публицист и журналист, автор на редица публикации, в т.ч. и на “Как исках да променя света” през 2006 г.
Ако исках да онагледя на сина си същността на демокрацията, би трябвало заедно с него мислено да предприема излет до конгреса на една народна партия; но в случая партия като ГСДП би следвало да бъде твърдина на демократичното мислене и действие. На това се обръща внимание и в Хамбургската програма, а именно: “Партиите си остават неотменим елемент на едно демократично общество”; или: “Партиите имат ключова функция при формиране на политическата воля”. Следователно, партиите имат отговорност и би трябвало да са пример в проблемите на демокрацията. Един ден обясних на сина си, че между другото демокрацията означава наличие на избор. Никой не би стигнал до идеята да нарече демократични избори, при които на изборната бюлетина е написано името само на една партия.
Аз си представям следното: седя заедно със сина ми на Хамбургския партиен конгрес и му обяснявам, че предстои най-важният избор – избор на шеф на партията. Той ме пита, кой е по-добър и аз трябва да кажа, че е все едно, тъй като може да бъде избран само един. За другите постове също няма алтернативни кандидати. И всъщност би следвало да му кажа, че в партията не обичат и някой друг да се кандидатира за определен пост, това се разглежда като конфронтиране. Можех да разкажа на моя син за избора на генерален секретар, когато една жена, непредвидена от генералния секретар, би се кандидатирала и би получила мнозинството от гласовете, следствие на което партийният председател би трябвало да се оттегли. Каква представа за демокрация бих създал у сина си? И как бих могъл да му обясня изборен резултат от 95,5%? В програмата на принципите е записано: “Нашата демокрация се намира в криза на доверието.” И още, че партиите са “школа за политически дискусии”. За мен именно в този пункт се очертава дилемата на програмата на принципите. Тя звучи красиво, но естествено не е обвързваща, за разлика от основния закон. Тя е декларация за волята; никой не се води на отчет, ако програмата не се материализира в политическата реалност. Реалността се състои от компромиси, принуди, суета и развитие, което винаги поражда причини реалната политика да се различава съществено от “идеалната”, за която става дума в програмата. Аз обаче не мога да се откажа от това, да измервам програмата на принципите чрез реалната политика. Първа крачка напред би било осъзнаването на външното демократично въздействие и поемането на отговорността, която партията сама си е поставила чрез Програмата на принципите. Това е отговорност само на ГСДП и на никой друг. Как ще се държи ГСДП като партия и колко важна за нея ще бъде функцията да дава демократичен пример, това е решение единствено на партията и на нейните най-важни представители. При това става дума за нещо повече от партийна политика и властнически сметки; става дума за принципа на едно демократично общество. Точно за онова, което ГСДП е записала в своята Програма на принципите.
Подбор и превод: Нора Ананиева
