КРАТЪК ОБЗОР НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ КОАЛИЦИИ В ИЗБОРИТЕ ЗА НАРОДНО СЪБРАНИЕ СЛЕД 1991 Г.

0
228

Борислав Ангелов е роден на 24 октомври 1975 г. През 2001 г. се дипломира като магистър по политология в СУ ”Св. Климент Охридски” със специализация „Външна политика и национална сигурност”, през 2003 г. завършва второ висше „Публична администрация” отново в СУ. В момента е докторант по политология в същия университет. Темата на неговата дисертация е „Предизборните и управленски парламентарни коалиции в България (1997-2005)”. Старши експерт в Комисията по гражданско общество и медии на Народното събрание.
В края на 1989 г. страните от Източна Европа поемат по пътя на промените и една от тях е България. Страната ни тръгва към изграждане на демократична политическа система. Преходът у нас започва при наличие на две политически партии на Българската комунистическа партия (БКП) и Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Връзката със съществуващите партии отпреди 1934 г. е твърде далечна. През периода 1944–1948 г. възстановяват своето съществуване политическите партии предимно в лявата част на политическия спектър. След събитията от 10 ноември 1989 г. постепенно започват да се появяват нови политически формации на политическата сцена, възстановяват се стари. В София на 7 декември 1989 г. се създава опозиционната коалиция Съюз на демократичните сили (СДС), чийто състав за кратко време достига шестнадесет политически организации. От януари до май 1990 г. се провеждат заседанията на Националната кръгла маса. Дискутираните теми на нея са: политическата система, разделението на властите и новият избирателен закон. На януарската си сесия Народното събрание отменя чл.1, ал.1 и ал.2 от конституцията, съгласно които: „Народна република България е социалистическа държава” и „Ръководна сила в обществото и държавата е БКП.”

В началото на 1990 г. БКП поема по пътя на реформирането си в партия на демократичния социализъм. На 3 април същата година, след проведен общопартиен референдум, тя се преименува на Българска социалистическа партия (БСП).

На базата на подписаното с консенсус между основните политически сили Споразумение на Кръглата маса, съществуващото Народното събрание през този период освен промени в конституцията от 1971 г. приема Закона за политическите партии и Закона за избиране на Велико Народно събрание, с което се утвърждават принципите на демократичната политическа система.

Изборите за ВНС се произвеждат в два тура на 10 и 17 юни 1990 г. по смесена избирателна система: двеста народни представители се избират по мажоритарния принцип в едномандатни избирателни райони и двеста по пропорционален принцип в многомандатни териториални райони с партийни листи. За пропорционалния избор е въведен национален избирателен праг от 4%, а чрез метода на Д’Ондт се изчисляват резултатите. Гласуването се извършва с цветни бюлетини. За БСП – с червен цвят, за СДС – със син, за БЗНС – с оранжев, за Либерална партия – Перник – със зелен и т.н. На проведените избори най-много депутатски мандати получава БСП – 211 (114 от едномандатните и 97 от многомандатните), на второ място след нея е СДС със 144 (69 на 75), ДПС е трето с 23 (11 на 12), четвърти е БЗНС с 16 (0 на 16). В състава на VІІ ВНС влизат още 6 народни представители, избрани по мажоритарната система. ВНС е едновременно законодателен и учредителен орган. Основната му цел е да се разработи и приеме нова действаща конституция.

На 12 юли 1991 г. VІІ ВНС приема Конституцията на Република България, с която се приема парламентарна форма на управление. Две различни по своята същност избирателни системи водят до съществена разлика в политическия живот на една страна и последващите ги политически промени. В повечето случаи изборите за законодателен орган се осъществяват от пропорционална избирателна система, за която се смята, че гарантира по-добро представителство на различни политически сили, дава възможност за участие във властта на по-малки партии и коалиции. Възприетата у нас пропорционална избирателна система с 4% предизборен праг по подобие на редица малки европейски страни – Белгия, Дания, Холандия, води до формиране на парламенти без ясни мнозинства, което предопределя създаване на предизборни и следизборни парламентарни коалиции.

За формиране на предизборните парламентарни коалиции и политическата система, както и за политическия живот в България след 1991 г., огромно влияние оказват и политическите процеси, които протичат в страната в периода 1989 – 1991 г. На 1 август 1990 г. във ВНС след дълги дебати и неуспешни гласувания е избран за президент Желю Желев, а Атанас Семерджиев – за вицепрезидент. В края на септември същата година е съставено правителство с министър-председател Андрей Луканов, който не успява да привлече СДС като коалиционен партньор. Три месеца по-късно Андрей Луканов е принуден да подаде оставка. На 19 декември 1990 г. е избрано коалиционно правителство начело с Димитър Попов, в което СДС има трима министри, БСП – шест, БЗНС – един, и трима независими. В СДС не са единни по отношение на участието си в коалиционното правителство, очертават се две крила на либерали и радикали. Същественото разцепление в коалицията СДС настъпва през пролетта на 1991 г. по повод на внесения във ВНС проект за нова конституция. В знак на несъгласие 39 депутати от СДС напускат парламента. Милан Дренчев, Петър Дертлиев, Петко Симеонов и Александър Каракачанов са обявени за ренегати и изменници. Националният координационен съвет на СДС приема стратегия за превръщане на СДС от коалиция в национално движение. Оформят се СДС–движение, и СДС–център. На 12 юли 1991 г. конституцията на страната е приета от ВНС и подписана от 309 депутати. Депутатите на СДС–движение и част от депутатите на ДПС не подписват новата конституция.

И в процеса на регистрация на предстоящите избори за 36-ото НС СДС се регистрира с четири самостоятелни листи: СДС – движение, това са радикалите във ВНС; а от СДС – център се обособяват: СДС – либерали; СДС – център, и БЗНС „Никола Петков”.

Обзор на политическите коалиции в изборите през 1991 г.

На 13 октомври 1991 г. в Република България се провеждат избори за 36-ото Народно събрание при условията на политически плурализъм и демократизиране във всички области на обществения живот. Едновременно с тях са насрочени и избори за местни органи на самоуправление. Нормативната им основа е предимно уредена с приетия на 20 август 1991 г. Закон за избиране на народни представители, общински съветници и кметове (ЗИНСПОСК, ДВ, бр.69/1991 г., изм. и доп. ДВ, бр. 70 и 78/1991 г.) и от Закона за политическите партии (ЗПП). Избирателният закон предвижда изборите за народни представители да се провеждат по пропорционален принцип с твърди изборни листи на партии, независими кандидати, коалиции от партии и коалиции на партии с независими кандидати, съставени по избирателни райони. Избирателят гласува за цялата листа, без право на предпочитание към отделни кандидати в нея. При разпределяне на мандатите участват само партиите и коалициите, получили най-малко 4% от всички действителни гласове, подадени в цялата страна при изборите за народни представители. Многомандатните избирателни райони в сравнение с изборите за ВНС са нараснали с три и вече са 31. Народните представители от 400 са 240. Изборните резултати се изчисляват по метода на Д’Ондт. Предизборните коалиции излизат с общи листи в отделните избирателни райони. В този случай участващите в тях партии и независими кандидати не могат да излизат със самостоятелна листа. Партия или независим кандидат могат да участват само в една коалиция. Организации и коалиции, които не са регистрирани като партии, не могат да участват в предизборни коалиции и да издигат свои кандидати за народни представители. Всеки кандидат за народен представител може да бъде регистриран само от една партия или коалиция. При регистрацията си в Централната избирателна комисия (ЦИК), когато партиите участват в коалиция, е необходимо да представят препис от съдебното решение за всяка от тях, решение за образуването си, подписано от ръководствата на съответните партии, образец от подписите на лицата, които ги представляват и образец от печата на коалицията, ако има такъв. Всички промени в състава на коалициите, настъпили след регистрацията им в ЦИК, се регистрират само след представяне на решение на промените, което трябва да отговаря на условията за образуване на коалицията. При присъединяване на нова партия е необходимо представяне на препис от съдебно решение за регистрацията. Предвидено е равнопоставеност на застъпниците на кандидатските листи, независимо от тяхната големина или от броя на участниците на партиите в коалициите. Партиите и коалициите имат право да запазват цвета на бюлетината, с която са участвали в изборите за ВНС.

В изборите за народни представители, общински съветници и кметове през 1991 г. с решение на Централната избирателна комисия се регистрират за участие 38 партии и коалиции и 19 независими кандидати. Предизборните коалиции, регистрирани в ЦИК, са седем: Български национален съюз „Нова демокрация”; За Търновска конституция „Свобода”; Съюз на демократичните сили; Съюз на демократичните сили – либерали; Съюз на демократичните сили – център, и Предизборен съюз – БСП. Специфичен е случаят с БЗНС (единен) и Политически клуб „Конституционен форум”, с лидери Ценко Барев и проф. Николай Генчев. И двете формации се регистрират за самостоятелно участие в изборите. Впоследствие между тях е сключено коалиционно обединение, но коалицията не е регистрирана в ЦИК. ПК „Конституционен форум” не регистрира листи в страната, а нейните представители присъстват в листите на БЗНС (е).

В 36-ото Обикновено народно събрание влизат три политически сили: коалицията СДС, Предизборен съюз – БСП и ДПС. СДС е първа политическа сила с преднина от 1,22% пред основния си опонент Предизборния съюз на БСП. За СДС са гласували 1 903 567, или 34,36%, в парламента се представя от 110 депутати. Политическото споразумение в рамките на коалицията СДС от 10 септември е от деветнадесет партии и организации. Съгласно изискванията на ЗИНСПОСК и ЗПП в ЦИК тя е регистрирана в състав от седем формации: Алтернативна социаллиберална партия, Движение „Гражданска инициатива”, Демократическа партия; Нова социалдемократическа партия; Обединен демократичен център, Радикалдемократическа партия и Християндемократичен фронт. Останалите формации, които участват в политическото споразумение със СДС, са: Български демократичен форум; Българска социалдемократическа партия (с председател Иван Куртев); Национално движение „Екогласност” (с председател Едвин Сугарев), създадено през лятото на 1991 г. след разцепление в Независимо сдружение „Екогласност”; Независимо дружество за защита правата на човека; Републиканска партия; Съюз на безпартийните; Съюз на репресираните; Съюз „Рома”; Съюз на свободните демократи; Федерация на клубовете за демокрация (с председател Йордан Василев); Федерация на независимите студентски дружества; Християнски съюз „Спасение”. Коалицията, както и през 1990 г. запазва синия цвят на бюлетината си.

Практиката на регистриране на съставите на коалициите в ЦИК е да бъдат от едни политически партии, а в действителност е от повече формации, което се дължи или на това, че не отговаря на изискванията на ЗПП, или от по-късното присъединяване към коалицията, когато вече са минали законовите срокове за промени в състава на коалициите пред ЦИК.

С решение на ЦИК № 24 от 9 септември 1991 г. е регистрирана коалицията между Българската социалистическа партия, Българската либерална партия, Отечествената партия на труда, Християнското женско движение, Християнрепубликанската партия, Народнолибералната партия „Стефан Стамболов”, Социалистическия младежки съюз, Федерацията на българската социалистическа младеж и Съюз на демократичните партии и движения „ЕРА-3” с името Предизборен съюз на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, НЛП „Ст. Стамболов”, СМС, ФБСМ, СДПД „ЕРА-3”. Цветът на бюлетината е червен (какъвто е била и през 1990 г.). В изборите за ВНС се регистрират за самостоятелно участиет- ОПТ, ХРП, НЛП „Ст. Стамболов” и СДПД „ЕРА-3”, които не успяват да влезнат в неговия състав. В Политическото споразумение и Политическото възвание за мирна и демократична България е отразено, че партиите от предизборния съюз запазват политическата си самостоятелност и идеологически различия. Обединени са в името на определени общи цели: запазване на мира в страната; защита на демокрацията; спиране обедняването на хората, даване шанс на младите; съхраняване на българския дух и култура; гарантиране личната сигурност, реда и спокойствието; защита на националната сигурност в страната. Предизборен съюз – БСП получава 1 836 050 гласа, или 33,14%, в парламента е представена от 106 депутати, които се обединяват в Парламентарен съюз за социална демокрация.

Извън парламента остават пет коалиции, от тях три са над 1%. Коалицията СДС – център получава 177 295 гласа, или 3,20%. Създадената през септември коалиция е регистрирана в ЦИК в състав от четири политически организации: Алтернативно социалистическо обединение – независими; Българска социалдемократическа партия, Демократическа партия – Пловдив, и Политически клуб „Екогласност”. Лидери на коалицията са Манол Манолов, Недялко Йорданов, Петър Дертлиев, Венцеслав Бъчваров и Борис Колев. Една седмица преди крайния срок за регистриране на партиите и коалициите за участие в изборите се очаква, че БЗНС „Никола Петков” ще остане част от СДС – център, но те участват самостоятелно и остават на четвърто място с 3,44%.

Непосредствено след СДС–център със 155 902 гласа, или 2,81% е коалицията СДС–либерали. В регистрацията й участват три политически формации: Демократическа партия – Консервативен сговор; Зелена партия и Федерация на клубовете за демокрация. Техни лидери са Стефан Стоянов, Александър Каракачанов и Петко Симеонов. Коалицията е създадена на 18 юли 1991 г., когато излиза с Обръщение на СДС–либерали към българския народ. Кампанията им е изградена върху либералните ценности на демокрацията.

На 13 юли 1991 г. е създадена Конфедерация „Царство България” от независимите дружества, клубове и съюзи: дружество „Просветление” – София; клуб „Св. Йоан Рилски” – София; комитет „Трето българско царство”; русенски съюз „Царство България”; Конституционен съюз – Пловдив; съюз „Симеон Велики” – Ловеч; съюз „Надежда” – Добрич; Движение „Корона” – Габрово, и Комитет за възстановяване на парламентарната монархия в България – Щутгарт. Ръководството на конфедерацията се осъществява чрез конфедеративен съвет, съставен от председателите на отделните организации с равнопоставени правомощия. Целта й е възстановяване на Търновската конституция и легитимните права на държавен глава в лицето на Симеон ІІ; превръщане на страната в стабилна демократична и правова държава с постоянно повишаващ се стандарт на населението на базата на пазарната икономика, модерно селско стопанство и интегриране към европейската икономическа система. Монархическата коалиция получава 100 883 гласа, или 1,82%.

За участие в изборите през 1991 г. е регистрирана Коалиция за Търновска конституция „Свобода” в състав от шест партии: Българска народна партия, Българска демократическа партия за европейска федерация, Консервативна партия, Либерално-демократическа партия, Обединен земеделски съюз и Партия на свободата и прогреса. Това е втората монархическа коалиция, която съумява да събере 39 719 гласа, или 0,72%.

Коалицията, която постига най-нисък резултат през 1991 г. е Български национален съюз „Нова демокрация”. Тя е съставена от две формации: Български национален съюз „Нова демокрация” и Българската отечествена партия. За нея гласуват 17 262 души, или 0,31%.

През ноември 1991 г. СДС съставя самостоятелно правителство с министър-председател Филип Димитров, подкрепено от ДПС. В края на октомври 1992 г. поради задълбочени противоречия между СДС и ДПС и разслоенията в самата коалиция СДС, Филип Димитров иска вот на доверие в НС, който не е подкрепен. В края на годината е съставено ново правителство с мандата на ДПС, начело с проф. Любен Беров. То е подкрепено от БСП, ДПС и новосформираната парламентарна група от напуснали СДС депутати. В СДС настъпват процеси на отлюспване, замразяване и напускане на коалицията. От редиците на БСП се формира политическата формация Гражданско обединение на републиката. Правителството на Л. Беров продължава своето съществуване до септември 1994 г., когато е приета неговата оставка от НС. На 17 октомври поради невъзможността от сформиране на кабинет в рамките на 36-ото НС, то е разпуснато с Указ 209 и се насрочват предсрочни парламентарни избори за 37-о НС за 18 декември 1994 г.

Обзор на политическите коалиции в изборите през 1994 г.

В изборите за 37-о НС на 18 декември 1994 г. участват повече представители в сравнение с 1991 г. В ЦИК са регистрирани 11 коалиции, 37 самостоятелни партии и 8 независими кандидати. За участие в изборите се регистрира и партия „Либерален конгрес”, но с решение на Върховния съд не е допусната да участва. Политическите коалиции и съюзи са: Коалиция Българска социалистическа партия – Български земеделски народен съюз „Александър Стамболийски” – Политически клуб „Екогласност”; Коалиция „Федерация Царство България”; Конфедерация „Български земеделски народен съюз” – Национален блок „Търновска конституция”; Народен съюз – Български земеделски народен съюз и Демократическата партия; Национално движение за коронована демокрация „Царство България”; Обединение социализъм; Патриотичен съюз; Политически съюз Демократична алтернатива на републиката; Съюз на демократичните сили; Съюз на монархическите сили „Царство България” и Съюз „Нов избор”.

На проведените предсрочни парламентарни избори 4-процентовата бариера прескачат пет формации, три коалиции и две самостоятелни партии: Коалиция – БСП, БЗНС „Ал. Стамболийски” и ПК „Екогласност”; СДС; Народен съюз; ДПС и БББ.

Коалицията, която печели изборите с 2 262 943 гласа, или 43,5%, получава 125 места. Тя е учредена на 2 ноември 1994 г. в София, когато е подписано Политическото споразумение за създаване на предизборната коалиция БСП – БЗНС „Ал.Стамболийски” – ПК „Екогласност” от лидерите на трите организации: Жан Виденов, Светослав Шиваров и Петър Слабаков. Нито един от коалиционните партньори на БСП от 1991 г. не е в състава на новата предизборна коалиция. ПК „Екогласност” е част от СДС до лятото на 1991 г., когато е изключен от нейния състав, през 1991 г. е в състава на предизборната коалиция СДС – център. БЗНС „Ал. Стамболийски” е създаден през ноември 1993 г. от земеделски дейци, несъгласни с решенията на възстановителния конгрес на БЗНС от 1992 г. Цветът на бюлетината й е червен. Целта на коалицията е осъществяване на обща предизборна и парламентарна дейност, на демократичен преход към пазарно стопанство в условията на парламентарно управление и конституционализъм, на защита на националните интереси на България и на чувството на отговорност пред своите избиратели.

Споразумението предвижда общо участие с единна листа. Всяка партия се представя със собствена платформа. Действието на споразумението продължава до прекратяване на пълномощията на 37-ото Народно събрание. В състава на Народното събрание депутатите се обединяват в Парламентарна група на Демократичната левица.

Статутът на Съюза на демократичните сили го определя като национално движение на партии, организации и граждани, чиято организационна същност е договорно оформена политическа коалиция. На 6 септември 1994 г. в София е подписано поредното Споразумение на СДС, което замества това от септември 1991 г. Обединителната идея на СДС е реалната декомунизация на обществото. Конкретните задачи, свързани с реализиране на тази идея, се формулират в предизборните му споразумения. В ЦИК коалицията СДС е регистрирана в състав от единадесет организации. По азбучен ред са: Български земеделски народен съюз – „Никола Петков” в СДС, създаден се след неуспеха на изборите през 1991 г. на БЗНС „Никола Петков”; Български демократичен форум; Демократическа партия – 1896, учредена на 10 септември 1991 г.; Национално движение „Екогласност”; Консервативна и екологична партия, създадена през март 1992 г.; Национален клуб за демокрация; Нова социалдемократическа партия; Обединен християндемократически център; Радикалдемократическата партия в България; Републиканска партия и Социалдемократическа партия, създадена от бивши членове на БСДП през март 1992 г. във Варна. Освен тях има и петнадесет партии, организации и съюзи, който имат сключено споразумение със СДС – Българска национална демократическа партия; Вътрешна македонска революционна организация – Съюз на македонските дружества; Движение „Гражданска инициатива” – СДС; Монархически клуб „Св. Иван Рилски”; Независимо дружество за защита на правата на човека; Общобългарски съюз „Истина”; Съюз „Антикомунизъм за демокрация”; Съюз на безпартийните; Съюз на възпитаниците на военните на Негово Величество училища; Съюз на репресираните след 9 септември 1944 г.; Федерация на независимите студентски дружества; Християн-аграрна партия; Християндемократически съюз; Християнски съюз „Спасение” и Школа на запасни офицери легия „Цар Симеон”. Коалицията се явява със син цвят на бюлетината и за нея гласуват 1 260 374 души, или 24,23% и има 69 депутати.

На изборите през 1994 г. трета политическа сила е предизборната коалиция Народен съюз – БЗНС, ДП, за която гласуват 338 478 души, или 6,51%. На 12 октомври в София е подписано Предизборното споразумение за създаване на предизборна коалиция Народен съюз – Български земеделски народен съюз, Демократическа партия от техните лидери Анастасия Мозер и Стефан Савов. В началото на ноември към коалицията се присъединяват Партията на демократическия център, обединение на бивши членове на ОХДЦ, които не са съгласни с подписаното ново споразумение с НКС на СДС; Християндемократическият съюз (извън СДС); Съюз на репресираните след 9 септември 1944 година и отделни представители на Радикалдемократическата партия. По подобие на ПДЦ заради несъгласие с подписаното от Иван Станчев споразумение на Съюза на репресираните със СДС, една част напуска начело с Иван Неврокопски и търсят партньорство с Народен съюз – БЗНС, ДП. ДП в изборите през юни 1990 г. и през октомври 1991 г. е в състава на коалицията СДС. На 27 юли 1991 г. представители на различни земеделски формации създават БЗНС – единен, но земеделското движение остава разединено. На 7-8 ноември 1992 г. в София е проведен извънреден възстановителен конгрес, който обявява създаването на БЗНС. За главен секретар е избрана Анастасия Димитрова – Мозер. Коалицията Народен съюз – БЗНС, ДП участва на изборите с оранжева бюлетина.

Под 4-процентовата бариера остават 9 предизборни коалиции. От тях четири получават повече от 1%. Вследствие на подписаното на 26 септември 1994 г. в София Политическо споразумение за коалиция между: Българска социалдемократическа партия, Гражданско обединение за републиката, Алтернативна социаллиберална партия и Зелена партия в България се учредява Политически съюз Демократична алтернатива на републиката. Коалицията обявява, че ще се бори срещу двупартийния монопол в страната. Защитава пропорционалната избирателна система с национални листи и без процентова бариера. Ръководството на коалицията се осъществява от лидерите на отделните партии. За пръв председател (на ротационен принцип) е избран д-р Петър Дертлиев.

АСП в изборите за 36-ото НС участват в състава на коалицията на СДС заради несъгласие с водената политика са изключени от синята централа. БСДП и Зелената партия през 1990 г. бяха част от коалицията СДС, но през 1991 г. БСДП участва в коалицията СДС – център, а Зелената партия тогава е в състава на коалицията СДС – либерали. ГОР е създадена през пролетта на 1993 г., а като политическа партия е регистрирана през февруари 1994 г. Съставена е предимно от представители и симпатизанти на социалистическата партия, основата е от кръга „Демос”. Председателят на ГОР Александър Томов е бивш зам.-председател на ВС на БСП. Коалицията ДАР печели 197 057 гласа, или 3,79%. Въпреки че са обявени намерения за дългосрочно партньорство, коалицията в този си формат не просъществува дълго.

На 28 юли 1994 г. в София е създаден Съюзът „Нов избор” от Центъра за нова политика и Сбор за демокрация. На изборите за нея гласуват 77 641 души, или 1,49%. Според подписания договор двете формации обединяват усилията си за: многопартийна система, основаваща се на конкуренция, а не на конфронтация; президентска институция, която да бъде действен гарант на демокрацията; смесена избирателна система със силен мажоритарен елемент. Съпредседатели на „Нов избор” са лидерите на двете формации Димитър Луджев (ЦНП) и Иван Пушкаров (СД).

Непосредствено след Съюз „Нов избор” се нарежда коалицията Патриотичен съюз със 74 350 гласа, или 1,43%. Патриотичният съюз е съставен от шест политически организации: Отечествена партия на труда, партия „Нова България”, Българска партия Либерали (БПЛ), Съюз за отечеството (председател е Гиньо Ганев), Демократичен съюз на жените в България и Движение за национално оцеляване „Воля за България”, които подписват на 7 октомври 1994 г. в София Декларация за патриотично единодействие и сътрудничество. На 19 октомври 1994 г. към коалицията се присъединяват Християндемократическата партия в България и Съюзът „Демократична България”, а в началото на ноември се включва и Националната партия на труда, частните собственици, производителите и творците. Основната цел на Патриотичен съюз е отстояване на националната кауза не само в предизборната обстановка, но и в бъдещата им политическа дейност, независимо от идейните им различия. Ръководството на предизборната коалиция се осъществява от равнопоставен Съвет на председателите на коалираните партии. Председател на Предизборния щаб на ПС е Петко Симеонов. БПЛ е създадена през декември 1992 г. след обединението на Партия Либерали и Партия Национална демокрация. Тя е наследник на Федерацията на клубовете за демокрация (ФКД), която през 1990 г. е в коалицията СДС, а през 1991 г. е част от коалицията СДС – либерали. През 1991 г. ОПТ участва в Предизборния съюз на БСП, преди това в изборите за ВНС се явява самостоятелно. На 5 ноември 1994 г. между Патриотичния съюз и БСП се сключва Споразумение за координация и взаимодействие в периода до изборите.

Последната предизборна коалиция, която преминава 1%, е коалиция „Федерация Царство България”. За нея гласуват 73 205 души, или 1,41%. Формацията води началото си от Комитета „Трето българско царство”, основан от Христо Куртев, който е част от предизборната коалиция през 1991 г. Конфедерация „Царство България”. Предизборната коалиция се обявява за конституционна монархия, възстановяване на Търновската конституция и начело на държавата да застане Симеон ІІ. Коалицията включва 16 организации от регионален мащаб. Повечето от тях са регистрирани по Закона за лицата с нестопанска цел. В ЦИК са регистрирани само тези политически сили, които имат регистрация по Закона за политическите партии – Българска демократконституционна партия; Демократично движение за конституционна монархия и Федерация „Царство България”.

Най-висок резултат от коалициите, получили под 1% в изборите през 1994 г., е Национално движение за коронована демокрация „Царство България” с 0,78%, или 40 642 гласа. Образувана е между две формации: Русенски съюз „Царство България”, който през 1991 г. е част от Конфедерация „Царство България” и Българска народна партия. След нея с 31 884 гласа, или 0,61% се нарежда Съюзът на монархическите сили „Царство България”, който обединява Естествената монархическа партия, създадена във Велико Търново, Монархическо-консервативен съюз и създадената в Плевен Народна партия. Трите партии от предизборния съюз пледират за възстановяване на конституционна монархия.

На предпоследно място по получени резултати сред коалициите с 0,25%, или 13 176 гласа се нарежда Конфедерация „Български земеделски народен съюз” – Национален блок „Търновска конституция”. Коалицията представлява предизборен съюз на две отделни политически обединения: Конфедерация „Български земеделски народен съюз” и Национален блок „Търновска конституция”.

Конфедерацията БЗНС включва пет земеделски организации: Български земеделски младежки съюз, Български земеделски народен съюз „Врабча 1” (Димитър Гичев), БЗНС „Никола Петков”, БЗНС – оранжев и Обединен земеделски съюз, сключили Политическо споразумение за съвместно участие в парламентарните избори през 1994 г. БЗНС „Никола Петков” в изборите за ВНС участва в коалицията на СДС, заедно с БСДП на 10 април 1991 г. създават СДС-център, но в изборите през същата година участват самостоятелно и не успява да прехвърли 4-процентната бариера.

Партньорът на земеделците в предизборната конфедерация Национален блок „Търновска конституция” е политическото обединение, което е образувано през есента на 1994 г. от три формации: учреденият в Плевен Български национален фронт, Български съюз за европейска федерация и Съюз за Търновска конституция (младежи).

Най-ниският резултат като политическа коалиция на парламентарни избори’94 получава Обединение за социализъм от 0,12%, или 6019 гласа. Обединението за социализъм е съставено от четири политически формации: Българска единна комунистическа партия, Българска работническа партия, Българска селска народна партия и Работническия младежки съюз (със седалище в Сливен), които на 2 ноември 1994 г. в София подписват Политическото споразумение за създаване на предизборната коалиция. Те декларират, че всяка една от тях запазва своята идейно-политическа идентичност, че коалицията е отворена за други леви партии и движения, приемащи предизборната им платформа. Определят себе си като комунисти.

В рамките на 37-ото Народно събрание 1995-1997 г. се създава правителство с министър-председател Жан Виденов, председател на ВС на БСП. Управляващото мнозинство е съставено от предизборната коалиция на социалистите с ПК „Екогласност” и БЗНС „Ал. Стамболийски”. След невъзможността за създаване на второ социалистическо правителство начело с Николай Добрев и в резултат на постигнатото споразумение между парламентарните политически сили при президента Петър Стоянов на 4 февруари 1997 г. са насрочени предсрочни избори, които да се проведат на 19 април същата година. Продължителността на мандата на 37-ото НС от 25 месеца е най-ниската от 1991 г. досега.

Обзор на политическите коалиции в изборите през 1997 г.

За насрочените избори за 38-ото Народно събрание Централната избирателна комисия регистрира 39 партии и коалиции и 10 независими кандидати. Както и на предходните избори, броят на предизборните коалиции е единадесет. По реда на регистрацията им в ЦИК те са: ДАР – Демократична алтернатива на републиката; Либерален форум; Демократическа лига; Обединени демократични сили – СДС, ДП, БЗНС, БСДП; Коалиция „Напред България”; Обединение за царя; Народен патриотичен ляв фронт; Евролевица; Демократична левица – БСП, ПК „Екогласност”; Коронована демокрация; Обединение за национално спасение – БЗНС – „Никола Петков”, Движение за права и свободи, Зелена партия, Партия на демократичния център, Нов избор, Федерация „Царство България”.

В състава на Народното събрание влизат четири коалиции – Обединени демократични сили, Демократична левица, Евролевица, ОНС и една самостоятелна политическа формация – Български бизнес блок.

Политическата формация, която получава най-голям брой гласове от всички участници на проведените на 19 април 1997 г. избори е предизборната партийна коалиция Обединени демократични сили – СДС, ДП, БЗНС, БСДП. Тя получава 2 223 371 гласа, или 52,26% и 137 мандата в парламента. През август 1996 г. във връзка с предстоящите президентски избори е създадена предизборната коалиция Обединени демократични сили, освен СДС и НС, част от нея тогава е и ДПС. В този си състав коалицията съществува до февруари 1997 г. и се ръководи от Политически съвет, когато ДПС не приема предлаганите от СДС условия и напуска коалицията. На 15 февруари 1997 г. коалицията СДС се превръща в политическа партия, а досегашните петнадесет коалиционни партньори получават статута на присъдружни партии.

Първоначално в ЦИК е регистрирана политическа партия Съюз на демократичните сили за участие в изборите за народни представители. Впоследствие на 12 март 1997 г. СДС и Демократическата партия образуват предизборната партийна коалиция „Обединени демократични сили – СДС и ДП”. Регистрирана е в ЦИК на 13 март същата година с решение №93. На 18 март 1997 г. лидерите на четирите формации СДС, ДП, Български земеделски народен съюз и Българска социалдемократическа партия съответно Иван Костов, Стефан Савов, Георги Пинчев и Петър Дертлиев взимат решение към вече регистрираната предизборна коалиция да се присъединят БЗНС и БСДП. На следващия ден ЦИК със свое решение № 130 регистрира политическа коалиция „Обединени демократични сили – СДС, ДП, БЗНС, БСДП” със син цвят на бюлетината. За представители на коалицията са избрани Иван Костов и Екатерина Михайлова. Към коалицията се присъединяват ВМРО и ХАП на Иван Глушков. В Народното събрание от коалицията ОДС се оформят две парламентарни групи, едната е на СДС, а другата е на Народен съюз, съставена от представители на ДП и БЗНС – Народен съюз.

След коалицията ОДС на второ място в изборите се нарежда предизборната коалиция „Демократична левица”. На 5 март ЦИК регистрира с Решение №19 за участие в изборите Българската социалистическа партия с червен цвят на бюлетината. На 14 март 1997 г. ЦИК, основавайки се на подписано решение в предходния ден от ръководствата на БСП, БЗНС „Ал. Стамболийски” и ПК „Екогласност” регистрира за участие в изборите за народни представители на 19 април 1997 г. предизборната коалиция „Демократична левица – БСП, БЗНС „Ал. Стамболийски”, ПК „Екогласност”. За представляващ коалицията е избран председателят на ВС на БСП Георги Първанов. След постъпило писмо от председателя на БЗНС „Ал. Стамболийски” Светослав Шиваров за оттегляне на участието на политическата партия от коалицията „Демократична левица”, на 19 март ЦИК с Решение № 132 регистрира коалицията с името „Демократична левица – БСП, ПК „Екогласност”, с червен цвят на бюлетината. За нея гласуват 939 308 души, или 22,07% и 58 мандата. Впоследствие от останалите в листите на Демократична левица земеделци е създаден БЗС „Александър Стамболийски – 1899” с председател Драгомир Шопов, който е и зам.-председател на Парламентарната група на Демократичната левица.

След като прекратява участието си в коалицията ОДС, ДПС за първи път от 1990 г. насам се явява в избори за парламент в коалиция. Кандидатската листа на политическата коалиция Обединение за национално спасение получава 323 429 гласа, или 7,6% и се класира непосредствено на трето място след ОДС и Демократичната левица. Парламентарната група на ОНС се състои от 19 народни представители. Първоначално в ЦИК се регистрират за самостоятелно участие Зелената партия в България; Партията на демократичния център; БЗНС – „Никола Петков”; Либерален съюз „Нов избор”, който е резултат от сключения договор между ръководствата за образуване на съюз между Сбор за демокрация и Център Нова политика; ДПС и Федерация „Царство България”. На 18 март 1997 г. ЦИК регистрира образуваната политическа коалиция на базата на сключено споразумение между БЗНС – „Никола Петков”, ДПС, ЗПБ, ПДЦ, СД, ЦНП и ФЦБ с името „Обединение за национално спасение – БЗНС – „Никола Петков”, Движение за права и свободи, Зелена партия, Партия на демократичния център, Нов избор, Федерация „Царство България”. Политическата коалиция се явява на изборите с оранжев цвят на бюлетината, с който преди това е успяла да се регистрира Зелената партия. Коалицията обявява, че има либерална и дясноцентристка насоченост и ще подкрепя радикалните реформи. ОНС се представлява от Ахмед Доган. За разлика от ДПС, останалите формации имат участия в различни предизборни парламентарни коалиционни формирования. По-голямата част от партиите в коалицията водят началото си от СДС. През 1991 г. Зелената партия е в коалицията СДС – център, през 1994 г. е в ДАР. През 1994 г. съюз „Нов избор” се явява самостоятелно на изборите. ФЦБ през 1991 г. и 1994 г. е част под една или друга форма в монархическите коалиции с името „Царство България”. БЗНС – „Никола Петков” на предходните избори е част от Конфедерация „БЗНС – Национален блок „Търновска конституция”.

Четвъртата коалиция, която успява да прескочи 4- процентовата бариера, е коалиция Евролевица. Тя е съставена след сключено споразумение между партия Гражданско обединение на републиката (ГОР), регистрирана от ЦИК за участие в изборите на 5 март 1997 г. и независимия кандидат за народен представител Петър Трифонов Стоянов, регистриран от РИК в 7-и избирателен район – Габрово. На 16 март 1997 г. ЦИК, основавайки се на решението от 14 март за образуване на политическата коалиция „Евролевица”, я регистрира за участие в изборите за 38-о Народно събрание. В листите на коалицията присъстват напуснали представители на Обединението за социална демокрация на БСП и отцепилата се от БСДП фракция Движение за социален хуманизъм. За представител на коалицията е избран Александър Томов, лидер на ГОР. На изборите се явява със зелен цвят на бюлетината, с който е регистрирана преди това партия ГОР. Това е първата реална политическа формация в ляво, която освен БСП влиза в съставите на парламентите след 1991 г. ГОР на предходните избори е част от ДАР. За политическата коалиция Евролевица гласуват 234 058 или 5,50% и 14 мандата в 38-ото НС.

В участвалите коалиции в изборите за народни представители през 1997 г. седем не успяват да влезнат в НС. Единствено от тях Коалиция „Обединение за Царя” с гласувалите 46 765 души за нея, или 1,10% успява да постигне резултат над 1%. На 11 март 1997 г. е образувана коалицията „Обединение за царя” след подписано от ръководствата между Съюз на демократичните партии и движения „ЕРА – 3 и Християнрадикална партия споразумение.

Най-висок резултат сред коалициите, които нямат и 1% от гласовете, получава коалиция „Либерален форум” с лидер Желю Желев, бивш председател на СДС и президент на страната в периода 1990-1997 г. Коалицията е образувана на 24 февруари 1997 г. между Либералнодемократичната алтернатива и Младежката радикалдемократическа федерация и тя получава 13 638 гласа, или 0,32%.

След нея се нарежда коалиция „Коронована демокрация” с 11 747 гласа, или 0,28%. На 16 март 1997 г. е подписано споразумение за създаване на политическа коалиция „Коронована демокрация” между партия „Либерален конгрес” и Български национален съюз „Нова демокрация”. На 18 март в ЦИК е постъпило заявление за регистрация на политическа коалиция „Коронована демокрация Царство България” между политическите формации от коалиция „Коронована демокрация” и регистрираната на 17 март за участие в изборите Народна партия. Тя получава отказ заради не представена молба за регистриране на коалицията в съответствие със законовите изисквания.

Първата регистрирана за участие в изборите политическа формация е ДАР – Демократична алтернатива на републиката, която постига 9 664 гласа, или 0,23%. На 3 март 1997 г. е сключено споразумение между Алтернативна социаллиберална партия и Политически клуб „Конституционен форум”, за образуване на партийната коалиция Политически предизборен съюз – Общонационално движение „Демократична алтернатива на републиката” (ДАР). АСП е единствената формация, която е останала от формациите, съставящи съюза през 1994 г.

На 11 март 1997 г. е сключено споразумение между ръководствата на Отечествената партия на труда, Комунистическата партия и политическа партия „Движение за справедливост и хуманизъм” за създаване на политическа коалиция „Народен патриотичен ляв фронт” и получава 6795 гласа, или 0,16%.

С получените на 19 април 1997 г. 5886 гласа, или 0,14% коалиция „Напред България” се нарежда на предпоследно място от регистрираните за участие политически коалиции. Коалицията е образувана с подписано решение от 13 март между ръководствата на партиите: Национално движение „Спорт и бъдеще” и Движение „Напред България”.

На 13 февруари 1997 г. е сключено споразумение за създаване на политическа коалиция „Демократическа лига” между Демократическа партия в България (ДПБ) и Българска лига за защита на правата на човека и гражданина и получава 4386 гласа, или 0,10%. Това е най-ниският резултат от участвалите единадесет политически коалиции в изборите на 19 април 1997 г. за избиране на народни представители.

На 13 март 1997 г. ЦИК със свое решение регистрира за участие в изборите политическа коалиция „Коалиция за възраждане на България”, която е създадена на 4 март същата година след подписано споразумение между ръководствата на Българска националнорадикална партия и Либералнодемократическа партия. На 14 март от БНРП се внася отказ за участие в коалицията. На 16 март 1997 г. ЦИК разглежда отказа и установява, че Коалиция за възраждане на България е от две партии. И след като е оттеглено съгласието на едната партия за участие в коалицията, последната не съществува в политическото пространство. ЦИК анулира решението си за нейната регистрация. БНРП взима участие на изборите, но със самостоятелна регистрация.

38-ото обикновено Народно събрание е първото след промените, което успява да изкара целия си мандат. В рамките на него е съставено правителство на коалицията на Обединените демократични сили с министър-председател Иван Костов, председател на СДС. Парламентарните групи на ОНС и Евролевицата заявяват, че са част от т.нар. реформаторско мнозинство, но в края на 1997 г. и двете формации напускат „реформаторското мнозинство”.

Обзор на политическите коалиции в изборите през 2001 г.

В насрочените избори за народни представители на 17 юни 2001 г. ЦИК регистрира 64 партии и коалиции. От тях 10 се оттеглят към 15 май. В изборите участват и 11 независими кандидати. Политическите коалиции, регистрирани за участие в изборите, са 14, според номера на регистрацията им в ЦИК те са: коалиция „Национално Обединение Цар Киро”; коалиция „Движение за защита на пенсионери, безработни и социално слаби граждани – Фронт на прогресивните сили в България”; коалиция „Национално обединение за Цар Симеон ІІ”; коалиция „Обединени демократични сили – СДС, Народен съюз: БЗНС-НС и ДП, БСДП, Национално ДПС”; коалиция „Гергьовден – ВМРО”; коалиция „Коалиция за България”; коалиция „Национален съюз Отечество и Левица”; коалиция „Обединени земеделски сили (ОЗС) – Национално сдружение – БЗНС и БЗНС „Никола Петков”; коалиция „Българска Евролевица, БЕСДП – обединени социалдемократи, БЗНС”; коалиция „Национално движение Симеон Втори”; коалиция „ДПС (ДПС – Либерален съюз – Евророма)”; коалиция „Обединение за народа” (ОН); коалиция „Симеон ІІ” и коалиция „Коалиция за нов политически морал”.

За първи път след 1991 г. четирипроцентният изборен праг е преминат само от предизборни политически коалиции. Това са: ОДС, Коалиция за България (КБ); НДСВ и ДПС. Най-много гласове получава коалицията „Национално движение Симеон Втори” 1 952 513 гласа, или 42,74% и 120 места в НС. Съставът на коалицията е образуван на 28 април 2001 г. между Партия на българските жени с председател Весела Драганова и Движение за национално възраждане „Оборище” с председател Тошо Пейков. Първоначално в постъпилото на 28 април заявление в ЦИК за регистрация, като представляващ коалицията е посочен Симеон Сакскобургготски. Съгласно Решение № 46 от 30.04.2001 г. на ЦИК коалицията е получила указания, че законът не допуска представляващият коалицията да бъде лице извън състава на ръководствата на коалицията. С предоставяне на представителната власт на трето лице се създава възможност за подмяна на политическата воля на членския състав на партиите, съставящи тази коалиция. Съгласно указанията на ЦИК коалиращите се партии избират като нов представляващ коалицията Весела Драганова. На 2 май 2001 г. коалицията е регистрирана от ЦИК за участие в изборите на 17 юни. Възприема се името на политическата партия, на която Софийският градски съд отказва регистрация, което съдебно решение е потвърдено впоследствие и с решение на Върховния касационен съд.

На 1 юли 2000 г. БЗНС – Народен съюз и Демократическата партия образуват предизборната коалиция Народен съюз за участие в парламентарните избори за 39-ото Народно събрание. През 2001 г. е сключено Коалиционно споразумение – 2001 между Съюза на демократичните сили и коалиция Народен съюз: БЗНС – НС и ДП за участие в изборите през 2001 г. с името Обединени Демократични Сили – СДС, Народен съюз: БЗНС – НС и ДП. Впоследствие към коалицията се присъединяват Българската социалдемократическа партия и Национално движение за права и свободи. Коалицията Обединени демократични сили – СДС, Народен съюз: БЗНС – НС и ДП, БСДП и Национално ДПС е регистрирана на 1 май 2001 от ЦИК за участие в парламентарните избори. Представлява се от председателя на СДС Иван Костов. Цветът на нейната бюлетина е син. На изборите коалицията ОДС получава 830 338 гласа, или 18,18% и 51 депутати.

Трети резултат от 783 372 гласа, или 17,15% и 48 мандата получава Коалиция за България. Първоначално ЦИК регистрира на 22 април 2001 г. за самостоятелно участие БСП с бюлетина в червен цвят. На 29 април същата година е създадена Коалиция за България за участие в изборите за 39-ото НС от партиите: Българска социалистическа партия, Политическо движение „Социалдемократи”, Обединен блок на труда, Български земеделски съюз „Ал. Стамболийски – 1899”, Съюз за Отечеството, Алианс за социаллиберален прогрес, Движение „Напред България”, Комунистическа партия на България, Политически клуб „Тракия” и Гражданско обединение „Рома”. Председателят на ВС на БСП Георги Първанов е избран да представлява Коалиция за България. На 1 май 2001 г. ЦИК регистрира за участие в изборите Коалиция за България с червен цвят на бюлетината. Коалиция за България е създадена на 27 януари 2001 г. от петнадесет формации, но заради изисквания на законодателството в ЦИК тя е регистрирана от 10 организации.

Последната политическа формация, която намира място в състава на 39-ото НС е коалиция ДПС (ДПС – Либерален съюз – Евророма). Първоначално на 2 май ЦИК регистрира за самостоятелно участие на изборите политическо движение „Евророма” и политическа партия „Движение за права и свободи”. Но впоследствие е образувана коалиция между партиите „Движение за права и свободи”, „Либерален съюз” и политическо движение „Евророма”. Представлява се от Ахмед Доган. За нея гласуват 340 395 души, или 7,45%, представена е в парламента от 21 депутати.

На проведените парламентарни избори през 2001 г. само три политически формации успяват да съберат повече от 1% – коалиция „Гергьовден – ВМРО”; коалиция „Симеон ІІ” и коалиция „Национално обединение за Цар Симеон ІІ”. Преди изборите за 36-ото НС ВМРО-СМД излиза с Декларация за неучастие в предизборни коалиции и политически партии. При изборите за 37-ото и 38-ото НС участва в коалиция със СДС и има по двама депутати. В края на март 1999 г. се създава политическа партия „ВМРО – Българско национално движение”. На 4 юли ВМРО-БНД и Движение „Гергьовден” подписват общ документ, в който декларират своята близост като национални и патриотични движения. На 1 май 2001 г. е образувана коалицията между политическите партии Движение „Гергьовден” и ВМРО – Българско национално движение. На същата дата коалиция „Гергьовден – ВМРО” е регистрирана за участие в изборите от ЦИК. С този акт се заличава направената преди това регистрация за самостоятелно участие на ВМРО – Българско национално движение. Движение Гергьовден участва за първи път в избори за народни представители, след като през 1997 г. получава отказ за участие в изборите. За представляваната от Любен Дилов и Красимир Каракачанов коалиция „Гергьовден – ВМРО” гласуват 165 827 души, или 3,63%. Непосредствено след нея по резултат се нарежда Коалиция „Симеон ІІ” със 157 141 гласа, или 3,44%.

Коалиция „Симеон ІІ” е резултат от сключеното споразумение за нейното образуване между партия „Българска Демократ-конституционна партия” и партия „Партия на свободата и прогреса”. Коалицията се представлява от Иван Георгиев Иванов и е регистрирана за участие в изборите на 2 май 2001 г. от ЦИК.

Последната формация, която успява да премине 1% е коалиция „Национално обединение за Цар Симеон ІІ”. За създадената Християнрадикална партия и СДПД „ЕРА-3” гласуват 77 671 души, или 1,70%. През 1997 г. двете политически организации бяха заедно на изборите, тогава коалицията носеше името „Обединение за царя”.

Резултатите, които постигат коалиция „Симеон ІІ” и коалиция „Национално обединение за Цар Симеон ІІ” в известна степен идват и от приликата, която те имат с името на първата политическа сила през 2001 г., коалиция „Национално движение Симеон Втори”, което я лиши от евентуално получаване на мнозинство в Народното събрание.

Седем политически коалиции, регистрирани за участие в изборите, получават резултати под 1%, като Българска евролевица, БЕСДП – обединени социалдемократи, БЗНС получават 44 637 гласа, или 0,98%. Коалицията е сформирана на базата на съществуващата и парламентарно представена в 38-ото НС коалиция „Евролевица”. На 24 април 2001 г. ЦИК регистрира коалиция „Българска евролевица – обединени социалдемократи”, която се състои от партия „Българска евролевица” и партия „Гражданско обединение за републиката”, като цветът на нейната бюлетина е зелен. Към нея се присъединяват Българската единна социалдемократическа партия и Български земеделски народен съюз (БЗНС) с лидер Георги Пинчев и в резултат на сключеното споразумение се образува предизборна коалиция „Българска евролевица, БЕСДП – обединени социалдемократи, БЗНС”. Коалицията запазва зеления цвят на бюлетината и се представлява от Александър Томов.

Не само че в НС влизат само коалиционни формирования, но и за първи път в България от първо до осмо място на изборите се класират само политически коалиции. На 9-о място се нарежда самостоятелно регистрирала се партия за участие в изборите – Съюз България.

Първата регистрирала се политическа коалиция за участие в изборите коалиция „Национално Обединение Цар Киро” получава 27 636 гласа, или 0,60%. Образувана е от споразумение между партия „Свободна България” и Партия за социални и демократични промени.

На 2 май 2001 г. се сключва споразумение за създаване на коалиция „Национален съюз Отечество и Левица” между партия „Зелена партия в България” и Политически клуб „Екогласност”. Тя е регистрирани в ЦИК в същия ден, като представляващи коалицията са лидерите на двете формации Александър Каракачанов и Стефан Гайтанджиев. Зелената партия, която на предходните избори бе част от ОНС, сега се явява в ново коалиционно обединение заедно с ПК „Екогласност”, който в продължение на два избора бе коалиционен партньор на БСП в рамките на Коалиция Демократична левица. Цветът на тяхната бюлетина е оранжев. С регистрацията на коалицията са премахнати техните самостоятелни регистрации от 2 май за ЗПБ и от 27 април за ПК „Екогласност”. За тях гласуват 21851 души, или 0,48%.

Национално сдружение – БЗНС и БЗНС „Никола Петков” сключват предизборно споразумение, с което се създава коалиция „Обединени земеделски сили (ОЗС) – Национално сдружение – БЗНС и БЗНС „Никола Петков”. БЗНС „Никола Петков” напуска официално ОНС още на 8 юни 1998 г. Коалицията получава 15 504 гласа, или 0,34%.

На последно място по брой получени гласове от всички политически коалиции е коалиция „Движение за защита на пенсионери, безработни и социално слаби граждани – Фронт на прогресивните сили в България и получава само 4740 гласа, или 0,10%. Създадена е след споразумение между две партии – Движение за защита на пенсионери, безработни и социално слаби граждани и Фронт на прогресивните сили в България.

В официалния протокол на ЦИК е записано, че в изборите участие за взели още две коалиции, които не получават нито един глас, подобно е и положението с още 18 партии, самостоятелно участващи в изборите. Те са регистрирани в ЦИК, но не са се регистрирали в нито една от районните избирателни комисии със собствена листа, поради което на практика не са взели участие в изборите. Едната от тях е коалиция „Обединение на народа”. Образувана е от политическите партии – Национален демократичен съюз в България и Движение за единение на нацията. Другата коалиция е „Движение за нов морал”, която също се състои от две партии – Българска евродесница и Защита на бедните и малкия бизнес (Движение „Отечество България”).

Сред десетте регистрирали се първоначално формации за участие в изборите, но впоследствие отказали се е и коалицията „Демократична лига”, която взе участие в предходните избори. Коалицията е съставена от две партии – Българска лига за защита на правата на човека и гражданина и Демократическа партия в България.

Заявления за участие в изборите подават още две коалиции, на които им е отказана регистрация. На образуваната от партиите – Гражданско обединение за справедливост и Народна партия – 1894 коалиция ГОДО (Гражданско обединение на Демократични организации) е отказано заради липса на заявление от лицето, представляващо коалицията за регистрация. На коалиция Българска комунистическа партия, състояща се от партиите – Българска комунистическа партия на болшевиките, Българска комунистическа партия (марксисти), Българска работническа партия (комунисти) и Съюз на комунистите в България също е отказано заради липса на документи, представляващи коалицията и нарушение в самото коалиционно споразумение спрямо решение на ЦИК.

И този парламент изкарва пълен четиригодишен мандат. В неговите рамки е съставено коалиционно правителство между НДСВ и ДПС с министър-председател Симеон Сакскобургготски, в началото на 2005 г. правителството става трипартийно между НДСВ, ДПС и Новото време, трите формации образуват т.нар. Либерален алианс. През мандата на 39-ото НС България става пълноправен член на НАТО и навлиза в последната фаза от присъединяването си към ЕС.

Обзор на политическите коалиции в изборите през 2005 г.

За насрочените на 25 юни 2005 г. избори за 40-то Народно събрание ЦИК регистрира за участие 22 политически формации, от тях 8 се явяват като коалиции, а 14 политически партии самостоятелно, регистрирани са и 13 независими кандидати. В състава на 40-то Народното събрание влизат най-голям брой седем политически формации от 1991 г. насам, от тях четири са коалиции. За разлика от предходните четири избора за Народно събрание, където се гласува с цветни бюлетини, през 2005 г. се гласува с една интегрална бюлетина.

Най-много гласове на изборите получава Коалиция за България. За нея са гласуват 1 129 196, или 30,95%, в парламента получава 82 мандата. Съставът, с който Коалиция за България е регистрирана в ЦИК е от осем политически партии: БСП, ПБС, ПД – Социалдемократи, ДСХ, П. „Рома”, КПБ, БЗНС – „Ал. Стамболийски” и ЗПБ. Коалиционното споразумение е подписано от лидерите на партиите в коалицията Сергей Станишев, Георги Атанасов, Николай Камов, Александър Радославов, Тома Томов, Александър Паунов, Спас Янчев Панчев, Александър Панайотов. За председател и представител на коалицията е избран председателят на ВС на БСП Сергей Станишев. Коалиция за България за разлика от 2001 г. е напусната от някои формации, като Движение „Напред България”; ПК „Тракия” и ОБТ, който през 2005 г. се присъединява към новосформиращата се Коалиция на розата. Към коалицията се присъединява Движение за социален хуманизъм, създадено през 2003 г. и Зелената партия, която след 1991 г. за пети път влиза в различно коалиционното споразумение, в случая с БСП.

Втората по резултат сред коалициите е Коалиция „Атака”, тя събира 296 848 гласа или 8,14%, в парламента получава 21 мандата. На 30 април 2005 г. е образувана Коалиция Национално обединение „Атака”. Тя е сформирана, след като е подписано споразумение от председателите на партиите, както следва: за Политическа партия „Национално движение за спасение на Отечеството” от Илия Иванов Киров и за Политическа партия „Българска национално-патриотично партия” от Петър Станиславов Манолов. За председател на Коалиция „Атака” е избран Волен Сидеров. Коалицията официално е регистрирана в ЦИК от горепосочените две формации, защото имат изрядна документация, но реално има подписано споразумение с партия „Нова зора” с лидер Йордан Василев, Съюз на патриотичните сили „Защита” с лидер Минчо Минчев и партия „Атака” с лидер Волев Сидеров, която е създадена на 17 април 2005 г., но е регистрирана в Софийския градски съд през юли 2005 г.

Следващата политическа формация, която успява да премине 4-процентовата бариера е коалицията с наименование „ОДС – СДС, Демократическа партия, Движение „Гергьовден”, БЗНС, НС – БЗНС, ДРОМ” и получава 280 323 гласа, или 7,68%. Получава в парламента 20 мандата. Коалицията е образувана на 23 март 2005 г., когато е подписано решението за нейното създаване от председателите на шестте партии, както следва: за СДС – Надежда Михайлова, за ДП – Александър Праматарски, за Гергьовден – Любен Дилов, за БЗНС – Георги Пинчев, за НС – БЗНС – Яне Янев, за Движение за равноправен и обществен модел – Илия Илиев. За председател на предизборната коалиция е избран лидерът на СДС Надежда Михайлова. За разлика от парламентарни избори през 2001 г. коалицията е напусната от Национално ДПС, което влиза в състава на Коалицията на розата.

Последната формация, която влиза в състава на 40-то НС е коалиция „Български народен съюз”. За нея гласуват 189 268, или 5,19%, получава в парламента 13 мандата. Решението за създаване на коалицията е от 28 февруари 2005 г. между три формации: Съюз на свободните демократи, БЗНС – Народен съюз и ВМРО – Българско национално движение. Предизборна коалиция е регистрирана в ЦИК на 8 май с името Съюз на свободните демократи, БЗНС – Народен съюз, ВМРО – Българско национално движение – Коалиция „Български народен съюз”. Коалицията се представлява от Анастасия Мозер за БЗНС – Народен съюз, Красимир Каракачанов за ВМРО – БНД, и Милан Миланов и Христо Цонов Христов за ССД. БЗНС – Народен съюз не само че прекратява партньорството си с Демократическата партия, но напуска и ОДС. След неуспешния опит да влезне в Народното събрание в съюз с Движение „Гергьовден” ВМРО – БНД влиза в коалицията БНС.

От останалите четири предизборни коалиции само една събира гласове повече от 1%. Това е Коалиция на розата (БСД, НДПС и ОБТ), за нея са гласували 47 410 души, или 0,35%. Решението за създаване на коалицията е от 17 април 2005 г. и подписано от Александър Томов за Българска социалдемокрация, от Гюнер Тахир за Национално движение за права и свободи и от Кръстьо Петков за Обединен блок на труда. Предизборната коалиция се представлява от тримата и е регистрирана в ЦИК на 10 май 2005 г.

Партиите Българска партия на справедливостта и „Съюз на демократичните партии и движения „Ера – 3” образуват Национална коалиция „Да живей България”, която получава 12 622 гласа, или 0,35%.

Непосредствено след нея се нарежда с 12 196 гласа, или 0,33% коалицията „Федерация на свободния бизнес – Съюз България”, която е образувана от Сдружение за Бургас, Съюз България и Национално движение за свобода и демокрация.

Политически партии: Обединение „Достойна България”, Политическо движение „България на всички”, Движение за защита на пенсионери, безработни и социално слаби граждани и Български народен пенсионерски съюз образуват коалиция „Достойна България” и получават 8420 гласа, или 0,21%. Независимо че това е най-ниският резултат от осемте коалицииу участвали в изборите, той е над необходимите 5000 подписа в подкрепа на регистрацията на формацията за изборите. Решението за учредяване на коалицията между тях е от 5 май 2001 г.

ЦИК отказва регистрацията на 11 политически формации, една от който е на Коалиция „Напред България”. Образувана е на 9 май 2005 г. между две политически партии – Движение „Напред България” и Народняшка земеделска партия „Никола Петков”. Отказът е заради законови нередности в заявлението, невнесен изборен безлихвен депозит и непредставена подписка в подкрепа на регистрацията на същата коалиция. Независимо от това решение двете партии участват самостоятелно на изборите.

След неуспешни опит за съставяне на правителство с мандатите на Коалиция за България и НДСВ е съставено с мандата на ДПС коалиционно правителство. За министър-председател на коалиционното правителство между КБ, НДСВ и ДПС е избран Сергей Станишев, председател на ВС на БСП. В дейността на настоящия парламент и управлението на коалиционното правителство България стана пълноправен член на Европейския съюз от 1 януари 2007 г.

В периода между 1991 – 2005 г. са проведени пет пъти избори за народни представители, в които се регистрират за участие 51 предизборни коалиции. От влезлите в парламента за същия период 24 формации само 7 не са били коалиционни по своя характер. На изборите през този период първа политическа сила е предизборна парламентарна коалиция. Правителствата, които се излъчват през този период, са коалиционни по своя характер, основани на предизборни или на следизборни коалиционни споразумения. По-голямата част от политическите партии предпочитат явяването в коалиционна форма на избори, което увеличава шансовете им за по-добро представяне и по-активно участие в политическия живот на страната. Установената у нас парламентарна форма на управление и възприета пропорционална избирателна система с 4% предизборен праг, води до образуване на фрагментирани парламенти, което предопределя изграждането на предизборни и следизборни парламентарни коалиции. Налага решенията да се приемат и реализират предимно с консенсус. Да се излъчват коалиционни правителства. Политическият живот в демократичните общества е немислим без консенсус и намирането на политическия компромис.

В изборите за парламент от 1991 г. насам, наблюдаваме предимно краткотрайни и нестабилни коалиционни формирования. Трайността, стабилността и продължителността на коалиционните взаимоотношения зависи от резултата, който постигат преди всичко на изборите. Коалициите, които не успяват да влезнат в НС, скоро след това се разпадат. Партньорството между СДПД „Ера-3” и Християнрадикалната партия на изборите през 1997 и 2001 г. е едно изключение за по-дълготрайно партньорство на предизборна парламентарна коалиция, останала извън парламента. В много случаи политическите партии се регистрират в ЦИК първоначално за самостоятелно участие в изборите, а след това като политическа коалиция. До 2001 г. имаме участие на монархически коалиции, но след появата на Симеон Сакскобургготски в политическия живот и управлението на страната те прекратяват своето съществуване. Често срещана е практиката, при напускане на една формация от дадена коалиция тя да се разцепва, да се създаде нова формация, която остава част от коалицията. Предизборните парламентарни коалиции, които успяват да преминат 4% бариера се оформят предимно около една доминираща политическа формация – БСП, СДС и ДПС. Сътрудничеството и партньорството с по-голяма и по-влиятелна политическа сила на малките формации може да им осигури, от една страна, активно участие в политическия живот и възможности за развитие, но от друга страна, те не се предпазени от обезличаване и изчезване. Представянето на коалициите зависи не от броя на формациите, които я съставят, а от влиянието, което те имат реално в дадената политическа ситуация и обстановка в страната.

В условията на неустановена напълно конфигурация на партийната система, на динамика на политическите процеси, на продължаващото структуриране и преструктуриране на политическото пространство в страната, на съществуващата избирателна система, коалиционните форми за участие в избори и на многопартийни коалиции в управлението на България и в дейността на парламента ще бъдат предпочитани и в бъдеще. Коалиционните взаимоотношения, които осигуряват сътрудничество и партньорство между различните политически организации, може да ускорят процеса на изграждане на ефективна политическа система, която да насочва развитието на политическия процес в унисон с обществените потребности и очаквания, да бъде не само важен фактор за стабилизиране на обществото, но и на неговия прогрес. Политическите коалиции и коалиционните правителства могат да бъдат достатъчно успешни формирования с относително дълга продължителност на съществуване и ефикасно управление.

Библиография:
1. Карасименов, Георги. Партийната система, ГорексПрес, С., 2006.
2. Пенев, Васил. Политология за всички, Парадигма, С., 2006.
3. Пиргова, Мария. Българският парламентаризъм в условията на глобален преход, Парадигма, С., 2002.
4. Тодорова, София (отг. ред и състав.). Кой какъв е в изборите’91: Лидери, партии, коалиции, съюзи, С., 1991.
5. Турлакова, Таня, Кирякова, Татяна. Кой какъв е в изборите’94: Политически коалиции, съюзи, партии, движения, лидери, ЦИПИ, С., 1994.
6. Бюлетин за резултатите от изборите за народни представители, проведени на 13 октомври 1991 г., ЦИК
7. Бюлетин за резултатите от изборите, проведени на 18 декември 1994 г., ЦИК за избор за народни представители
8. Бюлетин за резултатите от изборите, проведени на 19 април 1997г., ЦИК за избор за народни представители
9. Бюлетин за резултатите от изборите, проведени на 17 юни 2001 г., ЦИК за избор за народни представители
10. Бюлетин за резултатите от изборите, проведени на 25 юни 2005 г., ЦИК за избор за народни представители
11. Решения на ЦИК за Избори 1997
12. Решения на ЦИК за Избори 2001
13. Решения на ЦИК за Избори 2005
14. Конституция на Република България, обн. ДВ, бр. 56 от 13 юли 1991 г.
15. Избирателните закони в България от 1990 до 2005 г.
– Закон за избиране на Велико Народно събрание, обн. ДВ, бр. 28 от 1990 г.;
– Методика за изчисляване на резултатите от гласуване по пропорционална избирателна система (ДВ, бр. 46 от 1990 г.);
– Закон за избиране на народни представители, общински съветници и кметове, обн. ДВ, бр.69/91 г., изм. и доп. ДВ., бр. 70 и 76/91 г.);
– Инструкция за изчисляване по метода на Д’Ондт (ДВ, бр. 82/91 г.);
– Закон за избиране на народни представители, общински съветници и кметове, обн. ДВ, бр.69, изм. бр. 70, 76 и 98 от 1991г.;
– Инструкция за изчисляв

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук