Турция, разтревожена от успеха на кюрдите, поставя под съмнение редовността на изборите. Египет се пита за стратегията на САЩ
Покрай традиционните овации по повод на “новата крачка напред в политическия преход” (Европейска комисия) или надеждата, свързана със създаването на един “демократичен” Ирак (Япония), изборните резултати в Ирак от 30 януари, осигурили победата на шиитите на аятолах Али Систани, подхранват в редица страни предпазливост, съмнения, дори тревоги.
Според съседна Турция изборите не са довели до действително представителна Асамблея поради слабото участие и поради манипулации в някои провинции. Турските власти са притеснени главно от добрия резултат на съюза на кюрдските партии, които със своите 25,7% заемат второ място след Обединения иракски алианс на Систани и изпреварват листата на проамериканския министър-председател Ияд Алауи. Анкара е притеснена също така от ниския процент на участие на “туркоманите”, турско говорящо малцинство в Ирак, в Киркук, където кюрдите спечелиха 59% от гласовете за местния съвет. “Слабото участие в изборите на някои общности, практическа липса на гласуване в редица провинции и манипулирането на вота в някои секции, например в Киркук, доведоха до дисбаланси в резултатите”, заяви турският външен министър. Турското правителство се страхува, че кюрдите са потърсили контрол над Киркук (800 хил. жители) като стъпка към обявяване на независима кюрдска държава в Северен Ирак. Това би запалило искрата на сепаратизма сред кюрдите в Югоизточна Турция.
В Египет правителствените вестници се питат от своя страна дали Вашингтон ще бъде способен да овладее отрицателните последици от победата на шиитите, която според тях рискува да донесе на страната едно ислямско правителство, свързано с Иран. “САЩ за това ли си дадоха този труд (окупирайки Ирак), за да изплува правителство, подкрепено и благословено от великия аятолах Али Систани”, се пита главният редактор на ежедневника Ал-Гомхурия “Тези шиити ще създадат със своите ирански братя сила, още по- важна за региона на Залива, което е в пълно противоречие с интересите на САЩ”, твърди той. Впрочем Али Систани, който благослови спечелилата законодателните избори листа, е от ирански произход и няма иракско гражданство. През 1952 г. той се установява в Наджаф, свещения шиитски град на юг от Багдад. Според Ал-Гомхурия маргинализацията на сунитите, бойкотирали масово изборите, така както и един съюз между шиити и кюрди, доказват, че Вашингтон “се е провалил в намерението си да създаде политическа атмосфера, необходима за изграждане на стабилна държава, която няма да бъде разстрелвана от етнически и религиозни битки”.
Чрез своя уводна статия правителственият ежедневник “Ал-Ахрам” смята, че шиитската победа вкарва САЩ в ъгъла. Ужасяващият Запада ъгъл, който е развъдник на тероризма – Шариата (ислямския закон).
Дори в Ирак вестниците, които приветстват резултатите от първите от 1953 г. насам демократични избори в страната, се питат как ще продължи политическият процес и какви съюзи ще се създадат в парламента. “Трудната ситуация изисква силна власт в ръцете на смел ръководител, който ще осигури за Ирак пътя на стабилността и развитието”, смята ежедневникът “Багдад”, близък до досегашния министър-председател Ияд Алауи. “Ал-Машрик” на сунита Неру Абделкарим, неуспешен кандидат, се притеснява от разкол сред населението. “Какъвто и да е резултатът от изборите, страхът не идва от броя на местата, спечелени от една или друга партия, а от опасението, че балансът ще бъде разрушен”, казва той.
“Liberation”, 14. 02. 2005 г.
Превод Юрий Борисов
