След осем години на охладнели отношения със САЩ, породени от противоречия по различни въпроси – от затвора в Гуантанамо до войната в Ирак, Европа прие с отворени обятия новия президент на САЩ. Още в разгара на предизборната си кампания, когато Обама намери време за обиколка из Европа, за да декларира, че “Америка няма по-добър партньор от Европа” , той беше приет повече като поп-звезда, отколкото като политик – доказателство, че той вече беше влязъл в сърцата на европейците.
След изборите Френското председателство на ЕС заяви в официално съобщение, че “ЕС вижда в този избор обещание за засилване на трансатлантическото партньорство”. Жозе Мануел Барозу даде своята лична подкрепа за Обама, защото той олицетворява “подновения ангажимент” за справяне с общите предизвикателства пред ЕС и САЩ. Председателят на европейския парламент Ханс-Герт Пьотеринг изрази надежда за “нов старт на отношенията между ЕС и САЩ”. Леви и десни политици се надпреварваха да поздравяват новия президент, като не пропускаха да демонстрират своята дълбока убеденост, че той ще донесе промяна.
След смяната на администрацията на Белия дом европейските политици се надяват, че след осем години на търкания и трудни преговори със САЩ, ще им се удаде възможност да поставят отново своите искания и проблеми и да търсят решения на глобалните (и локалните) предизвикателства съвместно със САЩ.
А проблемите не са малко. Като се почне с глобалната финансова криза, глобализиращият се тероризъм и заплахи за сигурността и нарастващата тревога от измененията в климата, мине се през реформа на международните институции в посока по-справедливо представителство на новите реалности в света и подкрепата на САЩ за Международния наказателен съд и се стигне до разполагане на елементи от американската система за противоракетна отбрана и визовите ограничения, които все още съществуват за някои държави-членки. Основания за своите надежди европейските лидери намериха в предизборните обещания на Обама за радикална промяна на американските позиции по ключови въпроси като ограничаването на емисиите на парникови газове, изтеглянето на американските войски от Ирак и ограничаването на “необоснованите” военни разходи и демонстрирания в Берлин стремеж да избяга от едностранното налагане на решения в международен план , както и първото му решение – да бъде затворен затвора в Гуантанамо.
Реалностите в международните отношения са винаги други и едва ли Обама ще успее да избяга от вековния принцип, че “няма вечни приятели, има вечни интереси”. Като президент той е длъжен преди всичко да защитава и реализира интересите на САЩ и в този смисъл това, което мнозина европейци очакват от него, може би ще се окаже непостижимо.
Първата и най-важна задача за Обама ще бъде извеждането на страната от финансовата и икономическа криза. Но тъй както кризата бързо излезе от границите на САЩ и помете всички развити и много от развиващите се икономики в света, ЕС ще очаква решения, които ще допринесат за възстановяване на световната икономика. В този смисъл някои от намеците на Обама за повече протекционистични политики вече разочароваха мнозина. По-големият проблем ще бъде реформата на институционалната рамка на световната икономика. В Берлин Обама се ангажира да работи за “свободна търговия, която е справедлива към всички” . Това би означавало да подкрепи идеите на ЕС за мащабна реформа на международните финансови институции, която да ангажира в по-широк диалог новите икономически фактори като Китай, Индия и Бразилия, както и да се ангажира с довършване на Кръга от преговори от Доха, с риск отново да конфронтира САЩ с ЕС по въпроса за селскостопанските субсидии. Нито едно от тези неща обаче не присъства в неговата управленска програма.
Другият важен за Европа въпрос е налагането на таван за емисиите на парникови газове. Планът на Обама предвижда намаляването им с цели 80% до 2050 г. и да издигне САЩ до лидер в борбата с глобалното затопляне . Това би трябвало да задоволи европейските партньори, които от години напомнят на САЩ за висящата ратификация на Протокола от Киото. За съжаление точка относно протокола липсва в програмата, както впрочем липсва и позиция по предстоящите световни преговори за таван на емисиите за периода след 2012 г. Не по-малко важно е САЩ да подкрепи с всички възможни средства ЕС в опитите му да накара новите икономически сили (и най-големи замърсители), като Китай и Индия, също да положат усилия за намаляване на емисиите.
Несъмнено, във външната политика на САЩ централно място ще продължи да заема въпросът за борба с тероризма, което предполага справяне с нарасналото влияния на Афганистан и Пакистан. Обама вече декларира, че възнамерява да увеличи американския контингент в Афганистан с близо 30 000 души и ще настоява европейските съюзници от НАТО да направят същото. Като се имат предвид обаче силните обществени настроения в повечето европейски страни против военната намеса в Афганистан, едва ли някой европейски управник с лека ръка ще заложи своята политическа съдба на карта, за да подпомогне съюзника си САЩ. Стигна се дотам, че Дейвид Милибанд, външният министър на най-големия американски съюзник на стария континент – Великобритания, започна публично да критикува водената от САЩ война срещу тероризма, заявявайки, че тази стратегия всъщност може би е донесла повече беди, отколкото ползи, като остави преценката на историците .
Европа посрещна с голямо облекчение поставената от Обама цел за изтегляне на войските от Ирак до май 2010 г.- въпрос, който оказа огромно негативно влияние върху отношенията на държавите членки на ЕС помежду им. Разбира се, въпросът е доколко тази цел е постижима, защото въпреки привидното успокояване на обстановката в страната, все още тлеят конфликтите между сунити и шиити, а въпросът с кюрдското малцинство не е напълно разрешен. Едно прибързано изтегляне на войските на съюзниците може да отвори поле за възобновяване на гражданската война, а оттам и до нуждата от нов съюз за налагане на мир в крехката нова “демокрация”. Тази деликатна ситуация поставя под голям въпрос доколко решителен ще бъде Обама, когато му се наложи да изпълни обещанието си.
Все по-остър е и проблемът с Пакистан, където бойците на „Ал Кайда” намират убежище в районите, контролирани от отделни племена, където ръката на закона не стига. Масло в огъня налива и твърдата позиция на САЩ в подкрепа на Израел, което априори събира под знамената на джихада всички радикални мюсюлмани. И докато ЕС ще покаже разбиране към засиления американски натиск върху Пакистан, едно предложение за санкции, или, не дай Боже, военна намеса, ще бъде сериозно изпитание на толерантността на европейските партньори.
Въпросът с Иран също може да предизвика обтягане на отношенията. Европейските държави бяха против твърдия курс на икономически санкции срещу Иран и заплашителния тон на Буш към страната на аятоласите. И въпреки че Обама се ангажира да търси дипломатически средства, за да предотврати присъединяването на Иран към клуба на ядрените държави, включително да седне на масата на преговори без предварителни условия, той същевременно декларира, че “военната намеса няма да излезе от списъка с възможните решения” на проблема . А ако дипломатическите усилия се провалят, Европа, която все още търгува стабилно с Иран, няма да подкрепи допълнителни икономически санкции.
Все още неясно е отношението на Обама към Русия, макар руският му колега да побърза да хвърли ръкавицата със заявлението си, че ще разположи руски ракети в Калининград. Съвсем разбираемо, европейските лидери, които в последните години се опитват да ангажират Русия в максимално широк диалог по редица въпроси, проследиха ситуацията с тревога. Въпреки че Обама не се поддаде на провокацията на Медведев, все още не може да се говори за промяна на курса на американската политика към Русия, което от своя страна би могло да се превърне в поредната разделителна линия между ЕС и САЩ. Все още е неясен въпросът дали САЩ ще се откаже от подкрепата си за членство на Грузия и Украйна в НАТО, както и относно разполагането на елементи от американската противоракетна отбрана в Полша и Чехия.
В Близкия изток Европа настоява за по-балансирана позиция на САЩ по арабско-израелския конфликт. На пръв поглед, с назначаването на Джордж Митчъл като специален пратеник в региона, новият президент изглежда сериозно се е ангажирал с постигане на мир след израелското нападение над ивицата Газа. Що се касае до усилията за постигане на траен мир в региона, показателен е фактът, че в частта в управленската си програма, посветена на конфликта, Обама е записал само три приоритета: гарантиране на стабилно партньорство между САЩ и Израел, подкрепа за правото на Израел на самозащита, подкрепа на чуждестранната помощ за Израел . Това само по-себе си е достатъчно да обрече всички усилия за мир в региона на неуспех.
Рискът от разминаване на очакванията и реалностите се крие и в редица други проблеми: европейците трудно ще се откажат и от исканията си САЩ да се включи по-активно в борбата за закрила на правата на човека по света, което включва и признаване на Международния наказателен съд, и отказ от смъртното наказание, все въпроси, по които Обама ще има сериозна вътрешна съпротива. ЕС ще продължи да се бори за реформа на Съвета за сигурност на ООН, да защитава многостранния подход към международните отношения и да настоява за изпълнение на Целите на ООН за хилядолетието. Едва ли ще намалеят европейските усилия и в посока разоръжаване. Пред ЕС и САЩ стоят все още и редица неразрешени двустранни въпроси като визите за някои държави-членки, неефективните до момента форми на диалог (Трансатлантическият икономически съвет и Трансатлантическият законодателен диалог).
