на сп. „Социализъм“
Голяма част от медиите във федералната република виждат в конгреса на социалдемократите в Хамбург необходимото завръщане към техните социални корени и към реформизъм в програмата им. Наистина, ако се ограничим в оценка само на взетите решения, няма да констатираме „завой наляво“. Но от друга страна, трябва да си даваме ясна сметка, че на конгреса ГСДП не затъна в тактически маневри на партийни течения и лидери.
Безспорно, в преработката на „Бременския проект“ до нова програма критиката към капитализма е по-ясно изведена на преден план. В дебатите на конгреса пролича също така широка подкрепа на заявената цел за демократически социализъм, въпреки че доста неясно остава, какво всъщност трябва да се подразбира в ХХІ век под една такава некапиталистическа формация за обществено устройство.
Дори и считаният за най-упорит поддръжник на програмата „Агенда 2010“, бившият председател на партията Франц Мюнтеферинг, позовавайки се на предупреждението на Херберт Венер, че „заети с ежедневните политически проблеми не трябва да забравяме главната цел“, се обяви за привърженик на социалистическата утопия и каза: „Тук има нещо. Вярата ми в това още не е пресъхнала“.
Решенията за социални реформи в Германия, приети на конгреса, в същото време не се отличават с еднозначност. Първият етап от помощите за безработица – Пари за безработица1 (Hartz I) беше удължен за по-възрастните граждани и бяха предвидени възможности за преквалификация. В същото време по-голямата част от излишъка от средства, натрупан във фонда за безработица, бе решено да се употреби за намаляване на вноските, което ще бъде от полза не за безработните, а за работещите и за предприятията. По този начин се подмина проблемът за задълбочаващата се маргинализация и за увеличаващата се бедност, породени от реформите Hartz и „Агенда 2010“. Това развитие не предизвиква радост в обществото, защото пенсионирането на 67 г. за много работещи не е нищо друго освен завоалирано съкращение на пенсиите. Освен това безработните трябва да очакват и още една драстична неприятност: от 2008 г. трайно безработните на 60 г. ще бъдат принудително пенсионирани, което заради свързаните с това удръжки ще представлява ново намаление на получаваната от тях пенсия.
В същото време конгресът не даде ясно да се разбере, че мисли за повишение на вноските за набиране на средства във фонда за втория етап от Помощите за безработица 2, за социалните помощи и за основното осигуряване. В същото време не може да се отрече ангажиментът на ГСДП за въвеждане на минимална работна заплата в някои браншове, но това не е радикалното искане за утвърдена със закон минимална работна заплата за всички наемни работници, която да им гарантира екзистенц-минимума. Половинчати са също и решенията за приватизация на железниците.
В резюме: Конгресът в Хамбург бе конгрес на двусмислието.
От друга страна, буржоазните политици и мнозинството медийни наблюдатели имат право: въпреки повсеместните смесени чувства, очевидно е възвръщането на ГСДП към социалдемократическите й ценности. Най-ясно това пролича от избора на депутата Отмар Шрайнер, председател на федералното обединение на хората на наемния труд, който още на първи тур беше избран за член на президиума на партията.
Шрайнер принадлежи към най-ангажираните критици на политиката на „Агенда 2010“ и на законите Hartz. Той излезе със статия във в. „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” от 10.09.2007 г., в която полемизира срещу „десоциалдемократизирането“ на ГСДП. Тезите му са ясни и не допускат двусмислена интерпретация: Шрайнер настоява за отказ от провалилата се политика „Агенда 2010“ на ексканцлера Шрьодер: „Партийният елит през годините на Шрьодер скъса с исконният социалдемократичен реформизъм и с „Агенда 2010″ и Hartz окончателно се раздели с реформистката политика на партията за еманципация и прогрес. Малка клика на върха на партията си постави за цел да изпрати на бунището на историята реформаторските традиции на ГСДП като лява народна партия. Затова е време да се противопоставим на този погрешен курс. Десоциалдемократизирането и изтръгването на ГСДП от нейните корени трябва да бъде програмно и кадрово спряно.“
Естествено, че категоричният изборен резултат за Шрайнер, критикът на „Агенда 2010“, не може да се тълкува като категоричен отказ от политиката на „десоциалдемократизиране“ на партията. Но факт е, в социалдемокрацията и в нейните управляващи органи вече има представители, които са поддръжници на концепцията за социалистическо регулиране и управление на капиталистическия процес на натрупване на капитала.
И докато защитниците на политиката на Герхард Шрьодер разглеждат новите социално-осигурителните системи на „Агенда 2010“ като разделителна линия и исторически отговор на световните предизвикателства на глобализираната икономика и на демографския бум, критиците твърдят, че точно отказът от социалната държава и заместването й със социално-превантивната държава ще бъде причината за изостряне на социалното неравенство в обществото. Но въпросът как трябва да се противодейства на тази безспорно задълбочаваща се социална сегрегация, не получи отговор нито от конгреса, нито от новата програма, нито от приетите решения за социални реформи и още по-малко от съотношението на формираните мнозинства в управителните органи на ГСДП.
Политически неразумно би било, ако не се отдаде необходимото внимание на променените на конгреса в Хамбург акценти в политиката на ГСДП. Чрез тях социалдемократите желаят да въздействат на ХДС/ХСС в Голямата коалиция за приемане на предложените от тях малки корекции в социалните реформи.
Левицата и нейните привърженици в общи линии приветстват тези малки стъпки. Нейният лидер Оскар Лафонтен ще критикува, че „левият завой“ е твърде незначителен. Имайки предвид точно ключовите теми – минималната работна заплата, Hartz и приватизацията на обществена собственост – може да се твърди, че без левицата скромните корекции на социалдемокрацията не биха се осъществили. Левицата трябва и в бъдеще да следи, доколко осъзнаването на ГСДП като реформистка партия ще остане само в рамките на преразпределение на трудовото заплащане или ще успее да пробие неолибералната концепция за изолиране на цели обществени слоеве от прослойката на „преуспелите“ създатели на ценности в обществото.
Левицата вече допринесе за това ГСДП да си възвърне чувството за повече обществен реализъм: двусмислието в политическите й заявления трябва да бъде изоставено в бъдеще. Оценката за „ляв завой“ свидетелства и за разочарованието на голяма част от медиите, в очакването им да видят социалдемокрацията неспасяемо оплетена в политическия си залез. Би било политическа слепота, ако се игнорира очевидното завръщане на ГСДП към нейните програмни корени.
Дали в Хамбург е спряно „десоциалдемократизирането“ на ГСДП и дали са направени първите й стъпки към скъсване с провалилата се политика на „Агенда 2010“, ще си проличи на следващите провинциални и парламентарни избори.