Веселин Велчев е завършил руска и българска филология във Великотърновския университет през 1969 г. Автор е на редица публицистични материали в централния печат на тема култура, изкуство и наука. Работил е в БАН. В момента е сътрудник на ГАЛЪП Интернешънъл. Работата му там е свързана с изследване на отношението на хората към електронните и печатни медии. Предстои излизането от печат на негова книга – сборник от къси разкази.
Едно съкращение, съставено от три букви, предизвиква у хората разнообразни чувства: уважение, респект, жлъч или завист, но най-често страх – прикрит или не. Съчетанието е BKP – запазена марка за отбраната. Разшифрова се като Военно контраразузнаване, но може да има и други значения. Тук то ще бъде употребено в съвсем различен, дори изненадващ смисъл: Висш Космически Разум. В тази история ще го наричаме просто Разумът.
Веднъж Разумът събрал своите експерти и им рекъл:
– Колеги, извиках ви да обсъдим много сериозен и неприятен въпрос. Известно ви е, че брахме ядове със строителството. Знаете за договора с фирма „Голям взрив“. Част от парите платихме авансово, останалата – при подписване на приемно-предавателния протокол, но … възникнаха тежки проблеми. Настроихме множество обекти – отделни звезди и планетни системи, звездни купове и галактики. Повечето от тях, за съжаление, се оказаха неудобни за развитие на висшите форми на живот – крайната цел на нашата програма. Някъде сбъркахме мястото на звездата и избрания брой планети около нея, другаде сгрешен наклонът по оста Север-Юг или неправилно изчислена скоростта на въртене. Ето ви пример за разминаване между идея и реализацията Ј на практика. Бюрото ми вече е затрупано от оплаквания, заявления, подписки, протести и заплахи за отнасяне на въпроса към по-висши инстанции, като Страшния Съд и по-нагоре. Клиентите имат право да търсят отговорност за небрежно отношение, нехайство и неизпълнени задължения. Представяте ли си докъде сме я докарали? Поемаме ангажимент да направим нещо, а излиза, че не можем да се справим. Обидно! Фирмата получи нови поръчки и вече работи по тях, а ние сега си блъскаме главите и изправяме кривите краставици. Всеки си знае правата, а си забравя задълженията. Тук ни е грешката. Както ми докладваха, Отделът по заселване на планети с разумни същества вече е готов с проекта на Общата програма за развитие. Искам за чуя вашето мнение. Мислете бързо и точно, защото закъсваме с времето? Не трябва после да се срамуваме и се чудим как да оправяме и довършваме обекта!
– Шефе, – предложили сътрудниците след кратък размисъл, – нека първо колегите от Отдела за външно разузнаване се поразходят из Вселената и проучат дали не е останало някое удобно място. Ако има Отделът по заселване с разумни същества знае какво да направи.
– Тъй ще е най-добре – съгласил се Разумът.
Написал Личният Състав командировъчните заповеди, турили им подписи и печати и потеглили Експертите по външно разузнаване да търсят подходящото място. Пътували дълго – тая галактика, оная, тук не става, там може и да се получи, ама бая ремонт иска, ха тая звезда, ха другата – все нещо пречи или не достига! Обзело ги колебание и, аха да се отчаят и откажат, се натъкнали на интересен случай, който привлякъл вниманието им.
Влезли в Слънчевата система. Разгледали Слънцето и околностите му. Зърнали Плутон и Уран, видели Юпитер, Сатурн и Марс, после намерили Венера. Като взели под внимание разположението и големината им, разбрали, че на тях нито може да има, нито да се създаде разумен живот. Стигнали до извода, че в сравнение с другите, Слънчевата система е много по-бедна откъм планети. Дълбоко разочаровани, решили да си тръгнат обратно и… открили Земята, за чието съществуване дори не подозирали.
При наблюденията забелязали чувствително отклонение на една от ярките звезди, на фона на които се вижда Венера. Усъмнили се да не би това да е планета, изследвали я, определили орбитата Ј и … въздъхнали облекчено. Намерили търсеното.
Неизвестната планета се намирала на такова разстояние от своето светило и така разположена спрямо него, че било твърде вероятно на нея да има възможност за изпълнение на Програмата. Разузнавачите обсъдили въпроса и единодушно решили да продължат работата. Приближили се, разгледали и се прибрали.
След това написали отчетния доклад, придружен от съответните препоръки. Съвсем добросъвестно, за да си нямат неприятности с Началството от клюки, шушукания и подмятания, че са ходили в командировка на разходка понеже са хора на Шефа. Не трябва да се допуска някой да каже, че сговорна дружина слепи ги ражда. Няма да се излагаме, я! Описали Разузнавачите какво точно са видели. Подробно и в детайли. Положението – много удобни, атмосферата, климатът и природните условия – също. Не пропуснали да споменат и недостатъците. Прекалено много грамадни животни имало: мастодонти, птеродактили, ихтио-, бронто– и динозаври, с които Бъдещият Модел не би могъл да се справи сам.
Одобрил Разумът свършеното и дал разпореждане за следващия етап.
– И умната! – поръчал той. – Да няма сакатлъци! Този път трябва да изпипаме майсторски всичко. Не забравяйте основното – по свой образ и подобие!
През това време планетата (кълбо, което в зависимост от посоките на света, се състои най-малко от две полукълба, ще рече – мислещо същество) се досетила, че ще се върши нещо добро, интересно и значимо. Без колебание се включила в подготовката. Освен всичко друго, притежавала собствена вътрешна и външна енергия. Това помогнало. Въртейки се едновременно около себе си и Слънцето, планетата се намествала, за да заеме оптимална позиция. От енергията, въртенето и разместването ставали катаклизми и разни природни бедствия: ту големи студове, ту прегряване, тежки зими, суша през лятото, бури, тайфуни, урагани и земетресения. В резултат на това грамадните животни и зверове измрели. Някои загинали при земетресенията, а други били отнесени от бурите, тайфуните и ураганите. Поизчистила планетата природата си, променила се и извадила на показ някои по-дребни видове, собствено производство. Едни от тях били маймуните. Знаела тя за какво става дума и направила необходимото, за да посрещне гостите си както подобава, подготвена.
Пристигнали сътрудниците на Разума и силно се изненадали. „Бре! – учудили се те. – Ма това същата планета ли е? Виж колко хубава е станала!“ Запретнали ръкави, мерили, изчислявали. Срещнали маймуните. „А, ето – тъкмо туй ни трябва“ – казали си те. Изследвали всичките маймуни и се спрели на породите с най-висок интелект. Изпълнили заръката на Разума и заложили генетичния код „По свой образ и подобие“. Изработили го в четири основни цвята: бял, жълт, червен и черен. После започнали да говорят на маймуните. Всъщност Екипът предавал мисли от разстояние. Маймуните още не можели да говорят, а само да крещят, чуват и чувстват. Пратениците обяснили на аудиторията основните неща без да я претоварват и работата потръгнала…
Маймуните пък започнали да усещат, че с тях става нещо важно, че нещо се променя. Осъзнали какво е дърво, желязо, огън и вода и постепенно се научили да си служат с тях. Също така да се движат на два крака, да мигрират и емигрират на групи и поотделно, да опознават планетата, на която живеят, да се опитват да говорят, да обменят мисли и информация доколкото могат, да общуват и си избират места за постоянно жителство. Постепенно започнали да се превръщат в хора. Експертната група се убедила, че всичко е наред и се оттеглила временно от планетата, за да даде възможност на новосъздадените модели да се развият и се научат да се справят с всичко сами, а през това време Екипът да подготви на спокойствие следващите етапи на проекта.
Дошло време за поредния трети момент. Малко преди това се разбрало, че финансовата дисциплина и контролът по командировките са занемарени. Затова за предстоящото пътуване Експертите се изхитрили и взели със себе си съпруги, любовници и прочие. Така от небето на Земята се изсипали шумни компании от мъжки и женски пол. Тях хората по-късно нарекли богове и богини. Въпреки солидното женско присъствие, пратениците на Разума не забравили за какво са дошли. Обиколили планетата и констатирали, че моделите вече окончателно са станали хора и, в зависимост от цвета, са се установили на различни места. А от движението, миграцията и емиграцията са се получили междинни цветове и нюанси.
За да не уплашат някого, пратениците се замаскирали и следващият урок започнал. Сега хората се научили да строят дворци, къщи, вили и жилищни комплекси. Гостите им демонстрирали своите възможности като издигнали няколко пирамиди. Това било в рамките на обучението по математика, сектор „Геометрия“. Експертът, който ръководел другия сектор, много харесвал на хората. Те запомнили името му – Ал Гебр. В неговите часове винаги било пълно с народ. В списъка на преподаваните от Екипа дисциплини фигурирали още музика, физика, химия, астрономия и на Земята се сформирала групата на учените. Там не успели да попаднат всички, а само най-изявените и надарени хора.
Поолекнало им на душите на Експертите. Развеселили се те и през почивните дни и часове заедно със съпругите и любовниците си устройвали веселби: банкети, купони, дискотеки или някой номер ще погодят на хората, като ги изненадат с нещо необичайно. Арсеналът им в тази област бил много богат. Резултатът не закъснял. ХОРАТА ЗАПОЧНАЛИ ДА ГОВОРЯТ. Че се случват странни, трудно обясними неща, за личности, които могат да творят чудеса и да правят каквото си поискат, че има господ, богове, богини… Зарадвани от постижението, сътрудниците на Разума ги научили да строят храмове – църкви, джамии, синагоги, пагоди и т.н. Замисълът бил, те да се използват като резиденции на Екипа, където ще се четат лекции и доклади пред хората при следващото четвърто идване. И пак се оттеглили.
После отново пристигнали. За най-важната точка от програмата. Задачата не била никак лека: да се провери, какво ще се получи, ако се осъществи пряк биологичен контакт между пратеници на Разума и земни модели. Предварително пошушнали тук-там, но само на определени хора, че ще се вършат сериозни неща. Така се появили Предтечите и длъжностите Вестител и Глашатай. Въпреки това не всички хора повярвали. Нали недоверието си е чисто човешка черта.
Както и да е, стигнали до същината. Развъртели се пратениците. Част от женската половина, съпровождаща Екипа, се притекла на помощ. И скоро на Земята се появили един след друг Буда, Брама, Заратустра, Христос, Мохамед… Окрилени от успеха, пратениците съобщили за резултата. Разумът дал указания да се държи под строг контрол развитието на ситуацията и му се докладва за всяка промяна, включително евентуални гафове. Сякаш повикал Дявола. Божиите синове започнали да си имат неприятности с хората. Те вече се чувствали съвсем стабилно и комфортно. Знаели да строят градове, държави, империи и да се самозабравят. В такива случаи човекът обикновено забравя кой е, кой му е помогнал да стане човек, къде се намира и го обхваща мания за величие. Опитвали синовете какво ли не – и със слово, и с чудеса. Този ще вдигне на крака безнадежден, онзи ще нахрани цяла тълпа, трети ще мине по водата без превозно средство или ще се придвижи от едно място на друго без да стъпва на земята. Не става и не става! Човекът се оказал много голям инат. Най-фрапиращ бил случаят с Христос. Хората ги обвинили във всички възможни земни грехове, включително своите собствени и го разпънали на кръст.
Докладвали пратениците за положението и деянията на хората. Огорчен и ядосан, Разумът излязъл от кожата си и взел решение за прекратяване на всякакви преки контакти с хората.
– Това е вече прекалено. Прибирайте всичките деца наши, вдигайте си багажа и се връщайте! – заповядал той. – В бъдеще хората ще бъдат наблюдавани само отдалече! Друго не заслужават. Нека си трошат главите! Ние загубихме маса време да сътворим нещо добро, а те се издъниха и развалиха всичко. Нейсе, ще се насочим другаде. Тия тук на Земята сами ще се провалят и ще почнат да унищожават и природата си, и създаденото досега, дори себе си. Това е повече от сигурно. Уж им синтезирахме правилата на поведение и отношения съвсем сбито, с десет точки, но не би! Ще се сетят те, ама… не знаят, че има и друго правило – колкото по-късно, толкова никога!
Изчезнали от Земята боговете и богините, също синовете и дъщерите божии. Останали само църквите, синагогите, джамиите и пагодите, където хората се събирали да си припомнят легендите за контактите с пратениците на Разума. У много от тях и, изобщо, на Земята останали доста следи от Висшия Космически Разум и работата на Екипа му.
Сбъднало се предсказанието на Разума. От никоя маймуна повече не станало човек. Получило се точно обратното – човекът все по-често почнал да се прави на маймуна.
Навирили хората носове, възгордяли се, взели да се бият в гърдите, да тръбят наляво и надясно колко са велики и на земята възникнали конфликтите. В това число личната омраза, семейните вражди, междуселските разправии, съперничеството между отделните градове, както и неяснотите и недоразуменията в отношенията между държавите. Всеки се хванал да крои номера на другия, а също съответната шапка. Не измислили хората нищо по-умно и все по-често започнали да се карат и трепят. Да водят войни за завладяване на нови територии, за независимост, стогодишни, световни, европейски, балкански и какви ли не още. Редом с тях се появили кризите и катастрофите – икономически, социални, политически, всякакви. Те обаче, не били непрекъснати. Именно тогава, тези от хората, които имали по две ризи, вземали и гащите на ближния си. По такъв начин непрекъснато нарушавали божиите заповеди.
Не останал назад и българинът. Печелел битка подир битка, но шефовете били калпави и губели война след война. Така у него се загнездили генетично вечната неудовлетвореност, критикарските и биткаджийските настроения и през определени периоди нашенецът спретвал въстания. Срещу този или онзи, срещу завзелите двора му комшии, дори срещу хората, които сам е поставил начело.
Стигнали до ушите му слуховете и легендите за Разума и дейността на неговите сътрудници. Отишъл в църквата. Установил, че слушателите Ј са раздвоени, за нищо не ги бива и мислят единствено как да запазят столовете си, за да не им ги вземе някой друг.
– Ха, щом Господът и боговете са правили разни експерименти, защо и аз да не мога? Да не съм по-долу от тях?
Най-напред се качил на Върха. Така е по правилник. Първо трябва да застанеш Горе. Господът и боговете са високо. Свикал своите хора и им възложил да направят точна сметка, колко мозъци са изтекли в чужбина и колко са останали тук. Направили необходимата справка и пристъпили към експеримента.
Събрали голяма група мозъци и почнали да ги промиват с най-обикновена вода, с думи и обещания без покрития. Когато промиваш нещо, то се разрежда и загубва свойствата си. Същото става и с мозъка. Той се размътва. След това осъществили следващия етап – гладенето с гореща ютия. Както прочели в учебника по физика, от високата температура водата се изпарява, а с нея и големи части от вече раздвоения и разреден мозък, който напуска главата през съответните отвори като уши, нос, гърло, уста. Заедно с ушната кал, сълзите и сополите, храчките, думите и изреченията. Така споменатата глава постепенно се изпразва и се превръща в кутия. Най-често – дървена. Този процес ражда понятието ДЪРВЕНА ГЛАВА. Тя ръжда не хваща. Мозъчните центрове престават да изпълняват функциите си, привличат се взаимно, събират се в добре заплетено малко кълбо, което контролира и ръководи само едно – възпроизвеждането и разпространението на всякакви звуци, викове, крясъци, грачене, както и изстрелването на плюнки и потоци от нечистотии през устата по възможност, на по-далечно разстояние и във всички посоки. Погледът се замрежва, замъглява и притежателят му престава да вижда елементарни неща. Органът на равновесието – вестибуларният апарат – спира да действа и изключва автоматично. Човекът загубва ориентация и се превръща в грачещо-плюеща конструкция, която си лети, рее се и се люшка в пространството без цел и посока.
Така приложили хората опита на Разума. Поетът си го е казал: „Под небето високо вегетираме всички, без да знаем, че всъщност сме божии птички“.
