Кристина Ненова е родена през 1985 година. Завършила е хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в Казанлък. В момента е студентка по психология в Нов български университет.
Без да абдикираме от задълженията си
Мисля, че е дошло времето да си кажем истината такава, каквато е. Проблемът за присъединяването ни към ЕС не се крие само в ширещата се престъпност, ниското заплащане, безработицата, съдебната система, здравеопазването и образованието. Тези ни „недъзи“ са известни. И не сме нито първите, нито последните, които изживяват мъчително годините на прехода. Според мен бариерите на пътя ни към Европа са „закотвени“ преди всичко в психологията и светогледа ни, не само в икономическата нестабилност, както пишат повечето медии.
Проблемът при присъединяването и сегашното ни положение е следствие от погрешното тълкуване или липсата на тълкуване на миналото ни. Дълго време българинът е живял с мисълта, че някой друг трябва да решава вместо него. Трябва да признаем това. Знаел е, че по-компетентният няма да има възможност да го измести, защото предишната система би го възпрепятствала и потиснала. И какво се получава? Изходът е един. Българинът започва да крета, да се приспособява и оцелява, но се капсулира. Отначало не мрази по-можещия, защото знае, че той няма да получи шанс за по-добро бъдеще. Впоследствие обаче нещата се променят. Българите воюват за т.нар. демокрация, но се оказват неподготвени за нея, което е разбираемо. В същото време, макар да са дейни участници в промените, те остават чужди на свободата, продължават да се вглъбяват в себе си. И се оказва, че борбените и амбициозни българи не издържат на натиска на онези, които са свикнали някой друг да ръководи живота им. Една част от тях емигрират, други остават в България, но са задушавани от омразата, завистта и от индивиди, които повтарят „Европа, пътят към Европа“, но на изборите си остават вкъщи с оправданието, че нищо не може да се направи, защото нищо не зависи от тях.
Има път към Европа и това е пътят към индивидуалната промяна. Но да се промениш е трудно. По-лесно е да отречеш успехите на другия, да смажеш различното у него. Днес ние, българите, се водим за променени пред света. Но това не е индивидуалната промяна, за която говоря. Тази, сегашната, е заради Европа, да не би да каже нещо, да не би да не изпълним очакванията й. Но вътрешно ние не чувстваме, че пътят към ЕС не е ничий друг, а наш, собствен път! И че така трябва, защото ние го искаме. Вместо това продължаваме да чакаме своя спасител, а спасители в ХХI век няма! Има само граждани. Трябва да го разберем най-сетне.
Трябва на всеки да е ясно, че членството в ЕС ще бъде шок за онези, които не са осъзнали защо и накъде отива страната ни. Но дано този шок да е по-силен, за да ги събуди!
На финала искам да кажа, че не е толкова страшно, че ще ни взимат за Алеко-Константиновия герой в Европа, защото никоя нация не е съвършена и такива образи съществуват навсякъде по света. Страшното е, че сами се олицетворяваме с него.
Крайно време е да приемем отговорността си и да не мразим държавата си, когато самите ние сме абдикирали от задълженията си!