Роден е през 1959г. Преподава дисциплини в областта на финансите и финансовия контрол в Стопанския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, УНСС и Техническия университет в Габрово. Работил е в Министерство на финансите, Комитета за държавен и народен контрол като старши съветник в Икономическата комисия на Народното събрание. Автор и съавтор на учебниците “Банков контрол”, “Данъчен и митнически контрол”, “Теория и история на парите и кредита” и др.
В Закона за Сметната палата е посочено, че основната задача на тази институция за външен бюджетен одит е да допринася за доброто управление на бюджетните и на другите публични средства, както и да предоставя на Народното събрание надеждна информация за използване на средствата съгласно принципите за законосъобразност, ефективност, икономичност и за достоверно отчитане на изпълнението на съответните бюджети. Доколко палатата е в състояние да отговори на изискванията, поставени от законодателя? Осъществява ли тя регулярно и акуратно задължението си по отношение на осъществявания от нея одит на възникване и управление на държавния дълг, държавно гарантирания дълг, дълга на общините и използването на дълговите инструменти?
Отговорът на тези риторични въпроси е по-скоро не.
Причините са от обективен характер и най-важната от тях е недостигът на подготвени експерти и анализатори на тези процеси. Има и субективни причини, които се свеждат до нежеланието на избраните 11 членове на Сметната палата да организират задълбочени проверки в тази област в момент, когато мандатът им от няколко месеца е изтекъл и не е ясно кога ще приключи, а някои от тях все още се надяват и на втори деветгодишен мандат.
Изключително трудна се очертава 2005 г. за българската икономика и българските финанси в частност поради няколко причини от външен и от вътрешен характер.
Вече четвърта година външната ни финансова политика е запазен периметър за ръководния екип на Министерството на финансите. Той проявява своите брокерски “способности” върху българския външен дълг. Губещ е българският данъкоплатец, на гърба на който се трупат нови задължения от лихви, курсови разлики и загуби от предсрочно погасени заеми. За да отвлече вниманието на обществото от “разсипническото” отношение към управлението на външния дълг, този екип повдигна един съвършено ненужен и излишен дебат за бъдещето на валутния борд, използвайки интервю на председателя на БСП за агенция “Ройтерс”. Една от тези причини е
усиленото нарастване на външната и вътрешната ни задлъжнялост
• Брутният външен дълг в края на декември 2004 г. вече наближава 16 млрд. долара. Той е достигнал 16 453,9 млрд. долара, което е 12 376 млрд. евро.
• От началото на изминалата година дългът е нараснал с над 1,3 млрд. евро, респективно с 2,8 млрд. д. Към 01.01.2004 г. неговият размер е 10,790 млн. евро, или 13,362 млрд. д.
• Нарастването на външния дълг е особено драстично през последните три години от началото на мандата на настоящето правителство. Той се е увеличил с близо 6 млрд.д. В края на декември 2001 г. брутният външен дълг е бил 10,616 млрд. д. В края на декември 1996 г., когато най-критикуваното от началото на прехода у нас правителство на БСП подаде оставка, той е с около 1 млрд. д. по-нисък, или 9,601 млрд. д. Тогава за две години се погасиха 1,6 млрд. д. За изминалите 3 и половина години от началото на работата на ХХХIХ НС до председателя на парламента или до Комисията по бюджет и финанси не е постъпвала информация за извършен одит от Сметната палата във връзка с това.
Брутният външен дълг расте много бързо преди всичко за сметка на дълга на частния сектор, който се формира от търговските банки и търговските фирми и почти се е удвоил за този период.
За дванадесет месеца (януари – декември 2004 г.) дългът на търговските банки е достигнал 1,693,3млрд. д. срещу 2,251,3 млрд.д.
Дългът на търговските фирми е достигнал на 30.ХII.2004 г. 5,666 млрд. д, докато в началото на годината е 3,625 млрд. д., а общият дълг на частния сектор е 9,917,3 млрд.д.
Независимо от ефекта на сделката по обратното изкупуване на брейдиоблигациите (от типа дискове) на 28.VII.2004 г. публичният, респективно правителственият дълг не е намалял чувствително, а в края на декември 2004 г. е 8,536,6 млрд. д. Докато в началото на миналата година той е 8,903 млрд. д. публичният дълг за ноември 2004 г. нараства спрямо декември 2001 г., когато е бил 10 616 млн. д., e около 5,5 млрд. д.
Темповете на нарастване на външния дълг от частните нефинансови компании, като се изключат търговските банки, от три години насам нараства между 20 и 140 млн. евро месечно, а през юли 2004 г. – с 642 млн. евро.
Тревожна е тенденцията на нарастване на дълга преди всичко на частните търговски фирми. Според данни от медиите (вж. в. “Капитал”, бр.4, 29.I.2005 г., с.19) причините за дълговете са няколко. Една от тях е крупната покупка на “Мобилтел” АД, за която е ползван заем от чуждестранна банка в размер на 576,5 млн. евро, както и емисия на корпоративни облигации от тази компания за 200 млн. евро. Поради тази причина делът на “Мобилтел” АД в обема на задълженията на целия нефинансов сектор към чужбина е 18 %. Водещи компании, които оперират на българския пазар, като “Метро”, “Хюлет Пакард” и “Шел” са регистрирани в Холандия, в която се включва офшорната зона Холандски Антилски острови, предоставяща значителни данъчни преференции. При ползване на фирмени кредити от фирмата-собственик дъщерните й български компании увеличават българския външен дълг, тъй като те се отчитат като частни външни задължения. Към тях се отнасят и заявените, но неизплатени дивиденти. Към други офшорни зони, като Британските Вирджински острови, реалният сектор у нас е генерирал дългове в размер на 70 млн. евро. Това е повече от дълговете ни към Русия, Италия или Турция. Освен тях предпочитани от българските бизнесмени за регистрация на фирми са и други офшорни зони като британския остров Ман. Друга голяма компания – “Идеал стандарт” от САЩ, също предоставя на българския си филиал в Севлиево значителни фирмени кредити, които са по-благоприятни, отколкото от българските банки, тъй като са с по-ниска вътрешна лихва, която се фиксира всеки месец.
В посочената статия се визира, че вътрешнофирмените кредити от чужбина са един от основните фактори за ръста на частните дългове на нефинансовия сектор и те в края на ноември 2004 г. надвишават 2 млрд. евро. В същия източник се посочва, че размерът на корпоративните облигации е дори по-голям от тях и за посочения период е достигнал 2,9 млрд. евро, независимо че повечето от българските фирми нямат кредитен рейтинг от международно призната кредитна агенция. Сравнително по-малки по размер са задълженията на реалния сектор (заемите не са гарантирани от държавата) към Европейската банка за възстановяване и развитие и към Международната финансова корпорация, която е част от групата на Световната банка, съответно: 133 и 113 млн. евро. В тази връзка е необходимо да се посочи, че компанията, която е построила мултиплекс “Арена” в София, е ползвала заем за оборудване от държавната Ексимбанк, САЩ.
Тази огромна външна задлъжнялост на нефинансовия сектор, заедно с колосалната вътрешна междуфирмена задлъжнялост ще доведе в средносрочен и особено в дългосрочен период до редица трудно предвидими и непредвидими рискове за водещите български предприятия.
По данни на Българска стопанска камара (БСК), обнародвани през февруари 2005 г., вътрешната междуфирмена задлъжнялост в края на 2003 е 46 млрд.лв. г. или колкото е приходната част на последните три бюджета на страната. Още по-негативни са прогнозните данни на БСК за декември 2004 г. – те са за над 50 млрд. лв.
За последните три и половина години от мандата на настоящото правителство междуфирмената задлъжнялост е нараснала с цели 18 млрд. и 892 млн.лв. Това стана ясно от данни, изнесени в НС при дебата по вота на недоверие на 10.02.2005 г. (вж. Експресна стенограма, стр.137.3). Сред най-големите длъжници са големите държавни холдинги “Балканкар”, БДЖ и “Булгартабак”, а в частния сектор – “MG корпорация”. Само неразплатените доставки на стоки и услуги между фирмите са за 33 млрд. лв., като нарастването им е с 20 % за последните 12 месеца.
Дълговете на фирмите към данъчната администрация са 1,8 млрд.лв., а тя от своя страна им дължи половината на тази сума под формата на данъчен кредит по ДДС.
Сумата на неразплатените заплати за 2003 г. е нараснала с 9 % и е достигнала до 955 млн.лв., а дължимите осигуровки са 781 млн.лв. След като се анализира кредитният регистър на БНБ, е възможно да се направи изводът, че филиали у нас на големи чуждестранни компании (“Шел”, “Метро” и т.н.), а и ограничен брой предприятия с изцяло българско участие, не са сред кредитополучателите от български банки. Те имат достъп до световния кредитен пазар и предпочитат да ползват заеми от водещи чуждестранни банки при значително по-нисък лихвен процент и по-благоприятни кредитни условия. Част от тях обаче влошават чувствително показателите си за ликвидност, което невинаги се долавя от чуждестранните банки – кредитодатели, тъй като една част от задълженията им са към други фирми у нас. Налице е перманентно забавяне на плащанията към своите доставчици предимно от страната и от някои от големите търговски вериги “Метро”, “Била” и др. Ето защо и органите на данъчната администрация у нас трудно проследяват това обстоятелство.
Една част от тези фирми е възможно след известен период от време да изпитат ликвидна криза поради голямата си външна и вътрешна (в голямата си част неотчетена) задлъжнялост. Това ще се отрази на изпълнението на държавния бюджет през следващите години, а също и на бюджета на НОИ, защото някои от тези стопански субекти няма да могат да внасят дължимите данъци и осигуровки, а други ще бъдат обявени в несъстоятелност. Ще бъде застрашена финансовата стабилност у нас, тъй като е възможно бюджетният дефицит да надхвърли предвидените в т.нар. Маастрихтски критерии на Европейския съюз 3 на сто. В случай че това стане през 2006 г., е възможно Република България да не се присъедини към общността от 01.01.2007 г., а една година по-късно, т.е. да се задейства т.нар. предпазна клауза. Евентуално по-високият бюджетен дефицит би довел и до нарушаване на принципите на валутния борд.
Ето защо Сметната палата трябва да анализира причините за нарастващата външна и вътрешна задлъжнялост на страната и да излезе с предложения за преодоляването й. Такива могат да бъдат:
• създаване на клирингова къща евентуално към Министерството на финансите, в която да се събере база данни за задълженията и съответно за вземанията между стопанските субекти;
• изграждане на електронна борса за дългове (по Интернет);
• ускоряване на приемането на законопроекта за частни съдия-изпълнители и свързаните с него промени в ГПК и др.
Според статистиката на БНБ обслужването на частния външен дълг се е увеличило на около 4,1 % от БВП през декември 2004 г. срещу 2,1 % от БВП за цялата 2003 г. Независимо че се преразпределя риск от местни към чужди банки, както твърдят някои експерти от БНБ, това явление има преди всичко негативен ефект, изразяващ се в т.нар. ефект на доминото, който е възможен при евентуални верижни фалити на фирми. Това се прогнозира в посочената статия. В нея се казва, че рисковете от растящите частни външни дългове са особено големи, ако е налице евентуална обезценка на лева при излизане на България от системата на валутен борд. В този случай за фирмите ще е по-скъпо да изплащат взети в евро и долари кредити, което може да доведе до масови фалити според зам.-министъра на финансите Любомир Дацов.
Увеличаването на външната задлъжнялост е съпроводено с
нарастване на дефицита по търговското салдо.
За първите 11 месеца на 2004 г. той е 2 359,6 млрд. евро, или цели 12,2 % от БВБ срещу 10,8 % за същия период на 2003 г. За същия период на 2004 г. дефицитът по текущата сметка е 1126 млн.евро, или 5,8 % от БВП, но в медиите се публикуваха прогнози, че за цялата 2004 г. ще е 7,5 %. Прогнозата ми за дефицита по търговското салдо е за 13,5 – 15 % от БВП. Сравнително по-малкият дефицит по текущата сметка се дължи на постъпленията от чуждестранни инвестиции у нас.
В Анализа на платежния баланс, обнародван в сайта на БНБ, е възможно да се проследи, че 42,5 % от чуждестранните инвестиции са от Република Австрия. През изминалата година имаше две крупни инвестиции от Австрия у нас.
Първата е покупката на най-големия мобилен оператор у нас “Мобилтел”АД от австрийския държавен Телеком и от други предимно австрийски частни инвеститори. Тя е на сума 1,1 млрд. евро и представлява пазарната цена на “Мобилтел”, платена на досегашните собственици при продажбата й. Отчита се за крупна инвестиция, която отдавна е извършена у нас, а не през 2004 г., когато на практика не се инвестират никакви допълнителни средства в българските телекомуникации, а се прехвърлят от една компания в друга.
Втората австрийска инвестиция, която по произход на капиталите на практика е от САЩ, е приватизацията на БТК от “Вива Венчърс”, регистрирана в Австрия, за нищожната сума от 280 млн. евро.
В тази връзка е необходимо да се има предвид, че не се очертава намаление на цените на петрола (цената му е около 48-50 $ на барел) и на другите енергоресурси през 2005 г.
За последните четири години на мандата на настоящото българско правителство търговският дефицит е нараснал с над 10 млрд.лв., което представлява изнесен брутен вътрешен продукт за същата сума. Въпросът за огромния търговски дефицит, респ. дефицит по текущата сметка също не е повдиган от страна на Сметната палата, Националния статистически институт или от БНБ пред Комисията по икономическа политика на Народното събрание и тя не е посветила на него свое заседание.
Не е повдиган и въпросът за мястото на “сивия” сектор в българската икономика. Той според данни на “Коалиция 2000” и агенция “Витоша рисърч” е надминал 9 млрд.лв. през втората половина на 2004 г. Над 25 % от БВП на България се произвежда от т.нар.сива или черна икономика и според БСК действителният размер на растежа на БВП у нас не е 5,3 %, а 8,5 %, в т.ч. и нейният дял.
На следващо място
сериозен риск пред българската икономика е т.нар. активно управление на външния дълг
чрез обратно изкупуване на последните два вида брейдиоблиигации IAB (облигации с неплатени лихви) за 937,5 млн.$ и FLIRB (облигации с първоначално намалени лихви) за 648,1 млн.$ (т.нар. яабове и флирбове).
На 28.I.2005 г. вече бе осъществена сделката за обратно изкупуване на облигациите от тип IAB, за което бяха похарчени около 1,5 млрд.лв. от фискалния ни резерв. Според заявеното намерение на Министерството на финансите на 28.VII.2005 г. ще бъде осъществена и втората за тази година сделка за обратно изкупуване на брейдиоблигациите от типа FLIRB.
Съгласно Закона за държавния бюджет за 2005 г. минималният размер на фискалния резерв за 2005 г. е 2,5 млрд.лв. Съществува сериозна опасност след двете сделки той да спадне под това равнище, при което може да се окажем възпрепятствани да погасяваме редовно задълженията си към другите ни външни кредитори. Това би довело до разрив във взаимоотношенията ни с МВФ. Постоянният представител на фонда за България декларира пред медиите, че не е запознат с операцията по редуцирането на заемите на 6 държави (според данни от медиите: Русия, Етиопия, Мозамбик, Танзания, Йемен и Алжир) и не е изключено и тези сделки да бъдат осъществени без санкция от страна на МВФ. Понастоящем фискалният ни резерв е между 3,5 и 4 млрд. лева. Затова се бърза както с опрощаването на практика на заемите към визираните, а и към други страни, без да е искана санкцията на парламента, така и с другите сделки по външния дълг.
Тези финансови еквалибристики с външния ни дълг щяха да бъдат сведени до минимум, ако бе приет проектозаконът за допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет, депозиран от група депутати от БСП на 08.10.2003 г. В него се регламентират ясни правила за прозрачно определяне на обхвата, режима на поддържане и опериране с фискалния резерв. Приемането на този проектозакон бе едно от условията за избирането на управител на БНБ, което не бе изпълнено от управляващото мнозинство.
Обслужването на дълга по брейдиоблигациите е едно от най-евтините по размер и на практика не натоварва чувствително бюджета, респективно фискалния ни резерв. След преустановяване на тяхното обслужване през 2024 г. България ще продаде обезпечението по тях, закупено през 1994 г. (държавни съкровищни бонове на САЩ с тридесетгодишен падеж) и вместо да инвестира нов паричен ресурс в обратното им изкупуване, ще спечели от продажбата им. Трябва да се има предвид, че лихвите на международните финансови пазари все още са рекордно ниски (около 2-2,5%), обслужването им е в долари, който също е на рекордно ниско ниво спрямо еврото, лирата, йената и другите валути. В средносрочна перспектива това прави безпрепятствено обслужването на външния ни дълг, който е в брейдиоблигации. Според данни, изнесени при обсъждането в НС на вота за недоверие към правителството на 10.II.2005 г., България е загубила досега от сделки с външния дълг над 1 млрд.$. От тях – 400 млн. $ от по-високите лихвени проценти, които се плащат вече пета година поред, 300 млн.$ от флуктуациите в обменните курсове долар-евро и още 300 млн.$ от изкуственото завишаване на цената на българските брейдиоблигации преди сделката с дълга. В експресната стенограма на парламента от тази дата е изнесена и още една интересна подробност – в провеждането на всички сделки по редуциране на външния дълг на България е взела участие фирмата “Рефълс”.
Значително по-ефективно е част от средствата от фискалния резерв да бъдат насочени към изкупуване на най-скъпите български дългови инструменти. Логично би било (след провеждане на конфиденциални сондажи с парламентарно представените сили) да се изкупи емисията от еврооблигации от 2001 г. с фиксиран годишен лихвен процент – 7,25 %, чийто падеж е през 2007 г. Друг много скъп външен дълг са глобалните облигации в евро и в щатски долари, емитирани през 2002 г. с фиксиран лихвен процент, съответно 7,50 % и 8,25 %. Те са с падеж след близо 9, респективно след 11 години, но независимо от обстоятелството, че лихвите са фиксирани, те понастоящем са около 2,5 – 3 пъти по-високи от лихвите, по които се обслужват брейдиоблигациите. Ето защо е по-ефективно не повече от 1,5-2 млрд. лв. от фискалния резерв да бъде изразходван за изкупуване на тези видове дългови инструменти. Този ръководен екип на Министерството на финансите едва ли ще го направи, тъй като на практика е признал неуспеха си при сключването на тези две сделки, от които България загуби между 800 млн.$ и 1 млрд. $ от курсови разлики и многократно по-високите лихви.
Сметната палата не е повдигнала пред НС въпроса за загубите, които понесе държавният бюджет при обратното изкупуване на брейдиоблигациите нито през юли 2004 г., нито през януари 2005 г. А това е нарушение на разпоредбите на чл. 4 и чл. 5, ал. 2, т.7 на Закона за Сметната палата. Тя досега по никакъв начин не е санкционирала т.нар. активно управление на външния дълг, независимо че нашата страна в края на януари т.г инкасира още веднъж загуби от преждевременното изкупуване на втория вид от брейдиоблигациите от типа IAB.
При евентуален разрив във взаимотношенията ни с МВФ (фондът остро възрази срещу създаването с 340 млн.лв. от бюджетния излишък на държавната компания “Публични инвестиционни проекти”, която ще харчи по непрозрачни критерии, както и срещу 25-процентнот увеличение на минималната работна заплата, което вече е факт от 20 януари) т.нар. изкупителна жертва затова вече е намерена. Вината за тези неуспехи ще бъде прехвърлена на банковата ни система, която предварително бе набедена, че отпуска твърде много кредити.
Към 31.ХII.2004 г. българските банки са отпуснали 1 млн.и 55 хил. бр. кредити за 15 млрд. 820 млн. лв., а с т.нар. непреки кредити като банкови гаранции и поръчителства, както и кредитни линии и овърдрафти те са близо 1,2 млн.бр. за 21 млрд.186 млн.лв. Нивото на отпуснатите кредити у нас, както и други основни банкови показатели, все още е твърде далече от нивото на 10-те страни, които през май 2004 г. се присъединиха към ЕС. Според данни, изнесени от председателя на Асоциацията на търговските банки Димитър Костов, през февруари 2005 г. съотношението на банковите активи спрямо БВП у нас е едва 65 %, докато в страните от ЕС е 260 %, а в десетте новоприсъединили се страни е 80 %. Ето защо “оживлението” на кредитния пазар, което бе налице напоследък, още през 2005 г. ще бъде преустановено и на банките ще се наложат нови рестрикции, независимо че е налице потенциал за развитие на банковата система у нас. В случай, че се ограничи т.нар. кредитна експанзия, всъщност известното оживление на кредитния пазар у нас, бизнесът ще започне да търси ресурс от други източници, а не от банките.
Налице е още една потенциална опасност за финансовата ни стабилност. В края на 2004 г. парите в обращение достигнаха 6 млрд. лв. През юли 1997 г. при започване на системата на валутен борд те бяха между 700 и 750 млн.лв. Темповете на инфлация (увеличението на цените на дребно) за този период у нас са между 60 и 80 %, а наличната парична маса е нараснала със 700-800 %, или около 10 пъти повече. Това обстоятелство, от една страна, е твърде скъпо за фиска (в известна степен то се дължи и на закриване на 4 клона на БНБ, а предстоящо е закриването и на още един клон в Пловдив), а от друга, крие
сериозна опасност за неконтролируема инфлация
в следващите години. Тя най-вероятно би станала реалност непосредствено след влизането на България в ЕС, когато ще се увеличат драстично не само цените на недвижимите имоти, а преди всичко и цените на хранителните стоки, електроенергията (тогава у нас ще бъдат закрити още два блока от АЕЦ “Козлодуй), горивата и услугите.
По посочените въпроси, които са с особено голямо значение за финансовата стабилност у нас, не е извършван конкретен одит от външни одитори от Сметната палата. Ето защо в съответствие с чл.9 от Закона за Сметната палата Народното събрание трябва да предложи на палатата да включи в годишната си програма за одитна дейност и обекти, свързани с проблемите, поставени в настоящия обзор. Такава възможност е визирана и в чл.37, ал.1, в която законодателят е предвидил палатата да извършва до пет одита годишно със специални решения на НС.
По принцип Сметната палата работи по приета от нея годишна програма за одитна дейност, която в седемдневен срок от нейното приемане или изменение е длъжна да предостави в парламента. В съответствие с чл. 46, ал.1, т.5 Сметната палата следва да представи доклади за резултатите за извършените одити по решение на НС. В закона е предвидена и разпоредбата, че при наличие на данни за престъпление с решение на Сметната палата материалите от одита следва да бъдат изпратени на прокуратурата и са законен повод за образуване на предварително производство. В близо деветгодишната дейност на палатата тази разпоредба е сравнително рядко прилагана. Едва ли ръководството на палатата (вече с изтекъл мандат) ще се ангажира със задълбочена проверка, свързана най-вече с т.нар. активно управление на външния дълг. Ето защо Върховната касационна прокуратура е в състояние да се самосезира и без да е налице одит от палатата. Възможно е също да се обърне към парламента, който да го разпореди в съответствие със Закона за Сметната палата. Наложително е също при евентуална проверка от Прокуратурата да бъдат ползвани като назначени от съда вещи лица независими финансови експерти с доказани качества, които обективно да проверят и анализират сделките с българския външен дълг.