И ЛЕКУВА, И УБИВА…

0
178

Критик, преводач, публицист. Превежда от румънски, италиански, френски. Публикувал е поезия на Никита Станеску, Лучиан Блага, Мирча Динеску, Григоре Виеру и проза от Мирча Елиаде, Захария Станку, Ана Бландиана. Носител на награди на Министерството на културата на Румъния, Съюза на писателите на Румъния, Румънската академия, Съюза на преводачите в България и др. Автор на двутомна “Нова книга за операта” (2002 г.)
Загадъчното свойство на музиката – да влияе не само на чувствата, но и на организма ни, е отдавна известно на медицината. Още в древността и особено в Средновековието лекарите са знаели, че правилно подбраните мелодии и инструменти управляват психиката, успокояват и лекуват душата.

Но тогава защо не ни лекуват всички музикални звуци? Какво се случва в нашия организъм, когато слушаме и възприемаме музиката? Учените биохимици казват следното: музикалното произведение са всъщност последователно подредени сигнали с честота от 10 до 20 000 херца. Те пронизват въздуха и са навсякъде около нас. Влияят на химическите процеси в нашия организъм и на обмяната на веществата в него. И ние медитираме, плачем или изпитваме истинска наслада, слушайки музиката, а в организма ни настъпват ту едни, ту други биохимични процеси.

Това твърдят учените… Музиката около нас… Тя е в много по-големи количества и много по-разнообразна, шумна и агресивна, отколкото е била в миналото, в бита на нашите баби и дядовци, живели спокойно без радио и телевизия. Днес агресията на музиката, без съмнение, е тотална. Т.нар. низки жанрове в нея – поп, фолк, диско, рок, рап, хевиметъл и т.н. , направо са окупирали българските електронни медии – от националните до кварталните. И този невъобразим, нерядко влудяващ шум, ни преследва навсякъде: на работа, в трамвая и автобуса, в кафето и ресторанта, в магазина, в празничен ден и на площада в града като на цирк и панаир. За мнозина от младите тази музика се е превърнала в нещо като “наркотик за душата” и “звукова токсикомания”. Те са вече зависими от нея. Влезте в която и да е дискотека и ще се уверите, ако, разбира се, можете да издържите на грохота вътре!… Гръмките, ритмични удари – не толкова звуци! – натоварват и преуморяват нервната система на подрастващите и в резултат в техните още неукрепнали организми настъпва рушене на биохимичните процеси, водещи до ред неблагоприятни последствия, сред които на първо място е постепенното и трайно увреждане на слуха, смущения в нервната дейност, в сърцето и в съня.

За съжаление, силно замърсената звукова и естетическа среда у нас (Азис, Луна, Глория, Мишо Шамара, Ванко-1 и другите) е реалност и като че ли никой не се дразни от нея, сякаш сме в Ориента, а не в Европа. Дори и БНР се поддаде на тази невероятна по мащабите си “естрадна гигантомания” и тя го заля. Наистина, едва ли има друго национално радио в света, което да е дотолкова естрадизирано и американизирано, в което делът на българските изпълнители и състави и на художествената музика да е толкова малък. Да, Радио София озвучава дори предаванията си за култура или екология с грозни американски “тупалки” (шлагери – на жаргона на самите радиоводещи!).

А се знае, че лекува и действа благотворно върху организма и психиката единствено нормалната, нискодецибелната музика – главно художествената, неправилно наричана в БНР “класическа”. Затова и в музикалната столица на Европа Виена има специален институт за лечение чрез музика или мелотерапия – с музиката на класиците. Защото практически и научно доказано е, че творбите на Хайдн, Хендел, Моцарт, Вивалди, Росини, Шопен, Бетовен, Й. Щраус лекуват, успокояват, хармонизират. И защо тези прекрасни опуси да не звучат по-често по нашите електронни медии, както и в целия цивилизован свят? Защо да не водим децата си на опера и на концерт? Защо да не изучават те повече музика – както е в повечето културни страни (в Италия, Франция, Германия, Австрия, Англия и др. – от първия до последния клас в училище!)? Защо да не знаят кой е Верди и кой е Брамс?

Да не забравяме, че музиката лекува, но и убива. Да не забравяме “Индиго”…

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук