Професор, доктор на икономическите науки. Завършил е Висшия икономически институт “Карл Маркс”- София, и аспирантура в Москва. През 1964 г. е защитил кандидатска, а през 1973 г. – докторска дисертация. Работил е в Икономическия институт на БАН, в Държавна планова комисия, в Секретариата на СИВ – Москва, и в Института по световно стопанство при Президиума на БАН. Автор е на десетки научни публикации.
Въпросите за контрареволюцията и реставрацията на капитализма са свързани с много проблеми, произтичащи не само от сложността и противоречивостта на обществените процеси и явления, особено през преходни периоди, но и от факта, че всички ние, за разлика от химиците, не наблюдаваме процесите отвън, а сме вътре в “колбата” и един или друг отговор засяга социалните (и класовите) интереси на различните групи в обществото, съответно партии и дейци. Поради това на един въпрос се дават различни, много често противоположни отговори и оценки, в зависимост от това кой ги дава, чий “говорител” е, чии интереси защитава.
Особено при капиталистическото общество, което се установява в България след 1989 г., и голямото социално разслояване: на единия полюс – малкото, но много богати хора, които ограбиха националното богатство на България, създадено при социализма от няколко поколения, мечтаещи за Златния милиард, и на другия – мнозинството, което живее на и под границата на бедността; да не говорим за някои групи български граждани, които ровят в кофите за боклук, просят, слагат край на живота си заради мизерия и отчаяние. Никога в България не е имало толкова самоубийства. Неморално е да се мисли и говори, че тези различни социални групи трябва и могат да имат еднакви интереси и общи оценки за това, което става в България след 1989 г., за добро и лошо, за справедливо и несправедливо, както денонощно ни манипулират продажните медии и централите на политическите партии, даже такива, които се самообявяват за леви.
Накратко ще анализирам някои въпроси на социално-икономическите и политическите изменения в България след контрареволюцията, факторите и механизмите за тяхното осъществяване. Ще се постарая да взема отношение към някои от съществуващите мнения по тези въпроси.
Какво се случи в България и другите социалистически страни от Европа след 1989 г.?
Осъществена беше дълго и добре подготвена и финансирана от капиталистическите държави, главно от САЩ, контрареволюция, която спря социалистическото развитие и започна реставрацията на капитализма. Империалистите изпълниха своите планове с помощта на вътрешни предатели, главно от средите на корумпираната, продажна партийна и държавна върхушка.
Контрареволюцията успя в европейските социалистически страни, но в Китай, Виетнам, Северна Корея и Куба, въпреки подготовката и опитите на империалистите и предателите, не беше допусната. Тези страни с достойнство защитиха своята родина и сега успешно развиват социалистическа икономика. Необходимо е да се отбележи, че по тези въпроси съществуват различни, дори и противоположни на изложеното виждане. Поради това накратко ще взема отношение към някои от дискутираните въпроси.
Първата група въпроси – същността и оценката на това, което се случи с комунизма (социализма) в края на XX век.
В публичното пространство упорито се лансира тезата, че комунизмът се е провалил и преминаването към “пазарно стопанство и демокрация”, т.е. реставрацията на капитализма, е неизбежно, няма алтернатива. Такива констатации, заглавия на книги и статии изобилстват в дясното пространство, но за съжаление се появяват и в определящото се като ляво пространство.1
Когато се говори за комунизма, се включват и двете му страни :
– идеята, науката за развитието на обществото, създадена от К. Маркс и Ф. Енгелс, доразвита от В. И. Ленин, Й. Сталин и други дейци на революционното движение;
– комунизмът като обществено-икономическа формация, който има два етапа на развитие: низш – социализмът, и висш – комунизмът.
Защо обобщаващата констатация във всичките й разновидности, че комунизмът се е провалил, е невярна?
Първо. Ако разглеждаме комунизма като идея, наука за развитието на обществото и прехода от капитализъм към комунизъм, тя не се е провалила, а е потвърдена от обществената практика, и неслучайно К. Маркс е обявен за мислител на второто хилядолетие.
Второ. Ако разглеждаме комунизма като втори, висш етап в развитието на комунистическата обществена формация, такъв не е съществувал никъде. Не може да се провали нещо, което не е съществувало! Даже, ако трябва да сме точни, не е съществувал и напълно изграден социалистически строй, с пълно осъществяване на социалистическите принципи. Навярно по-правилна би била историческата оценка за изграждане на социализма в различните страни. Тоест терминът “провалил” не е съвсем подходящ и за първия етап на комунистическата формация – социализма. Приказките ала Никита Хрушчов, че изграждането на социализма в СССР е завършено и за 20 години (1960-1980) ще бъде построен комунизмът, нямат нищо общо с науката. По-скоро са глупост или вражеска провокация, или и двете заедно, която цели да злепостави, да дискредитира марксистко-ленинската теория и практика.
Трето. Не може да се говори, че комунизмът (социализмът) се е провалил, след като той, като научна теория и обществено-икономическа практика, успешно се осъществява в настоящия момент в редица страни, в това число Китай, в който живеят над 1 милиард и 300 милиона души. Китай, който около 30 години реализира средногодишен прираст на БВП 8-10% и се превърна в първостепенна световна икономическа, научно-техническа, финансова и военна сила. Специалистите изчисляват, че ако тази тенденция продължи, след няколко десетилетия социалистически Китай ще бъде на първо място в света по абсолютен икономически потенциал. А поради започналата световна финансова криза в капиталистическите страни този период може да бъде съкратен.
Потвърждение на това и блестяща защита на социализма са днешните успехи на Китайската народна република. Това, което показа тя на Олимпиада 2008, са не само големите икономически възможности и човешки ресурси, а и тактическо и стратегическо мислене и планиране, отключената творческа енергия, самочувствие и патриотизъм на китайския народ, строящ социализма.
В историята контрареволюции и реставрации е имало и в миналото, в това число при капитализма – реставрацията на феодализма и монархията във Франция след Великата френска революция; контрареволюцията в Англия след Кромуел, при която са извадили костите му от гроба, за да го обесят. Контрареволюциите и реставрациите при капитализма са забавили, но не са отменили неговото установяване и развитие като нов строй, който заменя феодализма. Петдесет години след контрареволюцията във Франция отново е изпълнена Марсилезата. И аз не съм срещал в сериозната историческа литература оценки за този период, че капитализмът и републиката са се провалили, каквито изобилстват днес за комунизма. Реставрациите и при социализма също само ще забавят развитието му в отделни страни, но не могат да спрат установяването и развитието му като нов обществен строй, на който исторически принадлежи бъдещето – да замени капитализма.
Развитието на човешкото общество не е праволинейно. Зигзаги е имало и навярно ще има, но това не може нито да измени посоката, нито да спре развитието. Поради това са неверни, не могат да бъдат научно обосновани твърдения и теории, че идеите на Великата френска революция, капитализмът в началото на XIX в. или комунистическите идеи, комунизмът (социализмът) в края XX в. са се провалили. Контрареволюциите и реставрациите на стария строй са били и са временно явление във всеобщия процес на развитие на обществото. Краят на историята не се състоя и няма да се състои!
Балонът за съвършеността, за вечността на капитализма, за края на историята се спука! Даже Джордж Сорос в интервю пред в. “Ди Велт” признава, че “Големият победител от финансовата криза в света ще бъде Китай… след известно време Китай ще контролира по-голямата част от света… комунистическата страна ще се превърне в нова глобална финансова империя.”2
Втората група въпроси – как бяха осъществена контрареволюцията и реставрацията на капитализма? Съществували ли са предварителна организация и подготовка на събитията, които станаха в България и другите социалистически страни в Европа след 1989 г. или не?
И по тези въпроси в публичното пространство също има различни виждания. Противоположна оценка за съществуването и финансирането на предварителна подготовка от империалистическите държави дават някои автори, като например проф. Ал. Лилов, според когото: “Категорично трябва да се отклони като недостоверна тезата, че Десети ноември е предварително замислена реставрация на капитализма. По своя характер това събитие бе закъсняла реакция на съветската перестройка. Мотивацията и патосът на промяната на режима бяха реформирането на социализма, а не реставрирането на капитализма…”3
Независимо от категоричността на оценките на проф. Лилов, ще си позволя да отправя към тях някои възражения.
Първо. Тези оценки са прекалено „розови”, няма капитализъм и социализъм, няма класова борба, няма противоречия и класови интереси, няма войни… има диалог на цивилизациите!? Пропускат се, не се отчитат историческият опит и фактите, че капиталистическите страни водят непрекъсната целенасочена война за унищожаване на социализма още от следващия ден след Великата октомврийска социалистическа революция – оказване на всестранна помощ на вътрешните врагове на новата съветска власт; пряка военна интервенция на капиталистическите държави срещу Съветска Русия; икономическа война; мюнхенската политика и опитите за насочване и използване на Хитлер срещу СССР. След провала на мюнхенската политика и завземането от Хитлер на редица европейски капиталистически държави, включително Франция, Англия и САЩ бяха принудени да търсят съюз със СССР, но бавеха откриването на Втори фронт с цел да се постигне взаимно изтощаване на съветската и немската армия. Влязоха във войната, когато изходът беше известен. Веднага след II световна война не социалистическите, а капиталистическите държави започнаха Студената война. За нейно начало се счита речта на Уинстън Чърчил на 5 март 1946 г. във Фултън, САЩ. Тоест сменят се формите, но целенасочената война срещу социализма не спира нито за миг.
Второ. Как да оценяваме известното изказване-указание на един от ръководителите на разузнаването на САЩ Алън Дълес, направено през 1945 г.? Ето някои части от него:“Ще свърши войната… И ние ще хвърлим всички сили, всичкото злато, цялата материална сила за измамване и оглупяване на хората! Ние ще намерим наши единомишленици… наши съюзници и помощници в самата Русия… Незабелязано, но активно и постоянно ние ще съдействаме за безпринципност на чиновниците, рушветчиите, те да вършат каквото им скимне. Бюрократизмът и недобросъвестната работа ще бъдат въздигнати до добродетел… Главният залог ще бъде на младежта, ще започнем да я разлагаме, развращаваме, да я лишаваме от чест. От младежите ще направим циници, вулгарни хора, простаци, космополити. Ето това ние ще направим.”
И това, както правилно отбелязва проф. Йордан Йотов4, за голямо съжаление, не са празни думи. В отчет пред Конгреса от 1992 г. държавният секретар на САЩ Дж. Бейкър съобщава: “Ние изразходвахме през последните четиридесет години трилиони долари, за да победим в Студената война срещу СССР”. Какво по-конкретно и по-ясно искат някои теоретици на „прехода”?!
Трето. Как да разбираме откровенията на “бащата” на съветската перестройка Михаил Горбачов в лекция, изнесена на семинар в Американския университет в Анкара (Турция): “Моята цел в живота беше унищожаването на комунизма… моят идеал беше пътят на социалдемократическите партии… намерих сътрудници за същата цел. Преди всичко Яковлев и Шеварднадзе… Постигнах главното – унищожението на комунизма в Европа. Обаче комунизмът трябва да се унищожи и в Азия… Бях в Пекин по време на големите студентски вълнения и ми се струваше, че комунизмът в Китай ще падне. Исках да говоря пред демонстрантите на големия площад и да им кажа да издържат, че им симпатизираме…”5
На фона на горните факти възниква въпросът за обосноваността, верността на категоричното твърдение на проф. Ал. Лилов, че “…трябва да се отклони като недостоверна тезата, че Десети ноември е предварително замислена реставрация на капитализма” А и деликатният въпрос – на кого да вярваме за целта на съветската перестройка, за мотивацията и патоса на промяната – на проф. Александър Лилов или на Михаил Горбачов?!
Третата група въпроси – кога след Втората световна война дефакто започна непосредствената подготовка на контрареволюцията срещу социалистическите страни, която успя в страните от Европа след 1989 г., и ролята на външните и вътрешните фактори.
Обикновено за начало се сочи перестройката в КПСС и Съветския съюз и се свързва с името на Михаил Горбачов. Без да омаловажавам тези факти, обаче смятам, че това е станало по-рано. Начало на подготовката на контрареволюцията, според мен, е изнасянето на доклада на Никита Хрушчов пред XX конгрес на КПСС “За култа към личността и неговите последици” и последващите след конгреса събития. Палмата на първи предател на СССР на комунистическия идеал и социализма принадлежи на Никита Хрушчов!
Тези въпроси изискват по-обстойно изложение и поради това не ги разглеждам тук, а само ги поставям!
По дискусионните въпроси за ролята на външните и вътрешните фактори с известни условности се оформят две виждания.
Първото (проф. Ал. Лилов, Иван Димитров и др.) – реставрацията на капитализма в СССР и другите европейски социалистически страни, е резултат на вътрешни, а не на външни причини. Според проф. Ал. Лилов: „На въпроса, можеше ли БСП да спаси социализма в България, отговорът е НЕ, не можеше… Спасяването и запазването на социализма впрочем беше възможно само чрез неговото дълбоко обновление и модернизиране. Но такова дълбоко обновление и модернизиране на социализма не бе осъществено…”6
Позицията на Иван Димитров е по-категорична: „Пряката роля на Америка за провала на комунизма, за разпадането на Съветския съюз и разгрома на социализма е никаква. Американците и техните съюзници не правеха нищо повече спрямо нас, отколкото ние спрямо тях. Ние се провалихме. А те не! Защо?”7
Тоест причината за рухването на социализма, за реставрацията на капитализма е, че социализмът не се е обновил, не се е модернизирал. Нито дума за Студената война, за речта-указание на Ален Дълес, за доклада на държавния секретар Дж. Бейкър пред Конгреса на САЩ. Нито дума за опита на другите социалистически страни, които не допуснаха реставрацията, независимо че и те имаха същите проблеми с обновяването и модернизирането на социализма. За техния пример първо да се защити, а след това да се модернизира социализмът. За достойното поведение на китайските генерали, офицери и войници, които изпълниха воинската клетва – защита на КНР. Това, което не направиха в СССР и в другите европейски социалистически страни. Разгромиха „мирната” демонстрация на площада „Тянанмън”, където, чудно как, демонстрантите „студенти”, с „писалки” и с „химикалки” възпламеняваха и разрушаваха танкове?! Демонстрацията, която „случайно” е наблюдавал М. Горбачов, и както споделя в лекцията си пред Американския университет в Анкара, му се е струвало „… че комунизмът в Китай ще падне. Исках… да им кажа да издържат, че им симпатизираме и…”. Интересно е, че редица теоретици на прехода, които даже се представят за леви, не искат да признаят, че без защитата, без “Тянанмън”, нямаше да има модернизация на социализма, нов подход, нямаше да го има днешен Китай. Нито дума за изключителните трудности, много по-големи от нашите, които имаше Куба, но защити социализма и не допусна реставрацията.8
Второто виждане, към което причислявам и себе си – решаващо значение за контрареволюцията и реставрацията на капитализма в СССР и другите европейски социалистически страни има империалистическата диверсия.
Разбира се, това става не пряко, в стария класически смисъл. След военната интервенция срещу Съветска Русия, ІІ световна война и незадоволителния ефект от атомните бомбардировки на САЩ над японските градове Хирошима и Нагазаки, за което Й. Сталин отлично изиграва ролята, че въобще не са му направили впечатление; макар че в спомените си маршал Г. Жуков отбелязва, че Сталин веднага след срещата е помолил да се свържат с акад. Курчатов и да го помолят да ускори работата; империалистите смениха тактиката, формите, но не се отказаха от своята постоянна цел да се борят срещу комунистическите идеи, за унищожаването на социализма.
Традиционните форми на диверсия, използвани до Втората световна война, империалистите замениха с нови – идеологическа диверсия, подкупване, развращаване, особено на младежта и на част от управляващата върхушка; намиране на техни “…съюзници и помощници в самата Русия”, създаване на “пета колона”, внедряване на “троянски коне”, които предават крепостта отвътре. Правилна е, според мен, оценката на Александър Зиновиев: “…че заемането на висшата власт от Горбачов не беше просто резултат на вътрешното развитие на страната, а резултат на външно вмешателство, гигантска диверсионна операция на Запада.”9
Резултатите от реставрацията на капитализма – измененията, които настъпиха в България през този период, факторите и механизмите за тяхното осъществяване
Преди 1989 г. България беше средно развита европейска държава (по производство на БВП на човек от населението бе на 25-о място в света), с модерно селско стопанство, добре развита промишленост, строителство, транспорт, инфраструктура и туризъм; с осигурена постоянна работа, социално обезпечаване и почивно дело; развита наука, безплатно образование, здравеопазване и масов спорт.
Сега в резултат на измененията през последните 19 години капиталистическа България е най-бедната държава в ЕС – с разрушено селско стопанство и пустееща земя; съсипана и разпродадена на безценица промишленост; разрушена научна и развойна база, ликвидирани ведомствени и отраслови институти; ограничено развитие на БАН и фактически геноцид към българските учени; унищожена образователна система и бързо увеличаване на неграмотността сред децата; снижаване на културното равнище на народа, особено на младежта; напускане на България от много млади хора, в това число висококвалифицирани специалисти и научни работници.
Във външен план България беше присъединена към капиталистическа Европа – стана член на НАТО и ЕС. Цената, която заплати българският народ, обаче е изключително висока. Унищожен беше нейният икономически потенциал. Ликвидирана по същество е българската армия, превърната в наемна войска, защитаваща не родината, а външните интереси на САЩ и НАТО. Унищожено беше нейното въоръжение и българското военно производство. Сега тя купува въоръжение втора употреба на високи цени, но по натовските стандарти.
За пръв път в историята на Третата българска държава България предостави своята територия за бази на чужда войска. Превърна се в плацдарм за нападение на трети страни, главно на Русия. Нашите политици обаче забравят, че бидейки плацдарм, се превръщат в мишена за ответен удар. Поради икономическата разруха и унищожаването на държавността България загуби съпротивителната си сила, превърна се в заден двор на Европа, ръководена от компрадорска “политическа класа”.
В резултат на реставрацията на капитализма и възприемането на “ценностите” на Запада след 1989 г. в България се появиха отрицателни явления, които почти не съществуваха при социализма или бяха сведени до минимум. Сред тези явления са корупцията и престъпността, в това число организираната, във всичките им разновидности. За илюстрация ще цитирам само една оценка на проф. Бойко Ганчовски, психолог в МВР: “Отвличането за откуп е престъпление, което доскоро у нас гледахме само на кино. Но в Америка например преживяха подобен и даже по-мащабен бум на банди похитители още около 1970 година.”10 Аналогична е ситуацията с убийствата за разчистване на икономически сметки и за сфери на влияние.
Друга “придобивка”, която ни донесе интеграцията с капиталистическия Запад, е широкото разпространение на проституцията, търговията с жива плът, с млади робини, включително т. нар. социална проституция – резултат на безработица и тотална бедност, които принуждават млади жени, включително и малолетни, да продават телата си. Още по-жестока “придобивка” е наркоманията. Порок, който в миналото не съществуваше, срещаха се единични случаи в големите градове, и то главно сред деца, чиито родители са работили и живели в западни страни. Същото е с хазартните игри, агресивността и други.
Възниква въпросът какво прави държавата с нейния огромен апарат, в това число апарат за борба срещу престъпността? Защо не ограничи и ликвидира тези явления, които все повече се разрастват. В информационните бюлетини на полицията и в медиите постоянно се говори, че те знаят за престъпните групи, които се занимават с принуждаване към проституция и търговия с млади робини; същото е и за търговците на наркотици и престъпните мрежи за пласирането им. Съобщават се техните имена и псевдоними, съобщава се за убийства, свързани с преразпределение на сферите на влияние. Понякога ги хващат, но рядко ги осъждат – откупуват се!
Верният отговор е, че капиталистическата държава, която обслужва капиталистите, не ликвидира тези явления, понеже са свързани със същността и основната цел на капитализма – получаването на по-висока печалба и натрупването на капитали. Още К. Маркс подчертава, че за по-висока печалба капиталът е готов на всичко, дори да извърши и най-голямото престъпление.
Всъщност капиталистическата държава не допуска да бъдат ликвидирани тези явления – “кокошките”, които снасят златни яйца за капитала. Подобна политика се провежда не само в рамките на отделните страни, но и в глобални мащаби. Най-показателна в тази насока е войната, която САЩ и техните съюзници (включително България) водят срещу Афганистан, и увеличаване на производството на наркотици. По данни на ООН производството на наркотици в Афганистан в навечерието на нападението на САЩ и НАТО е 180 тона. След започване на войната и присъствието на американските и натовските войски производството на наркотици бързо се увеличава и през 2006 г. е 6000 т, тоест увеличило се е над 30 пъти и продължава да расте. Тези цифри най-добре показват на кого е нужна тази война!? Останалото е демагогия и приказки за наивници!
Борбата срещу тези явления е възможна само при социализма, чиято основна цел не е получаването на печалби, а повишаването на жизненото равнище, защита интересите и живота на трудещите се. Показателна е последователността и строгостта на борбата против тези отрицателни явления в социалистически Китай на всички равнища; включително смъртно наказание, независимо от ранга на престъпниците. С това се обяснява фактът, че в милиард и 300 милионен Китай тези отрицателни явления са силно ограничени.
Действащите лица и механизмите за осъществяване на реставрацията на капитализма с видими и невидими нишки са свързани с “осребряването” на трилионите долари, които САЩ са похарчили, за да победят в Студената война. Въпросите какви са подходите и механизмите в България за разрушаване на социалистическата икономика; икономическата, военната и националната сигурност; на социалното обезпечаване, здравеопазване и образование са много, но ще разгледам само три, важни според мен “мероприятия”.
Първото, изборът на управляващата върхушка в България след 1989 г. – ролята на капиталистическите страни, главно на САЩ. Тук се включват не само предателите, “троянските коне” в комунистическото движение – Андрей Луканов и с-ие, а и участниците в управлението от десните антикомунистически сили.
Принципите на издигане – само личности, готови да предадат националните интереси в угода на чужди държави, често пъти ограничени, некадърни, но послушни. Съвременниците си спомнят задкулисните борби и комбинации за издигането за президент (след Петър Младенов) на д-р Желю Желев, а не на Петър Дертлиев. Това издигане, под натиска главно на външни сили, беше направено не че П. Дертлиев не е антикомунист, а че може да се опита да провежда по-независима национална политика. Аналогично беше решен и въпросът с избора на ръководител на СДС и министър-председател. След като д-р Ж. Желев се връща от посолството на САЩ, “откриват”, че Петър Берон е бил доносник на ДС и на негово място е избран Филип Димитров, макар че за всички е очевидно, че той няма качества за държавен ръководител.
Много показателни в тази насока са откровенията на първия министър на отбраната от СДС Димитър Луджев в интервюто му с журналистката Валентина Петкова, затова ще го цитирам: “…Филип Димитров ми каза: Митко, много съжалявам, не зависи от мен, но ти не можеш да станеш министър… Следобед обаче при него влиза посланикът на Великобритания у нас сър Томас. Срещата им трае 40 минути. Когато излиза, Филип Димитров казва: “Димитър Луджев ще е министър на отбраната. Никой да не възразява.”11
Второто “мероприятие” – поръчката от второто правителство на Андрей Луканов през лятото на 1990 г. на фондацията на Националната камара на САЩ (в лицето на д-р Ричард Ран и д-р Роналд Ът) на Доклад върху проекта за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България, неговото разработване, обсъждане, утвърждаване и изпълнение.
Т. нар. план „Ран-Ът”, който се изпълнява и в настоящия момент, по своя замисъл, съдържание и изпълнение е програма за унищожаване на социализма и реставрация на капитализма, за ликвидиране икономиката на България. Не съм съгласен с оценката на проф. Ал. Лилов, и то в публикация от 2004 г., когато резултатите от изпълнението на плана бяха налице, че: “В това по принцип няма криминал, правителството е в правото си да поръчва консултантски разработки, където намери за необходимо…”14 “Да, ама не!” Както казваше един журналист “демократ”! Криминал има, и то в няколко направления:
1. При избора на изпълнител за разработване на концепцията за бъдещото развитие на България – който пише “нотите”, определя “музиката”, дирижира изпълнението. Интересно защо бяха пренебрегнати българските учени и стопански ръководители начело с академик Евгени Матеев?! Учен със световна известност, с голям опит в ръководството на икономиката – бил е председател на Държавна планова комисия, на ЦСУ, два мандата председател на Икономическата комисия за Европа при ООН. А са предпочетени д-р Р. Ран и д-р Р. Ът, неизвестни учени, които както се изразяваше един колега, нямат равнището да бъдат даже асистенти на акад. Е. Матеев. Може би имат високи чинове в ЦРУ? А може би, защото по-добре ще “модернизират” социализма в България?
2. След като “няма криминал”, защо този доклад се крие от обществеността, даже от специалистите. И до днес не е публикуван. А по данни на Борис Дерибеев на партийна конференция в Пловдив, в навечерието на 1993 г. Андрей Луканов и Георги Пирински отричат неговото съществуване.13
3. Краткият срок за подготовката на такава сложна и голяма разработка. Американският екип (34 души) посещава България през август и през октомври 1990 г. представя за публикуване своя доклад. Възниква законният въпрос: възможно ли е за такъв кратък период да се разработи материал, в който да се отчетат и конкретните специфични условия в България (този въпрос поставя и проф. Ал. Лилов). Или докладът е предварително разработена “някъде” концепция, в която малко се интересуват от спецификата и развитието на България; или представлява предварително зададена схема за реставрация на капитализма; за разрушаване на икономиката и държавата, превръщането й в територия без съпротивителна сила – това, което днес вече е факт!
Към тази констатация ни насочва и поразителната еднаквост на “реформите” във всички европейски социалистически страни след контрареволюцията. Известни различия се наблюдават, но навярно те са заслуга на намесата на националните консултанти и администрация, което не се случи в България. Напр. запазването на земеделските кооперации (ТКЗС) в Чехия чрез превръщането им в акционерни дружества и др.
4. Изключително странен, меко казано, е фактът, че към доклада липсва приложение с текстове за забележките и предложенията на българските консултанти (29 души)14 по доклада. Има ли такива въобще? На какво основание “…за всичко, което са направили и за което са се съгласили, нашите юнаци се нареждат пред касата на правителството и получават общо 100 000 долара. Не левове, а долари!”15
Третото “мероприятие” – приемането на новата “демократична” конституция, която създаде “законовите” предпоставки и възможности за унищожаване на обществената социалистическа собственост и възстановяване на частната собственост, на капитализма. Стана “чудото”: “ВНС – парламент социалистически, конституция – буржоазна”.16 В нея не беше включено изискването, съществуващо в Конституцията на НРБ (1971 г.), за защита на обществените форми на собственост. Обаче е включена нова алинея – чл. 17 (3), която гласи: “Частната собственост е неприкосновена.”
Тези изменения откриха възможността, създадоха “законовите” предпоставки за тоталното разграбване и унищожаване на обществената собственост, обслужваща цялото общество, и превръщането й в частна. Бяха реституирани, продадени, заменени за други имоти защитени територии, резервати и горски масиви; паркове, градинки, детски площадки и зелени градски площи; читалища, културни домове и недвижими паметници на културата, за които социалистическата държава е изразходвала милиони левове?! Де факто бяха отменени, нулифицирани такива придобивки, които се съдържат даже и в новата конституция – България е социална държава, различните форми на собственост са равнопоставени, гражданите имат еднакви права и т.н., и т.н.
Бележки
1. Иван Димитров, Защо се провали комунизмът? Един въпрос “Х” отговори, Второ издание. Добрич, 2008 г. Въпросът е за определянето, формулирането на заглавието, а друг е за съдържанието на книгата?
2. Джордж Сорос, „Китай ще е победителят от кризата”, в. “Дневен труд”, 12.10.2008.
3. Александър Лилов. Диалогът на цивилизациите. С., 2004, с. 519-520.
4. Йордан Йотов. Водителят. Съвременник на бъдещето. София, Изд. Булгарика, 2000, с. 139-142.
5. “Михаил Горбачов в съотношение 1:1”, В. “Жарава”, бр. 9, 2000, с. 8.
6. Ал. Лилов. Цит. съч., с. 520-521.
7. Иван Димитров. Цит. съч., с. 147.
8. Вж. Ф. Кастро. Политическа биография, Москва, 1998, с. 384-447.
9. Александър Зиновиев, Трета световна. Изд. “Нова зора”, С., 2007, с. 25.
10. Вестник “Дневен труд”, 14 юли 2008, с. 8.
11. Вестник “Дневен труд”, 14 юни 2008, с. 19.
12. Ал. Лилов. Цит. съч., с. 523.
13. Борис Дерибеев. “За какво плачете, лицемери!” В. “Нова зора”, 2 ноември 1999, с. 10.
14. Вж. Списък на българските консултанти. В. “Нова зора”, 21 март 2000 г., с. 6-7.
15. Борис Дерибеев, цит. статия, с. 10.
16. Вж. Йордан Йотов. Контрареволюцията. С., 2004 г.
Статията е отговор на въпросите на Владимир Градинаров от София, зададени на автора в писмото “Необходимо е да се каже цялата истина”, публикувано във в. “Нова зора”, 13.05.2008, с. 10.