Всичко това показва, че ние, европейците, сме изправени пред сериозна криза на очакванията. Световните реалности, стереотипите във външната политика и разминаването в интересите, несъмнено ще поставят Барак Обама в ситуация, в която той няма да може да отговори на надеждите, които му възлагаме. Но пък именно тези реалности може би ще тласнат САЩ и ЕС към едно по-стабилно и реалистично трансатлантическо партньорство. Международният престиж на САЩ спадна значително през последните години. Европейските държави, макар и все още фактор в световната икономика, са все по-слаби във военно отношение, а липсата на единен глас в международната политика не им позволява да си върнат старото лустро на велики сили. И САЩ, и Европа са изправени пред сериозни демографски проблеми. В това време редица нови и жизнени икономически, военни и демографски сили, които се основават на ценности, доста различни от ценностите на западния свят, продължават да търсят своето справедливо място в системата на международните отношения. Все още обаче, единствено двете страни на Атлантика са способни да намерят иновативни решения на глобалните проблеми, затова трябва да намерят сили да преодолеят различията, да изградят нов и силен съюз и заедно да съумеят да променят света в духа на демокрацията, свободата и справедливостта. Остава само нашата надежда да го направят.
Литература
1. Милибанд, Дейвид, “After Mumbai, beyond the war on terror”, реч в Мумбай, 15.01.2009
2. Обама, Барак, „A World that Stands as One“, реч в Берлин, 24.07.2008 г.
3. Официално изявление на Френското председателство относно резултата от изборите за президент в САЩ
4. Проектодоклад на Европейския парламент относно състоянието на трансатлантическите отношения.
5. Управленска програма на Барак Обама, www.whitehouse.gov/agenda
6. Beary, Brian “A new President will ask more of Europe”, Europolitics, 28.07.2008,
7. “Europe hails Obama’s election as new US president”, Euractiv.com, 5.11.2008
8. Guerot, Ulrike, “Obama and the future of transatlantic relations”, European Centre for Foreign Relations, www.ecfr.eu, 10. 2.2009
9. “How will a 21st-century president fare in a 19th-century world”, The Economist, 6.11.2008
10. Kern, Soeren “Obama’s transatlantic challenges”, World Politics Review, www.worldpoliticsreview.com, 20.01.2009
11. Kuehnhardt, Ludger, “Obama and a New Transatlantic Age: Implications for Renewal of Transatlantic Relations”
12. Lenard, Mark and Daniel Korski “”What now?”, European Centre for Foreign Relations, www.ecfr.eu, 5.10.2008
13. Micklethwait, John, “America’s new hope”, The Economist, 19.11.2008
14. Obama, Barack, “Renewing American leadership”, Foreign Affairs, July/August 2007
15. “Obama wants EU’s help, but little change in US foreign policy”, New Europe, 18.01.2009
16. Patten, Chris “How Europe can respond to Obama”, www.ecfr.eu, 25.10.2008
17. “Preparing for a new president: What the Europeans hope for after the American election”, The Economist, 23.10.2008
18. Valasek, Tomas “What ‘Obama effect’ for transatlantic relations”, www.centreforeuropeanreform.blogspot.com
19. Voigt, Karsten D. “America after the election: How will the country change and what will happen now in Transatlantic relations”
20. Wolf, Joerg, “Barack Obama’s Lack of Real Interest in Transatlantic Cooperation”, www.atlanticreview.org, 20.01.2009
Бележки
Обама Барак, „A World that Stands as One“ – реч в Берлин, 24 юли 2008 г
“Сътрудничеството между народите днес не е въпрос на избор… то е единственият начин да гарантираме нашата обща сигурност и заедно да бъдем по-хуманни”, а “историята е доказала, че нито едно предизвикателство не е непреодолимо, ако светът действа единно”, пак там.
Пак там.
Управленска програма на Барак Обама, www.whitehouse.gov/agenda/energy_and_environment
Милибанд, Дейвид, “After Mumbai, beyond the war on terror”, реч в Мумбай, 15.01.2009
Kern, Soeren ,“Obama’s Transatlantic Challenges”, www.worldpoliticsreview.com, 20 януари 2009 г.
Управленска програма на Барак Обама, www.whitehouse.gov/agenda/foreign_policy