ДУМИ НА РЕДАКТОРА

Юрий Борисов е доктор по философия. Работил е като учител, университетски преподавател (1980-1990), народен представител (1991-1997), председател на Комисията по образование и наука на 37-то Народно събрание, политически наблюдател на в. “Земя”, изпълнителен директор и първи зам.- главен редактор на в. “Дума”.

Главен редактор на сп. “Ново време” и на българското издание на “Le Monde diplomatique”.

Ред­ко­ле­ги­я­та на сп. “Но­во вре­ме” еди­но­душ­но ре­ши да пуб­ли­ку­ва ста­ти­я­та на Чав­дар Доб­рев, ко­я­то след­ва, въп­ре­ки че мно­го от ней­ни­те те­зи и зак­лю­че­ния са спор­ни. Ре­ше­ни­е­то бе про­дик­ту­ва­но от убеж­де­ни­е­то, че де­сет го­ди­ни са дос­та­тъч­но вре­ме, за да за­поч­не в БСП се­ри­оз­на и за­дъл­бо­че­на дис­ку­сия за ха­рак­те­ра и дви­же­щи­те си­ли на пос­лед­ни­те 17 го­ди­ни, ко­и­то обоб­ще­но на­ри­ча­ме “п­ре­ход”. Та­ка­ва дис­ку­сия, ако се по­лу­чи, мо­же да из­ва­ди на по­вър­х­ност­та мно­го не­до­из­ка­за­ни мис­ли, по­тис­на­ти бол­ки и сдър­жа­ни въз­тор­зи. Ние, чле­но­ве­те на се­мейс­т­во­то “БСП”, има­ме об­що ми­на­ло и ве­ро­ят­но ще има­ме дъл­го об­що бъ­де­ще. Кол­ко­то по­ве­че емо­ци­о­нал­ни къл­ба раз­п­ле­тем, кол­ко­то по­ве­че на­ти­ка­ни в под­съз­на­ни­е­то пре­цен­ки и из­во­ди от­к­лю­чим, тол­ко­ва по-здра­во и ус­той­чи­во мо­же да бъ­де на­ше­то об­щу­ва­не. То­ва е са­мо пси­хо­ло­ги­чес­ка­та стра­на на проб­ле­ма. Ед­на се­ри­оз­на дис­ку­сия е спо­соб­на да да­де мно­го по­ве­че. Всич­ки по­ли­ти­чес­ки дис­ку­сии, ко­и­то се опит­ват от мно­го къ­со раз­с­то­я­ние да тър­сят ис­ти­на­та, са про­пи­ти от сгъс­те­ни емо­ции и так­ти­чес­ки съ­об­ра­же­ния. То­ва ги пра­ви нес­по­соб­ни да се до­кос­нат ана­ли­тич­но до стой­ност­та на и до пос­ле­ди­ци­те от мо­мен­т­но­то по­ве­де­ние. Дис­тан­ци­я­та на вре­ме­то поз­во­ля­ва да бъ­дат ата­ку­ва­ни мно­го заб­лу­ди, а то­ва да­ва шанс на ед­на бъ­де­ща по­ли­ти­чес­ка адек­ват­ност. Адек­ват­ност спря­мо фун­да­мен­тал­ни дви­же­щи си­ли на раз­ви­ти­е­то ни; адек­ват­ност в оцен­ка­та на пот­реб­нос­ти­те ни и адек­ват­ност в плос­кост­та “же­ла­ния – въз­мож­нос­ти”.

Не е из­к­лю­че­но да се заб­луж­да­ва­ме и в мо­мен­та, че та­ка­ва по­лез­на дис­ку­сия е въз­мож­на се­га. Страс­ти­те ед­ва ли са пре­ки­пе­ли дос­та­тъч­но, ра­ни­те ед­ва ли са заз­д­ра­ве­ли на­пъл­но. Все пак, доб­ре е да опи­та­ме, за­що­то ни­как­ви до­ку­мен­ти не мо­гат пъл­но­цен­но да за­мес­тят ана­ли­зи­те на пре­ки учас­т­ни­ци в съ­би­ти­я­та. Учас­т­ни­ци, чий­то ре­ди­ци ще оре­дя­ват по си­ла­та на доб­ре из­вес­т­ни за­ко­ни.

Каз­вай­ки те­зи ду­ми, се чув­с­т­вам длъ­жен да под­к­ре­пя с при­ме­ри те­за­та си за спор­ност­та на ана­ли­за на Чав­дар Доб­рев. То­ва не e рав­нос­то­ен от­го­вор, не­го ще нап­ра­вя ве­ро­ят­но по-къс­но. То­ва е за­дъл­же­ние, за­що­то в ед­на дис­ку­сия ня­ма ни­що по-спор­но и по-ле­ко­ва­то от не­о­бос­но­ва­но твър­де­ние за спор­ност.

Ка­то ос­нов­на при­чи­на за па­да­не­то от власт на Де­мок­ра­тич­на­та ле­ви­ца през 1997 г. Ч. Доб­рев по­соч­ва не­же­ла­ни­е­то на на­ше­то уп­рав­ле­ние да об­вър­з­ва стра­на­та ни с НА­ТО, т.е. ак­тив­на­та на­ме­са на САЩ. Не знам как­ви фак­ти мо­гат да се по­со­чат в за­щи­та на та­къв из­вод, но ико­но­мис­ти­те доб­ре пом­нят опи­ти­те на Све­тов­на­та бан­ка да склю­чи спо­ра­зу­ме­ние с Бъл­га­рия през две­те го­ди­ни со­ци­а­лис­ти­чес­ка власт. Из­вес­т­но е по­ве­де­ни­е­то на Световната банка към стра­ни, ко­и­то САЩ въз­п­ри­е­мат ка­то враж­деб­ни. В ана­ли­за се твър­ди, че “та­ка на­ре­че­ни­те кри­ла на Ан­д­рей Лу­ка­нов и Алек­сан­дър Ли­лов” през яну­а­ри-фев­ру­а­ри 1997 г. “зав­ла­дя­ха ос­нов­ни по­зи­ции в соц­пар­ти­я­та”. То­ва прос­то не е вяр­но. Ни­то един де­ец на БСП, трай­но свър­зан с Лу­ка­нов или Ли­лов, не е за­е­мал клю­чо­ва пар­тий­на по­зи­ция в спо­ме­на­тия пе­ри­од1. Вяр­но е оба­че, че сил­ни по­зи­ции про­дъл­жа­ваха да имат дей­ци на пар­ти­я­та, тяс­но свър­за­ни с Ви­де­нов. Не съ­щес­т­ву­ва ни­то един се­ри­о­зен факт, кой­то да под­к­ре­пя те­за­та, че “во­де­ща­та ро­ля при дис­к­ре­ди­ти­ра­не­то на ля­во­то пра­ви­тел­с­т­во из­пъл­ни ма­ло­чис­ле­на­та гру­пи­ров­ка на Лу­ка­нов”. Ста­ва ду­ма за пе­ри­о­да не­пос­ред­с­т­ве­но след яну­а­ри 1997 г. Към то­ва тряб­ва да при­ба­вим и го­лос­лов­но­то твър­де­ние, че съ­ща­та та­зи “гру­пи­ров­ка” е на­ло­жи­ла Ге­ор­ги Пър­ва­нов за пред­се­да­тел на БСП.

Спо­ме­на­ти­те три “фак­та” оба­че са срав­ни­тел­но дреб­ни. За мен е твър­де спор­но “фун­да­мен­тал­но­то” твър­де­ние, че ня­кой ня­къ­де е за­мис­лил и след то­ва ме­то­дич­но е осъ­щес­т­вил пре­ход към оли­гар­хи­чен ка­пи­та­ли­зъм. Че още в на­ча­ло­то на пре­хо­да са по­ло­же­ни су­пер уси­лия да бъ­де раз­ру­ше­на дър­жав­на­та соб­с­т­ве­ност, за да пре­ми­не тя в ръ­це­те на кри­ми­нал­ния ка­пи­тал. Че от 1989 г. до 1997 г. е тек­ла ня­как­ва “пе­рес­т­рой­ка”, с ко­я­то Жан Ви­де­нов е во­дил теж­ки бит­ки. От по­ре­ди­ца­та ква­ли­фи­ка­ции, по­доз­ре­ния и зак­лей­мя­ва­ния дос­та­тъч­но е да се спрем на от­но­ше­ни­е­то към из­вес­т­на­та прог­ра­ма­та “Ран-Ът” (прог­ра­ма за пре­ход на Бъл­га­рия към па­зар­на ико­но­ми­ка, по­ръ­ча­на през 1990 г. от бъл­гар­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во на фон­да­ци­я­та на На­ци­о­нал­на­та ка­ма­ра на САЩ). В очи­те на Чав­дар Доб­рев, а и на зна­чи­ми сре­ди в БСП, тя е из­к­лю­чи­тел­но зло, оли­цет­во­ре­ние на па­губ­но­то дяс­но, пред­ло­же­ние за са­мо­раз­п­ра­ва с всич­ко цен­но от со­ци­а­лис­ти­чес­ко­то ни ми­на­ло, ин­те­лек­ту­а­лен тла­сък към вар­вар­с­кия ка­пи­та­ли­зъм.

Днес мо­жем са­мо да съ­жа­ля­ва­ме, че ни­що от та­зи прог­ра­ма не бе­ше при­ло­же­но у нас. За да се убе­дим в то­ва, са дос­та­тъч­ни два-три при­ме­ра. Прог­ра­ма­та “Ран-Ът” пред­ла­га­ше сел­с­кос­то­пан­с­ка­та зе­мя, ин­вен­тар, жи­вот­ни и пр. да бъ­дат раз­п­ро­да­де­ни на търг до март 1991 г., ка­то се да­де въз­мож­ност на но­ви­те соб­с­т­ве­ни­ци да се из­дъл­жа­ват от пет до два­де­сет го­ди­ни, а бив­ши­те соб­с­т­ве­ни­ци да бъ­дат обез­ще­тя­ва­ни с част от аку­му­ли­ра­ни­те сред­с­т­ва. Вмес­то то­ва ние ре­а­ли­зи­рах­ме глу­пост­та “връ­ща­не на зе­мя­та в ре­ал­ни гра­ни­ци”. Прог­ра­ма­та пре­по­ръч­ва­ше да се съз­да­де сво­бод­на ико­но­ми­чес­ка зо­на от 500 или 1000 кв. км по при­ме­ра на Син­га­пур, Хон­конг или Ки­тайс­ка­та на­род­на ре­пуб­ли­ка. Ни­що та­ко­ва не се слу­чи, съ­от­вет­но ни­що не взех­ме от опи­та на стра­ни, ре­а­ли­зи­ра­ли стре­ми­те­лен ико­но­ми­чес­ки рас­теж. Прог­ра­ма­та пре­по­ръч­ва­ше бър­за при­ва­ти­за­ция на ат­рак­тив­ни пред­п­ри­я­тия. Ние нап­ра­вих­ме при­ва­ти­за­ци­я­ за “жъл­ти сто­тин­ки”, ко­га­то съ­от­вет­ни­те пред­п­ри­я­тия бя­ха из­то­че­ни.

По­доб­ни при­ме­ри мо­гат да бъ­дат из­ва­де­ни от раз­де­ли­те за со­ци­ал­на по­ли­ти­ка, да­нъч­на ре­фор­ма, здра­ве­о­паз­ва­не и пр. Прог­ра­ма­та ос­та­на на кни­га и ни­как­во вли­я­ние, още по­ве­че злов­ред­но, вър­ху на­ше­то раз­ви­тие не мо­же да й бъ­де при­пи­са­но. За­то­ва пък за ефек­та от ле­ви­те и дес­ните иде­о­ло­ге­ми, влез­ли в ход, мо­гат да бъ­дат нап­ра­ве­ни док­тор­с­ки ди­сер­та­ции.

Впро­чем, не­ка чи­та­те­лят сам да пре­цен­и. И ако мо­же, да се вклю­чи в дис­ку­си­я­та. От нея би тряб­ва­ло всич­ки да спе­че­лим.

––-

1 Из­пъл­ни­тел­но­то бю­ро на ВС на БСП, из­б­ра­но на 3 яну­а­ри 1997 г., ко­е­то ра­бо­ти през ця­ла­та го­ди­на, е в със­тав: Ге­ор­ги Пър­ва­нов, Бой­ко Ве­ли­ков, Ва­лен­тин Ва­цев, Ва­сил Ка­ли­нов, Ге­ор­ги Бо­жи­нов, Дон­чо Ата­на­сов, Ис­к­ра Ба­е­ва, Кра­си­мир Пре­мя­нов, Ма­ри­а­на Хрис­то­ва, Ма­ри­е­ла Ми­те­ва, Ми­рос­лав По­пов, Ни­ко­ла Кой­чев, Ни­ко­лай Доб­рев, Пе­тър Ди­мит­ров, Пла­мен Чер­ве­ня­ков, Ро­сен Ху­бе­нов.