ПРОГРАМНИТЕ УСИЛИЯ – ПАРТИЕН РИТУАЛ ИЛИ ЗАЯВКА ЗА НОВО ПОВЕДЕНИЕ

0
232

Юрий Борисов е доктор по философия. Работил е като учител, университетски преподавател (1980-1990), народен представител (1991-1997), председател на Комисията по образование и наука на 37-то Народно събрание, политически наблюдател на в. “Земя”, изпълнителен директор и първи зам.- главен редактор на в. “Дума”.

Главен редактор на сп. “Ново време” и на българското издание на “Le Monde diplomatique”.

 

От този брой списание „Ново време” открива рубриката „Партия на европейските социалисти”. Чрез нея ще направим опит да запознаем читателите ни с идейни дискусии в партиите, които принадлежат на ПЕС. Във февруарския брой предлагаме блок от материали, посветени на Хамбургската програма на ГСДП, приета на конгрес през октомври 2007 г. Немските отзиви и коментари, както и двете български статии се опитват да отговорят на редица въпроси: „Какво е мястото на Хамбургската програма в историята на идейното развитие на немската социалдемокрация?”, „Извършва ли се действителен ляв завой в ГСДП?”, „Плод на стратегически потребности или на тактически съображения е новата програма?”, „Каква е връзката на програмните промени и конкретната политика днес на най-силната лява партия в Германия?”.

В следващия брой ще предложим блок от материали, посветени на една от дискусиите във Френската социалистическа партия – „Социалистите и пазарът”. Как реагират идейно френските социалисти на кризата на своята партия, породена от редица ключови изборни загуби? Смятат ли да преодоляват тази криза включително с преформулиране на базисни програмни постановки?

Ще продължим с материали, посветени на италианската, гръцката, испанската левица…

Намерението на списание „Ново време” да отдели значимо място на идейните дискусии в сродни партии надхвърля желанието и задължението ни просто да информираме читателя какво се случва в програмното пространство на семейството на ПЕС. Това намерение е пряко свързано с подготовката на нова програма на БСП и изразява надеждата да помогне при дебатите на българските социалисти.

Намерението се основава на дълбокото убеждение, че в условията на днешната глобализация все по-малко остават ключовите социални проблеми, които могат да бъдат решавани от отделни партии в тесните рамки на националното битие. Една от характеристиките на съвременния свят е все по-категоричното господство на капитала над политиката. А в рамките на капитала – господството на спекулативния капитал над производствения. Изключителната мобилност на капитала му дава сили да се изплъзва от претенциите, изискванията, да не говорим за ултиматумите, на националните политики. Тази реалност създава криза в социалистическата теория и практика. Теория и практика, които са формирани при наличието на силни държавни лостове за контрол над капитала.

В отговор на тази естествена и неизбежна криза е необходимо да се случат поне две неща. Първо, всяка лява партия, претендираща за влияние върху процесите на своята страна, да прецени необходимостта и измеренията на специфичните национални промени в теорията и практиката си, налагани от новото съотношение на силите на политиката и капитала. Тази специфика е една в Англия, друга в Люксембург, трета – в България… Второ, левите партии да осъзнаят, че глобалното настъпление на капитала изисква глобална солидарност. Последната няма как да се случи, ако не бъдат откроени тези предизвикателства, които не могат да бъдат посрещнати самостоятелно от нито една национална левица; ако отделните леви партии не проучат задълбочено проблемите, подходите и решенията на другите леви партии – само така пъзелът на глобалните предизвикателства и възможните отговори може да бъде нареден.

Решението за по-задълбочено и по-систематично представяне на идейни дискусии в сродните партии си поставя и една допълнителна специфична задача: да покаже как другите социалисти в Европа виждат връзката между програмни постановки и практическо политическо поведение.

Само на един по-широк фон, създаващ контекст, можем да отговорим на редица въпроси, имащи актуално българско звучене: „Има ли опасност родните леви програмни усилия да се херметизират в страниците на едно печатно издание и с това да се превърнат чисто и просто в ритуално упражнение?”, „Една утвърдена от конгрес програмна постановка позволява ли безкрайно разтягане, за да помести, тоест да оправдае, всяко „прагматично” решение?”, „Способни ли са програмни постановки да оказват възпиращо действие при формулиране на управленски проекти?”, „Има ли недопустими компромиси при градежа на една конкретна коалиционна политика?”.

В опит да се поставят сериозно тези въпроси, виждам предложението на един член на Висшия съвет на БСП за нов текст в Устава – „Когато БСП участва в управлението на страната на централно равнище, поне веднъж годишно ВС обсъжда съответствието между управленско поведение и утвърдените програмни документи на партията”.

Дори само приемането (или неприемането) на този или подобен на него уставен текст, ще отговори частично на изброените по-горе въпроси.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук