ЕВРОАНГАЖИМЕНТИТЕ НА БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ „ИМА ЛИ ТАКИВА?“ И „НЕ МЕ ЗАНИМАВАЙ С ТЕЗИ ГЛУПОСТИ!“

0
378

 

Нашите въпроси:

    • Кои са основните ангажименти във вашата област, поети от България в процеса на преговори за присъединяването ни към Европейския съюз?
    • Има ли ангажименти, които биха довели до сътресения в съответните области?

  1. В каква степен има съответствие между съвкупността от поети ангажименти и мандата на българските преговарящи?"

Депутатски отговори:

  1. I депутат /НДСВ/ – "На тези въпроси…това е направо смърт!"
  2. II депутат /БСП/ – "Ама ние имаме ли ангажименти?"
  3. III депутат /СДС/ – "Не ме занимавай с глупости, сега имаме голям проблем!"
  4. IV депутат /ОДС/ – "Не ме занимавайте с тези работи!"
  5. V депутат /независим/ – "Ти подиграваш ли ми се?"

ЕВРОАНГАЖИМЕНТИТЕ НА БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ "ИМА ЛИ ТАКИВА?" И "НЕ МЕ ЗАНИМАВАЙ С ТЕЗИ ГЛУПОСТИ!"

      Подборът на анкетираните депутати не беше случаен. Всички те са достатъчно известни, определено речовити и доказано претендиращи за капацитети в своята област. Единият е бивш министър.

      При такива отговори е нормално да приемем, че анкетата се е провалила. А може би отговорите са всъщност един сериозен документ, свързан с въпроса: "Защо, въпреки гръмките ни цивилизационни претенции, се влачим във всяко отношение на опашката на европейските страни?"

      Дори кратка и повърхностна разходка из статиите в българската преса, посветени на ангажиментите, поемани от България в преговорите с Европейския съюз, може да хвърли в смут всеки, който не желае да се храни единствено с лозунгите за стремителния ни национален прогрес. Тук случаят с АЕЦ "Козлодуй" е само върхът на айсберга.

      В резултат на тези по депутатска преценка "глупости" стотици промишлени предприятия могат да хлопнат кепенци поради неспазване на екологични изисквания и съответно да изхвърлят на улицата стотици хиляди хора.

      Маса фирми могат да бъдат атакувани и дори фалирани, ако практиката им не съответства на европейските норми за защита на конкуренцията.

      Крупни, все още държавни, предприятия /БДЖ, мини/ ще трябва да забравят за държавните помощи, на които са свикнали.

      Хиляди селскостопански производители с изненада ще установят, че няма да могат да получават мечтаните субсидии, защото не отговарят на еди-какви си изисквания и т.н.

      "На тези въпроси…това е направо смърт!". Това беше единственият отговор, в който няма агресивност, раздразнение или учудване. Има притеснение и съзнание за важността на въпросите. Има безпомощност и извинение. Авторът явно разбира, че е негова работа и отговорност да разполага с информация. Да държиш речи за успешното управление, да претендираш, че задаваш реперите на управленското поведение, реализирано от изпълнителната власт; че упражняваш контрол върху това поведение; че си готов да търсиш отговорност при отклонения (което е половината от смисъла на депутатската дейност), и в същото време да не знаеш с каква бъдеща политика се ангажира България, да не знаеш нищо за "мандата", с други думи за самата същност на управленските дейности – "…това е направо смърт!".

      "Ама ние имаме ли ангажименти?" Опит за елегантно измъкване. Дори с чувство за хумор. Защото колкото и безметежност да трупаш по депутатските банки, колкото и да си настроен да събираш информация за собствената си дейност от вестниците, няма как да не знаеш, че основното в процеса на присъединяване към ЕС е оценка на капацитетите на страната и ангажиментите, които тя поема. Просто защото и това го има в същите тези вестници. Иронията всъщност е към всички, които те смятат за по-информиран от тях; които си мислят, че отстояваш техни интереси; които ти плащат, за да имаш отношение към тяхната съдба. Иронията е изказана със самочувствие и надменност, защото журналистът не може да иска от теб повече, отколкото иска избирателят. А той каквото иска, си го има: вълнуващи сюжети за "царските имоти", за "разпадащото се СДС", за "поредния вот на недоверие", за "социалдемократизирането на БСП"… И прочее свръхвълнения, които ти уплътняват политическите емоции и доподреждат идеологическите мозайки. Избирателят знае, че депутатът е "наш" и това е достатъчно, за да бъде той знаещ, отговорен и самоконтролиращ се.
      "Не ме занимавай с глупости, сега имаме голям проблем!" Какво е "глупост"? "Глупост" са не просто незначителните неща. Това са нещата, които те дразнят и ти губят времето. В политиката и най-дребните детайли имат своето незаменимо място. Не са "глупост" например конкретизиращите закона текстове на една министерска наредба. Те могат да не са част от философията; те могат да имат отношение само към супердетайли, но в същото време да са необходими. "Глупостта" е несериозното, излишното, без смисъл натоварващото или просто забавното. "Глупостите" са част от битието на Хомо Луденс, Играещия човек. При човека, който е зает със своето бъдеще, със своето утвърждаване, с реализацията на своите ценности, няма самосъзнание за "глупости". "Глупостта" е или отрицателна естетическа оценка или възприемането на един интелектуален продукт като отпадък. "…имаме голям проблем!" И тъй като този проблем се противопоставя на "глупостта" "ангажименти", то той няма отношение към ангажиментите. Проблемът няма отношение към българската политика, към близкото и далечно бъдеще.

      "Не ме занимавайте с тези работи!" Този отговор е от десена на по-горния. Разликата е в малко по-уважителното отношение. "Тези работи" може и да не са глупост, но са толкова дребни и несъществени на фона на значимостта на изпълненото с напрежение и отговорност депутатско ежедневие, че няма никакъв смисъл да си губим времето с тях. Нека оставим "ангажиментите", тези "работи", за издребняващите във всичко журналисти, за безплодните анализатори, за кафенетата и прочие заведения за изпускане на политическа пара.

      "Ти подиграваш ли ми се?" От съдържателна гледна точка този отговор е идентичен с първия – "Тези въпроси…това е направо смърт!" Разликата е в отношението. Тук няма притеснение и чувство за задълженост. Тук има раздразнението от една "глупост" и агресивността на едно политическо същество, което вижда във въпросите не въпроси, а поредното досадно заяждане.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук