ДИАЛОГ И ТОЛЕРАНТНОСТ В ПОЛИТИКАТА – първа част

0
243

Максим Мизов е до­цент, док­тор, за­вър­шил фи­ло­со­фия с про­фил со­ци­о­ло­гия в СУ “Св. Кли­мент Ох­рид­с­ки”. Ра­бо­ти в об­ласт­та на ети­ка­та, по­ли­то­ло­ги­я­та, ет­но­ло­ги­я­та и ре­ли­ги­о­ло­ги­я­та. Ав­тор и съ­ав­тор на осем мо­ног­ра­фии и кни­ги, как­то и на по­ве­че от 130 на­уч­но-те­о­ре­ти­чес­ки сту­дии, бро­шу­ри и ста­тии. За­веж­дащ сек­ция в Цен­тъ­ра за ис­то­ри­чес­ки и по­ли­то­ло­ги­чес­ки из­с­лед­ва­ния.
Съв­ре­мен­ни­те гло­бал­ни и ев­ро­о­бе­ди­ни­тел­ни пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва, про­це­си и тен­ден­ции обус­ла­вят но­ви изис­к­ва­ния към по­ли­ти­чес­ка­та кул­ту­ра на учас­т­ни­ци­те в об­щес­т­ве­ния жи­вот.

Пос­т­мо­дер­на­та епо­ха про­ме­ня ис­то­ри­чес­ки ута­ло­же­ни/пре­не­се­ни ха­рак­те­рис­ти­ки на по­ли­ти­чес­кия етос и ста­тус, ко­и­то са при­съ­щи за епо­ха­та на мо­дер­ността. Днес на “фон­до­ва­та бор­са” на ис­то­ри­я­та и по­ли­ти­ка­та мно­го от те­зи ха­рак­те­рис­ти­ки ве­че гу­бят пре­диш­ни­те си ко­ти­ров­ки, по­зи­ции, ро­ли и зна­че­ния. Фик­син­ги­те на по­ли­ти­ка­та, по­ли­ти­чес­ки­те ин­с­ти­ту­ции, пар­тии, ели­ти и ли­де­ри се раз­ли­ча­ват от те­зи, кой­то са има­ли в ми­на­ло­то. Ро­ля­та и оре­о­лът на по­ли­ти­чес­ка­та пар­тия са по-раз­лич­ни спря­мо оне­зи при­но­си и из­ме­ре­ния, ко­и­то тя при­те­жа­ва в ис­то­ри­я­та на чо­веш­ко­то об­щес­т­во или в ево­лю­ци­я­та на мо­дер­нис­тич­на­та по­ли­ти­ка. Дис­тан­ци­и­те меж­ду пар­тий­но-по­ли­ти­чес­ки­те ели­ти и член­с­ки­те със­та­ви рас­тат и се ус­лож­ня­ват. То­ва пред­по­ла­га при­бяг­ва­не към упот­ре­би/зло­у­пот­ре­би с въз­мож­нос­ти­те и ус­лу­ги­те, ко­и­то по­ли­ти­чес­ка­та то­ле­ран­т­ност и ди­а­ло­гът пре­дос­та­вят.

Еро­зи­я­та на ав­то­ри­те­та, ими­джа и мощ­та на пар­ла­мен­та­риз­ма все по­ве­че го пред­с­та­вя ка­то прос­т­ран­с­т­во, къ­де­то то­ле­ран­т­ност­та ся­каш пре­съх­ва ка­то нор­мал­на, дей­на и дъл­жи­ма ре­ал­ност. То­ле­ран­т­ност­та се по­соч­ва, впе­чат­ля­ва и из­ку­ша­ва ка­то ня­как­ва цел/ми­раж­ност в ина­че из­г­леж­да­щи­те ка­то ед­но­об­раз­на пус­тош про­це­си и ли­ца на по­ли­ти­ка­та и на съв­ре­мен­на­та пар­ла­мен­тар­но-пред­с­та­ви­тел­на де­мок­ра­ция.

Спе­ку­ла­тив­ност­та на де­за­ву­и­ра­на­та пар­ла­мен­тар­на де­мок­ра­ция към зна­чи­ми об­щес­т­ве­ни и об­що­чо­веш­ки цен­нос­ти или нор­ми ста­ва флаг­ран­т­на – да­же и за сла­бо за­поз­на­ти­те с тайн­с­т­ва­та на по­ли­ти­ка­та. Ста­ту­сът и па­то­сът на пос­т­мо­дер­ност­та, свър­за­ни с фор­ма­ли­за­ция, опе­ра­ци­о­на­ли­за­ция, кван­ти­фи­ка­ция, праг­ма­тич­но ад­ми­нис­т­ри­ра­не и мер­кан­тил­на рен­та­бил­ност про­ник­ват до всич­ки фиб­ри на об­щес­т­ве­ния жи­вот. Фор­ма­лиз­мът, фор­мал­но­то обос­но­ва­ва­не или нес­паз­ва­не­то на зна­чи­ми цен­нос­ти, нор­ми и прин­ци­пи ста­ват хро­ни­чес­ка бо­лест или пан­де­мич­но със­то­я­ние за поч­ти всич­ки по­ли­ти­ки. То­ва е от­г­лас на про­це­си­те и тен­ден­ци­и­те за ат­ро­фи­ра­не или ане­мия на по­ли­ти­чес­ко­то спря­мо не­го­ви­те ис­то­ри­чес­ки въз­мож­нос­ти и пос­ти­же­ния в пре­диш­ни вре­ме­на. То по­каз­ва ня­как­во ре­ду­ци­ра­не на ус­ло­ви­я­та, ме­ха­низ­ми­те и прак­ти­ки­те за ис­тин­с­ка то­ле­ран­т­ност и ди­а­лог, как­то и рас­те­жа на ин­с­т­ру­мен­тал­ни­те им (зло)упот­ре­би.

Днес по­ли­ти­чес­ко­то про­ме­ня своя ста­тус, па­тос, ро­ля и зна­че­ние спря­мо не­го­ви­те пре­диш­ни ис­то­ри­чес­ки цен­нос­ти, ета­ло­ни, кри­те­рии, ин­с­т­ру­мен­та­ри­у­ми или въп­лъ­ще­ния. Ис­то­ри­чес­ка­та ево­лю­ция, как­то и об­щес­т­ве­ни­те еро­зии на по­ли­ти­чес­ко­то ос­та­вят трай­ни сле­ди в ко­му­ни­ка­тив­ни­те му ло­ги­ки, ин­с­т­ру­мен­та­ри­у­ми, тех­ни­ки и прак­ти­ки. Ли­ша­ва­не­то на хо­ра­та и граж­дан­с­т­во­то от по­ли­ти­чес­ка то­ле­ран­т­ност и ди­а­лог се ум­но­жа­ват. Об­рат­но, пре­си­ща­не­то и изо­би­ли­е­то на тех­ни­те де­фор­ми­ра­ни об­ра­зи/упот­ре­би се прев­ръ­щат в чер­та на все­кид­не­ви­е­то. Ве­че ня­ма по­ли­ти­чес­ки пар­тии, ко­и­то да не ог­ла­ся­ват пуб­лич­но сво­е­то “за” в под­к­ре­па на ди­а­ло­га и то­ле­ран­т­ност­та. До­ри ко­га­то те са имен­но най-го­ле­ми про­тив­ни­ци или убий­ци на та­ки­ва по­ли­ти­чес­ки сред­с­т­ва.

В ра­ди­кал­но про­ме­не­ни­те ис­то­ри­чес­ки и об­щес­т­ве­ни ре­ал­нос­ти и нра­ви иде­о­ло­ги­я­та про­ме­ня пре­диш­ни­те си ко­ор­ди­на­ти и въз­дейс­т­вия вър­ху об­щес­т­ве­но­то, об­щ­нос­т­но­то и ин­ди­ви­ду­ал­но­то би­тие/съз­на­ние. То­ва се­ри­оз­но въз­дейс­т­ва на граж­дан­с­кия ста­тус/па­тос на ди­а­ло­га и то­ле­ран­т­ност­та в по­ли­ти­ка­та. Все по­ве­че се го­во­ри/пи­ше за са­ни­ра­не на по­ли­ти­чес­кия ди­а­лог от иде­о­ло­ги­за­ция и пар­ти­за­ция. И все по­ве­че то­ва “оз­д­ра­вя­ва­не” ста­ва по ре­цеп­ти­те или те­ра­пи­и­те на иде­о­ло­ги­чес­ки па­ра­диг­ми, кли­ши­ра­ния, тех­но­ло­гии и прак­ти­ки. Про­ка­ра­ни­те за­ко­ни за де­ко­му­ни­за­ция и лус­т­ра­ция са флаг­ран­т­ни в то­зи дух. То­ва стес­ня­ва и зат­ва­ря про­хо­ди за ис­тин­с­ки и нор­ма­лен, пъл­но­це­нен и об­щес­т­ве­но-по­ле­зен ди­а­лог. То про­ме­ня ха­рак­те­ра и про­фи­ли­те на пос­ле­ди­ци­те от то­ле­ран­т­ност­та към идей­но/по­ли­ти­чес­ки ближ­ния или към раз­лич­ния и чуж­дия в мъ­чи­тел­но раж­да­ща­та се де­мок­ра­ция в стра­ни­те в пре­ход.

Съв­ре­мен­на­та пос­т­мо­дер­на дейс­т­ви­тел­ност обус­ла­вя се­ри­оз­ни пре­об­ра­зу­ва­ния в ста­ту­та на мо­но­ло­гич­но­то/ди­а­ло­гич­но­то на­ча­ло в по­ли­ти­ка­та. Тър­се­не­то на “но­ви по­ли­ти­ки” яв­но про­во­ки­ра за­си­ле­но вни­ма­ние, заг­ри­жен ин­те­рес към ре­а­ни­ма­ция на ста­ри ис­ти­ни или мо­дер­ни­за­ция на прин­ци­пи, ко­и­то из­г­раж­дат ис­то­ри­чес­ка­та би­ог­ра­фия на ди­а­ло­га и на то­ле­ран­т­ност­та. От­ка­зи­те от мо­нис­тич­ния про­фил на по­ли­ти­ка­та и за­мя­на­та му от плу­ра­лис­тич­ни ви­зии за по­ли­ти­ки­те са ви­зит­на кар­тич­ка за но­во­то мяс­то или за мно­го­о­бе­ща­ва­ща­та ро­ля на ди­а­ло­га/то­ле­ран­т­ност­та в зна­ко­ви съ­би­тия. В тър­се­не­то и при­ла­га­не­то на но­во­то се сти­га и до Ре­не­санс на не­ща, ко­и­то сък­ро­вищ­ни­ци­те и па­мет­та на ис­то­ри­я­та са ни за­ве­ща­ли и пре­нес­ли през вре­ме­то. Та­ки­ва нап­ри­мер са из­ту­па­ни­те от наф­та­ли­на на заб­ра­ва­та ли­бе­ра­лни ви­зии за сил­на ре­дук­ция на дър­жа­ва­та в об­щес­т­ве­ния жи­вот, прев­ръ­ща­не­то й в но­щен па­зач, за без­г­ра­нич­на до­ми­на­ция на па­за­ра над де­мок­ра­ци­я­та. Съ­от­вет­но на то­ва е те­ма­ти­ка­та за из­г­на­ни­е­то на со­ци­ал­на­та дър­жа­ва. Те се прев­ръ­щат в ал­фа­та и оме­га­та на не­мал­ко по­ли­ти­чес­ки де­ба­ти.

Прок­ла­ми­ра­не­то на де­мок­ра­ци­я­та и плу­ра­ли­за­ци­я­та про­кар­ват но­ви тра­се­та. То от­к­ри­ва

ис­то­ри­чес­ки не­раз­ра­бо­те­ни въз­мож­нос­ти и сред­с­т­ва за поли­ти­чес­ка­та ко­му­ни­ка­ция

Те пре­диз­вик­ват драс­тич­ни и дра­ма­тич­ни про­ме­ни във ва­лен­ци­и­те на мо­но­ло­га или на ди­а­ло­га в рек­ви­зи­ти­те/ре­пер­то­а­ри­те на раз­но­род­ни пуб­лич­ни ко­му­ни­ка­ции. Още по-гран­ди­оз­ни и въз­дейс­т­ва­щи са про­ме­ни­те там и то­га­ва, къ­де­то и ко­га­то плу­ра­лиз­мът на­ис­ти­на има ре­ал­ни, а не ими­та­тив­ни или пък спе­ку­ла­тив­ни из­ме­ре­ния/въп­лъ­ще­ния. Съ­об­ра­зя­ва­не­то с дру­гост­та, с раз­лич­на­та идей­на, по­ли­ти­чес­ка или вся­как­ва дру­га иден­тич­ност се прев­ръ­ща в ек­зис­тен­ци­ал­на нуж­да и цен­ност от пър­вос­те­пен­на и да­же от съд­бов­на ве­ли­чи­на/зна­чи­мост. В те­зи си­ту­а­ции/ка­зу­си от­с­то­я­ва­не­то и раз­ви­ти­е­то на ис­тин­с­кия де­мок­ра­ти­чен плу­ра­ли­зъм яр­ко раз­к­ри­ва ве­ли­чи­е­то на со­ци­ал­но­то и ху­ман­но­то в чо­веш­ка­та при­ро­да и същ­ност, ко­и­то са осъ­щес­т­ве­ни и ле­ги­ти­ми­ра­ни чрез ди­а­ло­га и то­ле­ран­т­ност­та.

Раз­рас­т­ва­ща­та се “от­во­ре­ност на све­та”, не­о­буз­да­ни­те кап­ри­зи на “с­во­бод­ния па­зар” драс­тич­но про­ме­нят па­но­ра­ма­та и ат­мос­фе­ра­та на ди­а­ло­гич­ност и на ин­с­т­ру­мен­та­ли­зи­ра­на то­ле­ран­т­ност. Пре­об­ра­зе­ни­те пред­с­та­ви за (сил­ни­те ком­п­ре­сии със съ­би­тия и про­це­си на) со­ци­ал­но­то/ис­то­ри­чес­ко­то прос­т­ран­с­т­во-вре­ме съ­що обус­ла­вят по-раз­лич­ни мо­де­ли и тех­ни­ки за ко­му­ни­ка­ции меж­ду раз­лич­ни об­щ­нос­ти. Бор­ба­та сре­щу ед­но­по­люс­на­та или обед­не­на­та раз­но­по­люс­на па­но­ра­ма на един бъ­дещ свят се оказ­ва бор­ба за свят на ис­тин­с­ки ди­а­лог и на то­ле­ран­т­ност меж­ду раз­лич­ни мак­ро­су­бек­ти. За­ви­си­мост­та меж­ду от­дел­ни­те ци­ви­ли­за­ции, вза­и­моп­ро­ник­ва­не­то меж­ду раз­лич­ни­те кул­ту­ри, ус­ко­ре­но­то съз­да­ва­не на мул­ти­кул­ту­рен свят, етос и ста­тус в пла­не­тар­ни, кон­ти­нен­тал­ни, ре­ги­о­нал­ни и на­ци­о­нал­ни прос­т­ран­с­т­ва пос­та­вят на дне­вен ред проб­ле­ми и дис­ку­сии за ро­ля­та и зна­че­ни­е­то на ди­а­ло­га и то­ле­ран­т­ност­та в съв­ре­мен­ния и ус­ко­ре­но гло­ба­ли­зи­ра­щия се свят. Мно­гос­т­ран­но­то въз­п­ри­е­ма­не и осъз­на­ва­не на ис­то­ри­чес­ки ан­га­жи­мен­ти или стра­те­ги­чес­ки за­дъл­же­ния от стра­на на по­ли­ти­ка­та към оце­ля­ва­не­то, а осо­бе­но и за бъ­де­ще­то на чо­ве­чес­т­во­то, при­ро­да­та и об­щес­т­во­то (не­от­де­ли­мо свър­за­ни по­меж­ду си) на­ла­гат ра­ди­кал­ни про­ме­ни в по­ли­ти­чес­ка­та ра­ци­о­нал­ност, сен­зи­тив­ност, ко­му­ни­ка­ция, уп­рав­лен­с­ка и граж­дан­с­ка праг­ма­ти­ка. То­ва пре­об­ра­зу­ва фа­бу­ли­те, сце­на­ри­и­те, рек­ви­зи­ти­те и пер­со­на­жи­те в по­ли­ти­чес­ки­те/об­щес­т­ве­ни­те ко­му­ни­ка­тив­ни сце­ни/дра­ми. Осе­за­е­ма е нуж­да­та, им­пе­ра­тив­ност­та да се пре­диз­вик­ват адек­ват­ни мо­дер­ни­за­ции или ино­ва­ции в ди­а­ло­га и то­ле­ран­т­ност­та – не са­мо и тол­ко­ва в пре­де­ли­те на тяс­но на­ци­о­нал­ни­те, но и в рам­ки­те на кон­ти­нен­тал­ни­те и на пла­не­тар­ни­те ни прос­т­ран­с­т­ва.

Ле­ги­ти­ма­ци­я­та и дек­ре­ти­ра­не­то на плу­ра­лиз­ма де­тер­ми­ни­рат про­мя­на в ця­лос­т­ния пор­т­рет, ро­ля­та или зна­че­ни­е­то на ди­а­ло­га, а и на же­ла­на­та или дъл­жи­ма­та то­ле­ран­т­ност в об­щес­т­ве­ни, меж­ду­об­щ­нос­т­ни и меж­ду­лич­нос­т­ни ко­му­ни­ка­ции. Плу­ра­лиз­мът на пос­т­мо­дер­на­та епо­ха е раз­ли­чен от то­зи на мо­дер­ност­та. Той се сдо­би­ва с но­ви обос­нов­ки, ар­гу­мен­ти, ви­зии, так­ти­чес­ки или стра­те­ги­чес­ки ак­се­со­а­ри и тех­ни­ки. То­ва съ­що та­ка реф­лек­ти­ра на ти­па­жа на то­ле­ран­т­ност­та в прак­ти­ки­те.

Гло­бал­ни­те тен­ден­ции на преп­ли­та­не, сблъ­сък или раз­рив меж­ду уни­вер­са­лис­т­ки и пар­ти­ку­ла­рис­т­ки про­це­си обус­ла­вят съв­сем но­ви пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва/пре­меж­дия пред на­ли­чи­е­то, зна­че­ни­е­то, ма­ща­би­те и ро­ли­те на ди­а­ло­га/то­ле­ран­т­ност­та. На­ци­о­на­лис­ти­чес­ка­та, ет­ни­чес­ка­та, се­па­ра­тис­т­ка­та, ире­ден­тис­т­ка­та и ав­то­но­мис­т­ка­та, как­то и фун­да­мен­та­лис­т­ка­та или пък ек­с­т­ре­мис­т­ка­та ре­то­ри­ки/праг­ма­ти­ки де­мон­с­т­ри­рат не­поз­на­ти ви­со­ти на аг­ре­сив­ност. То­ва е об­рат­но на очак­ва­ни­я­та за пос­т­мо­де­рен свят, кой­то рек­ла­ми­ра и уж то­ле­ри­ра плу­ра­лиз­ма. Стра­хо­ве­те, кош­мар­ни­те ви­де­ния и про­ро­чес­ки­те пред­з­на­ме­но­ва­ния за пред­с­то­ящ апо­ка­лип­сис на съ­от­вет­ни об­щ­нос­ти пре­диз­вик­ват раз­вих­ря­не на или умиш­ле­на зло­у­пот­ре­ба с ет­ни­чес­ка­та, на­ци­о­нал­но-пат­ри­о­тич­на­та кар­та в по­ли­ти­чес­ки­те ди­а­ло­зи. То­ва ре­ду­ци­ра, а по­ня­ко­га ели­ми­ни­ра нуж­на­та то­ле­ран­т­ност в пре­лом­ни вре­ме­на. Без­пар­дон­но­то, бру­тал­но­то, аг­ре­сив­но-ци­нич­но­то по­ве­де­ние на “в­лас­те­ли­ни­те на мо­мен­та” про­во­ки­ра и на­сър­ча­ва та­ки­ва наг­ла­си.

Род­ни­ят пре­ход към де­мок­ра­ция е при­мер за умо­нас­т­ро­е­ния или за опас­ни спе­ку­ла­ции с по­ли­ти­чес­ки­те наг­ла­си. Ля­во­то и Дяс­но­то са в трес­ка­во тър­се­не на свои но­ви идей­ни иден­тич­нос­ти. Със ско­ро­теч­но­то из­чер­п­ва­не, с ма­сив­на­та ане­мия и ат­ро­фия на би­ту­ва­що­то ля­во/дяс­но ид­ва ред на спе­ку­ла­ци­и­те/ма­ни­пу­ла­ци­и­те с на­ци­о­нал­но-пат­ри­о­тич­на­та кар­та. Ин­с­т­ру­мен­тал­но­то про­веж­да­не на “ди­а­лог с об­щес­т­во­то”, чрез кой­то се про­кар­ват и на­саж­дат ра­ди­кал­ни, ра­сис­т­ки, ксе­но­фоб­с­ки, сег­ре­га­ци­о­нис­т­ки нас­т­ро­е­ния или опас­ни ек­с­т­ре­мис­т­ки и ре­ван­шис­т­ки наг­ла­си се прев­ръ­ща в яв­на част от по­ли­ти­чес­ко­то ежед­не­вие. Та­ка се про­ти­во­пос­та­вят раз­лич­ни ет­ни­чес­ки, ре­ли­ги­оз­ни или дру­ги со­ци­ал­ни об­щ­нос­ти. По­доб­ни опи­ти за “ди­а­ло­зи” се оказ­ват мо­но­ло­зи на оп­ре­де­ле­ни пер­со­ни, гру­пи или фор­ма­ции, ко­и­то се опит­ват да се въз­пол­з­ват от труд­нос­ти­те и стра­да­ни­я­та на на­ро­да и об­ла­го­де­тел­с­т­ват по­ли­ти­чес­ки, влас­то­во, а до­ри и са­мо за да за­до­во­лят тщес­ла­ви­е­то си.

Ро­ля­та и зна­че­ни­е­то на ме­ди­и­те и ин­фор­ма­ци­он­ни­те тех­ни­ки и прак­ти­ки

днес пре­диз­вик­ват ма­щаб­ни про­ме­ни и пре­об­ра­зу­ва­ния в по­ли­ти­чес­ка­та ко­му­ни­ка­ция и във ви­зу­а­ли­за­ци­я­та й. Въз­мож­ност­та обик­но­ве­ни­ят чо­век да е в близ­ка дис­тан­ция със случ­ва­що­то се (на ог­ром­ни или на да­леч­ни от не­го прос­т­ран­с­т­ва) го пра­ви и си­лен, но и дос­та уяз­вим. Той ста­ва сви­де­тел на ско­рос­т­но под­ме­ня­щи се об­ра­зи и тъл­ку­ва­ния за съ­би­тия, ко­и­то от­на­ча­ло то­тал­но се апо­ло­ге­ти­зи­рат, а пос­ле пък се кри­ти­ку­ват или раз­вен­ча­ват. Та­ка­ва пъс­т­ра мо­за­йка на изоб­ра­же­ни­я­та, оцен­ки­те и ин­тер­п­ре­та­ци­и­те ус­лож­ня­ва и зат­руд­ня­ва мне­ни­я­та и оцен­ки­те, ре­ак­ци­и­те и наг­ла­си­те на хо­ра­та към по­ли­ти­ци­те. Тя чес­то ги пра­ви по­доз­ри­тел­ни, ко­леб­ли­ви, отег­че­ни и из­пъл­не­ни с ко­нюн­к­тур­но про­во­ки­ра­ни или с ута­ло­же­ни съм­не­ния и скеп­ти­ци­зъм спря­мо въз­мож­нос­ти­те и ро­ля­та на ди­а­ло­га с власт­та. То­ва под­х­ран­ва об­щес­т­ве­ни­те мне­ния и наг­ла­си за ефи­мер­ност­та на то­ле­ран­т­ност­та. Пос­лед­на­та се въз­п­ри­е­ма от не­мал­ка част от род­на­та пуб­лич­ност ка­то сим­вол­ни жес­то­ве, ко­и­то спо­ра­дич­но и мер­кан­тил­но се ек­с­п­ло­а­ти­рат. Три­ви­ал­ни­ят жур­на­лис­ти­чес­ки пи­е­тет (да се да­ва при­о­ри­тет на ло­ши­те, страш­ни­те, кош­мар­ни­те, ужа­ся­ва­щи­те но­ви­ни, те­ми и съп­ро­вож­да­щи­ят ги мра­чен или обез­на­деж­да­ващ ко­мен­тар) раз­сей­ва и без то­ва твър­де крех­ки­те очак­ва­ния у не­мал­ко ин­ди­ви­ди или чо­веш­ки об­щ­нос­ти за въз­мож­ност­та на ня­ка­къв зна­чим и пол­зот­во­рен ди­а­лог и то­ле­ран­т­ност. Неп­рес­тан­на­та (по-ско­ро де­мон­с­т­ра­тив­на или раз­в­ле­ка­тел­но-за­бав­на, от­кол­ко­то оз­д­ра­ви­тел­на) жур­на­лис­ти­чес­ка ин­тер­вен­ция в “сен­чес­ти­те” стра­ни на по­ли­ти­чес­кия жи­вот, в по­тай­нос­ти­те на по­ли­ти­чес­ки­те ин­с­ти­ту­ции, или на важ­ни­те пер­со­ни в дър­жав­на­та и в пар­тий­на­та йе­рар­хия съ­що на­саж­да скеп­ти­ци­зъм и ни­хи­ли­зъм. Тя про­во­ки­ра но­ви, се­ри­оз­ни пре­пят­с­т­вия и ди­ле­ми пред ди­а­ло­га и то­ле­ран­т­ност­та у нас. Сер­вил­ност­та и мер­кан­тил­ност­та на от­дел­ни из­да­ния или руб­ри­ки в съ­от­вет­ни ме­дии да вме­ня­ват ан­гел­с­ки чер­ти и доб­ро­де­те­ли на сво­и­те из­б­ра­ни­ци или плат­ци, как­то и пред­на­ме­ре­но да фор­ми­рат и на­саж­дат в об­щес­т­ве­ност­та пред­с­та­ви, мне­ния за тех­ни­те опо­нен­ти и про­тив­ни­ци ка­то за са­та­нин­с­ки из­ча­дия, не ос­та­вят без се­ри­оз­ни пос­лед­с­т­вия ат­мос­фе­ра­та на ди­а­ло­га и то­ле­ран­т­ност­та в по­ли­ти­чес­ки­те ре­ал­нос­ти.

Прис­т­рас­ти­я­та и сим­па­ти­и­те на ня­кои из­да­ния или елек­т­рон­ни ме­дии към да­де­ни пар­тии, тех­ни фи­гу­ри и ели­ти не ос­та­ват без­на­ка­за­на об­ща­та кар­ти­на или трак­тов­ка и на по­ли­ти­ка­та изоб­що. Не­сек­ва­щи­те ка­но­на­ди спря­мо дру­ги пар­тии и ели­ти, как­то и не­из­беж­ни­ят “от­ве­тен, от­б­ра­ни­те­лен или нас­тъ­па­те­лен (пре­ван­ти­вен) огън” раз­пал­ват сред граж­дан­с­т­во­то не­же­ла­тел­ни, от­ри­ца­тел­но-кри­ти­кар­с­ки ви­зии, оцен­ки, нас­т­ро­е­ния и ре­ак­ции към по­ли­ти­ка­та изоб­що, към дър­жав­но-по­ли­ти­чес­ки­те ин­с­ти­ту­ции, а не са­мо към ня­кои ней­ни пред­с­та­ви­те­ли, пар­тий­ни цен­т­ра­ли, ели­ти, фи­гу­ри и кон­к­рет­ни случ­ки.

По­ли­ти­ка­та тряб­ва да се ори­ен­ти­ра и пла­си­ра до все по-го­лям брой хо­ра или раз­но­род­ни об­щ­нос­ти. Тя след­ва да про­кар­ва, ма­кар за­во­а­ли­ра­но, ли­ни­я­та си в кон­ку­рен­т­на бор­ба за “пе­че­ле­не на все­ки глас”. Пре­диш­на­та от­чет­ли­ва кла­со­ва струк­ту­ра на со­ци­у­ма от­със­т­ва. Дра­ма­тич­ни­те мощ­ни про­це­си на со­ци­ал­но-кла­со­ви/стра­ти­фи­ка­ци­он­ни про­ме­ни пре­чат на ста­бил­ното из­к­рис­та­ли­зи­ра­не на со­ци­ал­ни­те ба­зи и елек­то­рал­ния по­тен­ци­ал на съ­от­вет­ни­те по­ли­ти­чес­ки пар­тии. Опи­ти­те за взлом, ма­ро­дер­с­ко прис­во­я­ва­не на елек­то­рал­ни сег­мен­ти от те­зи на опо­нен­та или на ко­ле­ба­е­щи­те се става ба­нал­на ре­ал­ност. То­ва въз­п­ре­пят­с­т­ва още по­ве­че де­мок­ра­тич­на­та кон­со­ли­да­ция на со­ци­у­ма. За да за­дър­жат или прев­зе­мат власт­та, по­ли­ти­чес­ки­те ели­ти след­ва да се “от­ва­рят към об­щес­т­во­то” – глав­но по по­ли­ти­чес­ка це­ле­съ­об­раз­ност. Пос­лед­на­та неви­на­ги е в крак с прин­ци­пи­те или цен­нос­ти­те на своя елек­то­рат. То нас­тър­вя­ва и опо­ро­ча­ва до­пъл­ни­тел­но лов­ни­те страс­ти на

пар­ти­и­те в прес­лед­ва­не на “пу­шеч­но бю­ле­тин­но ме­со”

в из­бор­ни­те кам­па­нии. Под­к­ре­па­та на сво­я­та иден­тич­ност или бор­ба­та сре­щу идей­на­та и по­ли­ти­чес­ки-про­тив­ни­ко­ва­та иден­тич­ност пред­пос­та­вят но­ви ог­ра­ни­че­ния и тех­но­ло­гии за ди­а­лог/то­ле­ран­т­ност. То­ва на­ла­га, до­ри от чис­то ма­ни­пу­ла­тив­на и спе­ку­ла­тив­на, де­ма­гог­с­ка и по­пу­лис­т­ка глед­на точ­ка или за­ра­ди по­ли­ти­чес­кия мер­кан­ти­ли­зъм и его­и­зъм, да се обър­не раз­лич­но вни­ма­ние и от­но­ше­ние към проб­ле­ми­те за ди­а­ло­га и то­ле­ран­т­ност­та. Проб­ле­ми, ди­ле­ми, кон­ф­лик­ти и ко­ли­зии, ко­и­то про­из­ти­ча­щи от не­дос­тиг на или от на­ру­ше­на ат­мос­фе­ра на ди­а­ло­га и то­ле­ран­т­ност­та в об­щес­т­ве­ния жи­вот изис­к­ват спеш­ни по­ли­ти­чес­ки по­зи­ции и ре­ак­ции. До­ри са­мо от та­къв ин­с­т­ру­мен­та­лен, ути­ли­та­рен и да­же мер­кан­ти­лен ра­курс те­ма­та за ди­а­ло­га и то­ле­ран­т­ност­та след­ва да се пос­та­вя и ре­ша­ва по но­во­му от по­ли­ти­чес­ки­те пар­тии и тех­ни­те ели­ти. При то­ва, ес­тес­т­ве­но, в ня­как­во, по­не при­вид­но или при­лич­но съ­от­вет­с­т­вие със съв­ре­мен­ни­те ре­ал­нос­ти, об­с­то­я­тел­с­т­ва и нра­ви.

Сви­де­те­ли сме на мощ­но нав­ли­за­не и при­със­т­вие на по­пу­лис­т­ки и де­ма­гог­с­ки ко­му­ни­ка­тив­ни рек­ви­зи­ти или тех­ни­ки в по­ли­ти­чес­ки­те прос­т­ран­с­т­ва. То­ва во­ди до кон­ве­йер­но про­из­вод­с­т­во, раз­п­рос­т­ра­не­ние и кон­су­ма­ция на не­поч­те­ни или заб­ра­не­ни при­йо­ми и опас­ни сред­с­т­ва за по­ли­ти­чес­ка ко­му­ни­ка­ция. То го­во­ри крас­но­ре­чи­во, ма­кар и дос­та за­мас­ки­ра­но, за се­ри­оз­на­та кри­за в сфе­ра­та на по­ли­ти­чес­кия ди­а­лог и то­ле­ран­т­ност­та в об­щес­т­ве­ни­те прак­ти­ки. Раж­да­що­то се граж­дан­с­ко об­щес­т­во, по­ра­ди дра­ма­тиз­ма и тра­гиз­ма на пре­хо­да, лес­но се под­да­ва на по­доб­ни вну­ше­ния и ма­ни­пу­ла­ции. Та­зи слож­на кри­за яв­но за­ся­га и меж­ду­дър­жав­ни­те, но осо­бе­но сил­но вът­реш­но-дър­жав­ни­те рав­ни­ща. Дек­ре­тив­ни­ят, ул­ти­ма­тив­но-ди­рек­тив­ни­ят, на­зи­да­тел­ни­ят тон или мен­тор­с­ки­ят ма­ни­ер на по­ли­ти­ци­те ве­че не вър­шат ра­бо­та при опи­та да се при­об­щи, да се спе­че­ли вни­ма­ни­е­то или до­ве­ри­е­то на пуб­лич­ност­та за съ­от­вет­ни про­ме­ни и съ­би­тия. Осо­бе­но ко­га­то иде реч за твър­де ра­ди­кал­ни и скъ­пос­т­ру­ва­щи ре­фор­ми и теж­ки пре­об­ра­зува­ния в об­щес­т­во­то и т.н.

Ко­ман­д­ни­ят и мо­но­ло­ги­чен ман­та­ли­тет ве­че тряб­ва да се сме­нят с но­ви ти­по­ве и тех­ни­ки на по­ли­ти­чес­ка ко­му­ни­ка­тив­ност и ди­а­ло­гич­ност. Ари­ти­ку­ла­ци­я­та на об­щес­т­ве­ни­те ин­те­ре­си не­ми­ну­е­мо про­ме­ня сво­я­та об­вив­ка и тех­но­ло­гия на пред­с­та­вя­не. То­ва от­ва­ря но­ви шан­со­ве и пред тол­ко­ва нуж­на­та то­ле­ран­т­ност в об­щес­т­ве­ния жи­вот.

По­ли­ти­ка­та днес е из­п­ра­ве­на пред слож­ни проб­ле­ми, ди­ле­ми, пре­пят­с­т­вия и яв­но но­ви пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва. Тя след­ва да пре­въз­мог­ва раз­рас­т­ва­щи­те се про­це­си и тен­ден­ции на ма­си­ра­но от­чуж­де­ние или пре­неб­ре­же­ние на граж­дан­с­т­во­то спря­мо по­ли­ти­ци или влас­т­ни­ци. За нея е опа­сен пре­диз­ви­ка­ни­ят или раз­ви­ващ се граж­дан­с­ки, елек­то­ра­лен и по­ли­ти­чес­ки аб­сен­ти­зъм. Нуж­ни са и но­ви ди­а­ло­гич­ни и то­ле­ран­т­ни тех­ни­ки, за да пре­о­до­лее пер­со­нал­ни­те и об­щ­нос­т­ни отег­че­ния, до­са­ди, апа­тии, не­до­ве­рия, от­в­ра­ще­ния или съп­ро­ти­ви­те сре­щу власт­та. Са­мо с тях­на по­мощ тя мо­же да се спра­ви с он­зи стре­меж или опит за изо­ла­ция от граж­дан­с­ки­те ан­га­жи­мен­ти и от­го­вор­нос­ти. Са­мо та­ка тя ще се пре­бо­ри и с ня­кои пуб­лич­ни мне­ния и наг­ла­си, ко­и­то ка­са­ят не­же­ла­ни по­се­га­тел­с­т­ва на влас­то­ви­те и по­ли­ти­чес­ки­те ин­с­ти­ту­ции, ко­и­то ог­ра­ни­ча­ват граж­дан­с­ки­те пра­ва и сво­бо­ди.

Раз­п­рос­т­ра­ня­ва­ни­ят и ек­с­п­ло­а­ти­ран виц за То­дор-Жив­ко­ви­те две Бъл­га­рии днес придо­би­ва кон­т­ра­вер­с­но до­пъл­не­но и пре­ра­бо­те­но из­да­ние в ма­со­ва­та пси­хи­ка и все­кид­нев­но­то по­ли­ти­чес­ко съз­на­ние. За пре­об­ла­да­ва­ща­та част от хо­ра­та ве­че флаг­ран­т­но съ­щес­т­ву­ват две Бъл­га­рии – ед­на­та на но­ва­та по­ли­ти­чес­ка кла­са и на об­ла­жи­ли­те се от пре­хо­да и дру­га­та, ог­ром­на­та, на още­те­ни­те и по­жер­т­ва­ни­те в пре­хо­да. Те кош­мар­но се раз­ли­ча­ват. В по­ли­ти­чес­ки­те прак­ти­ки

ста­ва все по-чес­то и оче­вид­но раз­ми­на­ва­нето меж­ду ду­ми и де­ла

Меж­ду обе­ща­ния и из­пъл­не­ния на по­е­ти­те от съ­от­вет­ни пар­тии, уп­рав­ля­ва­щи еки­пи ан­га­жи­мен­ти. По уп­рав­лен­с­ки­я си ман­та­ли­тет и ма­ни­ери в те­зи но­ви ис­то­ри­чес­ки и об­щес­т­ве­ни ус­ло­вия и нра­ви ле­ви и дес­ни ся­каш поч­ват оди­оз­но да си при­ли­чат. За то­ва спо­ма­гат и нат­рап­чи­во ин­жек­ти­ра­ни­те от по­ли­ти­ци с раз­ли­чен де­сен иде­о­ло­ге­ми, че пре­хо­дът е един, че ня­ма ляв и де­сен пре­ход към де­мок­ра­ция и пр. Па­па­гал­с­ки­ят ефект от нас­той­чи­во­то об­ли­ва­не на ма­со­ва­та пси­хи­ки и об­щес­т­ве­но­то съз­на­ние с ог­лу­ши­тел­но рек­ла­ми­ра­не на праг­ма­ти­зъм, кой­то е на­пъл­но сте­ри­лен от­към иде­о­ло­ги­за­ции, всъщ­ност е ма­ни­ер за за­о­би­кол­но вкар­ва­не на не­о­ли­бе­рал­ни­те иде­о­ло­ги­чес­ки дис­кур­си и пр. То­ва са­мо вън­ш­но-фор­мал­но или при­вид­но об­лек­ча­ва, но по съ­щес­т­во ряз­ко про­во­ки­ра и ум­но­жа­ва преч­ки­те пред ди­а­ло­га и то­ле­ран­т­ност­та меж­ду хо­ра­та в ед­но пре­ход­но, кри­зис­но или нес­п­ра­вед­ли­во об­щес­т­во.

Пос­т­мо­дер­на­та епо­ха е ис­то­ри­чес­ко и об­щес­т­ве­но прос­т­ран­с­т­во-вре­ме, в ко­е­то зна­че­ни­е­то и ро­ля­та на ав­то­ри­те­та ве­че ня­мат она­зи пуб­лич­на цен­ност, мощ и въз­дейс­т­ве­ност, ко­и­то са при­те­жа­ва­ли в пре­диш­ни ис­то­ри­чес­ки епо­хи и об­щес­т­ва. Не са­мо ав­то­ри­те­тът, но и по­пу­ляр­ност­та драс­тич­но и ско­ро­теч­но се амор­ти­зи­ра или еро­зи­ра. На тях­но мяс­то из­вес­т­ност­та то­тал­но нах­лу­ва, прев­зе­ма и гос­под­с­т­ва над пуб­лич­но­то прос­т­ран­с­т­во. Тя ве­че влас­т­ва над вни­ма­ни­е­то, мне­ни­я­та, нас­т­ро­е­ни­я­та или наг­ла­си­те на об­щес­т­ве­ност­та. Тя чес­то е свър­за­на не тол­ко­ва с ди­а­лог или още по-мал­ко пък с то­ле­ран­т­ност към от­дел­ни сег­мен­ти на об­щес­т­во­то и спря­мо ня­кои ко­хор­ти на граж­дан­с­т­во­то.

За да се сдо­бие с пуб­лич­но вни­ма­ние или вре­мен­но, спон­тан­но до­ве­рие, да­ден “кан­ди­дат за сла­ва и ве­ли­чи­е” все по-чес­то тряб­ва да се раз­г­ра­ни­ча­ва от ом­ръз­на­ли­те по­ли­ти­чес­ки кли­ше­та или тра­фа­ре­ти. В из­бор­ни си­ту­а­ции то­ва во­ди до елек­то­рал­но­то му то­ле­ри­ра­не от ня­кои об­щес­т­ве­ни ау­ди­то­рии. Шо­ки­ра­що­то по­ве­де­ние, сил­но впе­чат­ля­ва­щи­те ко­му­ни­ка­тив­ни и ар­ти­ку­ла­тив­ни “та­лан­ти” на по­до­бен сорт по­ли­ти­ци или по­ли­ти­ка­ни де­фор­ми­рат ди­а­ло­га и то­ле­ран­т­ност­та в по­ли­ти­чес­ка­та сфе­ра. Ес­тес­т­ве­но или умиш­ле­но-ин­с­т­ру­мен­тал­но ор­на­мен­ти­ра­ни­те им ха­риз­ма­тич­ни ви­зии в об­щес­т­ве­но­то прос­т­ран­с­т­во, ка­то и мен­тор­с­ки­ят или ме­си­ан­с­ки­ят им ман­та­ли­тет и ма­ни­ер на об­щу­ва­не със се­лек­тив­но под­б­ра­на, или с вся­как­ва, пуб­ли­ка оказ­ват вли­я­ние и въз­дейс­т­вие вър­ху рав­ни­ще­то, съ­дър­жа­ни­е­то, про­фи­ла и ка­чес­т­во­то на по­ли­ти­чес­кия ди­а­лог. Час­тич­но или то­тал­но оса­ка­те­на­та в/от тех­ни­те мо­но­ло­гич­ни про­ро­чес­ки пле­до­а­рии “то­ле­ран­т­ност” меж­ду граж­да­ни­те сил­но вре­ди. “За­иг­ра­ва­не­то” с теж­ки и съд­бов­ни все­кид­нев­ни или об­щес­т­ве­ни проб­ле­ми на да­де­ни сло­е­ве още по­ве­че ус­лож­ня­ва и опо­ро­ча­ва не­ща­та. Бе­зог­лед­но­то и без­с­к­ру­пул­но­то ма­ни­ер­ни­че­не, ко­е­то твър­де чес­то и бе­зот­го­вор­но се зап­ла­ща със су­ро­ва­та це­на на съ­си­па­ни жи­тейс­ки съд­би на зна­чи­ми сег­мен­ти от на­се­ле­ни­е­то, съв­сем не пре­диз­вик­ва здра­вос­лов­ни раз­мис­ли, уг­ри­зе­ния и спеш­ни мер­ки за пре­вен­ция или за про­ти­во­бор­с­т­во с не­го в дру­ги по­ли­ти­чес­ки ели­ти и дей­ци. То ся­каш ги про­во­ки­ра и на­сър­ча­ва и те съ­що да се втур­ват в по­доб­на по­со­ка на “об­щу­ва­не с на­ро­да”. Въп­ре­ки че та­къв по­ли­ти­чес­ки ма­ни­ер или ман­та­ли­тет “на­ру­ша­ва доб­рия тон”. Той де­мон­с­т­ра­тив­но, бе­зог­лед­но и па­губ­но за об­щес­т­во­то прес­тъп­ва или по­тъп­к­ва цен­нос­ти­те, нор­ми­те, прин­ци­пи­те и тра­фа­ре­ти­те за дъл­жи­мо­то ко­му­ни­ки­ра­не в об­щес­т­во­то. А то­ва е опас­но в та­ка­ва смут­на, взри­во­о­пас­на и де­ли­кат­на сфе­ра, как­ва­то са по­ли­ти­чес­ка­та ре­ал­ност и ат­мос­фе­ра днес. При кон­вул­си­и­те на по­ли­ти­чес­ки­те ин­с­ти­ту­ции или с ко­лап­са на по­ли­ти­ци­те/пар­ти­и­те зап­ла­ши­тел­но и опас­но се раз­рас­т­ват теж­не­ни­я­та към по­ли­ти­чес­ки ман­та­ли­те­ти/ма­ни­е­ри, ко­и­то “о­ти­ват от­въд” ди­а­лога и то­ле­ран­т­ност­та. Опас­но се за­иг­ра­ва с упо­ва­ния в “сил­на­та ръ­ка” или в ра­ди­кал­но­то дейс­т­вие в за­щи­та на об­щес­т­ве­ни­те цен­нос­ти, пра­ва­та или сво­бо­ди­те на граж­дан­с­т­во­то и от­дел­на­та лич­ност. Та­зи тен­ден­ция пре­дос­та­вя тре­во­жен ма­те­ри­ал за на­ло­жи­тел­но или спеш­но пре­ос­мис­ля­не на днеш­ни­те въз­мож­нос­ти и ре­ал­нос­ти на по­ли­ти­чес­ки­те ни ди­а­ло­зи. Тя по­соч­ва към съв­ре­мен­ни­те из­ку­ше­ния, опас­нос­ти и из­де­ва­тел­с­т­ва, на ко­и­то то­ле­ран­т­ност­та (в и чрез по­ли­ти­ка­та) е бе­зус­лов­но под­ло­же­на. То­ва за­ся­га и по­ли­ти­ци­те, но да­леч по-опас­но ос­та­на­ло­то граж­дан­с­т­во.

Гла­во­лом­но спа­да­щи­ят прес­тиж на по­ли­ти­чес­ки­те ин­с­ти­ту­ции и на по­ли­ти­ка­та изоб­що из­би­ва в опи­ти за ек­ви­либ­рис­ти­ки с ди­а­ло­га и то­ле­ран­т­ност­та. От­ча­я­на­та и без­с­к­ру­пул­на вой­на на по­ли­ти­ци­те за пуб­лич­на ви­зу­а­ли­за­ция и за­дър­жа­не на тех­ния рей­тинг, кас­ка­ди­те от все­въз­мож­ни три­ко­ве да се спе­че­лят на своя стра­на ръ­ко­вод­с­т­ва­та и про­дук­ти­те на пуб­лич­но-ав­то­ри­тет­ни со­ци­о­ло­ги­чес­ки или PR-аген­ции са щри­хи от пор­т­ре­та на пос­та­ве­на­та в де­ли­кат­ни и труд­ни по­ло­же­ния ди­а­ло­гич­ност или то­ле­ран­т­ност от стра­на на по­ли­ти­чес­ки­те ели­ти. За пос­лед­ни­те ста­ва все съд­бов­но по-ско­ро то­ва как из­г­леж­дат в очи­те на об­щес­т­во­то, на сво­и­те из­би­ра­те­ли и член­с­ки със­та­ви, от­кол­ко­то оно­ва, на ко­е­то те ре­ал­но са го­то­ви/спо­соб­ни, ко­е­то е по въз­мож­нос­ти­те или ка­чес­т­ва­та им да нап­ра­вят.

Прев­ръ­ща­не­то на по­ли­ти­ка­та в шоу

не­от­в­ра­ти­мо­то им­п­лан­ти­ра­не­ на мар­ке­тин­го­ви ин­с­т­ру­мен­та­ри­у­ми за пе­че­ле­не на вни­ма­ние, ин­те­рес и во­то­ве про­ме­нят ста­ту­са/па­то­са на ре­ал­но пот­реб­ни­те об­щес­т­ве­н ди­а­лог и то­ле­ран­т­ност в по­ли­ти­ка­та. За по­ве­че­то хо­ра из­бор­ни­те де­ба­ти ве­че не са ди­а­ло­зи. Те са мо­но­ло­зи на пре­тен­ден­ти­те за власт­та, ко­е­то тор­пи­ли­ра граж­дан­с­ка­та пот­реб­ност от спо­де­ле­ност, раз­би­ра­тел­с­т­во, съ­жи­тел­с­т­во, въп­ре­ки идей­ни­те раз­ли­чия. То­ва още по­ве­че от­б­лъс­к­ва хо­ра­та от по­ли­ти­ка­та и граж­дан­с­ки­те им пра­ва и за­дъл­же­ния по оп­ре­де­ля­не про­фи­ла на бъ­де­ще­то уп­рав­ле­ние. В от­дел­ни­те пар­тий­но-по­ли­ти­чес­ки ели­ти или ръ­ко­вод­с­т­ва се во­дят ти­хи или яв­ни вой­ни коя пер­со­на/гру­пи­ров­ка да има при­о­ри­те­тен дос­тъп или га­ран­ти­ран мо­но­пол да при­ва­ти­зи­ра въз­мож­нос­ти­те за ме­дий­ни учас­тия. За­що­то та­ка се га­ран­ти­рат ус­пе­хи в пуб­лич­ни­те прос­т­ран­с­т­ва. Не­що по­ве­че, то да­ва бо­ну­си и във вът­реш­но-пар­тий­ни­те кон­ку­рен­ции. То­ва ин­с­т­ру­мен­та­ли­зи­ра, ути­ли­зи­ра или ко­мер­си­а­ли­зи­ра те­ма­ти­ка­та и праг­ма­ти­ка­та за по­ли­ти­чес­кия ди­а­лог и то­ле­ран­т­ност­та. За по­ли­ти­ци­те ста­ва за­дъл­жи­тел­но ус­ло­вие да уме­ят да схва­щат по-от­ра­но как­во ау­ди­то­ри­я­та ис­ка да чуе от тях, а не как­во те мо­гат или тряб­ва да й ка­жат за сво­и­те ис­тин­с­ки­те на­ме­ре­ния и за­мис­ли. То­ва ве­че е иг­ра на кри­е­ни­ца за оно­ва, ко­е­то не би­ва да се лан­си­ра и да се го­во­ри пред граж­дан­с­ка­та ау­ди­то­рия, ако по­ли­ти­ци­те ис­кат да имат ус­пе­хи. Въп­ре­ки гла­со­ви­ти­те при­зи­ви за ре­а­ли­зъм в обе­ща­ни­я­та, де­ма­го­ги­я­та и по­пу­лиз­мът не се ог­ра­ни­ча­ват, ели­ми­ни­рат в нуж­на­та сте­пен и фор­ма. Та­ко­ва об­щу­ва­не с пуб­ли­ка­та не се упо­ва­ва или не га­ран­ти­ра ис­тин­с­ки ди­а­лог, ни­то ис­тин­с­ка то­ле­ран­т­ност към оне­зи, ко­и­то тряб­ва да бъ­дат ко­нюн­к­тур­но спе­че­ле­ни, опол­зот­во­ре­ни, “из­ра­бо­те­ни” и упот­ре­бе­ни от бе­зот­го­вор­ни или без­с­к­ру­пул­ни по­ли­ти­ци или пар­тий­ни де­я­те­ли.

Про­це­си­те и тен­ден­ци­и­те на раз­рас­т­ва­ща­та се “те­ат­ра­ли­за­ция” на по­ли­ти­ка­та и по­ли­ти­чес­ки­те “ак­тьо­ри” изис­к­ват спеш­но ре­но­ви­ра­не на ко­му­ни­ка­тив­ни­те зна­ния, уме­ния и спо­соб­нос­ти. По­я­вя­ват се но­ви рек­ви­зи­ти и ре­пер­то­а­ри в го­нит­ба­та за (спеш­но или трай­но) спе­чел­ва­не вни­ма­ни­е­то, до­ве­ри­е­то, приз­на­ни­е­то, или по­не на елек­то­рал­ния глас, на пуб­лич­ни­те ау­ди­то­рии. То­ва изис­к­ва по-ме­ки и по-фи­ни ма­ни­е­ри за об­ра­бот­ва­не на пуб­ли­ки­те. То спо­соб­с­т­ва за нат­рап­чи­во или фор­мал­но де­мон­с­т­ри­ра­не на за­ви­ше­но вни­ма­ние, ими­та­тив­на заг­ри­же­ност и “на­би­ва­ща се в очи­те” на хо­ра­та то­ле­ран­т­ност към тех­ни­те нуж­ди и цен­нос­ти. Без­сър­деч­но-по­каз­на­та то­ле­ран­т­ност на по­ли­ти­ци­те оба­че не ос­та­ва не­раз­га­да­на или пуб­лич­но не ко­мен­ти­ра­на. А ко­га­то тя “с­тиг­не до гу­ша­та” на хо­ра­та, то­га­ва ве­че се вкар­ват и оръ­жия, ко­му­ни­ка­тив­ни сред­с­т­ва и ре­пер­то­а­ри, ко­и­то с бру­тал­на и аг­ре­сив­на не­то­ле­ран­т­ност към ед­ни то­ле­ри­рат съв­сем дру­ги сце­на­рии, ин­те­ре­си или об­щ­нос­ти.

Ево­лю­ци­я­та на по­ли­ти­чес­ки­те ези­ци и по­ли­ти­чес­ко-вер­бал­ни­те тех­ни­ки и прак­ти­ки де­мон­с­т­ри­ра дру­ги, съв­ре­мен­ни раз­г­ра­ни­че­ния и ино­ва­ции спря­мо ис­то­ри­чес­ки поз­на­то­то от пре­ди. Пре­меж­ди­я­та око­ло сът­во­ре­ни­е­то или раз­п­рос­т­ра­не­ни­е­то в пуб­лич­но­то прос­т­ран­с­т­во на но­ви­те по­ли­ти­чес­ки дис­кур­си са свър­за­ни с из­вес­т­на ми­ли­та­ри­за­ция на сло­во­то. Тя ста­ва тък­мо във вре­ме, в ко­е­то пов­се­мес­т­но и ог­лу­ши­тел­но се тръ­би от раз­лич­ни по­ли­ти­чес­ки или пар­тий­ни су­бек­ти, че е съд­бов­но пот­реб­на ряз­ка кон­вер­сия на аг­ре­сив­ност­та, бру­тал­ност­та или на без­чо­веч­ност­та във и чрез по­ли­ти­чес­ки­те ези­ци. Въп­ре­ки апе­ли­те и обе­ща­ни­я­та за по­зи­тив­ни кам­па­нии, поч­ти всич­ки из­бо­ри (мо­же би и за­ра­ди умо­ра­та или де­мон­с­т­ра­тив­но­то не­же­ла­ние на гла­со­по­да­ва­те­ли­те да “ус­т­рой­ват” ня­как си пар­ти­и­те или по­ли­ти­ци­те) по­кач­ват ро­ля­та, зна­че­ни­е­то, кур­са в це­ни­те на не­га­тив­ни тех­ни­ки и ин­с­т­ру­мен­та­ри­у­ми. Ви­дим е бу­мът на не­тър­пи­мост­та, не­по­но­си­мост­та или враж­деб­ност­та, на нас­т­рой­ва­не­то по­меж­ду оп­ре­де­ле­ни със­тав­ки от по­ли­ти­чес­ко­то, граж­дан­с­ко­то или на пре­ход­но­то ни об­щес­т­во. В по­доб­на “ди­а­ло­гич­на” ат­мос­фе­ра ста­ва ба­нал­но про­за­ич­на ре­ал­ност въз­п­ри­е­ма­не­то на нуж­да­та от та­къв по­ли­ти­чес­ки ди­а­лог, кой­то да­ва въз­мож­ност за вся­как­ви и всич­ки бе­зот­го­вор­ни и об­щес­т­ве­но-вред­ни, опас­ни тех­ни­ки за съб­лаз­ня­ва­не или ма­ни­пу­ла­ции на елек­то­ра­та. То­ва от­ва­ря ши­ро­ко път за все­въз­мож­ни фал­ши­фи­ка­ции или спе­ку­ла­ции със за­я­ве­но­то от опо­нен­та и про­тив­ни­ка. По­ня­ко­га то да­же умиш­ле­но за­ся­га съ­що и опо­вес­те­но­то ка­то соб­с­т­ве­ни по­ли­ти­чес­ки обе­ща­ния.

Пос­т­мо­дер­ни­те ре­ал­нос­ти съз­да­ват ис­то­ри­чес­ки и об­щес­т­ве­но не­поз­на­ти въз­мож­нос­ти и ус­ло­вия за сбли­жа­ва­не и ди­а­лог на ня­ко­га съ­щес­т­ву­ва­ли ка­то драс­тич­но раз­г­ра­ни­че­ни, изо­ли­ра­ни иден­тич­нос­ти. Гло­ба­ли­за­ци­я­та, ма­си­ра­ни­те раз­п­рос­т­ра­не­ния и упот­ре­би на те­ма­та или на при­о­ри­те­та на плу­ра­лиз­ма, де­мок­ра­ци­я­та, чо­веш­ки­те пра­ва и сво­бо­ди или на дру­ги уни­вер­са­лис­т­ки иде­о­ло­ге­ми на пос­т­мо­дер­на­та по­ли­ти­чес­ка ра­ци­о­нал­ност спо­соб­с­т­ват за мощ­но сбли­же­ние/раз­ми­ва­не на спе­ци­фи­ка­ци­я­та меж­ду раз­лич­ни иде­о­ло­ги­чес­ки и по­ли­ти­чес­ки иден­тич­нос­ти. Те­зи дра­ма­тич­ни про­це­си и тен­ден­ции са мно­го бър­зи и мощ­ни. Те пре­диз­вик­ват пре­ли­ва­не, уни­фи­ка­ция и не­раз­г­ра­ни­чи­мост меж­ду идей­на­та и до­ри ези­ко­ва­та иден­тич­ност на по­ли­ти­чес­ки си­ли, иде­о­ло­гии, пар­тии и дви­же­ния. Пос­лед­ни­те в пре­диш­на­та ис­то­рия са при­те­жа­ва­ли про­ти­во­пос­та­ве­ни или не­съв­мес­ти­ми идей­ни, а съ­що и ези­ко­ви, об­щес­т­ве­ни или политичес­ки инст­ру­мен­та­ри­у­ми и прак­ти­ки.

Стре­ме­жи­те и опи­ти­те на ня­кои пар­тий­но-по­ли­ти­чес­ки ели­ти да изис­к­ват и на­ла­гат чрез по­ли­ти­чес­ка ези­ко­вост ня­как­ва ком­п­ро­мис­ност или кон­сен­сус­ност по­ня­ко­га се раз­чи­тат от пуб­ли­ка­та ка­то жер­т­ва­не на зна­чи­ми со­ци­ал­ни ин­те­ре­си или цен­нос­ти. За хо­ра­та то­ва е маньо­вър, чрез кой­то “но­ва­та по­ли­ти­чес­ка кла­са” или въз­мог­на­ли­те се ели­ти се об­ла­го­де­тел­с­т­ват, при то­ва с ле­ги­тим­но осъ­щес­т­ве­ни про­це­ду­ри. За обик­но­ве­ни­те хо­ра

но­жи­ца­та меж­ду по­ли­ти­ка­та и нрав­с­т­ве­ност­та все по­ве­че се раз­т­ва­ря

За­ко­но­во пос­ту­ли­ра­ни­те по­ли­ти­чес­ки или прав­ни “це­ле­съ­об­раз­нос­ти” драс­тич­но се раз­ми­на­ват с мо­рал­но дъл­жи­ми­те им­пе­ра­ти­ви или цен­нос­ти­те за об­що­то бла­го. Не­ряд­ко по­ли­ти­чес­ки­те ком­п­ро­ми­си и кон­сен­су­си са зап­ла­щат със су­ро­ва­та жи­тейс­ка съд­ба и теж­ка­та це­на на со­ци­ал­ни дра­ми и тра­ге­дии на мно­го хо­ра и об­щ­нос­ти. Те на­ла­гат жер­т­ви на со­ци­ал­на­та си­гур­ност, ко­и­то са про­во­ки­ра­ни и це­ле­съ­об­раз­но “о­пол­зот­во­ре­ни” от по­ли­ти­ци­те и кръ­го­ве­те око­ло тях. Ма­кар пос­лед­ни­те вся­чес­ки да прок­ла­ми­рат тък­мо “со­ци­ал­ни­я” им ефект. За обик­но­ве­ния чо­век и ре­до­вия граж­да­нин та­ки­ва при­вид­нос­ти и кли­ше­та за по­ли­ти­чес­ки ди­а­лог и то­ле­ран­т­ност да­ват по­во­ди да ги смя­та, че те са из­пъл­не­ни със спе­ку­ла­ти­вен сми­съл или до­ри ли­ше­ни от кон­к­рет­но-прак­ти­чес­ко и об­щес­т­ве­но-по­лез­но съ­дър­жа­ние. Та­ки­ва кли­ше­та се въз­п­ри­е­мат и оце­ня­ват ка­то ими­та­ции и си­му­лации, ко­и­то са да­леч­ни и чуж­ди на ре­ал­ния об­щес­т­вен/по­ли­ти­чес­ки жи­вот. По­ра­ди ко­е­то те се пос­ре­щат с кри­тич­ни, не­га­тив­ни оцен­ки и ре­ак­ции. То­ва ка­та­ли­зи­ра нуж­да­та от спеш­но вни­ма­ние, се­ри­оз­на заг­ри­же­ност, ре­ши­тел­ни, пос­ле­до­ва­тел­ни или сис­тем­ни уси­лия и де­ла за адек­ват­но об­нов­ле­ние на ко­му­ни­ка­тив­ни­те ре­сур­си, тех­ни­ки или прак­ти­ки на по­ли­ти­чес­ки­те су­бек­ти и ин­с­ти­ту­ции в гло­бал­но про­ме­не­ния ни свят.

По­ня­ко­га в стре­ме­жи­те и опи­ти­те за та­ки­ва ком­п­ро­ми­си или кон­сен­су­си нат­рап­чи­во про­зи­рат съ­от­вет­ни (ре­ал­ни или въ­об­ра­жа­е­ми) уго­вор­ки или вза­им­ни от­с­тъп­ки. От пос­лед­ни­те обик­но­ве­но по­ве­че пе­че­лят до­го­ва­ря­щи­те се стра­ни, а не ця­ло­то об­щес­т­во или стра­да­щи­ят в ус­ло­ви­я­та на де­мок­ра­тич­ния пре­ход на­род. То­ва обез­сил­ва вя­ра­та във въз­мож­но или ефек­тив­но при­със­т­вие на ди­а­ло­га и то­ле­ран­т­ност­та.

В об­щес­т­во и дър­жа­ва, ко­и­то осе­за­е­мо са об­ла­да­ни от приз­ра­ци­те и ре­ал­ни­те по­хи­ще­ния на ко­руп­ци­я­та, мас­ки­ра­ни­те или гру­би­те по­се­га­тел­с­т­ва и прес­тъп­ле­ния над за­кон­ност­та, е по­ве­че от оче­вид­но, че по­ли­ти­чес­ки­те ди­а­ло­зи и то­ле­ран­т­ност­та меж­ду раз­лич­ни­те су­бек­ти или об­щ­нос­ти са из­п­ра­ве­ни пред се­ри­оз­ни труд­нос­ти и пре­пят­с­т­вия. За обик­но­ве­ни­те хо­ра пре­ход­ни­те ре­ал­нос­ти се въз­п­ри­е­мат и оце­ня­ват по­ве­че ка­то мут­рок­ра­ция вмес­то ка­то де­мок­ра­ция. За тях “мут­ри­те”, в ос­ве­те­ни­те зо­ни и в сен­чес­ти­те сфе­ри на жи­во­та или в дър­жав­но­то и об­щес­т­ве­но­то уп­рав­ле­ние, си “пас­ват” с идей­ни­те и по­ли­ти­чес­ки­те “ка­ма-сут­ри” на оне­зи ли­ца и об­щ­нос­ти, ко­и­то ис­кат да се ин­с­та­ли­рат и на вся­ка це­на да за­до­во­ля­ват ам­би­ци­и­те си чрез нас­ла­ди­те на власт­та. За­що­то къ­де­то фи­ни­кийс­ки­те зна­ци и зло­у­пот­ре­ба­та с власт­та ре­ша­ват всич­ки проб­ле­ми, там ве­че ня­ма поч­ва, ни­то пък въз­дух за ис­тин­с­ка и об­щес­т­ве­но-по­лез­на по­ли­ти­чес­ка ко­му­ни­ка­ция. Още по-мал­ко пък за как­ва­то и да е ре­ал­на то­ле­ран­т­ност меж­ду граж­да­ни­те на об­щес­т­во­то. Там ди­а­ло­гът и то­ле­ран­т­ност­та са (ако не ги­бел­но об­ре­че­ни, мъ­чи­тел­но за­ги­ва­щи, то са) по­не ин­с­т­ру­мен­тал­но до­пус­ти­ми, ве­ге­ти­ра­щи или ко­нюн­к­тур­но, по­ли­ти­кан­с­ки упот­ре­би­ми. Ця­ла­та ло­ги­ка или сис­те­ма­та на ими­та­тив­на и фа­сад­на де­мок­ра­ция ги ома­ло­мо­ща­ва, ти­хо­мъл­ком ги уби­ва в ре­ал­ния ни жи­вот. Род­но­то ни все­кид­не­вие пот­вър­ж­да­ва то­ва!

Пре­меж­ди­я­та, амор­ти­за­ци­я­та, кон­вул­си­и­те или до­ри аго­ни­я­та на пред­с­та­ви­тел­на­та пар­ла­мен­тар­на де­мок­ра­ция (изоб­ре­те­на по ло­ги­ка­та, ис­то­ри­чес­ки­те въз­мож­нос­ти, спе­ци­фи­ки или кон­к­рет­но-прак­ти­чес­ки­те нуж­ди, нор­ми и цен­нос­ти на епо­ха­та на мо­дер­ност­та) са оче­вад­ни. В пос­т­мо­дер­ния ни свят те ве­че обус­ла­вят по­раж­да­не­то, ле­ги­ти­ма­ци­я­та и ек­с­п­ло­а­та­ци­я­та на съв­сем но­ви, пре­мо­ди­фи­ци­ра­ни и усъ­вър­шен­с­т­ва­ни ре­пер­то­а­ри, тех­ни­ки, прак­ти­ки и ар­се­на­ли на съв­ре­мен­ния по­ли­ти­чес­ки ман­та­ли­тет или ма­ни­ер. Сил­но дейс­т­ват ре­ди­ца (пре­ди ис­то­ри­чес­ки не­поз­на­ти или да­же не­въз­мож­ни) не­по­ли­ти­чес­ки фак­то­ри, су­бек­ти и раз­но­род­ни ин­с­ти­ту­ции/дви­же­ния. Те яв­но ко­ри­ги­рат, не­ут­ра­ли­зи­рат, ба­лан­си­рат и про­ме­нят ор­би­ти­те и по­тен­ци­а­ла на са­мо­то по­ли­ти­чес­ко мис­ле­не, чув­с­т­ва­не и дейс­т­вие на раз­но­ли­ки­те об­щес­т­ве­ни су­бек­ти. Неп­ра­ви­тел­с­т­ве­ни­ят “т­ре­ти сек­тор” се прев­ръ­ща в ре­ал­на си­ла/зап­ла­ха. Сега

суб­по­ли­ти­чес­ки­те струк­ту­ри и дви­же­ния при­до­би­ват не­поз­на­ти въз­мож­нос­ти

и очер­та­ния за сво­и­те об­щес­т­ве­ни при­със­т­вия, ро­ли или граж­дан­с­ки про­я­ви. То­ва раж­да но­ви шан­со­ве и пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва, но­ви из­пи­та­ния пред нас­то­я­ще­то и бъ­де­ще­то на по­ли­ти­чес­кия ди­а­лог и то­ле­ран­т­ност­та (в ек­с­т­ре­мал­ни или във все­кид­нев­ни си­ту­а­ции и нра­ви). Ди­а­ло­гът на по­ли­ти­ци­те с об­щес­т­ве­ност­та не­ед­нок­рат­но е тор­пи­ли­ран или де­за­ву­и­ран от то­зи на суб­по­ли­ти­чес­ки­те струк­ту­ри и дви­же­ния.

Граж­дан­с­ко­то об­щес­т­во от епо­ха­та на пос­т­мо­дер­ност­та днес има по-раз­ли­чен про­фил, дру­го са­мо­чув­с­т­вие и прак­ти­чес­ки по­тен­циал да вли­яе и въз­дейс­т­ва вър­ху случ­ва­що­то се в раз­лич­ни­те дей­нос­ти или сфе­ри на об­щес­т­ве­ния жи­вот и со­ци­ал­на­та прак­ти­ка. Про­це­си­те на ин­ди­ви­ду­а­ли­за­ция съ­що драс­тич­но и дра­ма­тич­но про­ме­нят връз­ки­те или за­ви­си­мос­ти­те на ин­ди­ви­да от по­ли­ти­чес­ки­те ин­с­ти­ту­ции, прак­ти­ки и съ­би­тия. Лич­ност­та ве­че ста­ва ед­нов­ре­мен­но мно­го по-за­ви­си­ма, об­вър­за­на от раз­лич­ни мре­жи на от­но­ше­ния и про­це­си, но съ­що та­ка и по-ав­то­ном­на или по-ав­тен­тич­на. То­ва съ­що про­ме­ня лан­д­шаф­та и кли­ма­та на об­щу­ва­не­то в об­щес­т­во­то. То лан­си­ра но­ви въз­мож­нос­ти чо­век да се ори­ен­ти­ра, адап­ти­ра или изо­ли­ра към им­по­ни­ра­щи/ан­ти­па­тич­ни му ди­а­ло­гич­ни дис­кур­си и пр. Но­ви­ят пос­т­мо­дер­нис­т­ки етос мощ­но под­к­лаж­да и под­дър­жа про­це­си и тен­ден­ции в лич­нос­т­на­та ори­ен­та­ция и по­ве­де­ни­е­то на чо­ве­ка, тъй че пос­лед­ни­ят ве­че не се чув­с­т­ва тол­ко­ва за­дъл­жен да се съ­об­ра­зя­ва с или пос­то­ян­но да от­го­ва­ря или приг­ла­ся на по­ви­ци­те на по­ли­ти­ци­те. Твър­ди­те яд­ра на пар­тии и елек­то­ра­ти, на ко­и­то пре­ди по­ли­ти­ци­те са раз­чи­та­ли, ста­ват ско­ро­теч­но про­мен­ли­ви, ре­ду­ци­ра­щи се и му­ти­ра­щи. А то­ва про­ме­ня кли­ма­та и ре­ле­фа на ди­а­лога/то­ле­ран­т­ността в пар­ти­и­те.

Праг­ма­ти­за­ци­я­та, ути­ли­за­ци­я­та, хе­до­низ­мът или ев­де­мо­низ­мът, ко­и­то се рек­ла­ми­рат и ти­ра­жи­рат чрез раз­лич­ни иде­о­ло­ги­чес­ки щам­пи или по­ли­ти­чес­ки тех­ни­ки, съ­що та­ка оп­ре­де­лят и сти­му­ли­рат го­ле­ми въз­мож­нос­ти за по-ви­со­ка пер­со­нал­на ав­то­ном­ност и до­ри за зна­чи­ма дис­тан­ци­ра­ност на лич­на­та ек­зис­тен­ция от по­ли­ти­чес­ка­та дра­ма­тур­гия. А то­ва про­во­ки­ра съ­от­вет­но по-дру­го ню­ан­си­ра­не във въз­п­ри­я­ти­я­та, оцен­ки­те и ре­ак­ци­и­те на ин­ди­ви­ду­ал­но­то при­със­т­вие или за при­но­са на чо­ве­ка към про­це­си­те и тен­ден­ци­и­те на ди­а­ло­га и на то­ле­ран­т­ност­та. Пос­т­мо­дер­ност­та осе­за­е­мо из­кар­ва на пре­ден план те­ма­та за жер­т­ва­та, вик­тим­ност­та. Все по­ве­че об­щес­т­ве­ни сло­е­ве се чув­с­т­ват жер­т­ви на не­що, обик­но­ве­но на по­ли­ти­чес­ка­та не­дал­но­вид­ност и нес­ко­по­са­ност. То­ва е флаг­ран­т­но кон­т­ра­вер­с­но на фа­во­ри­зи­ра­на­та те­ма от епо­ха­та на мо­дер­ност­та за ри­го­риз­ма, за се­бе­от­ри­ца­ни­е­то и са­мо­жер­т­ва­та на ин­ди­ви­да или по­ко­ле­ни­е­то в име­то и бла­го­то на бъ­де­щи­те по­ко­ле­ния. Днес всич­ки по­ли­ти­ко-иде­о­ло­ги­чес­ки ви­зии афи­ши­рат вся­как гри­жа­та си за пос­ти­га­не на ре­ал­но (днес, тук и се­га), все­кид­нев­но, нор­мал­но и удов­лет­во­ри­тел­но би­тие на чо­ве­ка, а не за ефи­мер­но­то свет­ло бъ­де­ще. То­ва съ­що во­ди да ин­ф­ла­ции и хи­пе­рин­ф­ла­ции на пуб­лич­но­то до­ве­рие към ди­а­ло­гич­ност­та и то­ле­ран­т­ност­та на по­ли­ти­ци­те и дър­жав­ни­ци­те, ко­га­то в крат­ки сро­ко­ве лъс­ват уп­рав­лен­с­ки­те им спо­соб­нос­ти/по­ро­ци.

Съ­щес­т­ве­на ро­ля и зна­че­ние за раз­г­ръ­ща­не­то и ут­вър­ж­да­ва­не­то на ди­а­ло­га и то­ле­ран­т­ност­та в по­ли­ти­ка­та при­до­би­ват и раз­лич­ни­те упот­ре­би или зло­у­пот­ре­би с ня­кои фун­да­мен­тал­ни со­ци­ал­ни цен­нос­ти. Де­за­ву­и­ра­не­то, пре­ко­мер­на­та или пък спе­ку­ла­тив­на­та фа­во­ри­за­ция на зна­чи­ми цен­нос­ти пред­по­ла­гат и на­сър­ча­ват ня­кои де­фор­ма­ции или драс­тич­ни ели­ми­на­ции в нор­мал­но­то про­ти­ча­не на пуб­лич­ния ди­а­лог. Те про­во­ки­рат ре­дук­ции, кон­вул­сии и аго­нии на же­ла­на­та, пот­реб­на­та или още по­ве­че пък на дъл­жи­ма­та по­ли­ти­чес­ка то­ле­ран­т­ност в ди­а­ло­га.

Край на първа част

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук