Професор, д-р. Работи в областта на природната и народната медицина от 1957 година. Още като студент в Агрономическия факултет на Селскостопанската академия в София изучава и изследва над 1200 ботанически вида, 450 от които са целебни билки. Написал е 14 книги в областта на целебното и здравословното хранене, народната и природната медицина.
Равносметката на един човешки живот (продължение от миналия брой)
По повод резултатите от допитването на Българската национална телевизия за най-значимите събития на ХХ век някои от коментаторите изразиха не само изненада, но и силно възмущение, защото като най-значимо българско събитие на ХХ век зрителите посочиха 9 септември 1944 г.
Не се учудвам от възмущението им. Така е, когато едно събитие се разглежда през призмата на политическите пристрастия, а не на фактите. За да не изпадна в тяхното положение, ще опитам да се спра безпристрастно само на фактите, такива каквито са. И така, защо е тази носталгия по 9 септември 1944 г.?
Причините са в следното:
1. Нямаше бездомници, гладни, голи и боси, нямаше безработни! Нямаше и хора, които да ровят в кофите, за да търсят като кучета храна, макар и развалена. А днес в тези кофи бъркат и високообразовани хора.
2. Лекуването на всички болни, в това число операциите, лекарствата, възстановяването в почивните станции, беше безплатно. Това, което се въвежда сега, е геноцид по отношение на над 70% от населението на страната, защото хората нямат средства, за да заплатят нито лечението, нито възстановяването, нито парното, тока, водата и т.н.
3. Средното образование бе задължително, а България беше една от малкото страни в света, в които нямаше неграмотно население. То бе и безплатно. И не само това, но 70% от студентите получаваха стипендии, заплащани от държавата. Храната в студентските столове за обяд и вечеря бе по 0,50 лв., а общежитията — със символични наеми.
4. Студентската карта за градския транспорт беше 2,00 лв. месечно, а стойността на билет — 0,06 лв., вместо 1,00 лв., като сега.
5. Почивката в студентските почивни станции бе 6,00 лв. за 14 дни, а за семействата — по 14,70 лв. за възрастни и по 8,00 лв. за децата. Сега такива станции няма. Има по над 80 лв. на ден.
6. Драги приятелю П. Бочаров (ти бе най-възмутен), едно подстригване тогава бе 0,30 лв., а сега е от 8,00 до 10,00 лв. Хлябът бе 0,15 и 0,24 лв. — сега е 1,00 лв. Парното за двустаен апартамент — 12—14,00 лв., без ограничение за температурата и кранче на радиатора. Сега е над 140 лв. Сиренето бе 2,40 лв. — кравето, и 3,60 лв. — овчето, сега са над 5,00 и 10,00 лв., хамбургският салам бе 1,80 лв., а телешкият — 1,90 лв., сега е над 5,00 лв. и повече от 50% в него не е месо.
7. София бе един от най-озеленените европейски градове, улиците редовно се миеха всяка седмица. Пътищата в страната бяха асфалтирани до най-малките населени места. И сега все още се движим по тези пътища, но вече с огромни дупки или закърпени като скъсан панталон.
8. Пионерчетата, комсомолците, учениците, студентите участваха масово в залесяването на пустеещи земи. Моето поколение всяко лято участваше в 30-дневни бригади за предотвратяване на ерозията на наклонени терени или за залесяване, и то напълно безплатно. В същите тези гори, създадени от нас безплатно, през последните години Симеон и Доган изсякоха хиляди декари и изнесоха дървесината в Гърция и други страни.
9. Читалищата бяха истински духовни средища. Там можехме да получим каквато искаме литература, вестници, списания. В тях кипеше активен културен живот и всеки участваше в него според своите интелектуални възможности.
10. Жилищният фонд в селата и градовете бе над 70% обновен. Културното ниво на населението бе изключително високо и — най-важното — самочувствието на хората бе голямо.
11. Редът и дисциплината в страната бяха на високо ниво. През летните месеци хората по селата спяха на отворени врати и прозорци. Сега залостват вратите. Изнасилванията, кражбите, убийствата, днес са всекидневие. Да се е чуло преди 10 ноември 1989 г. някой посред бял ден да ограби магазин, да пробие стена, за да обере банка, да открадне животните от двора на селянина? Сега хората от с. Мечка, от Лом и от други места се изселват, защото вече 20 години властта не може да се справи с набезите на циганите.
12. България беше на първо място в Европа по износ на домати и на второ по износ на десертно грозде. За периода 1990-2000 г. този износ е намалял 184 пъти. Сега практически такъв износ няма. Ядяхме най-вкусните домати, зеленчуци, плодове и грозде в света. Доматите през лятото бяха по 5 и 10 стотинки, картофите — на същата цена, фасулът — 30 стотинки, гроздето — 30-40 стотинки, млякото — 40 стотинки, киселото мляко — 18-22 стотинки. Има и още нещо. Да сме яли тогава сирене, в което няма мляко, и колбаси, в които няма месо, вино, в което няма гроздов сок?
13. Университетите подготвяха специалисти на високо професионално ниво, преподавателите израстваха едва след като бяха изградени като учени. Сега в университетите попадат хора с ниска професионална и обща култура. Половината от депутатите и министрите са вече доценти и професори. По данни на медиите в България има и 300 хил. висшисти с фалшиви дипломи, някои от тези „специалисти“ участват на високо ниво и в управлението на страната ни.
14. Наркоманията е обхванала стотици хиляди хора, а тогава бяха по-малко от 150.
Мога да посоча още много примери, но и тези са достатъчни, за да се разбере защо поколението на възраст над 40 г. определи като най-важно събитие на ХХ век 9 септември 1944 г. и защо с носталгия си спомня за онова време.
Би било несправедливо и нечестно, ако не посоча слабите страни на управлението след 9 септември 1944 г., което засегна много хора.
От негативите на социализма има няколко неща, които с основание се сочат като сериозни.
Първото се изразява в преследването на съвършено невинни младежи и девойки, на които не бе позволено да следват в университети. Бъдещето им бе убито само затова, че бащите им притежаваха по 50-60 дка земя (дори и по-малко), не искаха да влязат в ТКЗС и бяха обявявани за кулаци. В това отношение най-тежък бе проблемът в тогавашния Врачански окръг — най-революционният. Това преследване и гонене на кадрите доведе дотам, че най-високообразованият и културен район на България започна да се нарича „Северозападнал“.
Втората голяма слабост на социализма бе драстичното ограничение за свободно пътуване в Европа (единствената възможност бе в бившите социалистически страни). Това се правеше по две причини:
– опасността от попадане под западно влияние поради по-големия напредък в западноевропейските страни и възможността за емигрирне в тях;
– поради огромния недостиг на западна валута. Страната непрекъснато беше в огромен дефицит, защото купувахме оборудване на заводи и предприятия със западна техника, а срещу нея нямаше какво да предложим, освен главно земеделска продукция.
Трето. В лагерите, изградени след 9 септември 1944 г., освен големи престъпници, убийци и мошеници, попаднаха и съвършено невинни хора, и то само за това, че са разказвали вицове против управляващите или гласно са изразявали несъгласие с управлението, тоест липсваше свобода на изразяване на мнения, различни от това на управляващите. Най-странното за мен е, че същите тези хора, които лежаха във фашистките лагери и бяха жестоко бити и преследвани за идеи, различни от тези на управляващите, постъпваха по същия отвратителен начин с хора, които имаха други идеи.
Четвърто. Голяма слабост на социалистическото управление с основание бе драстичното ограничаване на свободата на изразяване на лично мнение. Свободата на словото бе ограничена. Вярно е, че много хора бяха тикнати в затвора дори само за това, че са изразили несъгласие с някои решения на партията и правителството. Такива светли личности като Баталов, Дертлиев, Железчев и стотици други лежаха в затворите над 10 години само за това, че имаха различни идеи. Най-странният случай е с Д. Баталов. Неговият брат е бил партизанин и затова, че защитавали Земеделския съюз с баща си, са лежали в Беленския лагер и бити жестоко.
Пето. Твърдението, че при социализма няма конкуренция, а има само съревнование, беше дълбоко погрешно. Истината е, че конкуренцията движи прогреса, защото при нея отпадат некадърните и успяват само най-добрите — носителите на прогреса. При една нормална конкуренция никой не би предпочел „Трабант“ или „Москвич“ пред „Тойота“ или „Форд“.
Шесто. Битката против частната собственост бе голяма грешка (независимо че противоречи на марксистката теория). Ето, китайците създадоха такъв вид социализъм, при който взеха най-положителното и от двата обществени строя, и наскоро групата на 7-те най-развити страни в света се видя принудена да признае, че Китай сега е икономическа сила номер 1.
Седмо. Друга грешка, която противоречеше на социалистическия морал, е, че за редица категории хора бяха създадени привилегии, а за други – ограничения.
– в категорията на активните борци попаднаха и такива, които не са взели никакво участие в борбата против фашизма, но получаваха за това пенсии, а идеята бе пенсии да получават само майките и бащите на убитите партизани и ятаци;
– децата на тези хора влизаха в университети без конкурс и без да са доказали своите качества, заемаха постове, за които нямаха необходимите качества;
– бяха записани за студенти хора с изключително ниски дипломи и интелектуални възможности от Разградски, Силистренски, Добрички, Бургаски и др. окръзи, за сметка на много по-кадърни от тях от другите окръзи.
Осмо. За децата на висшите държавни ръководители бяха създадени специални детски градини, почивни станции, специално обслужване, а за техните бащи — специални почивни станции, болници, санаториуми и резиденции, което рязко противоречеше на философията на социалистическата идея.
Девето. Децата на държавните ръководители бяха абонирани за постове, за които не се изискваха тежка работа и безсънни нощи. Посолства, културни центрове бяха заети предимно от тях.
Накрая, ако направим равносметка на посочените достойнства и недостатъци на 9 септември 1944 г. (социализма), ще разберем, че за огромната част от населението на България по-важни са били социалните придобивки на социализма, при които е нямало безработица, глад, мизерия, осигурени са им били нормални условия за живот и образование, доволни са били от живота си, от реализацията, от материалното и общественото си положение. Малко са ги интересували привилегиите на шепа хора. Затова сега тъгуват по отминалото старо време и 9 септември 1944 г. е най-важната (сакрална) дата в живота им.
Противниците на тази дата не трябва да им се сърдят, защото и те имат своите основания.
