НОВАТА ПРОГРАМА НА БСП – път към обновлението или към унищожението на българската левица

0
204

Борис Борисов е роден през 1982 г. в Кюстендил. Понастоящем е докторант по съвременна философия в СУ. Темата на дисертационния му труд е “Проблемът за метафизиката у Кант и Хайдегер”. Научните му интереси са в областта на класическата и съвремен-ната немска философия и философията на политиката.
Цел­та на нас­то­я­щия текст е раз­г­леж­да­не­то на осо­бе­но ак­ту­ал­ния проб­лем за не­об­хо­ди­мост­та от об­нов­ле­ние на ос­нов­ния до­ку­мент на БСП. Оче­вид­но е, че ана­ли­зът след­ва да за­поч­не с от­го­вор на въп­ро­са за­що въ­об­ще е нуж­на но­ва прог­ра­ма на пар­ти­я­та. При­е­май­ки те­за­та че “но­ви прог­ра­ми се пра­вят, ко­га­то в раз­ви­ти­е­то на све­та, на Ев­ро­па или на Бъл­га­рия нас­тъп­ват ра­ди­кал­ни про­ме­ни”1 , след­ва да ус­та­но­вим да­ли на­ис­ти­на съ­щес­т­ву­ват про­ме­ни в гло­ба­лен и на­ци­о­на­лен ма­щаб, ко­и­то да на­ла­гат прог­рам­но­то об­нов­ле­ние на сто­лет­ни­ца­та.

Днес е не­съм­не­но, че ед­на от фун­да­мен­тал­ни­те про­ме­ни в све­то­вен план е пре­хо­дът от ос­но­ва­на­та на тру­да ин­дус­т­ри­ал­на епо­ха към ос­но­ва­на­та на ви­со­ки­те тех­но­ло­гии пос­тин­дус­т­ри­ал­на епо­ха. Та­зи про­мя­на оба­че е адек­ват­но от­ра­зе­на и в се­га дейс­т­ва­ща­та прог­ра­ма на БСП “Но­ви вре­ме­на, но­ва Бъл­га­рия, но­ва БСП”, ко­я­то, как­то е из­вес­т­но, е про­дукт на Цен­тъ­ра за стра­те­ги­чес­ки из­с­лед­ва­ния, и най-ве­че на не­го­вия ръ­ко­во­ди­тел Алек­сан­дър Ли­лов. По­чер­кът на Стра­те­га яс­но ли­чи в кон­с­та­та­ции ка­то та­зи, че “чо­ве­чес­т­во­то из­вър­ш­ва пре­ход от ин­дус­т­ри­ал­но към сле­дин­дус­т­ри­ал­но об­щес­т­во. Оп­ре­де­ля­щи фак­то­ри на раз­ви­ти­е­то ще бъ­дат зна­ни­е­то, ин­фор­ма­ци­я­та и об­ра­зо­ва­ни­е­то.” 2

Адап­ти­рай­ки прог­ра­ма­та към най-ак­ту­ал­ни­те по вре­ме­то на ней­но­то из­гот­вя­не тен­ден­ции, към им­пе­ра­ти­ви­те на “Ве­ли­ка­та гло­бал­на ре­во­лю­ци­я”, Ли­лов прев­ръ­ща “Но­ви вре­ме­на, но­ва Бъл­га­рия, но­ва БСП” в из­к­лю­чи­тел­но со­лид­на и иде­о­ло­ги­чес­ки под­п­ла­те­на ос­но­ва на ре­ал­на­та по­ли­ти­ка на пар­ти­я­та.

Проб­ле­мът оба­че е, че пре­хо­дът от ин­дус­т­ри­ал­но към пос­тин­дус­т­ри­ал­но об­щес­т­во се съ­път­с­т­ва от па­ра­лел­но про­ти­чащ пре­ход, кой­то не при­със­т­ва в нас­то­я­ща­та прог­ра­ма. Ви­зи­рам фун­да­мен­тал­ния гло­ба­лен пре­ход от дейс­т­ва­щия в рам­ки­те на на­ци­о­нал­на­та дър­жа­ва соци­ал­но ре­фор­ми­ран ка­пи­та­ли­зъм към со­ци­ал­но бе­зот­но­си­тел­ния тран­с­на­ци­о­на­лен ка­пи­та­ли­зъм, пре­диз­ви­кал ха­рак­тер­на­та за съв­ре­мен­ния свят аб­со­лют­на до­ми­на­ция на не­о­ли­бе­рал­ния мо­дел.

За съ­жа­ле­ние кон­с­та­та­ци­я­та, че “с­во­бод­на­та па­зар­на ико­но­ми­ка е из­ми­нат етап в нап­ред­на­ли­те стра­ни, а съв­ре­мен­ни­ят не­о­ли­бе­ра­ли­зъм за­ляз­ва до­ри в САЩ и Ве­ли­коб­ри­та­ния.” 3 бе оп­ро­вер­ган от ре­ал­ност­та. Счи­там, че ос­нов­на­та про­мя­на в све­то­вен ма­щаб днес се със­тои в пос­те­пен­но­то рух­ва­не на кейн­си­ан­с­ки фун­к­ци­о­на­ри­ща­та на­ци­о­нал­на со­ци­ал­на дър­жа­ва, ка­то при­чи­ни­те за то­ва са две. Ед­на­та се със­тои в гло­ба­ли­зи­ра­не­то на ка­пи­та­ла, рес­пек­тив­но в из­п­лъз­ва­не­то на ико­но­ми­ка­та от кон­т­ро­ла на по­ли­ти­ка­та. Това ли­чи от фак­та, че днес пра­ви­ла­та на иг­ра­та се оп­ре­де­лят от тран­с­на­ци­о­нал­ни­те кор­по­ра­ции, при­нуж­да­ва­щи дър­жа­ви­те към ре­ди­ца от­с­тъп­ки ка­то на­ма­ля­ва­не­ на да­нъ­ци­те и под­дър­жа­не­ на нис­ка це­на на тру­да. Вто­ра­та при­чи­на е в рух­ва­не­то на ре­ал­ния со­ци­а­ли­зъм, кой­то бе ос­нов­ни­ят “ви­нов­ник” за со­ци­ал­на­та ре­фор­ма­ция на ка­пи­та­лиз­ма. Как­то из­тък­ва Б. Ва­рон, “вър­ху ба­за­та на та­зи со­ци­ал­на ре­фор­ма­ция въз­ник­на т.нар. со­ци­ал­на дър­жа­ва, дър­жа­ва­та на об­що­то бла­го­ден­с­т­вие и со­ци­ал­но­то па­зар­но сто­пан­с­т­во.”4

Ут­вър­ж­да­ва­не­то на но­вия гло­ба­лен ка­пи­та­ли­зъм реф­лек­ти­ра и вър­ху кон­цеп­ци­и­те и ре­ал­ни­те по­ли­ти­ки на съв­ре­мен­ни­те ле­ви пар­тии. Най-об­що ка­за­но, те се прид­ви­жи­ха на­дяс­но, счи­тай­ки, че имен­но то­ва е на­чи­нът да бъ­дат адек­ват­ни на све­тов­ния не­о­ли­бе­ра­лен ред. Имен­но гло­бал­ни­ят ка­пи­та­ли­зъм, ха­рак­те­ри­зи­ращ пос­тин­дус­т­ри­ал­но­то об­щес­т­во, по­ро­ди фе­но­ме­на на пос­т­мо­дер­на­та дяс­на со­ци­ал­де­мок­ра­ция, или, как­то още се на­ри­ча, со­ци­ал­ли­бе­ра­лиз­ма. Ос­нов­ни­те вдъх­но­ви­тели на одес­ня­ва­не­то на ля­во­то не­съм­не­но са То­ни Бле­ър и Гер­хард Шрьо­дер, про­по­вяд­ва­щи кон­вер­ген­ци­я­та на ли­бе­ра­лиз­ма и со­ци­ал­де­мок­ра­ци­я­та в кон­цеп­ци­я­та за т.нар. Тре­ти път – Нов цен­тър. Не би­ва да заб­ра­вя­ме и Ма­си­мо Д’А­ле­ма. Той, как­то из­тък­ва Д. Ген­чев, има “най-ин­те­рес­на­та ре­фор­ма­тор­с­ка кон­цеп­ция: съв­ре­мен­на­та со­ци­ал­на дър­жа­ва е дър­жа­ва на ра­вен­с­т­во­то – ра­вен­с­т­во на шан­со­ве­те за се­бе­ре­а­ли­за­ция, га­ран­ти­ран дос­тъп до мо­дер­но­то об­ра­зо­ва­ние, ра­вен­с­т­во в чо­веш­ки­те пра­ва.” 5

Мо­жем да обоб­щим: фун­да­мен­тал­на­та гло­бал­на про­мя­на, ко­я­то на­ла­га об­нов­ле­ние на прог­ра­ма­та на БСП, се из­ра­зя­ва в пре­хо­да от на­ци­о­на­лен към тран­с­на­ци­о­на­лен ка­пи­та­ли­зъм, во­дещ от своя стра­на до тран­с­фор­ма­ци­я­та на ин­дус­т­ри­ал­на­та ля­ва со­ци­ал­де­мок­ра­ция в де­сен пос­т­мо­де­рен со­ци­ал­ли­бе­ра­ли­зъм. За­да­ча­та, ко­я­то ни пред­с­тои се­га, е да свър­жем гло­бал­ни­те из­ме­не­ния с про­ме­ни­те, нас­тъ­пи­ли в бъл­гар­с­ка­та дейс­т­ви­тел­ност и най-ве­че в по­ли­ти­ка­та на БСП.

Ако в све­то­вен ма­щаб кейн­си­ан­с­ка­та ико­но­ми­ка на тър­се­не­то пос­те­пен­но за­ляз­ва, то у нас, от на­ча­ло­то на пре­хо­да до­се­га, ка­те­го­рич­но до­ми­ни­ра ико­но­ми­ка­та на пред­ла­га­не­то в ней­ния ул­т­ра­ли­бе­ра­лен ва­ри­ант. Доб­ре из­вес­т­но е, че Бъл­га­рия е ед­но­ли­чен ли­дер в пе­чал­на­та кла­са­ция по ан­ти­со­ци­ал­ност в Ев­ро­па, до­кол­ко­то имен­но тя е стра­на­та с най-ни­сък да­нък вър­ху пе­чал­ба­та, най-ни­сък до­ход на гла­ва от на­се­ле­ни­е­то и – пос­лед­но поред, но не и по зна­че­ние – с уни­кал­но­то по своя ан­ти­со­ци­а­лен ха­рак­тер съ­от­но­ше­ние на пре­ки­те и кос­ве­ни­те да­нъ­ци.

В то­зи сми­съл из­лъч­ва­не­то на БСП ка­то во­де­ща по­ли­ти­чес­ка си­ла на пос­лед­ни­те пар­ла­мен­тар­ни из­бо­ри бе про­дик­ту­ва­но от вя­ра­та на бъл­гар­с­кия из­би­ра­тел, че имен­но тя е пар­ти­я­та, ко­я­то мо­же да ре­ши ос­нов­ния проб­лем на стра­на­та – бед­ност­та. В съв­ре­мен­на­та по­ли­ти­ка ре­ша­ва­не­то на то­зи ос­но­вен со­ци­а­лен проб­лем е не­мис­ли­мо без сти­му­ли­ра­не­ на ико­но­ми­чес­кия рас­теж, до­кол­ко­то имен­но по­ви­ше­на­та сто­пан­с­ка про­из­во­ди­тел­ност ге­не­ри­ра ре­сур­са, кой­то след то­ва би мо­гъл да бъ­де пре­раз­п­ре­де­лен от дър­жа­ва­та в пол­за на со­ци­ал­ни­те мар­ги­на­ли. В до­се­гаш­ни­те си дейс­т­вия БСП яс­но по­ка­за, че се съ­об­ра­зя­ва с то­зи фун­да­мен­та­лен ико­но­ми­чес­ки им­пе­ра­тив, ко­е­то ли­чи и от зас­тъп­ва­не­то на те­за­та за пос­та­вя­не­ на “по­ли­ти­ка­та на до­хо­ди­те в кон­тек­с­та на про­из­во­ди­тел­ност­та на ико­но­ми­ка­та.”6

Кон­к­рет­на­та ико­но­ми­чес­ка мяр­ка, с ко­я­то БСП да­де ин­ди­ка­ции, че се е от­ка­за­ла от аб­со­лю­ти­зи­ра­щия пре­раз­п­ре­де­ли­тел­ни­те фун­к­ции на дър­жа­ва­та кла­си­чес­ки ляв мо­дел, бе драс­тич­но­то на­ма­ля­ва­не на кор­по­ра­тив­ния да­нък от 15% на 10%. От глед­на точ­ка на тра­ди­ци­он­ни­те ле­ви раз­би­ра­ния въп­рос­но­то дейс­т­вие има под­чер­та­но ан­ти­со­ци­а­лен ха­рак­тер, до­кол­ко­то ос­та­вя до­пъл­ни­те­лен фи­нан­сов ре­сурс у бо­га­тите, рес­пек­тив­но во­ди до ком­пен­си­ра­не на за­гу­бе­ни­те по то­зи на­чин от фис­ка сред­с­т­ва пос­ред­с­т­вом прех­вър­ля­не­то на да­нъч­но­то бре­ме вър­ху пот­ре­би­те­ли­те, как­то и чрез сък­ра­ща­ва­не на има­щи­те со­ци­ал­но пред­наз­на­че­ние пуб­лич­ни фи­нан­си. Та­зи те­за мо­же да се илюс­т­ри­ра чрез два при­ме­ра – ан­ти­со­ци­ал­на­та ко­ре­ла­ция на пре­ки­те и кос­ве­ни­те да­нъ­ци, ба­лан­си­ра­ща още­тя­ва­щия хаз­на­та ни­сък да­нък вър­ху бо­гат­с­т­во­то и сък­ра­ща­ва­не­то на сред­с­т­ва­та за до­бав­ки­те за ин­ва­ли­ди­те. Из­вес­т­но е съ­що та­ка, че нис­ки­ят кор­по­ра­ти­вен да­нък сти­му­ли­ра не са­мо ин­вес­ти­ци­и­те, но и вно­са на ин­вес­ти­ци­он­ни сто­ки, а това на свой ред за­дъл­бо­ча­ва до­пъл­ни­тел­но един от ос­нов­ни­те ико­но­ми­чес­ки проб­ле­ми на стра­на­та – от­ри­ца­тел­но­то вън­ш­но­тър­гов­с­ко сал­до.

Въп­ре­ки всич­ки из­ло­же­ни по-го­ре ар­гу­мен­ти оба­че след­ва да приз­наем, че об­лек­ча­ва­не­то на тег­не­що­то над биз­не­са да­нъч­но бре­ме е по-ско­ро по­зи­ти­вен акт, тъй ка­то то­ва е един­с­т­ве­ни­ят на­чин за пос­ти­га­не на ико­но­ми­чес­ки рас­теж. Вяр­но е, че въп­рос­но­то на­ма­ле­ние то­тал­но про­ти­во­ре­чи на пар­тий­на­та прог­ра­ма, в ко­я­то се каз­ва, че „со­ци­а­лис­ти­те дър­жат ос­нов­на­та да­нъч­на те­жест да се по­е­ма от при­хо­ди­те на сто­пан­с­ки­те су­бек­ти, а не от до­хо­ди­те на граж­да­ни­те и до­ма­кин­с­т­ва­та.” 7 Друг път към пос­ти­га­не­то на ед­на мо­дер­на ви­со­коп­ро­из­во­ди­тел­на ико­но­ми­ка обаче няма. Ако ня­ко­га ико­но­ми­чес­ки­ят рас­теж бе ти­пич­но дяс­на цен­ност, то днес тя не­съм­не­но е уни­вер­сал­на цен­ност, до­кол­ко­то пре­раз­п­ре­де­ля­не­то пред­по­ла­га не­що, ко­е­то ве­че го има, ко­е­то е про­из­ве­де­но, как­то из­тък­на и пред­се­да­те­лят на пар­ти­я­та Сер­гей Ста­ни­шев. Ус­пе­хи­те на БСП в та­зи на­со­ка са не­съм­не­ни, тъй ка­то рас­те­жът на БВП наб­ли­жа­ва 6%.

Из­вес­т­но е оба­че, че мо­дер­на­та ев­ро­пейс­ка по­ли­ти­ка, към ко­я­то се стре­ми и БСП, включ­ва два ком­по­нен­та – на сто­пан­с­кия рас­теж и на со­ци­ал­на­та спра­вед­ли­вост. По от­но­ше­ние на пър­вия ком­по­нент БСП се пред­с­та­вя доб­ре. Го­ле­ми­ят въп­рос се­га е мо­же ли тя да се пох­ва­ли с ана­ло­гич­ни пос­ти­же­ния в оно­ва, ко­е­то би след­ва­ло да бъ­де сър­це­ви­на­та на ней­на­та по­ли­ти­ка – со­ци­ал­на­та спра­вед­ли­вост.

За съ­жа­ле­ние от­го­во­рът на то­зи въп­рос е от­ри­ца­те­лен. И тук не ста­ва въп­рос за су­бек­тив­на пре­цен­ка, а за все­об­що убеж­де­ние, ко­е­то мо­же да се при­пи­ше не са­мо на чле­но­ве­те на БСП, но и на без­пар­тий­ните граж­да­ни, под­к­ре­пи­ли­ ле­ви­ца­та на пос­лед­ни­те из­бо­ри. Кон­с­та­ти­ра­не­то на то­зи проб­лем в ни­ка­къв слу­чай не би след­ва­ло да се ин­тер­п­ре­ти­ра ка­то из­раз на ня­ка­къв “ле­ви­чар­с­ки ук­лон”, до­кол­ко­то той бе яс­но ар­ти­ку­ли­ран от един из­к­лю­чи­тел­но ра­ци­о­на­лен, ба­лан­си­ран и чужд на край­нос­ти­те по­ли­тик ка­то пре­зи­ден­та Ге­ор­ги Пър­ва­нов. В нощ­та на сво­е­то пре­из­би­ра­не той за­я­ви, че имен­но ог­ром­ни­ят де­фи­цит на спра­вед­ли­вост е най-съ­щес­т­ве­ни­ят проб­лем на бъл­гар­с­ко­то об­щес­тво. То­ва обек­тив­но, трез­во и съ­об­ра­зе­но с ре­ал­ност­та из­каз­ва­не на дър­жав­ния гла­ва ин­ди­ки­ра, че до­ми­ни­ра­но­то от БСП пра­ви­тел­с­т­во не е ус­пя­ло да помогне за ре­ша­ва­не­то на фун­да­мен­тал­ни­те со­циални проб­ле­ми, и най-ве­че на то­зи с бед­ност­та.

Обек­тив­на­та ис­ти­на изис­к­ва да се признае, че по­ли­ти­ка­та, ко­я­то днес во­ди БСП, би мог­ла да се ква­ли­фи­ци­ра най-адек­ват­но ка­то дяс­но­цен­т­рис­т­ка. Ар­гу­мен­ти­ра­не­то на та­зи те­за пред­по­ла­га яс­но­ да се ар­ти­ку­ли­ра­ ос­но­ва­ни­е­то, на ко­е­то се ба­зи­ра тя. Ве­че ви­дях­ме, че при­чи­на­та по­ли­ти­ка­та на пар­ти­я­та да бъ­де оп­ре­де­ля­на ка­то дяс­на не се ко­ре­ни в об­ла­го­ден­с­т­ва­що­то ка­пи­та­ла на­ма­ля­ва­не на кор­по­ра­тив­ния да­нък, до­кол­ко­то тук ста­ва въп­рос за не­за­ви­се­що от БСП, обек­тив­но раз­мес­т­ва­не на гло­бал­но­то съ­от­но­ше­ние меж­ду по­ли­ти­ка и ико­но­мика. Смятам, че фун­да­мен­тал­но­то ос­но­ва­ние, мо­ти­ви­ра­що въп­рос­на­та кон­с­та­та­ция, се съ­дър­жа в то­ва, че БСП в не­дос­та­тъч­на сте­пен спо­соб­с­т­ва за спра­вед­ли­во­то раз­п­ре­де­ле­ние на на­ци­о­нал­ния про­дукт. По то­зи на­чин тя сти­му­ли­ра ут­вър­ж­да­ва­не­то на ве­че поз­на­то­то в За­пад­на Ев­ро­па и САЩ “Winner-takes-it-all-Society” (об­щес­т­во, в ко­е­то по­бе­ди­те­лят взе­ма всич­ко).

Сле­до­ва­тел­но го­ле­ми­ят проб­лем, пред кой­то е из­п­ра­ве­на съв­ре­мен­на Бъл­га­рия, е във фе­но­ме­на “со­ци­а­лен упа­дък по вре­ме на сто­пан­с­ки рас­теж”.8 А нес­по­соб­ността на БСП да го ре­ши я прев­ръ­ща в пар­тия, кло­ня­ща към дес­ния цен­тър.

Въп­ро­сът за съв­мес­тя­ва­не­то на ико­но­ми­чес­кия рас­теж със спра­вед­ли­во­то раз­п­ре­де­ле­ние на бе­ле­же­щия ръст об­щес­т­вен про­дукт е ос­нов­но­то пре­диз­ви­ка­тел­с­т­во пред мо­дер­ни­те ле­ви пар­тии. Неслу­чай­но при­ем­ни­кът на Шрьо­дер на пред­се­да­тел­с­кия пост на ГСДП Курт Бек из­тък­ва ка­то фун­да­мен­та­лен проб­лем фак­та, че “ма­кар да има доб­ри но­ви­ни от­нос­но рас­те­жа и па­за­ра на тру­да, про­паст­та меж­ду пе­че­ле­щи­те и гу­бе­щи­те от раз­ви­ти­е­то ста­ва все по-го­ля­ма.” 9

Раз­би­ра се, ко­га­то кри­ти­ку­ва­ме со­ци­ал­на­та не­чув­с­т­ви­тел­ност на оп­ре­де­ле­на ля­ва пар­тия, не тряб­ва да заб­ра­вя­ме и мно­жес­т­во­то ог­ра­ни­че­ния, на­ла­га­ни на Бъл­га­рия от дес­ни тран­с­на­ци­о­нал­ни фи­нан­со­ви ин­с­ти­ту­ции. Преч­ка за во­де­не­то на ак­тив­на со­ци­ал­на по­ли­ти­ка е МВФ, кой­то в име­то на мак­ро­и­ко­но­ми­чес­ка­та ста­бил­ност при­нуж­да­ва пра­ви­тел­с­т­во­то да пред­п­ри­е­ма ти­пич­но дес­ни мер­ки. Такива са под­дър­жа­нето на нис­ка це­на на тру­да (с ог­лед прив­ли­ча­не­ на ка­пи­та­ли и пре­дот­в­ра­тя­ва­не­ на ин­ф­ла­ци­я­та) и на ви­сок бю­дже­тен из­ли­шък. И това, при по­ло­же­ние че ре­ди­ца ев­ро­пейс­ки стра­ни имат не­ви­сок бю­дже­тен де­фи­цит – в пъл­на хар­мо­ния с Ма­ас­т­рих­с­ко­то спо­ра­зу­ме­ние, допускащо до 3% де­фи­цит. Такива са още куп дру­ги рес­т­рик­тив­ни фис­кал­ни мер­ки, це­ля­щи ог­ра­ни­ча­ва­не­ на пот­реб­ле­ни­е­то в име­то на ста­бил­ност­та, спра­вя­не­то с де­фи­ци­та на те­ку­ща­та смет­ка и т.н. Аб­со­лют­но вяр­но е, че днес “ле­ви­те ин­с­т­ру­мен­ти на на­ци­о­нал­на­та дър­жа­ва са обез­си­ле­ни.” 10

В обобщение: жи­ве­ем във вре­ме, ко­га­то све­тов­на­та, ев­ро­пейс­ка­та и бъл­гар­с­ка­та по­ли­ти­ка могат да се опи­шат адек­ват­но с ед­на един­с­т­ве­на ду­ма – одес­ня­ва­не. До­ми­ни­ра­не­то на не­о­ли­бе­рал­на­та гло­ба­ли­за­ция, пос­те­пен­но­то ру­ше­не на ев­ро­пейс­кия со­ци­а­лен мо­дел, кон­вер­ген­ци­я­та на со­ци­ал­но­то с ли­бе­рал­но­то, со­ци­ал­ли­бе­ра­ли­зи­ра­не­то на по­ли­ти­ка­та на БСП – всич­ко то­ва до­ве­де до пос­та­вя­не­то на въп­ро­са за иден­тич­ност­та на пар­ти­я­та, ко­я­то би след­ва­ло да крис­та­ли­зи­ра в но­вия прог­ра­мен до­ку­мент.

По въп­ро­са за но­ва­та прог­ра­ма на БСП про­ти­во­бор­с­т­ват два ти­па по­зи­ции. Ед­на­та е на при­вър­же­ни­ци­те на де­мок­ра­тич­ния со­ци­а­ли­зъм. Спо­ред тях пар­ти­я­та тряб­ва да про­дъл­жи да се иден­ти­фи­ци­ра с него. Дру­га­та е на со­ци­ал­ли­бе­ра­ли­те, про­по­вяд­ва­щи не­об­хо­ди­мост­та от со­ци­ал­де­мок­ра­ти­зи­ра­не на пар­ти­я­та от­дяс­но. След­ва­щи­те редове ще бъ­дат пос­ве­те­ни на кри­тич­но­то раз­г­леж­да­не на две­те про­ти­во­по­лож­ни по­зи­ции, как­то и на тър­се­не­то на нов, “т­ре­ти път”, към кой­то БСП би мог­ла да се при­дър­жа.

В прог­рам­на­та дис­ку­сия, ко­я­то се­га се во­ди, над­де­ля­ва схва­ща­не­то, че БСП тряб­ва да се тран­с­фор­ми­ра в дяс­на со­ци­ал­де­мок­ра­ти­чес­ка пар­тия, при­дър­жа­ща се към по­пу­ляр­ния “Т­ре­ти път – Нов цен­тър”. Ос­нов­ни­ят ар­гу­мент в под­к­ре­па на та­зи те­за е, че со­ци­ал­ли­бе­ра­ли­за­ци­я­та е един­с­т­ве­ни­ят на­чин БСП да ста­не мо­дер­на ев­ро­пейс­ка пар­тия, адек­ват­на на съв­ре­мен­ни­те ус­ло­вия. Прог­рам­на­та ре­зо­лю­ция на ог­ла­вя­ва­на­та от Ге­ор­ги Пи­рин­с­ки ко­ми­сия за раз­ра­бот­ва­не на но­ва прог­ра­ма на БСП пос­ту­ли­ра не­об­хо­ди­мост­та от съз­да­ва­не­то на “со­ци­ал­на дър­жа­ва на ак­тив­ни­те и ини­ци­а­тив­ни­те, пред­п­ри­ем­чи­ви­те и по-об­ра­зо­ва­ни­те.” 11 Оче­вид­но е, че та­зи кон­цеп­ция за съв­ре­мен­на­та ре­фор­ми­рана со­ци­ал­на дър­жа­ва се ба­зи­ра ос­нов­но на со­ци­ал­ли­бе­ра­лиз­ма на Блеър, неп­ре­къс­на­то под­чер­та­ващ ро­ля­та на ин­ди­ви­ду­а­лиз­ма, об­ра­зо­ва­ни­е­то, ра­вен­с­т­во­то на шан­со­ве­те и т.н.

Мисля, че по­е­ма­не­то по по­до­бен път би би­ло па­губ­но за пар­ти­я­та. Пре­ди да обос­но­ва­ тази те­за­ обаче, ис­кам да из­тък­на, че БСП, до­ри да же­лае да се пре­вър­не в мо­дер­на дяс­на со­ци­ал­де­мок­ра­ти­чес­ка пар­тия, мно­го труд­но мо­же да го пос­тиг­не. По­ра­ди ед­на ос­нов­на при­чи­на. Из­вес­тен факт е, че с ид­ва­не­то си на власт То­ни Бле­ър ак­цен­ти­ра из­к­лю­чи­тел­но на ро­ля­та на об­ра­зо­ва­ни­е­то ка­то сво­е­об­ра­зен га­рант за дос­тъпа и ре­а­ли­за­ци­я­та на ин­ди­ви­да в съв­ре­мен­но­то ви­со­ко­тех­но­ло­гич­но об­щес­т­во. Това е съв­сем ре­зон­но, до­кол­ко­то, как­то из­тък­ва и Ал. Ли­лов, “тес­тът за учас­тие в све­тов­ния сле­дин­дус­т­ри­а­лен пре­ход се на­ри­ча об­ра­зо­ва­ние и на­у­ка, ЗНА­НИЕ.” 12 Проб­ле­мът оба­че е, че при­е­тият за та­зи го­ди­на бю­джет от­но­во от­де­ля за об­ра­зо­ва­нието край­но не­дос­та­тъч­ни и ос­къдни сред­с­т­ва, ка­то част от БВП. Още по-пла­чев­но и тра­гич­но е по­ло­же­ни­е­то с на­у­ка­та – от­пус­ка­ни­те за нея сред­с­т­ва са в аб­со­лют­на дис­хар­мо­ни­я с ев­ро­пейс­ки­те и све­тов­ни­те тен­ден­ции (сред­ни­те вло­же­ния за на­у­ка­та в ЕС се­га са око­ло 2%, в САЩ – 2,5%, а в Япо­ния – 3% от БВП). Об­ла­га­не­то с да­нък на да­ре­ни­я­та за уни­вер­си­те­тите, как­то и под­дър­жа­не­то на ви­со­ки да­нъч­ни став­ки вър­ху кни­ги­те (при ну­лев да­нък вър­ху ха­зар­т­на­та дей­ност) про­ти­во­ре­чат не прос­то на со­ци­ал­ли­бе­рал­на­та, но и на нор­мал­на­та ев­ро­пейс­ка прак­ти­ка.

До­кол­ко адек­ват­но би би­ло со­ци­ал­де­мок­ра­ти­зи­ра­не­то на БСП в нас­то­я­щия мо­мент? Кон­цеп­ци­я­та за “тре­ти­я път” меж­ду ли­бе­ра­лиз­ма и кла­си­чес­ка­та со­ци­ал­де­мок­ра­ция въз­ник­на ка­то опит да се адап­ти­ра ля­ва­та идея към им­пе­ра­ти­ви­те на съв­ре­мен­на­та епо­ха, ко­я­то спо­ред иде­о­ло­га на со­ци­ал­ли­бе­ра­лиз­ма Ан­тъ­ни Ги­дънс се ха­рак­те­ри­зи­ра с по­я­ва­та на не­поз­на­ти пре­ди то­ва фе­но­ме­ни – гло­ба­ли­за­ци­я­та, въз­хо­дът на ин­ди­ви­ду­а­лиз­ма, по­я­ва­та на пос­т­ма­те­ри­ал­ни цен­нос­ти, пос­та­вя­не­то на еко­ло­гич­ния проб­лем.13 Дяс­на­та со­ци­ал­де­мок­ра­ция в ли­це­то на То­ни Бле­ър пос­тиг­на не­съм­не­ни ус­пе­хи. Това яс­но ли­чи от спе­че­ле­ния тре­ти уп­рав­лен­с­ки ман­дат, как­то и от кон­к­рет­ни­те пос­ти­же­ния в сфе­ра­та на ико­но­ми­ка­та. Не след­ва ли от то­ва, че и БСП тряб­ва да се со­ци­ал­ли­бе­ра­ли­зи­ра, рес­пек­тив­но да пос­тиг­не но­ви ус­пе­хи, бла­го­да­ре­ние на про­ме­не­на­та си иден­тич­ност?

От­го­во­рът е ка­те­го­рич­но от­ри­ца­те­лен, а ос­нов­ни­ят ар­гу­мент е, че со­ци­ал­ли­бе­рал­ни­ят мо­дел е аб­со­лют­но не­а­дек­ва­тен и неп­ри­ло­жим към бъл­гар­с­ка­та дейс­т­ви­тел­ност и кон­к­рет­но към БСП. До­се­га въп­рос­ни­ят мо­дел е до­ка­зал сво­я­та ефек­тив­ност в ед­на-един­с­т­ве­на стра­на – Ан­г­лия, и то­ва съв­сем не е слу­чай­но. За все­ки за­поз­нат с ан­г­лийс­ка­та кул­ту­ра и ман­та­ли­тет е яс­но, че ста­ва въп­рос за стра­на, в която е яр­ко из­ра­зен култът към ин­ди­ви­ду­а­лиз­ма, еди­нич­ност­та и лич­на­та от­го­вор­ност. Ста­ва въп­рос не са­мо за сфе­ра­та на по­ли­ти­ка­та и ико­но­ми­ка­та, но и за фор­ми­те на кул­ту­ра­та. Та­ка нап­ри­мер ан­г­лийс­ка­та фи­ло­со­фия ви­на­ги е би­ла до­ми­ни­ра­на от т.нар. ем­пи­ри­зъм, при кой­то се аб­со­лю­ти­зи­ра имен­но еди­нич­но­то, се­тив­но­то, кон­к­рет­но­то. В Ан­г­лия ни­ко­га не е има­ло ав­тен­тич­на ля­ва пар­тия, до­кол­ко­то по удач­на­та за­бе­леж­ка на Ле­нин, сил­на­та Лей­бъ­рис­т­ка пар­тия въз­ник­ва ка­то ля­во­то кри­ло на Кон­сер­ва­тив­на­та пар­тия. Та­зи тен­ден­ция се за­паз­ва и до на­ши дни. Не­мал­ко по­ли­ти­чес­ки ана­ли­за­то­ри са на мне­ние, че блеъриз­мът е всъщ­ност “п­ре­топ­лен не­о­ли­бе­ра­ли­зъм”, че Бле­ър е въз­п­ри­ел по­ве­че­то еле­мен­ти на та­чъ­рис­т­кия не­о­кон­сер­ва­ти­вен мо­дел, ка­то го е ос­во­бо­дил от част от не­го­ви­те край­нос­ти и до­ня­къ­де го е смек­чил.

Съв­сем дру­го­я­че сто­ят не­ща­та с прок­ла­ми­ра­ния от Шрьо­дер “Нов цен­тър”, кой­то до­ве­де ГСДП до по­ло­же­ни­е­то на млад­ши пар­т­ньор на хрис­ти­ян­де­мок­ра­ти­те, имен­но за­що­то иг­но­ри­ра на­ци­о­нал­ни­те спе­ци­фи­ки на стра­на­та. Ка­то дух и на­чин на мис­ле­не Гер­ма­ния е пъ­лен ан­ти­под на Ан­г­лия, до­кол­ко­то в нея ви­на­ги е би­ло ек­с­п­ли­цит­но из­ра­зе­но теж­не­ни­е­то към все­об­що­то, уни­вер­сал­но­то, има­що­то цен­нос­тен и дъл­бин­но смис­лов ха­рак­тер. То­ва е яс­но за все­ки, кой­то има ня­как­ва пред­с­та­ва за нем­с­ка­та фи­ло­со­фия, а съ­що та­ка и за пер­фек­т­на­та со­ци­ал­на сис­те­ма на Гер­ма­ния, в ко­я­то дър­жа­ва­та ви­на­ги ак­тив­но е учас­твала в со­ци­ал­ния и ико­но­ми­чес­кия жи­вот.

Ре­фор­миз­мът на Шрьо­дер, кой­то в ня­кои от­но­ше­ния бе по-ра­ди­ка­лен и от то­зи на Бле­ър, се ока­за аб­со­лют­но не­съ­об­ра­зен с нем­с­ка­та дейс­т­ви­тел­ност, по­ра­ди ко­е­то и ло­гич­но се про­ва­ли. В то­зи сми­съл ак­цен­тът на Курт Бек не са­мо вър­ху рас­те­жа, но и вър­ху спра­вед­ли­вост­та, е опит за ко­ри­ги­ра­не греш­ка­та на Шрьо­дер. Ако опи­тът за при­ла­га­не на со­ци­ал­ли­бе­рал­ния мо­дел в Гер­ма­ния за­вър­ши с от­но­си­те­лен не­ус­пех – ГСДП учас­т­ва в уп­рав­ле­ни­е­то, ма­кар и не ка­то во­де­ща по­ли­ти­чес­ка си­ла, то опи­тът за “а­дап­ти­ра­не­то” му към бъл­гар­с­ка­та дейс­т­ви­тел­ност ще за­вър­ши с аб­со­лю­тен не­ус­пех.

Пър­во, бъл­гар­с­ки­ят на­род ка­то ця­ло и елек­то­рал­на­та и член­с­ката ма­са на БСП в час­т­ност оп­ре­де­ле­но кло­нят по-ско­ро към ега­ли­та­риз­ма, от­кол­ко­то към ин­ди­ви­ду­а­лиз­ма. При­чи­ни­те за то­ва се ко­ре­нят не са­мо в 45-го­диш­но­то ко­му­нис­ти­чес­ко уп­рав­ле­ние, но до го­ля­ма сте­пен и в бъл­гар­с­ка­та на­ро­доп­си­хо­ло­гия.

Вто­ро, прев­ръ­ща­не­то на БСП в пар­тия на ак­тив­ни­те, ини­ци­а­тив­ни­те и пред­п­ри­ем­чи­ви­те или, ка­за­но с дру­ги ду­ми, на ка­пи­та­лис­ти­те и спе­че­ли­ли­те от пре­хо­да би би­ло па­губ­на стра­те­ги­чес­ка греш­ка. Из­вес­т­но е, че ви­зи­ра­ни­те в прог­рам­на­та ре­зо­лю­ция су­бек­ти в Бъл­га­рия оп­ре­де­ле­но са мал­цин­с­т­во, и ко­е­то е по-важ­но, са с под­чер­та­но дес­ни убеж­де­ния. За “ак­тив­ни­те, ини­ци­а­тив­ни­те и пред­п­ри­ем­чи­ви­те” БСП до го­ля­ма сте­пен се асо­ци­и­ра с ней­ния за­ду­ша­ващ вся­как­ви час­т­ни ини­ци­а­ти­ви то­та­ли­та­рен пред­шес­т­ве­ник, от ко­е­то след­ва, че тях­но­то прив­ли­ча­не за ка­у­за­та на сто­лет­ни­ца­та е оп­ре­де­ле­но хи­ме­рич­но. Об­щес­т­ве­на тай­на е, че елек­то­ра­тът на БСП се със­тои пре­дим­но от оне­зи 90-95%, из­гу­би­ли от пре­хо­да су­бек­ти, и най-ве­че от въз­рас­т­ни хо­ра, чи­и­то убеж­де­ния мно­го труд­но би­ха мог­ли да се оп­ре­де­лят ка­то “со­ци­ал­ли­бе­рал­ни”. Сле­до­ва­тел­но, до­ри да пог­лед­нем на не­ща­та чис­то праг­ма­тич­но, дяс­но­то со­ци­ал­де­мок­ра­ти­зи­ра­не на пар­ти­я­та би би­ло тъж­дес­т­ве­но с по­ли­ти­чес­ко­то й са­мо­у­бийс­т­во. Да за­я­виш, че си пар­тия на ак­тив­ни­те, ини­ци­а­тив­ни­те, пред­п­ри­ем­чи­ви­те и об­ра­зо­ва­ни­те оз­на­ча­ва да из­к­лю­чиш оне­зи, ко­и­то по раз­би­ра­е­ми при­чи­ни не се вмес­т­ват в та­зи де­фи­ни­ция – ин­ва­ли­ди­те, пен­си­о­не­ри­те, со­ци­ал­но сла­би­те, хо­ра­та на фи­зи­чес­кия труд, въ­об­ще всич­ки, ко­и­то със­тав­ля­ват ос­нов­ния елек­то­ра­лен ре­сурс на БСП. От­б­лъс­к­ва­не­то на ед­на ог­ром­на по своя със­тав по­тен­ци­ал­на елек­то­рал­на ма­са с цел да се прив­лече ед­но мал­цин­с­т­во, за ко­е­то пред­ва­ри­тел­но е из­вес­т­но, че ня­ма да гла­су­ва за теб, е дейс­т­вие, ко­е­то оче­вид­но про­ти­во­ре­чи на нор­мал­на­та пар­тий­на ло­ги­ка.

Тре­то, аб­со­лют­но не­ло­гич­но е да се прид­ви­жиш на­дяс­но в мо­мен­т, в кой­то стра­на­та ти е из­п­ра­ве­на пред фун­да­мен­та­лен проб­лем, за разрешаването на който е необходима ля­ва по­ли­ти­ка, водена от ед­на ис­тин­с­ка ля­ва пар­тия – проб­ле­мът с бед­ност­та. БСП ни­ко­га не би­ва да заб­ра­вя, че “на­ем­ни­ят труд в не­го­вия дне­шен вид, в не­го­ва­та ши­ро­ка га­ма на въз­мож­нос­ти и в не­го­ва­та со­ци­ал­на за­щи­та чрез дър­жа­ва­та тряб­ва да бъ­де цен­тъ­рът на ед­на ля­ва по­ли­ти­ка. Всич­ко ос­та­на­ло ще ни до­ве­де до она­зи раз­ми­тост, в ко­я­то ня­кой ден ще се срещ­нем в един мил цен­тър, къ­де­то ще плес­нем и ще се пре­гър­нем в ед­но, об­що взе­то, мъг­ля­во дър­жав­но-по­ли­ти­чес­ко об­ра­зу­ва­ние.” 14 От­к­ло­ня­ва­не­то на БСП от ней­но­то пред­наз­на­че­ние и иден­тич­ност би би­ло па­губ­но как­то за са­ма­та нея, та­ка и за стра­на­та.

Чет­вър­то, ис­тин­с­ки­ят со­ци­ал­ли­бе­ра­ли­зъм оп­ре­де­ле­но ак­цен­ти­ра вър­ху т.нар. пос­т­ма­те­ри­ал­ни цен­нос­ти – еко­ло­гия, мул­ти­кул­ту­ра­ли­зъм, но в най-бед­на­та стра­на в ЕС по­до­бен ак­цент би се при­ел един­с­т­ве­но ка­то гав­ра и ци­ни­зъм.

Пе­то, най-доб­ри­ят на­чин да се оце­ни ефек­тив­ност­та на оп­ре­де­лена иде­о­ло­гия е да се ви­ди до­кол­ко ус­пеш­на е из­по­вяд­ва­ща­та та­зи иде­о­ло­гия пар­тия. Кри­те­ри­и­те за по­доб­на пре­цен­ка са член­с­ка­та ма­са на пар­ти­я­та и пред­с­та­вя­не­то й на из­бо­ри. Тук не е не­об­хо­ди­мо да се впус­ка­ме в об­шир­ни раз­съж­де­ния, а прос­то да си при­пом­ним как­ва бе съд­ба­та на род­ния со­ци­ал­де­мок­ра­ти­чес­ки цен­тър в ли­це­то на БСДП на Петър Дер­т­ли­ев, Ев­ро­ле­ви­ца­та на Алек­сан­дър То­мов и ПД “Со­ци­ал­де­мок­ра­ти” на Ни­ко­лай Ки­мов. “Пос­ти­же­ни­я­та” на те­зи три дес­ни со­ци­ал­де­мок­ра­ти­чес­ки фор­ма­ции са чу­де­сен при­мер за то­ва докъ­де ще стиг­не БСП, ако по­е­ме по тех­ния път.

На­дя­вам се, че от при­веж­да­не­то на те­зи пет ар­гу­мен­та ста­на яс­но, че со­ци­ал­ли­бе­ра­ли­за­ци­я­та на най-го­ля­ма­та бъл­гар­с­ка пар­тия би има­ла па­губ­ни пос­ле­ди­ци за ней­но­то раз­ви­тие. Ос­нов­на­та при­чи­на за то­ва е, че дяс­на­та со­ци­ал­де­мок­ра­ция е не­а­дек­ват­на и неп­ри­ло­жи­ма в стра­на­, в ко­я­то най-се­ри­оз­ни­ят проб­лем е бед­ност­та и която се нуждае не от по­ред­на­та пар­тия на ка­пи­та­ла, а от ис­тин­с­ка ля­ва мо­дер­на пар­тия, способстваща за раз­ре­ша­ва­не­то на то­зи проб­лем.

Фак­тът, че БСП уп­рав­ля­ва в ко­а­ли­ция с две кло­ня­щи към дес­ния център пар­тии, съв­сем не е ар­гу­мент в пол­за на това тя трай­но да про­ме­ни сво­я­та иден­тич­ност. Фактът, че в мо­мен­та во­ди по-скоро либерална, отколкото социална политика, може да бъ­де прос­те­н и раз­б­ра­н от ней­ни­те чле­но­ве и сим­па­ти­зан­ти, ако яс­но дек­ла­ри­ра, че е вляз­ла в този съ­юз не за­що­то спо­де­ля ли­бе­рал­ната иде­о­ло­гия и ви­зия за Бъл­га­рия на двете коалиционни партии, а за­що­то е на­ци­о­нал­но­от­го­вор­на и го­то­ва да се от­ка­же вре­мен­но от част от сво­я­та същ­ност и иден­тич­ност в име­то на вър­хо­вен­с­т­во­то на на­ци­о­нал­ния ин­те­рес. Ако оба­че се­га БСП офи­ци­ал­но, т.е. в прог­рам­но от­но­ше­ние, ле­ги­ти­ми­ра кур­са на­дяс­но пос­ред­с­т­вом со­ци­ал­ли­бе­ра­ли­зи­ра­не­то си, тя ще по­ка­же един­с­т­ве­но, че во­ди дяс­но­цен­т­рис­т­ка по­ли­ти­ка не за­що­то тряб­ва да се съ­об­ра­зя­ва с ко­а­ли­ци­он­ни­те си пар­т­ньо­ри и на­ци­о­нал­ния ин­те­рес, а прос­то за­що­то то­ва е за­ко­но­мер­ното след­с­т­вие от развитието й в партия, за­щи­та­ва­ща ин­те­ре­си­те на за­мож­ни­те и спе­че­ли­лите от пре­хо­да.

Из­к­лю­чи­тел­но важ­но е сто­лет­ни­ца­та яс­но да ар­ти­ку­ли­ра пред об­щес­т­во­то, че не е дяс­на со­ци­ал­ли­бе­рал­на, а со­ци­а­лис­ти­чес­ка по сво­я­та иден­тич­ност пар­тия. Раз­би­ра се, това след­ва да бъ­де не го­ла дек­ла­ра­ция, а ре­ши­тел­на во­ля за спра­вя­не със со­ци­ал­ния де­фи­цит не са­мо в на­ци­о­на­лен, но и в гло­ба­лен план.

БСП е мо­дер­на ля­ва пар­тия, член­ка на Со­цин­тер­на и ПЕС, от ко­е­то след­ва, че тя тряб­ва ак­тив­но да участва в кам­па­ни­и­те на те­зи две фор­ма­ции, це­ля­щи как­то об­нов­ле­ни­е­то и пре­ут­вър­ж­да­ва­не­то на ев­ро­пейс­кия со­ци­а­лен мо­дел, та­ка и на­ла­га­не­то на вис­ша­та ля­ва цен­ност – спра­вед­ли­вост­та, в све­то­вен ма­щаб. В епо­ха­та на не­би­вал въз­ход на не­о­ли­бе­рал­ния ико­но­ми­чес­ки мо­дел бъл­гар­с­ка­та и све­тов­ната ле­ви­ца тряб­ва не да одес­ня­ват, въ­об­ра­зя­вай­ки си, че то­ва е на­чи­нът да бъ­дат “мо­дер­ни” и “а­дек­ват­ни” на но­ви­те ре­ал­нос­ти. Тък­мо нап­ро­тив, те трябва да пре­ут­вър­дят сво­я­та ля­ва иден­тич­ност. Имен­но пре­ут­вър­ж­да­ва­не­то на со­ци­ал­ния ха­рак­тер на на­ци­о­нал­на­та и гло­бал­на­та левица е вер­ни­ят път към то­ва да бъ­дат адек­ват­ни не са­мо на сво­я­та същ­ност и пред­наз­на­че­ние, но и на т.нар. но­ви ре­ал­нос­ти, ха­рак­те­ри­зи­ра­щи се с ог­ро­мен де­фи­цит на спра­вед­ли­вост, с на­рас­т­ва­не­то, осо­бе­но в ня­кои ре­ги­о­ни на све­та, на гла­да, потис­ни­чес­т­во­то, нег­ра­мот­ност­та и бо­лес­ти­те.

Нес­лу­чай­но ед­на от ос­нов­ни­те ре­зо­лю­ции на съ­ве­та на Со­цин­тер­на, при­ета на про­ве­ли­те се в на­ча­ло­то на 2006 г. сре­щи в Гър­ция, ви­зи­ра имен­но пре­о­до­ля­ва­не­то на бед­ност­та и не­ра­вен­с­т­во­то ка­то гло­бал­ен при­о­ри­те­т на обе­ди­не­но­то со­ци­а­лис­ти­чес­ко дви­же­ние.15 Ед­на ав­тен­тич­на ля­ва пар­тия, как­ва­то би тряб­ва­ло да бъ­де БСП, за­дъл­жи­тел­но след­ва да по­ка­же сво­я­та съп­ри­час­т­ност към по­доб­ни гло­бал­ни ле­ви каузи. Съ­що­то се от­на­ся и за пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва­та пред пред­с­тав­ля­ва­на­та от ПЕС ев­ро­пейс­ка ле­ви­ца. На със­то­я­ла­та се на 21 сеп­тем­в­ри 2006 г. кон­фе­рен­ция на ПЕС “Но­ва­та со­ци­ал­на Ев­ро­па”, как­то и на Сед­мия кон­г­рес на ев­ро­пейс­ка­та со­ци­ал­на пар­тия на 7 и 8 де­кем­в­ри 2006 г. в Пор­то яс­но бе пос­та­вен въп­ро­сът за не­об­хо­ди­мост­та не от одес­ня­ва­не и мни­ма адек­ват­ност спря­мо не­о­ли­бе­рал­но­то ста­тук­во, а от об­но­вя­ва­що пре­ут­вър­ж­да­ва­не на уни­кал­ния по своя ха­рак­тер ев­ро­пейс­ки со­ци­а­лен мо­дел. Пред­се­да­те­лят на ПЕС Пол Рас­му­сен ка­те­го­рич­но за­я­вя­ва на кон­г­ре­са, че “Ев­ро­па тряб­ва да се ре­фор­ми­ра, ако ис­ка да про­дъл­жи да съв­мес­тя­ва со­ци­ал­на­та спра­вед­ли­вост с па­зар­на­та ико­но­ми­ка.” 16

Кон­г­ре­сът на ПЕС прие ре­зо­лю­ция, ут­вър­ж­да­ва­ща де­сет прин­ци­па за но­ва со­ци­ал­на Ев­ро­па, най-важ­ни­те от ко­и­то са бор­ба­та за пъл­на за­е­тост, ин­вес­ти­ци­я­та в хо­ра­та, ак­цен­тът вър­ху об­ра­зо­ва­ни­е­то, со­ци­ал­ни­ят ди­а­лог, рав­ноп­ра­ви­е­то, ак­цен­тът вър­ху еко­ло­гич­на­та проб­ле­ма­ти­ка. За съ­жа­ле­ние, не мал­ка част от те­зи прин­ци­пи зву­чат дос­та аб­с­т­рак­т­но, не при­със­т­ват най-важ­ни­те мер­ки, ко­и­то би след­ва­ло да се при­е­мат в ев­ро­пейс­ки ма­щаб за про­мя­на на по­ли­ти­ка­та на све­тов­ни­те фи­нан­со­ви ин­с­ти­ту­ции. Не се спо­ме­на­ва и ду­ма за т.нар. да­нък “То­бин”, це­лящ данъчно об­ла­га­не на фи­нан­со­ви­те тран­зак­ции – из­к­лю­чи­тел­но важ­на тран­с­на­ци­о­нал­на со­ци­ал­на мяр­ка, до­кол­ко­то е вяр­но, че “в гло­ба­лен ма­щаб то­ва ще бъ­дат сред­с­т­ва за ук­реп­ва­не на еле­мен­ти­те на не­па­зар­но­то об­щес­т­во.” 17 Иг­но­ри­рат се на­пъл­но и бор­ба­та сре­щу оф­шор­ни­те зо­ни, бор­ба­та за съз­да­ва­не на меж­ду­па­зар­но тру­до­во за­ко­но­да­тел­с­т­во, на ко­дек­си за меж­ду­на­род­ни ин­вес­ти­ции, учас­тието на пред­с­та­ви­тел­ни ор­га­ни­за­ции на ра­бот­ни­ци­те в ре­ги­о­нал­ни­те и меж­ду­на­род­ни­те ин­с­ти­ту­ции и въ­об­ще по­ве­че­то от оне­зи це­ля­щи съз­да­ва­не­то на не­па­зар­но об­щес­т­во “с­ве­тов­ни ле­ви бит­ки”, поз­на­ти ни от прек­рас­на­та по­ре­ди­ца на списание “Но­во вре­ме”.

Та­ка или ина­че, факт е, че обе­ди­не­на­та ев­ро­пейс­ка ле­ви­ца пра­ви пър­ви­те крач­ки към об­нов­ле­ни­е­то на ев­ро­пейс­кия со­ци­а­лен мо­дел и в то­зи сми­съл БСП е длъж­на ак­тив­но да учас­т­ва и твор­чес­ки да доп­ри­на­ся за фор­му­ли­ра­не­то и ус­пеш­но­то ре­а­ли­зи­ра­не на ев­ро­пейс­ки­те бор­би за со­ци­ал­на спра­вед­ли­вост.

БСП мо­же да бъ­де ус­пеш­на един­с­т­ве­но ако съх­ра­ни ха­рак­те­ра си на спо­де­ля­ща ев­ро­пейс­ки­те и све­тов­ните со­ци­ал­ни цен­нос­ти мо­дер­на ля­ва пар­тия. Ус­пеш­на­та ре­а­ли­за­ция на нас­то­я­щия уп­рав­лен­с­ки ман­дат и спе­чел­ва­не­то на нов та­къв за­дъл­жи­тел­но ми­на­ва през от­ка­за от прог­рам­на со­ци­ал­ли­бе­ра­ли­за­ция.

В кон­тек­с­та на те­зи раз­съж­де­ния след­ва да бъ­де раз­се­я­на на­ла­га­на­та от не­мал­ко бъл­гар­с­ки со­ци­о­ло­зи илю­зия, че по­бе­да­та на Ге­ор­ги Пър­ва­нов на пре­зи­ден­т­с­ки­те из­бо­ри е га­рант и за пред­с­то­я­щи по­бе­ди на БСП на след­ва­щи из­бо­ри. Че то­ва не е та­ка, го до­каз­ва фак­тът, че рей­тин­гът на пре­зи­ден­та е уни­кал­но ви­сок, до­ка­то то­зи на БСП по-ско­ро спа­да. Ос­вен то­ва Пър­ва­нов е из­к­лю­чи­тел­но ха­риз­ма­тич­на лич­ност, ко­я­то ус­пя да спе­че­ли до­ве­ри­е­то не прос­то на елек­то­ра­та на БСП, а на на­ци­я­та ка­то ця­ло, защото, за раз­ли­ка от своя пред­шес­т­ве­ник Пе­тър Сто­я­нов, до­ка­за, че на­ци­о­нал­ни­те ин­те­ре­си имат бе­зус­ло­вен при­о­ри­тет над тес­но­пар­тий­ни­те. Съ­вър­ше­но вяр­но е, че Ге­ор­ги Пър­ва­нов “ни­ко­га не си поз­во­ли наг­лост­та на пред­шес­т­ве­ни­ци­те си да пред­по­чи­та пар­тий­ния ин­те­рес пред ин­с­ти­ту­ци­я­та, оли­цет­во­ря­ва­ща един­с­т­во­то на на­ци­я­та чрез пре­кия си из­бор. То­ва му от­к­ри пъ­тя към оп­ти­мал­но из­пол­з­ва­не на пре­зи­ден­т­с­ки­те пъл­но­мо­щия ка­то ре­а­лен фак­тор в твър­де пар­ти­зи­ра­на­та бъл­гар­с­ка дър­жа­ва.” 18 В то­зи сми­съл БСП би нап­ра­ви­ла гру­ба стра­те­ги­чес­ка греш­ка, ако иден­ти­фи­ци­ра се­бе си с ре­зул­та­ти­те на най-ус­пеш­ния бъл­гар­с­ки по­ли­тик в мо­мен­та и не се кон­цен­т­ри­ра вър­ху ре­ша­ва­не­то на вът­реш­но­пар­тий­ни­те си проб­ле­ми, до­кол­ко­то в слу­чая ста­ва въп­рос за две ко­рен­но раз­лич­ни не­ща – до­ка­за­ла сво­я­та над­пар­тий­ност на­ци­о­нал­на ин­с­ти­ту­ция и из­п­ра­ве­на пред ча­ка­щи­те ре­ше­ние теж­ки со­ци­ал­ни проб­ле­ми пар­тия.

Всъщ­ност имен­но де­фи­ци­тът на со­ци­ал­на спра­вед­ли­вост, ви­зи­ран от дър­жав­ния гла­ва, по­ро­ди и фе­но­ме­на на бъл­гар­с­кия не­о­по­пу­ли­зъм в ли­це­то на “А­та­ка” и ГЕРБ, ко­и­то Сер­гей Ста­ни­шев съв­сем пра­вил­но оп­ре­де­ли ка­то “ос­нов­ния по­ли­ти­чес­ки опо­нент на БСП.” 19 Проб­ле­мът тук е, че как­то “А­та­ка”, та­ка и ГЕРБ, не са слу­ча­ен, а съв­сем за­ко­но­ме­рен про­дукт от раз­ви­ти­е­то на бъл­гар­с­кия по­ли­ти­чес­ки жи­вот. Прид­виж­ва­не­то на БСП към цен­тъ­ра, и до­ри вдяс­но от цен­тъ­ра, съз­да­де си­лен ва­ку­ум вля­во и той бе мо­мен­тал­но за­пъл­нен от две фор­ма­ции, ко­и­то по­ли­то­ло­гът Ог­нян Мин­чев оп­ре­де­ли съ­от­вет­но ка­то не­сис­тем­на (“А­та­ка”) и сис­тем­на (ГЕРБ) бор­ба про­тив бъл­гар­с­ко­то ул­т­ра­ли­бе­рал­но ста­тук­во. Спо­ред друг де­сен по­ли­то­лог – Иван Кръс­тев, дву­по­люс­ни­ят мо­дел в Бъл­га­рия про­дъл­жа­ва да съ­щес­т­ву­ва с та­зи раз­ли­ка, че по­лю­си­те ве­че не са кла­си­чес­ко­то дяс­но в ли­це­то най-ве­че на СДС и кла­си­чес­ко­то ля­во в ли­це­то пре­дим­но на БСП, а пар­ти­и­те на оче­вид­но не­за­до­во­ля­ва­щи­те обик­но­ве­ния бъл­гар­с­ки граж­да­нин пар­тии на ста­тук­во­то, сред ко­и­то е и БСП, и ин­с­т­ру­мен­та­ли­зи­ра­щи­те гне­ва и не­до­вол­с­т­во­то на бед­ния на­род по­пу­лис­т­ки пар­тии, ко­и­то, по­не на ду­ми, ос­пор­ват ста­тук­во­то.

Те­за­та на Кръс­тев оп­ре­де­ле­но има ре­зон.Бъл­гар­с­ко­то по­ли­ти­чес­ко прос­т­ран­с­т­во се­га е ди­фе­рен­ци­ра­но на два от­чет­ли­во обо­со­бе­ни ре­ги­о­на: пар­ти­и­те, оли­цет­во­ря­ва­щи ли­бе­рал­но­то ста­тук­во – дес­ни­ца­та в ли­це­то на СДС, ДСБ и пар­ти­и­те от ко­а­ли­ци­я­та БНС, дес­ни­ят цен­тър, струк­ту­ри­ран от ДПС и НДСВ и пред­с­тав­ля­ва­ния от БСП цен­тър ка­то кон­т­ра­пункт на ос­пор­ва­щи­те дяс­но­то ли­бе­рал­но ста­тук­во пар­тии – ул­т­ра­ля­ва­та “А­та­ка” и зас­тъп­ва­ния от ГЕРБ по-уме­рен ляв по­пу­ли­зъм, кой­то ми­мик­ри­ра в дяс­на фра­зе­о­ло­гия. Мне­ни­е­то, че ГЕРБ и осо­бе­но “Ата­ка” са край­но­дес­ни фор­ма­ции, е мно­го да­леч от ис­ти­на­та, доколкото въл­ну­ва­щи­ят поч­ти ця­ла­та на­ция проб­лем, вър­ху кой­то те ак­цен­ти­рат, не са ро­ми­те, чуж­ден­ци­те, во­ен­ни­те ба­зи и т.н., а бед­ност­та, де­фи­ци­та на спра­вед­ли­во и со­ци­ал­но при­ем­ли­во раз­п­ре­де­ле­ние на об­щес­т­ве­ния про­дукт. В то­зи сми­съл те­зи пар­тии са осо­бе­но сил­ен кон­ку­рен­т именно на БСП, защото тук ста­ва въп­рос за сблъ­сък меж­ду ед­на одес­ня­ва­ща, с тенденции към со­ци­ал­ли­бе­ра­ли­зма ля­во­цен­т­рис­т­ка пар­тия и фор­ма­ции, ко­и­то, как­то из­г­леж­да, са доб­ре за­поз­на­ти с особенос­ти­те на ла­ти­но­а­ме­ри­кан­с­кия со­ци­а­ли­зъм. Последното осо­бе­но важи за пар­ти­я­та на Бой­ко Бо­ри­сов, вжи­вя­ващ се в об­ра­за на заг­ри­же­н за онеп­рав­да­ни­те и бед­ни­те ли­дер, кой­то, из­пол­з­вай­ки си­ло­ви, по­ка­зани и ха­рес­ва­щи се на ма­са­та пох­ва­ти, гро­ми ло­ши­те и ко­рум­пи­ра­ни на­род­ни изед­ни­ци.

БСП не­съм­не­но след­ва да се бо­ри про­тив по­доб­ни нео­по­пу­лис­т­ки изя­ви, но един­с­т­ве­ни­ят на­чин за ус­пеш­но­то спра­вя­не с то­зи проб­лем е тя да из­пъл­ни со­ци­ал­ни­те си ан­га­жи­мен­ти, да се от­ка­же от прог­рам­но со­ци­ал­ли­бе­ра­ли­зи­ра­не и да се вър­не към своя ав­тен­тич­но ляв, со­ци­а­лис­ти­чес­ки ха­рак­тер. В про­ти­вен слу­чай най-свет­ла­та й пер­с­пек­ти­ва е на след­ва­щи­те пар­ла­мен­тар­ни из­бо­ри, ко­и­то поч­ти си­гур­но ще бъ­дат спе­че­ле­ни от ГЕРБ, да се пре­вър­не в млад­ши пар­т­ньор на пар­ти­я­та на сто­лич­ния кмет.

БСП след­ва да се съх­ра­ни как­то в прог­рам­но, та­ка и в ре­ал­но­по­ли­ти­чес­ко от­но­ше­ние, ка­то ля­ва со­ци­ал­на пар­тия. Това съвсем не означава, че в по­ли­ти­чес­ко­то прос­т­ран­с­т­во ня­ма не­об­хо­ди­мост от ед­на кло­ня­ща по-ско­ро към ли­бе­рал­ния цен­тър дяс­на со­ци­ал­де­мок­ра­ти­чес­ка пар­тия. Ако най-го­ля­ма­та и се­ри­оз­на бъл­гар­с­ка пар­тия дър­жи да ос­та­не та­ка­ва, тряб­ва да съх­ра­ни сво­я­та со­ци­а­лис­ти­чес­ка иден­тич­ност, а в бъ­де­ще след­ва да се сти­му­ли­ра съз­да­ва­не­то и раз­ви­ти­е­то на мо­де­рен ля­во­цен­т­рис­т­ки, со­ци­ал­ли­бе­ра­лен су­бект, кой­то да е в със­то­я­ние сам да прес­ко­чи 4-процентната ба­ри­е­ра и да се пре­вър­не в ес­тес­т­вен млад­ши пар­т­ньор на сто­лет­ни­ца­та в парламента.

Ще от­бе­ле­жим, че иде­я­та за ко­а­ли­ция на БСП с ле­вия цен­тър е зас­тъ­пе­на в нас­то­я­ща­та прог­ра­ма на пар­ти­я­та. “Бъл­гар­с­ка­та со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия се обя­вя­ва за еди­но­дейс­т­вие на бъл­гар­с­ка­та ле­ви­ца и ще ра­бо­ти за пос­ти­га­не на то­ва еди­но­дейс­т­вие с всич­ки де­мок­ра­тич­ни ле­ви пар­тии и фор­ма­ции, пре­ди всич­ко със со­ци­ал­де­мок­ра­ти­те, с ле­ви­те аг­рар­ни пар­тии, с ле­ви­те еко­ло­гич­ни дви­же­ния и дру­ги.” 20

Как­то е из­вес­т­но, та­зи из­к­лю­чи­тел­но точ­на и стра­те­ги­чес­ки из­дър­жа­на те­за е фор­му­ли­ра­на от АлександърЛи­лов, кой­то е ка­те­го­ри­чен, че “най-доб­ро­то ре­ше­ние за нас ка­то по­ли­ти­чес­ка пар­тия е БСП да за­па­зи ле­вия си ха­рак­тер на мо­дер­на ля­ва ев­ро­пейс­ка со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия. А до нея, по-вдяс­но от нея, да стои ед­на мо­дер­на бъл­гар­с­ка со­ци­ал­де­мок­ра­ция.” 21 Из­к­лю­чи­тел­но важ­но­то стра­те­ги­чес­ко зна­че­ние на та­зи идея на Ли­лов ли­чи от без­с­пор­ния факт, че ед­на от при­чи­ни­те БСП да во­ди по­ли­ти­ка, ко­я­то се ква­ли­фи­ци­ра ка­то дяс­на, е, че уп­рав­ля­ва със су­бек­ти, сто­я­щи дос­та да­леч от ле­ви­те идеи. Пог­лед­на­то фор­мал­но, нас­то­я­ще­то уп­рав­ле­ние е ля­во­цен­т­рис­т­ко, до­кол­ко­то е из­г­ра­де­но от ед­на ля­ва в прог­рам­но от­но­ше­ние пар­тия – БСП, ед­на цен­т­рис­т­ко-мо­нар­хи­чес­ка пар­тия – НДСВ, и от ли­бе­рал­но-ет­ни­чес­кия су­бект ДПС. Из­вес­т­но е оба­че, че и ДПС, и осо­бе­но НДСВ гра­ви­ти­рат към дес­ния цен­тър, и тук ста­ва въп­рос за въз­мож­ност­та ля­ва­та БСП да си пар­т­ни­ра с те­нди­ра­щи към ле­вия цен­тър по­ли­ти­чес­ки су­бек­ти.

Един от най-го­ле­ми­те проб­ле­ми, с които се е сблъс­к­ва­ла сто­лет­ни­ца­та от на­ча­ло­то на пре­хо­да до днес, е, че в пар­ла­мен­тар­но от­но­ше­ние тя ви­на­ги е би­ла са­ма. Та­зи хро­нич­на са­мо­та до­каз­ва още вед­нъж не­а­дек­ват­ност­та на со­ци­ал­ли­бе­ра­лиз­ма при бъл­гар­с­ки­те ус­ло­вия, но до­каз­ва съ­що не­об­хо­ди­мост­та в бъ­де­ще да се ра­бо­ти за съз­да­ва­не­то на мо­дер­на дяс­на со­ци­ал­де­мок­ра­ти­чес­ка пар­тия, пе­че­ле­ща гла­со­ве­те на по-ско­ро спе­че­ли­ла­та от пре­хо­да сред­на кла­са, и пос­ти­га­ща из­бор­ни ре­зул­та­ти в ди­а­па­зо­на 4-10%.

Осо­бе­но важ­но е да се сло­жи край на по­роч­на­та прак­ти­ка, при ко­я­то БСП но­си на гър­ба си са­моз­ва­ни со­ци­ал­де­мок­ра­ти­чес­ки фан­то­ми, ко­и­то с ни­що не доп­ри­на­сят за из­бор­ни­те ус­пе­хи на пар­ти­я­та. БСП тряб­ва да се ко­а­ли­ра са­мо със се­ри­оз­ни со­ци­ал­де­мок­ра­ти­чес­ки пар­тии, ус­пе­ли са­мос­то­я­тел­но да вля­зат в пар­ла­мен­та, рес­пек­тив­но има­щи зад гър­ба си ре­ал­на член­с­ка ма­са. Бе­зум­ни­те со­ци­ал­де­мок­ра­ти­чес­ки ек­с­пе­ри­мен­ти от ти­па “Ко­а­ли­ция на ро­за­та”, в ко­я­то во­де­що мяс­то има­ше Бизнесблокът на шо­у­ме­на Жорж Ган­чев, би след­ва­ло да бъ­дат мак­си­мал­но ре­ду­ци­ра­ни, ако ис­ка­ме се­ри­оз­но да ра­бо­тим за въз­хо­да, а раз­би­ра се, и за прес­ти­жа на бъл­гар­с­ко­то ля­во в не­го­ви­те две мо­ди­фи­ка­ции – со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та и со­ци­ал­де­мок­ра­ти­чес­ка­та.

На­дя­вам се, че от на­пи­са­но­то до тук ста­на яс­но, че БСП, ма­кар да има нуж­да от си­лен со­ци­ал­де­мок­ра­ти­чес­ки пар­т­ньор, след­ва да ос­та­не ав­тен­тич­но ля­ва, со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия. Ста­ва ду­ма не за кла­си­чес­кия опе­ри­ращ през ин­дус­т­ри­ал­на­та епо­ха со­ци­а­ли­зъм, а за мо­дер­ния со­ци­а­ли­зъм на XXI век. Той не би­ва да бъ­де отъж­дес­т­вя­ван със со­ци­ал­ли­бе­ра­лиз­ма, из­ди­гащ неп­ра­во­мер­на­та пре­тен­ция да бъ­де един­с­т­ве­ни­ят адек­ва­тен из­ра­зи­тел на ля­во­то в съв­ре­мен­на­та ин­фор­ма­ци­он­на епо­ха. Очер­та­ва­не­то на кон­ту­ри­те на по­зи­тив­на­та, ля­ва ал­тер­на­ти­ва за прог­рам­но­то об­нов­ле­ние на БСП ще се ре­а­ли­зи­ра в друга ста­тия, до­кол­ко­то пред­ла­га­на­та тук пър­ва част има­ше за цел по-ско­ро да ек­с­п­ли­ци­ра не­га­тив­ни­те пос­ле­ди­ци от прог­рам­но­то одес­ня­ва­не на най-го­ля­ма­та по­ли­ти­чес­ка си­ла в Бъл­га­рия.

Продължава в следващия брой

–––––––

Бележки:
1 Ал. Ли­лов пред в. “Ду­ма”, 23 но­ем­в­ри 2006 г.
2 Прог­ра­ма на БСП, с.3, на www.bsp.bg
3 Пак там, с. 11
4 Б. Ва­рон, “БСП меж­ду тра­ди­ци­я­та и об­нов­ле­ни­е­то”, Биб­ли­о­те­ка на “Софийс­ки бю­ле­тин”, № 18, 2006 г., с. 22
5 Д. Ген­чев, “Со­ци­а­лис­ти и (или) со­ци­ал­де­мок­ра­ти”, в: “За­що рух­на ре­ал­ни­ят со­ци­а­ли­зъм”, 2001 г., с. 524
6 “И­ко­но­ми­чес­ка­та и со­ци­ал­на­та по­ли­ти­ка на БСП – ед­на го­ди­на по-къс­но”, с. 6, www.bsp.bg
7 Прог­ра­ма на БСП, с. 39
8 За на­ли­чи­е­то на то­зи проб­лем в Гер­ма­ния вж. Ив. Ала­джов – “Со­ци­а­лен упа­дък по вре­ме на сто­пан­с­ки рас­теж”, сп. “Но­во вре­ме”, 2006 г., бр. 8-9
9 Kurt Beck, “Welt am sonntag”, Sn 26 August, 2006
10 Ю. Бо­ри­сов, “Но­ва­та ле­ви­ца – ори­ен­ти­ри на по-доб­ра­та по­ли­ти­ка”, в “Х­рис­тос не воз­к­ре­се”, из­да­тел­с­т­во “За­ха­рий Сто­я­нов”, Со­фия 2006 г., с. 419
11 “За но­ви­те ре­ал­нос­ти – но­ва прог­ра­ма”, в: сп. “Но­во вре­ме”, 2006 г., № 8-9
12 Ал. Ли­лов, “Ин­фор­ма­ци­он­на­та епо­ха – све­тов­ни­ят и бъл­гар­с­ки­ят пре­ход”, из­да­тел­с­т­во “За­ха­рий Сто­я­нов”, Со­фия, 2006 г., т. 2, с. 416
13 Вж. А. Ги­дънс, “Т­ре­ти­ят път”, изд. “П­ро­зо­рец”, 2001 г.
14 Д. Ден­ков, “Но­ва­та ле­ви­ца – ори­ен­ти­ри на по-доб­ра­та по­ли­ти­ка”, в: сп. “Но­во вре­ме”, бр .11, 2004 г., с. 36
15 Вж. сп. “Съв­ре­ме­нен по­ка­зател”, бр. 1, 2006 г., с. 39-40
16 Вж. из­каз­ва­не­то на Рас­му­сен на www.pes.org
17 Ю. Бо­ри­сов, “Па­зар­но сто­пан­с­т­во – да, па­зар­но об­щес­т­во – не”, сп. “Но­во вре­ме”, бр. 4, 2005 г., с. 8
18 Д. Ден­ков, “Нор­ма­ли­за­ция на по­ли­ти­чес­ки­те наг­ла­си – бе­леж­ки към пре­зи­дент­с­ки­те из­бо­ри”, в. “Монд дип­ло­ма­тик”, но­ем­в­ри 2006 г., с. 3
19 Сер­гей Ста­ни­шев, “БСП и пре­зи­ден­т­с­ки­те из­бо­ри”, www.bsp.bg
20 Прог­ра­ма на БСП – с. 14
21 Ал. Ли­лов пред в. “Ду­ма”, 23 но­ем­в­ри 2006 г.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук