ПРОГРАМА НА ПРИНЦИПИТЕ НА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ НА ГЕРМАНИЯ

0
220

Приета на Хамбургския федерален конгрес на ГСДП на 28 октомври 2007
Въведение
Времето, в което живеем
Нашите основни ценности и основни убеждения
Нашите цели, нашата политика
Мирен и справедлив свят
Социална и демократична европа
Солидарно гражданско общество и демократична държава
Равнопоставеността на половете
Устойчив прогрес и качествен растеж
Добра работа за всички
Предвидливата социална държава
По-добро образование, загрижено за децата общество, здрави семейства
Нашият път

Въведение
Прогрес и справедливост в ХХІ век
Бъдещето е отворено – пълно с нови възможности, но и заредено с опасности. Затова прогресът и социалната справедливост трябва да се отвоюват по демократичен път. Германската социалдемокрация стои пред своите задачи в света на ХХІ век с отговорност към хората, вярна към гордата традиция на демократичния социализъм, с чувство за реалността и с воля за действие. За траен мир и за гарантиране на екологичните условия за живот. За равноправие и за самоопределение на всички хора – независимо от произход и пол, свободни от бедност, експлоатация и страх.

Ние се стремим към мирен и справедлив световен ред. Залагаме на силата на правото, за да преодолеем правото на по-силните. Социална Европа трябва да се превърне в нашия отговор на глобализацията. Само в условията на обща сигурност и отговорност, само в солидарност и партньорство народите, държавите и културите могат да гарантират оцеляването на човечеството и на планетата.
Ние работим за устойчив прогрес, който обединява икономическа динамика, социална справедливост и екологичен разум. Ние искаме да преодолеем бедността и експлоатацията чрез качествен растеж, да направим възможни за всички благосъстоянието и добрата работа и да посрещнем застрашителните климатични промени. Целта е да се гарантират естествените условия за живот и за бъдещите поколения и да подобрим качеството на живота. За тази цел искаме да поставим в служба на хората възможностите на научния и техническия прогрес.
Ние ще развием предвидлива социална държава, която се бори срещу бедността, разкрива равни шансове за всички сами да определят живота си, гарантира справедливо участие и надеждна защита срещу големите житейски рискове. Ние залагаме на разбирателството между поколенията и на равноправието между жените и мъжете. На нашата подкрепа могат да разчитат семействата, а на нашата специална солидарност – най-слабите в нашето общество. Ние искаме здравословен живот и добро образование за всички. Ние не искаме да изоставим нито едно дете.

Разчитаме на силата на солидарното гражданско общество. Чрез съзидателната сила на демократичната политика искаме да засилим единението в нашата страна, да направим възможни чувството за принадлежност и за родина. Искаме да стимулираме култура на признанието в Германия: хората трябва да живеят заедно във взаимно уважение към достойнството, културата и постиженията на своите съграждани. Ще работим за нашата социална и демократична правова държава, която да гарантира сигурност в условията на свобода.

В нашето време на бързи промени много хора търсят ориентири и перспектива. Ние знаем: милиони хора от цялото общество споделят нашите ценности и нашите цели. Искаме да спечелим това солидарно мнозинство за социалдемократическата политика.

Времето, в което живеем

Двадесет и първият век е първият наистина глобален век. Никога преди хората по света не са били толкова взаимозависими. Чрез рухването на комунизма и успеха на германското единство бяха преодолeни разделението на нашата страна и политическото разделение на света. Оттогава насам ние преживяваме най-дълбокия исторически преврат след индустриалната революция – политически и икономически, социален и културен. Науката и техниката тласкат напред промяната. Този век ще бъде или век на социалния, екологичния и научния прогрес, който ще открие за всички хора повече благосъстояние, справедливост и демокрация, или век на ожесточени битки за преразпределение и на развихрено насилие.

Днешният начин на живот в нашето индустриално общество ще претовари екологичната издръжливост на земята най-късно тогава, когато вече не шест, а скоро девет милиарда души произвеждат и консумират по същия начин, по който досега правим това ние в богатата част на света. На карта е поставен достойният за човека живот, мирът по света и не на последно място – обитаемостта на нашата планета. Растяща част на световното население вече страда от последиците на затоплянето на земната атмосфера, от формиране на нови пустини и от недостига на питейна вода. Хора от регионите, в които екологичните условия водят до глад, се насочват към по-малко застрашените части на света. Затова едно от централните предизвикателства на ХХІ век е ограничаването и задържането на поврата в климата.

