Христо Христов е роден на 3 август 1956 година в град Елхово. Завършил е специалността "Българска филология" при СУ "Климент Охридски", работил е последователно във вестниците "Марица – изток", "Септември", "Днес", "Домино", "Континент", "Стандарт", Радио "FM+" – Стара Загора, "Земя" ,"Сега" и "Република". Сега е кореспондент на в. "Дума" за Старозагорска и Хасковска област. Автор е на документално-публицистичната книга "Стъпала към хоризонта", посветена на енергийно-промишления комплекс "Марица – изток". Член е на СБЖ.
През 1996 година едно хоро насред Копривщица, изиграно от тогавашния премиер Виденов, постави началото на края на политическата му кариера.
Защото часове преди това при и досега неизяснена катастрофа загинаха 11 български войничета. Никой от опонентите на младия Виденов не се трогна от факта, че някой от подчинените му спестил черния факт.
Сетих се за този случай в късния следобед на 11 март, докато културният министър Абрашев демонстрираше завидно настроение пред парламентарните репортери и игриво подрънкваше на пиано соната в си бемол, докато в залата на Народното събрание се отичаха последните минути от дебата по поискания от левицата вот на недоверие към правителството заради водената от него политика на социална безотговорност.
А часове преди това световните агенции бяха разпространили потресаващата вест за гибелта на близо 200 мъже и жени при серия атентати в Испания.
В последствие узнахме, че сред жертвите на терора са и четирима българи.
Убеден съм, че Абрашев е знаел за случилото се на Иберийския полуостров. Ако не за друго, то защото малко преди виртуозното му изпълнение в бюфета на народните представители в залата на парламента бе отдадена последна почит към загиналите.
Ще кажете: не стреляйте по пианиста – толкова са възможностите му. Можело е да подрънква… Котешкия марш наместо соната в си бемол.
Така де, искал да демонстрира колко му е все тая за вота..
Какво, че месец по-рано други 18 мъже, пак българи, намериха гибелта си в ледените води край Босфора при една от най-тежките морски катастрофи за родния флот?
И че и досега телата им все още са на дъното, а майките и съпругите не смеят да сложат черни забрадки.
С тайната надежда, че може би ще стане чудо…
Или пък, че през същата тази седмица преди дебата горя не друго, а къщата на българското правителство?
Е, тази случка не трогна дори премиера, който отиде до пепелището едва на следващия ден. Колкото да си вземе забравената шапка.
Като отворихме приказка за премиера, как да не се сети човек за апломба в думите му към депутатите: че той и правителството му положили основите на една истинска европейска социална държава?!
Изречени часове, след като в тази с европейски основи държава две 14–годишни момичета убиха хладнокръвно своя връстница насред Пловдив.
Но да не издребняваме и да не навлизаме в битовизми, както се изразява Сакскобургготски.
Какво значи тук някаква си смърт, след като най-приближените му се облажиха и се сдобиха на жалка цена с жилища. Ама щели да ги върнат или доплатят! Може, ама не е за вярване.
Впрочем на 12 март вотът не мина.
Не че някой е очаквал нещо по-различно.
Друг е въпросът защо при 78 на сто недоволни от управлението на Симеон българи 126 народни избраници предпочетоха да гласуват за запазване на статуквото, а оцелелите от нестихващите разводи в СДС депутати наместо да подкрепят опозицията /към която се кълнат, че принадлежат!/…се измъкнаха по терлички.
Но това е тема за друг анализ или …спекулация?!
Какъвто е опитът на определени среди от НДСВ, подкрепяни от саморазцепилото се СДС, да провокират дебат за ново Велико народно събрание наместо предсрочни избори наесен.
Ами да помолим министъра да засвири “Достойно ест!”?
И да застанем на брега край Козлодуй с надеждата, че откъм Обединена Европа ще се зададе “Радецки” …
Пардон, той, Абрашев, го определи като “старо корито”, чиято съдба не буди интерес в устрема ни към НАТО.
Дето с отворени обятия ще ни поеме навръх 2 април.
Защо ли?
Може би заради нестихващия оптимизъм на Абрашев?
И като стана дума за НАТО – само четирима от сегашните народни представители се обявиха против ратификацията на документа, по силата на който все по-оредяващата българска войска ще стане част от въоръжените сили на пакта, дето им бяха… основен противник във времето на двуполюсния световен модел.
И пак по нашенски, в желанието си да бъдат по` католици от папата и по` натовци от учредителите на Алианса , родните законотворци загърбиха процедурата и отпечатаха документа в извънреден брой на Държавен вестник, без да е положен върху му държавният печат.
Щото… съдебният министър Станков бил в съседство.
Как да не се сетиш и за Йовковото: “Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!”?
21 март 2004 година