Списание “Финанс” публикува рейтинга на руските милиардери.
Начело е Роман Абрамович, чието състояние експертите на изданието оцениха на 11,54 млрд. долара. Неговото богатство е намаляло с 4%. Този факт е свързан с обезценката на пакета от акции на ЮКОС, който се намира в ръцете на притежателите на “Сибнефт”.
На второ място е главата на холдинга “Базов елемент” Олег Дерипаска с 8,3 млрд. долара.
Първата тройка се дооформя от шефа на “Алфа-груп” Михаил Фридман с 8,1 млрд. долара капитал.
В десетката са също така Владимир Лисин (Новолипецки металопреработващ комбинат, 6,6 млрд.), Виктор Векселберг, (“Ренова”, 6,3 млрд.), Владимир Евтушенков (АФК “Система”, 6 млрд.), Владимир Богданов (”Сургутнефтгаз”, 5,3 млрд.), Алексей Мордашов (”Северсталь”, 4,9 млрд.), Михаил Прохоров (”Норникель”, 4,3 млрд.), Владимир Потанин (“Интеррос”, 4,2 млрд.).
Общоприето мнение е, че най-богатите хора в Русия са притежателите на нефтени компании. Това обаче не е така. В първата половина от десетката в списъка са съсобственици на металургични компании. Предимството на металурзите се дължи главно на Виктор Векселберг, който формира състоянието си от 6,3 млрд. долара както от нефт (ТНК-ВР), така и от метали (”Суал”). Като “бяла врана” изглежда на 6-о място представителят на несуровинните сектори Владимир Евтушенков. Благодарение на ръста на акциите на компанията МТС, която контролира “Система”, неговото богатство е нараснало до 6 млрд. долара.
Състоянието на най-богатия доскоро руснак Михаил Ходорковски катастрофално намаля и сега се оценява на скромните 210 млн. долара. Още един затворник от списъка е Платон Лебедев със 150 милиона долара. Наред с “президентите”, “предприемачите”, “сенаторите” и “депутатите” длъжността “затворник” изглежда твърде странно.
А сега за депутатите-милиардери… в списъка те се 22-ма. И преобладаващото болшинство са от “Партията на парите”.
Леонид Симановский – член на фракция “Единая Россия” ($1,1 млрд.) Член на Комитета на Държавната Дума по енергетика, транспорт и съобщения; образование: Куйбишевски институт по планиране, кандидат на икономическите науки.
Александър Лебедев – член на фракция “Единая Россия” ($1 млрд.). Зам.-председател на Комитета на Думата за работа с Обществото на независимите държави и връзки със съотечествениците, роден на 16.12.1959 г., образование: Московски държавен институт за международни отношения при Министерството на външните работи на СССР, кандидат на икономическите науки.
Айрат Хайруллин – член на фракция “Единая Россия” ($470 млн.). Зам.-председател на Комитета на Думата по аграрните въпроси, роден на 1.08.1970 г., образование: Казански селско-стопански институт “Максим Горки”.
Борис Зубицкий – член на фракция “Единая Россия” ($300 млн.).Зам.-председател на Коми-тета на Думата по икономическа политика, инвестиции и туризъм, роден на 16.12.1947 г., образование: Кузбаски политехнически инсти-тут, кандидат на техническите науки.
Владимир Груздев – член на фракция “Единая Росия” ($300 млн.). Зам.-председател на Комитета на Думата по гражданско, углавно, арбитражно и процесуално право, роден на 6.02.1967 г., образование: Военен Червенознаменен институт, Московски държавен университет “М. В. Ломоносов”, кандидат на юридическите науки.
Зелихман Муцоев – член на фракция “Единая Россия” ($270 млн.). Зам.-председател на Комитета на Думата по външните работи, роден на 13.10.1959 г., образование: Волгоградски инженерно-строителен институт.
Владимир Крупчак – член на фракция “Единая Россия” ($210 млн.). Член на Комитета на Думата по природните ресурси, роден на 29.01.1958 г., образование: Архангелски държавен медицински институт; Всерусийски задочен финансово-икономически институт, кандидат на икономическите науки.
Николай Борцов – член на фракция “Единая Россия” ($180 млн.). Член на Комитета на Думата по аграрните въпроси, роден на 8.05.1945 г., образование: Всесъюзен задочен финансово-икономически институт.
Владимир Пекарев – член на фракция “Единая Россия” ($120 млн.) и на Комитета на Думата по бюджет и финанси, роден на 4.11.1958 г., образование: Институт по управление, икономика, право и информатика.
Олег Савченко – член на фракция “Единая Россия” ($100 млн.). Член на Комитета на Думата по образование и наука, роден на 25.10.1966 г., образование: Московски авиационен институт “Серго Орджоникидзе”, кандидат на икономическите науки.
Александър Аристов – член на фракция “Единая Россия” ($80 млн.). Член на Думата по природните науки и природо-ползването, роден на 6.08.1949 г., образование: Челябински политех-нически институт “Ленински Комсомол”, доктор на икономи-ческите науки.
Ахмед Биллалов – член на фракция “Единая Россия” ($75 млн.). Първи зам.-председател на Комите-та на Думата за работа с ОНД и връзките със съотечестве-ниците, член на комисията на Думата по разследване на причи-ните за терористичния акт в Беслан, роден на 19.11.1970 година, образование: Държавна академия по управление “Серго Орджони-кидзе”, кандидат на икономичес-ките науки.
Иван Саввиди – член на фракция “Единая Россия” ($70 млн.) Зам.-председател на Комитета на Думата по бюджет и финанси, роден на 27.03.1959 г., образование: Институт за народно стопанство – Ростов на Дон, кандидат на икономическите науки.
Саит-Салам Гуцериев – член на фракция “Единая Россия” ($70 млн.). Член на Комитета на Думата за работа с жените, семейството и младежта, роден на 25.07. 1959 г., образование: Институт по нефтопромишленост – Грозни; Финансова академия при правителството на Руската федерация, кандидат на юридическите науки, доктор на икономическите науки.
Михаил Юревич – член на фракция “Единая Россия” ($70 млн.). Член на Комитета на Думата по гражданско, углавно, арбитражно и процесуално право, роден на 13.02.1969 г., образование: Челябински държавен технически университет.
Валерий Язев – член на фракция “Единая Россия” ($50 млн.). Председател на Комитета на Думата по енергетика, транспорт и съобщения, роден на 29. 10.1949 г., образование: Уралски политехнически институт “С. М. Киров”, кандидат на икономическите науки, чл.-кор. на Руската Академия на технологическите науки, чл.-кор. на Международната академия по информатизация.
Владимир Горбачов – член на фракция “Единая Россия” ($35 млн.). Първи зам.-председател на Комитета на Думата по енергетика, транспорт и съобщения, роден на 29.07.1950 г., образование: Новосибирски електротехнически институт по съобщенията; Институт за повишаване на квалификацията към Академията за народно стопанство при Съвета на министрите на СССР.
Кирил Рогозин – член на фракция “Единая Россия”, неотдав-на починал (180 млн.). Бил е член на Комитета на Думата по промишлеността, строител-ството и наукоемките технологии, роден на 28.07.1967 г., образование: Санкт-петербургски технологически институт.
Сулейман Керимов – член на фракция ЛДРП ($950 млн.). Зам.-председател на Комитета на Думата по физическа култура и спорт, роден на 12.03.1966 г., образование: Дагестански държавен университет “В. И. Ленин”.
Александър Скоробогатко – член на фракция ЛДПР ($75млн.). Зам.-председател на Комитета на Думата по гражданско, углавно, арбитражно и процесуално право, роден на 25.09.1967 г., образование: Славянски държавен педагогически институт; Руска икономическа академия “Г. В. Плеханов”, кандидат на икономическите науки.
Виталий Южилин – член на фракция ”Родина” ($100млн.). Член на Комитета на Думата по бюджет и финанси, роден на 10.12.1965 г., образование: Ленинградско висше инженерно-морско училище “Адмирал С. О. Макаров”, кандидат на политическите науки.
Константин Струков – депутат от Законодателното събрание на Челябинска област ($110 млн.).
В Горната камара на парламента милиардерите са малко по-малко, сред членовете на Съвета на федерацията на РФ са само 10:
Валерий Ойф – ($1 млрд. 680 млн.). Роден на 22.01.1964 г. Член на Комитета на Съвета на федерацията по промишлена политика, представител в Съвета на федерацията от Федералното събрание на Руската федерация от Омска област.
Фархад Ахмедов – ($1 млрд. 270 млн.). Роден на 15.09.1955 г. Член на Комитета на Съвета на Федерацията по правни и съдебни въпроси, член на Комисията на Съвета на Федерацията по естествения монопол, член на Комисията за контрол по осигуряване на работата на Съвета на Федерацията, представител в Съвета на Федерацията от Федералното събрание на РФ от администрацията на Краснодарския край.
Глеб Фетисов – ($850 млн.). Роден на 5.06.1966 г. Зам.- председател на Комитета на Съвета на Федерацията по финансовия пазар и паричното обръщение, член на Комисията по взаимодействие със Сметната палата на РФ, член на Комисията на Съвета на РФ по методологията за реализация на конституционните пълномощия на Съвета на Федерацията, член на Комисията на Съвета на Федерацията по естествения монопол, представител в Съвета на Федерацията от Федералното събрание на РФ от Воронежката областна Дума.
Сергей Пугачов – ($500 млн.). Роден на 4.02.1963 г. Член на Комитета на Съвета на Федерацията по регионалната политика, представител в Съвета на Федерацията от Федералното събрание на РФ от правителството на Република Тыва.
Виталий Малкин – ($420 млн.). Роден на 16.09.1952 г. Член на Комисията на Съвета на Федерацията по взаимодействие със Сметната палата на РФ, член на Комитета на Съвета на Федерацията по промишлената политика, зам.-председател на Комисията на Съвета на Федерацията по контрола за осигуряване на работата на Съвета на Федерацията, представител в Съвета на Федерацията от Федералното събрание на РФ от правителството на Република Бурятия.
Андрей Вавилов – ($320 млн.). Роден на 10.01.1961 г. Член на Комитета на Съвета на Федерацията на Федералното събрание на РФ по правните и съдебните въпроси, представител в Съвета на федерацията от Федералното събрание на РФ от Законодателното събрание на Пензенска област.
Ралиф Сафин – ($350 млн.). Роден на 6.01.1954 г. Член на Комитета на Съвета на федерацията на Федералното Събрание на РФ по федералната политика, член на Комисията на Съвета на федерацията по естествения монопол, представител в Съвета на федерацията от федералното събрание на РФ от Държавното събрание – Эл Курултай, Република Алтай.
Игор Изместьев – ($200 млн.). Роден на 28.01.1966 г.
Член на Комитета на Съвета на Федерацията по промишлена политика, представител в Съвета на Федерацията от Федералното Събрание на РФ от Държавното събрание -Эл Курултай, Република Башкоростан.
Александър Сабадаш – ($120 млн.). Роден на 12.04.1965 г. Член на Комитета на Съвета на Федерацията по въпросите на местното самоуправление, представител в Съвета на Федерацията от Федералното събрание на РФ от администрацията на Ненецкия автономен окръг.
Леонид Лебедев – ($115 млн.). Роден на 2.05.1956 г. Зам.- председател на Комитета на Съвета на Федерацията по икономическата политика, инвестициите и собствеността, представител в Съвета на Федерацията от Федералното събрание на РФ от Държавния съвет на Чувашката република.
А сред президентите на републиките милиардерите са само трима: президентът на Република Адигея Хазрет Совмен ($380 млн.), президентът на Карачаево-Черкезия Мустафа Батдиев ($45 млн.), президентът на Калмикия Кирсан Илюмжинов ($35 млн.).
За година доларовите милиардери нарастват от 25 на 39.
Би могло да се разчита и на удвояване на цифрата на милиардерите, но акционерите на ЮКОС, част от които преди година бяха в заветния списък, а друга част се намираха на подстъпите към него, сега заемат позиции във втората стотица на рейтинга.
Интересното е, че сред тях, според експертите на “Форбс”, не намира място Елена Батурина, чието състояние е оценено на 1,3 млрд. долара. А “Финанс” “оценява” Батурина на 400 млн.
Одиозният предприемач Борис Березовски е считан за доларов милиардер от “Финанс”, а в същото време “Форбс” го “оценява” на 600 млн. долара. Самият Березовски е възмутен от такъв начин на оценяване: ”В средата на 90-те години “Форбс” оценяваше моето състояние на 3 млрд. долара. Значи или аз съм загубил 2,5 млрд. долара, или тези оценки са некоректни”. “Финанс” “додаде” на Березовски милиард долара, като му “наброи” 1,6 млрд.
Методиката за изготвяне на оценката (според сп. “Финанс”)
На първия етап от подготовката на рейтинга списанието е определило кръга от лица, претендиращи за място в рейтинга. Селекцията се осъществява чрез анализ на пазарното състояние на компаниите, мониторинг на СМИ, специализираните рейтинги и базата данни.
Вторият етап започва с оценка на активите. Величината на капитала се формира от стойността на предприятията, в които предприемачът притежава акции (капитализацията на компаниите, чиито акции се търгуват на борсите е разчетена към дата 20 януари 2005 г.), и други доходи (продажба на бизнеса, дивиденти, работна заплата и др.), получени за времето на активна дейност на лицата, фигуриращи в списъка.
През третия етап се появи анализ, който засяга милиардерите, владеещи различни типове активи, с цел да бъдат изключени от капитала им паричните средства (доходи), изхарчени за придобиване на нови активи, цената на които е отчетена на втория етап.
Списанието твърди, че тази методика позволява възможно най-точно да се определи състоянието на човека в отличие от стандартната методика, при която се оценява само цената на акциите.
При подготовката на рейтинга са използвани данни от ЦБ, ФСФР, аналитичните отчети на водещите инвестиционни компании и банки, специализираните бази данни, анонимни експертни оценки на милиардери и наблюдатели. Приоритет за анализа са оценките, огласени публично. В случаите, когато точният дял на лицето в собствеността официално не е известен, експертите правят оценката по косвени данни. Когато управлението на компаниите се организира чрез кръстосано владеене на акции и държавни ценни книжа (пример “Сургутнефтегаз”), ценните книжа се отчитат като собственост на мениджмънта, който в случай на необходимост може бързо да ги преведе на своя сметка. Ако достоверно не е известно (в това число и по косвени признаци) разпределението на акциите сред мениджърите, то ценните книжа се записват на името на първото лице в компанията.
При оценяване на семейния бизнес списанието се е ръководило от следните принципи. Ако не е ясно точното разпределение на уставния капитал, то стойността на съвместното предприятие, създадено от двама братя, се поделя между тях по равно, а стойността на бизнеса, който съвместно упражняват баща и син, се записва на главата на семейството. Размерът на капитала на милиардерите представлява експертна оценка, която може да бъде използвана само неофициално.
Хокеисти конкурират бизнесмените в рейтинга на руските милиардери
Списъкът се оглавява от бизнесмен, който има пряко отношение към спорта. Това е собственикът на лондонския клуб ”Челси” Роман Абрамович. Експертите на изданието оценяват неговото богатство на 11,54 млрд. долара.
Собствениците на клубове
Както списанието отбелязва, увлеченията на милиардерите в спорта са твърде еднообразни – те купуват футболни клубове.
Миналата година неравнодушният към руския футбол вицепрезидент на “Лукойл” Леонид Федун (състоянието му се оценява на $ 2,2 млрд.), който беше изявил готовност да заплати с лични средства възнаграждението на чуждестранен треньор на националния отбор на страната, със своите партньори закупува московския “Спартак”. Засега футболният клуб представлява мизерна част от личния капитал на Леонид Федун, но тази сделка дава възможност на бившия президент на “Спартак” Андрей Червиченко да попадне в списъка на милионерите. Е, наистина на рублевите!
В редиците на милиардерите, притежаващи спортни клубове, са Иван Саввиди ($70 млн., “Ростов”), Олег Дерипаска ($8,3 млрд., “Кубан”).
Нерядко собственици на клубове са компании, които се намират под контрола на милиардерите. Например “Сибнефт” и хокейният “Авангард”, Банкерска къща “Санкт-Петербург” – “Зенит”, “Норилски никел” – баскетболният ЦСКА и футболният “Москва” и т.н.
Спортисти – милиардери
Но не само милиардерите “отиват в спорта”. Отдавна се забелязва и обратното движение – спортистите стават милиардери. През декември 2004 г. сп. “Финанс” представи рейтинга на стоте най-богати спортисти на Русия.
Първите редове на този списък заемат хокеистите: Алексей Яшин ($35 млн.), Павел Буре ($75 млн.) и Сергей Фьодоров ($45 млн.) делят първото място в рейтинга за миналата година, през която са заработили по 10 млн. долара. Обаче Павел Буре по размер на съвкупния капитал далеч превъзхожда двамата си колеги. Хокеистите се оказват и най-широко представени в листата – 65 души, които са заработили 73,6% от всичките пари на спортистите.
Интересното е, че ако в средата на 90-те години с високи заплати могат да се похвалят хокеистите, играещи в НХЛ,и може би най-силните шахматисти, то сега към тях се присъединяват цяла фаланга тенисисти, футболисти и даже баскетболисти от НБА. Има още една тенденция – спортистите печелят “големи пари” не само в чужбина, но и в руските шампионати.
Общата сума на заработените долари от “100-те най-богати спортисти на Русия” е 194,8 млн. Голяма част от парите са спечелени от спортните договори, а не от рекламните, делът на които представлява по-малко от 7% от сумарния доход.
“DailyТelegraph”:
ЗАПАЛЯНКОВЦИТЕ МОГАТ ДА ПОПИТАТ КОГА АБРАМОВИЧ НАИСТИНА ЩЕ СИ РАЗВЪРЖЕ КЕСИЯТА?
Ето един неочакван въпрос, който някой телевизионен журналист може да зададе на футболния запалянко: Знаете ли какъв е произходът на парите, инвестирани във вашия клуб? Попитайте за това на мач с участието на някой от борещите се за оцеляване клубове от низшите лиги и най-вероятно ще получите удар по главата със същата тази чаша, в която се събират парите за неговото спасяване.
Изключително силно е влиянието на Роман Абрамович върху английския футбол, твърди “Inopressa”, позовавайки се на “Deili Telegraph”. До неговата поява на сцената през 2002 г. пари за футбола нямаше.
Журналистите, задаващи въпроси за финансирането на клубовете, винаги са опитват да намерят крадени пари или такива, придобити чрез спекула. Те не се интересуват от източници, представляващи нормална инвестиция. Но ето че се появява руснакът с куфарите с пари, човекът, който преобразява “Челси”, купувайки футболисти, и давайки възможност на журналиста от ВВС-2 Джон Суини да обиколи половината свят, за да узнае как сибирският сирак е натрупал по-голямо състояние, отколкото това на Крез, Рокфелер и Греъм Нортън, взети заедно.
До 40-минутното предаване на Суини, излязло наскоро в ефир, за парите на Абрамович се знаят три неща.
Първо – у него те са в невероятно количество. Само дивидентите от неговата компания “Сибнефт” за миналата година са му донесли 1 млрд. долара. Суини интерпретира тази сума на понятен и за най-обикновения футболен запалянко език: Абрамович печели за седмица толкова, колкото Дейвид Бекъм изкарва за цяла година. Добавете към това и процентите от капитала, и доходите от алуминиевите активи и лесно ще се установи, че за един час той слага в джоба си повече, отколкото много от нас за цял живот.
До кафепаузата, която е малко преди обед, той заработва достатъчно, за да може да закупи отбор като “Тотнъм”. На този фон 350-те млн. фунта, вложени от него в “Челси”, изглеждат дреболия. Запалянковците на “Челси”, притежаващи чувство за хумор, с право могат да попитат, кога той наистина “ще си развърже кесията”.
Тук му е мястото да си припомним и второто нещо, което знаем за неговите пари: Едва ли някой от феновете на “Челси” се терзае от нравствени съмнения, относно техния произход.
Разбира се, Тони Бенкс драматично въздъхва няколко пъти след покупката, но като цяло “сините” се наслаждават на падналото им “от небето” богатство и от време на време се надсмиват над бедността на съперниците, прибиращи трохите от тяхната трапеза.
Освен това от времето, когато стопанин на “Челси” е Кен Бейтс, привържениците му са свикнали с това, че техният клуб принадлежи на офшорни компании, приличащи на византийска мозайка, които обикновеният запалянко може да контролира толкова, колкото гражданите на Зимбабве могат да контролират своето правителство. На Суини не му провървя да намери поне един глас срещу това всеобщо самодоволство.
“Откъде са тези пари?” пита той един от феновете на “Челси”. “Хайде да не си задаваме такива въпроси, а?” му отговаря със заговорнически тон другият.
И третото нещо относно парите на Абрамович: За да се изясни точно колко той е богат, 40-минутно предаване е явно недостатъчно. Като начало Абрамович, който не обича публичността, не говори за това с никого, още по-малко ще каже нещо такова пред журналистите.
Двама уважавани журналисти – Доминик Мигдли и Крис Хътчинс губят повече от година, събирайки материал за неотдавна излязлата им от печат книга. И изясняват, че слуховете за наркотици и търговия с оръжие са безпочвени. По-скоро Абрамович притежава изключително ценно лично достойнство – той е късметлия. Той съумя да се окаже на точното място в точното време. И когато Борис Елцин започва трескаво да разпродава държавните активи, за да финансира своето преизбиране, Абрамович при достатъчно благоприятни условия сключва сделка, която в един миг го превръща в милиардер.
Такава е гледната точка, която Суини утвърждава в своето предаване. Той оповестява, че нефтената компания, която Абрамович купува за 150 млн. долара, струва сега 15 млрд. Между другото, Суини не дава отговор на въпроса откъде у един обикновен руснак са се взели 150-те млн. долара и достъп до президента. “Това беше време, когато много руснаци използваха новите възможности за бизнес в нова Русия”, казва Абрамович. Това, разбира се, е така, но само той успява да се сдобие със 150-те млн. долара.
Суини достига най-близо до Абрамович, като взима интервю от директора на неговата служба за връзки с обществеността Джон Ман. Работата на Ман не е да “продава” биографията на своя клиент на “Флит стрийт”. Той е длъжен да стои с каска на главата и в условията на жестокия сибирски мраз, на място от нефтените находища да обяснява на журналистите, че неговият патрон е един усилено работещ филантроп, чиято главна цел е да подобри живота на хората.
Миналата година в рецензия за книгата на Мигдли и Хътчинс беше изказано предположение, че Абрамович е забогатял от препродажба на ценни книжа. След това той не бил предприел нищо за увеличаване на ценността и ефективността на своите активи. Ман мигновено контрира и заявява, че Абрамович значително е подобрил и укрепил “Сибнефт” и затова сега компанията струва много повече.
Странно е да се наблюдава как магнатът разговаря със Суини и сравнява повишаването на цената на компанията със закупуването на апартамент в Москва, във време, когато жилищата са евтини, но се очаква бум и цените ще растат. С други думи, на него не му се е налагало да прави почти нищо, а всичко е станало от само себе си.
Забележете – никой обаче не твърди, че Абрамович дори малкия си пръст не е помръднал, за да подобри управлението на активите, подобни на вложените в “Челси”.
Привличането на Хосе Муриньо е не по-малко ефективно от преките парични инжекции. Но ако обсъжданата сега сделка с “Адидас” е показателна по отношение на финансовата стратегия на клуба, би могло да се предположи, че в един прекрасен ден Абрамович ще престане да субсидира “Челси” и ще започне да получава от него дивиденти.
Трудно за вярване е, че бизнес от такова естество ще донесе утешение на милионите руснаци, които виждат как се разграбва страната им.
На Суини сякаш му убягва една цифра: след разпада на СССР, въпреки че Москва е пренаселена от кафенета “Макдоналдс” и салони за продажба на “Мерцедес”, западните инвестиции в Русия са само една седма от капитала, който се движи в обратно направление. Значителна сума от тези пари се оказва в “Челси. И само тази цифра е достатъчен повод за размишление.
