НА ПАРИЧНИЯ ФРОНТ НИЩО НОВО!

0
163

 

(поуките от Аржентина остават)

Сравнителният анализ преди две години показа, че всякакви аналози с аржентинската криза за крах на системата на паричен съвет в България са по-скоро спекула, отколкото близка реалност, което се и потвърди от икономическите събития през този двугодишен период. Кризата в Аржентина тогава беше предизвикана от причини, голяма част характерни само за местната икономика. Липсата обаче на пряк аналог с Аржентина не е повод за самоуспокоение, беше изводът, който остава валиден и днес.

Какви са икономическите събития в Аржентина днес и доколко те са сходни с промените в българското стопанство?
Първата сравнителна оценка е свързана с общата макроикономическа картина. Аржентина, според редица коментари, се намира в най-лошата икономическа ситуация за цялата си стопанска история. Дори коментар на РИА “Новости” беше озаглавен “В Аржентина сега е като в ада” . Според думите на президента на Аржентина Нестор Киршнер вината за сегашната влошена икономическа ситуация в страната пада върху предходното правителство, което провеждаше т.нар. неолиберална политика, довела страната почти до крах. Той подлага на рязка критика и международните финансови институции, с чиято помощ, според него, страната се оказва днес в изключително тежка стопанска криза. “Предложените от тях рецепти за икономическото развитие на страната показаха своята пълна несъстоятелност и не могат да бъдат прилагани за оздравяване на аржентинската икономика”, смята Киршнер. Той призова аржентинците да обединят своите усилия, да окажат съдействие и разбиране на сегашното правителство на страната по отношение на излизането от кризисната ситуация.

За разлика от аржентинската икономика българското стопанство изглежда все по-стабилно, според различни оценки на експерти . Според проф. Г.Петров с въвеждането на паричния съвет в средата на 1997 г. финансовата стабилност се възстанови, средногодишните темпове на растеж на БВП достигнаха 4% (през периода 1998-2003 г.), реалните заплати и пенсии се доближиха до 50% от нивото им през 1990 г., безработицата започна да спада през последните две години. Тези много благоприятни показатели за растежа до известна степен се смекчават от рисковите сигнали за резултатите от външнотърговския баланс, който продължава да дава някои поводи за съмнение в общата картина на макроикономиката.

Външната търговия на България не е имала по-лоша година поне от 1958 г. насам според данните на НСИ. Отрицателното салдо за всяка година след 1958 г. е било по-малко от 1,6 млрд. долара. За 2003 г. обаче вносът ни надвишава износа с 2,47 млрд. долара. Спрямо 2002 г. експортът е нараснал с 30,7% в доларово изражение и с 9,9% в левово. Импортът обаче е увеличил стойността си с 35,9% в долари и с 14,1% в лева. Според подуправителя на БНБ и шеф на валутния борд Цветан Манчев, въпреки дефицита в търговския баланс, данните за валутния резерв и за чуждестранните инвестиции, които са поне толкова, колкото миналата година, не дават основания за притеснение. Според Емил Хърсев обаче ситуацията с дефицитния търговски баланс е обезпокоителна, що се касае до факта, че това е доказателство, че българската икономика губи конкурентоспособност.

