Професор, доктор на икономическите науки. Работи в областта на икономическата теория и теория на управлението. Автор на повече от 150 научни публикации и десет книги, по-важни от които са: “Производството – взаимодействие на вещни, трудови и икономически отношения” (1965 г.), “Кибернетика и икономика” (1968 г. и второ издание -1971 г. преведена на руски и румънски), “Теория на социалното управление ”, част първа (1973 г.) и част втора (1976 г.), “Икономическият подход” (1983 г.), “Дългите вълни на Кондратиев”(1985 г.), “Предизвикателствата пред икономическата теория на новата цивилизация” (1997 г.). Основател и дългогодишен директор на Института за социално управление. Член на Академичния съвет на Националната Олимпийска Академия.
1. Въведение
Два са факторите (респективно, причините, основанията ) за формирането, в каквато и да е научна област, на нова наука, нова теория, парадигма или нова концепция като начало на нова теория.
Най-важният двигател за това са потребностите на практиката, измененията, които настъпват в техниката и технологиите на материалното производство, отношенията на пазара, в бизнеса, и цялата съвкупност от разнообразните социални, културни и т.н. промени в отношенията и в поведението на хората. Вторият, не по-малко важен фактор, това е така нареченият от Иля Пригожин “научен резонанс”.(1, 67- ) Става дума за научното мислене и влияние, което оказват постижения в една област на науката върху научното мислене като цяло. Най -често това се свежда до взаимодействието между постиженията в естествените науки и обществените – хуманитарните. И двете условия днес са налице за да се постави проблема за необходимостта от нова концепция на управленската наука Под “нова концепция” разбирам основното, главното за една нова парадигма.
Още в началото на тези редове, ще повдигна един теоретичен проблем, който чака своето решение. Ако през ХХ век се роди и разви практиката и теорията на управлението, главно в областта на икономиката, то през ХХI век, управлението е вече главният фактор за развитието на икономиката като ефективна стопанска дейност. Но няма ли икономиката като стопанска дейност да отстъпи мястото си на управленската дейност като икономика? И икономиката като управленска дейност, ще бъде ли вече икономика ? Не смятам че мога да отговоря на тези въпроси, но считам че е съществено за научното мислене поставянето на нови проблеми. Известният сръбски сатирик Брана Црънчевич в една своя епиграма казва “истината е във въпросите, а в отговорите – лъжата”.
Управленската теория, и управлението, като обособена дейност, от общото стопанисване, възникнаха в началото на ХХ век именно под въздействието на горните два фактора. Потребностите на практиката извикаха на живот мениджмента, а развитието на научното мислене като цяло роди кибернетиката. (5, 6 ) И мениджмента и кибернетиката се приемат като науки за управлението, независимо от техните съществени разлики. Те се различават една от друга както по време на възникване, така и по факторите които ги обуславят, по структура, по съдържание и по предназначение. Различават се по своя предмет на изследване и по цели, а също така и предвидимото им бъдеще е различно. Независимо от това, все пак това са две страни, два различни аспекта на проблема управление. Те приличат на две реки които извират от една и съща планина, но тръгват като два успоредни потока от двете й страни, без да се сливат, но еднакво добре напояват тази планина, а управлението е действително планина от проблеми.
Мениджментът се появи на този свят в началото на миналия век, като отговор на потребностите на производството и бизнеса и тези именно потребности, непрекъснато променящи се заедно с динамиката на икономиката, вече сто години , движат напред, развиват и разнообразяват мениджмента. Той се обособи и като специална наука, като професия, като средство за управление не само в икономиката, а и във всички други сфери на социалната дейност. Колкото повече расте концентрацията и централизацията на производството и капитала, колкото повече се разнообразяват различните видове социални организации, толкова повече мениджментът става главното звено на успешното развитие на социалното.Ще прескоча разглеждането на различните етапи на неговото развитие, от принципите на Тейлър, през “човешките отношения” на Фолет и Мейо, през школите нарекли себе си “наука за поведението”, “научно управление” на управлението като процес, като система и т.н.. Няма де се спирам на голямото богатство от добре разработени подходи : административен, хуманен, подход с използването на количествени методи и различни приложни аспекти на системния анализ, както съвременните методи на ситуационнен анализ, имитационни модели. “management by objectives – МВО” – управление чрез цели – спецеифична техника в мениджмента (2, -184) и др.Отдавна общият курс на мениджмента се разслои в десетки специализирани научни и главно приложни области като : административен, международен, на банковото дело, финансов, стратегически, рисков, в армията , в спорта, в науката, изобщо навсякъде където има обособена със специални управленски функции социална организация или дейност. Веднага трябва да подчертая, че мениджментът е призван да осигури по-висока ефективност във функционирането и финансовите резултати на тези институции.Той е функция от капитала и фактор на неговата ефективност. Ще подкрепя това твърдение с мисли на Питър Дракър от неговата книга “Мениджмент за бъдещето”Той посочва пет предупредителни анализа за поведението на компанията, т.е. насоки на мениджмента.: Истинско мерило за компанията, е позицията й на пазара.; втори индикатор – нейното новаторско поведение; трета група – производителността; четвърта – ликвидността на паричните потоци и последният индикатор – рентабилността. (2, -211 – 213) Освен това като съвременна стратегия на мениджмента той определя “максималната способност на предприятието да създава богатство.”
Коренно по-различно стоят нещата с кибернетиката. Тя е резултат от общото развитие на науката, физиката, физиологията , математиката и др. Възникването на кибернетиката стана в средата на ХХ век, но тя е органически свързана, от една страна с развитието на “общата теория на системите”- Людвиг фон Берталанфи и “Математическата теория за информацията на Клод Шенон. Това са три дисциплини които слагат едно ново начало в научното развитие, поради факта че и трите нямат за свой предмет на изследване някакъв конкретен обект, нито пък неговите веществено-енергетични характеристики. Те изследват обектите и явленията въобще, но от определен аспект. Общата теория на системите, разглежда всяко нещо, независимо от степента на неговата сложност, като система от два компонента, елементи и връзки, определя неговата структура и на тази основа изследва функционирането. Теорията на информацията също така се абстрахира от веществено-енергетичната характеристика на явленията, а изследва получаването и предаването на количеството информация. Кибернетиката изследва поведението на системите, в резултат на целенасочено въздействие. Също както и другите две, тя се абстрахира от вещестно-енергетичната им характеристика. От друга страна, по същото време станаха и няколко много важни открития, беше създадена първата електронно-изчислителна машина, беше открит носителят на генетичната информация – рибно-нуклеиновата киселина и трето световните комуникации се развиха на ново ниво. Всичко това, новите теории и новите открития, сложиха началото на научно-техническата революция. Тя именно сложи и началото на възникването на глобалната икономика и глобализацията.
Ще подчертая три съществени определения за кибернетиката: а) кибернетиката е обща теория на управлението, защото разкрива общото в управлението на всяка система, в т.ч. електронно-изчислителните машини, управлението в живите организми и в социалните системи; б) абстрахирайки се от предметната ( веществено-енергетична) характеристика на системите, тя приема за свой предмет – функционирането на системите, поради това тя е определяна като поведенческа наука и търси функционалния изоморфизъм във всички системи. И именно поради това, управлението се разглежда като информационен процес на получаване, преработване и предаване на информация. Целенасоченото поведение, въздействие, се засилва или коригира (регулира) чрез обратната положителна или отрицателна връзка. Кибернетиката именно поради горните характеристики се превърна в общо-научен подход, приложим към всяка система с целенасочено поведение (кибернетична система) и поради това се появиха (точно както и при мениджмента) десетки нейни приложения в най-различни области на научното знание и приложна дейност.
По-важното което трябва да подчертая е че по същество се формираха три крупни раздела на кибернетиката: техническа кибернетика, биокибернетика и социокибернетика, прераснала в киберпространство (т.е.управление на връзките, обмяна на информация между хората чрез компютрите и елекронноизчислителните центрове.) Тези три раздела очертават особеното в управлението на три разграничени свята, неорганичния, биологичния и социалния. И точно тук е заровено развитието на кибернетиката или на управлението въобще. От една страна тя е обща теория на управлението, разкрива общото, а от друга се формират три раздела между които има желязна завеса. Каква е тенденцията на бъдещето развитие на кибернетиката. Основателно, преди години талантливият български философ Сава Петров, който много млад напусна този свят, постави проблема, дали децата на кибернетиката няма да изядат своята майка. Дали непрекъснатото развитие на частните и приложни дисциплини няма да измести по-нататъшното развитие на кибернетиката като обща теория на управлението (2). До голяма степен той се оказа прав . Кибернетиката създадена като обща теория от времето на Норберт Винер до днес не получи почти нищо ново, от саморазвитието си .Новите моменти в общата теория на управлението, т.е в кибернетиката дойдоха от новите постижения на науката като цяло и преди всичко от приноса на Иля Пригожин. Така че кибернетиката, като обща теория, не се саморазви, за разлика от специализираните кибернетични дисциплини, а тя получи нов тласък пак от своите корени, развитието на науката като цяло. Какви са перспективите които поставя пред нея сегашното развитие на информационната революция – това е проблемът който ни интересува?
2. Мениджментът на бъдещето и проблемите които поставя
А) Мениджментът и като теория и като практика предопределя необходимостта от появата на мениджера – това е нов субект в стопанската дейност. Той не е собственикът, той не е и класическият предприемач, той е нещо друго – назначен висококвалифициран служител да ръководи цялостната стопанска дейност на организацията. От тази гледна точка мениджментът е ръководна дейност. Такава управленска дейност има само в социалната сфера. Мениджери, ръководна дейност и мениджмънт няма нито в техническите системи за управление, нито в биологичния свят. (Независимо от наличието на царица в пчелните кошери, независимо от вътрешната организация и специализация на дейностите при мравките, както и някои самоорганизиращи се структури в мъртвата природа, и т.н.) Като ръководител, мениджерът, както и мениджментът като ръководна дейност имат за основна функция – взимането на решение. От това и всичко произтичащо – подбор на ръководен персонал, програмиране на решението, осигуряване на неговото изпълнение и т.н.
Големият въпрос който поставя информационната революция е необходим ли е за производството мениджер, ако то е автоматизирано? Практиката показва че не е необходим. Съвременната автоматизация, роботизация и компютеризация, премахнаха много нива на управление и така наречените средни мениджери изчезнаха. Тази функция се поема от работника, който седи зад компютъра и взима сам решенията по ръководството на производствения процес. Изпъкват веднага допълнителни въпроси. А какво ще се прави с оглед поведението на корпорацията на пазара? До голяма степен и тези функции на мениджера отпадат. Два са факторите които действат против мениджмента, огромната информация която постъпва, възможностите да бъде незабавно преработена и по същество поведението на фирмата до голяма степен се дефинира и предопределя от това. “Информацията е нов тип мениджмънт” казва Питър Дракър (1,-265) Във финансовите операции мениджерът се измества от дилърите и от символните аналитици. Новият работник, представителят на интелектуалния труд взима сам решенията. И така, изхождайки от това определение на мениджмента, виждаме че той постепенно изчезва.
Б) Много автори именно изхождайки от ролята на пазара и функциите на мениджера, определят мениджмента като дейност между науката и изкуството. Първо, много трудно е да се определят дейностите на мениджера като изкуство. По-точно е че неговата дейност носи индивидуален почерк, не само като стил, а преди всичко като начин на мислене. Този индивидуален начин на мислене фактически представлява един синтез на положителния и отрицателния опит, натрупан в управлението на фирмите. Особеното е в индивидуалната реакция при всяка нова ситуация на пазара. В това се изразява таланта на мениджъера. Но колкото повече растат въэможностите за компютърна имитация на всяка пазарна ситуация, на базата на огромна по обем информация, толкова повече отпада индивидуалното, в т.ч. евристичното и се налагат оптималните решения, или решения при програмирано вероятностно поведение.
Вторият въпрос който се противопоставя на определението че менджмента е изкуство, е очертаващата се тенденция че управлението става строго определена научна дейност основаваща се не на таланта, а на точните изчисления. Особено важна е тази тенденция за формиране на пазарното поведение на фирмата.( При съвременното пълно господство на ТНК на световния пазар, изследванията показват че повече от 75 % от поведението на фирмите на пазара е планова дейност). Функциите на брокерите и символните анализатори обезсмислят наличието на мениджмента.
В) Можеше въобще да се започне с основната характеристика на мениджмента като ръководна дейност, а тя е че това е управление над хора. Това е властово обществено отношение. Въобще, управлението в обществото се възприема именно като обществено властово отношение, като власт на едни хора над други. Мениджментът е израз на интереса на капитала, и поради това – власт на капитала над труда. Точно в това се крие и едностранчивото разбиране на управленската тематика,или по-точно на управлението като информационнен процес. Производството е трудова дейност, а трудовата дейност е управленски процес на хората над средствата за производството и технологичния процес. Това управление на хората над нещата и над процесите свързани с веществено-енергетичните промени с цел създаването на ново материално благо, обикновено се нарича производство. Но това е паракселанс управленски процес. Само ограниченото разбиране на управлението като властово отношение между хората, като управление на хора над хора, пречи да се видят и разберат промените и тенденциите на развитието които настъпват с информационната революция. Основната тенденция на промяната е че мястото на управлението на хора над хора се заменя с управление на хората над нещата и процесите. Това означава на мястото на ограниченото разбиране за управлението, да се развива самоуправлението. Развитието на самоуправлението е отрицание на мениджмента, отрицание на управлението като властово обществено отношение.
Г) Мениджментът е високо квалифицирана творческа трудова дейност. Тя съществува като властово-обществено отношение до този момент, докато доминира изпълнителския труд. По принцип, в производството при индустриализма, обикновено квалифицираният труд управлява неквалифицирания, познанието над физическата дейност и точно поради това – капиталът над труда. От момента когато започне да доминира творческият индвидуален труд, мениджментът става излишен.Взаимоотношенията между знаещите не търпят властови отношения. На тяхно място се развиват принципно нови отношения на взаимно уважение, на самоуправление, при взаимност в екипа и същевременно строго разграничение на функцията и високата квалификация на отделния индивид. Една от радикалните промени които настъпиха в последните тридесет години е в новата роля на творческия труд, в рязкото намаляване на абсолютния и относителен брой на работниците от промишленоста и индустрията и прехвърлянето им в услугите. Трудът в услугите е индивидуален, извършва се услуга на “лице с лице”, но главното богатство вече се създава от науката и таланта, трудът( индустриалният, физически и изпълнителски) вече не е фактор на материалното производство.
Доминирането, в смисъл на преобладаването, на творческия труд над изпълнителския е отрицание на мениджмента като властово обществено отношение, като управление на хора над хора. Но запазва се функцията на ръководител, на диригент в оркестъра, на треньора във футбола, и т.н. Още един аргумент. Засегнахме че в общественото пространство се развива така нареченото киберпространство. Управлението на процесите, в това число и на определени обществени отношения, се осъществява чрез кибернетична машина- респективно, условно, мислеща машина.Това може да бъде информационнен или изчислителен център, това могат да бъдат роботи, това могат да бъдат компютри и т.н.Тази мислеща машина напълно замества друг тип посредници. Мениджерът е излишен.
3. Самоуправление и самоорганизация
Управлението, именно като властово отношение, като управление на хора над хора, се реализира чрез организацията, социалната организация. Под този термин, разбирам, организирана група хора, които обикновено се обединяват за постигането на една обща цел. Това е класическото определение на понятието организация. Обикновено организациите имат свой устав, правила на собствен вътрешен ред, структуриране и функциониране. От тази гледна точка, организациите са юридическа институция, т.е. признати по закон за юридическо лице. В една изключително богата книга на идеи Христо Стоянов пише, че “Организацията е задължително звено в отношенията между личността и обществото. Обикновено индивидът има опосредствена връзка с обществото чрез междинните структурни равнища, главното от които е организацията” (10, -18) но ние ще прескочим действително богатите нюанси на определения и реални съотношения които има организацията, като ще съсредоточим вниманието си върху нейната властова роля в управлението.
Обикновено терминът организация се противопоставя на термина, социална общност, която не е институционализирана, макар и група хора да имат обща цел, правила на поведение и функциониране. Приятелска група за игра на домашен бридж, родови връзки които формират група от хора, обединени по роднински признак, спортна група и към тях ще прибавя сега формиращите се на принципа на самоорганизация групи с идеална цел за извършване на някаква социална дейност, доброволно и без възнаграждение. За тях ще говорим по-късно. Сега да се върнем към даденото по-горе определение на организацията.
За разлика от общоприетото определение, тук ще противопоставя особеното управленско предназначение на социалната организация.( 3 и 4) Тя е средството за реализацията на управлението. Без организация, в смисъла който разгледах по-горе, няма мениджмент. Неслучайно и в цитираната по-горе книга на П.Дракер, четвъртият най-голям раздел е посветен на организацията.Следователно, организацията е не просто сбор от хора обединени от една обща цел, а преди всичко и най-вече средството чрез което се реализира власт на едни хора над други.Тя е средство за управление именно като средство за подчиняване, за господство, средство да се нарежда и да се следи за изпълнение на издадената заповед. Именно поради това организацията има иерархична структура. На това се крепи държавната власт, на това се крепи властта на мениджера, на ръководителя. Тъй като тук даваме едно всеобхващащо определение на организацията, нека да разгледаме например училището като организация. Действително това е обединение на хора, преследващи обща цел – да се постигне определено образование. Но училището е преди всичко средство за управление на учениците, на учителите и свързаните с тях хора от изпълнителския персонал. В училището се записваш и приемаш задължението да изпълняваш наредбите на тези които управляват учебния процес. Ако не ги изпълняваш биваш изключен или наказан. Училището изпълнява политиката на управляващите в държавата. Така че училището като социална организация е средство за управление и власт над определени хора.Само чрез самообразованието, човек е самостоятелен да формира своето поведение в процеса на натрупване на знания. Но училището – това е средството за власт и управление над учащите се и учителите. Това е общото за всяка организация. Няма да се впускам в историческа справка за ролята на организацията за налагане на господството на капитала над труда и ролята пак на организацията на работниците за съпротива срещу тази власт. Цялата система на държавата, на индустриализма, на капитализма като обществено-икономическа система се основава на организацията, т. е. на главното средство за власт и подчинение на едни хора от други. Тази теза е вярна даже в случаите когато стила на управление чрез организацията е демократичен, хуманен, когато има правила които гарантират определени права на участващите в организацията и т.н.
Във всяка иерархично изградена организация се развиват определени белези на отчуждение на ръководството от членовете. Обикновено членовете имат едно единствено право, да изпълняват еднозначно това което се нареди от горе. В дадено вероизповедание, черквата е главната организация за провеждане на принципите на управление и власт на вярващите. Ако не се изпълняват точно предписанията, вярващият бива анатемосан, ако е член на политическа партия, изключен. Във всяка силно централизирана и иерархизирана организация се ражда организационен фетишизъм. Създава се илюзията, че този който е на върха е най-мъдър, най-способен и обикновено му се придават неприсъщи качества, както беше с така наречения “култ към личността”.
В бившите социалистически страни, поради обществената собственост и силното централизирано планово ръководство, поради липсата на свободен пазар, икономическате отношения приемаха правно-административна, организационно управленска форма на проявление. Цената, заплатата, печалбата и т.н преди да се формират като икономически резултат от стопанската дейност, бяха декретирани като наредба, ограничени и формирани правно-административно.На мястото на стоковия фетишизъм, характерен за капиталистическото общество при социализма се разви организационния фетишизъм, като обективно икономическите отношения се превръщаха в организационни, а превратно се отразяваха в съзнанието за всесилието на организацията и безсилието на хората.
В една от първите си книги през 1965 г. писах по този повод, “Процесът на превръщането на икономическите отношения в отношения на организация и ръководство на народното стопанство, както казахме, противопоставя отделния индивид на неговата собствена организация, включително на неговата производствена, политическа и държавна организация. Но ако при определини условия хората се окажат безсилни към своята собствена организация, и то не като отделни индивиди, а като колектив, тогава тяхната организация става безсилна по отношение на производството. Това се превръща във факт на съзнанието на отделните индивиди като тяхно безсилие по отношение на собствената им организация. Безсилието на масите се отразява в съзнанието им като всесилие на тяхната организация (държавата и т. н. )” (8, 206)
Спрях се на този въпрос за отчуждението между ръководството и членската маса, с пример от социалистическите страни, защото силата на власт и господство на обществените организации над хората беше особено ясно изразено. Но това е всеобща характеристика на всяка социална организация. Организационният фетишизъм е всеобщо явление, което се проявява в различна степен в различните страни и организации.Това е превърнатата форма на социалната общност. Представителната форма на демокрацията носи голяма част от разгледаните по-горе характеристики.
Тези характеристики на социалната организация постепенно отпадат. Все повече растат възможностите и необходимостта от самоорганизация и самоуправление преодолявайки всички форми на власт и управление над хората.
Към горното твърдение ще приведа някои факти и съображения.
А) В производството, както на материални блага, така и в информационното производство, както и сектора услуги, там където доминира висококвалифициран труд, иерархичната организация, се замества със самоорганизация и самоуправление, с хоризонтална структура на връзките.
Б) Питър Дракър пише,че “Малцина са наясно, че секторът с идеална цел е категорично най-големият работодател в Америка. Всеки втори възрастен човек – общо по-вече от осемдесет милиона души – работи като доброволец, отдавайки средно почти пет часа всяка седмица на една или няколко организации с идеална цел.”(2, 164) Излишно е да подчертавам, че даже и да се развива, определен мениджмент в тези организации, ( за това говори П.Дракър) мениджментът е сменил своя характер. това вече не е власт на хора над други хора, това е нова форма на самоорганизация и самоуправление, за да бъде доброволният труд по-ефективен. Обществените проблеми се решават от доброволно организиран обществен труд. Много често хората които са в ръководството на такива организации сами финансират техни прояви.
В) Когато ставаше дума за отпадането на мениджмента като властово отношение, споменах за нови бизнес форми в които макар и да се осъществява определено управление, за да се хармонизира труда на различните изпълнители, това управление не може да се сведе до категорията мениджмент. Това е диригентът на един оркестър, това са футболистите на един отбор, всеки има своя специфична функция, но тя се изпълнява най-добре чрез съвместяването и координирането на функциите на всички играчи. Аналогични примери могат да се приведат и при определени научноизследователски групи, лекарски екип който извършва сложна хирургическа операция и др.
Г) Съвременната индеферентност към политическите партии, и засилващото се влияние на различните движения, при които самоорганизацията доминира намират по-голям прием в Европа.
4 . Кибернетиката – бъдеще и роблеми
Бъдещето на кибернетиката може би е в нейното самоотрицание, защото общата теория на управлението се превръща във всеобща теория на управлението.
Ще започнем с новия теоретичен принос в теорията на управлението, който идва от новото познание за света като цяло, това което дава сега термодинамиката, биологията и теорията на хаоса .
Първо, това е новото разбиране и значение което науката отдава на положителната обратна връзка. Това е нов момент, който естествено произтича от теорията на Иля Пригожин за дисипативните системи и възможностите да се появи бифуркация, т.е. на определена степен от развитието на ентропията да се появи нова структура. Това е свързано с обяснението за възникването на информацията от определено състояние на ентропия. Така на мястото на вечния стремеж към равновесие, новото може да се очаква именно от ролята на положителната обратна връзка, слагаща началото на нов клон на развитие. Тук ще припомня и постановките на теорията за хаоса за “ефекта на пеперудата”. Това променя генерално позицията на управлението.Цялата икономическа теория винаги е изхождала от характеристиките на икономиката да възстановява непрекъснато нарушеното равновесие. Хомеостазисът се считаше като естествена цел на всяко управление, естествено произтичащо от характеристиката на сложните социални системи, и преди всичко на икономиката.с неговия закон за “невидимата ръка” Сега, може да се твърди, че равновесното състояние е само момент в типичното неравновесно състояние на икономиката. И именно в системите които са далеч от равновесно състояние може да се очакват радикални промени. Това е радикално нов момент в общата теория на управлението.
Второ, отпада съществената разлика която доминираше в теорията на управлението между правата и обратната връзка. Отпада, че съществува едно определящо въздействие, правата връзка и разбирането че ролята на обратната връзка е само да достави необходимата информация, за да се коригира посоката на въздействието.Новото е в това че имаме равнопоставеност между двете връзки, че всяка една от тях има въздействащо значение. Това значително променя опростеното разбиране на кибернетичната система за управление. Отпада делението на управляваща и управлявана подсистеми. Това променя и социалната позиция между управляващи и управлявани. Оказва се че управляващите са точно толкова управлявани, колкото и управляваните. Пренесено към социалните системи за управление това променя изначалните разбирания за стратегия, стил, структура и методи на управление.
Третото, произтича от първото и второто, но има относителна самостоятелност като теоретичен тезис. Новото е в разбирането,че в системата за управлението няма субект и обект . Фактически това разграничение между субект и обект в теорията на управлението беше привнесена от едно опростенско разбиране на основнита характеристика на кибернетиката за деантропоморфизма. Това е принцип на общата теория на управлението, т.е. че принципите на управление са общовалидни не само за системите където има човек, а и там където има “мислещи” машинии и за биологичния свят. Но този принцип сега придобива особено значение. В киберпространството няма и не може да се проведе разликата на взаимодействието между човека и машината. В процеса на получаването, преработката и предаването на информацията, т.е. в научната дефиниция за управлението, функциите на човека(погрешно разбиран единствено като субект) и тези на машината са равностойни. Говоря за функциите, макар че за сега, мислещата машина все още не е мислеща, човешките качества на разумност са несъпоставими с тези на машините. Така че новото твърдение трябва да се възприема като функционална характеристика между двата субекта на управление.
И още един момент. Основното в “новата връзка” на Иля Пригожин,е разбирането че природата не е просто пасивен обект, а много активен субект. Та човекът е нейна рожба, тя го създава. Съпоставена тази теза и с разбирането за времето като творец, става ясно че отношението на човек към окръжаващата го среда трябва да бъде като към субект, който има активно отношение към това взаимодействие. Към това принципиално основополагащо се разбиране, дадено от Пригожин ще прибавя и един чисто икономически аспект, отношението потребност – интерес. Това е един, до голяма степен, дискусионен проблем в съвременната социология, но тук няма да навлизаме в него. Просто ще декларирам моето разбиране което съм възприел от книгата на проф.В.П. Фофанов (9, -195) .Потребността, произтича от човека и се реализира във външен обект (продукт на труда или от неочовечената природа), докато интереса, произтича от опредметената от човека природа, (обикновено реализираща се като богатство), който се реализира от човека. Маркс определя капиталиста като “персонифициран капитал”, т.е. той изпълнява изискването на капитала за непрекъснато нарастване. това изискване на капитала, се е превърнало в “интерес” на капиталиста, като нещо напълно различно от неговите човешки потребности. Така че икономиката, финансовият капитал, външната предметна среда, трябва да се възприемат като субект който в управленското взаимодействие има самостоятелно поведение. ( Самоорганизиращата се система по Ф.Хаек)
Това е въздействието върху общата теория на управлението, т.е. върху кибернетиката от “втория “ фактор, -”научния резонанс”. Освен това съвременното развитие на глобализацията, и още по-точно на информационната революция внесе съществени промени във взаимодействието между субектите на управлението. Главните характеристики на тези глобални и радикални промени вече бяха разгледани. Задачата ни тук е да направим основните изводи които засягат теоретичните основи на управлението, неговото бъдеще като самоуправление и самоорганизация.
5. Хипотезата
Предварително искам да съобщя, че става дума за теория, теоретична хипотеза и имено поради това тя е възможно най-оптимистична.
Първа изходна позиция, на мястото на труда (изпълнителския, физическия) и капитала идва знанието като най-съществен фактор на човешкото развитие. (За разлика от П.Дракър то е такова не от сега, а от когато човек съществува). Новото е че текущото знание (творческият труд) доминира над опредметеното (капиталът е опредметено знание като частна собственост върху средствата за производство) и го отрича като използва в новото си производствено взаимодействие със запаметеното знание. Така се ражда нов продукт – нова информация – ново знание. Така че ако, приемем че икономиката е “интересът”, т. е. собствеността върху опредметеното богатството, тя изчезва като се замества от ново взаимоотношение между човешките потребности от творчески труд и възможностите за неговата реализация. Отношението не е към присвояване на богатството и господството над хората чрез него, а към създаване на новото богатство чрез взаимното сътрудничество.
Така че с господството на текущото знание изчезва капиталът, а с раждането на новото взаимодействие между текущото знание и запаметеното знание изчезва икономическото отношение. (присвояването като частна собственост на опредеметеното богатство). Присвояването на богатството не е главен мотив в човешката дейност, а човек е мотивиран от потребността да твори, да изяви себе си като личност. Срещу икономическия интерес на едрия финансов капитал се изправя най-човешката потребност – творческият труд, изявата на неповторимата човешка индивидуалност. Що се касае до богатството, то все повече и повече ще придобива характера на лична собственост.
Втората изходна позиция, е новото положение на творческата личност. Тя изисква да бъде напълно освободена от всякакъв вид окови, икономически, социални, организационни, политически и т.н. Това означава че управлението като властово обществено отношение отпада. Ражда се самоуправлението и самоорганизацията.
Трета изходна позиция, ще отпаднат различията които разделяха кибернетиката на техническа, биокибернетика и социално управление. Ражда се и се утвърждава всеобщото управление. В управлението на социалните системи съществена роля играят техническите системи. В конструирането на техническите системи участват елементи от биологичен произход. Използват се биологични технологии при технически и социални системи на управление. Това вече изисква преодоляване на границата между техническата и биологичната кибернетика. А те участват изцяло в социалното управление. Техниката сега е органично свързана с икономиката, а последната с управлението.Не могат да се решават социалните проблеми без активното използване на постиженията на науката във всичките области на техника, технология, биология и обществознание. По този начин се ражда нещо ново, развиват се всеобщите принципи на управление върху органически свързаните социални, биологични и технически системи. Отмира старото разбиране за кибернетиката и се ражда нова всеобща система за управление и нова теория на управлението.
Ражда се нова наука за управлението на техническите, биологичните и социалните системи, управление от страна на хората над вещите, над процесите. Хората ще се самоуправляват и самоорганизират. Това е бъдещето, макар че то ще премине през много трудности и противоречиви тенденции.
Използвана литература
1. Иля Пригожин Новата връзка изд. Наука и изкуство, 1989 г
2. Питър Дракър Мениджмънт за бъдещето изд. Карива 1997 г.
3 Иван Николов Социалната организация – Социологически проблеми, 1982, № 2, с. 90 – 103;
Иван Николов Социална общност и социална организация,
сп “Понеделник” кн. 9-10, 2000 г.
4. Кирил Николов Организацията – Социологически проблеми 1982, № 11
5. Иван Николов Кибернетика и мениджмънт – сб. Научни трудове Стопанска академия “Д.А.Ценов”- гр Свищов 1998 г.
6. Иван Николов Кибернетика и икономика изд “Наука и изкуство” 1971 г.,с 407
7. Мария Андреева Предизвикателствата на глобалното мислене сп. “Икономическа мисъл” 1998 г., № 1 с 143 -145
8. Иван Николов Производството – взаимодействие на вещни, трудови и икономически отношения – изд “Наука и изкуство “ 1965 с 211
9. В.П.Фофанов Экономические отношения и экономическое сознание” изд “Наука” Сибирское отделение, Новосибирск -1978 г
10. Христо Стоянов Организацията социален инструмент изд. “Наука и изкуство” 1988 г.. (Книгата е богата с цитати и интерпретации на много автори, разглеждащи проблемите на организацията)
Откъс от книгата “Глобалната икономика, теории и реалност”, която е под печат.
