След като Еврокомисията даде проект за финансовата рамка за нашето присъединяване през 2007 г., то изглежда по-сигурно от всякога. Какви обаче са рисковете дотогава?
Перспективите България да стане пълноправен член на ЕС през януари 2007 г. изглеждат по-добри от всякога. Първо, държавните и правителствени ръководители на Евросъюза потвърдиха, че страната ни ще има възможност да приключи преговорите още през тази година и да подпише договор за присъединяване през следващата. Второ, Европейската комисия предложи една, общо взето, справедлива финансова рамка. Трето, Европарламентът даде оценки за развитието ни, които даже надхвърлят най-добрите ни очаквания.
От друга страна, България напредва добре – или поне бързо – в преговорите. Това може би се дължи на това, че 10-те членки, които влизат в ЕС на 1 май т.г., са проправили път, в който е лесно да се напредва, или че България е малка страна, която лесно “взема завоите”. Не на последно място, у нас няма проблеми, които да застрашат спазването на “политическите критерии” за членство, а българите желаем присъединяването, възприемано и като гаранция за по-добро управление в бъдеще.
Въпреки това не намаляха опасенията, че рискове пред присъединяването ни има, при това свързани не толкова с вътрешни, колкото с външни фактори. Наистина и най-благоприятните формулировки съдържат условността “ако страната е готова”. В съзнанието на българина тази условност предизвиква подозрение -дали Брюксел, дали страните членки няма да потърсят под вола теле и да отложат нашето присъединяване? Може би не днес, не утре, но не сме ли заложник на “техните” проблеми, на бъдещите предизборни настроения и на популизма на обществата по` на Запад от нас?
Характерната българска самокритичност прекрасно разкрива слабостите на нашето развитие – бедността, ниските доходи, произтичащата от тях корупция, недоверието в съдебната система, арогантната престъпност, която не се крие, а се кичи с отличителни белези, защото все още е престижна…
Все пак е налице стабилна тенденция тези проблеми да се решават, бавно наистина, но в посока вкарването им в някакви нормални рамки. Би било несправедливо България да бъде таксувана като “бандитска държава”, опит, който неотдавна си позволи румънската държавна телевизия, очевидно за да отговори на някакви вътрешнополитически цели.
Впрочем “черна котка” за постигането на целта членство в ЕС през 2007 г. представлява Румъния, която е атакувана от Европарламента за неспазването на някои политически критерии за членство. България и Румъния се движат заедно в областта на евроинтеграцията си, като в първоначалния период този “тандем”, както го наричат в Букурещ, беше благоприятен за София. От няколко години ролите са разменени, а европейските лидери продължават да са на мнение, че Румъния има шанс да догони и двете страни заедно да влязат в ЕС. Ако в Румъния нещата обаче се влошат – например ако ултранационалистите направят пробив на предстоящите избори за парламент и президент – няма ли да се наложи България да чака доста след 2007 г., докато се оформи друга група за присъединяване? И при какви условия ще бъде то?
Именно вероятността да се оформи нова група и по-конкретно кандидатурата на Хърватия за членство в ЕС дават основание за опасения, че България би могла да бъде “помолена” да почака до 2009 г. – най-ранния срок, в който бившата Югорепублика би могла да приключи преговорите и да подпише договор за присъединяване. Датата впрочем е “удобна” от гледна точка на следващите избори за Европейски парламент. Засега други държави не се задават по нашето трасе. Турция, която би могла да получи покана да започне преговори през декември т.г., едва ли ще ги завърши през това десетилетие.
Проблемите около приемането на европейската конституция също могат да се окажат “черна котка”. Вече прозвучаха изявления на европейски лидери, че приемането на евроконституцията трябва да стане преди присъединяването на България и Румъния. Един възможен черен сценарий е задълбочаването на различията около проекта за конституция, отстъплението дори от степента на консенсус, достигната през декември м.г. на срещата на върха в Брюксел.
“Умората” от разширяването, свързана с възможните неблагополучия и влошаване на икономическите данни в Евросъюза без съмнение ще рефлектира в нашата евроинтеграция. България може само да наблюдава внимателно събитията и да стиска палци проектът за разширяването с 10-те да се окаже колкото се може по-успешен.
Споровете за Европа на една или две скорости, които всъщност маскират споровете за това дали Европа да бъда доминирана от френско-германската или испано-британо-полската проамериканска ос, също могат да навредят на европейския проект. За съжаление почти всички по-големи страни в ЕС правят едно и също – използват ЕС, за да раздуват своите национализми в европейски размери.
Може да се получи и ефект “лавина” – натрупване на две, три или повече неблагоприятни събития. Едно от тях би могло да бъде прекалено ниската избирателна активност около изборите за Европейски парламент през юни. Би възникнал въпросът – какъв е смисълът на европейския проект, след като той оставя европейците безразлични? И да затвърди идеята, че по-нататъшното разширяване на ЕС трябва да е свързано с референдуми в страните членки. (Много е вероятно референдуми да има за разширяването на Европа “навън”, към периферията – Молдова, Украйна, Беларус, Турция, Грузия, Армения – но не и “навътре” – Норвегия, Швейцария, Македония, Сърбия и Черна гора, Албания). Данните на “Евробарометър” са категорични – в повечето от страните членки по-малко от 50% от населението подкрепя разширяването. При отделни сондажи за България и Румъния подкрепата е още по-ниска.
Абсолютно непредвидени обстоятелства също могат да попречат на членството на България. Да допуснем, че малка Исландия реши да стане член на ЕС, нещо, което исландците впрочем желаят. Това значи договорът от Ница да бъде предоговорен, защото в него Исландия не е предвидена като брой гласове в Съвета, брой евродепутати и т.н. Големите познавачи на европейските дела са категорични – при кризата, настъпила след провала на приемането на евроконституцията, предоговарянето на договора от Ница е пълна утопия.
Но не само външни обстоятелства могат да препънат България по пътя й към ЕС. Най-опасното нещо е да се случи скандал, свързан с голяма нашенска злоупотреба с европейски средства. Очевиден е интересът на български партии и движения към еврофондовете, той едва ли е безкористен. Едно заглавие в голям европейски вестник “България открадна пари на европейския данъкоплатец” ще навреди неимоверно много. Това и всяко следващо правителство трябва да полагат изключителни мерки да не бъде допуснат скандал, като част от многото задачи в борбата с престъпността.
Понеже стана дума за следващо правителство, теоретически е възможно, ако такова се появи преди подписването на договора за присъединяване, то да поиска предоговаряне на част от затворените глави, и особено на Глава 14 – “Енергетика”. Рискът е свързан и с това, че сегашното правителство много скришом води преговорите. Възможно е, когато излязат наяве пропуснати възможности за преходни периоди например, да се появят идеи за предоговаряне или допълнително договаряне, може би в рамките на Глава 31. Последиците са непредвидими. Ако допуснем, че политическите сили, които сега са в опозиция, утре тръгнат смело да предоговарят в качеството на управляващи, те не бива да забравят, че бяха прекалено пасивни в Народното събрание, когато екипът на Меглена Кунева бързо затваряше главите. В този смисъл те нямат морално право да поставят на изпитание процеса на евроинтеграция. Нито веднъж в българския парламент не прозвуча опит да бъде възложен мандат на преговарящите, дори след спускането на финансовата рамка, когато от работата на преговарящите вече зависят десетки и стотици милиони евро. Подобна свобода нямаха преговарящите в нито една страна кандидатка. Тя позволяваше на външния министър Соломон Паси всеки път, щом се завърне от Междуправителствената конференция в Брюксел, да заявява, че договореното е най-доброто възможно. Най-добро в сравнение с какво можем само да попитаме.
Може би най-големият риск за България обаче е европесимизмът, който може да намери почва у нас. Българите са най-големите черногледци в бъдещия разширен Евросъюз, това вече пролича от сондажите на “Евробарометър”. Песимизмът без съмнение има здрави корени в икономическите реалности – нашата страна е с най-ниските доходи от всички страни кандидатки, включително Румъния. Потайностите около преговорите вероятно ще предизвикат разочарования, а до членството има повече от две години и половина. Навлизането на европейските цени при запазващи се български доходи е феномен, който няма паралел при другите разширявания, затова и прогнозите са рисковани. Нека не пропускаме и обстоятелството, че политическата класа подхрани свръхочаквания от финансовите трансфери около членството, без да обясни, че обикновеният човек няма да усети пряка полза за себе си.
Идеята на президента Георги Първанов за референдум за членството в ЕС е логична от гледна точка на равнопоставеността с другите 10 кандидатки, в 9 от които референдуми бяха проведени. Но никой не бива да се заблуждава, че референдумът не носи риск. Големият въпрос е – имаме ли право да рискуваме? Днес вероятно референдумът може да се проведе с успех, но какво ли ще е положението след година и половина? Около изборите няма ли да се появят една или повече евроскептични или дори антиевропейски сили? И още нещо. Много често при референдум управляващите получават отговор на въпрос, различен от този, който задават. Тоест, получават оценка за управлението си. С други думи, темата за референдума е добра, но още по-добре е към нея да се върнем по-късно.
Темата за предсрочните избори по правило също се третира като рискова от гледна точка на евроинтеграцията. България има предимство пред Румъния, защото там в края на годината ще се проведат парламентарни, президентски и местни избори. Известно е, че преди избори много трудно се правят реформи, а Брюксел иска именно реформи от Букурещ, не мимикрия. Синята и червената опозиция у нас, очевидно прекалено заети със себе си, не изглеждат заинтересовани от предсрочни избори. Като оправдание пред електората звучи тяхното обяснение, че не желаят да попречат на европейските перспективи. Ако се съди по нивото на дискусиите в Народното събрание, опозициите нямат европейски идеи, различни от тези на управляващите. Всъщност те нямат никакви “свои” европейски идеи. Но какво лошо има в това?
Просто една черна котка по-малко.
