ПОРТО АЛЕГРЕ – КРАЯТ НА ХЕГЕМОНИЯТА НА ЛИБЕРАЛНАТА МИСЪЛ

0
206

Джеферсън Миола е изпълнителен координатор на Световния социален форум – 2005. Петото издание на форума се състоя от 26 до 31 януари 2005 г. в бразилския град Порто Алегре. Предлаганото интервю е на Кристиан Лосон, препечатваме го от в. “Либерасион”.
– Каква е вашата равносметка от провеждането на Световния социален форум?

– В известен смисъл той се превръща във форум на форумите. Ние предложихме концептуална рамка – световна социална територия. Пространство, отворено за всички. Място, в което се срещат поколения, култури, социални среди и в което се споделят алтернативи. Като например стратегиите за разпространение на новите технологии, чрез които ще се демократизира знанието.

Световният социален форум през тази година събра десет пъти повече хора, отколкото първото издание през 2001 г. Говоря за 160 000 участници. Просперитетът на ССФ се дължи на края на един цикъл – този на хегемонията на либералната мисъл.

– Все пак, някои основатели на Форума се страхуваха от разводняване, опасяваха се, че ще загубят контрол…

– Наистина, имаше притеснения. Алтерглобалистки мислители се страхуваха, че гравитационният център ще се раздроби. Може би затова 19 интелектуалци лансираха своя “консенсус от Порто Алегре”. Една инициатива между толкова много други… Трябва обаче да се разбере, че ССФ е преди всичко нова политическа култура. Нейната същност се състои в това, че се тръгва от предизвикателствата пред всяка страна, за да се обединят борбите, кампаниите и мрежите в името на една съвместна битка. Да се разпространява и утвърждава социалната активност – това е смисълът от съществуването на ССФ. Той беше лансиран от Партията на работниците, но не е негова марионетка. Това е човешко оръдие, което не принадлежи на никого, за разлика от Световния икономически форум в Давос.

– Кой е основният успех, постигнат от 2001 година насам?

– Господството на една мисловна система в областта на политиката, икономиката, социалното дело и медиите не може да бъде променено с алтер-магическо лекарство. Впрочем, кой би могъл да твърди, че дебатите върху глобализацията не са се променили за четири години? По примера на Лула южноамериканската левица натрупва и утвърждава победи – в Еквадор, Боливия, Аржентина, Парагвай, Уругвай и Венецуела. В Испания едно ново правителство дойде на власт благодарение на антивоенните движения. Страните от Юга си извоюваха правото да говорят. И въпросите, свързани с неравенствата в света, мястото на жените и задлъжнялостта, най-после присъстват на всички международни форуми, въпреки че отговорите често са твърде умерени или понякога илюзорни.

– Неправителствените организации никога не са били така добре представени…

– Наблюдаваме едно разширяване и задълбочаване на участието: синдикатите, като никога толкова активни, университетски среди, социални движения… Някои теми като околна среда и устойчиво развитие също намериха своето място.

Първият форум беше форум на отхвърляне на един модел. По-късно ССФ стана основа за създаването на мрежи и за провеждането на кампании. Например кампанията за солидарна икономика – една реформистка идея, която в своята същност е радикална, революционна.

Превод Юрий Борисов

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук