ЗА КАКВО СТАВА ДУМА В ДОГОВОРА ОТ КИОТО?

0
150


Договорът влезе в сила на 16. 02. 2004 г., но какво всъщност знаете за промяната на климата и “въглекиселата търговия” ?

На 16 февруари един от най-противоречивите договори от десетилетия насам става част от международното право. Той беше възвестен като голям напредък в борбата с опасните промени в климата и като триумф на международната дипломация – независимо от факта, че САЩ, най-големият разпространител на парникови газове, отказва да участва.

Протоколът е в допълнение към Конвенцията за промените в климата, договорени на срещата на върха на осемте през 1992 г., и е първият законово обвързващ международен договор за околната среда. Конвенцията поставя задължение към всички страни, които я подписват, да намалят емисиите на парникови газове, предизвикани от човешката дейност, но не поставя конкретни цели. Затова всеобщото мнение е, че е необходимо следващо споразумение.

Киото поставя на всяка от индустриализираните страни по света индивидуално ограничение за емисиите на парникови газове, което те могат да изпълнят. Всеобщото намаление е много малко в сравнение с ограниченията, които според учените са необходими, за да се стабилизира климатът. Така че дали Киото наистина е нещо различно; дали този договор може да спаси земята от опасността от глобално затопляне? Тук ще се спрем на практическите подробности на договора от Киото и това как действа той.

Какво трябва да ограничи договорът от Киото?

Шест газа. Въглеродният двуокис от изгарянето на твърди горива е най-големият фактор за промяната на климата, освен метана в земеделието, нитратния оксид от превозните средства и хидрофлуоровъглеродите, перфлуоровъглеродите и серния хексафлуорид от други индустриални процеси.

Защо различните страни имат различни цели?

През 1997 г. в Киото беше договорено подписването на протокол, или допълнения към оригиналния, след много мъчителни сесии, в които всяка от индустриализираните страни се съгласи целта да бъде контролът на емисиите на шест газа. Мъчителни, защото всяка страна се смяташе за специален случай и така се роди идеята за диференцирани отговорности.

Първата основна разлика в отговорностите беше между индустриалните страни и развиващите се. Стана ясно, че индустриалните държави, които спечелиха най-много от индустриалната революция, носят и най-голямата вина за парниковия ефект. Затова беше договорено първият кръг ограничения да се извърши от тях и страни като САЩ и Япония, които днес изгарят най-много твърди горива.

34 индустриални държави, повечето от тях европейски, се съгласиха с поставените цели. На някои, като Испания и Португалия, които все още се развиват, им беше дадена възможност за големи увеличения в емисиите, а други, като Германия, приеха големи ограничения, отчасти защото тежката индустрия се закриваше, но най-вече защото правителството прецени, че трябва да даде пример. Всяка държава може да разбере колко въглероден двуокис отделя, като изчисли обема на твърдите горива, които изгаря, обикновено чрез данните за вноса и данъчната система.

По какво се различават САЩ?

Договорът веднага предизвика пречки, тъй като политиците в САЩ, най-големият разпространител на парникови газове, гласуваха в Сената отказ за ратифициране на протокола. Причината беше, че те смятаха, че Китай и други развиващи се страни ще спечелят конкурентно преимущество над тях, тъй като няма да имат разходи за намаляване на вредните емисии.

Тази пречка можеше да бъде унищожителна, защото според правилата, договорени в Киото, индустриализираните държави, отговорни за 55 % от вредните емисии, трябваше да накарат своите парламенти да ратифицират конвенцията, преди да е влязла в сила. Тъй като САЩ са отговорни за 36 % от парниковите газове, идващи от индустриализирания свят, което означава, че почти всички останали държави, които се бяха договорили за целите, трябваше да ратифицират договора, преди да е влязъл в сила.

Русия имаше съмнения, че договорът е възможен без участието на САЩ, но без съгласието на Москва той не можеше да достигне прага от 55-те процента. След две години на отлагания Русия го ратифицира миналия декември, с което процентите на емисиите достигнаха 61. Деветдесет дни по-късно, на 16 февруари, той влиза в сила. Само четири от първоначалните 34 държави отказаха да участват: САЩ – с 36,1 % от емисиите на парникови газове в индустриализирания свят, Австралия – с 2,1 %, Лихтенщайн – с 0,001 % и Монако – с 0,001 %.

Как се осъществяват поставените целите?

През въпросните години страните работеха за намаляване на емисиите. Най-общо като начална дата за вземане на мерки се определя 1990 г., а целите за всяка държава трябва да бъдат постигнати до периода 2008 -2012 г. На някои бивши комунистически държави, известни още като “страни в преход”, им беше дадена възможност да си изберат друг срок, тъй като след краха на комунизма много от тях закриха тежката си индустрия. За разлика от останалата част на света, страните от бившия източен блок отбелязаха рязък спад във вредните емисии, което е важен фактор за функционирането на договора.

Според него всяка страна трябва да докладва всяка година на секретариата на Конвенцията на обединените нации за промяна в климата, за това какво е равнището й на вредните емисии и как напредва в осъществяване на поставената цел. Съответната страна трябва да покаже и какво прави за намаляване на вредните емисиите и ако не се доближава към целта, какви по-нататъшни мерки предлага.

Една от аномалиите, договорени в Киото, беше, че Европейският съюз, състоящ се тогава от 15 държави, договори отделна задача за себе си – намаление с 8 % при нивата от 1990 г. Причината беше, че някои държави имаха по-развити икономики от други. На Ирландия й беше позволено увеличение от 13 %, но икономическият бум, на който се радват там, означава, че емисиите са достигнали вече 29 %, тоест далече над поставената цел. Така че правителството в Дъблин е под силен натиск да действа за намаляване на този ръст.

Великобритания се съгласи на намаление от 12,5 %, убедена, че с преминаването на производството на електроенергия от въглища към газ, тя вече намалява отделянето на въглероден двуокис. (Газовата станция произвежда около една трета по-малко въгледорен двуокис на единица електричество, отколкото тази на въглища) Но откакто лейбъристкото правителство дойде на власт през 1997 г., емисиите на въгледорен двуокис нараснаха и се обмислят нови мерки за тяхното намаляване. Един от проблемите е, че правителството се провали в обещанието си да намали трафика и цената на газта се увеличи, така че някои производители на електроенергия горят повече въглища.

Как влияе договорът от Киото?

Сред мерките, предприети от британското правителството, е наливане на пари в подобрения, за да се достигнат планираните 10% до 2010 г., а дистрибуторите на електроенергия да купуват електричество от “зелена енергия”, макар че то е по-скъпо от това, произвеждано от твърди горива. Това даде на потребителите възможност да купуват “зелено” електричество. Също така на пазара са налице редица продукти, като бойлери на кондензиран газ, електрически крушки с дълъг живот, както и системи за изолация на домовете, спестяващи много електроенергия. Съществуват и различни парични стимули и субсидии за такива системи, но нито една от тях не е задължителна.

Друго, с което договорът от Киото е променил живота, без това да се забелязва, е, че двигателите на автомобилите са станали по-ефективни. Много хора не се възползват от това и купуват модерните 4х4, които гълтат много гориво. Британското правителство въведе ескалатор на горивото, за да намали вредните емисии от автомобилите, но след протести се отказа, което е причина за увеличаване на парниковите газове. Великобритания е още под планираните 12,5 %, но малко под тях.

Европейският съюз въведе също редица мерки. Настоящият бум във Великобритания на рециклиране е пряк резултат от една схема на ЕС за увеличаване на преработка на биологично разлагащи се отпадъци. Това са хартия и органични продукти, които при струпване в сметища отделят метан, далеч по-вреден парников газ от въгледорния двуокис.

За какво друго насърчава страните договорът от Киото ?

Съществуват три други начина, освен вътрешните мерки, с които страните могат да намалят вредните емисии. Първите два включват работа с други държави за намаляване на техните емисии. Причината е, че за атмосферата е все едно в коя държава е извършено намалението на вредните емисии – това, от което тя се нуждае, е ограничаване на парниковите газове.

Има две категории, в които две страни могат заедно да намалят вредните емисии в зависимост от типа на държавата. Ако и двете са развити страни и двете трябва да извършват намаления, се нарича съвместна схема за прилагане, а ако едната е развиваща се страна, тогава се нарича механизъм на чисто развитие. В първия случай, ако британски пари се харчат в Полша, за да се направи една електроцентрала по-ефективна, с това се спестява повече въглероден двуокис, отколкото, ако същите пари се похарчат за леко подобряване на вече ефективна централа в Англия. Според договора е възможно Великобритания да претендира за дял на спестен въглерод, с което намалява общото национално количество, без да извършва ограничения вътре в страната. Вторият метод е свързан с въвеждане на чист метод за производство на електроенергия, като слънчевата енергия, в дадена развиваща се страна, като алтернатива на метод, при който се отделя въглеродният двуокис, както е при въглищата. В този случай развитата страна претендира за цялата заслуга за намаляване на въглерода.

Третият метод е на “въглекиселата търговия”. Това е в полза най-вече на бившите комунистически държави, които поради затваряне на предприятията от тежката промишленост след 1990 г. са спестили хиляди тонове емисии на вредни газове. Според тази система страни като Ирландия, Португалия и Испания, които превишават планираното за тях, могат да “купят” този въглерод в излишък и така да намалят своите собствени емисии. Това беше голям стимул за Русия да ратифицира договора. Предвижда се също и търговия в самите държави между компаниите.

Изпълним ли е договорът от Киото?

Тъй като Киото е законосъобразен договор, той предвижда наказания. Правителства, които не успеят да изпълнят планираните за тях резултати, ще трябва да се явят на конференция на страните по договора и да дадат отчет за своя провал. Те ще трябва да претърпят унижението да им бъде посочено как да решат проблема. Ако се установи, че са били нехайни към отговорностите си, те могат да бъдат изключени от трите форми на търговски споразумения с другите страни, залегнали в протокола.

По-нататъшно наказание е това, че в следващия период на намаляване на емисиите от вредни газове, след 2012 г., всеки дефицит от плана за първия период се прибавя към всеки нов и се умножава по 1,3.

Наистина ли ще проработи?
Това е първият основен въпрос, докато вторият е какво е бъдещето му без Америка? Факт е, че дори всички планирани намаления да бъдат постигнати, количеството емисии на въглероден двуокис, което ще бъде намалено, ще е много малко в сравнение с нужното.

Но договорът от Киото винаги е бил смятан за първа стъпка. Той предоставя чернова и метод за по-нататъшни ограничения на емисиите на вредни газове. В края на краищата САЩ ще трябва да бъдат убедени да се завърнат обратно в процеса заедно с бързо развиващи се страни като Китай и Индия, ако трябва да се осъществят големи ограничения, за да бъде спасен климатът. Без действия от тяхна страна температурата на Земята при всички положения ще ескалира. Все още остава да бъде извървян дълъг път.

“Guardian”, 3 февруари 2005 г.
Превод Елена Данаилова

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук