1. Предизвикателството
Демокрацията е един от основополагащите принципи на Европейския съюз и процесът на нейното укрепване трябва да продължи.
Европейският съюз признава многообразието на европейските народи, езиковото и културното, националното и регионалното многообразие и подкрепя културите на страните-членки, като същевременно подчертава нашето общо културно наследство.
Спорно е дали настоящите предизвикателства пред демокрацията и многообразието са продукт на успеха на европейския проект. Сега, когато Европейският съюз е по-силен и по-голям, нараства и необходимостта от една по-демократична система на европейско ниво. С преките избори за членове на Европейския парламент и процеса на съвместно вземане на решения между националните правителства и Европейския парламент в повечето области на политиката на Европейския съюз, демокрацията на ниво ЕС е по-силна, откогато и да било, но далеч не е пълна.
Въпреки че повече от две трети от европейските жители смятат, че ЕС е модерен и демократичен, малко по-малко от половината са на мнение, че ЕС е бюрократичен и неефективен. Повечето граждани се интересуват много по-малко от политика на европейско ниво, отколкото от националната политика и не притежават основни познания за това как функционира ЕС. След въвеждане на прякото избиране на членове на ЕП броят на гражданите, които гласуват на европейски избори непрекъснато спада: от 63% през 1979 г. до 46% през 2004 г. Поради тези причини съществува загриженост за настоящото състояние на европейската демокрация, загриженост, засилена от негативния вот за проекта за Конституция на референдумите, проведени във Франция и Холандия през 2005 г.
Многообразието на ЕС е нараснало както в страните-членки, така и между тях. Първо, европейските страни стават все по-многообразни поради имиграцията и факта, че все повече хора мигрират от една страна в друга. Второ, многообразието в ЕС се е увеличило особено през последните три години, след като ЕС нарасна от 15 до 25 страни-членки през 2004 г. и до 27 през 2007 г. Поради тези две причини се повдигат въпроси дали Европейският парламент трябва да се адаптира и да стане по-представителен и да представлява европейското население като цяло: например, само 30% от членовете на ЕП са жени и по-малко от 2% са от етнически малцинства (в същото време повече от 5% от европейското население произхожда от етнически малцинства). В нашите все по-многообразни общества продължава да е много важно да се борим с всички форми на дискриминация.
Следователно, има многобройни предизвикателства пред европейската демокрация и многообразие, към които трябва да се обърнем в идващите дни.
2. Какво общо има Европа с това?
Европейският съюз е основан на принципите за свобода, демокрация, зачитане правата на човека и основните свободи и върховенство на закона, които са установени в чл. 6 на Учредителните договори. В случаите на сериозно и многократно нарушение на тези принципи от страна-членка, европейските държавни глави и глави на правителства могат да суспендират определени права на страна-членка, включително и правото на глас. Освен това ЕС e задължен от Договорите да зачита културното, езиковото, регионалното и националното многообразие. Договорите забраняват дискриминация, основаваща се на пол, расов или етнически произход, религиозни убеждения, инвалидност, възраст или сексуална ориентация. Директивата на ЕК за равенство между расите и Директивата на ЕК за равенство при заетост забраняват дискриминацията, тормоза и уволнението на базата на религиозни вярвания, инвалидност, възраст или сексуална ориентация както на работното място, така и в образователните институции. Директивите забраняват дискриминация, основана на раса и етнически произход по отношение на социалното осигуряване и социалните придобивки, включително настаняване в жилища и здравеопазването, достъпа до стоки и услуги.
Европейските граждани са свободни да живеят и работят във всяка страна-членка на ЕС. Имат правото да гласуват и да се кандидатират в избори за членове на Европейския парламент и общински избори; правото на дипломатическа и консулска помощ; правото да подават петиции до Европейския парламент и да подават жалби до Европейския омбудсман; правото да пишат до институциите на Европейския съюз и да получат отговор на своя собствен език. Хартата на основните права създава пълен обем от граждански права, но все още няма задължителна сила.
Проектодоговорът за Европейска конституция съдържа много нововъведения по отношение на гражданските права и демокрацията, които могат да бъдат или да не бъдат взети под внимание в бъдеще и по които все още се дебатира. Установени са принципите на демократично равенство, представителна демокрация и демокрация на участието; вземайки под внимание националната идентичност на хората, за пръв път е въведено правото на гражданска инициатива – като така се даде пример за действителна демокрация на участието – петиция, подписана от най-малко един милион граждани да бъде представена на Европейската комисия, която задължително да лансира законодателна инициатива; правата на малцинствата бяха признати за европейска ценност; Хартата за основните права е със задължителна сила. Провежда се дебат по въпроса дали европейските граждани, живеещи в страна-членка, различна от тяхната, трябва да имат правото да гласуват на национални избори. От това следва, че има много пътища, по които ЕС може да стане по-демократичен и по-близък до гражданите в бъдеще, ако се генерира политически импулс, който да въведе тези промени.
Основните институции на Европейския съюз, които образуват ядрото на демократичната система на ЕС са Европейската комисия, Съветът и Европейският парламент. Демократичната същност на тези институции е подобрена в няколко аспекта, които могат да бъдат още повече укрепени.
Европейската комисия изработва предложения за нови европейски закони, по които после се произнасят Съветът и Европейският парламент, и гарантира, че политиките на ЕС се реализират и че бюджетът на ЕС се изразходва. Председателят на ЕК се номинира от европейските държавни глави и глави на правителства, като това предложение се одобрява от ЕП. Председателят на ЕК избира свои комисари след консултации с държавите членки и този избор подлежи на одобрението на ЕП. Според настоящите договори, всяка държава-членка (в момента 27) има право на един комисар, но от следващите избори за ЕП (юли 2009) броят на комисарите ще бъде намален и ще бъде въведена ротационна система. ЕП няма да участва в избора на председател на ЕК и на комисарите, а ще може само да одобрява или отхвърля получените номинации. Парламентът, обаче, ще има правото да разпусне Комисията след вот на недоверие. Това е начинът да бъде потърсена отговорност на Комисията. Парламентът, обаче, не може да освободи от длъжност председателя на ЕК или отделни комисари.
ЕК беше критикувана за това, че не е достатъчно демократична, прозрачна и подлежаща на отчетност, че не е отворена за широки консултации, преди да представи своите проекти за директиви и регламенти. В последните години бяха предприети мерки, насочени към подобряване на прозрачността и отчетността: системни консултации със социалните партньори и гражданското общество в определени политически области и предложения; осъществяване на икономически, социални и екологични оценки на въздействието преди внасяне на проектите за директиви и регламенти; публикуване на проектодирективите и проекторегламентите (в интернет); предаване на всички документи и проектодирективи и проекторегламенти на националните парламенти. Продължава дебатът дали ЕК трябва да бъде по-демократична и прозрачна, което може да бъде постигнато чрез: пряк избор на председател на ЕК от европейските граждани; избор на председател на ЕК и комисари от ЕП на база кандидатурите, предложени от европейските политически партии; въвеждане на възможността ЕП да освобождава от длъжност отделните комисари (а не да има правото да разпусне цялата Комисия).
Със 735 представители от общо 27 страни Европейският парламент е единственият в света пряко избиран международен парламент и стълб на европейската демокрация. Парламентът е отговорен за съвместното решаване на европейските нормативни актове заедно със Съвета (но не и в политическата област), осъществявайки демократичен контрол над други институции на ЕС и споделяйки отговорността за бюджета на ЕС със Съвета. С годините ЕП придоби повече правомощия в законотворческата област, но все още има значими области, в които той няма права за съвместно вземане на решения, като например общата външна политика и политиката за сигурност и търговската политика. Кандидатите за членове на ЕП се избират от националните политически партии. В миналото имаше критики към липсата на многообразие сред членовете на ЕП: малък брой жени и още по-малък брой представители на етнически малцинства, което не отразява правилно структурата на европейското население. Членовете на ЕП се избират за един и същ период от всички страни-членки в съответствие с определени от националните държави избирателни системи и избирателни райони, което означава, че членовете на ЕП се избират по различен начин и не представляват равен брой граждани. ЕП се опита да предложи единна избирателна система за всички страни-членки, но европейските държавни глави и глави на правителства не се съгласиха с това предложение.
Нещо повече, съществува спор дали националните парламенти трябва да бъдат по-ангажирани с политиката на европейско ниво. Едно от главните нововъведения на конституционния договор бе да заяви за пръв път, че националните парламенти трябва да са сигурни, че Европейската комисия не предприема инициативи, които не са от нейната компетентност.
Съветът е най-влиятелната европейска институция. Дебатите за неговото реформиране са съсредоточени главно върху това да го направят по-ефективен и по-прозрачен и да му се даде възможност да засили гласа на Европа в света. Ето защо проектът за конституционен договор предложи да се създаде постът председател на Съвета, който да се избира с единодушие от държавите членки с мандат да осигурява съгласуваността и последователността на политиката на Съвета и да представлява ЕС пред света. Има предложение Съветът да се събира публично, когато се обсъждат и гласуват проектозакони и това предложение вече е изпълнено. Друго нововъведение е предложението да се създаде по-силна позиция на Върховния представител по ОВППС, за да се направи външната политика на ЕС по-ефективна и съгласувана и да се създаде по-силен и единен глас на ЕС на глобално ниво. Трябва да се изчака, за да се види дали тези важни демократични нововъведения ще бъдат приети в запланувания нов договор, както е заложено в мандата, одобрен от Европейския съвет през юни 2007 г.
Европейските политически партии (вкл. и ПЕС) са създадени с конкретната цел да допринесат за изграждане на европейска идентичност и да представляват политическата воля на европейските граждани. Партията на европейските социалисти укрепна в последните години, за да изпълни тази роля, и заедно с Групата на ПЕС в ЕП се стреми да представлява европейските граждани, преследвайки социалдемократическите цели при създаване на политиката на ЕС. Има спор как европейските политически партии да задълбочават своята представителна и демократична роля в европейската политика. Има предложение те да номинират свои кандидати за председател на ЕК преди изборите за ЕП, а европейските лидери да са задължени да номинират кандидата, чиято европейска партия е получила най-много гласове на изборите.
3. Нашите идеи
Партията на европейските социалисти се обръща към гражданското общество, социалните партньори и към всички прогресивни сили, за да работим заедно за един по-демократичен, социален, отворен, прозрачен и ефективен Европейски съюз, за по-добра Европа, за ползата на европейските граждани. Партията на европейските социалисти подкрепя Харта за основните права, която да има задължителна сила.
Политическите дебати сред прогресивните европейци се фокусират върху някои от следните идеи по въпроса как да подобрим европейската демокрация, как да се отрази по-добре европейското многообразие и да се борим с дискриминацията:
посочените по-горе предложения, отнасящи се до демокрацията и многообразието, да залегнат в проекта за конституционен договор чрез преразглеждане на проекта или чрез решение на Европейския съвет;
европейските политически партии да предлагат свои кандидати, а ЕП да има право да избира председател на ЕК;
ЕП да получи право да освобождава от длъжност отделни европейски комисари;
да бъде въведена единна система за избор на членове на ЕП.
4. Въпроси към вас
1. По какъв начин трябва да бъде засилена европейската демокрация?
2. Как може да се подобрят познанията на европейските граждани за европейската политика и тяхното участие в нея?
3. Как ЕС да отразява по-добре многообразието в Европа?
4. Как може ЕС да допринесе за борбата срещу дискриминацията?
5. Трябва ли ЕП да има повече демократични правомощия в областта на политиката и в контрола на Европейската комисия?
6. Трябва ли ЕК да бъде избирана пряко от европейските граждани или от Европейския парламент по предложение на европейските политически партии?
7. Как европейските политически партии трябва да усъвършенстват своята демократична роля в Европейския съюз?
Документи по темата
Декларация на лидерите на ПЕС по случай 50-годишнината на Римските договори
http://www.pes.org/downloads/declaration_leaders_24_March_final_EN.pdf
Евробарометър 66, 12/2006
http://ec.europa.eu/public_opinion/archives/eb/eb66/eb66_highlights-en.pdf
Евробарометър-извънредно издание, Бъдещето на Европа
http://ec.europa.eu/public_opinion/archives/ebs/ebs_251_en.pdf
