основател и председател на Надзорния съвет на EMPIRICA GMBH за икономически изследвания и консултации, както и говорител на мениджърския кръг на фондация „Фр.Еберт”
Много изследвания на общественото мнение, но и растящото въздържане от гласуване показват, че дистанцията между политика и граждани се е увеличила. Това отчуждение ни връща към неспособността на политиката да реши такива отдавна изострящи се проблеми като ниското образование, нерегулираната имиграция, безработицата, прекалено високата държавна задлъжнялост, дефицитът в раждаемостта и отново заплашващата ни бедност на възрастните хора. Едновременно с това националната политика все по-силно се обвързва с крайно непрозрачните стратегии на ЕС или на международни партньорства. Ново доверие към политиката може да бъде постигнато само чрез реалистичен анализ и изясняване на проблемите, концепции за действени решения при справедливо разпределение на тежестите, а по-възможност – и на шансовете. Хамбургската програма страда от редица вътрешни противоречия.
Глобализацията се обявява за централен източник на съществени грешки в икономическото развитие, защото: “Светът все повече се слива в един-единствен пазар”. “Националните държави, дори и най-големите, са изправени пред опасността да се превърнат в обикновени територии, които се конкурират за инвестициите на глобалния капитал”. Всъщност ние преживяваме ситуация на крайно комплексно критично развитие на финансовите пазари, почиващо върху масово разпространени фалшиви очаквания на купувачите на недвижими имоти, върху финансовите инвеститори, в т.ч. и централните банки, подсилено и чрез крайно комплексни техники на финансиране и чрез сътрудничество на централните банки. Поне засега всички тези фактори пречат на превръщането на това развитие в криза на реалната икономика. На една по-ранна фаза на глобализацията, без достатъчната регулираща власт на държавата или без достатъчно сътрудничество на централните банки кризата би била почти неизбежна.
Един исторически пример
На 18 септември 1873 г. на Уолстрийт, в офиса на уважаваната банка за инвестиции JAY COOK AND CO. се събират банкери и брокери, тъй като банката е попаднала в криза на разплащанията и спешно се нуждае от ликвидност. Помощ за ликвидността не се намира. В 11 часа банката затваря гишетата си. С този акт се слага началото на световна финансова криза. Тя е резултат от превишените очаквания за продължаване на световния бум на железниците. За часове кризата прескача Атлантика и засяга най-напред виенските банки, редица европейски железници. След няколко дни по целия свят се стига до фалит на банки и индустриални предприятия, тъй като при кризата на доверие курсовете на акциите се сриват или предприятията не получават повече поръчки. Безработицата се разпространява заедно с мизерията за засегнатите, нещо, което ние, гражданите на държавата на благоденствието, вече не можем да си представим. На нас тази криза ни е позната под името “Gruenderzeitkrise” и като дълбок прелом в икономическото развитие.
В своята най-нова оценка за финансовата криза от последното лято Експертният съвет публикува впечатляващо разписание за кризисния мениджмънт на централните банки, включително и за неговите недостатъци. От тази оценка става ясно тясното взаимодействие между националните централни банки и Европейската централна банка. Въпреки наличието на проблеми с публичността, познанието за финансовите пазари и за тяхното управление явно се е подобрило. Глобалният финансов капитализъм, съществувал по същия начин и през ХІХ век, днес е подчинен на много по-строги и действени национални и международни правила. Естествено и сегашната криза показа, че в системата за регулиране се появиха пукнатини, които обаче с голяма степен на вероятност много скоро ще бъдат запълнени.
Националната държава не е безсилна
Програмата изтласква опита, че през последните 20 години именно малките страни успяха да постигнат особено големи печалби в сферата на благосъстоянието. Бихме споменали Ирландия, Финландия, Нова Зеландия, Тайван, Сингапур, но също и Великобритания и Холандия. Остава да се изясни, защо в Германия останаха непостигнати цели, които при еднакви условия в посочените страни бяха осъществени изцяло. Глобалният капитализъм беше еднакво действен за всички страни, при което няма единна тенденция “към един единствен пазар”. Красноречиви примери за глобализацията са експортните пазари, но 61% от нашия износ отива на европейския вътрешен пазар. Едновременно с това пазарите на труда постоянно и неудържимо се локализират, тъй като глобалните стокови потоци се нуждаят от все по-малко труд, докато локалните стоки и услуги, които се произвеждат на локалните пазари от локални наемни работници, ще увеличават своето значение. Ръстът на заетостта все повече се концентрира върху здравето и социалните грижи, върху локалните социални услуги от едноличния търговец до местното управление. Свива се преплетената надрегионална заетост. Представата за една постоянно отслабваща национална държава не отговаря на действителността. Докато не достигат стоки и услуги, аналогично няма да достига и трудът. Задачата е да се подсилят в начина си на функциониране локалните и националните пазари на труда, каквато беше успешната практика с реформите Hartz ІV.
Противно на представата за глобализацията като перманентна заплаха, в програмата се подценява увеличаващият производителността и спестяващият труд технически прогрес като мощна сила за преструктурирането, овладяна недостатъчно в Германия през последните 25 години. Не се отбелязва с нито една дума, че националната политика на технологиите постоянно въздейства върху развитието на прогреса; в същото време, в противоречие с това въздействие, нашата национална образователна политика не успява да снабди младите хора с достатъчно висока квалификация. В цялата програма нашите проблеми прекалено силно се интерпретират като постоянен отказ от пазара, докато изцяло се премълчава грубият отказ от политика през последните 20–30 години. Програмата не изяснява какви конкретни мерки трябва да се предприемат, за да се постигнат тези цели. Без съмнение реформите Hartz ІV дадоха важен принос за развитие на пазара на труда и за икономическия растеж. В допълнение към това бяха посрещнати тежестите от обединението на страната и от създаване на валутния съюз. Въпреки това досегашните успехи са недостатъчни. Темповете на растеж от 2.5% в условията на висока конюнктура не осъществяват обещанията на социалната държава и очакванията на германците.
По-нататъшни реформи са наложителни
При разработката на концепцията за следващите легислатури още отсега трябва да се намерят конкретни решения. Глобалните пазари не могат да се държат отговорни за недостатъчното образование на децата на имигрантите, за провалите на образователната система на трите класи при изчерпване на всички образователни потенциали. Бързо и еднозначно трябва да се сложи край на пасивната толерантност към неравенството в контролираните от държавата образователни резултати. Най-вероятно за тази цел ще се наложи радикално преструктуриране на училищната система. Още през 1970 г. в първия доклад за образованието на социаллибералната коалиция, подписан от Вили Брандт, можеше да се разчете концепцията за предучилищно обучение от 3-годишна възраст и училищно обучение – от 5- годишна възраст, с оглед на по-ранно дипломиране при интеграцията на различните типове училища. Не е убедително, когато повече от 30 години по-късно една програма на принципите формулира подобни изисквания без конкретни представи за начина на осъществяването им. Трябва да се намерят нови организационни форми на училищата, нови подходи и контролни механизми. От една страна, ще бъде наложителна централна матура и постоянна, централно организирана оценка на училищата от страна на независима от политиката организация – един вид Образователна сметна палата. В сферата на мениджмънта би имало нужда от еднозначна децентрализация и вътрешна автономия на училищата, контролирани от местни надзорни съвети. По този начин училищата биха били отговорни пред конкретната обществена среда и нейните представители. Родителите биха разполагали с отговорни местни партньори и не биха се блъскали безсилни в бюрократични стени.
Дефицитите в образованието представляват сигурно най-изявения отказ от политика във Федералната република. Национален скандал е неравенството на шансовете за децата от семействата с ниски доходи. Радикалното подобряване на шансовете за достъп до образование и социално издигане би било първа задача на социалдемокрацията.
Могат да се приведат и повече причини и примери за ерозията в икономическото развитие на Германия. Не бяха направени необходимите изводи от дефицитите в раждаемостта и застаряването. Не са разработени задоволително проблемите на имиграцията. Продължава да бъде твърде ниска границата на житейския праг. Отсега е ясно, че поколението на бейби бумърите драстично ще увеличи пенсионната си възраст заради своя интерес, тъй като претенциите за пенсии няма да отговорят на очакванията, а доброволното пенсионно осигуряване няма да е достатъчно за гарантиране на жизнения стандарт. Естествено е, никой да не принуждава един строителен работник на покриви да се катери по покривите на 67 години. Но представата за постигане на ненакърнена пенсия при ранно пенсиониране, когато наследените професии станат прекалено тежки за по-възрастни работници, би увеличило допълнително натоварването на по-младите поколения. Затова в бъдеще трябва да стане правило, по-възрастните работници да могат с предимство да бъдат премествани на по-малко натоварена работа.
Понятието “генерационна справедливост” не се среща в програмата на принципите. Тази тема в бъдеще обаче постоянно ще ни съпътства. Чрез тенденцията към застаряване значителни части от брутния вътрешен продукт на заетите ще трябва да се пренаредят в полза на социалното осигуряване, на личните спестявания за старост или дори за целите на едно ново увеличение на раждаемостта. Значителни облекчения за младите би донесло всеобхватно опрощаване на дълговете до 2025 година. Това изисква фискални реформи, например чрез по-нататъшно намаляване на субсидиите или по-високо облагане на изцяло необлаганите парцели, които не могат да се изнесат. Подобни бележки дават представа колко тежко е да се постигне демографска, фискална и едновременно екологична устойчивост. Въпреки глобализацията към тези задачи трябва да се подходи в национален мащаб. Това се отнася и за стратегиите за екологична устойчивост, които обаче трябва да станат предмет и на международни споразумения. Глобализацията не би следвало да служи като алиби за политическа парализа в прекалено податливата на лобизъм страна. Ние страдаме от засечки на пазара и засечки на демокрацията. Като последствие от това е наложително просвещение, просвещение и още веднъж просвещение, за да се преборим на национално равнище с опасността, изоставяйки икономиката на дефицитите, левицата да попадне в икономиката на илюзиите. Проучванията на общественото мнение показват колко бързо се създават илюзии за реални дефицити, водещи до трудно изпълними политически повели. В реалния свят на политическото действие и чрез успешна глобализация те могат да бъдат преодолени. Задачите на една реалистична политика на реформи си остават гигантско предизвикателство.
