ПЪТЯТ НИ КЪМ ЕВРОПА

0
165

Крис­ти­на Не­но­ва е ро­де­на през 1985 го­ди­на. За­вър­ши­ла е ху­ма­ни­тар­на гим­на­зия „Св. св. Ки­рил и Ме­то­дий“ в Ка­зан­лък. В мо­мен­та е сту­ден­т­ка по пси­хо­ло­гия в Нов бъл­гар­с­ки уни­вер­си­тет.
Без да аб­ди­ки­ра­ме от за­дъл­же­ни­я­та си

Мис­ля, че е дош­ло вре­ме­то да си ка­жем ис­ти­на­та та­ка­ва, как­ва­то е. Проб­ле­мът за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то ни към ЕС не се крие са­мо в ши­ре­ща­та се прес­тъп­ност, нис­ко­то зап­ла­ща­не, без­ра­бо­ти­ца­та, съ­деб­на­та сис­те­ма, здра­ве­о­паз­ва­не­то и об­ра­зо­ва­ни­е­то. Те­зи ни „не­дъ­зи“ са из­вес­т­ни. И не сме ни­то пър­ви­те, ни­то пос­лед­ни­те, ко­и­то из­жи­вя­ват мъ­чи­тел­но го­ди­ни­те на пре­хо­да. Спо­ред мен ба­ри­е­ри­те на пъ­тя ни към Ев­ро­па са „за­кот­ве­ни“ пре­ди всич­ко в пси­хо­ло­ги­я­та и све­тог­ле­да ни, не са­мо в ико­но­ми­чес­ка­та нес­та­бил­ност, как­то пи­шат по­ве­че­то ме­дии.

Проб­ле­мът при при­съ­е­ди­ня­ва­не­то и се­гаш­но­то ни по­ло­же­ние е след­с­т­вие от пог­реш­но­то тъл­ку­ва­не или лип­са­та на тъл­ку­ва­не на ми­на­ло­то ни. Дъл­го вре­ме бъл­га­ри­нът е жи­вял с ми­съл­та, че ня­кой друг тряб­ва да ре­ша­ва вмес­то не­го. Тряб­ва да приз­на­ем то­ва. Зна­ел е, че по-ком­пе­тен­т­ни­ят ня­ма да има въз­мож­ност да го из­мес­ти, за­що­то пре­диш­на­та сис­те­ма би го въз­п­ре­пят­с­т­ва­ла и по­тис­на­ла. И как­во се по­лу­ча­ва? Из­хо­дът е един. Бъл­га­ри­нът за­поч­ва да кре­та, да се прис­по­со­бя­ва и оце­ля­ва, но се кап­су­ли­ра. От­на­ча­ло не мра­зи по-мо­же­щия, за­що­то знае, че той ня­ма да по­лу­чи шанс за по-доб­ро бъ­де­ще. Впос­лед­с­т­вие оба­че не­ща­та се про­ме­нят. Бъл­га­ри­те во­ю­ват за т.нар. де­мок­ра­ция, но се оказ­ват не­под­гот­ве­ни за нея, ко­е­то е раз­би­ра­е­мо. В съ­що­то вре­ме, ма­кар да са дей­ни учас­т­ни­ци в про­ме­ни­те, те ос­та­ват чуж­ди на сво­бо­да­та, про­дъл­жа­ват да се вглъ­бя­ват в се­бе си. И се оказ­ва, че бор­бе­ни­те и ам­би­ци­оз­ни бъл­га­ри не из­дър­жат на на­тис­ка на оне­зи, ко­и­то са свик­на­ли ня­кой друг да ръ­ко­во­ди жи­во­та им. Ед­на част от тях емиг­ри­рат, дру­ги ос­та­ват в Бъл­га­рия, но са за­ду­ша­ва­ни от ом­ра­за­та, за­вист­та и от ин­ди­ви­ди, ко­и­то пов­та­рят „Ев­ро­па, пъ­тят към Ев­ро­па“, но на из­бо­ри­те си ос­та­ват вкъ­щи с оп­рав­да­ни­е­то, че ни­що не мо­же да се нап­ра­ви, за­що­то ни­що не за­ви­си от тях.

Има път към Ев­ро­па и то­ва е пъ­тят към ин­ди­ви­ду­ал­на­та про­мя­на. Но да се про­ме­ниш е труд­но. По-лес­но е да от­ре­чеш ус­пе­хи­те на дру­гия, да сма­жеш раз­лич­но­то у не­го. Днес ние, бъл­га­ри­те, се во­дим за про­ме­не­ни пред све­та. Но то­ва не е ин­ди­ви­ду­ал­на­та про­мя­на, за ко­я­то го­во­ря. Та­зи, се­гаш­на­та, е за­ра­ди Ев­ро­па, да не би да ка­же не­що, да не би да не из­пъл­ним очак­ва­ни­я­та й. Но вът­реш­но ние не чув­с­т­ва­ме, че пъ­тят към ЕС не е ни­чий друг, а наш, соб­с­т­вен път! И че та­ка тряб­ва, за­що­то ние го ис­ка­ме. Вмес­то то­ва про­дъл­жа­ва­ме да ча­ка­ме своя спа­си­тел, а спа­си­те­ли в ХХI век ня­ма! Има са­мо граж­да­ни. Тряб­ва да го раз­бе­рем най-сет­не.

Тряб­ва на все­ки да е яс­но, че член­с­т­во­то в ЕС ще бъ­де шок за оне­зи, ко­и­то не са осъз­на­ли за­що и на­къ­де оти­ва стра­на­та ни. Но да­но то­зи шок да е по-си­лен, за да ги съ­бу­ди!

На фи­на­ла ис­кам да ка­жа, че не е тол­ко­ва страш­но, че ще ни взи­мат за Але­ко-Кон­с­тан­ти­но­вия ге­рой в Ев­ро­па, за­що­то ни­коя на­ция не е съ­вър­ше­на и та­ки­ва об­ра­зи съ­щес­т­ву­ват нав­ся­къ­де по све­та. Страш­но­то е, че са­ми се оли­цет­во­ря­ва­ме с не­го.

Край­но вре­ме е да при­е­мем от­го­вор­ност­та си и да не мра­зим дър­жа­ва­та си, ко­га­то са­ми­те ние сме аб­ди­ки­ра­ли от за­дъл­же­ни­я­та си!

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук