Три гледни точки за процесите в Ирак
ПРЕДИ И СЛЕД ИЗБОРИТЕ
По време на подготовката на изборите в Ирак на 30 януари перспективите за честни и правдиви избори намаляваха трайно. Както отбеляза Декстер Филкинс от “Ню Йорк Таймс”, това, което иракчаните познават, за разлика от нормалния демократичен ритуал на гласоподаватели и кандидати, е “една кампания в сянка, в която кандидатите често са прекалено ужасени, за да си кажат имената. Вместо да провеждат митинги, те се срещат с гласоподавателите тайно, ако въобще се срещат с тях. Вместо да набират гласове, те се пазят от смъртни заплахи”. По-нататък Филкинс казва: “От 7 471 души, които се регистрираха за участие като кандидати, само една шепа извън относително безопасните кюрдски райони се идентифицираха публично. Местата на 5 776 пункта за гласуване не бяха обявени, за да не станат мишени на нападения.”
За британската администрация стана по-трудно да манипулира предстоящото гласуване за избор на народно събрание на Ирак, като главна стъпка към възстановяване на сигурността. Генерал Джордж Кейси, командващ коалиционните сили в Ирак, предрече повече насилие в деня на изборите и “известно време” след това, докато една нова оценка на американското разузнаване прогнозира, че изборите ще бъдат последвани от повече насилие и вероятно гражданска война.
Предоставеният на 28 юни 2004 г. суверенитет на временното иракско правителство, оглавявано от премиера Айад Алауи, не успя да въведе ред в страната. Правителството на Алауи не можа да постигне легитимност, да привлече недоволните сунити в политическия процес или да създаде надеждни иракски сили за сигурност. Бунтовниците вече са 200 000, а по-голямата част от Багдад днес е вражеско поле. Офанзивите, с които военнокомандващите твърдяха, че ще разбият укрепленията на батистите, имаха в най-добрия случай краткотраен успех, като допълнително влошаваха имиджа на САЩ. Фалуджа беше разрушена и повечето жители се превърнаха в дългосрочни вътрешни бежанци.
Най-голямата сунитска мюсюлманска партия вече излезе от участие в изборите, като обяви, че насилието, поразяващо районите на север и запад от Багдад, прави невъзможен един свободен и честен вот. Кюрдите и шиитите ще съставляват мнозинството от гласоподавателите. Това ще изкриви резултатите и ще остави арабите сунити с ограничено представителство в новото народно събрание, което ще избере временно правителство и ще изработи конституция. Сунитите ще имат слаб стимул да се обърнат срещу бунтовниците и да се включат в политическия процес. Дори победителите в изборите да бъдат необичайно великодушни в отношението си към сунитите и далновидни във визията си за страната, окупацията ще остане обединителен апел за бунтовническите сили, а и пречка за национално единство.
Ако окупацията продължи, всяко иракско правителство или конституция ще бъде покварено и неспособно да направи компромиси, необходими за един стабилен и обединен Ирак. Затова в името на бъдещето на Ирак и сигурността на нашите младежи САЩ трябва да започнат системно изтегляне, координирано с ускорена американска и международна икономическа помощ.
Ние разбираме, че може да последват по-нататъшно насилие и вътрешни борби между иракчаните, но да се вярва, че едно продължаващо военно присъствие на САЩ може да предотврати това, е наивно и неискрено. То по-скоро ще засили нестабилността. Най-добрият дългосрочен изход е иракчаните да възвърнат контрола над собствената си страна и да подредят собственото си бъдеще.
Все повече американци осъзнават влошаващата се ситуация. В скорошно проучване на “Галъп” почти половината от анкетираните призовават към намаляване на американските войски или цялостно изтегляне. Политиците започват да се вслушват в тях. Шестнадесет демократи-парламентаристи подписаха писмо, с което настояват за цялостно оттегляне. “Това е единственият начин наистина да подкрепим нашите войски”, заяви тази група. Според слуховете сенаторът Едуард Кенеди скоро ще призове за оттегляне до края на годината. Бившият съветник по националната сигурност Брент Скаукрофт предупреди, че изборите имат “огромен потенциал да задълбочат конфликта” и че е време да попитаме “дали сега излизаме.” Консерваторите, като се започне от института “Като” и се стигне до “Американ кънсърватив” на Пат Букенън, призоваха за оттегляне. Антивоенното движение се прегрупира.
През февруари администрацията ще поиска от Конгреса смайващите 100 млрд. долара допълнителна сума за поддръжката на военните сили на САЩ в Ирак. Нарастващият брой американци, които виждат как една администрация сляпо води нацията към още смърт и разруха, трябва да кажат на своите представители: “Повече никакви пари за война!” Това ще бъде най-добрият пример за демокрация, който можем да предложим на иракския народ.
“Нейшън”
редакционна статия, 7 февруари 2005 г