Противоречията на глобализацията

Светът става все по-взаимосвързан. Дигитализираните медии и другите постижения на технологията революционизираха значението на пространство и време. За пръв път в историята преживяваме световно разделение на труда, в което са въвлечени големи части на човечеството. Глобализацията, отварянето на границите и на пазарите е резултат не само на техническите иновации, но и на политически решения. Тя предлага шанс за преодоляване на глад, бедност и епидемии. Световната търговия носи на много хора работа и благосъстояние. Едновременно с това обаче, глобалният капитализъм се отличава с дефицит на демокрация и справедливост. По този начин той противодейства на целта за постигане на свободен и солидарен свят. Той изостря стари несправедливости и създава нови. Затова ние се борим за една политика, която да формулира социален отговор на глобалния капитализъм и в собствената ни страна, и в Европа, и в света.

Глобалният капитализъм натрупва големи количества капитал, които обаче не водят задължително до ново благосъстояние. Разкрепостените финансови пазари пораждат спекулации и очаквания, които противостоят на един устойчив и дългосрочно ориентиран начин на производство. Там, където единствената цел са бързите и високи печалби, най-често се унищожават работни места и се пречи на иновациите. Капиталът трябва да служи за създаване на стойност и на благосъстояние.

Чрез глобализацията светът все повече се сраства в един общ пазар. Икономическата власт се концентрира в глобално функциониращи предприятия, банки и фондове. Транснационалните предприятия планират своите стратегии за печалба отвъд всички граници, те се измъкват от демократично легитимирани решения. Националните държави, дори най-големите сред тях, са поставени пред опасността да се превърнат в обикновени територии, които се конкурират за инвестициите на глобалния капитал. Затова националните държави трябва да се обединят и заедно да засилят влиянието си. Европа тръгна по този път. Една социална Европа може да стане пример и за други части на света.

Никога преди светът не е разполагал с толкова знание. Техническият прогрес достигна огромни темпове. Тежкият физически труд може да бъде заменен. Ние можем да се справим с болести, които дълго време се смятаха за нелечими. Расте средната продължителност на живота. Но знанието и другите публични блага не могат да се ползват от всички хора, защото се превръщат в продаваема стока. В много страни се увеличава разстоянието между бедност и богатство. В целия свят протича процес на разрушаване на природата.

Там, където падат границите, растат шансовете за мирно съжителство на народите и културите. В същата степен, в която светът става все повече взаимозависим, той става обаче и по-уязвим. Ние сме свидетели на разпадане на държави, на създаване на огнища на анархия и тероризъм, а религиозни и политически фундаменталисти произволно делят света на добро и лошо. Приватизираната, отнета от държавата власт и разпространението на оръжия за масово унищожение пораждат нови опасности. Всичко това застрашава мира.

След две убийствени световни войни и след Холокоста народите от Европа създадоха през ХХ век континент на мира и на откритите граници. Мирните революции от 1989 г. преодоляха разделението на Европа на Изток и Запад. Германското единство донесе свобода и демокрация за цялата ни страна. Не само в Германия, но почти в цяла Европа по-голямата част от хората се радват на небивало преди благосъстояние и качество на живота. Но в същото време Европа преживява криза на доверието от страна на гражданките и гражданите. Хората от европейските държави, в т.ч. и от Германия, изискват повече демокрация, повече внимание към социалните интереси, повече респект към националната идентичност и културните традиции. Те настояват за отговорно насочване на имиграцията и затова Европа трябва да бъде нещо повече от съюз на държави; тя трябва да стане социално и демократично обединение на своите гражданки и граждани.

Прелом в света на труда и в обществото

За пръв път наред със световния пазар на капитал и стоки се появява глобална конкуренция на услуги и труд. Повече отвсякога все по-голяма част от хората са засегнати непосредствено от глобализацията и международната конкуренция. Русия, Китай и Индия за нас са бъдещи пазари. Но чрез тяхното влизане на световния пазар се увеличава неимоверно броят на работещите, които са на разположение в рамките на глобалното разделение на труда. Конкуренцията става все по-изострена.

Благодарение на силата на своята индустрия Германия се числи към спечелилите от глобализацията. Но не всеки в нашата страна спечели. Наемните работнички и работници са свидетели на това, как дори процъфтяващи предприятия са премествани на друго място. Анонимни управители на фондове купуват и продават фирми като търговци на пазара на едро.

Нашето трудово общество преживява дълбок поврат. Растат темповете на иновациите, увеличава се многообразието на формите на заетост. Все по-важни стават квалификацията и знанието. Възникват нови творчески професии. Губи предишното си значение традиционното трудово отношение – безсрочно и с регулирано работно време. Трудовият живот на много хора се определя от смяната на наемна работа, незаетост, фази на семеен труд и на само- наемане.

Тези промени, които нерядко се възприемат като принудителни, могат да претоварят и изплашат хората. Мнозина се страхуват от това да станат зависими, пренебрегнати или дори изоставени, в това число и от политиката. Онзи, който има ниска квалификация или вече не е млад, често е изключван от трудовия пазар. Дори при най-добро образование жените не разполагат с еднакъв достъп до професионална кариера и до гарантираща оцеляването работа. А който има работа, за да оцелее, често трябва да поставя своето качество на живот пред заплахата от растящ натиск, по-жестока конкуренция и изисквания.

След Втората световна война социалдемокрацията, синдикатите и социалните движения във Федералната република постигнаха голям напредък. Никога преди толкова много хора не са имали възможност да участват в културния, социалния и политическия живот. Социалното осигуряване също постигна високо равнище. Необузданият глобален капитализъм застрашава тези успехи. Бедността отново се увеличава, продължава да се задълбочава разривът между бедност и богатство, включително и в Германия. Не всеки може да осигурява издръжката на живота си сам. Това се отнася особено за много хора от новите федерални провинции.

Много имигрантски семейства и семейства на самотните родители са принудени да се борят упорито децата им да получат своя шанс. Но някои живеят вече трето поколение от социални помощи. Бедността се наследява не на последно място и затова, защото в Германия по-силно, отколкото в други страни, доброто образование зависи от произхода. Стълбата за социално израстване все още не е еднакво достъпна за всички.

Нашето общество отиде далеч напред по пътя на равнопоставеността на жените и мъжете. Но старото разпределение на ролите все още не е преодоляно. Равенството пред закона още не означава равнопоставеност. Именно в света на професията и на труда продължават да съществува предишната дискриминация. Съчетаването на семейство и професия все още е почти изключително проблем на майките. Жените печелят по-малко от мъжете, губят по-лесно работните си места и по-често са застрашени от бедност.

В Германия расте продължителността на живота. Това е голям подарък: да можеш да живееш по-дълго, означава да имаш повече време за активна дейност, за образование и развлечения, които дълго време трябваше да бъдат забравени. От друга страна, все повече възрастни хора, особено когато живеят сами, разчитат на помощта на обществото.

Едновременно с това все по-малко мъже и жени осъществяват желанието си да имат деца. Това води до промени във всички области на ежедневието, от трудовия процес до социалните системи. Променя се цялата атмосфера на нашето общество. От цели региони се изнасят младите хора, а остават възрастните. Ако не искаме да се откажем от нито един регион, трябва да помогнем на хората в тези райони да създадат перспективи за бъдещето на родните си места.

Глобализацията има и културно измерение. Повече отвсякога се срещат непосредствено религиите и културите. Днес хората намират почти по всички краища на света принадлежащи към тяхната култура, стоки от своята родина и медии, чрез които да поддържат жив контакта със страната на своя произход. А в същото време в своята родина те се срещат с хора от други култури. Различното става по-близко, а с това се увеличава шансът то да бъде разбрано. Там, където преобладава страхът от чуждото, расте опасността от предразсъдъците да се породят конфликти. А където културните конфликти се изострят чрез социални противоречия, там се ражда насилието. Но днес културното многообразие е отличителен белег на проспериращите общества.

Демокрация и политика

Глобализацията ограничава съзидателните възможности на демократичната национална държава, политиката се нагърбва с нови задачи. Към тях спадат защитата на климата, социалната интеграция на милиони хора и демографският поврат.

Много хора усещат, че в глобалната ера държавата губи власт. Те престават да вярват, че нещата могат да се променят политически. Една от най-важните задачи на социалдемокрацията е да възстанови доверието във възможността да се формира обществото и да се окуражат хората сами да определят съдбата си и солидарно да я вземат в ръцете си.

Нашата демокрация се намира в криза на доверието. Отслабват традиционните партийни връзки. Но все още е налице готовността за обществен ангажимент, защото не живеем в неполитическа ера. Партиите си остават задължителен елемент на всяко демократично общество. Те свързват убеждения и интереси сред населението, пренасят потребностите и очакванията на гражданките и гражданите в процеса на формиране на политическата воля на всички равнища на вземане на решения и на практически действия в нашата общност. За тази цел те се нуждаят от демократични вътрешни структури, подвижност, фантазия, ясен профил, достоверност и доверие.

Ние – социалдемократките и социалдемократите – сме убедени: хората имат правото сами да изграждат своето бъдеще като мирно, справедливо и солидарно. Ние извеждаме своите представи за бъдещето, в което си заслужава да се живее, от ясен и реалистичен анализ на времето, в което живеем. Няма път назад към ерата на старото индустриално общество и към националните държави на ХХ век. Голямата задача на ХХІ век е да се оформи глобализацията чрез демократична политика. Ние насочваме погледа си напред.

Нашите основни ценности и убеждения

Германската социалдемокрация, най-старата демократична партия в Германия, винаги е била част от едно международно движение за свобода. Още от своето създаване тя беше едновременно движение за еманципация на работниците и движение за демокрация, което трябваше да преодолее авторитарната държава. Тя беше партията, която продължи идеите на Френската революция и на Революцията от 1848 г. Демократичната история на Германия е неделима от историята на социалдемокрацията. Тя извоюва правата, свободите и демокрацията, избирателното право на жените, противопостави се на всякакъв вид диктатура. Много рано тя прозря опасността от националсоциализма и отхвърли закона за пълномощията в Райхстага. Много социалдемократки и социалдемократи се включиха в съпротивата и станаха жертви на терора на нацизма. Волята за свобода направи неизбежен разрива с комунистите. Възстановяването на социалдемокрацията в ГДР стана сигнал за свободата.

Социалдемокрацията възникна като част от работническото движение. Тя извоюва права за работниците, изгради социалната държава и заедно с профсъюзите превърна презрените пролетарии в равноправни и самоуверени гражданки и граждани на държавата.

За разлика от други партии, социалдемокрацията винаги е била интернационална и европейски ориентирана. Затова ние продължаваме да работим върху проекта за обединена Европа, който беше само неосъществима визия в Хайделбергската програма на ГСДП от 1925 г.

Макар че много решителни пацифисти видяха в социалдемокрацията своята политическа родина, партията никога не е била пацифистка. Но тя винаги се е противопоставяла на шовинизма и милитаризма. Там, където е поемала правителствената отговорност, тя е служила на мира. Ние сме горди, че никога не сме донесли на нашия народ война, потисничество или насилствено господство.
От самото си начало социалдемокрацията е партия на демокрацията. Тя определи в решаваща степен политическата култура в нашата страна. В нея работят заедно жени и мъже с различен произход, различни религиозни и мирогледни убеждения. След Годесбергската програма от 1959 г. ние се оценяваме като лява народна партия, която има своите корени в юдеизма и християнството, хуманизма и просвещението, в марксисткия обществен анализ и в опита на работническото движение. Лявата народна партия дължи важни импулси на женското движение и на новите социални движения.

Ние знаем, че всяко време изисква отговори на своите социални и политически въпроси. В борбата за съвременни програмни отговори на общественото развитие ние залагаме на свободната борба на мнения. Приветстваме и уважаваме личните убеждения и позиции. Те не трябва никога да се подчиняват на партийни решения. Онова, което ни обединява, е убеждението, че обществото може да се моделира и не трябва да капитулира под сляпото действие на капиталистическата глобализация. И още, нас ни обединява историческата поука, че социалдемократическата политика може да бъде успешна само тогава, когато е свързана с демократичната ангажираност на хората в профсъюзите, в движенията за мир, на жените, еколозите, за граждански права, в критичните към глобализацията движения. ГСДП се чувства свързана с тези движения и за в бъдеще.

Нашият образ за човека

Изходен пункт и цел на нашата политика е еднаквото достойнство на всички хора. Хората носят в себе си различни възможности. Те не са заложени нито за добро, нито за лошо, надарени са с разум и със способността да се учат. Затова е възможна демокрацията. Но те могат и да грешат, да се заблуждават и да изпадат до безчовечност. Затова е нужна демокрацията. Всеки човек носи отговорност за своя живот. Никой не може или не трябва да му я отнема. Нашето разбиране за политика противоречи на всякаква претенция за всемогъщество над човека. Ако самата политика обещава щастие и осъществяване, тя съдържа опасност да се подхлъзне към тоталитарно господство.

Демокрацията е единственото политическо устройство, което съответства на самостоятелната отговорност на хората и измерва с нея границите на политиката. Човешките и гражданските права поставят граници на политиката и на държавните институции, без които не може да има демокрация. Човекът обаче не е само индивид със свои права и задължения, а и социално същество, следователно – в него е заложена способността и готовността за сътрудничество. Демокрацията подкрепя готовността за сътрудничество чрез своите институции, организира солидарност отвъд различното социално положение, поколения и произход.
Всеки човек трябва да може сам да определя живота си в съжителство с другите, “свободни и равни в достойнство и права”, както се казва във Всеобщата декларация за правата на човека. Ние се стремим към едно общество, в което всеки човек свободно може да развива своята личност, без да накърнява достойнството и свободата на другите. Ние се противопоставяме на всяка форма на дискриминация. Достойнството на човека не зависи от неговия успех и от икономическа полезност. Затова обществото има особена отговорност за защитата на човешкото достойнство при увреждания, възраст, в началната и заключителната фаза на живота.

Нашите основни ценности

“Свобода, равенство, братство” – тези основни повели на Френската революция са основа на европейската демокрация. След като политическата модерност превърна равната свобода в същина на справедливостта, свободата, справедливостта и солидарността станаха основни ценности на свободния демократичен социализъм. Те си остават нашия критерий за оценка на политическата действителност, мащаб за по-добро устройство на обществото, ориентация за действията на социалдемократките и социалдемократите.

В своята история социалдемокрацията винаги е залагала наред с правните да се извоюват и материалните предпоставки за свободата, наред с равенството пред закона – и равенството на участието и на житейските шансове, т.е. справедливостта.

Консерватори и либерали често заиграват с противопоставянето на основните ценности: колкото повече е свободата, толкова по-малко е справедливостта, и обратното. В социалдемократическото разбиране двете ценности са в единство. Те имат еднаква стойност и еднакъв ранг. И преди всичко: те взаимно се обуславят, допълват, подкрепят и ограничават. Нашето разбиране за основните ценности ни предпазва от това, да свеждаме свободата до свободата на пазара, справедливостта – до правовата държава, солидарността – до грижата за бедните.

Свободата означава възможността сам да определяш живота си. Всеки човек е призван и способен на свобода. Обществото решава дали той може да живее в съответствие с това призвание. Той трябва да бъде освободен от унизителни зависимости, от материална нужда и от страх, трябва да има шанса да разгърне способностите си и отговорно да се включи в обществото и в политиката. Само онзи, който има усещането за достатъчна социална сигурност, може да се ползва от свободата си.

Свободата на отделния човек свършва там, където тя накърнява свободата на другия. Онзи, който се осмелява да причинява на другите несвобода, сам никога не може да бъде свободен.

Справедливостта е израз на еднаквото достойнство на всеки човек. Тя означава еднаква свобода и равни шансове, независимо от произход или пол. Следователно, справедливостта означава равно участие в образование, труд, социална сигурност, култура и демокрация, равен достъп до всички публични блага. Несправедливото разпределение на доходи и имущество разделя обществото на едни, които се разпореждат над другите, и на други, върху които се властва, то влиза в противоречие с равната свобода и затова е несправедливо. Защото големите неравенства в това разпределение застрашават равенството на жизнените шансове. Именно затова е нужна социалната демокрация.

Равните житейски шансове не означават уравниловка. Напротив: те предоставят пространство за разгръщане на индивидуалните склонности и способности. Хората са и си остават различни. Но естествените неравенства и различен социален произход не бива да се превръщат в социална съдба. Житейските пътища не бива да бъдат предопределени. Ние се изправяме срещу всяка форма на привилегии или дискриминация въз основа на произход, съсловие, цвят на кожата, пол, сексуална ориентация, религия.

Трябва да се оценява и уважава постижението на всеки човек. Справедливо е съответстващото на постиженията разпределение на доходи и имущество. Собствеността задължава: който печели повече от средното равнище и разполага с повече имущество от други, трябва да допринася и повече за благото на обществото.

Солидарност означава взаимна обвързаност, съпринадлежност и помощ. Това е готовността на хората да се застъпват едни за други и да си помагат взаимно. Това важи за отношенията между силните и слабите, между поколенията, между народите. Солидарността ражда сила за промяна. Такъв е опитът на работническото движение. Солидарността е онази мощна сила, която държа обществото ни консолидирано – в спонтанна и индивидуална готовност за помощ, с общи правила и организации, в социалната държава като политически гарантирана и организирана солидарност.

Демократичен социализъм

Нашата история е белязана от идеята за демократичния социализъм, за едно общество на свободните и равните, в което са осъществени основните ни ценности. То изисква определено устройство на икономика, държава и общество, при което са гарантирани гражданските, политическите, социалните и икономическите основни права за всички хора, а всички хора могат да живеят без експлоатация, потисничество и насилие, в социална и лична сигурност.

Краят на държавния социализъм от съветски тип не опроверга идеята за демократичния социализъм, а потвърди по убедителен начин ориентацията на социалдемокрацията към основните ценности. Демократичният социализъм си остава визията за едно свободно, справедливо и солидарно общество, чието осъществяване за нас е постоянна задача. Принципът на нашето действие е социалната демокрация.

Примат на политиката и принцип на устойчивостта

Тъй като се придържаме към тази цел, ние държим на примата на демократичната политика и се противопоставяме на подчиняването на политическото под икономическото. При това нашето понятие за политическото е широко; то не бива да се свежда до държавата, а трябва да включва обединенията и мрежите на гражданското общество, както и свободното, самостоятелно действие на хората. Затова политиката трябва да има грижата да не се превръща в стока всичко онова, което не бива да е стока: право, сигурност, образование, здраве, култура, природна среда.

В бъдеще демокрацията ще трябва да се доказва в това да гарантира достъпа до тези публични блага, да утвърждава политическата отговорност за съществуване на хората, която единствена прави възможно справедливото разпределение на житейските шансове. В един свят с все по-оскъдни ресурси това е повече от необходимо и не бива да се оставя на пазара.

За нас пазарът е необходимо средства, което превъзхожда другите стопански форми на координация. Но оставеният на самотек пазар е сляп в социално и екологично отношение. Сам по себе си не е в състояние да осигури в необходимия обем публичните блага. За да разгърне своята позитивна ефективност, пазарът се нуждае от правила, от санкционираща държава, действени закони и честно ценообразуване.

Пред лицето на предизвикателствата на ХХІ век, на глобализацията и екологичната криза ние разглеждаме устойчивостта като единствения подлежащ на отговорност основен принцип на политическото и икономическото действие. Принципът устойчивост означава: да се мисли с категориите на бъдещето; да се противодейства на примата на краткосрочността и на доминирането на икономическата, на чисто производствената логика; концепцията за политиката да се извежда от идеята за обществото, а демократичното многообразие, екологичната сигурност, социалната интеграция и културното участие да се разбират като водещи идеи на социалдемократическата политика.

Нашето разбиране за прогреса през ХХІ век изисква обвързване на социалната, икономическата и екологичната отговорност. Целта е качественият растеж и подобряване на качеството на живота, разширяване на житейските възможности и на индивидуалната свобода чрез насочване на технологиите, научния прогрес и отговорното ползване на ограничените природни ресурси и на неограничените възможности на човешкото творчество.

Политика на социалната демокрация

Социалната демокрация противопоставя на икономически ограниченото разбиране за обществото един образ на човека, който е ориентиран към хуманните ценности за равното достойнство и еднаквото уважение. Хората не са само в конкуренция едни с други, а и се нуждаят едни от други. Смисълът на техния живот не произтича от разполагането с пазарни стоки. Хората са нещо повече от консуматори и производители и затова ние се противопоставяме на икономизирането на жизнените сфери.

Качеството на живота е нещо повече от преследване на материално благосъстояние. Хората се нуждаят от безупречни общности, в които се общува мирно и солидарно, важат равните шансове и права, в това число и между половете. Хората търсят признание, чувството, че са потребни не само в професията. Те живеят вътре и от отношенията в семейството, към партньорите, децата и приятелите. За тази цел те имат нужда от време. Наистина богати са хората само в общество, което им дава повече свободно време. Един живот само според стрелката на часовника, в ритъма на непрекъснатата ангажираност, противоречи на това.

Ние искаме общество, в което динамиката и иновациите създават прогрес. При това искаме едновременно да запазим и укрепим основите на човешката общност. Индивидуалността и шансът за многообразие на житейските проекти са висши ценности, но те могат да доведат и до загуба на обвързаности и до нови конфликти. Необозримостта е обратната страна на многообразието и на обществената промяна; тя засилва желанието за спиране и ориентация. Затова искаме да помогнем на хората да се чувстват възприемани, принадлежащи към общността и затова – сигурни.

Социалната демокрация гарантира не само гражданските, политическите и културните права, но в същата степен и социалните, и икономическите основни права на всички хора. Тя осигурява равноправно социално участие на всички чрез обществената демократизация, преди всичко – участието в управлението, чрез което се гарантира основаната на гражданските права предвидлива социална държава, а чрез координирано пазарно стопанство се дава предимство на демокрацията пред пазара.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук