Азер Меликов е роден на 13.08.1976 г. в София. Завършил е Финансово-стопанска гимназия в София. Бакалавър по международни отношения от УНСС, магистър по същата специалност от НБУ. От 2002 до 2004 г. е главен експерт в направление “Външна политика и международна дейност” към ВС на БСП. В момента е координатор на международни проекти в Центъра за исторически и политологични изследвания към ВС на БСП.
Впечатления от Световния социален форум в Порто Алегре, Бразилия (26-31 януари 2005)
Свободата на мисълта е неотменимо, но и неосъзнато от мнозина право. Тази година в Порто Алегре се срещнах с много хора, които знаеха значението на тази дума.
Над сто и петдесет хиляди дойдоха на V Световен социален форум. В родината на глобалното прогресивно общуване те защитаваха правото си да бъдат различни по своему и едновременно част от света. Те поискаха политиката да се прави за хората и от тяхно име.
Казват, че неразумните се опитват да нагодят света към себе си, а разумните се адаптират към реалността. Но именно неразумните са носителите на прогреса и динамично въртят това, което наричаме наш общ дом. Въпросът тук е докъде ще стигнат многопосочните дискусии на прогресивно мислещите (предимно млади хора и жени) и акциите на протест далеч от центъра на световното мнение. Дали мечтателите за социален прогрес, равенство и справедливост при разпределението на благата ще напълнят чашата единствено на собствения си интелектуален и душевен комфорт?
Оформил се като отговор на нарастващото международно движение срещу неолибералната икономическа политика, провеждана в повечето страни по света, и капиталистическата глобализация, която бавно, но сигурно заема позиции във всички страни и общества, и тази година Световният социален форум даде четирикилометрова (от пристанището до парка Marinha do Brasil) трибуна за мнението, аргументите, словото и дори само за любопитството на всеки, който в една или друга степен е недоволен от модела на икономическото, политическото и културното устройство на света.
Над двеста зали и аудитории и над 300 палатки и тенти приютиха разбунения дух на защитниците на многообразието и плурализма, привържениците на мира, демилитаризацията и закрилата на човешките права, заинтригуваните от възможностите за промяна на международните институции, проповядващите социалната борба и демократичната алтернатива, срещу неолибералната доминация. Видях заедно хора, изповядващи капитализъм с човешко лице, и такива, които търсеха пътя на революционния социализъм.
В този водовъртеж на идеи и символи човек лесно може да се екзалтира и да превърне престоя си в Порто Алегре в празник на единомислието и утопичната мисловна идилия. Но лично мен ме вълнуваха други въпроси.
Ще има ли реален резултат всичко това, или един ден ще ни остане само гордостта, че сме защитавали едно друго мнение, което поради различни причини е останало само в рамките на добрите пожелания?
Колективните усилия за възприемане и предлагане на практически алтернативи на сегашното състояние на света, снижаване на социалните различия между народите и вътре в техните общества, намаляване на рисковете от екологични катастрофи, възстановяване на справедливостта и доверието между спорещите групи и откриването на нови хоризонти на развитие на човечеството показват, че ние вече знаем какво да правим. Въпросът какво да правим след това е въпрос на начертаване на приоритети. Но дали това наистина е сценарият, по който ще се движим? Няма ли прекалено голяма пропаст между формулирането на добрата идея и нейната реализация? Дали всичко зависи от политическата воля? Тези, които притежават властта, искат ли наистина промяна? Продължителният натиск ще доведе ли до размествания в баланса на силите и това, което сме смятали за нереално, ще стане ли осъществимо?
Проблемът с политическото и социалното изключване е основен за всички нас и не е чудно, че във всеобщите представи той се обвързва с традиционния политически елит. Поради тази причина обаче Световният социален форум не трябва да бъде само всеобщо съпротивително движение, а и политическа “институция”, олицетворяваща алтернативен модел на идентичност. Да преследва различни проекти за глобално управление.
И тук е голямата роля на Социнтерна и ПЕС – да придадат по-завършен, по-институционализиран и политически представителен облик на социалните искания на милиони хора по света. Но дали това е възможно? Дали това е пътят, по който ще тръгнем? Защото неизбежността на процеса на глобализация, дерегулация и създаването на постиндустриална икономика на знанието са в програмните основи на някои от същите социалдемократически правителства в Европа, от които чакаме подкрепа в това начинание. “Третият път” на Тони Блеър и Програма 2010 на Шрьодер изглеждат доста съгласни с неолибералния подход на “Вашингтонския консенсус”. А в лицето на неговите институции алтерглобалистите виждат своя най-голям враг. Това означава, че социалдемокрацията в една или друга степен е загубила доверието в ролята си на противовес и буфер срещу преобладаващата социална динамика. И когато германската СДП и британската Лейбъристка партия дойдоха на власт, те предпочетоха да не форсират с внезапни промени в политиката, а напротив, да последват неолибералната идеология за “Света в движение”, където безработицата, например, се разглежда като наказание за индивида, че не е достатъчно адаптивен, мобилен или желаещ да поеме риск.
Не бих могъл да отрека ценността на силата на диалога като инструмент за промяна, нито пък на общото споразумение, чиято стойност многократно надхвърля тази на индивидуалните мнения. Но някъде между двете се къса логическата връзка. Дали стигащите до ектремизъм леви партии и движения на Юга могат да се договорят със завиващата все по-надясно европейска социалдемокрация? И защо тогава се появи глобалният прогресивен форум на ПЕС, който ако не е контрапункт, то поне дублира идеята на Световния социален форум? И къде прогресивното мислене се сблъсква с необходимостта от правене на реална политика?
Не се съмнявам, че всички ние искаме солидарност и справедливост, но дали управляващите социалдемократи в Западна Европа ще намерят общи точки за действие с някои ултралеви групировки от Африканския континент?
Може би тези въпроси звучат доста наивно или пък са белязани от липсата на информация и опит, но именно те се въртяха в главата ми, докато обикалях палатките, пълни с въодушевени хора, водени от чувство за справедливост и надежда за промяна.
Вярвам, че няма друг път за нас освен да бъдем част от свободното пространство за дискусия в Порто Алегре и приветствам желанието на Социалистическия интернационал да си сътрудничи все по-тясно с прогресивните сили в света. Но също така се надявам това да не бъде облечено в политическо лицемерие, да не е временна мярка срещу засилващите се критики към неефективността, а понякога дори и бездействието на Социнтерна за защитата на нашите ценности и обща визия за бъдещето.
Политиката е дейност, която преследва цели и ние знаем, че няма да постигнем всички, но, както каза президентът на Социалистическия интернационал Антонио Гутереш, това не означава, че не трябва да се движим напред.
Тази година в Порто Алегре видях един опит за промяна на статуквото, който макар и твърде нереален като възможност за действие, все пак е ясен сигнал, че съществуващата политическа и социална система не представлява обикновените хора и техните интереси. А ние трябва да се замислим доколко осъзнаваме подбудите на глобалното недоволство и къде е нашето място в безкрайната редица на социална фрустрация и липса на оптимизъм за бъдещето. Дали нашата национална политика работи, за да получим шанс да станем част от световния отговор срещу “тъмната страна” на глобализацията, или вече сме обречени да бъдем едни от първите жертви на глобализиращото се световно общество?
Оставам с надеждата, че гласът на хилядите, дошли да изкажат мислите си на глас, да намерят привърженици или пък да чуят друго мнение, рано или късно ще бъде чут, защото друг свят наистина трябва да бъде възможен…
