Йосиф Аврамов преподава дисциплини в областта на финансите и финансовия контрол в Нов български университет. Работил е в Министерство на финансите, БНБ, Комитета за държавен и народен контрол, като старши съветник в Икономическата комисия на Народното събрание. Автор на книгите „Еврото — утрешните ни пари“, „Силата на парите“ и учебниците „Банков контрол“, „Данъчен и митнически контрол“, „Финанси на малката и средната фирма“, „Теория и история на парите и кредита“ и др.
С приетия през декември м. г. бюджет за 2010 г. бавно, но сигурно се убива българският бизнес, и то „светлият“. Този, който работи в „сивата“ икономика и не плаща данъци и акцизи, все някак оцелява, а останалите трябва да се спасяват поединично. Поради неизплащането навреме на извършени обществени поръчки, в т.ч. и по европроекти, през следващата година правителството на ГЕРБ може „да брои трупове“ и в бизнеса. Към това води пагубната му икономическа политика. Месец след началото на новата година държавата, в частност финансовото министерство, все още не изплаща дълговете си от предходната година. По най-груби изчисления те надхвърлят 1 млрд. лв.
Междувременно бюджетен дефицит от 700 млн. лв., или около 1% от прогнозния БВП, очаква финансовият министър Симеон Дянков за януари 2010 г. Бюджетен дефицит се очаква не само за януари, а и до края на първото тримесечие. Причина за дупката в бюджета е разплащането на просрочените задължения към частния сектор и по еврофондовете от миналата година. За да изпълни плана си за минимален или нулев бюджетен дефицит, Министерството на финансите предвижда да навакса с излишъци на месечна база.
Според финансовия министър Симеон Дянков българската икономика ще започне да се съживява през второто тримесечие на 2010 г.
Той е категоричен, че страната ни е много сериозен кандидат за членство в ERM II, след като от тази година покрива всичките пет критерия от Маастрихт. Въпросът обаче е на каква цена?
Правителството на ГЕРБ вече показа пред българския народ неспособността си да се справи с глобалната икономическа криза, хванала със здрава хватка и България през изминалата 2009 г. Днес и най-горещите привърженици на ГЕРБ изпитват финансов недоимък, ентусиазмът и еуфорията от изборната победа през юли взеха да се изпаряват. Пред студенти от Софийския университет Дянков се зарече, че ще си подаде оставката, ако до 1 юли 2010 г. не се справи с кризата. В такъв случай в средата на годината или ще бъде обявено „с фанфари“, че кризата е свършила, или ще станем свидетели на РR трик с връчване и неприемане на министерската оставка.
Това едва ли ще е толкова интересно за обущаря бай Пеньо, който до 1 януари т. г. се е осигурявал върху 240 лв., а сега трябва да го прави върху 420 лв., което означава над 60% по-високи осигуровки. Както и за предприемача Х, който е принуден да „замрази“ дейността на фирмата си и да уволни 2/3 от своите работници. В обучението им той е инвестирал немалко средства и време, но не може да издържи повече на финансовата преса – дължи ДДС за осъществена и фактурирана дейност, а същевременно длъжник му е не кой да е, а държавата.
Засега не се очертава кризата да свърши на 1 юли
„Информационната мъгла“ и отсъствието на публичен регистър за публичния дълг на държавата е удобна за министъра на финансите. Той няма полза от такъв регистър и осъществява истински рекет по отношение на фирмите, като настоява да се съгласят на 10% отстъпка от парите, които чакат от държавата. 10% рекет е наложен и върху 800-те млн. лв. дълг към българските строители. Това в условията на пазарна икономика е недопустимо и фирмите не следва да правят принудителни отстъпки на правителството. „Трейс“ — една от големите фирми в строителството на пътища и други инфраструктурни обекти, е отказала, но други големи фирми, като холдинг „Пътища“, са се съгласили, притиснати от обстоятелствата.
През декември 2009 г. бе актуализиран предходният бюджет, като бе записан дефицит от 500 млн. лв. Целта бе изплащане на държавни дългове към бизнеса. От тази сума 88 млн. лв. са за земеделски субсидии, 120 млн. лв. за плащания към строителни компании, 50 млн. лв. за изчистване на ДДС, възникнал в резултат на неразплатени от държавата договори с частни фирми. Останалите са за здравеопазване и социални дейности. През януари 2010 г. финансовият министър обяви, че за този месец ще има отново планиран дефицит от 600-700 млн. лв., а през февруари и март хазната също ще е на минус. Недостигът се правел планирано, за да се изчистят забавени плащания към частни фирми и по еврофондовете от м.г.
Не е изключено и през 2010 г. умишлено да се забавят, както в края на 2009 г., плащанията на лекари, съдии, фермери, железничари, инвалиди и др. И типично по нашенски, да се изплащат едва след бурни протести на засегнатите. Така стана само ден, след като лекарите заплашиха, че ще започнат да искат пари от пациентите си заради неизплатени суми от ноември. Министърът на финансите скоростно преведе по сметката на Националната здравноосигурителна каса 141,5 млн. лв. Лекарите предстои да изпаднат в абсурдно положение да преценяват кое е безплатна услуга, платена от касата, и кое — от джоба на пациента. Очаква се в най-скоро време пациентите да си доплащат за част от здравните услуги, което е идея на правителството на ГЕРБ. Това на практика означава, че ще получаваш качествено здравно обслужване само ако си платиш, иначе може да се случи и най-лошото с теб. По същия начин финансовият министър постъпи и с железничарите. Ноемврийските им заплати бяха изплатени едва след като за няколко часа беше блокиран жп трафикът на Централна гара – София.
С оглед „закърпване“ на Бюджет 2010 Министерството на финансите е планирало да емитира 2.5-годишни държавни ценни книжа (ДЦК), деноминирани в евро. Това е вписано в емисионния календар на ведомството за февруари. Според информация, публикувана и от агенция „Ройтерс“, дълговата емисия е с обем 25 млн. евро. Решението за подобна емисия е взето след няколко срещи на финансовото ведомство с банкери, икономисти и финансисти. Те препоръчват варианта да се финансира бюджетът с държавни облигации, деноминирани в евро. Така Министерството на финансите ще получи свежи пари, но по-важното е да се активизира вътрешният пазар на дългови инструменти. Съществено е също, че няма да се увеличи външната задлъжнялост на страната ни. Така в известна степен ще бъде спряно изтичането на капитали навън, тъй като голяма част от институционалните играчи инвестират на външните пазари поради липса на алтернативи у нас. Преди пет години българското правителство също предложи 15-годишни ДЦК, деноминирани в евро, но само за 15 млн. евро.
Обемът на емисията сега е твърде малък и очакванията са интересът да е значително по-голям. Причината е, че рисковата премия на България е ниска в сравнение със съседните страни — Румъния, Украйна и дори Гърция, която има проблеми с бюджетния дефицит. Очаква се доходността по новоемитираните държавни облигации да е около 5%, а понастоящем доходността на 3-годишните ни левови ДЦК е едва 3%. Глобалната ни емисия в евро, емитирана от предишното правителството с падеж през 2013 г., която се търгува на международните финансови пазари, е с 3.9-4% доходност. Налице са обаче противоречиви изказвания на отговорни правителствени представители относно емитирането на нова емисия еврооблигации. Докато заместник-министърът на финансите Ана Михайлова пред финансов седмичник потвърди предстоящото им емитиране, два дни по-късно министърът на финансите опроверга засега. Какво ще стане в крайна сметка — времето ще покаже.
Под ударите на кризата са и българите „средна ръка“
Същевременно под ударите на кризата са вече и доходите на българите, и то не само на социално слабите, а и на тези, които доскоро минаваха за „средна ръка“. Последните данни на Националния статистически институт (НСИ) показват, че средствата за издръжка в семейния бюджет се свиват, но за сметка на това хората харчат повече за алкохол и цигари. То се дължи и на поскъпването на цигарите през миналата година, както и на ръста на безработица.
753,34 лв. е средният доход на домакинство през ноември 2009 г., което е с 34,44 лв. (или с 4,37%) по-малко от същия месец на предходната 2008 г. Независимо от ниската инфлация през 2009 г. реално българите обедняват вследствие на кризата. Заради ръста на безработицата средствата от заплати, които са влезли в семейния бюджет през ноември 2009 г., са средно 388,49 лв., при 395,76 лв. за същия месец на 2008 г. Разходите за храна на практика остават без промяна през ноември спрямо същия месец на предходната година. Благодарение на поевтиняването на храните трапезата на средния българин привидно става все по-богата, но остава открит въпросът може ли да си позволи тези продукти, които е купувал преди 2-3 години.
Незначително се увеличава потреблението на месо, плодове и картофи. Рязко се свиват разходите за облекло и обувки. През ноември 2009 г. всяко семейство е похарчило за дрехи и обувки средно по 25 лв., при 30 лв. за същия месец на предходната година. Намаляват рязко и парите, отделяни за свободно време. Най-рязко в кризата падат възможностите на българите да спестяват. През ноември всяко семейство е сложило на влог в банка средно по 44,60 лв., при 74,70 лв. година по-рано.
Салдото ни по текущата сметка на платежния баланс за периода януари – ноември на 2009 г. е 2.55 млрд. евро., според данни на статистическата дирекция на БНБ. Понижението е над 3 пъти в сравнение с 11-те месеца на 2008 г., когато отрицателното салдо беше 7.687 млрд. евро. От данните на Централната банка става ясно още, че покритието на дефицита с преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) отново е пълно — на 102.9%, като тяхната стойност е 2.630 млрд. евро.
В сравнение със същия период година по-рано ПЧИ спадат с 56.5%, но пък за януари—ноември 2008 г. те покриваха едва 78.7% от дефицита по текущата сметка. През 2008 г. първият сигнал за кризата, получен в България, бе именно чрез забавянето на преките чуждестранни инвестиции. През второто тримесечие на 2008 г. това бе констатирано като проблем и от предишното правителство, а външните наблюдатели го посочиха като един от проблемите за България, тъй като при спадащи инвестиции дефицитът по текущата сметка означава ръст на брутния външен дълг. През тази година обаче забавената стопанска активност ще предизвика допълнително свиване на вноса и износа и в крайна сметка дефицитът отново вероятно ще е по-малък от преките чуждестранни инвестиции у нас. Това е доказателство за продължаващата стагнация в икономиката ни.
Негативни са прогнозите и на редица икономисти от десния спектър и на представители на работодателските организации, че кризата си отива от нашата страна. „Много състоятелни, но неликвидни български фирми са застрашени от фалит и там верижно ще се появят проблеми в реалния и финансовия сектор“, прогнозира пред агенция „Фокус“ икономистът от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев. Според него е много важно очакваното изплащане на над 500 млн. лв. евро през януари. Това е огромен фискален стимул в момент, в който има оплаквания за липсваща ликвидност. Кризата у нас ще приключи едва когато Германия, Италия, Румъния, Гърция и Турция излязат от рецесията, тъй като изброените страни (без Румъния) са основните външнотърговски партньори и инвеститори у нас.
Прогнозите за по-тежка 2010 г. се потвърждават и от Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България и изпълнителен директор на „Стара планина холд“ АД: „Очакванията на бизнеса са 2010 г. да бъде тежка година, не по-лека от 2009 г., но по-различна от нея. Надяваме се, че ще се усети тенденция за ръст през второто тримесечие. Все повече компании ще отчитат ръст на продажбите през второто и третото тримесечие на годишна база, но това е така, защото ще се сравняват със същия период на 2009 г., през който продажбите на много места се бяха сринали. Ще имаме неголям ръст в индустрията, тръгвайки от много ниска база, която се сви. Все пак очакваме в индустрията да тръгнем в посока нагоре. Това важи и за добивната промишленост, и за експортно ориентираните отрасли.“ Според Иван Бойков, изпълнителен директор на Камарата на строителите в България, дълговете на държавата към строителния бранш са между 600 и 800 млн. лв. От Българската стопанска камара (БСК) все още събират информация от свои членове за забавени разплащания от фиска. От НАП посочват, че неразплатеният ДДС в края на ноември е бил 400 млн. лв. Неотдавна финансовият министър Симеон Дянков се похвали, че забавеният ДДС е намален на 300 млн. лв., но какво е положението към края на януари, не е ясно.
Държавата дължи пари на болници и общини
Държавата дължи пари, и то в големи размери, и на болници и общини. Те от своя страна не могат да се разплатят за доставки и услуги, а фирмите увисват със заплати, данъци и осигуровки. Болниците дължат 250 млн. лв. към доставчици. Бавят се с месеци разплащания по европрограми, което допълнително декапитализира фирмите ни. Крайно време е държавата да създаде база данни за собствените си дългове, която да е публична достъпна за всеки в интернет. Донякъде положителен пример в това отношение са взаимоотношенията с бизнеса на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Министър Росен Плевнелиев успя да изчисли всички дългове на ведомството му към строителни компании — 273 млн. лв. и подписа през декември 2009 г. споразумение със строителните фирми.
Но строителни дейности се извършват от всички ведомства, а те не са поели ясен ангажимент кога ще изчистят дълговете си. От програма „Красива България“ например строителите още очакват 32 млн. лв. Задълженията на фонд „Предприятие за управление на дейността по опазване на околната среда“ (ПУДООС) при Министерството на околната среда и водите са 97 млн. лв., а бе посочено, че общата сума на неплатените строително-монтажни дейности възлиза на 600-800 млн. лв. Парламентарната опозиция в лицето на БСП настоява правителството да престане да прикрива от обществото финансовите параметри на българската икономика. Според Румен Овчаров, член на бюджетната комисия в Народното събрание: „Действията на правителството са странна смесица между някои от постулатите на монетарния фундаментализъм с висока степен на некомпетентност. Правителството рязко съкращава разходи, без да е ясно защо. Резултатите, които имаме към края на годината, драстично се разминават с това, което правителството обяви като свои приоритети.“
За първи път през това хилядолетие България ще завърши с дефицит в бюджета си, без обаче да е ясно колко точно е дефицитът. На практика за 2009 г. данните относно отчета за приходите в бюджета са неточни и некоректни, тъй като дефицитът в края на 2009 г. се формира между 2 и 3 млрд. лева. Официалните цифри — 496 млн. лева, които обявява финансовият министър Симеон Дянков, са на базата на касовите разплащания на държавния бюджет. Реалният дефицит обаче включва още между 500 млн. и 800 млн. лева неразплатен ДДС, между 300 и 500 млн. лева неразплатени плащания към общините и между 1 и 2 млрд. лева плащания към бизнессубектите и фирмите. „Поради некомпетентност правителството и министърът на финансите разчитаха, че ще заблудят Евростат и България ще отчете в края на 2009 г. бюджетен дефицит в рамките на 0.7%, но Евростат не следи само касовите разплащания на държавния бюджет, а и неразплатените задължение на държавата.“ Официалният резултат, който страната ни ще получи от Евростат, ще е със значително по-висок дефицит в държавния бюджет.
България започва и настоящата година с по-висок от предвидения дефицит, а причината е, че нереализираните плащания ще бъдат извършени през 2010 г. БСП настоява за преосмисляне на политиката, която води правителството на ГЕРБ. Поради преоценка на макрорамката и очакванията за ръст на БВП от 0.3%, се очакват около 600 млн.лв. допълнителни приходи в бюджета, които могат да бъдат насочени към минимизиране на ефектите от икономическата криза. Социалистите заявиха намерението си да настояват за актуализация на бюджета и преразпределяне на допълнителните приходи, които ще дойдат от по-доброто развитие на българската икономика. БСП не приема грубия рекет на правителството по отношение на бизнеса чрез намаляване с 10% на вече сключени договори, особено когато се лансира на базата на готовността на правителството да увеличи плащанията по договори, сключени с чужди фирми.
Пример в това отношение е договорът с турската фирма за автомагистрала „Люлин“. Освободените от бюджета 600 млн. лв. трябва да се пренасочат към големите инфраструктурни и енергийни проекти. Според БСП българската държава трябва да подкрепи отново бизнеса с втори транш от 500 млн. лв. чрез Банката за възстановяване и развитие, а е необходимо и съучастие на държавата в размер на 20—30% в особено важните инфраструктурни обекти.
Работодателите предлагат мерки
В тази връзка работодателските организации, като БТПП, предлагат редица икономически мерки (във формулирането на част от тези мерки е участвал и авторът), които да бъдат включени в национално споразумение между правителството и представителните работодателски и синдикални организации. Първата група мерки са насочени към погасяване на натрупаните забавени бюджетни плащания. От гледна точка на Директива 2000/35/ЕО и на подготвяния проект за директива относно борбата за забавяне на плащания по търговски сделки изрично се отбелязва: „За държавните органи забавата за плащане на кредитори е лесен, но необоснован начин за преодоляване на бюджетните ограничения, като се отлагат плащания за следващия бюджетен период“. Във връзка с това се предлага:
а) приемане от Министерския съвет на план за издължаване на забавените плащания към фирмите. Министерствата и другите държавни ведомства и дружества да не обявяват обществени поръчки с неосигурено финансиране. Сключваните договори за изпълнение на обществени поръчки да имат клаузи за плащане незабавно след приемане на доставката/услугата;
б) създаване на публичен регистър за задълженията на бюджета; в) разработване и приемане от Министерския съвет на модел за погасяване на задълженията от бюджета — посочените по-долу способи могат да се приложат заедно, поотделно или комбинирано:
– гарантирано плащане от държавата на законната лихва върху бюджетните задължения;
– освобождаване на фирмите от плащането на осигурителни и данъчни задължения (ДДС и авансови данъци) по незаплатените от държавата договори, респ. прихващане между осигурителни и данъчни задължения на фирмите и договорни (законови) задължения на държавата;
– изравняване на лихвата за неплатени осигурителни вноски
(чл. 113 от Кодекса за социално осигуряване) с общата лихва за забавени плащания по ПМС № 72/1994 г.;
– емитиране на държавен дълг в размер на задълженията на бюджета към фирмите;
– държавна гаранция пред банките за непогасени банкови кредити, поради забавени бюджетни плащания.
г) приемане от Министерския съвет на подзаконови нормативни актове и внасяне на законопроекти в Народното събрание, необходими за реализирането на приетия модел.
Втората група мерки са насочени към повишаване на прозрачността, целесъобразността на изразходване и на степента на усвояване на средствата от европейските фондове. Те са по отношение на:
а) допълнение на ПМС № 251/21.10.2009 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на ваучери за обучение на безработни и заети лица по приоритетни оси 1 и 2 по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (2007-2013 г.) със следните изисквания:
– заявленията на заетите лица (вкл. и посочените от лицата професионално обучение и/или ключови компетентности) за получаване на ваучери да се подписват от техните работодатели;
– доставчиците на услуги задължително да уведомяват работодателите за системно отсъствие на заети лица — техни служители, от процеса на обучение.
б) за подобряване на дейностите по управление на оперативна програма „Конкурентоспособност“:
– с цел преодоляване на изоставането в програмата да се предоставят възможности на малките и средните предприятия да кандидатстват с проекти за участие в панаири и изложения зад граница;
– общият брой на представящите представителните организации в Комитета за наблюдение да се изравни с този на останалите членове на Комитета;
– да бъдат включени представители на национално признатите работодателски организации в работата на оценителните комисии;
– да се изгради единен електронен регистър на фирмите, участващи с проектни предложения по различни оперативни програми по оперативна програма „Конкурентоспособност“;
– стандартизиране на тръжните документи и процедури с оглед скъсяване на сроковете за разглеждане и потвърждение на документите;
– при публикуване на резултатите от оценката задължително да се предоставя информация за остойностяване на отделните показатели;
– задължително информиране на всички некласирани кандидати за причините за отхвърляне на проектните им идеи;
– възможност на бенефициентите за представяне на запис на заповед за размера на авансовото плащане вместо банкова гаранция;
– включване на арбитражна клауза в договорите с бенефициентите с цел по-бързо решаване на споровете.
Обединяване на усилията на бенефициентите (фирми, общински администрации и неправителствени организации, както и държавни учреждения) за изпълнение на наложителните искания на представителите на бизнеса по отношение на ускоряване на процедурите за оползотворяване на еврофондовете.
Третата група мерки са насочени към подобряване на административното обслужване; ограничаване и облекчаване на регулативните режими.
а) стандартизиране на административните процедури и документи и тяхната електронизация;
б) регламентиране на презумпция за „мълчаливо съгласие“ при всички регистрационните режими;
в) нормиране на облекчения за фирмите при доказване на определени факти чрез представяне на декларация за тях;
г) намаляване на броя на лицензионните режими в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД) и прецизиране на стопанските дейности, които остават на такъв режим.
д) възлагане на най-леките регистрационни режими по законово предвидени критерии на браншовите организации, насочени към конкуриране и стимулиране обединяването на браншовите организации, когато те са повече от една в даден бранш; приемане на Закон за браншовите организации;
е) създаване на държавно-обществен орган за упражняване на надзор за ограничаване на регулативните режими и за събираните по тях такси;
ж) създаване на единен централен регистър на регулативните режими;
з) разработване на механизъм (методология) за определяне размера на административните такси (с постановление на Министерския съвет);
и) възлагане на изрични правомощия на областните управители да следят за законосъобразността на общинските режими и определените за тях общински такси;
й) конкретизиране на разпоредбата, която предоставя правомощие на общините да въвеждат общински регулативни режими (Закон за местното самоуправление и местната администрация;
к) регламентиране на изрична административно-наказателна отговорност за виновните длъжностни лица при неспазване на нормативната уредба относно регулативните режими.
Тук е наложителна намеса и на останалите 5 национално-представени работодателски организации и на опозиционните политически сили за по-скорошно приемане поне на по-голямата част от посочените мерки.
Четвъртата група мерки е насочена към повишаване на прозрачността на процедурата за възлагане на обществени поръчки (изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки) по отношение на:
а) задължително включване на представители на браншовите организации в комисиите за оценка в процедурата за възлагане на обществени поръчки;
б) регистърът на обществените поръчки да съдържа по-широк кръг от данни (факти за кандидатите и техните оферти; решенията на комисиите на възложителя и тяхното обжалване; качеството на изпълнените услуги/доставки по сключените договори; данни за евентуално начислени неустойки и вреди по сключените договори; съдебни решения по отменени незаконни процедури, данни за кандидати, представили в процедурата за обществени поръчки документи с невярно съдържание);
в) изключване на определени лица от кръга на кандидатите, за които в регистъра на обществените поръчки има вписвания за неизпълнение или неточно изпълнение на предишни възложени поръчки;
г) нормиране с подзаконов нормативен акт на стандартни образци на задължително представяните от кандидатите документи като декларации, ценови предложения и пр.;
д) нормиране на санкции за възложители при:
– неспазване на законоустановения срок за освобождаване на гаранциите за участие и добро изпълнение по договор;
– несвоевременно плащане по изпълнени договори.
Петата група мерки са в областта на трудовите и осигурителните отношения:
а) разработване на механизъм (методология) за определяне на размера на минималната работна заплата на база производителност на труда, средна работна заплата и праг за бедност;
б) промяна на механизма за определяне на линията за бедност, насочена към гарантиране на необходимото съотношение между минималната работна заплата и линията на бедност;
в) изравняване на осигурителните задължения на държавните служители с тези на останалите работници и служители;
г) промяна на осигурителния режим за военнослужещите, предвид размера на осигурителните вноски, правени за тях и по-ранното им пенсиониране;
д) допълнение и конкретизиране на разпоредбите от Кодекса на труда, регламентиращи разпростирането на колективните трудови договори (КТД) от министъра на труда и социалната политика, вкл. и с разпоредби, които да нормират начина на разпростиране на КТД в определен бранш.
Шестата група мерки се отнасят за предвидимостта и обосноваността на нормативните промени:
а) задължително спазване на нормативното изискване (Закон за нормативните актове и Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове) за извършване на предварителна и периодична оценка на въздействието върху икономическата среда на проектите за нормативни актове, вкл. и на въведените регулативни режими (по ЗОАРАКСД);
б) разработване на стандарт (механизъм, методология), вкл. и чрез финансиране от европейски програми, за извършване на предварителна и периодична оценка на въздействието на нормативните актове;
в) оповестяване поне шест месеца напред на конкретни планирани законодателни промени, които засягат стопанската дейност с цел тяхното предвиждане и планиране. Необходимо е час по-скоро правителството ни да се вслуша в разумните предложения на представителните организации на бизнеса и на парламентарната опозиция и да започне да „изчиства“ дълговете си, докато не е станало твърде късно. В противен случай голяма част от българските фирми, работещи в т.нар. светла част на икономиката, не ги очакват радостни дни.
Получава се един Параграф 22, вероятният изход от който е фалит или милост към него от държавния чиновник, който решава след близо година най-после да се разплати. В противен случай ще се повтори онзи епизод от приказките за Хитър Петър, в който побратимът му Настрадин Ходжа възкликва: „Тъкмо научих моето магаре да не яде и то взе, че умря.“ По същия начин финансовото ни министерство постъпи през втората половина на 2009 г. с част от българския бизнес, имал нещастието да извършва услуги на държавата и общините и да участва по европроекти — тъкмо се научава да не им плаща и тези фирми да работят без пари по обществени поръчки и те взеха, че фалираха, т.е. споминаха се, като Марко от приказката.
Остава въпросът кой после ще плаща данъци и ще пълни хазната, за да издържа същите тези чиновници от Министерството на финансите или и тях ще ги споходи след време съдбата на Настрадиновото магаре?
