ДАЛЕЧ ЛИ Е АФГАНИСТАН?

0
265

Асен Колев е завършил  философия в София, доктор по философия. Специализирал е в Русия, Узбекистан и в САЩ. Има редица изследвания по проблемите на етническите групи и исляма. Автор е на книгата „Мешерето – мит и действителност“.

Развитието на събитията след 11.09.2001 г. изведе на преден план редица страни от съществуващите проблеми в световен мащаб: отношенията между различните народи, етнически групи, култури, религии и др. От посочените проблеми в световен мащаб с особена ярост изпъкват тези с етнически и най-вече с религиозен характер. Разпадането на Югославия беше само началото на ескалирането на напрежението в света, довело до няколко войни и сблъсъци в Босна, Македония, а сега и в Афганистан. Дали събитията в Афганистан щяха да бъдат начало на нови локални войни в Средна Азия и в редица страни от другите континенти на етническа и религиозна основа? Времето ще покаже.

Обикновено корените на етническите и религиозните противопоставяния се търсят в историята. И този подход е правилен. Но в същото време се забравя, че противопоставянията освен на етническа, религиозна, културна и т.н. основа, съществуват и на икономическото неравенство, както в отделни страни, така също между група страни от Европа с тези от Азия, Африка и др. Трябва да се знае, че бедността на едни страни и изключителното богатство на други страни е реалната основа на противопоставяне. А другите фактори – религията, етническата принадлежност, идеологията и културата са допълващи фактори и често се явяват основа за организираното противопоставяне срещу агресията и безпардонността на тези „велики“ страни. В съвременните условия основното противоречие е между бедността и богатството.

За сравнение да вземем две страни – Афганистан, която се намира в Азия, и Албания, която се намира в Източна Европа, две различни страни в същото време и с колко сходни и близки проблеми.

За Германия – брутния национален продукт за 1998 г. е 2 319 565 млн. по 28 260 долара за човек, Великобритания – 1097 млрд. долара, по 18 700 долара на човек, Франция – 1451 млрд. долара, Румъния – 31.8 млрд. и по 1420 долара, Словения – 19 млрд. и на човек – 9680 долара, Гърция – 48 млрд. и 1997 долара и т.н.

Тези данни реално очертават контурите на противопоставянето на различни страни в света – на бедни и богати. И останалите моменти на противопоставяне на различните страни са следствие на основното противоречие между бедността и богатството. „Европейският съюз да финансира „план Маршал“ за подпомагане на борбата с бедността в мюсюлманските страни, която е опора на ислямистите“ – посочва канцлера на Австрия Волфганг Шусел. „Милиони експлоатирани, бедни хора трябва да получат помощ, има решение на социалните фактори, които обуславят ислямския фундаментализъм“ – твърди канцлера Шусел.

Това е начина на решаването на проблемите на тероризма, премахване на социалната му база – бедността. Един от помощниците на Осама бин Ладен казва „Ние сме толкова готови да умрем, колкото са готови американците да живеят“. Другата страна на този въпрос е: запазването на затвореността и капсулирането на дадена етническа общност, чието поведение трудно може да се прогнозира и регулира.
За пример да вземем пущунските племена в Афганистан, които реално са базата на организацията на „Ал Кайда“ на Осама бин Ладен. Основополагащият принцип за нравствено-етичните, социално-правните правила, а в много случаи и регулатор в тези отношения сред пущунските племена е Пущунвали. Пущунвали съдържа и регламентира начина на живот, взаимоотношенията в семейството и рода, явява се образ на историческо установените традиционни отношения и кодекс, регламентиращ определени правила на поведение, морал, етика и правови норми, задължения на рода, племето и т.н.
Един от основните принципи на Пущунвали е бадал (решаване на конфликти се явява реален фактор и инструмент за решаване и регулиране на различни конфликти вътре в племенните отношения. Главните причини, които водят до бадал (конфликти) са: жидзи, зар, мдзина, т.е. споровете за жени, пари и земя.

Втори съществен момент в Пушунвали се явява и принципа Нанг – което е чест, репутация, което се явява същността на този морален кодекс на пушунските племена. Героизмът и мъжеството се явяват стойности, които се проверяват в реална война и бой, според този принцип. „Нанг“ като един от основните принципи на Пушунвали , въз основа на поддържането на авторитета на пушуна – войн по много особен начин се вплита в религиозния постулат на ислямската религия, отнасящо се за борбата за религията – Джихат, т.е. свещена борба за религията.

През последните седмици в българския печат, когато става въпрос за Афганистан често се споменава Великата джирга. Джирга (събрание, съвет) се явява важна форма на социално-политическата организация на пушунските племена. Има два вида Джирга: Сабха джирга – събрание на народа и Сабха джирга – събрание на авторитети, който решава въпросите, които се отнасят за всички членове на племената, въпросите за мира и войната и други.

В съвременните условия, ако Афганистан е проблем на Азия, то стана и проблем и на света, то Албания е проблем на Балканския полуостров. Т.нар. „албански проблем“ е един от сложните проблеми, защото албанско население живее във всички съседни страни на Албания. Такива проблеми Албания има с Гърция за района Епир (Чемерия – според албанците), с Македония – за статута на албанското население: не да бъдат третирани като малцинствена група албанците, а като формиращ държавността етнически фактор, т.е. да се стигне до признаването на двунационалния характер на Македония: между Албания и Сърбия – спора за Косово и т.н.

Албанските общности и в новите условия продължават да зачитат в своя живот преди всичко обичайното право, независимо, от това, че успоредно с него съществува и държавното право. Най-известното наименование на това обичайно право сред албанците се нарича „Конон“, термин, който води началото си от „Канунааме“ на султаните. Най-известният вариант сред албанците е „Канонът“ на Лек Дукагини, това е името на феодалния владетел Леке III Дунагини (1459-1479 г.).

Основните части на моралния кодекс на албанците – „Канона“ има следното съдържание:

I част е „Църквата“ и е поставена наравно с мелницата, пазара и бакалницата, когато става въпрос за мъст, където никой, никому не е длъжен. Още от това време има разделение на църквата от обществените дела при албанското население. Свещеникът няма право да участва в събранието на селските общини, дори и тогава, когато то се провежда в двора на църквата.

II и III част са – „Семейството“ и „Женитбата“ и се регламентират отношенията в семействата, а така също и отношенията в рода. Ръководителят на рода при нарушения има право да налага наказания от „лишаване от храна“ до „Изгонване от дома“.

IV, V и VI част са: „Собственост“, „Работа“ и „Земи“. Заеми могат да се дават, но без да се търсят лихви върху тези пари.

VII, VIII и IХ част са: „Дадена дума“, „Чест“ и „Гост“, те са основни морални принципи на „Канона“, които при нарушаване водят до кръв и убийства.
Х част – „Щети“ – щетите имат цена, но не са глоба и при такъв спор не се отмъщава с кръв.

“Канонът (като сбор от закони) е израз и отражение на албанския характер – характер, който въплъщава безкомпромисен морал, основан на справедливостта, честта и уважението към себе си и към другите“ – посочва специалиста по албанските проблеми Леонард Факс.

При една сравнителна характеристика – на Афганистан в Азия и на Албания в Източна Европа, се вижда, че не религията, в случая исляма, не етническия произход и култура са причини за този оформящ се световен конфликт, а основа за този конфликт е голямата бедност на редица страни в Азия, Африка и Европа и голямото богатство в редица страни в света.
Този проблем не е само световен, но има и национален характер – в една страна, като България, в която около 5% са много богати, около 15% живеят нормално, а останалите 80% – са бедни и гладни. Конфликтът на основата на бедност много лесно може да придобие конфликт на етническа и на религиозна основа – между последователите на исляма и на християнската религия.

Посочи се социалната база на конфликта – бедността, но в същото време не трябва да се подцени и идеологическото значение на новата трактовка на ислямската религия в новите условия, довеждането му до фундаменталистки измерения на религията. От този аспект на проявата на ислямската религия не може да се предпазва нито една страна, ако своевременно не се проучват процесите сред населението, само и единствено на основата на науката и след това да се вземат необходимите практични мерки.

Ето и няколко съществени моменти в това отношение:
1. Въвежда се изучаването на вероучение в училищата, още веднъж да се направи преглед и оценка на учебните помагала и книги, дали има моменти на фундаментализъм в тях.
2. Главното мюфтийство и районните мюфтийства следят ли този процес и имат ли възможността да ограничат проявите на ислямски фундаментализъм в нашата страна?
3. Има ли държавен орган, група от специалисти, които да проверяват и контролират дейността на редица фондации, които стимулират процеса на ислямския фундаментализъм в нашата страна? Нека да се знае от Главното мюфтийство, че не става само въпрос за бедност и подпомагане медресета, училищата и джамиите. Да се провери това дали не е стратегия за влияние върху българските мюсюлмани от дадени страни и заинтересовани кръгове.
4. В редица медресета в Пловдив, вкл. и кв. „Столипиново“ се обучават деца да четат Корана и да пишат на арабски. В това няма нищо лошо и противозаконно. Този въпрос е регламентиран в конституцията на страната ни – в член 13. Но в същото време трябва да се види тези същите деца ходят ли и на обучение в общообразователните училища. Ако не ходят, това е лошо и за децата и за техните семейства.
5. За нашата страна, където живеят около 1 млн. граждани, които са последователи на ислямската религия и то преди всичко на сунитското му направление трябва много сериозно да се разграничава исляма от ислямизма.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук