РУБИКОНЪТ 10 ЯНУАРИ – трета част

10 яну­а­ри 1997 г. и не­го­ви­те ал­тер­на­ти­ви

10 яну­а­ри 1997 г. се оказ­ва важ­на ис­то­ри­чес­ка да­та, ко­я­то до­ве­де до кар­ди­нал­ни про­ме­ни във вън­ш­на­та по­ли­ти­ка на Бъл­га­рия и до ста­би­ли­зи­ра­не на оли­гар­хич­ния ка­пи­та­ли­зъм вът­ре в стра­на­та. То­ва е яс­но и по то­зи пункт не би тряб­ва­ло да се под­да­ва­ме на су­бек­тив­ни­те си же­ла­ния.

Не виж­дам в близ­ко бъ­де­ще пер­с­пек­ти­ви за друг път на ис­то­ри­чес­ко раз­ви­тие. Глав­но­то дейс­т­вие ве­че се със­тоя! Раз­би­ра се, въз­мож­ни са прид­виж­ва­ния в ед­на или дру­га по­со­ка, но те ня­ма да ко­ри­ги­рат ос­нов­ни­те па­ра­мет­ри на об­щес­т­ве­на­та си­ту­а­ция. Но­ви­ят елит и след при­е­ма­не­то на стра­на­та в Ев­ро­пейс­кия съ­юз ня­ма да нап­ра­ви ре­ши­тел­ни стъп­ки към пре­къс­ва­не на пъп­на­та си връв със САЩ – дър­жа­ва­та хе­ге­мон. А и да ис­ка – ед­ва ли то­ва ще бъ­де по въз­мож­нос­ти­те му.

Спе­ци­ал­но ще от­бе­ле­жа ед­на осо­бе­ност на про­це­са: в бъл­гар­с­ка среда аме­ри­кан­с­ка­та ин­ва­зия ще про­ник­ва чрез въз­дейс­т­ви­е­то на уп­рав­ля­ва­щи­те кръ­го­ве на Ве­ли­коб­ри­та­ния, ко­и­то и през след­ва­щия пе­ри­од ще из­пъл­ня­ват фун­к­ци­я­та си на пос­ред­ник.

В нас­то­я­ща­та пуб­ли­ка­ция ня­мам на­ме­ре­ния да обоб­ща­вам пос­ле­до­ва­тел­но всич­ки ас­пек­ти на ис­то­ри­чес­ка­та ме­та­мор­фо­за след 10 януари 1997 г. Ам­би­ци­я­та ми е да по­со­ча ня­кои от тен­ден­ци­и­те, про­я­ве­ни в об­щес­т­ве­но-по­ли­ти­чес­кия ни жи­вот.

Сим­п­то­ма­тич­но е, че след 10 яну­а­ри 1997 г. в Бъл­га­рия на­ма­ля по­ли­ти­чес­ка­та кон­ф­рон­та­ция. По­я­ви­ха се пар­тии, ко­и­то за­е­ха меж­дин­но мяс­то, съ­е­ди­ни­ха смес от “дяс­но” и “ля­во”, те наб­лег­на­ха на по­ли­ти­чес­ка­та фи­ло­со­фия на “цен­тъ­ра”, на цен­т­рис­т­ки­те пар­тии и дви­же­ния. За пред­с­та­ви­те­ли на цен­тъ­ра се обя­вя­ват ве­че не ед­на, а ня­кол­ко фор­ма­ции – НДСВ, ДПС, ГЕРБ и др. По­доб­но “п­ри­леп­ва­не” към Цен­тъ­ра се съп­ро­вож­да с на­ма­ля­ва­не на по­ли­ти­чес­ка­та ак­тив­ност или с де­мон­с­т­ри­ран апо­ли­ти­зъм. Вмес­то пре­диш­ни­те во­до­па­ди от по­ли­ти­чес­ки страс­ти се по­я­ви­ха съм­не­ния в по­ли­ти­ци­те от вся­как­ви цве­то­ве, дъл­бо­ко­то съз­на­ние, че по­ли­ти­ка­та по бъл­гар­с­ка мяр­ка не е в със­то­я­ние да ре­ша­ва по­зи­тив­но проб­ле­ми­те на тру­до­вия чо­век.

