Обикнал тайно, любех мълчаливо и в думи не превръщах страст и нежност, че в твоите очи една безбрежност от пламенни желания откривах.
Но повече не мога. Властна сила облича в слово светлата загадка и ме зове с жаравата си сладка една душа, душата ми открила.
Аз тръпна цял от болка непозната, на устните ми – жажда негасима. Разплиташ ти дете, коси от злато,
в дъха ти полъх от ливади има, с една усмивка пияниш душата. Спри болката ми ти…Ела, любима.
декември 1883
