СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОННИЯТ КОНТРОЛ В БЪЛГАРИЯ (Възникване, проблеми и насоки за развитие)

0
263

Ру­си Стат­ков е ро­ден в се­ло Гор­но Ози­ро­во, об­щи­на Вър­шец, през 1956 г. Ма­гис­тър по ико­но­ми­ка, има прек­ва­ли­фи­ка­ция по ме­ни­дж­мънт. Спе­ци­а­ли­зи­рал е във Фран­ция бю­джет, фи­нан­си и фи­нан­сов кон­т­рол. Има и спе­ци­а­ли­за­ции по труд, со­ци­ал­на по­ли­ти­ка и об­щес­т­ве­но оси­гу­ря­ва­не. Бил е ди­рек­тор на вес­т­ник “И­де­я” – Мон­та­на. На­ро­ден пред­с­та­ви­тел от 1995 до 2001 г. Член на ВС на БСП и член на Над­зор­ния съ­вет на Аген­ци­я­та за след­п­ри­ва­ти­за­ци­о­нен кон­т­рол (АСК). Вла­дее рус­ки, ан­г­лийс­ки и френ­с­ки език.
Со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ка­та тран­с­фор­ма­ция в Бъл­га­рия след 1989 г., и най-ве­че при­ва­ти­за­ци­я­та по­ро­ди­ха не­об­хо­ди­мост­та от нов вид кон­т­рол в со­ци­ал­но­то уп­рав­ле­ние – дър­жа­вен след­п­ри­ва­ти­за­ци­о­нен кон­т­рол.

Цел­та на из­с­лед­ва­не­то е да се ана­ли­зи­ра из­вър­ше­но­то, да се от­к­ро­ят ре­зул­та­ти­те и проб­ле­ми­те и да се пред­ло­жат на­со­ки за по-на­та­тъш­но раз­ви­тие на дей­ност­та по след­п­ри­ва­ти­за­ци­он­ния кон­т­рол.

Из­пол­з­ва­ни­те из­точ­ни­ци на ин­фор­ма­ция са нор­ма­тив­на­та ба­за, уреж­да­ща дей­ност­та; ин­фор­ма­ция от 30 об­щин­с­ки съ­ве­та към 2004 г.; док­ла­ди на Дър­жа­вен фи­нан­сов кон­т­рол и Смет­на­та па­ла­та; те­о­ре­ти­ко-прак­ти­чес­ки раз­ра­бот­ки и ос­нов­но от­че­ти­те на ор­га­ни­те за управле­ние на Аген­ци­я­та за след­п­ри­ва­ти­за­ци­о­нен кон­т­рол.

На ос­но­ва­та на при­е­та­та нор­ма­тив­на уред­ба и прак­ти­чес­ко­то й при­ло­же­ние, уреж­да­ща след­п­ри­ва­ти­за­ци­он­ния кон­т­рол, мо­гат да се обо­со­бят три ета­па на раз­ви­ти­е­то му.

I. 1990 – 1992 г. При­ва­ти­за­ция чрез рес­ти­ту­ция и час­т­но раз­по­реж­да­не с дър­жав­ния ак­тив (спон­тан­на при­ва­ти­за­ция) без нор­ма­тив­но уреж­да­не на след­п­ри­ва­ти­за­ци­он­ния кон­т­рол, но с фор­ми­ра­не на пред­пос­тав­ки за въз­ник­ва­не­то му

При­е­ти­те рес­ти­ту­ци­он­ни за­ко­ни по съ­щес­т­во въз­с­та­но­вя­ват час­т­на­та соб­с­т­ве­ност (ре­ал­но въз­с­та­но­ви­ма­та) от на­ци­о­на­ли­зи­ра­на­та ед­ра град­с­ка соб­с­т­ве­ност и на ко­о­пе­ри­ра­на­та сел­с­кос­то­пан­с­ка зе­мя. За­ко­но­да­тел­но­то уреж­да­не и про­веж­да­не на те­зи рес­ти­ту­ции не оп­рав­да очак­ва­ни­я­та на мно­зин­с­т­во­то от хо­ра­та за спра­вед­ли­вост. То е пов­ли­я­но от сил­но­то по­ли­ти­чес­ко про­ти­во­пос­та­вя­не. Лип­с­ва кон­со­ли­ди­ра­на об­щес­т­ве­на и по­ли­ти­чес­ка во­ля и виж­да­не за раз­ви­ти­е­то на стра­на­та. Не­пос­ред­с­т­ве­но след при­е­ма­не­то на рес­ти­ту­ци­он­ни­те за­ко­ни за­поч­ват и тех­ни­те из­ме­не­ния. Ре­зул­та­тът на ево­лю­ци­я­та на та­зи прав­на рам­ка в рес­ти­ту­ци­я­та, ка­са­е­ща най-мно­го хо­ра – та­зи на зе­мя­та – за пе­ри­о­да 1990-1998 г., е зав­ръ­ща­не към ръч­но­то об­ра­бот­ва­не на зе­мя­та и пре­ход от “по­лив­но” към “не­по­лив­но” зе­ме­де­лие.

Час­т­но­то раз­по­реж­да­не с дър­жав­ни ак­ти­ви през то­зи етап се из­вър­ш­ва на ос­но­ва­та на Указ 56. И при та­зи фор­ма ня­ма спра­вед­ли­во ре­ше­ние за мно­зин­с­т­во­то, нап­ро­тив, въз­мож­нос­ти за учас­тие в нея по­лу­ча­ват са­мо близ­ки­те до уп­рав­ля­ва­щи­те. Ня­ма ни­как­ви еле­мен­ти на след­п­ри­ва­ти­за­ци­о­нен кон­т­рол, ко­и­то да га­ран­ти­рат за­щи­та­та на дър­жав­ния ин­те­рес.

Об­щи­ят из­вод от то­зи етап е, че сти­хий­но и на пар­че за­поч­на при­ва­ти­за­ция, ко­я­то не удов­лет­во­ря­ва очак­ва­ни­я­та на мно­зин­с­т­во­то от бъл­гар­с­ки­те граж­да­ни. От дру­га стра­на, ма­кар и за крат­ко на то­зи етап се по­я­ви и раз­ви зас­т­ра­ши­тел­на опас­ност от раз­ру­ша­ва­не на бъл­гар­с­ка­та ико­но­ми­ка по­ра­ди лип­са на идеи за ефек­тив­но па­зар­но тран­с­фор­ми­ра­не на ико­но­ми­чес­ка­та сис­те­ма. Идеи за ико­но­ми­чес­ки рас­теж и со­ци­а­лен прог­рес, a не прос­то и са­мо прев­ръ­ща­не на дър­жав­ни­те ка­пи­та­ли в час­т­ни. Нуж­ни са не­за­бав­ни за­ко­но­да­тел­ни ре­ше­ния, с ко­и­то да се за­щи­ти об­щес­т­ве­ни­ят и дър­жав­ни­ят ин­те­рес, пер­с­пек­ти­ва­та на раз­ви­тие на стра­на­та. С та­ка очер­та­ни­те проб­ле­ми то­зи етап се оп­ре­де­ля ка­то под­гот­ви­те­лен за ре­ал­но фор­му­ли­ра­не на за­ко­но­да­тел­ни ре­ше­ния, съз­да­ва­щи изис­к­ва­не за след­п­ри­ва­ти­за­ци­он­ни за­дъл­же­ния и кон­т­рол по тях­но­то из­пъл­не­ние.

II. 1992 – 2002 г. Етап на час­тич­но за­ко­но­да­тел­но уреж­да­не и епи­зо­ди­чен след­п­ри­ва­ти­за­ци­о­нен кон­т­рол

1. За­ко­нът за пре­об­ра­зу­ва­не и при­ва­ти­за­ция на дър­жав­ни­те и об­щин­с­ки­те пред­п­ри­я­тия(1992 г.) – ос­нов­ни идеи.

На пър­во мяс­то се оп­ре­де­ля по­ня­ти­е­то при­ва­ти­за­ция в те­сен сми­съл, ка­то прех­вър­ля­не на фи­зи­чес­ки или юри­ди­чес­ки ли­ца с под 50 на сто дър­жав­но и/или об­щин­с­ко учас­тие на: дя­ло­ве и ак­ции, соб­с­т­ве­ност на дър­жа­ва­та и об­щи­ни­те от тър­гов­с­ки дру­жес­т­ва; соб­с­т­ве­ност­та на це­ли пред­п­ри­я­тия, обо­со­бе­ни час­ти и не­за­вър­ше­ни обек­ти на стро­и­тел­с­т­во; об­щин­с­ки не­жи­лищ­ни имо­ти, нев­к­лю­че­ни в със­та­ва на об­щин­с­ки­те пред­п­ри­я­тия, ко­и­то се из­пол­з­ват за сто­пан­с­ки це­ли(ма­га­зи­ни, ате­ли­е­та, скла­до­ве, сер­ви­зи, це­хо­ве, и др.) С па­раг­раф 10, ал. 2 от Пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни раз­по­ред­би на за­ко­на по съ­щес­т­во се до­пъл­ва оп­ре­де­ле­ни­е­то за при­ва­ти­за­ция, ка­то юри­ди­чес­ки ли­ца с 50% и по­ве­че дър­жав­но учас­тие мо­гат да из­вър­ш­ват раз­по­реж­да­не или от­с­тъп­ва­не пра­во на пол­з­ва­не вър­ху дъл­гот­рай­ни ма­те­ри­ал­ни и не­ма­те­ри­ал­ни ак­ти­ви, чи­я­то об­ща стой­ност за те­ку­ща­та го­ди­на над­х­вър­ля 5% от об­ща­та ба­лан­со­ва стой­ност на дъл­гот­рай­ни­те ак­ти­ви към 31 де­кем­в­ри на пред­ход­на­та го­ди­на. Не­що по­ве­че, в съ­ща­та раз­по­ред­ба се уточ­ня­ва, че ус­та­но­ве­ни­те ог­ра­ни­че­ния за раз­по­ре­ди­тел­ни дейс­т­вия не се от­на­сят до сключ­ва­ни­те сдел­ки от “Бан­ко­ва кон­со­ли­да­ци­он­на ком­па­ни­я” АД – Со­фия, и се да­ва фор­мал­но за­ко­но­да­тел­но раз­ре­ше­ние на бан­ко­ва­та при­ва­ти­за­ция.

В за­ко­на лип­с­ва из­рич­но оп­ре­де­ля­не на по­ня­ти­е­то “след­п­ри­ва­ти­за­ци­о­нен кон­т­рол”. Но в от­дел­ни раз­по­ред­би по съ­щес­т­во се фор­му­ли­рат за­дъл­же­ния към ку­пу­ва­чи­те след под­пис­ва­не на до­го­во­ра за при­ва­ти­за­ци­он­на про­даж­ба. Та­ка нап­ри­мер при оп­ре­де­ля­не на въз­мож­нос­ти­те на раз­с­ро­че­но пла­ща­не на це­на­та се изис­к­ва в пе­ри­о­да на пла­ща­не­то дру­жес­т­во­то ку­пу­вач да от­го­ва­ря на оп­ре­де­ле­ни ус­ло­вия. По-на­та­тък до из­п­ла­ща­не­то на це­на­та по сдел­ка­та се изис­к­ва за­дъл­жи­тел­но за­ко­но­во обез­пе­че­ние – ипо­те­ка, съ­от­вет­с­т­ва­що на то­зи ос­та­тък. До 5 го­ди­ни след из­п­ла­ща­не на це­на­та по един от пред­ви­де­ни­те спо­со­би за при­ва­ти­за­ция в за­ко­на (про­даж­ба без търг и кон­курс са­мо спо­ред оцен­ка­та им) ку­пу­ва­чът не мо­же да прех­вър­ля соб­с­т­ве­ност­та на при­ва­ти­зи­ра­но­то дру­жес­т­во, как­то и да го из­пол­з­ват за обез­пе­че­ния за за­е­ми. В та­зи фор­ма на при­ва­ти­за­ция има и дру­го ус­ло­вие – ку­пу­ва­чи­те да са са­мо бъл­гар­с­ки граж­да­ни с пос­то­ян­но мес­то­жи­тел­с­т­во.

При сдел­ки­те за при­ва­ти­за­ция чрез ме­то­да кон­курс се пос­та­вят ус­ло­вия, ко­и­то се рег­ла­мен­ти­рат чрез на­ред­ба за кон­кур­си. Сво­е­об­ра­зен об­щес­т­вен (пуб­ли­чен) при­ва­ти­за­ци­о­нен кон­т­рол е изис­к­ва­не­то в за­ко­на еже­ме­сеч­но да се об­на­род­ват дан­ни за из­вър­ше­ни­те про­даж­би (про­да­де­ни­те обек­ти, ку­пу­ва­чи­те, це­на­та и ус­ло­ви­я­та за пла­ща­не и броя на до­го­во­ре­ни­те мес­та). За­ло­же­на е иде­я­та за при­ва­ти­за­ция чрез ин­вес­ти­ции в чуж­би­на, ко­я­то да ста­ва по ред, оп­ре­де­лен от Ми­нис­тер­с­кия съ­вет.

В за­ко­на са рег­ла­мен­ти­ра­ни и дру­ги идеи, свър­за­ни със за­дъл­же­ние на ку­пу­ва­чи­те след прик­люч­ва­не на сдел­ка­та. Обя­вя­ват се за уни­що­жа­е­ми сдел­ки на раз­по­реж­да­не с дър­жав­но и об­щин­с­ко иму­щес­т­во, как­то и до­го­во­ри­те за граж­дан­с­ко иму­щес­т­во, склю­че­ни при яв­но не­из­год­ни ус­ло­вия след 1 яну­а­ри 1990 г. Ни­къ­де в за­ко­на оба­че не се уреж­да из­рич­но кой кон­т­ро­ли­ра за­дъл­же­ни­я­та на ку­пу­ва­чи­те, как­то и сан­к­ции при не­из­пъл­не­ни­е­то на съ­от­вет­ни­те за­дъл­же­ния.

2. Ре­зул­та­ти от при­ло­же­ни­е­то на За­ко­на за пре­об­ра­зу­ва­не и при­ва­ти­за­ция на дър­жав­ни­те и об­щин­с­ки­те пред­п­ри­я­тия.

Из­г­раж­дат се спе­ци­а­ли­зи­ра­ни зве­на за след­п­ри­ва­ти­за­ци­о­нен кон­т­рол към Аген­ци­я­та за при­ва­ти­за­ция (1994 г.), ми­нис­тер­с­т­ва­та (1997-1998 г.) и ня­кои об­щи­ни, но чис­ле­ност­та им е ог­ра­ни­че­на. Об­щи­ят брой е 30 слу­жи­те­ли. Ос­нов­на­та фор­ма на осъ­щес­т­вя­ва­ния кон­т­рол през то­зи пе­ри­од е пос­лед­ва­щи­ят до­ку­мен­та­лен кон­т­рол. В по­ве­че­то слу­чаи той е епи­зо­ди­чен по от­но­ше­ние на пъл­но­та­та и дос­то­вер­ност­та на по­лу­ча­ва­ни­те от­чет­ни до­ку­мен­ти. Нез­на­чи­тел­ни са те­ку­щи­ят кон­т­рол и про­вер­ки­те на мяс­то. Мно­гок­рат­но към оп­ре­де­ле­ни ку­пу­ва­чи, на­ру­ша­ва­щи при­ва­ти­за­ци­он­ни­те до­го­во­ри, са про­я­вя­ва­ни не­до­пус­тим ли­бе­ра­ли­зъм и лип­са на взис­ка­тел­ност от стра­на на кон­т­рол­ни­те органи.

През пе­ри­о­да има неп­ре­къс­на­ти из­ме­не­ния на За­ко­на за пре­об­ра­зу­ва­не и при­ва­ти­за­ция на дър­жав­ни­те и об­щин­с­ки­те пред­п­ри­я­тия, ко­и­то не са ре­зул­тат на за­дъл­бо­чен ана­лиз на проб­ле­ми­те и яс­на ви­зия за раз­ви­ти­е­то на стра­на­та, а са “на пар­че” и от­к­ро­ве­но са в за­щи­та на час­т­ни кор­по­ра­тив­ни ин­те­ре­си.

Под­ле­жа­щи­те на кон­т­рол сдел­ки към края на 1998 г. са 2300, уве­ли­ча­вай­ки се еже­год­но, за да стиг­нат до 7000 през 2002 г. В мно­го от те­зи до­го­во­ри лип­с­ват кла­у­зи, ка­са­е­щи след­п­ри­ва­ти­за­ци­он­ния кон­т­рол; не­точ­но оп­ре­де­ле­ни са за­дъл­же­ния ка­то сро­ко­ве и на­чин на из­пъл­не­ние; лип­си на сан­к­ци­он­ни раз­по­ред­би в слу­ча­и­те на из­пъл­не­ние и т.н.

В про­ти­во­ре­чие с прин­ци­пи­те на рав­но­пос­та­ве­ност и проз­рач­ност след при­ва­ти­за­ци­я­та има под­пи­са­ни анек­си към до­го­во­ри­те до 2001г. Нап­ри­мер са­мо бро­ят на те­зи склю­че­ни от Аген­ци­я­та за при­ва­ти­за­ция и Ми­нис­тер­с­т­во­то на ико­но­ми­ка­та е 699, ка­то се е про­ме­нял раз­ме­рът на до­го­во­ре­на­та це­на, на­чи­на и схе­ма­та на пла­ща­не на це­на­та; на­ма­ле­ние на об­щия обем на ин­вес­ти­ци­и­те; на­ма­ле­ние на сред­но-спи­съч­ния брой на за­е­тия пер­со­нал. Об­щи­ят раз­мер на про­пус­на­ти­те пол­зи и пре­тър­пе­ни пре­ки и кос­ве­ни ще­ти от анек­си­те е око­ло 1 млрд. лв.

Зве­на­та, из­вър­ш­ва­щи след­п­ри­ва­ти­за­ци­он­ния кон­т­рол, ос­вен лип­са­та на адек­ват­на за­ко­но­да­тел­на уред­ба, из­пит­ват и не­дос­та­тъч­на ма­те­ри­ал­на обез­пе­че­ност. Не е съз­да­де­на об­ща ин­фор­ма­ци­он­на сис­те­ма, и т.н.

Го­ля­ма част от дру­жес­т­ва­та след при­ва­ти­за­ци­я­та са с от­к­ри­та про­це­ду­ра по не­със­то­я­тел­ност и по лик­ви­да­ция.

Не са впис­ва­ни ни­то за­ко­но­ви­те, ни­то до­го­вор­ни­те обез­пе­че­ния от Ми­нис­тер­с­т­во­то на зе­ме­де­ли­е­то, Ми­нис­тер­с­т­во­то на ико­но­ми­ка­та, а мо­же да се твър­ди, че то­ва е чес­та прак­ти­ка и при дру­ги­те ор­га­ни за при­ва­ти­за­ция. На­ма­ля­ва­ни са зна­чи­тел­ни обез­пе­че­ния там, къ­де­то ги е има­ло. Нап­ри­мер за “Пла­ма”- Пле­вен, от ми­ли­о­ни га­ран­ци­и­те за обез­пе­че­ние при не­из­пъл­не­ние са све­де­ни до хи­ля­ди ле­ва.

Лип­с­ват пла­теж­ни до­ку­мен­ти за пла­ща­не на про­даж­на­та це­на през то­зи етап по 350 сдел­ки; лип­с­ват го­диш­ни от­че­ти за из­пъл­не­ния за­дъл­же­ни­я­та на ку­пу­ва­чи­те по над 200 сдел­ки; лип­с­ват удос­то­ве­ре­ния за пла­ща­не на це­на­та – 731 броя; не­пот­вър­де­ни пла­ща­ния от по­зем­ле­ни ко­ми­сии и об­лас­т­ни уп­ра­ви­те­ли – 162 броя.

Не са пред­п­ри­е­ти и не­об­хо­ди­ми­те мер­ки по съ­де­бен път да се тър­си от­го­вор­ност за из­пъл­не­ние от ку­пу­ва­чи­те. Впос­лед­с­т­вие са кон­с­та­ти­ра­ни от АСК 65 слу­чая и по­ра­ди из­те­къл дав­нос­тен срок, не­за­ви­си­мо че се за­веж­да иск, де­ла­та се гу­бят. Са­мо 300 са за­ве­де­ни­те де­ла сре­щу не­из­п­рав­ни ку­пу­ва­чи до 2002 г.

Об­щи­ят из­вод от ре­зул­та­ти­те за то­зи етап е, че лип­са­та на доб­ро за­ко­но­да­тел­но уреж­да­не на след­п­ри­ва­ти­за­ци­он­ния кон­т­рол (чес­ти­те из­ме­не­ния, вло­ша­ва­щи за­ко­на и про­ме­няй­ки фи­ло­со­фи­я­та му към за­щи­та на час­т­ни кор­по­ра­тив­ни ин­те­ре­си), чес­ти­те про­ме­ни на склю­че­ни­те до­го­во­ри от при­ва­ти­зи­ра­щи­те ор­га­ни, проб­ле­ми­те, про­из­ти­ча­щи от съз­да­де­ни­те ор­га­ни­за­ци­он­ни струк­ту­ри за след­п­ри­ва­ти­за­ци­о­нен кон­т­рол, и про­пус­ки в осъ­щес­т­вя­ва­не на тех­ни­те фун­к­ции е до­ве­ло до фор­мал­но и ло­шо за­щи­та­ва­не на дър­жав­ния ин­те­рес. Ку­пу­ва­чи­те в по­ве­че­то слу­чаи са по­е­ма­ли не­из­пъл­ни­ми за въз­мож­нос­ти­те си ан­га­жи­мен­ти и не са има­ли рес­пект от при­ва­ти­зи­ра­щи­те и кон­т­рол­ни ор­га­ни в слу­чай на не­из­пъл­не­ние. Съз­да­де­на е въз­мож­ност и са ре­а­ли­зи­ра­ни дейс­т­вия до­ве­ли до из­к­ри­вя­ва­не на прин­ци­пи­те и фун­к­ци­о­ни­ра­не на па­зар­на ико­но­ми­ка. Ог­ром­ни са за­гу­би­те за на­ци­о­нал­на­та ико­но­ми­ка, уни­що­же­ни са не са­мо от­дел­ни пред­п­ри­я­тия и дей­нос­ти, но и це­ли от­рас­ли.

III. След 2002 г. За­до­во­ли­тел­но за­ко­но­да­тел­но уреж­да­не
на след­п­ри­ва­ти­за­ци­он­ния кон­т­рол и ин­с­ти­ту­ци­о­нал­но­то му из­г­раж­да­не

1. Ос­нов­ни за­ко­но­да­тел­ни идеи, рег­ла­мен­ти­ра­щи след­п­ри­ва­ти­за­цон­ния кон­т­рол

През март 2002 г. е при­ет е нов за­кон за при­ва­ти­за­ция и след­п­ри­ва­ти­за­ци­о­нен кон­т­рол. В не­го не­ар­гу­мен­ти­ра­но от­па­дат ня­кои раз­по­ред­би ка­то: за за­ко­но­во­то обез­пе­че­ние на неп­ла­те­на­та част от це­на­та; за неп­рех­вър­ля­не на при­ва­ти­зи­ра­но­то дру­жес­т­во за оп­ре­де­лен пе­ри­од от вре­ме; за уни­що­жа­е­мост на сдел­ки, склю­че­ни след 1990 г. при яв­но не­из­год­ни за дър­жа­ва­та ус­ло­вия.

За пър­ви път за­ко­но­да­тел­но е оп­ре­де­ле­но по­ня­ти­е­то след­п­ри­ва­ти­за­ци­о­нен кон­т­рол ка­то дей­ност по кон­т­ро­ла вър­ху из­пъл­не­ни­е­то на за­дъл­же­ни­я­та на ку­пу­ва­ча, по­е­ти с при­ва­ти­за­ци­о­нен до­го­вор. Съз­да­ва се и дър­жав­на аген­ция за след­п­ри­ва­ти­за­ци­о­нен кон­т­рол ка­то ад­ми­нис­т­ра­ция към Ми­нис­тер­с­кия съ­вет. Аген­ци­я­та из­вър­ш­ва след­ни­те дей­нос­ти:

– осъ­щес­т­вя­ва те­кущ до­ку­мен­та­лен кон­т­рол вър­ху из­пъл­не­ни­е­то на до­го­во­ри­те за при­ва­ти­за­ци­он­на про­даж­ба в сро­ко­ве­те, оп­ре­де­ле­ни в до­го­во­ри­те;
– осъ­щес­т­вя­ва те­кущ кон­т­рол на мяс­то в при­ва­ти­зи­ра­ни­те обек­ти от­нос­но из­пъл­не­ни­е­то на по­е­ти­те с при­ва­ти­за­ци­он­ни­те до­го­во­ри за­дъл­же­ния;
– из­вър­ш­ва дейс­т­вия по пре­дя­вя­ва­не и съ­би­ра­не на пред­ви­де­ни­те в до­го­во­ри­те не­ус­той­ки, лих­ви, за­да­тъ­ци, обез­ще­те­ния, пре­дя­вя­ва­не на бан­ко­ви га­ран­ции, пре­тен­ди­ра­не на су­ми по до­ве­ри­тел­ни смет­ки и дру­ги прав­ни дейс­т­вия в слу­ча­и­те на кон­с­та­ти­ра­но не­из­пъл­не­ние по при­ва­ти­за­ци­он­ни­те до­го­во­ри;
– кон­т­ро­ли­ра пла­ща­ни­я­та по при­ва­ти­за­ци­он­ни­те до­го­во­ри в слу­ча­и­те на раз­с­ро­че­но пла­ща­не на по­куп­на­та це­на и фак­ти­чес­ки из­вър­ш­ва при­е­ма­не­то на дъл­жи­ми­те раз­с­ро­че­ни внос­ки;
– изис­к­ва ин­фор­ма­ция в слу­ча­и­те на пос­тъ­пи­ли сиг­на­ли за не­из­пъл­не­ние на при­ва­ти­за­ци­он­ни­те до­го­во­ри;
– да­ва съг­ла­сие и одоб­ре­ние от име­то на про­да­ва­ча в слу­ча­и­те, ко­га­то то­ва е пред­ви­де­но в при­ва­ти­за­ци­он­ни­те до­го­во­ри;
– раз­ра­бот­ва и при­е­ма стра­те­гии и ста­но­ви­ща във връз­ка с осъ­щес­т­вя­ва­не на след­п­ри­ва­ти­за­ци­он­ния кон­т­рол;
– по пре­цен­ка пред­п­ри­е­ма дейс­т­вия по раз­ва­ля­не на при­ва­ти­за­ци­он­ни до­го­во­ри и от­к­ри­ва­не на про­из­вод­с­т­во по не­със­то­я­тел­ност за ку­пу­ва­ча при кон­с­та­ти­ра­но трай­но не­из­пъл­не­ние;
– из­гот­вя обоб­ще­ни дан­ни за ре­зул­та­ти­те от сво­я­та дей­ност;
– из­гот­вя и пред­с­та­вя за одоб­ря­ва­не от Ми­нис­тер­с­кия съ­вет от­че­ти, стра­те­гии и др.;
– из­гот­вя ме­то­ди­ка за от­чи­та­не на до­го­вор­ни­те ан­га­жи­мен­ти;
– осъ­щес­т­вя­ва и дру­ги фун­к­ции, въз­ло­же­ни с нор­ма­тив­ни ак­то­ве.

Аген­ци­я­та има два ор­га­на за уп­рав­ле­ние: Над­зо­рен и Из­пъл­ни­те­лен съ­вет. Над­зор­ни­ят съ­вет включ­ва ек­с­пер­ти пред­ло­же­ни от пар­ла­мен­тар­но пред­с­та­ве­ни­те по­ли­ти­чес­ки си­ли и одоб­ре­ни от На­род­но­то съб­ра­ние.

Цел­та на из­г­раж­да­не на АСК е мак­си­мал­на ефек­тив­ност в осъ­щес­т­вя­ва­не на след­п­ри­ва­ти­за­ци­он­ния кон­т­рол и мак­си­мал­но ог­ра­ни­ча­ва­не на ко­руп­ци­он­ния по­тен­ци­ал, про­из­ти­чащ от ре­сур­си­те на кон­т­ро­ли­ра­ни­те обек­ти и об­ща­та об­с­та­нов­ка в стра­на­та на нес­паз­ва­не на за­ко­ни­те. Съз­да­ва­не на об­с­та­нов­ка на взис­ка­тел­ност, рав­но­пос­та­ве­ност с ку­пу­ва­чи­те и га­ран­ти­ра­не из­пъл­не­ние на за­дъл­же­ни­я­та им, как­то и пред­ла­га­не на не­об­хо­ди­ми­те мер­ки за про­мя­на на за­ко­но­ва­та рам­ка в та­зи по­со­ка.

През 2003г. бя­ха при­е­ти из­ме­не­ния, съз­да­ва­щи въз­мож­нос­ти за фи­нан­си­ра­не дей­ност­та по след­п­ри­ва­ти­за­ци­он­ния кон­т­рол.

Пос­лед­ни­те за­ко­но­да­тел­ни из­ме­не­ния в след­п­ри­ва­ти­за­ци­он­ния кон­т­рол, влез­ли в си­ла от сеп­тем­в­ри 2006 г., съз­да­ват ус­ло­вия за за­ко­но­во обез­пе­че­ние на до­се­гаш­ни­те ис­ко­ве на АСК за не­из­пъл­не­ние на за­дъл­же­ни­я­та от ку­пу­ва­чи­те, как­то и за бър­зо из­пъл­ни­тел­но про­из­вод­с­т­во по ис­ко­ве­те за не­из­п­ла­те­на­та част от це­на­та, по­доб­ря­ват зна­чи­тел­но ус­ло­ви­я­та за ефек­тив­на дей­ност на АСК.

Със за­къс­не­ние Ми­нис­тер­с­ки­ят съ­вет при­е­ма го­ля­ма част от про­из­ти­ча­щи­те от то­зи за­кон под­за­ко­но­ви нор­ма­тив­ни ак­то­ве.

2. Ре­зул­та­ти от осъ­щес­т­ве­ния кон­т­рол

То­зи етап по­ра­ди спе­ци­фи­ка­та (из­пол­з­ва­ни­те ос­нов­ни и кон­к­рет­ни фор­ми на кон­т­рол) в осъ­щес­т­вя­ва­не на след­п­ри­ва­ти­за­ци­он­ния кон­т­рол се раз­де­ля на два по­де­та­па:

– пър­ви­ят: 2002 – 2004 г.;
– вто­ри­ят: 2004 – сеп­тем­в­ри 2006 г.

Прак­ти­чес­ка­та ра­бо­та на Аген­ци­я­та за след­п­ри­ва­ти­за­ци­о­нен контрол (АСК) е зат­руд­не­на от нас­ле­де­но­то от­със­т­вие на те­кущ след­п­ри­ва­ти­за­ци­о­нен кон­т­рол, раз­лич­ни­те прак­ти­ки в дей­ност­та на при­ва­ти­зи­ра­щи­те ор­га­ни до ней­но­то съз­да­ва­не и съ­от­вет­но раз­ли­чи­я­та в под­го­тов­ка­та и под­хо­ди­те на слу­жи­те­ли­те, го­ля­ма част от ко­и­то са в ос­но­ва­та на кад­ро­во­то обез­пе­ча­ва­не на но­ва­та аген­ция, ло­шо склю­че­ни при­ва­ти­за­ци­он­ни до­го­во­ри, не­за­щи­та­ва­щи дър­жав­ния и об­щес­т­вен ин­те­рес по най-доб­рия на­чин и т.н. И от дру­га стра­на, съ­щес­т­ву­ва­що­то бе­зот­го­вор­но по­ве­де­ние на ня­кои от ку­пу­ва­чи­те.

След съз­да­ва­не на аген­ци­я­та през ап­рил 2002 г. Ми­нис­тер­с­ки­ят съ­вет не оси­гу­ря­ва не­об­хо­ди­ми­те ус­ло­вия за ней­на­та ефек­тив­на ра­бо­та. До­ку­мен­та­ци­я­та, свър­за­на със след­п­ри­ва­ти­за­ци­он­ния кон­т­рол, не е пре­да­де­на от ми­нис­тер­с­т­ва­та по за­кон­но ус­та­но­ве­ния ред и срок. По ви­на на то­га­ваш­ния из­пъл­ни­те­лен ди­рек­тор на аген­ци­я­та и съ­от­вет­ни­те ми­нис­тер­с­т­ва от об­що 6319 при­ва­ти­за­ци­он­ни до­си­е­та до­ку­мен­ти­те на 3489 са при­е­ти без при­е­мо-пре­да­ва­тел­ни про­то­ко­ли. То­ва оз­на­ча­ва, че на прак­ти­ка е не­въз­мож­но да се ус­та­но­ви по не­съм­нен на­чин броят на дейс­т­ви­тел­но склю­че­ни­те сдел­ки и пъл­но­та­та на пре­да­де­на­та и по­лу­че­на­та по тях до­ку­мен­та­ция, от­тук и не­об­хо­ди­мост­та да се пре­ми­не към един тру­ден про­цес на ком­п­лек­то­ва­не на до­си­е­та­та с не­об­хо­ди­ми до­ку­мен­ти по из­п­ла­ща­не на це­на, из­вър­ше­ни ин­вес­ти­ции, тру­до­ва за­е­тост и т.н. Не са пре­да­де­ни и ос­та­ва­щи­те су­ми за съ­би­ра­не по уго­во­ре­на­та це­на по при­ва­ти­зи­ра­ни обек­ти ка­то ця­ло. Пре­дос­та­ве­на­та це­на със за­къс­не­ние до­веж­да до зна­чи­тел­ни сан­к­ции за ку­пу­ва­ча вслед­с­т­вие на про­пус­на­ти па­де­жи и неп­ла­те­ни не­ус­той­ки.

Лип­са­та на ин­с­ти­ту­ци­о­нал­на иден­тич­ност на АСК и връз­ки с ор­га­ни­за­ции и ин­с­ти­ту­ции, ко­и­то да под­по­мог­нат ра­бо­та­та на аген­ци­я­та, е съ­щес­т­вен проб­лем осо­бе­но през пър­вия по­де­тап, имай­ки пред­вид, че с при­ва­ти­за­ци­он­ни­те до­го­во­ри са при­е­ти над 50 ви­да за­дъл­же­ния, над по-го­ля­ма част от ко­и­то кон­т­рол осъ­щес­т­вя­ват спе­ци­а­ли­зи­ра­ни ор­га­ни.

Въз­ник­ват и ад­ми­нис­т­ра­тив­но-ор­га­ни­за­ци­он­ни проб­ле­ми в дей­ност­та на аген­ци­я­та по­ра­ди об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че през по-го­ля­ма част от 2003 г. Из­пъл­ни­тел­ни­ят съ­вет на аген­ци­я­та ра­бо­ти в не­пъ­лен със­тав, в ре­зул­тат на ко­е­то в оп­ре­де­ле­ни слу­чаи взе­ма­не­то на ре­ше­ния е зат­руд­не­но, а в дру­ги не­въз­мож­но по­ра­ди лип­са на не­об­хо­ди­мия кворум.

Пос­та­вят се ос­но­ви­те на ефек­ти­вен пред­ва­ри­те­лен кон­т­рол във връз­ка с осъ­щес­т­вя­ва­не фун­к­ци­я­та на АСК за да­ва­не на съг­ла­сие за раз­по­реж­да­не с ак­ти­ви, ос­во­бож­да­ва­не на обез­пе­че­ния и т.н. Въп­ре­ки изис­к­ва­ни­я­та за раз­но­об­ра­зя­ва­не фор­ми­те на из­вър­ш­ва­ния кон­т­рол, ос­нов­на фор­ма през пър­вия етап е пос­лед­ва­щи­ят до­ку­мен­та­лен кон­т­рол.

През 2003 г. аген­ци­я­та из­пит­ва зна­чи­тел­ни зат­руд­не­ния във връз­ка с об­с­луж­ва­не­то на го­ле­мия брой де­ла, по ко­и­то е стра­на.

Ре­зул­та­ти­те от кон­т­ро­ла по из­пъл­не­ние на до­го­вор­ни­те за­дъл­же­ния не се из­ме­нят съ­щес­т­ве­но през пър­вия по­де­тап. По­ра­ди ог­ром­но­то нат­руп­ва­не на неп­ро­ве­ре­ни до­ку­мен­ти и сдел­ки от при­ва­ти­зи­ра­щи­те ор­га­ни пре­ди съз­да­ва­не­то на Аген­ци­я­та се изос­та­ва с кон­т­ро­ла по ми­на­ли пе­ри­о­ди и по всич­ки за­дъл­же­ния.

При из­п­ла­ща­не на це­на­та на при­ва­ти­зи­ра­ни­те обек­ти не се ре­ша­ват част от нат­ру­па­ни­те проб­ле­ми. При­е­ти са и дейс­т­ват пра­ви­ла за осъ­щес­т­вя­ва­не на пла­ща­ни­я­та с ком­пен­са­тор­ни ин­с­т­ру­мен­ти. Не­за­ви­си­мо от уве­ли­че­ни­е­то на за­ве­де­ни­те ис­ко­ве за не­из­пъл­не­ние на за­дъл­же­ни­я­та от ку­пу­ва­чи­те, през 2003 г. АСК е за­ве­ла де­ла са­мо за 10% от кон­с­та­ти­ра­ни­те от са­ма­та нея за­дъл­же­ния за зап­ла­ща­не на це­на­та и за не­ус­той­ки за за­ба­вя­не (но­во­за­ве­де­ни 376 де­ла).

Не са из­пол­з­ва­ни въз­мож­нос­ти­те за раз­ва­ля­не на при­ва­ти­за­ци­он­ни сдел­ки, ка­то през 2003 г. са взе­ти ре­ше­ния за раз­ва­ля­не на 7 при­ва­ти­за­ци­он­ни до­го­во­ра, а през пър­во­то три­ме­се­чие на 2004 г. – са­мо 2.

Зна­чи­тел­но по-доб­ри са пос­тиг­на­ти­те ре­зул­та­ти през вто­рия под-е­тап. Пред­п­ри­е­ти са мер­ки за пре­о­до­ля­ва­не изос­та­ва­не­то в след­п­ри­ва­ти­за­ци­он­ния кон­т­рол.

По­ви­ше­ни са взис­ка­тел­ност­та и кон­т­ро­лът спря­мо дейс­т­ви­я­та на от­дел­ни­те слу­жи­те­ли на Аген­ци­я­та. Въп­ре­ки че през 2006 г. пер­со­на­лът на аген­ци­я­та е сък­ра­тен с 10% в ре­зул­тат на по­доб­ре­на­та ор­га­ни­за­ция на ра­бо­та и по­ви­ша­ва­не на­то­ва­ре­ност­та на слу­жи­те­ли­те на аген­ци­я­та, до края на сеп­тем­в­ри е прик­лю­че­но с кон­с­та­та­ции на всич­ки пос­тъ­пи­ли в АСК от­чет­ни до­ку­мен­ти за из­пъл­не­ние на до­го­вор­ни за­дъл­же­ния за от­чет­ни пе­ри­о­ди до 2004 г. вклю­чи­тел­но. До края на но­ем­в­ри се очак­ва да бъ­де прик­лю­че­но с кон­с­та­та­ции за из­пъл­не­ние или не­из­пъл­не­ние за­дъл­же­ни­я­та по при­ва­ти­за­ци­он­ни­те до­го­во­ри за от­че­тен пе­ри­од 2005 г.

При­е­ти са пра­ви­ла за осъ­щес­т­вя­ва­не на те­кущ кон­т­рол на мяс­то в при­ва­ти­зи­ра­ни­те обек­ти. Из­вър­ш­ват се ме­сеч­ни пла­но­ви про­вер­ки в при­ва­ти­зи­ра­ни­те обек­ти, ка­то тех­ни­ят брой се уве­ли­ча­ва.

Въ­ве­де­ни са кон­т­рол­ни ме­ха­низ­ми с ог­лед на ко­рек­т­но, точ­но и сво­ев­ре­мен­но сче­то­вод­но от­ра­зя­ва­не в сче­то­вод­ни­те смет­ки на АСК на дей­ност­та във връз­ка с от­ра­зя­ва­не на съ­деб­ни­те взе­ма­ния по при­ва­ти­за­ци­о­ни­те до­го­во­ри, как­то и на взе­ма­ни­я­та по раз­с­ро­че­на­та част от це­на­та в па­рич­ни и не­па­рич­ни сред­с­т­ва.

По­доб­ре­ни са ор­га­ни­за­ци­я­та, ре­дът и сро­ко­ве­те за из­вър­ш­ва­не на дейс­т­вия от стра­на на всич­ки спе­ци­а­ли­зи­ра­ни ди­рек­ции в АСК в слу­чи­те на про­из­вод­с­т­во по не­със­то­я­тел­ност или лик­ви­да­ция на ку­пу­ва­чи­те по при­ва­ти­за­ци­он­ни­те до­го­во­ри с ог­лед сво­ев­ре­мен­но пре­дя­вя­ва­не взе­ма­ни­я­та на АСК.

Към 30.06.2006 г. за всич­ки слу­чаи, при ко­и­то е кон­с­та­ти­ра­но не­из­пъл­не­ние на за­дъл­же­ни­е­то за из­п­ла­ща­не на раз­с­ро­че­на­та част от це­на­та (при за­ба­ве­ни две и по­ве­че внос­ки) са пред­п­ри­е­ти дейс­т­вия за съ­би­ра­не­то им по съ­де­бен ред, т.е. пре­о­до­ля­но е ог­ром­но­то изос­та­ва­не по то­зи проб­лем, съ­щес­т­ву­ва­що от пър­вия по­де­тап, ко­га­то към 31.12.2003 г. за­ве­де­ни­те от АСК ис­ко­ве сре­щу ку­пу­ва­чи­те за не­из­пъл­не­ние на раз­с­ро­че­на­та част от це­на­та са ед­ва 30. Пред­п­ри­е­ти са дейс­т­вия за ре­а­ли­зи­ра­не на пред­ви­де­ни­те в при­ва­ти­за­ци­он­ни­те до­го­во­ри обез­пе­че­ния.

За пе­ри­о­да от ок­том­в­ри 2002 г. до 30.06.2006 г. в АСК са пос­тъ­пи­ли 132 891 971 лв., от ко­и­то 41 751 532 са в па­рич­ни сред­с­т­ва и 91 140 449 лв. в не­па­рич­ни (ком­пен­са­тор­ни за­пи­си, ин­вес­ти­ци­он­ни бо­но­ве и др.) Пла­те­ни­те аван­со­во по це­на су­ми са съ­от­вет­но 1 917 794 лв. в па­ри и 2 316 182 в не­па­рич­ни сред­с­т­ва. Пла­те­ни­те на па­де­жа су­ми по це­на са 28 581 438 лв. и 20 443 608 в не­па­рич­ни сред­с­т­ва. Прос­ро­че­ни­те внос­ки по це­на към 30.06.2006 г. въз­ли­зат об­що на 206 107 805 лв. От тях след съ­от­вет­ни­те кон­т­рол­ни ме­роп­ри­я­тия от стра­на на АСК са съб­ра­ни 81 550 643 лв. Към 30.06.2006 г. при­съ­де­ни­те в пол­за на АСК сред­с­т­ва по це­на и по раз­лич­ни­те ви­до­ве след­п­ри­ва­ти­за­ци­он­ни взе­ма­ния по­е­ти, но не­из­пъл­не­ни от ку­пу­ва­чи­те са об­що в раз­мер на 204 403 021 лв. За съ­жа­ле­ние от тях са съб­ра­ни об­що 3 336 994 лв. То­ва по­каз­ва, че до­се­гаш­ни­те ме­ха­низ­ми на АСК за съ­би­ра­не на при­съ­де­ни­те пла­ща­ния не са ефек­тив­ни.

Не­ре­ше­ни проб­ле­ми в дей­ност­та на АСК

В про­цес на до­ор­га­ни­зи­ра­не е сис­те­ма­та за ефек­тив­но съ­би­ра­не на при­съ­де­ни­те взе­ма­ния. Те­ку­чес­т­во­то на из­пъл­ни­тел­ни­те кад­ри изис­к­ва до­пъл­ни­тел­но сти­му­ли­ра­не за за­дър­жа­не­то им.

Ка­то ця­ло през пос­лед­ния етап не е ре­шен въп­ро­сът с ин­фор­ма­ци­он­но­то оси­гу­ря­ва­не на след­п­ри­ва­ти­за­ци­он­ния кон­т­рол. Съ­щес­т­ву­ва­ща­та ин­фор­ма­ци­он­на сис­те­ма е тех­но­ло­гич­но неп­ри­год­на за прос­ле­дя­ва­не и под­дър­жа­не на ин­фор­ма­ци­я­та, из­в­ли­ча­не на справ­ки и ана­ли­зи. Обез­по­ко­и­те­лен е и въп­ро­сът за на­деж­д­ност­та на ин­фор­ма­ци­я­та, въ­ве­де­на в ин­фор­ма­ци­он­на­та сис­те­ма, как­то и об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че от­го­вор­ност­та за съ­дър­жа­ни­е­то и дос­то­вер­ност­та на дан­ни­те се гу­би.

Сво­ев­ре­мен­ни­ят и ефек­ти­вен след­п­ри­ва­ти­за­ци­о­нен кон­т­рол и ко­ор­ди­ни­ра­не на дейс­т­ви­я­та по ус­та­но­вя­ва­не и из­пъл­не­ние на при­ва­ти­за­ци­он­ни­те за­дъл­же­ния с пред­с­та­ви­те­ли на всич­ки за­ин­те­ре­со­ва­ни дър­жав­ни ин­с­ти­ту­ции и ор­га­ни­за­ции изис­к­ва нов под­ход. Най-об­що той се из­ра­зя­ва в сключ­ва­не на спо­ра­зу­ме­ния за съв­мес­т­ни дейс­т­вия, в то­ва чис­ло и про­вер­ки.

Ана­ли­зът на със­то­я­ни­е­то на при­ва­ти­зи­ра­ни­те обек­ти в ня­кои от от­рас­ли­те да­ва ос­но­ва­ние да се нап­ра­ви из­во­дът, че не­мал­ка част от тях не са ста­на­ли по-кон­ку­рен­тос­по­соб­ни, не пред­ла­гат по-ка­чес­т­ве­ни и по-дос­тъп­ни ус­лу­ги, ко­е­то пос­та­вя въп­ро­са за фи­ло­со­фи­я­та на при­ва­ти­за­ци­я­та и не­об­хо­ди­мост­та от адек­ват­ни мер­ки за га­ран­ти­ра­не на та­ка­ва при­ва­ти­за­ция, ко­я­то не е са­мо­цел­на.

Не­об­хо­ди­ми са и по-на­та­тъш­ни за­ко­но­да­тел­ни из­ме­не­ния за:
– изис­к­ва­не за из­гот­вя­не на кон­со­ли­ди­ран фи­нан­сов от­чет от ку­пу­ва­ча на при­ва­ти­зи­ра­но­то дру­жес­т­во, в ко­е­то той има по­ве­че от 50% от ак­ци­и­те, дя­ло­ви­те внос­ки, от гла­со­ве­те или от чле­но­ве­те на ор­га­ни­те на уп­рав­ле­ние. Цел­та е да се по­доб­ри след­п­ри­ва­ти­за­ци­он­ни­ят кон­т­рол, осо­бе­но при от­чи­та­не на ин­вес­ти­ци­и­те, осъ­щес­т­вя­ва­ни за смет­ка на ку­пу­ва­ча;
– от за­ко­но­да­тел­но уреж­да­не се нуж­дае и съз­да­ва­не на рам­ка за дейс­т­вия в слу­чаи на неп­ред­ви­де­ни в срок за из­пъл­не­ние за­дъл­же­ния и лип­са на из­рич­но уго­во­ре­ни сан­к­ции за не­из­пъл­не­ние;
– не­об­хо­ди­ми са и ме­ха­низ­ми за ре­ше­ния на се­ри­о­зен проб­лем в до­се­гаш­на­та прак­ти­ка – лип­са­та на до­ку­мен­ти по ви­на на при­ва­ти­зи­ра­щи­те ор­га­ни;
– до­се­гаш­ни­ят опит от при­ва­ти­за­ци­я­та на ес­тес­т­ве­ни­те мо­но­по­ли изис­к­ва до­пъл­ни­тел­но за­ко­но­во рег­ла­мен­ти­ра­не на за­дъл­же­ни­я­та, по­е­ти от ку­пу­ва­чи­те с цел га­ран­ти­ра­не на ка­чес­т­во­то и дос­тъп­ност­та на пре­дос­та­вя­ни­те ус­лу­ги;
– пред­с­то­я­ща­та при­ва­ти­за­ция на бол­нич­ни­те за­ве­де­ния изис­к­ва ця­лос­т­на фи­ло­со­фия за то­зи про­цес и осо­бе­но по след­п­ри­ва­ти­за­ци­он­ния кон­т­рол.

Аген­ци­я­та за след­п­ри­ва­ти­за­ци­о­нен кон­т­рол има зна­чи­те­лен по­тен­ци­ал за ефек­тив­на за­щи­та на дър­жав­ния ин­те­рес, кой­то ще се ре­а­ли­зи­ра при ре­ша­ва­не на оп­ре­де­ле­ни за­ко­но­да­тел­ни, ор­га­ни­за­ци­он­ни и су­бек­тив­ни проб­ле­ми.

Не се спи­ра­ме на по-под­ро­бен ана­лиз на дей­ност­та на след­п­ри­ва­ти­за­ци­он­ния кон­т­рол в об­щи­ни­те. Ана­ли­зи­ра­на­та ин­фор­ма­ция от 30 об­щи­ни към края на 2004 г. по­каз­ва, че са­мо в 1/3 от те­зи об­щи­ни има из­г­ра­де­ни с ре­ше­ния на об­щин­с­ки­те съ­ве­ти спе­ци­ал­ни зве­на за след­-п­ри­ва­ти­за­ци­о­нен кон­т­рол.

Не се ана­ли­зи­ра след­п­ри­ва­ти­за­ци­он­ни­ят кон­т­рол на бан­ко­ва­та сис­те­ма, тъй ка­то Бан­ко­ва­та кон­со­ли­да­ци­он­на ком­па­ния е лик­ви­ди­ра­на през 2004 г. Ос­та­ва от­к­рит въп­ро­сът за то­ва как­ва е би­ла фи­ло­со­фи­я­та на та­зи при­ва­ти­за­ция, за­що­то по съ­щес­т­во тя е из­вър­ше­на без за­ко­но­да­тел­но уреж­да­не и как­ви са по­е­ти­те след­п­ри­ва­ти­за­ци­он­ни за­дъл­же­ния, ако има та­ки­ва. На­ме­ре­ни­е­то на се­гаш­но­то бъл­гар­с­ко правител­с­т­во да съз­да­де ин­вес­ти­ци­он­на дър­жав­на бан­ка на­соч­ва към из­во­да, че при при­ва­ти­за­ци­я­та на бан­ки­те за­дъл­же­ния не са по­е­ма­ни.

Са­мос­то­я­тел­на те­ма за ана­лиз е и кон­т­ро­лът по из­пъл­не­ние на кон­це­си­он­ни­те за­дъл­же­ния, кой­то по съ­щес­т­во се явя­ва след­п­ри­ва­ти­за­ци­о­нен.

Опи­тът на раз­ви­ти­те па­зар­ни ико­но­ми­ки до­каз­ва не­об­хо­ди­мост­та от неп­ре­къс­на­тост на при­ва­ти­за­ци­он­ния про­цес и съ­от­вет­но с цел за­щи­та на об­щес­т­ве­ния и дър­жав­ния ин­те­рес пре­диз­вик­ва пот­реб­ност от неп­ре­къс­нат дър­жа­вен след­п­ри­ва­ти­за­ци­о­нен кон­т­рол.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук