ОТЗИВИ ЗА ХАМБУРГСКАТА ПРОГРАМА

0
32

професор по политически науки в Университета в Дуисбург/Есен
По страниците на “Die neue Gesellschaft” (12 / 2007)

Лявоконсервативно съчувствие

Курт Бек като адвокат на неуверените?

До неотдавна очернян от Съюза, новият/стар председател на партията успя на конгреса да постигне освобождаващ удар чрез изборния резултат от 95.5%. Следователно, след Хамбург въпросът за властта вътре в ГСДП е изяснен. Но как може партията да извлече от това политически капитал, когато през пролетта на следващата (т.е. 2008 г. – б.м.) година предстоят поредните избори за Ландтаг?

Федералният конгрес в Хамбург предостави на политическата теория и изследвания богат материал. Как да се укрепи партийнополитическата власт? Каква е взаимовръзката между прагматиката и въпросите на властта? С какво пространство за действие разполагат отделните водещи участници при формиране на политиката? Колко жизнена и динамична е германската партийна система? На всички въпроси конгресът от Хамбург даде ясен отговор.

Именно защото партийнополитическите основи на властта са крайно подвижни под влияние на настроенията, Курт Бек показа ясно кой е стопанинът в къщата на ГСДП. Той беше получил чрез конгреса възможност за приземяване на политиката на деня и оползотвори политико-властническото измерение на един специфичен проблем, за да внесе яснота по въпроса за лидерството. Като инструмент послужи въпросът за обезщетенията при безработица. Позитивният резонанс от страна на почти всички лагери беше програмиран предварително. Защото чрез предложението за промяна в ядрото на Agenda 2010 Бек отговори на тежненията на партийните членове към търсене на ядрото на собственото им съществуване. Именно законите Hartz се разглеждат като шифър на социалната несправедливост. За да подсили социалната държава в перспектива, след 2002 г. федералният канцлер Шрьодер беше обосновал своята политика на модернизация чрез поврата към по-малко държава. Макар че сред населението беше нараснала способността към благоразумие, от самото начало гражданите усетиха конкретните закони в сферата на политиката на пазара на труда като несправедливи и нечестни. Ирония на историята е, че трябва да се променят възлови елементи на политиката Agenda именно в момента, в който се очертават първите позитивни въздействия върху трудовия пазар.

В този смисъл Бек успя да направи този пробив именно защото се превърна в адвокат на разколебаните. Заедно с ресорния министър на труда Мюнтеферинг той изпрати привържениците на Шрьодер на заслужено място в историята. Бек превърна Agenda 2010 в епизод на социалдемокрацията. Чрез тази ключова тема той е уверен, че стъпка по стъпка ще отвоюва обратно компетентността по въпросите на социалната справедливост. В духа на позицията на Бек пред конгреса беше своевременно разрешено политическото противоречие срещу основната позиция на ресорния вицеканцлер Мюнтеферинг. Така и през трите дни на федералния партиен конгрес постоянно присъства темата за продължаване изплащането на обезщетения при безработица І за по-възрастните наемни работници, без обаче темата да бъде предмет на публична комуникация. Мълчанието също е комуникативна власт.

Многофункционална тактика на властта

Месеци преди конгреса чрез политически рискованото предложение за намаляване броя на заместник-председателите в президиума, Бек съумя да си осигури отговорността на привържениците на Шрьодер във федералния кабинет – Щайнбрюк и Щайнмайер. Затова в опит за спасение двамата не можаха да се хвърлят на страната на Мюнтеферинг, ако не искаха едновременно с това да намалят шансовете си за избиране на партийния конгрес: интеграция чрез обвързване и отплащане. В този смисъл доминацията на Бек не се дължи само на слабостта на допитванията в ГСДП или на липсата на персонални алтернативи в собствените редици. Неговата властническа тактика беше многофункционална. Пред старите съперници той изясни въпроса за йерархията. Чрез темата за грижовната социална държава той отвоюва за ГСДП обратно една тема за мобилизация. Чрез възприемане на синдикалния план за удължаване на времето за обезщетение при безработица І той създаде нов съюз за опора с близки организации, което прави ГСДП отново годна да води кампании. С пробива на Бек партията на Левицата изгуби своето самостоятелно място на единствена партия “Анти Hartz”. По този начин министър-председателят на Майнц показа модел как се свързват конкретни специализирани въпроси с въпросите на властта и как това може да се превърне в щемпел на индивидуалното пространство за действие от страна на един водещ актьор на партията. Разбира се, новото лидерство ще може да блести само до пролетта, доколкото като изпитание и потвърждение предстоят редица провинциални избори.

Бек постави точка и на продължилите 18 години дебати върху новата Програма за принципите. Като компас за ядрото на идентичността на една партия такава програма на принципите има характера на библия. Ако обширният текст на проекта от Бремен все още отчетливо показваше почерка на ориентираните към реформа мрежи, чрез съкратения проект от Хамбург Бек отново върна баланса с помощта на една по-скоро лява програма. В този текст социалната демокрация има еднаква тежест с демократичния социализъм. Появяват се и превантивната, и последващо действащата социална държава. По този начин стремежът към хармония удовлетворява и новата Програма на принципите. Бек своевременно задължи редакционния екип да балансира текста. Производствено-стопанският стил, реформаторското тремоло, шифрите на цена и полза видимо бяха изтласкани на заден план в Хамбургската програма, без да липсват изцяло. Като резултат от това политическата промяна, чрез която Бек обоснова в съдържателно отношение своето ново лидерство като общоприемлив социалдемократ, беше дозирана. Но в управлението на медийното внимание ГСДП можа да постави само многоточие. Медийно беше възприето само връщането към старите постулати, не и тяхното балансиране.

Отсега нататък ГСДП вече не е поставена пред мъчителния път да търси мнозинства за непопулярни мерки. Тя отново е надежден партньор на класата, която има нужда от социални грижи, изявява се като компетентен защитник на слабите, тя отново е наясно със себе си, иска да гарантира, да закриля и да разпределя справедливо. По този начин ГСДП подкопава фронтално основанието за съществуване на партията на Левицата.

Осъществената промяна в политиката, като резултат от конкуренцията между новите благодетели, би могла обаче да доведе до нови мнозинства само като народна партия. Народните партии като тип са машини за консенсус, които предлагат по нещичко на всички избиратели. Но къде е предложението, свързано с обещание за социално израстване? В кой пункт справедливостта на шансовете си пробива път пред справедливостта на разпределението? Къде може да се изпълни лозунгът за стимулиране и изискване? В Програмата на принципите могат да се намерят множество отговори на тези въпроси, но не и в посланието на конгреса. Конгресът ситуира ГСДП към по-социалното и по-лявото. Онова, което тя ще спечели на това място като политическа линия, ще изгуби от гледна точка на стремежа си към солидарния център. Независимо от възникващите по тази линия проблеми при търсенето на консенсус в една голяма коалиция, новото ситуиране на ГСДП застрашава нейната мултикоалиционна способност, и това, въпреки че тя като принцип само следваше духа на времето. Защото след последните избори за Бундестаг вятърът на една лява тенденция беше усетен от всички партии. Оттук идва и постоянният упрек от страна на ГСДП към Съюза, че той копира по китайски маниер социалдемократическите представи за политика.

По-скоро консерватизъм на сигурността, отколкото реторика на освобождението

Лявата тенденция вече не може да се разглежда в традиционния смисъл като желание за повече равенство, ново преразпределение, повече еманципация или развитие на социалната държава. Във времената на ежедневно преживявана глобализация днес лявото тегли повече към лявоконсервативни мотиви: преклонение пред надеждността на държавата (срещу по-нататъшната дерегулация и приватизация), ренесанс на социалното като отговор на елементарните въпроси на справедливостта и първенство на политиката над господството на икономическото във всички сфери на живота. Зад това многообразие от теми се крие по-скоро консерватизъм на сигурността, отколкото освободителна реторика на левите идеологии. След изборите за Бундестаг всички партии по драматичен начин обърнаха гръб на старите предизборни програми, за да отговорят на тези нови теми за мотивиране. След Хамбург това направи и ГСДП.

На конгреса Бек подреди емоциите по нов начин. Като партиен бунтар, който видимо се наложи срещу дебнещите “зад храстите” противници, той се вписа в добрата традиция на други партийни лидери. Меркел също спечели властта в партията по революционен начин. С това са свързани и бедния начин на изразяване, и автентичната непосредственост, и увереността в стила. И двамата не идват преливащи от сила с медийна харизма. И двамата не действат като носители на решаващата власт в Германия АД, а по-скоро като навигатори за елементарните житейски въпроси.

Онова, което превръща Меркел в променлива сдържаност, стигаща до болезнената граница на трезвия подход, при Бек става демонстрация на самобитност: с хората и за хората. Бек е типът глобален кмет, той носи комуналния отпечатък на угрижения, дружелюбен председател, който обещава дългосрочен подход и компетентност за решаване на проблемите. Такива лоцмани за проблемите помагат на хората да се ориентират в политическия живот. Колебаещите се избиратели не се насочват към несигурни политици. Избирателите имат чувствителност за автентичните типажи и лишават от лаври онези, които фамилиарничат просташки или се преструват. Успешните политици трябва да развиват чрез речта си, чрез ежедневните си действия и публичното си поведение такива културни мнозинства, които да подхождат както на самите тях, така и на избирателите. Само така може да се създаде единство между усещане за живота, политически подход и политическа култура. Това е действеният фундамент при избори, за да могат да се мобилизират различните идентичности. Бек е поел пътя към издигане на нов модел на съпричастна социалдемокрация, която носи отпечатъка на ценностите и историята. За тази цел обаче прагматикът на ежедневието от провинция Рейнланд-Пфалц спешно се нуждае от борбени съратници от федералния кабинет в Берлин. В противен случай неговата партийна власт ще ерозира по-бързо от спомена за Хамбург.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук