1. Предизвикателството
Европа днес е изправена пред предизвикателството да се развива устойчиво: да се развива по начин, който да задоволява нуждите на сегашното поколение, без да правим компромис с възможностите на бъдещите поколения да посрещнат своите нужди.
Все повече хора считат борбата с изменението на климата за един от най-належащите проблеми. Тезата, че човешката дейност допринася за изменение на климата, е вече е широко приета. Докладът „Стърн”, изготвен по поръчката на лейбъристкото правителство на Великобритания и докладите на Междуправителствения панел по измененията на климата, показват, че сме изправени пред прост избор: или да намалим емисиите на парникови газове веднага, или последиците от изменението на климата ще бъдат необратими. Както ясно заявява Докладът „Стърн”:
“Ако не действаме веднага, размерът на общите разходи и рисковете, произтичащи от изменението на климата, ще се равнява на загуби в размер на 5% от световния БВП годишно. Ако в изчислението се заложат по-широк спектър от рискове, размерът на загубите ще достигнат до 20% от световния БВП. В същото време разходите за ограничаване на емисиите на парникови газове, за да се избегнат най-лошите последствия от изменението на климата, могат да бъдат ограничени до 1% от световния БВП годишно. Инвестициите, които ще бъдат направени през следващите 10-20 години, ще имат дълбок ефект върху климата през втората половина на този и следващия век. Нашите действия днес и през идните десетилетия могат да създадат риск от срив на икономическия и социалния живот, в мащаб близък до сривовете в резултат на големите войни и икономическата депресия от първата половина на ХХ век.”
Световната зависимост от изкопаеми горива заплашва не само климата: нарастващата нестабилност на енергийните пазари и високите цени водят до икономическа нестабилност. В дългосрочен план нарастващият глад за ограничените залежи на въглища, нефт и газ може да доведе до международни конфликти.
Световната икономика ще се окаже в най-голямата криза в съвременната история, ако не прекратим зависимостта си от изкопаеми горива. Днес цената на бездействието е много по-висока от цената на ефективното опазване на климата. В дългосрочен план не следва да има конфликт между достъпни цени на енергията и прогресивната политика за борба с изменението на климата.
Последиците от изменението на климата ще бъдат не само икономически, но ще се измерват и в човешки животи. Постоянното нарастване на цените на изкопаемите горива ще се отрази все повече и повече на най-бедните и ще постави много европейци в ситуация на енергийна бедност. В глобален мащаб засушаването, гладът и енергийната бедност най-вече в Африка, Югоизточна Азия и Близкия изток могат да доведат големи миграционни потоци към Европа.
Трябва да действаме сега, за да реформираме производството и потреблението на енергия, за да намалим емисиите на въглероден двуокис и други парникови газове. Ако емисиите на парникови газове не бъдат намалени значително до 2020 г., това ще има драстични последици върху начина ни на живот.
Необходими са нови, устойчиви енергийни източници. Ако искаме да постигнем тези амбициозни цели, за да имаме устойчиво развитие и да ограничим последиците от глобалното затопляне, се нуждаем от големи промени в транспорта, жилищната политика, логистиката, потреблението, и промишлеността, и други сфери. Трябва да бъдат разработени нови международни договори, основани на сътрудничество, и да се търсят нови стратегии за развитие за развиващите се държави. Малките подобрения вече не са достатъчни.
2. Какво общо има Европа с това
През 1997 г. устойчивото развитие се превърна в основна дългосрочна цел за ЕС, след като беше включено в Договора от Амстердам. В борбата с изменение на климата държавните глави и главите на правителства в Европа поеха международен ангажимент да ограничат глобалното затопляне до 2 градуса над пре-индустриалните нива, съгласно установената в протокола от Киото рамка.
През 2001 г. ЕС разработи стратегия за устойчиво развитие, в която са заложени цели, които да помогнат на ЕС да постигне постоянен напредък в живота на сегашните и бъдещите поколения чрез създаване на устойчиви общества, които са способни да управляват и използват ресурсите ефективно и да стимулират социалните и икономическите иновации в обществото. Стратегическите цели и конкретните стъпки трябва да бъдат разработени така, че да адресират седем ключови приоритета: изменение на климата и чиста енергия; устойчив транспорт; устойчиво производство и потребление; заплахи за общественото здраве; по-добро управление на природните богатства; борба с бедността в световен мащаб. Остава въпросът доколко предвидените цели и стъпки за постигането им са достатъчни с оглед все по-належащите проблеми, свързани с изменение на климата, за периода след 2010 г., когато трябва да бъдат ревизирани настоящите стратегии.
През март 2007 г. Европейският съвет прие интегрирана стратегия за борба с изменение на климата и гарантиране на енергоснабдяването в Европа. Тази стратегия включва задължителни цели за намаляване на парниковите газове, използване на възобновяеми енергийни източници и привеждането в действие на европейския план за енергийна ефективност.
ЕС се ангажира да намали емисиите на парникови газове с 20% до 2020 г. На международно ниво Европейският съвет подкрепи намаляването на парниковите газове от страна на развитите държави с 30% до 2020 г., в случай че страните с най-големи емисии на парникови газове, като САЩ и Китай, се съгласят.
За да постигне тези цели, ЕС трябва да “спести” 20% от потребяваната енергия чрез по-ефективното й използване. Затова ЕС наложи задължителни цели: 20% от произвежданата в ЕС енергия трябва да идват от възобновяеми източници, 10% от използваните горива в транспорта трябва да са биогорива, 20% от първичното потребление на енергия трябва да бъде спестена. Новите инициативи включват мерки за международен договор за стандарти за енергийна ефективност за производителите на електроуреди.
ЕС сега разработва нова обща външна политика по въпросите на енергетиката със страните с най-голямо производство, потребление и пренос на електроенергия, включително и с Русия. Също така се разработва Европейски стратегически енергиен технологичен план, според който научно- развойната дейност трябва да се съсредоточи върху технологии за по-ниски емисии на въглероден двуокис.
Схемите за търговия с емисии са основният инструмент за постигане на целите, които сега се ревизират. Те позволяват на компании, чиито емисии надвишават разрешените, да откупуват право на емисии от “по-екологични” компании и да спомогнат за постигане на целите на Европа, залегнали в Протокола от Киото. При създаване на схемите обаче някои страни-членки разпределиха твърде големи права за емисии и раздадоха 90% от тези права безплатно, което доведе до спад на цените и позволи на някои компании да продават своите права, без да полагат усилия за намаляване на емисиите си. Още стои и въпросът за секторите, които са изключени от схемите за търговия с емисии като авиацията. Това, според много анализатори, подкопава доверието в тези схемите. Но при преразглеждане на схемите за периода тези недостатъци могат да бъдат коригирани. Остава отворен въпросът какъв вид схема за търговия с емисии ще одобри за в бъдеще ЕС и доколко ще успее да убеди световните си партньори да се присъединят към тази схема.
Въпреки че ЕС е единен в своя ангажимент за развитие на устойчива икономика, слабо зависима от въглерода, въвеждането в сила на тези амбициозни цели ще бъде трудно, ако не се разработят правилните политики на европейско и национално ниво.
3. Нашите идеи
ПЕС изложи идеите си за борба с изменение на климата и енергийната политика в своята резолюция “Сигурно енергоснабдяване и разумен зелен растеж: Нова социалдемократическа енергийна политика”, приета от Конгреса на ПЕС през декември 2006 г. Нашите основни идеи са:
А. Устойчиво, независимо и сигурно енергоснабдяване в Европа
Европейската енергийна стратегия трябва да предложи единен подход към измененията на климата и енергийната политика;
Новата стратегия трябва да се гради на принципа на устойчивостта;
Възобновяемите енергоизточници и енергийната ефективност трябва да бъдат ключови елементи от стратегията;
Въвеждането на възобновяеми енергоизточници и по-ефективното използване на енергията предлагат големи икономически възможности за Европа;
Устойчивостта означава повече от промяна в навиците на потребление на енергия: тя засяга производството, потреблението, транспорта, жилищната политика, градоустройството и т.н.
Б. Разумен, зелен растеж
Разумният растеж означава съчетаване на устойчивото икономическо развитие с борбата с изменението на климата;
Правилните икономически и данъчни стимули ще облекчат прехода към икономика с ниски емисии на въглерод;
Европа трябва да насочи развойните си усилия към ключови технологични области, необходими за зелена индустриална революция;
Европа се нуждае от правилно съотношение между публични и частни инвестиции, между вземане на решения от страна на гражданите и на политическото ръководство за преход към икономика с ниски емисии на въглерод.
В. Действие на всички нива
Изборът и интересите на потребителите са огромен неизползван ресурс в борбата с изменението на климата;
Индивидуалният избор на енергия, който прави всеки потребител, се влияе от “енергийната култура” на местната общност и държавата, в която живеят. Публичните политики – включително на регионално и местно ниво, са важни за повишаване на информираността, за подобряване на енергийната ефективност и спестяването на енергия.
Политическите партии трябва да окуражат корпоративните инициативи за опазване на околната среда за да стимулират борбата с изменението на климата.
Г. Глобален отговор на глобалните предизвикателства
Енергетиката трябва да се превърне в основен елемент на европейската външна политика, политика за сигурност и политика за развитие;
Сигурността на енергийните доставки трябва да бъде интегрална част от общата външна политика и политика за сигурност, в същата степен както и въпросите на развитието и търговията. ЕС трябва да използва колективната си сила в диалога с ключовите доставчици на енергия, като се стреми към стабилно дългосрочно партньорство и договори за сътрудничество в областта на енергетиката;
Социалистите и социалдемократите в Европа призовават за глобален отговор на глобалното предизвикателство. Ще работим за привличане на САЩ и най-големите развиващи се страни в Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата;.
Сътрудничеството с развиващите се страни, които зависят от доставките на енергия, трябва да подкрепя усилията на тези страни да изградят собствено устойчиво енергийно производство. Необходимо е също да се гарантират чуждестранните доставки на енергия за тези страни, както и да се предотврати конкуренцията за енергийни доставки помежду им.
4. Въпроси към вас
1. Какви политики за устойчиво развитие и борба с изменението на климата трябва да преследва ЕС в периода 2009 – 2014 г.?
2. Как ЕС може да помогне на развиващите се страни да намалят емисиите си на въглероден двуокис?
3. Как може ЕС да намали зависимостта си от изкопаемите горива?
4. Какво могат да направят гражданите, за да се борят с изменението на климата и как може ЕС да окуражи гражданите да бъдат активни?
5. Как можем да съчетаем устойчивото развитие с борбата с изменението на климата?
6. Какви икономически и данъчни облекчения могат да подпомогнат прехода към икономика с ниски емисии на въглерод?
7. Кои са основните области, в които можем да развиваме зелени технологии?
8. Как можем да постигнем правилното съотношение между публични и частни инвестиции, между вземане на решения от страна на гражданите и на политическото ръководство за ефективно устойчиво развитие и политики за борба с изменението на климата?
9. Какви трябва да бъдат екологичните приоритети, които ЕС трябва да преследва в своята външна политика?
10. Как може ЕС да поеме водещата роля при изграждане на договорна рамка за периода след 2012 г., когато изтича Протоколът от Киото?
Документи по темата
Резолюция на ПЕС “Осигуряване на енергоснабдяване и разумен “зелен” растеж: нова социалдемократическа енергийна политика”: http://www.pes.org/downloads/Energy_Congress_EN.pdf
Декларация на Президиума на ПЕС “Нова енергийна стратегия на ЕС” февруари 2007 г.: http://www.pes.org/downloads/Presidency_Energy28-02.pdf
Доклади на Междуправителствения панел по измененията на климата: http://www.ipcc.ch/
“Преглед на Стърн върху икономиката на изменението на климата”, 30 октомври 2005 г.: http://www.hmtreasury.gov.uk/independent_reviews/stern_review_economics_climate_change/stern_review_report.cfm
Стратегия на ЕС за устойчиво развитие: http://www.consilium.europa.eu/ueDocs/cms_Data/docs/pressData/en/ec/90111.pdf
Решение на Европейския съвет за “Общ подход към въпросите на изменението на климата и устойчивото развитие”: http://www.consilium.europa.eu/ueDocs/cms_Data/docs/pressData/en/ec/93135.pdf
