­еш вър­ху взе­ма­ни­те ре­ше­ния, да се опи­таш да про­ка­раш или да ре­а­ли­зи­раш свои виж­да­ния, е чрез по­ли­ти­ка­та.

Тук ис­кам да ка­жа ня­кол­ко ду­ми за пар­ти­и­те. Раз­ви­ти­е­то на пар­тий­на­та и на по­ли­ти­чес­ка­та сис­те­ма в Бъл­га­рия ка­то че ли ми­на през ня­кол­ко ета­па.

В на­ча­ло­то на 90-те го­ди­ни, съв­сем за­ко­но­мер­но след дъл­ги де­се­ти­ле­тия на ед­но­пар­тий­но уп­рав­ле­ние, се съз­да­до­ха из­к­лю­чи­тел­но го­лям брой пар­тии (мис­ля, над 300), с най-раз­лич­ни, по­ня­ко­га дуб­ли­ра­щи се имена. Има­ше ос­т­ра кон­ку­рен­ция, но кон­ку­рен­ция по­ве­че по­ли­ти­чес­ка, фрак­ци­о­нер­с­ка, от­кол­ко­то на кон­к­рет­ни идеи за по­ли­ти­ка. Бих ка­зал, че то­зи пе­ри­од дос­та бър­зо се из­чер­па.

Пре­ми­на се от съз­да­ва­не на ко­а­ли­ции от пар­тии или дви­же­ния към ре­ал­но пар­тий­но из­г­раж­да­не по ев­ро­пейс­кия мо­дел – с яс­ни и во­де­щи су­бек­ти в ля­во­цен­т­рис­т­ко­то, в дяс­но­цен­т­рис­т­ко­то прос­т­ран­с­т­во и в цен­тъ­ра. Ка­то пра­ви­ло в бъл­гар­с­ки­те пар­ла­мен­ти до­се­га ряд­ко са учас­т­ва­ли по­ве­че от че­ти­ри-пет по­ли­ти­чес­ки фор­ма­ции и ко­а­ли­ции. Ти­пич­но за нас е за всич­ки проб­ле­ми в Бъл­га­рия да бъ­дат об­ви­ня­ва­ни по­ли­ти­чес­ки­те пар­тии. Без съм­не­ние за то­ва има ос­но­ва­ние, за­що­то по тях­на­та дей­ност, по тях­но­то уп­рав­ле­ние се съ­ди кол­ко ус­пе­шен е бъл­гар­с­ки­ят по­ли­ти­чес­ки, ико­но­ми­чес­ки и со­ци­а­лен мо­дел. В край­на смет­ка пар­ти­и­те ви­на­ги ка­то ог­ле­да­ло – по­ня­ко­га мо­же би из­к­ри­ве­но – от­ра­зя­ват със­то­я­ни­е­то на об­щес­т­во­то. Те труд­но мо­гат да се раз­ли­ча­ват от ця­лос­т­на­та об­щес­т­ве­на сре­да.

Ми­на­вай­ки през мно­жес­т­во­то пар­тии в на­ча­ло­то на пре­хо­да, през тях­на­та кон­со­ли­да­ция във вто­ра­та по­ло­ви­на на 90-те го­ди­ни, се­га се на­ми­ра­ме в друг етап – на по­ред­но раз­цъф­тя­ва­не на иде­и­те за неп­ра­ви­тел­с­т­ве­ни­те фор­ма­ции ка­то по­ли­ти­чес­ки ор­га­ни­за­ции и дви­же­ни­я­та от ти­па нап­ри­мер на ГЕРБ – Граж­да­ни за ев­ро­пейс­ко раз­ви­тие на Бъл­га­рия.

Тук ис­кам да спо­де­ля мо­е­то раз­би­ра­не, че в край­на смет­ка пар­ти­и­те са мо­же би най-ком­п­лек­с­на­та фор­ма на неп­ра­ви­тел­с­т­ве­на ор­га­ни­за­ция. Те по де­фи­ни­ция тряб­ва да имат виж­да­ния, по­ли­ти­ки, идеи за це­лия спек­тър от проб­ле­ми – не са­мо на окол­на­та сре­да или за­щи­та­та пра­ва­та на мал­цин­с­т­ва­та, нап­ри­мер, или на пот­ре­би­те­ли­те… Те тряб­ва да имат идеи и пред­ло­же­ния за всич­ко, ко­е­то за­ся­га раз­ви­ти­е­то на стра­на­та, за да мо­гат да бъ­дат дейс­т­ви­тел­но пред­с­та­ви­тел­ни и да ре­а­ли­зи­рат це­лия ком­п­лекс от те­зи идеи чрез учас­ти­е­то си във власт­та, не­за­ви­си­мо да­ли е в опо­зи­ция или е в уп­рав­ле­ни­е­то. За­що­то мо­же пар­ти­я­та да е опо­зи­ци­он­на, но са­мо­то й учас­тие в пар­ла­мен­та е съ­що и учас­тие във власт­та по един или друг на­чин.

Та­зи те­ма е мно­го ак­ту­ал­на днес и за Ев­ро­па, и за Ев­ро­пейс­кия съ­юз, тъй ка­то един от го­ле­ми­те де­фи­ци­ти в Ев­ро­пейс­кия съ­юз в мо­мен­та е де­фи­ци­тът на до­ве­рие в ин­с­ти­ту­ци­и­те, в на­чи­на, по кой­то фун­к­ци­о­ни­ра са­ми­ят съ­юз. Неслу­чай­но в две клю­чо­ви стра­ни за Ев­ро­па – Фран­ция и Хо­лан­дия – ре­фе­рен­ду­ми­те по про­ек­та на ев­ро­пейс­ка­та кон­с­ти­ту­ция пре­тър­пя­ха не­ус­пех. И не тол­ко­ва за­ра­ди са­ма­та кон­с­ти­ту­ция, за­що­то ед­ва ли мно­зи­на от гла­су­ва­ли­те “про­тив” са че­ли тек­с­то­ве­те, дек­ла­ра­ци­и­те и ме­ха­низ­ми­те, пред­ло­же­ни в нея. Съ­щес­т­ву­ва оба­че общ кли­мат на съм­не­ние в то­ва да­ли Ев­ро­пейс­ки­ят съ­юз от­ра­зя­ва ре­ал­ни­те проб­ле­ми и гри­жи на граж­да­ни­те и да­ли ги ре­ша­ва ефек­тив­но. В мно­го стра­ни в Ев­ро­па се за­сил­ват и по­пу­лис­т­ки­те пар­тии и те­че­ния, ко­и­то тър­сят лес­ни­те от­го­во­ри на слож­ни въп­ро­си. В периоди на слож­на тран­с­фор­ма­ция в об­щес­т­во­то ви­на­ги съ­щес­т­ву­ват страх и не­си­гур­ност и те про­во­ки­рат имен­но та­къв тип дви­же­ния, ко­и­то обе­ща­ват да ре­шат всич­ко, без да имат ре­ал­на­та ре­цеп­та. А се­га и Ев­ро­па, и це­ли­ят свят се на­ми­рат спо­ред мен имен­но в та­къв сло­жен пе­ри­од, в кой­то гло­ба­ли­за­ци­я­та на­ла­га се­ри­оз­ни про­ме­ни в ико­но­ми­ка­та и в по­ли­ти­ка­та на от­дел­ни­те стра­ни и на Ев­ро­пейс­кия съ­юз ка­то ця­ло.

Те­ма­та за раз­ви­ти­е­то на мла­до­то по­ко­ле­ние по­ли­ти­ци в БСП и в дру­ги­те пар­тии от ле­ви­ца­та е от осо­бе­но зна­че­ние. В на­ча­ло­то на пре­хо­да ля­ва­та идея не бе­ше по­пу­ляр­на сред мла­ди­те. Иде­и­те за про­мя­на, за ре­во­лю­ци­он­на про­мя­на, за ев­ро­пе­и­за­ция, за мо­дер­ни­за­ция на об­щес­т­во­то се свър­з­ва­ха със си­ня­та идея, оли­цет­во­ря­ва­на от СДС. Мал­ци­на бя­ха мла­ди­те, ко­и­то по-ско­ро по ро­дов прин­цип, по нас­лед­с­т­ве­ност при­над­ле­жа­ха към Со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та пар­тия и ак­тив­но учас­т­ва­ха в ней­на­та по­ли­ти­ка.

Пос­те­пен­но та­зи не­ра­дос­т­на за нас кар­ти­на се про­ме­ни. По­ра­ди мно­го при­чи­ни. От ед­на стра­на, сред мла­до­то по­ко­ле­ние нас­тъ­пи дъл­бо­ко ра­зо­ча­ро­ва­ние от дес­ни­ца­та по вре­ме на уп­рав­ле­ни­е­то на Обе­ди­не­ни­те де­мок­ра­тич­ни си­ли през 1997-2001 г. От дру­га стра­на, ко­е­то е не по-мал­ко важ­но, Бъл­гар­с­ка­та со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия през всич­ки­те те­зи го­ди­ни не спря да се про­ме­ня и да се мо­дер­ни­зи­ра, да при­до­би­ва но­ва иден­тич­ност – не са­мо ка­то прог­ра­ма, не са­мо ка­то по­ли­ти­чес­ки дек­ла­ра­ции, но и ка­то кон­к­рет­ни по­ли­ти­чес­ки дейс­т­вия, ка­то на­чин на фун­к­ци­о­ни­ра­не, ка­то въз­мож­нос­ти за мла­ди­те хо­ра да пред­с­та­вят и раз­ви­ват сво­и­те идеи.

Ля­ва­та идея тра­ди­ци­он­но е прив­ле­ка­тел­на за мла­ди­те, но ня­ма ав­то­ма­ти­зъм в сми­съ­ла на она­зи из­вес­т­на фра­за, че кой­то на 20 го­ди­ни не е ко­му­нист, ня­ма ду­ша… (ня­ма да я про­дъл­жа­вам). В на­ше вре­ме тряб­ва да на­ме­рим как­то но­ви, по-ин­те­рес­ни, до­ри не­фор­мал­ни ме­ха­низ­ми да обяс­ня­ва­ме същ­ност­та на ле­ви­те цен­нос­ти, та­ка и кон­к­рет­ни въз­мож­нос­ти да ги ре­а­ли­зи­ра­ме чрез по­ли­ти­чес­ко дейс­т­вие, чрез под­хо­дя­щи фор­ми на учас­тие на мла­ди­те хо­ра в по­ли­ти­чес­кия и ор­га­ни­за­ци­он­ния жи­вот на БСП. За­що­то и аз не­ед­нок­рат­но съм се сблъс­к­вал със след­ния фе­но­мен. Спи­рат ме на ули­ца­та мла­ди хо­ра и каз­ват: сим­па­ти­зи­ра­ме на ва­ша­та пар­тия, ис­ка­ме да се вклю­чим в нея. Ка­то ли­дер на БСП се зат­руд­ня­вам да им ка­жа как да го нап­ра­вят, къ­де да вля­зат в БСП, по ка­къв на­чин да раз­гър­нат свои идеи в сре­да, ко­я­то ще бъ­де ин­те­рес­на и под­хо­дя­ща за тях. Стру­ва ми се, че то­ва ви­на­ги е би­ло се­ри­оз­на преч­ка за ак­тив­но учас­тие на мла­ди­те в ра­бо­та­та на Со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та пар­тия. Но мис­ля, че се пре­о­до­ля­ва с дос­та и кон­к­рет­ни ини­ци­а­ти­ви, как­ви­то бя­ха лан­си­ра­ни и се раз­ви­ват през пос­лед­ни­те го­ди­ни – и ини­ци­а­ти­ва­та “Но­во по­ко­ле­ни­е”, и сис­те­ми­те за обу­че­ние на мла­ди ак­ти­вис­ти на Со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та пар­тия. Те вър­вят през ця­ла­та го­ди­на по оп­ре­де­лен план, включ­ват и идей­но, те­о­ре­ти­чес­ко обу­че­ние, и прак­ти­чес­ки за­ня­тия, и по­ня­ко­га обу­че­ние как да се дър­жат пред ка­ме­ра, да во­дят де­ба­ти по кон­к­рет­ни те­ми, и мно­го дру­ги не­ща.

Бла­го­да­ре­ние и на те­зи обу­че­ния, и на дру­ги ини­ци­а­ти­ви се съз­да­ват не­фор­мал­ни мла­деж­ки об­щ­нос­ти в БСП и в ле­ви­ца­та под фор­ма­та на мре­жи. Те ко­му­ни­ки­рат по мно­го по-удоб­ни за тях на­чи­ни, от­кол­ко­то тра­ди­ци­он­ни­те пар­тий­ни съб­ра­ния, на ко­и­то са свик­на­ли по-въз­рас­т­ни­те чле­но­ве на БСП. Знам мно­го пар­тий­ни ор­га­ни­за­ции на мла­до­то по­ко­ле­ние в БСП, ко­и­то се съ­би­рат и в кръч­ма, и на дру­ги мес­та, къ­де­то ос­вен всич­ко ос­та­на­ло об­съж­дат и по­ли­ти­ка­та, за­е­мат по­зи­ции, из­пол­з­ват елек­т­рон­ни­те фо­ру­ми за учас­тие в ра­бо­та­та на БСП чрез спе­ци­а­лен пор­тал и спе­ци­ал­ни кар­ти.

Въп­ре­ки ви­ди­мия прог­рес оба­че и въп­ре­ки за­си­ле­ния ин­те­рес на мно­го мла­де­жи към Со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та пар­тия, ос­та­ва един мно­го се­ри­о­зен въп­рос – за тях­на­та ре­а­ли­за­ция в рам­ки­те на БСП, за тях­но­то по­ли­ти­чес­ко из­рас­т­ва­не, за въз­мож­ност­та дейс­т­ви­тел­но да се изя­вят в пъ­лен обем. Не е тай­на, че във вся­ка ор­га­ни­за­ция има в ед­на или дру­га сте­пен ста­тук­во, ко­е­то оказ­ва съп­ро­ти­ва на вся­как­ва про­мя­на. Има хо­ра, ко­и­то же­ла­ят да за­па­зят сво­и­те по­зи­ции, ако е въз­мож­но, до пен­си­он­на въз­раст, а мла­ди­те пък же­ла­ят да се ре­а­ли­зи­рат мак­си­мал­но бър­зо и да по­ка­жат на как­во са спо­соб­ни.

То­зи кон­ф­ликт е ес­тес­т­вен, той е не­из­бе­жен и се ре­ша­ва по най-раз­лич­ни на­чи­ни – и чрез де­мок­ра­тич­ни­те сред­с­т­ва на пар­тий­ни кон­фе­рен­ции, ко­и­то но­ми­ни­рат кан­ди­да­ти, и чрез ме­ха­низ­ми, ко­и­то по­ня­ко­га но­сят еле­мент на при­ну­ди­тел­ност. Ка­то нап­ри­мер ре­ше­ни­е­то на пос­лед­ния кон­г­рес за за­дъл­жи­тел­на кво­та от же­ни и мла­ди хо­ра в ръ­ко­вод­ни­те ор­га­ни на Со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та пар­тия. Мо­га да при­пом­ня, че има­ше бур­на дис­ку­сия, в ко­я­то про­тив­ни­ци­те на та­зи нор­ма се ар­гу­мен­ти­ра­ха с то­ва, че ако ста­ва ду­ма за на­ис­ти­на ка­чес­т­ве­ни хо­ра, при всич­ки слу­чаи ще им се да­де въз­мож­ност да се ре­а­ли­зи­рат и да бъ­дат из­б­ра­ни, но ако не са та­ки­ва – ня­ма нуж­да из­кус­т­ве­но да ги по­ви­ша­ва­ме в ранг. То­ва ми на­пом­ня фра­за­та, че бъ­де­ще­то при­над­ле­жи на мла­ди­те хо­ра, но нас­то­я­ще­то – ни­ко­га.

Та­ка че аз на­ми­рам ре­ше­ни­е­то за пра­вил­но, то да­ва шанс на мла­ди ак­ти­вис­ти и по­ли­ти­ци от БСП да се проб­ват да учас­т­ват ре­ал­но в по­ли­ти­ка­та, да ви­дят как се во­дят дис­ку­си­и­те във вис­ши и сред­ни из­бор­ни ор­га­ни на Со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та пар­тия, да нат­ру­пат опит и да по­е­мат от­го­вор­ност. За­що­то по­ли­ти­ка­та ос­вен въз­мож­ност е и мно­го го­ля­ма от­го­вор­ност, ко­я­то тряб­ва да но­си все­ки един от нас.

Бих мо­гъл да ка­жа, че спо­ред мен Со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та пар­тия след мно­го пре­меж­дия се тран­с­фор­ми­ра от пар­тия, ко­я­то бе­ше по-ско­ро кон­сер­ва­тив­на и пар­тия на ста­тук­во­то, в пар­тия на про­мя­на­та, ко­я­то стъп­ва на со­ци­ал­де­мок­ра­ти­чес­ки­те цен­нос­ти на ев­ро­пейс­ки­те со­ци­а­лис­ти и се стре­ми в ед­на или дру­га сте­пен ус­пеш­но да ги ре­а­ли­зи­ра в ре­ал­ния жи­вот.

На фи­на­ла ис­кам да бла­го­да­ря на на­ши­те гос­ти от Крал­с­т­во Бел­гия, от Фе­де­рал­на ре­пуб­ли­ка Гер­ма­ния, от Пор­ту­га­лия, на ек­с­пер­ти­те от те­зи на­ши сес­т­рин­с­ки пар­тии за тях­но­то учас­ти­е­ в кон­фе­рен­ци­я­та. Убе­ден съм, че са­ма­та идея за съз­да­ва­не на мре­жа за раз­мя­на на опит и за при­ла­га­не на най-доб­ри­те прак­ти­ки в раз­ви­ти­е­то на мла­ди­те по­ко­ле­ния ле­ви по­ли­ти­ци ще бъ­де мно­го по­лез­на за бъл­гар­с­ка­та ле­ви­ца. По­же­ла­вам та­зи ин­те­рес­на, не­фор­мал­на дис­ку­сия да ро­ди но­ви кон­к­рет­ни идеи, а ние – ръ­ко­вод­с­т­во­то на Со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та пар­тия, ще се опи­та­ме да ги ре­а­ли­зи­ра­ме съ­об­раз­но на­ши­те скром­ни въз­мож­нос­ти.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук