в. „Ди Цайт“
С новата си програма ГСДП се стреми да се излезе от криза. Но приетата програма представлява компромисен документ без ясно изразено отправно начало и посока.
В края на октомври 2007 г. на партийния конгрес в Хамбург Германската социалдемократическа партия се сдоби с нова идейна програма. След Годесбергската и Берлинската това е третата след Втората световна война.
На 35 страници немските социалдемократи са записали как виждат света и какви изводи правят от това за себе си. За шефа на партията, Курт Бек, програмата е насочена към „сърцето и разума“ на социалдемократите. „Съдържанието й говори, че ГСДП счита себе си изключително за лява народна партия“, заяви Курт Бек при представянето й пред делегатите.
Рамката на документа може да бъде бързо очертана. ГСДП и в бъдеще има намерение да следва политическата визия за свободно, справедливо и солидарно общество, като се чувства задължена към „гордата традиция на демократичния социализъм“. Програмата оценява състоянието на обществото като „най-дълбокия прелом“ от времето на индустриалната революция, оплаква се от „задълбочаващата се пропаст между бедни и богати“ и заявява, че съвременният начин на живот на нашите общества скоро ще претовари „екологичните възможности на земята“.
В програмата си ГСДП заявява и намерение да се превърне социалната държава в държава на социалната превенция и по този начин да промени помощта за безработица „от помощ за преживяване в помощ за намиране на работа“ чрез задължителна преквалификация и приемане на предложения за работа. За левите социалдемократи, обаче, това е отказ от традиционни ценности за солидарност и представлява несправедливо прехвърляне на проблемите на икономиката от работодателите върху гърба на хората на наемния труд.
ГСДП не е съгласна с въвеждане на такси за обучение. Тя има намерение и да не капитулира пред сляпото нашествие на капиталистическата глобализация, а да я контролира. ГСДП си поставя за цел да „ограничи“ неравенството в обществото и справедливо да разпределя имущество и доходи. Партията ще продължи да настоява за отказ от атомната енергетика. Планът „Агенда 2010“, обаче, не се споменава.
Хамбургската програма безспорно е по-лява и по-критична към капитализма от Бременския проект от пролетта на същата година. По този начин тя отговаря на настроението в партията, което бе ясно изразено на многобройни форуми, в почти хилядата искания за промени в съдържанието на програмата и в проведеното допитване до членовете й. Тя отговаря по този начин и на настроението на населението, което очевидно олевява и което справедливо пита, защо икономическият подем в страната не достига до най-долните етажи на обществото.
И въпреки всичко казано дотук, тя все пак е една плаха и нерешителна програма. За да се разбере, защо ГСПД е загубила смелост и решителност, си заслужава да се върнем към началото на дебатите за идейната ориентация на партията още през ноември 1999 г. Тогава Шрьодер беше вече една година канцлер, а началната еуфория от червено-зелената коалиция бе отминала. В ежедневното управление на страната социалдемократите вече усещаха, че не могат да продължават да управляват със старите си идеологеми от 16-те години опозиция. И точно в този момент Герхард Шрьодер призова другарите си да се откажат от „старите митове и традиционни инструменти“. В прочутото, станало вече и прословуто, заявление Шрьодер-Блеър канцлерът бе изразил остра критика против егалитарната справедливост на социалдемократите в разпределението, която ограничава инициативността. В онези дни много се говореше за „обновление, за „модернизиране“ и за съвременна интерпретация на старите социалдемократически принципи за свобода, справедливост и солидарност. Оттук изведнъж се роди тезата за стимулиране на образованието, за осигуряване на справедлив и равен шанс за всички членове на обществото, за насърчаване на предприемчивите и преуспяващите в него.
И когато през 2005 г. червено-зелената коалиция се провали, защото ГСДП не можа да обясни на своите членове и избиратели неолибералните идеи на концепцията на Шрьодер Hartz, партията все още нямаше програма, с която да аргументира тази политика. По-късно, с приемането на плана „Агенда 2010“, когато тя окончателно скъса в практиката си с традиционните идеи на социалдемокрацията, а Hartz беше вече станал за повечето й членове неприемлив или неразбираем, необходимостта от нова програма стана още по-осезателна.
Тогава на власт дойде Голямата коалиция с ХДС/ХСС и за късо време председател на ГСДП стана Матиас Плацек, който реши да запълни тази идейна празнота и да даде „новите отговори на въпросите за социална справедливост в ХХІ век“. Плацек говореше за „ново социално споразумение“ и създаде идеята за „държава на социалната превенция“. „Новите социални проблеми“ не могат да бъдат решени със „социалната държава в досегашния й вид“, защото тя „е ориентирана предимно към трансфер на парични помощи и твърде слабо се занимава с „превантивно предотвратяване на безработицата, с последиците от недостатъчното образование, с изолацията и бедността“.
Идеята за „държава на социалната превенция“ представлява опит да се обединят на програмно ниво концепциите за пазара и за социалната държава, за успеха на индивида и за справедливостта, които традиционно се считат в ГСДП за несъвместими. И тъкмо по тази причина управлението на Шрьодер с „Агенда 2010“ се възприема като край на традиционната социалдемокрация в Германия.
Но доста отдавна в ГСДП не се говори вече за обновление и за съвременни отговори. Дебатите по новата Хамбургска програма, които започнаха в Бремен с амбицията за старт в една нова епоха, завършиха на конгреса само с емоционално раздвижване. Много от делегатите създаваха впечатление, че тях най-много ги е грижа да доведат форума до край, без големи разногласия и без вътрешнопартийни разправии.
Конфликтни въпроси като социалната политика, задължителната военна служба или бюджетната политика бяха опаковани в такива обтекаеми формулировки, а други пасажи бяха така общо дефинирани, че всеки можеше да открие нещо за себе си в тях. И дума нямаше за раздялата със старите традиции или за появата на новите социални предизвикателства. В същото време на визията за „демократичния социализъм“, която някои десни социалдемократи искаха да изпратят „като отживелица“ на заточение в учебниците по история, Хамбургската програма отдели цели два абзаца. Агендата на Шрьодер просто беше пропусната, а замислената като „водеща“, идеята на Плацек за „държава на социалната превенция“ не остана доминираща тема, а съобразително беше съкратена до една глава.
Но такива са може би времената днес. Партийните програми на ГСДП винаги са изпълнявали различни функции в нейната история. Бад- Годесбергската програма от 1959 г. обслужваше промяната й – от работническа партия ГСДП се превърна в народна партия и подготви канцлерството на Вили Брандт. Берлинската програма от 1989 г. търсеше връзка с новите социални движения на еколозите и по този начин създаде предпоставките за коалиране със „Зелените“.
Хамбургската програма от своя страна напомня най-вече на програмата от Хайделберг от 1925 г. Тя също бе оценена по онова време като документ, изпълняващ възстановителна роля. С тогавашното си обединение с лявата Независима ГСДП, социалдемократите отново извадиха традиционните си ценности на преден план, но продължиха да се колебаят между клетвата за вярност към Ваймарската република и вечната си мечта за преодоляване на капитализма. Програмата трябваше да възстанови чезнещото влияние на партията в работническото движение и да държи в подчинение засилващата се конкуренция на Германска комунистическа партия. Програмата от Хайделберг следователно послужи на разколебаните социалдемократи да добият отново самоувереност.
Самочувствие е необходимо и днес. ГСДП е в дълбока криза, може би най-дълбоката от 50-те години на миналия век насам. В Голямата коалиция с ХДС/ХСС социалдемократите трудно могат политически да се профилират. От икономическото оживление печели най-вече канцлерката от ХДС, въпреки че основите за него бяха положени още от Герхард Шрьодер с неговата „Агенда 2010“. Ангела Меркел се къпе в ореола на коалиционните успехи, а на ГСДП едва се отдава да постави някои собствени акценти в здравеопазването и при минималната работна заплата.
В същото време ГСДП се намира под натиск и от другата страна. Лявата партия на Лафонтен прави успешна конкуренция, като се опитва да й отнеме патента на партия на социалната държава и да й оспори монопола на защитник на социалната справедливост. Междувременно „Левицата“ може да се похвали с някои сериозни успехи. Членската маса на ГСДП е разколебана и дезориентирана, почти всеки трети член на партията след 1998 г. й е обърнал гръб; все повече избиратели отказват да гласуват за нея. Ето защо Курт Бек и авторите на Хамбургската програма решиха да изключат от нея големите политически конфликти, да замажат идеологическите различия и да преперат съдържанието й с „ляв омекотител“.
Но най-важното остава: Хамбургската програма не решава големия проблем на ГСДП. А той се състои в това, че под нейния покрив отдавна съществуват две различни партии, на старите и на новите социалдемократи, едните, които подрязват идеологическите корени на ГСДП и искат да интегрират социалната държава в пазара и другите, които продължават да разсъждават в традиционните постановки на марксизма и на класовите противоречия. Едните пропагандират за справедливост в равнопоставеността на шансовете, а другите продължават да вярват в справедливостта при разпределение на сътворените от обществото блага. Но никое от тези две крила не се осмели да постави въпроса за идеологическо доминиране в програмата и на конгреса. Защото това най-вероятно би разцепило партията. Още повече че ГСДП в момента не разполага с убедителни лидери, внушаващи политическа идентичност, нито с амбициозни млади кадри, които би трябвало да се профилират в политическите диспути на конгреса. В момента ГСДП не е в състояние да роди нищо повече от Хамбургската програма. Но дали това ще е достатъчно, за да се изведе партията от кризата и да стане привлекателна за избирателите, това вече е съвсем друга тема.
И все пак ГСДП няма право да избягва въпроса на обществото, защо се оплаква от нарастващото социално неравенство в Германия, след като управлява вече 9 години?
