Огюст Бонел е роден на 6 март 1973 г. в столицата на Хаити, Порт-о-Пренс. Френскоезичен поет, писател, публицист, библиотекар, културен хроникьор, журналист.Завършил е лингвистика в Държавния университет на Хаити и има студия по история на изкуството към Френския институт в Хаити. Основател е на Студията за поезия “Неделя в поезия” в библиотеката “Падаща звезда”. Ръководител е на “Литературни петъци” в Карибския университет и на литературна емисия по Националното радио на Хаити, където работи като зам.-директор и завеждащ културния отдел. Автор е на статии в ежедневниците “Новелист” и “Льо Матен”, на две книги с поеми. Първата му книга “Двойното лице на смъртта” на креолски език, излязла през 2000 г., по мнението на критици е една от най-добрите книги с поеми, написана в Хаити през последните 20 години. Според прочутия хаитянски писател Франкетиен “Огюст Бонел е един от първите писатели философи на креолската литература”.
Бонел е сред 102-мата писатели, включени в “Антология на хаитянската литература: един век поезия, 1901-2001 г.” Книгата е издадена през 2003 г. в Канада, а през 2004 г. печели приза за поезия в гр. Уессан, Франция. През 2005 г. излиза втората му книга “Проблясване” – на френски език.
Пиер Клитандр (Хаити): “Това е една поезия, която напомня за празнотата, пустотата и безнадеждността.”
Лионел Труило (Хаити): “Това е поезия, където изображението е мисъл.”
Тахар Бекри (Тунис): “От сюрприз на сюрприз, аз открих твоите страници, носещи отпечатъка на чувствеността и на метафорите, напомнящи отраженията, разсъжденията и посредничествата им на тяхното точно място. Аз научих също за съществуването на думата “дорманс” (сливане в едно на мисълта и чувствата у човека) и от неговата поезия ние, другите писатели, влагаме във френския език със своите сладости, вкусове! Благодаря ти още веднъж!”
Бонел подготвя за печат и трета книга – “Ташу”.
***
– Кога за първи път почувствахте в себе си порив да пишете?
– Аз започнах да пиша на 13 г., защото мислех, че има в мен една празнота, пустота. Не съм израснал в семейство на литературоведи. Първата поема, която прочетох на 14 г., е на френския поет Пол Верлен. Той изразява една липса, самота. И поемата ме кара да си задавам въпроси, може би защото трябва да намеря моя вътрешен свят, една голяма звучност и резонанс. Поемата прочетох пред къщата на една приятелка. Хората бяха украсили къщата си, която беше от дърво, в стила на епохата, декорирайки вътрешната част със списания Ц европейски и американски. Върху една от тези изрезки открих поемата на Пол Верлен, близо до снимката на Мерилин Монро. Поемата толкова ме порази, че реших да търся книги с поеми навсякъде. Имах шанса да намеря у една приятелка от класа ДСатурнови поемиФ на Пол Верлен иДЦветя на злотоФ на Шарл Бодлер, Прочетох ги, без да знам дали разбирам нещо или не. Но в поемите ме задържаше благоуханието на думите, нещо тайнствено, загадъчно като шумолене, като флуиди. След това започнах да чета световните поети, франкофони и други, преведени на френски език. Неотдавна благодарение на прекрасната българка Наташа Калчева, която обичам много, прочетох няколко поеми на българския поет-революционер Христо Ботев, преведени от френския поет сюрреалист Пол Елюар.
– Какви са акцентите във Вашето творчество?
– Моята поезия има форма на разсъждение. Тя говори за тревожното, обезпокоеното съществуване, за времето, за смъртта, за вечността, напомня също за спомена, за усещането за света, за чувствеността на влюбените тела, проницателността на метафорите. Аз не вярвам в неоснователността на поезията. Тя трябва да говори, да внушава, да подсказва, да изписва движението, както и придвижването на света. Тя не трябва да се губи във формалното търсене, в изтънчеността на действията, в изпълненията на образите. Поетът, според мен, трябва да се опитва да предаде усещането, посоката на света, говорейки на човека. Днес повече от всякога поезията е важна. Тя остава едно предизвикателство на уеднаквяването, на стандартизацията на културите, в напредването, в развитието, в хода на света или в лицето на триумфиращия рационализъм! Тя се изразява в разнообразието, в различието на културите, разположена е между знанието, умението и емоцията. Поезията заема върхово място в познанието, защото олицетворява уравновесеността между разума и емоцията. Някои искат постмодернистите да потвърдят, че с поезията няма какво да се каже. Аз мисля, че поезията трябва да разказва, да говори в многозначността и да засяга всеобщото, универсалното, за да достига до всички хора на земята. Няма универсалност без тъждественост, без възприемането на култура. Човешкото съществуване се намира в цялото литературно творчество. Аз съм хаитянин, имам два родни езика: френският, останал ни от колонизацията, от която сме се освободили през 1804 г. в битката с армията на Наполеон, и креолският – една кръстоска от френски, африкански, индиански, испански, английски… Аз пиша на двата езика, за да възприема напълно, изцяло моето езиково и културно наследство. Едни и същи стъпки и търсене правя и в двата езика. За мен всички езици са стойностни, ценни.
– Разкажете за литературния фестивал “Удивителните пътешественици” в Сент Мало, Франция.
– Участвах в него през 2005 г. като журналист и дебютирах като поет с представянето на втората си книга “Проблясване”. На фестивала присъстваха над 150 поети-писатели от цял свят. Там срещнах личности с различни култури, различни националности, като американския романист Пол Аустер, конгоанския романист Ален Мабанску, тунизийския поет Тахар Бекри, бразилската романистка Ясмина Трабулси, алжирския есеист Малек Шебел, френските поети Жак Дарра и Ги Гофет, хаитянските романисти Лионел Труило и Дани Лафериер… Това беше едно обогатяване, защото можех да се докосна до различните начини на възприемане на литературата и света. Мисля, че това е много важно, защото всеки народ, всяка култура със свои думи говори за изграждането но новия свят.
– Можете ли да ни запознаете с Хаити и неговите писатели?
– Хаити има една продължителна и голяма литературна традиция. Това е една малка страна в Караибския басейн на Атлантическия океан, която ражда големи писатели, като романистите Жак Стефан Алексис, чиито книги са публикувани чрез издателство “Галимард” във Франция, Жак Румен, написал роман, оценен като един от най-хубавите в целия свят – “Губернаторът на росата”. Хаити е и страна на поети. Могат да се посочат имената на Жан Бриер, Руссан Камил, Рене Филоктет, Давертиж, Клемент Маглуар Сент-Од, Андре Бретон, който се счита за един от най-големите поети франкофони… Има още много хаитянски писатели, които създават творчество с високо качество, признати навсякъде в Европа, Северна Америка. Ще спомена още Франкетиен, един от гигантите на световната литература, Рене Депестр, получил многобройни награди във Франция, Жан Метелус, Антъни Пелпс, Жорж Кастера, Жан-Клод Финоле, Дани Лафериер, Жоел Десрозиер, Луи Филип Далемберт, Евелин Трулио, Жан-Клод Шарл, Гари Виктор, Лионел Труило, Мари Сели-Анан, поета Жак Рош… Хаитянската литература е една от най-богатите в цяла Америка.
Интервю на Наташа Калчева
ДВОЙНОТО ЛИЦЕ НА СМЪРТТА
(откъси от поеми)
1. Аз нямам бъдеще
като един фалшив облог,
мечтата на човека
е неговия предел.
2. Моето увлечение не е това по бюфетите със закуски,
нито по тесните улички.
Моята закачка, това е панделката по косите
на децата от детската градина.
3. Моето заточение най-далечно
е моята кръв,
която циркулира в дървото.
4. Моята вяра капе
бляскаво
в лигата на кучето,
вечността това е мученето
на вола.
5. Гробището прехвърля
нашия сън
върху стойките,
то занемарява между нашите ръце
в хиляди малки лодчици от хартия,
които плуват в една издълбана продълговата тиква.
6. Моята смърт има две лица –
това на една жена
и това на водата.
7. Красотата е една птица окървавена,
която се забива в стъклото
и разпръсква в моите очи
една следа от звезди.
ПРОБЛЯСВАНЕ
откъси)
***
Формата, предпочита да сe извае
в твърдостта на големите стругове,
укривайки се в слепотата на
материята и неподатлива
под пръстите на скулптора.
Видението
се озарява по пътя
на отлива,
това е несигурността на самоубийството,
което дълбае пропастта.
***
Времето е прозявката
на един Бог върху запъхтяното дишане
на света –
това ехо, чийто огън е предпоставката
на толкова омая в празното,
че тишината там оставя
гънки и бръчки
преди да изчезне.
В изобилните затворени форми
абсолютното вибрира на границата на възможното.
***
Няма замайване
без пола на жена,
без клепач дъждовен,
отразени в един град,
където един безумец ще размени своята голота
срещу една игра на топка,
еднакво фалшив,
еднакво простосмъртен,
в пластелина като жив модел,
в спонтанността на малките пръсти възмъжали
бъдещето се изтегля
в разпокъсаната нехармонираща клавиатура.
***
Земята извива
своя сватбен воал
в ритъма на метастазата блатна,
не остана никаква птичка на дървото,
остана само неврозата на окото.
***
Поривът филтрира изчистените понятия
мисълта се излива
в тунела ледовит на битието
като този фазан разцъфтял
в огромния листак от шумолене
и от кудкудякане.
Това е бремето на божеството,
което корумпира идолите
и заточените
в самотата на тяхната вечност.
***
Под дързостта на жаждата
водата прави от своята необикновеност
една дълга бразда от бронзова язвителност,
едно движение от метал,
което завладява
Във вдлъбнатата шепа
от кваса
хлябът е една хапка раздробена.
***
Похотливата жизнена сила на твоите гърди,
тяхното извънмерно достойнство
под ненаситното око на времето
прави да пламти твоя корсаж
в цвят син святкащ от комети,
защото твоята голота е единствена висота правдоподобна
в самия хаос на града.
Запази моите стъпки на сомнамбул
в дълбочината на твоите хоризонти,
в потока
така чист, като твоята рокля,
обилно намокрена от водостока.
Превод от френски език Наташа Калчева