У мно­го хо­ра се съз­да­де усе­ща­не­то за без­в­ре­мие, ко­е­то от­не­ма си­ли­те за съп­ро­ти­ва, прев­ръ­щай­ки дейс­т­ви­тел­ност­та в низ от ком­п­ро­ми­си за би­о­ло­ги­чес­ко­то оце­ля­ва­не. На­рас­на не­до­ве­ри­е­то й в за­ко­на, ко­е­то го има до­ри и при ис­тин­с­ки­те уси­лия за пре­о­до­ля­ва­не на об­щес­т­ве­ни­те не­дос­та­тъ­ци.

Съ­щес­т­ву­ва­не­то без цел – в удоб­но­то бла­то на без­си­ли­е­то и без­раз­ли­чи­е­то, на дреб­ни­те па­зар­лъ­ци, на без­ро­пот­но­то по­на­ся­не на со­ци­ал­ни­те не­щас­тия – да­ва но­во са­мо­чув­с­т­вие на кри­ми­нал­ния пре­ход, из­пъл­ва го с усе­ща­не­то за “веч­ност”. Но го ли­ша­ва от еле­мен­тар­на про­зор­ли­вост, за да раз­бе­ре, че след рав­но­ду­ши­е­то обик­но­ве­но ид­ва ред на со­ци­ал­на­та бу­ря! А до­кол­ко­то са на­яс­но със зап­ла­хи­те пред се­бе си, ав­то­ри­те­ти­те на кри­ми­нал­ния пре­ход про­дъл­жа­ват да са си­гур­ни, че тех­ни­те ин­те­ре­си ги га­ран­ти­рат чуж­дес­т­ран­ни пок­ро­ви­те­ли. В кон­тек­с­та на гло­ба­лиз­ма е поч­ти не­въз­мож­но мал­ка дър­жа­ва да мо­же да ре­ши са­мос­то­я­тел­но въз­ник­на­ли­те проб­ле­ми и кон­ф­лик­ти.

Не мо­же да се от­ре­че, че по­на­ча­ло тър­се­не­то на на­ци­о­нал­но съг­ласие е по-про­дук­тив­но от нас­т­рой­ва­не­то на ед­на част от на­ро­да про­тив дру­га част от на­ро­да. Но то е опас­но, ако се гра­ди вър­ху кла­да­та от об­щес­т­ве­ни ан­та­го­низ­ми. Още по-опас­но е, ко­га­то в не­го се вло­жи ко­рист. Без съм­не­ние, пос­тиг­на­ти­те ус­пе­хи по ли­ния на на­ци­о­нал­но­то съг­ла­сие, на ту­ши­ра­не­то на по­ли­ти­чес­ки­те сблъ­съ­ци е по­ло­жи­тел­на чер­та на про­ме­ни­те след 10 яну­а­ри 1997 г. Те­пър­ва оба­че тряб­ва да се из­с­лед­ва до как­ва сте­пен тук се на­мес­ват нар­ко­ти­ци­те на об­щес­т­ве­на­та апа­тия и да­ли под та­къв пок­ров не се за­раж­дат но­ви на­ци­о­нал­ни раз­де­ле­ния.

През пос­лед­ни­те де­сет го­ди­ни тра­ди­ци­он­ни­те пар­тии съ­що из­пи­та­ха вър­ху се­бе си про­ме­ни­те от яну­ар­с­кия ме­теж. Дес­ни­ца­та се раз­пад­на ка­то по­ли­ти­чес­ка си­ла, тъй ка­то из­пъл­ни ис­то­ри­чес­ка­та си ро­ля на съ­у­час­т­ник и фер­мент на кри­ми­нал­ния пре­ход. На­ред с то­ва прог­рам­ни­те й це­ли: по­го­лов­на­та при­ва­ти­за­ция и аме­ри­кан­с­ко­то гос­под­с­т­во, се ре­а­ли­зи­ра­ха по три­ум­фа­лен на­чин. Вът­реш­ни­те бо­рич­ка­ния в дес­ни­ца­та удос­то­ве­ря­ват то­ва от­па­да­не на це­ли­те, пре­вър­на­ли се в ре­ал­ност.

Се­га пред­с­тои дес­ни­ца­та да ос­мис­ли но­ва­та си иде­о­ло­гия в епо­ха­та на аме­ри­кан­с­кия дик­тат и на осъ­щес­т­ви­лия се кри­ми­на­лен преход. Твър­де е въз­мож­но дес­ни­ца­та да се приб­ли­жи към цен­тъ­ра, ка­то по та­къв на­чин обез­пе­чи “с­по­койс­т­ви­е” за рес­ти­тут­с­кия и но­во­фор­ми­ра­лия се ка­пи­тал след 10 но­ем­в­ри 1989 г. Аг­ре­сив­ност­та й ще на­ма­лее с ог­лед на по-ком­фор­т­но­то й би­ту­ва­не в сис­те­ма­та на оли­гар­хи­чес­кия ка­пи­тал.

Ед­на част от дес­ни­ца­та оба­че ще зас­та­не на край­ни, ра­ди­ка­ли­зи­ра­ни по­зи­ции. Тя ще за­поч­не да ре­а­би­ли­ти­ра бъл­гар­с­ка­та бур­жо­а­зия от­п­ре­ди 9 сеп­тем­в­ри 1944 г., ко­га­то за нея вра­го­ве на оте­чес­т­во­то бя­ха за­пад­ни­те плу­ток­ра­ти (Ве­ли­коб­ри­та­ния, САЩ и Фран­ция) и ко­му­нис­ти­те (СССР). Ще да­де старт на пла­но­мер­на про­па­ган­да на фа­шиз­ма и на­ци­о­нал­со­ци­а­лиз­ма, на ксе­но­фо­би­я­та и ра­сиз­ма. Уп­рав­ля­ва­щи­те у нас ще про­у­мя­ват все по-пъл­но, че на­ци­о­нал­на­та идея е зап­ла­ха за тях­но­то мо­гъ­щес­т­во. По­ра­ди та­зи при­чи­на ще вла­гат ог­ром­ни сред­с­т­ва за из­ко­рис­тя­ва­не на на­ци­о­нал­на­та идея, за ком­п­ро­ме­ти­ра­не на пат­ри­о­тиз­ма и на­ци­о­на­лиз­ма.

При га­ран­ци­и­те (меж­ду­на­род­ни), как­ви­то са да­де­ни, ло­гич­но е да бъ­дат ак­ти­ви­зи­ра­ни про­фа­шис­т­ки­те и ксе­но­фоб­с­ките дви­же­ния, за да пред­с­та­вят на­ци­о­нал­на­та идея ка­то ек­с­т­ре­мис­т­ка и чо­ве­ко­не­на­вист­ни­чес­ка. Би тряб­ва­ло да се очак­ва за­сил­ва­не на край­на­та дес­ни­ца (в то­зи мо­мент й се пре­дос­та­вя ин­фор­ма­ци­он­на площ са­мо в един час­тен те­ле­ви­зи­о­нен ка­нал).
По­доб­на по­ли­ти­ка ня­ма рав­нос­то­ен ана­лог в де­мок­ра­тич­на Ев­ро­па, но в Бъл­га­рия, как­то се под­раз­би­ра, об­с­луж­ва дру­ги за­да­чи. Не би­ва да се заб­ра­вя, че част от бъл­гар­с­ка­та бур­жо­а­зия още през пър­ва­та по­ло­вина на ХХ в. по­ка­за сво­и­те ан­га­жи­мен­ти към фа­шис­т­ка­та иде­о­ло­гия и на прак­ти­ка из­пол­з­ва­ше ин­с­т­ру­мен­та­ри­ум, ха­рак­те­рен за на­цис­т­ки­те ре­жи­ми в све­та.

След 10 яну­а­ри 1997 г. ля­во­то дви­же­ние у нас за­гу­би част от по­зи­ци­и­те си: БСП ос­та­на да съ­щес­т­ву­ва ка­то най-го­ля­ма­та ав­то­ри­тет­на пар­тия. Но тя ве­че не би мог­ла да пре­тен­ди­ра за аб­со­лют­но мно­зин­с­т­во на по­ред­ни­те пар­ла­мен­тар­ни из­бо­ри. Как­то под­чер­тах, соц­пар­ти­я­та про­ме­ни при­о­ри­те­ти­те си: в нея се ут­вър­ди иде­о­ло­ги­я­та за пре­хо­да, под­гот­вен от кръ­га на Лу­ка­нов. На­ред с БСП въз­ник­на­ха и дру­ги ле­ви пар­тии, ко­и­то не се рад­ват на ши­ро­ка под­к­ре­па. Те­зи пар­тии ата­ку­ват ръ­ко­вод­с­т­во­то на БСП “от­ля­во” ка­то ко­му­нис­ти­чес­ки и “от­дяс­но” ка­то со­ци­ал­де­мок­ра­ти­чес­ки фор­ма­ции. В пос­лед­но вре­ме бе съз­да­де­на и пар­тия от бъл­гар­с­ки пат­ри­о­ти, ко­я­то из­по­вяд­ва ле­ви идеи (пар­тия “Но­ва зо­ра”).

През то­зи пе­ри­од се офор­ми и иде­я­та за прес­т­рук­ту­ри­ра­не на ля­во­то прос­т­ран­с­т­во. Ни­ко­лай Ка­мов, след ка­то на­пус­на де­мон­с­т­ра­тив­но БСП, пръв пред­ло­жи да се съз­да­де един­на ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия, ко­я­то да раз­по­ла­га със скро­мен брой де­пу­та­ти. Спо­ред не­го та­ка се оси­гу­ря­ва те­рен за со­ци­ал­де­мок­ра­ти­зи­ра­не­то на БСП и за ос­во­бож­да­ва­не­то й от нос­тал­гич­ни, кон­сер­ва­тив­ни нас­т­ро­е­ния. Ка­мов от­к­ро­ве­но опо­вес­ти ге­не­рал­на­та на­со­ка: БСП скъс­ва с до­то­га­ваш­на­та ге­о­по­ли­ти­чес­ка ори­ен­та­ция и из­ди­га по­ли­ти­чес­ки ча­дър за но­мен­к­ла­тур­ния ка­пи­тал.

Как­во се це­ле­ше с то­ва пред­ло­же­ние, съв­пад­на­ло с дру­ги по­доб­ни пред­ло­же­ния, из­каз­ва­ни от за­пад­ни ана­ли­за­то­ри?

Пре­ди то­ва е нуж­но да вмет­на, че БСП след де­мок­ра­тич­ни­те про­ме­ни от края на 1989 г. пре­тър­пя спе­ци­фич­но раз­ви­тие. Тя не се раз­де­ли на ня­кол­ко ле­ви пар­тии, как­то то­ва ста­на в ос­та­на­ли­те из­точ­но­ев­ро­пейс­ки стра­ни. За­па­зи един­с­т­во­то си, при по­ло­же­ние че в нея неп­ре­къс­на­то се изос­т­ря­ха со­ци­ал­ни­те про­ти­во­ре­чия. Пре­тен­ци­я­та ед­на-един­с­т­ве­на ля­ва пар­тия да съ­би­ра в се­бе си раз­но­по­соч­ни­те ин­те­ре­си – при по­ло­же­ние че приз­на­ва плу­ра­лиз­ма – из­г­леж­да­ше не­ре­а­лис­тич­на и изос­та­на­ла от вре­ме­то. В слу­чая със съз­да­ва­не­то на мал­ка­та, пар­ла­мен­тар­но пред­с­та­ве­на ком­пар­тия ста­ва­ше въп­рос и за още не­що: БСП да бъ­де окон­ча­тел­но ов­ла­дя­на от иде­о­ло­ги­я­та на кръ­га Лу­ка­нов чрез из­т­лас­к­ва­не на по-без­ком­п­ро­мис­ни­те кри­ти­ци на но­вия пар­ти­ен курс. Вся­ка кри­ти­ка от ля­во пред­с­то­е­ше да се афи­ши­ра ка­то про­ко­му­нис­ти­чес­ки без­пер­с­пек­тив­на (в ус­ло­ви­я­та на но­вия ев­ро­пейс­ки ред).

От­с­т­ра­ня­ва­ше се опас­ност­та от евен­ту­ал­но съз­да­ва­не на две или по­ве­че со­ци­а­лис­ти­чес­ки пар­тии, ко­и­то би­ха мог­ли да от­с­то­я­ват (вся­ка по свой на­чин) ля­ва­та идея, но съ­об­ра­зя­вай­ки се с про­ме­не­на­та дейст­ви­тел­ност, ко­ри­ги­рай­ки илю­зор­ни­те опи­ти да се въз­п­ро­из­ве­де мо­де­лът на зре­лия со­ци­а­ли­зъм.

В чис­то де­ло­ви план то­ва оз­на­ча­ва­ше и мо­ти­ва­ция за про­чис­т­ва­не на ръ­ко­вод­ни­те ор­га­ни от кад­ри от вре­ме­то на Т. Жив­ков, от кръ­га “Ли­лов” и кръ­га “Ви­де­нов”, въ­об­ще от хо­ра, ко­и­то смя­тат, че тряб­ва да бъ­де пре­раз­г­ле­дан пе­рес­т­ро­еч­ни­ят об­щес­т­вен до­го­вор.

Ка­мов, из­ли­зай­ки от БСП, се ока­за дви­га­тел на но­ва­та пар­тий­на по­ли­ти­ка, да­же с ло­зун­га си “за по­ве­че со­ци­ал­де­мок­ра­ци­я” (ма­кар че со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та пар­тия бе­ше ве­че въз­п­ри­е­ла со­ци­ал­де­мок­ра­ти­чес­ка­та док­т­ри­на ка­то иде­о­ло­гия за пра­ве­не­ на по­ли­ти­ка и из­гот­вя­не­ на ико­но­ми­чес­ки про­ек­ти). Со­ци­ал­де­мок­ра­ти­зи­ра­не­то за по­до­бен тип су­бек­ти оз­на­ча­ва­ше дру­го: пъл­но за­ли­ча­ва­не на спо­ме­на за ми­на­лото на БСП през ХХ в. и из­ко­ре­ня­ва­не на по­зи­тив­ни­те оцен­ки за перио­да 1944-1989 г. А съ­що та­ка и про­кар­ва­не­то на пис­та за ефек­тив­на лич­на ре­а­ли­за­ция в по­ли­ти­чес­ко­то прос­т­ран­с­т­во.

То­зи под­ход до из­бо­ра на Сер­гей Ста­ни­шев дейс­т­ва­ше ка­то доб­ре сма­за­на ма­ши­на. Но след то­ва за­поч­на ти­хо­мъл­ком да се под­ми­на­ва зна­че­ни­е­то на “Но­ва ле­ви­ца” (с кръс­т­ни­ци Г. Пър­ва­нов, Н. Ка­мов и Ал. То­мов), да се за­ла­га по-ско­ро на пре­диз­бор­ни фор­ма­ции ка­то “За Бъл­га­ри­я”, а част от “со­ци­ал­де­мок­ра­ти­те” от­но­во се вър­на­ха в ре­ди­ци­те на соц­пар­ти­я­та. БСП ди­рек­т­но заз­д­ра­ви връз­ки­те си със Со­ци­а­лис­ти­чес­кия ин­тер­на­ци­о­нал, бе­ше при­е­та за не­гов член, ко­е­то раз­ко­ле­ба схемата: ед­на мал­ка част от при­вър­же­ни­ци­те на ля­ва­та идея да се обе­ди­нят в ко­му­нис­ти­чес­ка, пар­ла­мен­тар­но пред­с­та­ве­на пар­тия, а ос­та­на­ли­те да ос­та­нат в соц­пар­тия с про­а­ме­ри­кан­с­ка ори­ен­та­ция и с ук­реп­на­ли по­зи­ции на оли­гар­хи­чес­кия ка­пи­тал.

Ста­ни­шев се ока­за с не­що не­у­до­бен за ав­то­ри­те на про­ек­та и за­ра­ди то­ва оп­ре­де­ле­ни си­ли от но­мен­к­ла­тур­ния биз­нес и по­ли­ти­чес­ко­то им яд­ро ре­ши­ха да ра­бо­тят за не­го­во­то дис­к­ре­ди­ти­ра­не, пов­та­ряй­ки от­час­ти ме­то­да за от­с­т­ра­ня­ва­не­то на Ви­де­нов през 1996. Спо­ред мен ос­нов­на­та при­чи­на се крие в по­доз­ре­ни­е­то на по­доб­ни сре­ди, че след при­е­ма­не­то на Бъл­га­рия в Ев­ро­пейс­кия съ­юз Ста­ни­шев би бил скло­нен да пре­о­ри­ен­ти­ра на­ша­та вън­ш­на по­ли­ти­ка към кон­ти­нен­тал­на Ев­ро­па (тук са сил­ни по­зи­ци­и­те на не­го­ви­те съ­миш­ле­ни­ци ка­то ис­па­не­ца Са­па­те­ро, ита­ли­а­не­ца Про­ди или гър­ка Па­пан­д­реу). А ос­вен то­ва не е дос­та­тъч­но си­гур­но да­ли след 1 яну­а­ри 2007 г. той ня­ма да “и­зос­та­ви” фор­му­ла­та “о­ли­гар­хи­чен ка­пи­та­ли­зъм”.

През пе­ри­о­да след 10 яну­а­ри 1997 г. се по­я­ви­ха и ня­кои но­ви яв­ле­ния в жи­во­та на БСП. Ста­нах­ме сви­де­те­ли на про­ти­во­ре­чия в са­мия кръг на Лу­ка­нов меж­ду “по­том­с­т­ве­ни чер­ве­ни арис­ток­ра­ти” и “кон­к­вис­та­дорите” от ни­зи­ни­те, ко­и­то по-доб­ре от пър­ви­те вла­де­ят из­кус­т­во­то на прак­ти­чес­ки­те дейс­т­вия и на ов­ла­дя­ва­не­то на влас­то­ви­те по­зи­ции. Съ­щев­ре­мен­но вът­ре в БСП през пос­лед­ни­те ме­се­ци се офор­ми ля­ва фрак­ция, ко­я­то пос­та­вя въп­ро­си за вът­реш­но­пар­тий­на­та де­мок­ра­ция, за “о­дес­ня­ва­не­то” в по­ли­ти­ка­та на соц­пар­ти­я­та, за вън­ш­но­по­ли­ти­чес­ка­та ори­ен­та­ция и др. Кри­ти­чес­ки­ят тон на та­зи фор­ма­ция е про­ти­во­ре­чив и чес­то не­пос­ле­до­ва­те­лен. Не­ло­гич­но е да се ус­т­рой­ва ата­ка сре­щу но­си­те­ли­те на да­де­ни по­ро­ци, без да се за­ся­гат при­чи­ни­те и во­де­щи­те фи­гу­ри на об­щес­т­ве­ния по­рок; да се пре­на­сят греш­ки­те от ед­ни ли­ца на дру­ги; да се пле­ди­ра за по-са­мос­то­я­тел­на вън­ш­на по­ли­ти­ка, а да не се за­е­ма ка­те­го­рич­на по­зи­ция, да ре­чем, във връз­ка с во­ен­ни­те ба­зи на САЩ; да се под­ме­ня кон­к­ре­ти­ка­та с об­щи съж­де­ния и др.

По-ра­ди­ка­лен е ак­тът на ген. Лю­бен Пет­ров, кой­то на­пус­на БСП за­ра­ди вън­ш­но­по­ли­ти­чес­ка­та й ори­ен­та­ция и про­веж­да­на­та спо­ред не­го дяс­на по­ли­ти­ка. Но се­га за­се­га всич­ко то­ва са сим­п­то­ми за по­ле­ми­ка (в по-уме­ре­ни и по-край­ни гра­ни­ци), ко­и­то имат зна­че­ние ка­то обоз­на­ча­ва­не на проб­ле­ми­те, но все още не и ка­то ре­ал­на си­ла, за­е­ла се с ре­ша­ва­не­ на ос­т­ри­те со­ци­ал­ни и ге­о­по­ли­ти­чес­ки ко­ли­зии.

Мо­я­та прог­но­за е, че в соц­пар­ти­я­та, въп­ре­ки по­доб­но изос­т­ря­не на дис­ку­си­я­та за ле­ви­те цен­нос­ти и пъ­тя на Бъл­га­рия, труд­но би­ха мог­ли да се очак­ват – по­не в най-близ­ко вре­ме – съ­щес­т­ве­ни про­ме­ни (из­вън пер­со­нал­ни­те). По­ли­ти­ка­та ще за­па­зи ка­то ця­ло ха­рак­те­ра си, тъй ка­то се пол­з­ва с под­к­ре­па­та на ед­рия биз­нес и с про­тек­ци­я­та на важ­ни чуж­до­зем­ни сре­ди. Реф­лек­сът за пар­тий­но­то един­с­т­во, за опас­нос­ти­те от про­бив на дес­ни­ца­та ще сра­бо­ти с ог­лед на опаз­ва­не на се­гаш­на­та си­ту­а­ция.

По-ре­ши­тел­на про­мя­на би мог­ла да дой­де след при­е­ма­не­то на Бъл­га­рия в ЕС, но за та­зи евен­ту­ал­на въз­мож­ност ве­че спо­ме­нах.

Не би тряб­ва­ло да се очак­ва раз­рас­т­ва­не на вли­я­ни­е­то на ко­му­нис­ти­чес­ки­те пар­тии, ни­то тях­но­то обе­ди­ня­ва­не. Те ня­мат раз­ра­бо­те­ни стра­те­гия и так­ти­ка, ко­и­то да от­чи­тат фак­та, че днес Бъл­га­рия е дру­га, че ка­пи­та­лиз­мът не мо­же на то­зи етап да бъ­де пре­мах­нат, пре­о­до­лян, че жи­ве­ем в епо­ха на ви­со­ко­тех­но­ло­гич­на ин­фор­ма­ци­он­на ре­во­лю­ция, на за­си­ле­ни ико­но­ми­чес­ки и по­ли­ти­чес­ки кон­так­ти, че учас­ти­е­то ни в Ев­ро­пейс­кия съ­юз и в раз­лич­ни­те дру­ги меж­ду­на­род­ни ор­га­ни­за­ции и съ­ю­зи съ­що дейс­т­ва в по­доб­на на­со­ка.

Въз­мо­жен е оба­че пре­ход от оли­гар­хи­чен към дър­жа­вен ка­пи­та­ли­зъм, не­що, ко­е­то по­нас­то­я­щем Вла­ди­мир Пу­тин вър­ши в Ру­сия.

Ве­ро­ят­но ще про­те­кат про­це­си в БСП, ко­и­то би­ха мог­ли да се осъ­щес­т­вят най-ве­че по два на­чи­на. Или ка­то до­го­вор меж­ду раз­лич­ни­те идей­ни схва­ща­ния и пред­с­та­ви за ля­ва по­ли­ти­ка (ком­п­ро­ми­си­те се пра­вят в име­то на по­де­ма на стра­на­та ни и пре­о­до­ля­ва­не­то на уни­зи­тел­на­та й под­чи­не­ност на чуж­дия фак­тор). Или ка­то се офор­мят раз­лич­ни по­то­ци в ля­во­то дви­же­ние, ко­и­то ще от­ра­зя­ват раз­лич­ност­та в со­ци­ал­ни­те ин­те­ре­си.

Спо­ред мен оба­че в най-съ­щес­т­ве­на при­чи­на за вът­реш­но­по­ли­ти­чес­ки про­ме­ни ще се пре­вър­не чле­ну­ва­не­то на Бъл­га­рия в Ев­ро­пейс­кия съ­юз – от ед­на стра­на, то­ва ще за­як­чи по­зи­ци­и­те на ка­пи­та­ла и не­го­во­то гос­под­с­т­ва­що мяс­то в на­ци­о­нал­ния жи­вот. От дру­га, ще на­не­се удар вър­ху оли­гар­хи­чес­кия ка­пи­та­ли­зъм. Ев­ро­па не би тър­пя­ла съ­щес­т­ву­ва­не­то на па­ра­зи­тен ка­пи­тал, по­ро­чен ка­то ге­не­зис и ка­то ко­руп­ци­он­на прак­ти­ка. За ЕС е опас­но, ако в не­го­ва­та сис­те­ма се съх­ра­ни ка­пи­та­ли­зъм, ба­зи­ран вър­ху ко­руп­ци­я­та и го­ло­то прис­во­я­ва­не.

Не­ми­ну­е­мо е да се из­вър­ши ре­ви­зия на то­зи пе­рес­т­ро­е­чен ико­но­ми­чес­ки и по­ли­ти­чес­ки мо­дел, ста­би­ли­зи­ран осо­бе­но след прев­ра­та на 10 яну­а­ри 1997 г. Ед­ва ли Ев­ро­пейс­ки­ят съ­юз ще поз­во­ли за­дъл­го мал­ка дър­жа­ва ка­то Бъл­га­рия да из­пъл­ня­ва фун­к­ци­и­те на “т­ро­ян­с­кия кон” в общност­та. Част от уп­рав­ля­ва­ща­та по­ли­ти­чес­ка кла­са у нас ве­ро­ят­но срав­ни­тел­но бър­зо ще про­у­мее, че пре­о­ри­ен­та­ци­я­та към вън­ш­на­та по­ли­ти­ка на кон­ти­нен­тал­на Ев­ро­па е по-из­год­на за са­ма­та нея, а и би й въз­вър­на­ла из­вес­т­но вли­я­ние в ши­ро­ки­те на­род­ни ма­си.

Един па­ра­докс: вли­за­не­то в Ев­ро­пейс­кия съ­юз, ко­е­то е зас­лу­га и на ор­га­ни­за­то­ри­те на де­се­то­я­ну­ар­с­кия ме­теж, ще крис­та­ли­зи­ра на фи­на­ла ка­то ис­то­ри­чес­ко пре­о­до­ля­ва­не на гос­под­с­т­во­то на оли­гар­хи­чес­кия ка­пи­та­ли­зъм и на не­го­вия по­ли­ти­чес­ки ан­ту­раж.

То­ва са хи­по­те­зи.

Ис­ти­на­та е, че все още жи­ве­ем под дик­та­та на идеи и прак­ти­ки, мо­ти­ви­ра­ни от пре­лом­ни­те яну­ар­с­ки съ­би­тия, ко­и­то под­пе­ча­та­ха пъ­тя на Бъл­га­рия, на­чер­тан на Кръг­ла­та ма­са след 1989 г. С ог­лед на то­ва вли­за­не­то на на­ша­та стра­на в Ев­ро­пейс­кия съ­юз би тряб­ва­ло да спо­мог­не за та­ко­ва раз­ви­тие, за та­ко­ва прид­виж­ва­не на Бъл­га­рия към ви­со­ко­раз­ви­ти­те дър­жа­ви, ко­е­то да от­го­ва­ря на на­ци­о­нал­ни­те ин­те­ре­си, на ин­те­ре­си­те на бъл­га­ри­на.

Обез­сил­ва­не­то на кон­т­рап­ро­дук­тив­на­та иде­о­ло­гия на 10 яну­а­ри 1997 г. е пре­дис­ло­вие към ре­а­лис­тич­но обос­но­ва­ни­те ал­тер­на­ти­ви пред оте­чес­т­во­то. Но­ви­те це­ли пред­по­ла­гат еро­зи­ра­не на сре­да­та, вър­ху ко­я­то се кре­пи оли­гар­хи­чес­кият ка­пи­та­ли­зъм и не­го­ва­та сля­па об­вър­за­ност с ат­лан­ти­чес­ки­те цен­нос­ти на пла­не­тар­на­та свръх­дър­жа­ва!

Край