На второ място, сегашната икономическа ситуация в Аржентина се характеризира с ново засилено напрежение между страната и нейните кредитори. На практика икономическата ситуация в Аржентина до голяма степен е подвластна на отношенията на правителството с кредиторите и международните финансови институции. Напрежението с дълга на Аржентина ескалира през последните месеци, след като правителството предложи редукция на дълга със 75%. За пореден път страната твърдо заяви, че няма да отстъпи от позицията си да изплати само 25% от 88 млрд. долара, които са под мораториум и се дължат главно на дребните инвеститори. Това доведе до остро недоволство от страна на кредиторите, които искат да им бъдат изплатени 65% от задълженията или редукция от 35%. Що се касае до погасяването на външните задължения на Аржентина, които в настоящия момент възлизат на над 140 млрд. долара, президентът на страната нееднократно потвърждаваше желанието на Буенос Айрес да разплати своите задължения. “Ние не се отказваме от плащането на дълга, но това трябва да стане на справедлива основа, като се отчита реалната икономическа ситуация в страната и по никакъв начин не трябва да води до влошаване на жизненото равнище на населението”, заяви президентът Киршнер. Той се обърна към кредиторите с призив да изпълняват постигнатите по-рано съглашения и “да не променят правилата на играта”. “Всяка промяна или натиск върху нас не е проява на добра воля и не помага за решаването на проблема. Ние никога няма да даваме обещания, които са неизпълними”, заяви президентът на Аржентина. Същевременно правителството на Аржентина обяви, че няма да изплати 3 млрд. долара дълг към МВФ в началото на март, след като Световната банка отложи преговорите за отпускане на заем в размер на 5 млрд. долара в средата на февруари. От МВФ обаче все още са оптимисти по отношение на икономическата програма и споразумението им със страната, въпреки проблемите с частните кредитори. Неслучайно съдът на американския щат Колумбия замрази активите на 10 аржентински държавни предприятия, функциониращи в САЩ, в отговор на искане на кредиторите на страната, което катализира ново напрежение в международните отношения на Аржентина. Регистрираната на Каймановите острови “NML Capital”, която има вземания в размер на 172 млн. долара от Аржентина, е ищецът по делото и според решението активите на предприятията са под запор в нейна полза. Правителството на латиноамериканската държава реагира остро, заявявайки, че въпросните компании са с некомерсиална цел, но от “NML Capital” заявиха, че те извършват търговска дейност, което ги поставя под удара на щатското законодателство.

Изострените отношения на страната с инвеститорите и международните финансови институции се отразиха и на фондовия пазар. След новината за решението на щатския съд борсовият индекс “Merval” се срина със 7,9% за няколко часа, което бе най-голямото дневно понижение за последните две години. Като цяло до този срив от началото на годината индексът изгуби около 15% от стойността си. Като цяло обаче активността на аржентинската борса независимо от получените сътресения си остава доста висока. Среднодневните обеми на търговия се колебаят около 20-23 млн. долара. Според представител на брокерската къща “Rabello” инвеститорите са в очакване на яснота по новото споразумение и са готови да действат на пазара, тъй като все още фондовете са пълни с пари, но в момента са заели дефанзивни позиции. Така например базираният в Сакраменто, САЩ, пенсионен фонд “Capers” изключи фондовия пазар на Аржентина от потенциалните си цели за инвестиции в традиционния си доклад за 2004 г. Според него страната е паднала под минималния праг, който една държава трябва да покрие, за да се инвестира на нейния пазар.

В същото време България не изпитва подобно напрежение от страна на дълговото бреме. Държавният дълг се понижи до 44,1% от БВП за януари тази година, като се наблюдава нарастване в абсолютна стойност със 109 млн. евро.

Според месечния бюлетин на Министерството на финансите номиналният ръст на дълга е резултат от валутно-курсовите разлики на международните пазари. Вследствие на извършените погашения се наблюдават промени във валутната структура на дълга. В края на януари делът на дълга в долари намалява до 42%, докато този в евро нараства до 35%. Данните са в синхрон с възприетата стратегия по управлението на дълга за увеличаване на дълга в евро и левове за сметка на този в долари. Слаби промени се наблюдават и по отношение на лихвената структура на задълженията, като 43,3% е дългът с фиксирани лихви, докато този с плаващи е 56,7%. От изнесените данни може да се изведат няколко положителни тенденции: продължава да нараства вътрешният дълг за сметка на външния; намалява делът на дълга в долари, докато този в евро нараства; наблюдават се слаби промени и в лихвената структура. Към това трябва да се прибави и превесът на доларовите плащания като част от общите. Въпреки номиналното нарастване на дълга в реално отношение той бележи спад от 3,8%. За януари ключовият показател “държавен дълг/БВП” също е намалял до 37,9%. Най-сериозно влияние върху този показател оказват курса “евро:долар”, както и инфлацията в страната. За миналата година инфлацията достигна рекордните 5,6%, най-високо ниво за последните три години (през 2002 г. инфлацията бе 3,8%). От високите цени на стоките се възползва държавата, тъй като инфлацията намалява размера на вътрешния дълг на страната ни, част от който се погасява безвъзмездно. В условията на паричен съвет БНБ не може да провежда ефективна лихвена политика, чрез която да се ограничава инфлацията. Към края на януари плащанията по държавния и държавно-гарантирания дълг възлизат на 440 млн. лв., като 97,1 млн. лева са по вътрешния дълг и 343 млн. лв. са по външния. Най-голям е делът на плащанията по брейди и глобалните облигации – 24%, следват тези по ДЦК – 13,9%, и най-малък е делът на плащанията към МВФ и Световната банка, респективно 11,25% и 10,5%.

Брутният външен дълг на страната в края на миналата година бе 13,147 млрд. долара. В номинално изражение външната задлъжнялост на страната ни нарасна с 1,903 млрд. долара в сравнение със същия период на предходната година. В същото време е налице спад в реалните стойности на показателя. Той е намалял с 2,4% до 69,9% от БВП. Дългът продължава да нараства в доларово изражение, докато, преизчислен в евро, той регистрира значителен спад от 347 млн. евро до общо 10,421 млрд. евро. Тази тенденция продължава да е валидна заради флуктуациите на долара на валутните пазари, които провокират поскъпване на единната европейска валута. Според структурата на дълга външната задлъжнялост на публичния сектор регистрира превес над тази на частния сектор. Дългът на държавата в края на декември 2003 г. възлиза на 9,022 млрд. долара, а на частния сектор се падат 4,126 млрд. долара. Според данните на БНБ е налице превес на дългосрочните задължения, които са 78,7% от БВП, докато краткосрочните са 3 пъти по-малко – 21,3% от БВП. Ако разгледаме дълга по инструменти, в края на декември 2003 г. 515% са финансовите заеми, 34,9% са ценните книжа, 9,2% са търговските кредити и 4,8% са депозитите на нерезиденти. През миналата година плащанията по външния дълг на страната възлизат на 1,259 млрд. долара, като от тях 843,8 млн. долара са главници и 424,6 млн. долара са лихви. Извършените плащания са по-малко с 50,5 млн. долара в сравнение с края на предходната година.

С оглед на предстоящото влизане в ЕС и покриване на Маастрихтските критерии една от основните цели, заложени в стратегията за управление на държавния дълг, е поддържане на устойчив размер на дълга. В крайна сметка бордът на директорите на МВФ одобри в началото на февруари отпускането на последния транш от 26 млн. СПТ по двегодишното стенд-бай споразумение, въпреки че някои от критериите по него не бяха изпълнени, което на практика означава одобрение за икономическата ситуация в страната за разлика от Аржентина. Към края на 2003 г. българската страна не изпълни критериите за бюджетния дефицит, за ограничаване нарастването на заплатите в 60-те наблюдавани държавни предприятия, както и за намаляване на данъчните просрочия. Срокът на споразумението беше удължен до 15 март, а то трябваше да приключи на 26 февруари. Очаква се мисията на МВФ, която ще пристигне в България в края на април или началото на май, да стартира преговорите за бъдещо предпазно споразумение, което се очертава да бъде двегодишно. Разликата между него и приключващото сега двегодишно стенд-бай споразумение ще е, че при предпазното държавата ни ще получава пари от МВФ само когато и ако има нужда от тях. Със сключването на предпазното споразумение българското правителство ще демонстрира възможността си да извършва реформи без задължителната подкрепа на МВФ и да си осигурява необходимото външно финансиране, като емитира облигации на международните пазари за разлика от Аржентина
Единственото предупреждение от страна на международните финансови институции по отношение на вътрешната икономическа политика касае рязката кредитна експанзия.

Според експертите на МВФ високият дефицит по текущата сметка и резкият скок на кредитите могат да подкопаят доверието в паричния съвет. Това, от една страна, напомня на кризата от 1996-1997 г., а от друга, има някои общи черти с четиригодишната кредитна експанзия в Аржентина в началото на 90-те години, когато всеки втори жител на страната затъна до ушите в дългове. В същото време обаче Джеймс Роуф, представител на МВФ у нас, заяви, че фондът не се притеснява вече толкова много от засилената кредитна дейност на банките, дори активното кредитиране се оценява като положително развитие на банковата система в България. Той смята, че темповете на растеж на кредитирането може да са като миналогодишните – около 50%, но не бива да надхвърлят този процент. Доказателство за подобна по-либерална кредитна политика е фактът, че в Европа кредитите са около 30% от БВП, а у нас те са около 185 от БВП.

В крайна сметка изводите, касаещи икономическите проблеми на България от преди две години, остават валидни до известна степен и сега, а именно, че неразвитостта на българския капиталов пазар и фактът, че националното ни стопанство е свързано със световните капиталови потоци единствено чрез преките инвестиции доказват, че поне засега е невъзможно в родната икономика да се инициират кризи, предизвикани от бързото движение и преместване на капитали.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук