СТИХОТВОРЕНИЯ

0
277

Тихомир Йорданов (р. 1932 г.) е член на Съюза на българските писатели. Живее във Варна. Работил е като журналист и редактор в печатните медии, книгоиздателството, радиото и телевизията. Автор е на 15 книги с разкази и новели, сред които „Трудно щастие“, „Трима в един ден“, „Разкази от старо и ново време“, „Варненски работи“, „Случаен изстрел“, „Парад“, „Спасената книга“, „Варненска читанка“ и др.
МОЛИТВА

Отче наш, Паисие! Ти си я подредил за нас. История. Стори я със словца и други знаци за събития и за юнаци. Отче наш, Паисие! Ти изпълни свойта мисия. Дай на мен душа корава кой съм аз да не забравя!

ПОСЛЕДНИЯТ ЧАС НА РАКОВСКИ

Преметнал във файтона крак връз крак, с цилиндър и в излъскан фрак (но фрак!), файтонът, ех, не е каляска, а файтон, с бастунче той е (с модата във тон!), с мустаци напомадени на аристократ, с коси със гарванов все още цвят, Раковски, пред кого се готвеше тогаз да се представиш: „българският княз!“. Не си ли ти фантаст, измамник нов, пророк, държавник, учен, философ? Кому ще заявиш: народ такъв с проливана без мяра кръв, все още жив е на света, затварящ пред лицето му врата. Европа е бездушна. От печали тя трупа свойте капитали. А ти – другар с хайдута Панайот и с Левски преживял остатъка живот, кому и как доказваш кой си ти? …Мечтана свободата ни цъфти. Забравен, болен, ти угасваш сам като светилник вечен и голям.

ОСВЕЩАВАНЕ НА ЗНАМЕНАТА

(9 януари, Богоявление)

В победи славни знамена развети за подвизи и оди на поети, опръскани със кръв в борба свещена за род и чест, земя благословена – мълчите, свити сте, криле без сили под пръските на китката босилек.

ТЕФТЕРЧЕТО НА ЛЕВСКИ

Да, няма нищо романтично във този харч, отчетен педантично от Дякона (той пример е за теб): за кърпените кундури, за книга, за поща, кон с наетата талига и двата гроша за салеп.

Живял е Левски със една идея и всичко е пресметнато във нея: синовен дълг, нощувка вечерта, Отечество, дори бесило. Това е обща сметка, изчислила безсмъртието (под черта!).

ДРУГАТА БЪЛГАРИЯ

Така ли не разбрахте? Няма друга! Венчана Тя е с нас – съпруга обичана и мразена, и свята. Тя – с чернозема влажен на полята. Тя – с жертвените камъни в Балкана. Тя – с кървавата утрин, като рана. Тя – стъпквана, и мачкана, и плюта. Тя – с лютия си мирис на барута, понесена от нас като хоругва. Едничка тя е. Няма друга!

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук