1. Предизвикателството
Светът се промени необратимо през последните двадесет години. Самата природа на глобализацията и възходът на нови световни сили означава, че никоя европейска държава не е способна сама да влияе върху световните събития. Икономическите, социалните, екологичните проблеми, както и проблемите, свързани със сигурността, включително и тероризмът, накараха европейските страни да осъзнаят необходимостта да обединят усилията си, за да се справят с проблемите, които надхвърлят националните граници.
Високата гъстота на населението, силната зависимост от транснационалната инфраструктура, икономическите и търговските взаимоотношения, доставките на енергия и географската близост с нестабилни в политическо отношение региони, правят Европа особено уязвима срещу заплахите за нейната сигурност.
Нарастват предизвикателствата за демокрация и правата на човека в света, защото не могат да бъдат наложени основните политически, граждански, социални, икономически и човешки права, установени в конвенциите на ООН. Основната отговорност на ЕС е да бъде стожер на демокрацията и правата на човека в света и да дава убежище на онези, които са преследвани.
ЕС е най-успешният пример за политическа интеграция в човешката история, но в световен мащаб той не успя да наложи многостранна система на международни отношения, която да е способна да се справи със световните предизвикателства. Тази многостранна система е все по-важна с оглед мащаба на световните предизвикателства – разпространението на оръжия за масово унищожение, изменение на климата, бедност и глобални пандемии, и възходът на нови световни сили. Въпреки това последната Световна среща на ООН през 2005 г. не успя да предложи многостранен модел на системата на международни отношения.
Неравенството в света се задълбочава. Почти три милиарда живеят с по-малко от два щатски долара на ден. 30 000 деца под петгодишна възраст умират всеки дени. 186 милиона души са без работа. Поне 12.3 милиона души полагат робски труд. В резултат, броят на хората, които ще искат да се заселят в Европа, ще нарасне. Все още сме далеч от постигането на Целите на ООН за хилядолетието, а инструментите за развитие, като помощите за развитие и търговията, са недостатъчни или не се използват добре. През 2004 г. помощите за развитие достигнаха 80 млрд. щатски долара, далеч от 0.7% от брутните национални приходи, обещани от развитите страни. Световните търговски преговори са в застой. Все още международната търговия не е поставена в услуга на устойчивото развитие и достойния труд в развиващите се страни.
2. Какво общо има Европа с това
ЕС има обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) от 1992 г. Нейните основни цели са:
– да бъде стожер на основните ценности, на фундаменталните интереси, да запази независимостта и целостта на Съюза;
– да повишава сигурността на Съюза;
– да запазва мира и са утвърждава международната сигурност;
– да насърчава международното сътрудничество;
– да развива и да консолидира демокрацията и върховенството на закона и зачитането на правата на човека и основните свободи.
Договорът за ЕС посочва няколко начина за постигане на тези цели:
– определяне на принципите и общите насоки за ОВППС;
– разработване на общи стратегии, с които да се установят критерии за сътрудничество с отделни държави. При разработването на всяка такава стратегия трябва ясно да се определят нейните цели и продължителност и необходимите ресурси за реализирането й. Засега подобни стратегии са разработени по отношение на Русия, Украйна, Средиземноморския регион и за мирния процес в Близкия изток;
– приемане на общи действия и общи позиции. Те задължават държавите членки да се придържат към определената от ЕС линия във външната политика.
Още със създаването на ОВППС ЕС търпи критики, че не успява да постигне заложените в нея цели. Например, ЕС беше остро критикуван за безучастността си по време на ескалиращото напрежение на Балканите през 90-те и за бездействието при последвалия конфликт, който стана причина за създаване на Общата европейската политика за сигурност и отбрана (ОЕПСО), и в последствие до разединението на страните-членки по отношение на конфликта в Ирак.
Бъдещият конституционен договор на ЕС, който в момента е обект на преговори, ще повиши ефективността и прозрачността на ЕС във външните отношения, ще засили ролята на върховния представител на ЕС за ОВВПС, който е натоварен със задачата да направи действията на ЕС във външната политика по-единни и ефективни и да представлява ЕС във външните отношения заедно с бъдещия председател на Европейския съвет. Новият конституционен договор трябва да утвърди прогресивното развитие на Общата политика за сигурност, както и да позволи на ЕС да сключва международни договори.
ЕС вече е участвал в няколко хуманитарни, спасителни и мироопазващи мисии, както и мисии за управление на кризи. Тези дейности вече станаха част от ОЕПСО, чиято цел е увеличаване на възможностите на ЕС да действа извън своите граници за предотвратяване на международни конфликти и за управление на международни кризи. ЕС си постави за цел да бъде способен при хуманитарна, спасителна или мироопазваща мисия или мисия за управление на кризи да разположи 60-хилядна част за 60 дни и да издържа такава част за срок от една година. През 2003 г. Европейският съвет одобри Европейската стратегия за сигурност, в която са определени най-големите заплахи за сигурността на ЕС и подходящите стратегии за превенция на тези заплахи. Всяка бъдеща концепция за външната политика, отбраната и сигурността на ЕС трябва да отчита различния статут на всяка държава-членка (дали е неутрална, дали е член на НАТО, и т.н.) и нейните задължения, вкл. и като член на други международни организации като НАТО.
ЕС няма собствен глас в международните организации с изключение на СТО, защото страните членки предпочетоха да запазят своето индивидуално право на глас в организации като МВФ и ООН. Като резултат другите световни сили, напр. САЩ имат по-голяма тежест в международните отношения, отколкото ЕС.
ЕС е особено важен играч в международната търговия и развитие. С инвестиции от около 45 млрд. евро през 2005 г., повече от половината от световните помощи за развитие, Съюзът и неговите членки са най-големият донор. През 2005 г. от бюджета на ЕС бяха отпуснати помощи за развитие в размер на 5 млрд. евро, а Европейският фонд за развитие задели 2.4 млрд. евро. Основната дългосрочна цел на ЕС при отпускане на помощи за развитие е изкореняване на бедността чрез устойчиво развитие и постигане на Целите на хилядолетието. Въпреки това, европейската политика за развитие е обект на критики заради лошата координация на политиките на отделните държави-членки. Повечето от тях не се стремят да постигнат заложените в Целите на хилядолетието помощи в размер на 0.7% от брутните им национални приходи. ЕС често е обвиняван, че при осъществяването на общата пазарна или селскостопанска политика, противоречи на собствената си политика за развитие.
Единствената международна организация, в която ЕС е представен, е СТО, защото Съюзът има право да сключва търговски договори от името на страните членки. ЕС договаря и двустранни търговски споразумения с държави и регионални организации на държави. ЕС е най-важният търговски партньор за много развиващи се страни. В резултат на това той упражнява голямо влияние върху световната търговия. В процеса на преговори за сключване на партньорски споразумения, ЕС трябва да положи усилия да помогне на най-бедните африкански, карибски и тихоокеански държави да напреднат в развитието си. Търговската политика на ЕС е важен инструмент за реализиране на европейската визия за развитие както на самия ЕС, така и на света.
Основна цел на европейската политика за развитие трябва да бъде гарантиране на достоен труд на жените и мъжете по света. ЕС подкрепя включването на достойния труд като приоритет във външната и търговската политика на Съюза и политиката за развитие. Необходимо е обаче да се разработи цялостна стратегия как да се постигне това.
Друг важен аспект от външните отношения на ЕС е развитието на отношенията на Съюза с неговите съседи. ЕС води преговори за присъединяване с Хърватска, Бивша югославска република Македония и Турция. Чрез европейската политика за съседство ЕС се стреми да избегне нови разделителни линии между разширяващия се ЕС и неговите съседи на изток и страните в Източното и Южното Средиземноморие. Тази политика предлага едно привилегировано партньорство на съседите на ЕС, което да се гради на база общи ценности – включително демокрация, закрила правата на човека, върховенство на закона, добро управление, пазарна икономика и устойчиво развитие. Европейската политика за съседство се разпростира върху непосредствените съседи на ЕС – Алжир, Армения, Беларус, Грузия, Египет, Израел, Йордания, Ливан, Либия, Мароко, Молдова, Палестинската автономна власт, Тунис и Украйна. Въпреки че ЕС граничи с Русия, отношенията ЕС-Русия се развиват в рамките на стратегическо партньорство.
3. Нашите идеи
ПЕС смята, че ЕС не използва целия си потенциал за влияние върху световните предизвикателства и световното управление. Нашите основни идеи са:
В европейският бюджет за периода 2007 – 2013 г. ресурсите, заделени за програмите за развитие трябва да бъдат насочени към справедливо развитие, като се отпуснат повече ресурси за бедните страни с ниски доходи;
ЕС трябва да работи по-упорито, за да окаже влияние върху политиките на развитие на ООН, Световната банка, МВФ и СТО, да подпомогне участието на по-бедните страни в тези организации и да направи работата в тези организации по-прозрачна;
Парламентите, в това число националните парламенти, Европейският парламент, Съвместната парламентарна асамблея АКТБ – ЕС, Евросредиземноморската и Евролатиноамериканската парламентарна асамблея трябва да участват по-активно в процеса на вземане на решение, за да се повиши отчетността;
Демократичното управление е ключът към постигане на Целите на хилядолетието на ООН, затова трябва да се стремим към една европейска политика на развитие, която да отчита нуждата от тясно сътрудничество с националните и местните власти в развиващите се страни и страните в преход. Политика, която да предостави на местните правителства средствата за изпълнение на държавническите им задължения, но едновременно с това европейските правителства да предоставят на развиващите се страни своята помощ и управленски опит;
Кръгът на участниците в политиките на развитие трябва да бъде разширен – да се позволи на гражданските партньори, в това число НПО, женски и младежки организации, профсъюзи, бизнес- сдружения и академични общности да дадат своя принос към тази политика;
ЕС трябва да даде своя принос към реформата на ООН. Съветът за сигурност трябва да отразява по-добре настоящия баланс на силите в международните отношения. Необходимо е създаване на Съвет за човешко развитие, който да следи за изпълнение на Целите на хилядолетието и да осигури институционална връзка между СТО, ООН, МОТ, ПРООН, ЮНЕСКО, СЗО и Програмата на ООН за околната среда и Секретариата на Международните многостранни договори за околната среда;
Във всяка своя политика ЕС трябва да преследва като висша цел налагането на достойни условия на труд;
Трябва да бъдат намерени нови начини за финансиране на политиките на развитие. Алтернативните методи на финансиране да допълнят настоящите източници, например може да бъде наложен европейски данък върху издаване на самолетни билети, а след това може да се наложи и международен данък върху керосина, приходите от която да се използват за финансиране на програмите за развитие;
Дълговете на най-бедните страни трябва да бъдат опростени. ЕС трябва да подкрепя опрощаването на тези дългове, като обвърже опрощаването с международните изисквания за намаляване на бедността;
Необходимо е стимулиране на обмена между военните училища във всички европейски държави, както и насърчаване на преките контакти между военните (чрез участие в съвместни учения и операции);
Да бъдат подобрени гражданските и военните възможности на ЕС за справяне с кризи и предотвратяване на конфликти;
В двустранните и многостранните си отношения ЕС трябва да преследва и да изисква зачитане на човешките права;
ЕС трябва да поеме водеща роля за по-нататъшно развитие на международното право и на международноправни инструменти, които да повишат прозрачността и отчетността в международните отношения и да утвърдят международните съдилища и трибунали.
4. Въпроси към вас
1. Как може ЕС да стимулира ефективни действия на международната общност за подпомагане на развитието и укрепването на световната сигурност?
2. Каква реформа на ООН трябва да предложи ЕС?
3. Как може ЕС да работи за уеднаквяване на позициите по въпросите на сигурността и отбраната?
4. Какво е нужно, за да работят ефективно ЕС и НАТО?
5. Какви действия трябва да бъдат предприети, за бъдат подобрени трансатлантическите отношения в областта на сигурността и отбраната?
6. Как може ЕС да подобри отношенията си с други регионални организации?
7. Как може ЕС да стимулира по-тясно сътрудничество между СТО и МОТ? Какви действия може да предприеме ЕС в рамките на дейността си в различни международни организации, за да наложи достойните условия на труд и минималните стандарти на условия на труд, утвърдени от МОТ?
8. Какви действия трябва да предприеме ЕС, за да постигне Целите на хилядолетието?
9. Каква да бъде външнотърговската политика на ЕС?
10. Какви политики и споразумения трябва да подкрепи ЕС, за да бъде прекратено подклаждането на войни за природни богатства?
11. Каква трябва да бъде политиката на развитие на ЕС, за да насърчава развиващите се страни да се справят с предизвикателствата, включително борба с изменението на климата и защита на околната среда?
12. Как можем да постигнем сигурност на енергийните доставки и да се справим с високите цени на енергийните източници в развиващите се страни?
Документи по темата
“Европа и новият световен ред: да изградим мост над пропастите в света”, Доклад за Партията на европейските социалисти на Пол Нируп Расмусен
http://www.pes.org/downloads/Europe_and_new_world_order_Rasmussen_28_05_2003.pdf
“Европа 2004: Да променим бъдещето”, Политическа декларация на Групата на високо равнище на ПЕС за глобализацията, февруари 2004 г.
http://www.pes.org/downloads/Europe_2004_Changing_the_Future.pdf
Достоен труд
http://www.pes.org/content/view/483/111
Споразумения за икономическо партньорство
http://www.pes.org/content/view/945/112
СТО
http://www.pes.org/downloads/PES_statement_on_WTO_EN%20.pdf
Европейска политика за развитие
http://www.pes.org/content/view/297/112
Дългове
http://www.pes.org/content/view/206
Неразпространение на ядрените оръжия
http://www.pes.org/downloads/Nuclear_Non-proliferation_Strategy.pdf
