ЗА ВОТОВЕТЕ НА НЕДОВЕРИЕ И БЕЛИТЕ КОНЕ

0
170


Роден на 3 август 1956 година в град Елхово. Завършил специалността Българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”, работил е последователно във вестниците “Марица – изток”, “Септември”, “Днес”, “Домино”, „Континент”, “Стандарт”, “Земя”, “Сега”, “Дума” и “Република”. В момента е кореспондент на вестник “Пари” за Старозагорска област. Автор на документално-публицистичната книга “Стъпала към хоризонта” и сборника “Рогати работи-бивалици от настоящето”. Член на СБЖ.

На 22 февруари 2008 година за четвърти пореден път от началото на своя мандат правителството на тройната коалиция бе изправено пред изпитанието да премине през парламентарната процедура “вот на недоверие”.

Резултатите от гласуването в залата са вече в историята: от 235 участвували народни представители 149 бяха “Против”, други 86 бяха “За”.

Едва ли за някои от наблюдателите този резултат беше неочакван.

Въпреки гръмките слова, изречени както от парламентарната трибуна, така и от трибуната на митинга на площад “Ал. Невски” ден по-рано, беше ясно, че коалицията има своето мнозинство, което няма да позволи сбъдването на сценариите за предсрочни избори.

От уважение към бъдещите изследователи на родните политически нрави ще припомня предисторията на тези вотове.

Първият е през април 2006 г. и е заради несправяне с бедствената ситуация в България след наводненията от лятото на 2005 г. и пролетта на 2006 година.

Вторият е през март 2007 г. и е мотивиран с провала в политиката в сферата на здравеопазването.

Третият, през октомври 2007 г., за „разпада на държавната политика в областта на образованието“, е гласуван в разгара на най-голямата в историята на страната учителска стачка.

Последният (засега) беше заради корупцията в управлението и на практика е втори опит да бъде атакуван кабинет заради корупция.

По някаква ирония точно БСП , като опозиция през 2000 година внася вот срещу СДС-кабинета на Иван Костов, който в настоящия момент е сред съвносителите на искането за оставка на управляващата тройна коалиция. С тази разлика, че Костов вече е лидер не на СДС, а на ДСБ.

Хронологията е ясна: през пролетта на 2006-а “Против” са 166 депутати, а 43 са “За”.

Година по-късно броят на подкрепящите кабинета е намалял с трима, докато противниците му са вече 60 при 1 въздържал се.

Третият път управляващите “олекват” с още трима, а противниците набъбват до 61 при един въздържал се.

Сега има по-чувствителни размествания в пластовете, след като част от бившите хранени люде на експремиера Сакскобургготски се отделиха от майката НДСВ и се самопровъзгласиха за самостоятелна дясна бойна единица.

Веднага след като станаха ясни резултатите от вота, премиерът Станишев коментира: ”Гражданското общество в България се оказа по-зряло от политиците от опозицията, защото показа, че ясно разчита разликата между мотивите и намеренията, които стоят зад искането на вота. Хората правят разлика между желанието да се решават проблемите – икономически, екологични, социални и други, от политическата игра…”
След което изразява недоумението си как е било възможно безпрецедентното съюзявяне на партии, чиято идейна платформа и управленски виждания би трябвало да са несъвместими. И уточнява, че трудно можел да си представи председателя на Европейския парламент, който е от Европейската народна партия, да застане до Жан-Мари Льо Пен, на каквото и да било политическо събитие.

Не в желание да му опонирам обаче ще припомня, че шестият вот срещу правителството на Сакскобургготски (3 февруари 2005 година) е внесен с подписите на 110 депутати от пет парламентарни групи: Коалиция „За България“, ОДС, СДС, Народен съюз и „Новото време“, като впоследствие част от нововремци се оттеглят. В онзи момент кабинетът на НДСВ-ДПС – „Новото време” оцелява, но пък го “отнася” парламентарният председател проф. Огнян Герджиков.

Както се казва, що да ходим в Европа, след като сме ги изпреварили европейците по мурафети?

Само като любопитен щрих ще цитирам първите реплики на опозиционните играчи след края на вота.

Лидерът на Атака В. Сидеров с апломб обявява: “Виждам много сериозен разум във всички политически лидери на опозицията да се продължи напред, като се атакува правителството по всички възможни начини…”

Ексвоенният министър и доскорошна емблема в НДСВ Николай Свинаров, вече в качеството си на депутат от новата БНД, твърди: “Опозицията продължава да се обединява и да търси механизми на следващите избори да бъде на по-адекватно и добро политическо ниво.”

Някогашният столичен градоначалник Стефан Софиянски прогнозира: “За разлика от другите вотове, на този вот имаше около 30 депутати повече, които гласуваха “против” правителството, при следващ вот ще има над 100 народни представители, които ще гласуват против кабинета.”

Не пропуска да ковне пирон и самият Костов, според когото “ползата от вота на недоверие е в това, че се формира национален консенсус срещу корупцията, в който влизат медиите, а извън този консенсус са останали управляващите…”

Както и друг път, победени няма, победители са всички, само дето белите коне не стигат за всички мераклии да бъдат предводители. Може би, защото още преди да станем пълноправен член на ЕС, незнайни търговци ги изнесоха за нуждите на италианската саламена индустрия.

Справка по темата може да се намери в архивите на Националната следствена служба.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук