КРИЗИСНА МЕЖДУПОКОЛЕНЧЕСКА ДИСТАНЦИЯ

0
322

Пе­тя Пач­ко­ва е за­вър­ши­ла фи­ло­со­фия в СУ “Св. Кли­мент Ох­рид­с­ки”, док­тор по со­ци­о­ло­гия, до­цент по по­ли­то­ло­гия в Юго­за­пад­ния уни­вер­си­тет “Не­о­фит Рил­с­ки”. Ав­тор на три мо­ног­ра­фии и де­сет­ки на­уч­ни и пуб­ли­цис­тич­ни ста­тии в сфе­ра­та на со­ци­о­ло­ги­я­та и по­ли­ти­чес­ки­те на­у­ки.

Пре­хо­дът в Бъл­га­рия (и в ос­та­на­ли­те бив­ши “со­ци­а­лис­ти­чес­ки” стра­ни) бе­ше съп­ро­во­ден с оче­вид­ни про­ме­ни във вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та меж­ду по-въз­рас­т­ни­те и по-мла­ди­те по­ко­ле­ния. Те бя­ха при­чи­не­ни не тол­ко­ва от ня­как­ва осо­бе­на ди­на­ми­ка в тру­до­во-про­из­вод­с­т­ве­ни­те от­но­ше­ния, в ин­дус­т­ри­ал­ния тип об­щес­т­во и от­там в от­но­ше­ни­я­та меж­ду по­ко­ле­ни­я­та, кол­ко­то от ико­но­ми­чес­ки­те и по­ли­ти­чес­ки­те нуж­ди на но­ви­те до­ми­ни­ра­щи си­ли.

Но­ви­те прос­лой­ки на бъл­гар­с­кия елит ис­ка­ха да из­мес­тят “ста­ри­те”, да се ле­ги­ти­ми­рат пред об­щес­т­во­то. “Ста­ри­те” в но­вия бъл­гар­с­ки елит ис­ка­ха да се ле­ги­ти­ми­рат ка­то но­ви, да се от­чуж­дят мак­си­мал­но мно­го от ста­рия ре­жим, от соб­с­т­ве­ни­те си ро­ли в не­го. Та­ка че всич­ки те за­ед­но по­де­ха аг­ре­сив­на­та, емо­ци­о­нал­на, ма­ни­пу­ла­тив­на, пре­си­ле­на, но мно­го ефек­тив­на ата­ка спря­мо т. нар. со­ци­а­лис­ти­чес­ки или ко­му­нис­ти­чес­ки ре­жим.

До­ри и те­зи, ко­и­то ня­ма­ха осо­бе­на пол­за от прев­зе­та­та и пре­ка­ле­на кри­ти­ка към ми­на­ло­то на Бъл­га­рия меж­ду 1944 и 1989 г., се чувст­ва­ха длъж­ни да учас­т­ват в об­щия хор на то­тал­но­то от­ри­ча­не на не­го­ви­те пос­ти­же­ния, цен­нос­ти, ге­рои, ри­ту­а­ли. За да не бъ­дат зак­лей­ме­ни ка­то сим­па­ти­зан­ти на то­зи ре­жим.

Ока­за се, че през прос­ло­ву­ти­те 45 го­ди­ни в Бъл­га­рия не е има­ло ни­ка­къв прос­пе­ри­тет по ни­как­ва ли­ния, има­ло е са­мо лич­ни тра­ге­дии, не­щас­тия, ом­ра­за и др. Ока­за се, че ре­жи­мът е тво­рил са­мо глу­пос­ти, са­мо греш­ки и прес­тъп­ле­ния. Че “стро­и­те­ли­те” на Си­ме­он Ра­дев с всич­ки­те им прес­тъп­ле­ния и не­до­мис­ли­ци са по-дос­той­ни от “стро­и­те­ли­те” на “со­ци­а­лиз­ма” с тех­ни­те прес­тъп­ле­ния и не­до­мис­ли­ци.

Ес­тес­т­ве­но то­ва се от­ра­зи пря­ко на от­но­ше­ни­е­то на по-мла­ди­те към де­ло­то и жи­во­та на тех­ни­те ба­щи и май­ки, ба­би и дя­дов­ци. То­ва де­ло из­г­леж­да­ше не­до­мис­ле­но, не­нор­мал­но, не­мо­рал­но, прес­тъп­но. Ак­тив­ни­те стро­и­те­ли на “со­ци­а­лиз­ма” из­г­леж­да­ха на мла­ди­те до­ня­къ­де ка­то из­ко­па­е­ми, ка­то хо­ра, от ко­и­то ня­ма как­во да се на­у­чи, до­ри е не­же­ла­тел­но да се учи.

То­тал­но­то от­ри­ча­не на нап­ра­ве­но­то при “со­ци­а­лиз­ма” всъщ­ност под­си­гу­ри пси­хо­ло­ги­чес­ки то­тал­но­то му ру­ше­не и раз­г­раб­ва­не.

С вре­ме­то под на­тис­ка на жи­во­та ле­ка-по­ле­ка се на­ло­жи да се спо­ме­на­ват и от­чи­тат пос­ти­же­ни­я­та на он­зи ре­жим в най-раз­лич­ни об­щес­т­ве­ни сфе­ри. На­ло­жи се на “но­ви­те” ели­ти да се при­пом­нят име­на­та на хо­ра, доп­ри­нес­ли за раз­ви­ти­е­то на ико­но­ми­чес­ки от­рас­ли, на на­уч­ни об­лас­ти, на ху­до­жес­т­ве­ни сфе­ри, на об­ра­зо­ва­тел­ни фе­но­ме­ни, за­що­то не мо­гат да се под­ми­на­ват до без­к­рай. За­що­то са­ми­те те­зи хо­ра за­поч­на­ха да се на­мес­т­ват в пар­тий­ни­те лис­ти на но­ви­те по­ли­ти­чес­ки пар­тии и тряб­ва­ше да им оси­гу­ря­ват рей­тинг с про­фе­си­о­нал­ни­те си би­ог­ра­фии. За­що­то ста­на­ха соб­с­т­ве­ни­ци на ико­но­ми­чес­ки обек­ти и тряб­ва­ше да из­пол­з­ват ис­то­ри­я­та на сво­и­те фир­ми в ин­те­рес на тях­но­то нас­то­я­ще и бъ­де­ще.

Кад­ри на раз­лич­ни поп­ри­ща, по­лу­чи­ли сво­и­те тит­ли, наг­ра­ди и т.н., не по­же­ла­ха да се раз­де­лят с тях, въп­ре­ки от­ри­ца­тел­но­то си от­но­ше­ние към ре­жи­ма, кой­то им ги е дал. За­що­то им тряб­ва­ха за со­ци­ал­ния им прос­пе­ри­тет. Ле­ка-по­ле­ка омек­на­ха в от­ри­ца­ни­е­то си, мо­же би за­що­то ста­на оче­вид­но и смеш­но раз­ми­на­ва­не­то меж­ду ярос­т­на­та им кри­ти­ка и пол­з­ва­не­то на об­ла­ги­те от ми­на­лия ре­жим. Пък и по­лу­чи­ха сво­е­то още в пър­ви­те го­ди­ни след Де­се­ти ноември имен­но чрез пре­си­ле­на­та кри­ти­ка на “со­ци­а­лиз­ма”.

Ока­за се, че Бъл­га­рия и бъл­га­ри­те мо­гат да се гор­де­ят с ква­ли­фи­ци­ра­ни кад­ри, в то­ва чис­ло мно­го уче­ни, ко­и­то За­па­дът гъл­та ка­то то­пъл хляб. И то не “въп­ре­ки”, а “за­ра­ди” ус­пе­хи­те на бъл­гар­с­ка­та об­ра­зо­ва­тел­на сис­те­ма при “со­ци­а­лиз­ма”. За­що­то от но­ва­та об­ра­зо­ва­тел­на сис­те­ма за­се­га се явя­ват по­ве­че проб­ле­ми, от­кол­ко­то ус­пе­хи, по­ве­че дег­ра­да­ция, от­кол­ко­то ево­лю­ция. Та­зи сис­те­ма те­пър­ва ще се усъ­вър­шен­с­т­ва и ще до­каз­ва се­бе си. Кад­ри­те й те­пър­ва ще до­каз­ват пре­дим­с­т­ва­та си.

Ока­за се, че бъл­гар­с­ки­те спор­тис­ти про­дъл­жа­ват да се ме­рят с най-сил­ни­те в све­та, че бъл­гар­с­ки ар­тис­ти и му­зи­кан­ти се под­ви­за­ват на све­тов­ни­те сце­ни на­рав­но със за­пад­ни­те. А дру­ги, ко­и­то мис­ле­ха, че то­та­ли­тар­ни­ят ре­жим им е пре­чел да ста­нат кос­ми­чес­ки звез­ди, раз­б­ра­ха, че прос­то не са има­ли и ня­мат си­ли за то­ва. Раз­б­ра­ха съ­що та­ка и че раз­ви­ти­те стра­ни не от­ва­рят лес­но па­за­ри­те си за всич­ки чуж­ди сто­ки, до­ри те да са кон­ку­рен­тос­по­соб­ни.

През пър­ви­те го­ди­ни след Де­се­ти но­ем­в­ри Жив­ко­ви­ят ре­жим бе­ше щед­ро об­ви­ня­ван, че е сът­во­рил чу­до­ви­ща ка­то НДК. В съ­що­то вре­ме най-кри­тич­но нас­т­ро­е­ни­те към ре­жи­ма пар­тии ис­кат да пра­вят кон­г­ре­си­те си в За­ла 1 на съ­що­то то­ва чу­до­ви­ще. Все­ки ува­жа­ващ се­бе си пе­вец меч­тае за кон­церт в та­зи за­ла. Стре­ме­жът да се пол­з­ва сгра­да­та до­каз­ва ней­на­та фун­к­ци­о­нал­ност и ос­мис­ле­ност­та на съ­щес­т­ву­ва­нето й, а не гран­до­ман­щи­на­та на ми­на­лия ре­жим. До­каз­ва по-ско­ро при­но­са на ми­на­лия ре­жим да из­ди­га кул­ту­ра­та на бъл­га­ри­на. И то не са­мо на елит­ния бъл­га­рин.

Мно­го де­мок­ра­ти ожа­ли­ха бъл­гар­с­ка­та на­ция, че ня­ма­ла въз­мож­ност­та да се рад­ва на за­пад­но­то из­кус­т­во. Смея да си мис­ля оба­че, че за­ед­но с ня­кои ог­ра­ни­че­ния, ко­и­то мал­ко са ни още­ти­ли, в мно­го слу­чаи ре­жи­мът ни е спес­тил вре­ме и нер­ви да се “нас­лаж­да­ва­ме” на про­из­ве­де­ния на из­кус­т­во­то с ге­рои ала Джеймс Бонд, с ко­и­то нас­то­я­щи­ят де­мок­ра­ти­чен ре­жим се опит­ва да от­ра­вя сво­бод­но­то ни вре­ме и да де­фор­ми­ра мис­ле­не­то ни.

Ока­за се, че бъл­гар­с­ка­та ико­но­ми­ка в мно­го нап­рав­ле­ния е би­ла кон­ку­рен­тоспо­соб­на. Нес­лу­чай­но за­пад­ни­те дър­жа­ви мно­го дър­жат да зат­во­рят атом­на­та ни елек­т­ро­цен­т­ра­ла. А на­ли­чи­е­то на атом­на енер­ге­ти­ка в ед­на стра­на не е приз­нак за изос­та­на­лост… И но­ви­ят елит в един мо­мент ня­ма­ше как да не приз­нае то­ва.

Во­ен­на­та ни про­миш­ле­ност бе­ше раз­би­та по съ­ща­та ло­ги­ка – да не пре­чи на пе­чал­би­те на во­ен­ноп­ро­миш­ле­ни­те ком­п­лек­си на за­пад­ни­те стра­ни.

Ока­за се съ­що, че чрез “прес­тъп­на­та” ко­му­нис­ти­чес­ка иде­о­ло­гия са се фор­ми­ра­ли не по-мал­ко ху­ман­но нас­т­ро­е­ни хо­ра, от­кол­ко­то чрез ре­ли­ги­оз­ния мо­рал. Ед­но от еле­мен­тар­ни­те до­ка­за­тел­с­т­ва за то­ва е ста­тис­ти­ка­та за прес­тъп­ле­ни­я­та, осъ­щес­т­ве­ни при на­ли­чи­е­то на взрив на ре­ли­ги­оз­ни чув­с­т­ва у “мо­дер­ни­те” бъл­га­ри. Дру­го до­ка­за­тел­с­т­во са мно­го по-ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­ни­те ан­ти­во­ен­ни нас­т­ро­е­ния сред ак­тив­ни­те при со­ци­а­лиз­ма по­ко­ле­ния, в срав­не­ние със се­гаш­но­то на­рас­т­ва­не на то­ле­ран­т­ност­та на бъл­га­ри­те, в то­ва чис­ло мла­ди­те, към вой­на­та и учас­ти­е­то на Бъл­га­рия в раз­лич­ни во­ен­ни ми­сии, ма­кар и ук­ра­се­ни с ху­ман­на фра­зе­о­ло­гия.

***

Въп­ре­ки спо­ме­на­та­та ево­лю­ция в от­но­ше­ни­е­то към 45-те го­ди­ни на “социалистическия” ре­жим ка­мъ­кът бе­ше хвър­лен, не­до­ве­ри­е­то на мла­ди­те към по­ве­де­ни­е­то на тех­ни­те пред­ци бе­ше по­ся­то и да­де свои­те пре­бо­га­ти пло­до­ве. Още по­ве­че че уп­рав­ля­ва­щи­те бъл­гар­с­ки пар­тии, има­щи­те ре­сур­си да вли­я­ят вър­ху об­щес­т­ве­но­то мне­ние твор­ци, уче­ни, пре­по­да­ва­те­ли, жур­на­лис­ти пра­вят то­ва приз­на­ние за плю­со­ве­те на ми­на­ло­то прик­ри­то, зад об­що­то зак­лей­мя­ва­не и кри­тич­ност, стра­ху­вай­ки се от об­ви­не­ния в не­съв­ре­мен­ност и не­де­мок­ра­тич­ност.

До­ри и у най-доб­ре нас­т­ро­е­ни­те към “социализма” мла­ди хо­ра за­лег­на усе­ща­не­то, че на по-въз­рас­т­но­то по­ко­ле­ние, тво­ри­ло “социализма”, все пак тряб­ва да се гле­да кри­тич­но, със съм­не­ние, без стра­хо­по­чи­та­ние, без кой знае как­во ува­же­ние. А да не го­во­рим за те­зи мла­ди кос­мо­по­ли­ти, ко­и­то съв­сем от­к­ро­ве­но и не­ог­ра­ни­че­но не при­е­мат ни­как­ви пос­ти­же­ния и плю­со­ве на “социализма” и се от­на­сят с през­ре­ние към не­го­ви­те “стро­и­те­ли”, а от­там и към бъл­гар­с­ко­то ка­то ця­ло.

С дру­ги ду­ми, у мно­го мла­ди хо­ра лип­с­ва съ­щес­т­ве­на част от от­но­ше­ни­е­то към въз­рас­т­ни­те – ува­же­ни­е­то към тях­но­то де­ло! А то­ва е ос­нов­ни­ят мост за оси­гу­ря­ва­не на при­ем­с­т­ве­ност меж­ду по­ко­ле­ни­я­та, меж­ду цен­нос­ти­те, меж­ду ен­ту­си­аз­ма на мла­ди­те и мъд­рост­та на ста­ри­те.

Те­зи, ко­и­то мно­го пла­че­ха за бъл­гар­с­ка­та ис­то­рия, – че в нея ня­ма­ло при­ем­с­т­ве­ност, всич­ко ви­на­ги за­поч­ва­ло от­на­ча­ло – всъщ­ност имен­но те оси­гу­ря­ва­ха къ­са­не­то на връз­ка­та меж­ду по­ко­ле­ни­я­та. Мо­же би те­зи, ко­и­то не хли­па­ха с кро­ко­дил­с­ки съл­зи над при­ем­с­т­ве­ност­та, имен­но те се опит­ва­ха да я опа­зят! В то­ва чис­ло с ува­же­ние­то си към бъл­гар­с­ка­та ис­то­рия, как­то към бур­жо­аз­ния й пе­ри­од, та­ка и към “со­ци­а­лис­ти­чес­ки­я” й пе­ри­од, с всич­ки­те им осо­бе­нос­ти и не­дос­та­тъ­ци.

Ако срав­ня­ва­ме иде­о­ло­ги­я­та и по­ли­ти­чес­ка­та прак­ти­ка на по-влия­тел­ни­те бъл­гар­с­ки пар­тии по та­зи ли­ния, ще ви­дим, че най-го­ле­ми зас­лу­ги при де­фор­ми­ра­не на нор­мал­но­то от­но­ше­ние на мла­ди­те към въз­рас­т­ни­те имат дес­ни­те пар­тии и най-ве­че СДС. По-мал­ко зас­лу­ги, но дос­та­тъч­но го­ле­ми, има БСП.

Съ­щес­т­вен при­нос за сри­ва­не на ав­то­ри­те­та на по-въз­рас­т­ни­те бъл­гар­с­ки по­ко­ле­ния имат и за­пад­ни­те ни при­я­те­ли. Те се скъ­са­ха да чер­нят “социализма”. И по не­го­во вре­ме, и след то­ва. Не ос­та­ви­ха свет­ло пет­но вър­ху об­ра­за му. Та­ка за­ед­но с бъл­гар­с­ки­те си съб­ра­тя под­гот­вя­ха пси­хи­чес­ки мла­ди­те бъл­га­ри да бя­гат на За­пад, да от­да­ват си­ли­те си за прос­пе­ри­те­та на за­пад­ни­те об­щес­т­ва, да заб­ра­вят ис­то­ри­я­та и ко­ре­ни­те си. Съ­щи­те те­зи за­пад­ни при­я­те­ли ни­как не се све­нят да из­пол­з­ват обу­че­ни­те имен­но от те­зи “прес­тъп­ни” и “не­ка­дър­ни” ре­жи­ми кад­ри, въз­пол­з­вай­ки се от тех­ни­те въз­мож­нос­ти. Без да бла­го­да­рят на съ­от­вет­ни­те ре­жи­ми…

А мла­ди­те ни де­мок­ра­ти и кос­мо­по­ли­ти, тъй ка­то не на­ми­рат с как­во да се гор­де­ят, не­об­ре­ме­не­ни от из­ли­шен пат­ри­о­ти­зъм, за­ряз­ват стра­на­та си в тър­се­не са­мо на лич­но­то си щас­тие. На­ли­ва­ни­ят в гла­ви­те им ин­ди­ви­ду­а­ли­зъм тро­ви вся­как­ви къл­но­ве на ко­лек­ти­вис­тич­но об­щес­т­ве­но чув­с­т­во и по­ве­де­ние, убива, пре­ди да са се ро­ди­ли, вся­как­ви мис­ли и же­ла­ние и за най-дреб­на са­мо­жер­т­ва в име­то на ро­ди­на­та, ко­я­то те е ро­ди­ла, об­ра­зо­ва­ла и въз­пи­та­ла.

Ни­хи­лиз­мът на­ли­ва во­да в мел­ни­ца­та на те­зи, ко­и­то се въз­пол­з­ват без­ком­п­ро­мис­но и ин­тен­зив­но от ру­ше­не­то на Бъл­га­рия, на ней­на­та ико­но­ми­чес­ка и по­ли­ти­чес­ка мощ, на кул­тур­ния й ав­то­ри­тет. По­ма­га на вън­ш­ни­те ни “доб­ро­же­ла­те­ли” – дър­жа­ви, меж­ду­на­род­ни ор­га­ни­за­ции, ин­вес­ти­то­ри, из­пол­з­вай­ки фор­ми­ра­ни­те ни­хи­лис­тич­ни нас­т­ро­е­ния, спо­кой­но да прив­ли­чат елит­ни­те ни спе­ци­а­лис­ти и бъл­гар­с­ки­те мла­де­жи.

По­ма­га на те­зи, ко­и­то учат мла­ди­те хо­ра на ви­со­ка­та нрав­с­т­ве­на нор­ма – да не ува­жа­ват ба­щи­те и де­ди­те си, за­що­то не вър­ве­ли по утъп­ка­ния от дру­ги (”нор­мал­ни”?!) на­ро­ди ко­ло­воз. Да не ува­жа­ват стра­на­та си, за­що­то би­ла сбър­ка­ла пъ­тя. И при­е­май­ки ги в сво­и­те де­мок­ра­тич­ни обя­тия, да им пла­щат по-мал­ко, от­кол­ко­то на сво­и­те мла­де­жи. А те с гуз­но­то съз­на­ние, че са не­дос­той­ни и изос­та­на­ли бъл­га­ри, да си тра­ят…

***

Та­зи пре­ко­мер­на и ма­ни­пу­ла­тив­на ата­ка спря­мо “со­ци­а­лис­ти­чес­ко­то” ми­на­ло уни­що­жи са­мо­чув­с­т­ви­е­то на мно­го пред­с­та­ви­те­ли от са­ми­те по­ко­ле­ния на ак­тив­ни­те стро­и­те­ли на “социализма”, на мно­го пен­си­о­не­ри. Те съ­що са об­х­ва­на­ти от съм­не­ния, стра­хо­ве и срам. А хо­ра без са­мо­чув­с­т­вие, сра­му­ва­щи се от де­ла­та си, ед­ва ли мо­гат да пре­диз­вик­ват го­ля­мо ува­же­ние. Нап­ро­тив, сти­му­ли­рат пре­неб­ре­же­ни­е­то, до­ри през­ре­ни­е­то към се­бе си.

Лип­са­та на пра­вил­на оцен­ка от стра­на на са­ми­те “стро­и­те­ли”, по-ско­ро кон­фор­мис­т­ка­та и прис­т­рас­т­на оцен­ка от тях­на стра­на, на слу­чи­ло­то се по вре­ме­то на “социализма”, се из­ра­зя­ва в мно­го не­ща – в псев­до­на­уч­ни тру­до­ве, в ед­нос­т­ран­чи­ви и тен­ден­ци­оз­ни ме­мо­а­ри, в страх да се твър­ди, че е има­ло мно­го ху­ба­ви не­ща по вре­ме­то на “социализма”, в лип­са на сме­лост да се от­чи­тат и ко­мен­ти­рат мно­го­то не­дос­та­тъ­ци на за­пад­на­та дейс­т­ви­тел­ност.

А те­зи хо­ра всъщ­ност имат по­ве­че ос­но­ва­ние да се гор­де­ят с де­ла­та си, от­кол­ко­то да се сра­му­ват от тях.

Не­а­дек­ват­но­то на зас­лу­ги­те съз­на­ние и по­ве­де­ние на го­ля­ма част от въз­рас­т­ни­те хо­ра, нис­ко­то им са­мо­чув­с­т­вие се под­сил­ва и от пов­се­мес­т­но нис­ко­то пен­си­он­но оси­гу­ря­ва­не, ко­е­то во­ди до ло­шо здра­вос­лов­но със­то­я­ние, до пре­диз­вик­ващ съ­жа­ле­ние вън­шен вид. Ста­ри­те то­та­ли­тар­ни шли­фер­че­та, из­нос­ва­ни­те де­се­ти­ле­тия кос­тю­ми труд­но мо­гат да вну­ша­ват сим­па­тия и ува­же­ние. По-ско­ро пре­диз­вик­ват нас­меш­ка.

Мал­ко хо­ра си да­ват смет­ка за то­ва, че не са­мо “социализмът”е ви­но­вен за се­гаш­но­то им де­ре­дже, а и прос­ла­вя­ни­ят пос­т­со­ци­а­ли­зъм. Че имен­но ува­жа­ва­ни­те но­во­бо­га­та­ши при­ва­ти­зи­ра­ха тех­ни­те пен­сии и сто­пи­ха спес­тя­ва­ни­я­та им.

***

На­ру­ша­ва­не­то на нор­мал­ни­те от­но­ше­ния меж­ду по­ко­ле­ни­я­та ид­ва и по дру­га ли­ния, но от­но­во свър­за­на с ин­те­ре­си­те на уп­рав­ля­ва­щи­те Бъл­га­рия прос­лой­ки – ико­но­ми­чес­ки, по­ли­ти­чес­ки и ин­те­лек­ту­ал­ни. Това е ли­нията на ос­нов­ния им ин­те­рес през из­ми­на­ли­те 17 го­ди­ни – да ато­ми­зи­рат бъл­гар­с­ко­то об­щес­т­во, да раз­дух­ват из­кус­тве­ни про­ти­во­ре­чия меж­ду раз­лич­ни­те час­ти на на­се­ле­ни­е­то, за да мо­гат да се ре­а­ли­зи­рат ос­нов­ни­те со­ци­ал­ни про­це­си в пол­за имен­но на те­зи прос­лой­ки. За да мо­же да се ли­ши ос­нов­на­та част от на­се­ле­ни­е­то от най-сил­ни­те си влас­то­ви ре­сур­си за вли­я­ние вър­ху бъл­гар­с­ко­то раз­ви­тие – ко­лек­ти­виз­ма и со­ли­дар­ност­та.

И тук са на­ли­це дъл­бо­ка пер­фид­ност и де­ма­го­гия. По вся­ка­къв на­чин се пра­ви опит да се от­чуж­дят хо­ра­та един от друг, да се де­со­ли­да­ри­зи­рат, за да не са ак­тив­ни и ефек­тив­ни граж­да­ни. А в съ­що­то вре­ме се при­зо­ва­ват да гра­дят раз­ви­то граж­дан­с­ко об­щес­т­во.

Ато­ми­за­ци­я­та се пос­ти­га чрез на­си­ли­е­то по ек­ра­ни­те, в меж­ду­лич­нос­т­ния жи­вот, ко­е­то ка­ра хо­ра­та да стра­нят един от друг, за­що­то ги е страх един от друг.

Фор­ми­ра се чрез ци­низ­ма и пор­ног­ра­фи­я­та, ко­и­то “по­ма­гат” на мла­ди­те да не поз­на­ят ис­тин­с­ка­та лю­бов и до­ве­рие меж­ду пар­т­ньо­ри­те. В чал­га пес­ни­те, как­то и в мно­го дру­ги пев­чес­ки сти­ло­ве, ко­и­то за­ли­ват мла­ди­те хо­ра по дис­ко­те­ки и нав­ся­къ­де дру­га­де, лю­бов­та се свеж­да в го­ля­ма сте­пен до раз­в­ле­че­ние, до секс. А ко­га­то се пее за ис­тин­с­ка лю­бов, за вяр­ност, за жер­т­во­го­тов­ност в лю­бов­та, то­ва пе­е­не е съп­ро­во­де­но с тол­ко­ва пош­ло и раз­в­рат­но по­ве­де­ние, близ­ко до пор­ног­раф­с­ко­то, че тек­с­то­ве­те ед­ва ли мо­гат да хва­нат де­киш. По-си­лен се оказ­ва ефек­тът от прос­ло­ву­та­та “ви­зи­я”.

Край­на­та цел е по то­зи на­чин мла­ди­те хо­ра да тър­сят но­ви и но­ви връз­ки, ес­тес­т­ве­но свър­за­ни с мно­гоб­рой­ни и бо­лез­не­ни ра­зо­ча­ро­ва­ния. Да си съз­да­ват лич­ни проб­ле­ми, чи­е­то ре­ша­ва­не да им от­не­ма вни­ма­ни­е­то, вре­ме­то и си­ли­те. Ина­че те би­ха мог­ли да ги на­со­чат към со­ци­ал­ни, граж­дан­с­ки дейс­т­вия и ак­тив­ност за по­доб­ря­ва­не на сво­е­то и на сво­и­те ро­ди­те­ли со­ци­ал­но по­ло­же­ние, за на­ру­ша­ва­не пла­но­ве­те на уп­рав­ля­ва­щи­те об­щес­т­во­то прос­лой­ки. А мла­ди­те имат мно­го си­ли…

Де­со­ли­да­ри­за­ци­я­та в об­щес­т­во­то се пос­ти­га и чрез ма­ни­пу­ла­тив­ни и ни­хи­лис­тич­ни об­ви­не­ния от­нос­но роб­с­ка­та пси­хо­ло­гия на бъл­га­ри­на, от­нос­но нес­по­соб­ност­та му да се бо­ри за иде­а­ли. Ко­е­то от­к­ло­ня­ва вни­ма­ни­е­то на мла­ди­те хо­ра от мно­гоб­рой­ни­те при­ме­ри на бор­ба, ге­ро­и­зъм и са­мо­жер­т­ва в бъл­гар­с­ка­та ис­то­рия. И не им да­ва въз­мож­ност да се по­у­чат и сти­му­ли­рат от тях. Те се вглеж­дат мно­го по­ве­че в об­ра­за на поп Кръс­тьо, от­кол­ко­то в то­зи на Лев­с­ки.
Ве­ро­ят­но и по та­зи ли­ния бя­ха пре­си­ле­ни­те, ед­нос­т­ран­чи­ви, пош­ли об­ви­не­ния и от­ри­ча­ния на по­ли­ти­чес­ка­та ак­тив­ност на ру­со­фи­ли­те след Ос­во­бож­де­ни­е­то, на ле­ви­те пар­тии пре­ди Де­ве­ти сеп­тем­в­ри, на дей­ност­та на бъл­гар­с­ки­те пар­ти­за­ни. Ве­ро­ят­но за­то­ва в учеб­ни­ци­те по ли­те­ра­ту­ра за­поч­на ве­ли­ко­то ома­ло­ва­жа­ва­не на кул­турните зас­лу­ги пред на­ци­я­та на ле­ви­те ин­те­лек­ту­ал­ци. За­поч­на над­це­ня­ва­не на пи­ше­щи­те за лю­бов, за не­яс­ни емо­ци­о­нал­ни нас­т­ро­е­ния и страс­ти, и се по­бут­на­ха на­зад по­е­ти­те и пи­са­те­ли­те, пи­ше­щи за со­ци­ал­ни­те проб­ле­ми на хо­ра­та, за со­ци­ал­ни­те не­дъ­зи на об­щес­т­во­то пре­ди Де­ве­ти сеп­тем­в­ри.

Бих при­ве­ла след­ния при­мер:

“В Бан­с­ко си.
Раз­г­леж­даш ху­ба­ви­те бъл­гар­с­ки къ­щи. До­ри не­из­жи­ве­ли­те своя арис­ток­ра­ти­зъм бъл­гар­с­ки бо­га­та­ши се опит­ват да вло­жат не­що ста­ро­бъл­гар­с­ко в ек­с­те­ри­о­ра и ин­те­ри­о­ра на двор­ци­те си. За­що­то зна­ят, че в то­ва е ча­рът на град­че­то. Че с то­ва мо­гат да прив­ли­чат по­се­ти­те­ли на се­мей­ни­те и не­се­мей­ни­те си хо­те­ли. Зна­ят, че зим­ни­те им кли­ен­ти ид­ват за­ра­ди ху­ба­ви­те къ­щи и ме­ха­ни, за­ра­ди Пи­ри­на, но мо­же би по­ве­че за­ра­ди ски­те. Но лет­ни­те ид­ват как­то за­ра­ди ве­ли­чес­т­ве­но­то в при­ро­да­та, та­ка и за­ра­ди ав­тен­тич­но­то, бъл­гар­с­ко­то, ис­кон­но­то в ар­хи­тек­ту­ра­та и ис­то­ри­я­та на гра­да.
Ед­но от го­ле­ми­те не­ща в на­ша­та бъл­гар­с­ка ис­то­рия, в би­ти­е­то и ис­то­ри­я­та на ре­ги­о­на е по­е­тът и ху­ма­нис­тът Вап­ца­ров.
Но къ­де е Вап­ца­ров в град­че­то? Ка­то че ли е поп­рик­рит, по­заб­ра­вен, не­до­у­ва­жен…
Пост­то­та­ли­тар­ни­ят ре­жим в Бъл­га­рия (в то­ва чис­ло и власт­та в Бан­с­ко) яв­но не­до­люб­ва по­е­ти-ре­во­лю­ци­о­не­ри, по­е­ти-бор­ци. Ако ги до­люб­ва­ше, нав­ся­къ­де в град­че­то ще­ше да има ука­за­тел­ни та­бе­ли, со­че­щи я род­на­та къ­ща на ге­ни­ал­ния по­ет, я не­го­вия му­зей, я не­го­во­то учи­ли­ще, я мес­та­та, по ко­и­то е иг­рал…
А се­га ня­ма та­ки­ва стрел­ки и та­бе­ли, до­ри му­зе­ят мо­жеш да под­ми­неш, ако не си пред­ва­ри­тел­но про­у­чил къ­де се на­ми­ра. А вът­ре в не­го – праз­но…
Вли­заш в ед­на за­ла с бе­ли сте­ни, ук­ра­се­ни с ли­ко­ве – къ­де поз­на­ти, къ­де по­лу­поз­на­ти, къ­де съв­сем не­поз­на­ти. И се на­дя­ваш да има тек­с­то­ве, с ко­и­то да ги раз­поз­на­еш. Ко­и­то да те раз­ве­дат из би­ог­ра­фи­я­та на Вап­ца­ров. Очак­ваш тук-та­ме да има от­къ­си от сти­хо­ве­те му или от лю­бов­ни­те му пис­ма… И се ог­леж­даш за ве­щи, ко­и­то да ти го­во­рят за по­е­та, не­го­ви­те близ­ки и окол­на сре­да. Но уви! Ни­то ед­но­то, ни­то дру­го­то и са­мо мал­ко от тре­то­то. Тряб­ва да раз­чи­таш са­мо на ек­с­кур­зо­вод (ве­ро­ят­но, за да се пла­ти…). А ек­с­кур­зо­во­дът я те хва­не за ду­ша­та, я не…
Доб­ре че по­не мо­жеш да чу­еш ня­кои сти­хо­ве под фор­ма­та на ре­ци­тал или да ви­диш на ек­ран раз­ка­за на ба­ба Еле­на за лю­би­мо­то й че­до…
Но все пак го ня­ма пи­са­но­то Вап­ца­ро­во сло­во, лю­би­мо­то му сло­во! Ко­е­то да за­ин­т­ри­гу­ва по­се­ти­те­ля – тук с ед­но, там – с дру­го. И неслу­чай­но мно­го хо­ра вли­зат, ог­леж­дат се за пет ми­ну­ти и си из­ли­зат – не­за­до­во­ле­ни, не­о­бо­га­те­ни. Ор­га­ни­за­то­ри­те на ек­с­по­зи­ци­я­та тол­ко­ва са се стре­ми­ли да са ак­ту­ал­ни в из­бо­ра на сред­с­т­ва­та си за нея, че са заб­ра­ви­ли най-важ­ни­те, най-ев­ти­ни­те, но и най-ефек­тив­ни­те. Най-под­хо­дя­щи­те за кон­к­рет­на­та лич­ност.
В един та­къв му­зей би­ха мог­ли да се про­да­ват и кни­ги, пос­ве­те­ни на Вап­ца­ров. Би мог­ло да се ор­га­ни­зи­рат дис­ку­сии по спор­ни мо­мен­ти от не­го­вия жиз­нен път и твор­чес­т­во. И в му­зея да има сле­ди от тях.
Би мог­ло… Но са­мо ко­га­то има дос­та­тъч­но же­ла­ние и на­ход­чи­вост. Ко­га­то ня­ма страх от фи­ло­соф­с­ки­те, иде­о­ло­ги­чес­ки и по­ли­ти­чес­ки пос­ла­ния на по­е­та. Ко­га­то има дос­та­тъч­но ува­же­ние към чо­ве­ко­лю­би­вия па­тос на не­го­во­то твор­чес­т­во.
Яв­но точ­но то­ва не дос­ти­га на му­зея на Вап­ца­ров. И на Бан­с­ко!”

По вре­ме­то на “социализма” труд­но се кри­ти­ку­ва­ше со­ци­а­лис­ти­чес­ко­то нас­то­я­ще, но мно­го же­ла­тел­на бе­ше кри­ти­ка­та на бур­жо­аз­но­то ни ми­на­ло. Се­га ста­ва точ­но об­рат­но­то.

“Тъй ка­то обик­но­ве­но ис­то­ри­я­та се пи­ше от по­бе­ди­те­ли­те, оно­ва, ко­е­то се зак­лей­мя­ва, е на­си­ли­е­то на за­гу­би­ли­те, чуж­до­то на­си­лие, до­ка­то сво­е­то е или прик­ри­ва­но, или е из­ви­ня­ва­но.” (1) Не слу­чай­но в бъл­гар­с­кия ва­ри­ант въз­с­та­но­ве­ни­те пар­тии с ис­то­рия пре­ди Де­ве­ти сеп­тем­в­ри заб­ра­ви­ха за труд­ни­те, за прес­тъп­ни­те мо­мен­ти в сво­я­та по­ли­ти­чес­ка ис­то­рия и се вглеж­да­ха са­мо в те­зи на БКП. Заб­ра­ви­ха до­кол­ко те са доп­ри­нес­ли за сла­бост­та на бъл­гар­с­ка­та де­мок­ра­ция и дър­жа­ва, за ав­то­ри­та­риз­ма на бур­жо­аз­ни­те по­ли­ти­чес­ки ре­жи­ми и се вглеж­да­ха са­мо в то­та­ли­тар­ни­те ме­то­ди на уп­рав­ле­ние на БКП.

От­чуж­де­ни­е­то меж­ду хо­ра­та, не­дос­та­тъч­но­то им са­мо­чув­с­т­вие се пос­ти­га и чрез тър­се­не­то и на­ми­ра­не­то в ду­ша­та на бъл­га­ри­на са­мо на от­ри­ца­тел­ни ка­чес­т­ва и по­зи­ции – зло­ба­та, ка­ри­е­риз­ма, роб­с­кия ман­та­ли­тет, хит­ре­е­не­то, бай-ганьов­щи­на­та. Те­зи ка­чес­т­ва се пре­у­ве­ли­ча­ват, обя­вя­ват се ед­ва ли не за уни­кал­ни, са­мо бъл­гар­с­ки. В съ­що­то вре­ме се ели­ми­ни­рат дос­тойн­с­т­ва­та на бъл­га­ри­те. Всъщ­ност чрез оп­рос­тя­ва­не­то на бъл­гар­с­кия ха­рак­тер, чрез не­по­каз­ва­не на не­го­ва­та слож­ност и ди­на­мич­ност­та в раз­ви­ти­е­то му, чрез не­га­тив­ни­те обоб­ще­ния за ха­рак­те­ра на “бъл­га­ри­на” ка­то ця­ло, чрез ели­ми­ни­ра­не на раз­ли­чи­я­та в ха­рак­те­ри­те на кон­к­рет­ни­те бъл­га­ри, се пос­ти­га не­на­уч­ност и еле­мен­та­ри­зи­ра­не на мис­ле­не­то.

Те­зи и дру­ги об­ви­не­ния и ква­ли­фи­ка­ции, ха­рак­тер­ни за ма­со­ва­та кул­ту­ра, а не за се­ри­оз­ния на­у­чен ана­лиз на бъл­гар­с­ка­та ис­то­рия, де­мо­ти­ви­рат мно­го хо­ра, в то­ва чис­ло мла­де­жи, обез­сър­ча­ват ги да до­каз­ват дос­тойн­с­т­ва­та си, да се бо­рят за об­щес­т­ве­ни ка­у­зи и идеали.

Ко­га­то имаш не­ра­бо­те­ща ико­но­ми­ка, ог­ром­на без­ра­бо­ти­ца, от­чай­ва­ща бед­ност и т.н., на­със­кай хрис­ти­я­ни сре­щу мю­сюл­ма­ни, де­мок­ра­ти сре­щу ко­му­нис­ти, мла­ди сре­щу въз­рас­т­ни, ра­бо­те­щи сре­щу пен­си­о­не­ри – пък мо­же и да ти из­лез­нат смет­ки­те…

По-лес­но е на уп­рав­ля­ва­щи­те да се оп­рав­да­ват за нис­ки­те зап­ла­ти, за ло­шо­то об­ра­зо­ва­ние и здра­ве­о­паз­ва­не не нап­ри­мер с то­ва, че бо­га­ти­те да­нъ­коп­лат­ци не си пла­щат да­нъ­ци­те, а с нуж­да­та да пла­ща пен­сии на тез до­сад­ни и мно­гоб­рой­ни, при то­ва нос­тал­гич­но нас­т­ро­е­ни, пен­си­о­не­ри… По-из­год­но е на но­ви­те ра­бо­то­да­те­ли да про­ти­во­пос­та­вят въз­рас­т­ни на мла­ди ра­бот­ни­ци, за да не гле­дат в тях­на­та па­ни­ца, за да не мо­гат да се со­ли­да­ри­зи­рат и да се бо­рят съв­мес­т­но за тру­до­ви­те си пра­ва.

Ся­каш мла­ди­те имат по­ве­че пра­во да ра­бо­тят, да по­лу­ча­ват въз­наг­раж­де­ние и да жи­ве­ят от­кол­ко­то по-въз­рас­т­ни­те.

Бой­ко Бо­ри­сов в прав текст каз­ва на мла­ди­те – не да­вай­те на въз­рас­т­ни­те око­ло вас да гла­су­ват, за­що­то те из­пит­ват нос­тал­гия по ми­на­ло­то и не мо­гат да мис­лят с акъ­ла си… Яв­но гос­по­ди­нът не раз­чи­та да омае по-въз­рас­т­ни­те из­би­ра­тел­ки с ча­ра си и ис­ка да се пред­па­зи от тях­но­то злов­ред­но вли­я­ние.

Ни­хи­лиз­мът по­ма­га на всич­ки вът­реш­ни су­бек­ти, ко­и­то за­бо­га­тя­ват на гър­ба на пен­си­о­не­ри­те, на гър­ба на са­мо­за­до­во­ля­ва­що­то се бъл­гар­с­ко на­се­ле­ние, на гър­ба на раз­г­раб­ва­на­та бъл­гар­с­ка ико­но­ми­ка. Пред тях ня­мат са­мо­чув­с­т­ви­е­то да се из­п­ра­вят и уни­жа­ва­ни­те и под­це­ня­ва­ни пат­ри­о­тич­но нас­т­ро­е­ни бъл­гар­с­ки ин­те­лек­ту­ал­ци, част от ко­и­то, за да оце­ле­ят, се опит­ват да пре­бо­я­ди­сат обя­ве­но­то за прес­тъп­но тях­но ми­на­ло.

Неслу­чай­но в най-зна­чи­ма­та ка­тед­ра по со­ци­о­ло­гия в Бъл­га­рия, в пре­тен­ди­ра­щия за най-пред­ни по­зи­ции в бъл­гар­с­ко­то об­ра­зо­ва­ние Со­фийс­ки уни­вер­си­тет, не се пре­по­да­ва дис­цип­ли­на “Ис­то­рия на бъл­гар­с­ка­та со­ци­о­ло­ги­я”. А бъл­гар­с­ка со­ци­о­ло­гия е има­ло и ще има, въп­ре­ки не­щас­т­ни­те уси­лия на ре­ди­ца кон­фор­мис­ти да я обез­ли­чат и при­ни­зят. И меж­ду дру­го­то е да­ла нема­лък при­нос в све­тов­на­та кул­тур­на сък­ро­вищ­ни­ца.

И в съ­що­то то­ва вре­ме на от­ри­ца­ние и обез­сър­ча­ва­не от­в­ся­къ­де ва­лят ви­со­ко­пар­ни при­зи­ви да се гра­ди ак­тив­но граж­дан­с­ко об­щес­т­во. А кой да го гра­ди то­ва граж­дан­с­ко об­щес­т­во – обез­ве­ре­ни­те в дос­тойн­с­т­ва­та на бъл­га­ри­на и де­мо­ти­ви­ра­ни мла­де­жи, или оп­лю­ти­те и ока­ля­ни въз­рас­т­ни хо­ра?

***

Друг фак­тор за де­фор­ми­ра­не на от­но­ше­ни­я­та меж­ду по­ко­ле­ни­я­та в Бъл­га­рия е ак­тив­но на­саж­да­на­та пот­ре­би­тел­с­ка пси­хо­ло­гия, ко­я­то ус­пеш­но се фор­ми­ра у мла­ди­те хо­ра и нас­т­рой­ва част от тях сре­щу въз­рас­т­ни­те. Нас­т­рой­ва ги сре­щу ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­но­то мис­ле­не у по-въз­рас­т­ни­те по­ко­ле­ния, че мо­же да се ра­бо­ти и чо­век да се чув­с­т­ва доб­ре и без да е въз­наг­ра­ден с ми­ли­о­ни, че в тру­да мо­гат да се тър­сят на­ред с ма­те­ри­ал­ни­те и ду­хов­ни, со­ци­ал­ни мо­ти­ви.

Мо­же би по та­зи ли­ния се прех­лас­ва­ме и от от­чуж­де­ни­е­то меж­ду мла­ди и ста­ри на За­пад. Взе­ма­ме при­бър­за­но за иде­ал от­но­ше­ния, при ко­и­то мла­ди­те са длъж­ни са­ми да се оп­ра­вят, да си гле­дат де­ца­та, а ро­ди­те­ли­те им, до­ри и да имат въз­мож­ност за то­ва – не се чув­с­т­ват длъж­ни да им по­ма­гат. От­но­ше­ния, при ко­и­то мла­ди­те оти­ват на гос­ти на ро­ди­те­ли­те си са­мо след спе­ци­ал­на по­ка­на и точ­на за­яв­ка за броя на пър­жо­ли­те, ко­и­то ще изя­дат.

А в съ­що­то вре­ме сме пре­ка­ле­но кри­тич­ни към бъл­гар­с­ки­те ро­ди­те­ли, ко­и­то ис­кат по-дъл­го и ак­тив­но да по­ма­гат на де­ца­та си. Обя­вя­ва­ме вед­на­га то­ва за тра­ди­ци­о­на­ли­зъм, за от­жи­вя­лост.

А мо­же би ис­ти­на­та е ня­къ­де по сре­да­та.

Мо­же би пот­ре­би­тел­с­ка­та пси­хо­ло­гия ни пра­ви и по-то­ле­ран­т­ни към не­же­ла­е­щи­те да съз­да­ват се­мейс­т­ва и да от­г­леж­дат де­ца мла­ди хо­ра. Пре­ка­ле­но мно­го на­рас­на раз­би­ра­не­то ни спря­мо те­зи, ко­и­то не ис­кат да си зат­руд­ня­ват жи­во­та с по­ло­вин­ки, не ис­кат да се въз­п­ро­из­веж­дат, за да не си раз­ва­лят ра­хат­лъ­ка и спо­койс­т­ви­е­то. И по то­зи на­чин спи­рат жи­во­та и об­ри­чат на не­ус­пех раз­ви­ти­е­то на Бъл­га­рия.

***

Иде­а­ли­зи­ра­не­то на тех­ни­ка­та съ­що нас­т­рой­ва мно­го мла­ди хо­ра да мис­лят, че хо­ра­та, ко­и­то не пол­з­ват ком­пю­тър, ко­и­то не ста­ват и ля­гат с мо­бил­ни те­ле­фо­ни на ус­та и други подобни дос­тойн­с­т­ва, са вто­ра ръ­ка хо­ра. Те ле­ко­вер­но си мис­лят, че в Ин­тер­нет мо­гат да на­ме­рят вся­ка ис­ти­на, вся­ка ин­фор­ма­ция. Изоб­що или поч­ти не се за­мис­лят за ма­ни­пу­ла­тив­ни­те въз­мож­нос­ти на мре­жа­та, за су­бек­ти­те, ко­и­то дър­пат кон­ци­те в нея и чрез нея, за спе­ци­фи­ка­та на та­зи ин­фор­ма­ция. То­ва ги пра­ви по-по­дат­ли­ви на ма­ни­пу­ла­ция. Съ­ве­ти­те на въз­рас­т­ни­те им из­г­леж­дат ста­ро­мод­ни и из­лиш­ни.

Прех­лас­ва­не­то и пре­до­ве­ря­ва­не­то на тех­ни­ка­та, за­роб­ва­не­то им от ма­со­ва­та кул­ту­ра и ме­ди­и­те ги от­чуж­да­ва от лич­ния из­точ­ник на ин­фор­ма­ция, от по-ак­тив­но об­щу­ва­не с хо­ра­та, осо­бе­но с те­зи с на­съб­ра­на мъд­рост и опит.

***

За­си­ле­но раз­ми­на­ва­не се ус­та­но­ви и по ли­ния на ре­ли­ги­оз­ност­та на по-въз­рас­т­ни­те и на по-мла­ди­те по­ко­ле­ния.

Един от до­ми­ни­ра­щи­те еле­мен­ти на но­ва­та по­ли­ти­чес­ка иде­о­ло­гия на ели­та, е ре­ли­ги­я­та, ре­ли­ги­оз­ни­те цен­нос­ти. Не слу­чай­но в пре­ход­ния пе­ри­од тях­но­то вли­я­ние тол­ко­ва мно­го на­рас­на, ре­ли­ги­я­та от­но­во бе­ше пос­та­ве­на на пи­е­дес­тал.

То­ва не е прос­то изя­ва на дъл­го та­е­на лич­на при­вър­за­ност към мо­рал­но­то зна­че­ние на ре­ли­ги­оз­ни­те нор­ми, на хрис­ти­ян­с­ки­те и мю­сюл­ман­с­ки­те доб­ро­де­те­ли от стра­на на ели­та. До­ри бих ка­за­ла, че той е най-да­ле­че в ду­ша­та си от тях. То­ва е всъщ­ност важ­на част от но­ва­та му по­ли­ти­чес­ка фи­ло­со­фия, с ко­я­то ис­ка да фор­ми­ра под­хо­дя­що мис­ле­не и све­то­у­се­ща­не у ма­си­те.

Неслу­чай­но в де­мок­ра­тич­ни­те бъл­гар­с­ки ме­дии на прак­ти­ка не се до­пус­ка ан­ти­ре­ли­ги­оз­на про­па­ган­да, не се до­пус­ка пос­та­вя­не под съм­не­ние съ­щес­т­ву­ва­не­то на бо­га. Нап­ро­тив, зас­т­ра­ши­тел­но на­рас­т­ва ин­тен­зив­ност­та на ре­ли­ги­оз­на­та про­па­ган­да. И се уве­ли­ча­ва ней­но­то вли­я­ние сред мла­деж­кия елек­то­рат.
По­лу­ча­ва се про­ти­во­ре­чие меж­ду до го­ля­ма сте­пен ате­ис­тич­но нас­т­ро­е­ни­те или са­мо ин­с­т­ру­мен­тал­но ре­ли­ги­оз­но нас­т­ро­е­ни­те хо­ра на сред­на и над сред­на въз­раст и мно­го мла­ди хо­ра, ко­и­то ис­к­ре­но при­е­мат вя­ра­та в бо­га ка­то ес­тес­т­ве­но със­то­я­ние на ду­ха в на­ча­ло­то на два­де­сет и пър­ви век.

Неслу­чай­но на мно­го мла­де­жи тол­ко­ва им до­па­да твор­чес­т­во­то на Па­у­лу Ку­е­лю. За­що­то в не­го в оп­рос­те­на при­каз­но-ре­ли­ги­оз­на фор­ма се под­на­сят ня­кои ис­ти­ни за жи­во­та. Част от тях ве­че тол­ко­ва са се от­да­ле­чи­ли от се­ри­оз­но­то со­ци­ал­но че­ти­во, че са­мо по то­зи на­чин, под та­зи фор­ма мо­гат да се до­кос­нат до ня­кои жи­тейс­ки обоб­ще­ния, и то са­мо до мал­ка част от тях.

В та­зи връз­ка мо­жем да си при­пом­ним по­ве­де­ни­е­то на дес­ни­те пар­тии, осо­бе­но на СДС, по вре­ме на пре­диз­бор­ни­те им кам­па­нии от 1990 г. на­сам. Още от 1990 г. те из­пол­з­ват ак­тив­но во­дос­ве­ти­те и ли­тур­ги­и­те ка­то ос­нов­но пре­диз­бор­но сред­с­т­во. Свет­ли­ят им при­мер бе по­дет и от “ле­ви­я” елит.

Чрез де­мон­с­т­ри­ра­но­то ува­же­ние към ре­ли­ги­я­та се тър­се­ше до­пъл­ни­те­лен на­чин за от­тлас­к­ва­не от прес­тъп­но­то и ате­ис­тич­но “со­ци­а­лис­ти­чес­ко” ми­на­ло. То­ва бе­ше до­пъл­ни­те­лен ме­ха­ни­зъм за де­мон­с­т­ри­ра­не на ува­же­ние към “реп­ре­си­ра­на­та ду­хов­ност” по вре­ме­то на “социализма”. То­ва се ока­за и мно­го ефек­ти­вен ме­ха­ни­зъм за про­ти­во­пос­та­вя­не меж­ду ре­ли­ги­оз­но нас­т­ро­е­ни­те де­ца на “де­мок­ра­ти­те” и не­до­там ре­ли­ги­оз­но нас­т­ро­е­ни­те “чер­ве­ни ба­бич­ки”.

Не съм си­гур­на, че та­зи сти­му­ли­ра­на ре­ли­ги­оз­ност е в уни­сон с изис­к­ва­ни­я­та на ве­ка. По-ско­ро си мис­ля, че пре­чи на но­во­покръс­те­ни­те в нея мла­ди хо­ра да осъз­на­ват нав­ре­ме и в дос­та­тъч­на сте­пен на­къ­де вър­ви све­тът, соб­с­т­ве­на­та им стра­на. А със си­гур­ност им пре­чи да бъ­дат по­ли­ти­чес­ки и со­ци­ал­но ак­тив­ни лич­нос­ти.

***

При то­ва по­ло­же­ние ня­ма при­чи­ни да се чу­дим за­що мно­го мла­ди и ра­бо­те­щи хо­ра се драз­нят на пен­си­о­не­ри­те, ко­и­то пол­з­ват еле­мен­тар­но­то си пра­во на граж­да­ни и се прид­виж­ват в прос­т­ран­с­т­во­то, ко­га­то им е нуж­но, а не ко­га­то мла­ди­те и ра­бо­те­щи­те смя­тат за “нор­мал­но”. Те не ис­кат да “жер­т­ват” сво­я­та сво­бо­да и удоб­с­т­ва за­ра­ди по-въз­рас­т­ни­те, да им бла­го­да­рят за то­ва, ко­е­то са сто­ри­ли за тях. Не смя­тат за нуж­но да ста­ват в пре­воз­но сред­с­т­во и да им от­с­тъп­ват мяс­то­то си. То­ва би­ли вред­ни пи­о­нер­с­ки и ком­со­мол­с­ки на­ви­ци. Но ко­га­то са в Аме­ри­ка, се прех­лас­ват пред по­доб­ни на­ви­ци, фор­ми­ра­ни обаче от ска­ут­с­ки­те ор­га­ни­за­ции, пред ува­же­ни­е­то на хо­ра­та един към друг.

Не е ло­гич­но да се чу­дим и за­що мла­ди “де­мок­ра­ти” се­ри­оз­но си мис­лят, че пен­си­о­не­ри­те тряб­ва да бъ­дат ог­ра­ни­че­ни да гла­су­ват, за­що­то им ос­та­ва мал­ко жи­вот и не тряб­ва да вли­я­ят на цен­но­то им бъ­де­ще. Т.е. са го­то­ви да им от­не­мат то­ва ос­нов­но граж­дан­с­ко пра­во – да оп­ре­де­лят соб­с­т­ве­на­та си съд­ба – не­за­ви­си­мо кол­ко от нея ос­та­ва.

За­що да се чу­дим, че тол­ко­ва мла­ди прес­тъп­ни­ци не се сра­мят да кра­дат и из­на­сил­ват не­щас­т­ни ба­би.

Изоб­що кол­ко­то е по-не­ло­гич­но и не­пос­ле­до­ва­тел­но, по-ци­нич­но и неб­ла­го­дар­но мис­ле­не­то на мла­ди­те, тол­ко­ва по-доб­ре за всич­ки, ко­и­то се въз­пол­з­ват от про­ти­во­пос­та­вя­не­то на мла­ди и ста­ри. И вътре, и вън от Бъл­га­рия.

Не­до­вол­с­т­во­то и про­из­ти­ча­що­то от то­ва на­си­лие сре­щу но­ви­те уп­рав­ля­ва­щи в ико­но­ми­ка­та и по­ли­ти­ка­та прос­лой­ки се пре­на­соч­ва или към ми­на­ло­то, или към недо­там от­го­вор­ни фак­то­ри и се от­да­ле­ча­ва от най-от­го­вор­ни­те фак­то­ри.

Всич­ки те­зи яв­ле­ния се случ­ват по­ве­че от за­ко­но­мер­но в бив­ши­те “со­ци­а­лис­ти­чес­ки” стра­ни, в то­ва чис­ло и в Бъл­га­рия. За­що­то са пре­диз­ви­ка­ни, въз­пи­та­ни, от­г­ле­да­ни – в учи­ли­ще, на ули­ца­та, от по­ли­ти­чес­ки­те пар­тии, ме­ди­и­те, дър­жав­ни­те ин­с­ти­ту­ции. Нав­ся­къ­де око­ло нас.

(1) Про­да­нов, В., На­си­ли­е­то в мо­дер­на­та епо­ха, 2003 г., стр.16

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук