ДИСКУСИЯ НА ТЕМА: КОСОВО

0
225

София, сряда, 27 февруари 2008 г.

Захари Захариев: Уважаеми колеги, темата на днешната ни среща е „Косово”. Тема, която няма да бъде изчерпана с еднократна дискусия и по мое виждане ще присъства тепърва изключително активно в българския обществено-политически живот. Тема, която до голяма степен ще предопредели развитието на геополитическите процеси не само тук, на Балканите, но и в Европа, и в света в близкото бъдеще, а и в по-дългосрочен план.

На заседание на ВС на БСП беше предложен проект за решение, който да определи политическата позиция на БСП по този въпрос. Разгоря се много остра дискусия на базата на поляризация на гледните точки. Част от членовете на Висшия партиен съвет, между които бях и аз, отстояваха виждането, че не можем да подхождаме по този въпрос като към нещо спорадично, мимолетно и частно, а с много ясна позиция, че засягаме тема, пряко свързана освен всичко друго и с националната сигурност на България. И след като се наричаме национална партия и сме го записали в своите програмни документи, ние трябва да го отстояваме и на практика.

От тази гледна точка бяха предложени редица съществени бележки по отношение на проектодокумента. Особено по отношение на последната точка. Но имаше и диаметрално противоположни гледни точки, изразени и от госпожа Татяна Дончева, която показа, че може да прави невероятни пируети – политически и идеологически, и се изяви като един нов ястреб в рамките на БСП и на Висшия партиен съвет, отстоявайки тезата, че трябва час по-скоро, безусловно България да признае Косово като суверенна държава и по този начин ние трябва да докажем, че сме пълноценни членове на НАТО и на Европейския съюз. Забравяйки, че нито НАТО, нито Европейският съюз имат единна завършена позиция по този въпрос.

Трима души само отстояваха тази теза. Другият, който отстоя тази гледна точка, разбира се, много по-премерено и по-професионално подхождайки по въпроса, беше говорителят на Парламентарната група на БСП Ангел Найденов, но това не е изненада за никого, защото той винаги е отстоявал такава позиция. Всички други, които се изказаха, бяха категорично против.

В крайна сметка се разгоря дискусия, в която се ангажираха и министърът на външните работи Ивайло Калфин, и министър-председателят. Ивайло Калфин се опита да мотивира своите досегашни изявления по този въпрос. Не прие моята критика, че ние с това заседание осигуряваме политическа индулгенция и на него, и на министър-председателя. Защото те ни поставят реално пред свършени факти, прескачайки уставната норма, че висш ръководен орган на партията на базата на конгреса като висш орган, е Висшият партиен съвет. И никой няма правото да определя политическа позиция от такава значимост сам, прескачайки Висшия партиен съвет.
Имахме полемики с него, но, за да бъда обективен, искам да кажа, че министър-председателят дори е по-сдържан в своята позиция и по-премерен в търсенето на балансирано решение, отколкото ми прозвуча от устата на министъра на външните работи. В крайна сметка се стигна до приемането на тази формулировка в т. 10 и този текст, който е пред вас.

Снощи обаче с безкрайна учудване, да не използвам друга дума, изслушах изявлението на посланик Байърли по тази тема. Той заяви недвусмислено, че България е поела ангажимент за официално признаване на суверенитета на Косово и че България ще установи дипломатически отношения с тази държава. Второто нещо, което той заяви: „Е, това няма да стане за дни, но ще стане за седмици, през които, разбира се, ще бъде приета и новата конституция на Косово.”

И тук се получава нещо „странно” – посланикът на Съединените щати е по-добре информиран от официалните български органи на властта, включително и българския парламент, и българските политически субекти, относно реалната позиция, която ще заеме България като държава по този въпрос.

Това, че БСП има своята политическа позиция по този документ, ни най-малко не изчерпва необходимостта от дискусия по темата, от формиране на едно, подкрепено от широката българска общественост политическо становище, за да е ясно утре кой ще понесе политическата и историческата отговорност по този въпрос.

Разбира се, спорихме и по въпроса за уникалността на случая – т. 5, в която се казва, че Косово се разглежда като уникален случай. Уникалността е от гледна точка на това, че Косово беше де факто протекторат на ООН през последните девет години. Не исках да влизам в излишни спорове с историк като министър-председателя, че това не е първият случай на протекторат, нито пък ще бъде последният, за да го наричаме уникален. Или, ако точно това целим и това означава уникален, а не търсенето на някакъв съвсем друг политически контекст, защото и Буш говори, че този случай е уникален, то да го кажем достатъчно ясно.

Това са встъпителните бележки.

Има няколко души, които през последните дни и седмици се изявиха със свои становища, гледни точки и позиции по този въпрос, които сме поканили да отправят встъпителни думи към темата. Да започнем с господин Чуков, защото той се върна от Косово. Мисля, че неговите лични впечатления също ще бъдат изключително важни за една пълноценна дискусия.

Евгени Гиндев: Все пак какво е общото настроение във Висшия партиен съвет? Значи ли това, че мнозинството от Висшия партиен съвет застава зад тази позиция?

З. Захариев: Този текст е компромис между първоначалния вариант, крайната позиция за незабавно признаване, която беше изложена, и тези, които бяха против въобще да се признава Косово. Ние ще се върнем към темата за Висшия партиен съвет, тъй като след това ще ви предложа следващата ни тема да бъде обсъждане на тезисите по проектоустава на БСП.

З. Захариев: Нека сега да чуем господин Чуков.

Боян Чуков: Понеже ще бъде дискусия, аз ще бъда относително кратък. Сигурен съм, че част от тезите, които ще споделя с вас, вероятно няма да бъдат приети, но и в това има нещо много положително, защото имаме възможност да направим дискусия.

Първо, бих искал да започна с това, че в Косово ходя от 2003 г. и част от процесите съм ги наблюдавал в развитие, включително кадровото израстване на немалка част от хората, които през 2003 г. се чудеха какво да правят и пиеха кафета по центъра, а сега са министри и заемат ключови позиции. За уникалността на Косово като случай бих искал да кажа, че тя би могла да се илюстрира с такъв пример: Стоян Иванов обра своя съсед, но случаят е уникален и никой друг няма право да го прави. Горе-долу това е уникалността на Косово.

У нас не е много ясна позицията на Белград и какво точно прави Белград се губи в информацията на обикновения българин, който следи медиите. За мен сега Сърбия представлява един човек, на който са му ампутирали крака и с патериците пак тича на запад. Дайте да не се лъжем. Жертвите, братската любов с Русия и т.н. кога се появиха? Когато ножът опря до кокала.

Според мен Сърбия загуби Косово през 1999 г. Един от големите митове, които се разнасят, е, че Милошевич се колебаел между Щатите, Русия и т.н. Това е абсолютен мит. Милошевич се колебаеше между Републиканската партия и Демократическата партия. Сърбите тогава играеха за Демократическата партия на Съединените щати, а не за Русия. И, ако си спомняте, Милошевич изигра хватката, че, виждате ли, ние ще се обърнем към Русия, за да заплашим Запада. Който иска, нека да прочете изказванията на Холбрук по това време, в които той публично казваше, че Милошевич е много хубав човек, един изключителен патриот.

Когато започнаха бомбардировките преди 8-9 години, Черна гора съвсем съзнателно не се бомбардираше. Защо? Защото знаеха, че ще се отделя. Това беше договорено. Още един свръхскандален факт – по времето, когато бомбардираха Сърбия, министърът на отбраната на нашата западна съседка си беше дал под наем апартамента в Подгорица, Черна гора, на трима американски генерали, които живееха в него.

Аз съм напълно съгласен с проф. Захариев, че в един такъв момент в България всичко лъсва. И когато го свалим на геополитическо ниво, сами разбирате, че дали си от една политическа партия, дали си от втора, в геополитически план нещата са ясни. Позицията Косово да се признае не утре, а сега, в момента, е американската позиция. И тези, които искат веднага да стане това, защитават американските национални интереси. Тези, които категорично казват, че това не трябва да стане, съвпадат с позицията на Русия като евразийски полюс. Тъй като аз съм абсолютно съгласен, че тук не става дума само за Косово, става дума за много по-сложни неща. Според мен се правят опити да се направи ООН № 2. По какъв начин?

Има механизъм, който чрез насилие вкарва в правия път тези, които са се отклонили. В ООН Съветът за сигурност тълкува резолюциите, но едновременно е и този, който играе ролята на Конституционен съд. Всеки юрист знае, че дадена резолюция на ООН може да бъде тълкувана по колкото начина си искате. Сега, примерно, американците се спират върху приложение №1, но ако се прочете приложение № 2 на Резолюция 1244, по времето на онази другата, Елциновата Русия, там беше записано, че бъдещият статут на Косово ще бъде решен в Съвета на министрите на външните работи на Г-8. Тоест още тогава е заложено заобикалянето на ООН.

Ако следите много внимателно какво се случва в Косово, ще видите, че има много несъответствия.

Когато започнаха събитията в Северна Митровица и се запалиха КПП-та, мога да ви кажа какво се е случило. Дошли едни хора и казали: „Ще ги палим тези КПП-та, хайде, ако обичате, си заминавайте”. Къде са преместени сега КПП? По река Ибър, точно там, където са границите между Северна Митровица и Косово. Тоест, на независимо Косово, за което думата „независимост” въобще няма съдържание, там му се прави едно малко сръбско Косово.

Нападенията срещу американското посолство в Белград. Не ви ли прави впечатление, че американските посолства са охранявани от едни здрави морски пехотинци, които стрелят на месо по този, който влезе. А нападателите влизат в сградата и се оказва, че там няма никой. Как става това нещо? Не считате ли, че има някаква договорка?

В момента в медийното пространство имаме една страхотна битка на информация от едната и от другата страна. Това се нарича дезинформация, това се наричат активни мероприятия, манипулация, както искате го наречете. Но във всички случаи това не е точно това, за което си говорим.

А сега това, което може би ще предизвика най-много несъгласие. Моето лично мнение е, че за първи път България има професионално изработена позиция по отношение на Косово и ще ви кажа защо мисля така.

България не е страна, която има ресурс и може да поражда дадена тенденция на Балканите или в Европа. Нашата най-добра позиция е да се опитваме благодарение на разузнаването, което разрушихме, да долавяме тенденциите, още когато се зараждат, за да можем да си направим сметка къде е нашият национален интерес.

От друга страна, макар и достатъчно слаби, ние сме в състояние малко да ускорим или да намалим тази тенденция. Но повече не можем да направим. Никога в своята история балканските народи не са били генератор на конфликти помежду си. Те винаги са били в резултат на външен импулс. Примерно, в Косово често пъти се губи един от големите играчи, който се нарича Ватикана. Ватиканът има изключителна роля в косовските събития. Знаете, че католицизмът практикува прозелитизъм и една немалка част от албанците са католици. В центъра на Косово двете статуи са на Майка Тереза и на Скендербег. И двамата са католици. Албанското знаме с орлите е католически символ.

Ако отидете в Прищина, в Призрен, ще отпадне още един мит – че там са страхотни мюсюлмани. Няма такова нещо. Там ислямът е т.нар. лайт ислям. Аз поне така го наричам. Повечето са бекташи – секта, която е забранена в Турция. Това е секта, която в сравнение с класическия ислям се доближава до православието и т.н.

От друга страна, защо смятам, че позицията на България е добре премерена? В момента на територията на Косово се развива чудовищна битка за влияние върху тези, които не са албанци. И трябва да ви кажа, че Турция ни изпреварва много сериозно. Хвърлят се огромни пари. В Южно Косово има и турска телевизия, има и няколко турски УКВ предавателя, които работят, от турското село Мамуша, което е на 6 км от Призрен, има три пъти седмично автобус до Истанбул.

По-голям проблем е колко са българите в Косово? Това са едни и същи хора, които веднъж ги броят за сърби, веднъж ги броят за турци, веднъж за македонци, веднъж за горани, за турбеши, веднъж са жопани. А всъщност това са хора, които са готови да кажат, че са всякакви само и само да оживеят.

Ние имахме среща с част от бизнесмените в Призрен. Петдесет процента от тези хора говорят на един много сносен български език. Нещо повече, на 6 км от албанската граница албанците, които бяха там, казаха: „Ние много добре знаем, че това е било българско не само дотук, а и в Албания.” Тоест при тях по отношение на България няма някаква омраза. Не виждат в наше лице хора, които се опитват по някакъв начин да им пречат.

По отношение на Грачаница, наскоро имаше едно предаване, мисля, че на проф. Божидар Димитров, че голяма част от тези православни храмове са наши православни храмове, на които сърбите са им ударили една боя. В Грачаница, което всички знаят като сръбско и т.н., са част от мощите на Климент Охридски. Всичко това е свързано с нашата история. Но в никакъв случай не искам да кажа, че ние трябва да се караме със сърбите и да търсим конфронтация с тях. Защото както и да го въртим, на каквито и да се правим, ние сме славяни и православни. И ние нямаме друг ход, освен да се държим плътно до Русия. Колкото повече се отдалечаваме от Русия, толкова повече се топим.

Само преди няколко дни ми се обадиха български полицаи. Когато са вървели по границата, и то от Гниляне нагоре, в източната част на Косово, са минали покрай села, чието население е говорело още по-чист език, отколкото тези, които са в Шар планина.

Бяхме в едно село Грънчаре, което е на 4-5 км от Призрен. През май ще дойде техен ансамбъл „Подгорски бисер”. Когато започнах да говоря, кметът казва: „Да започнем да превеждаме”. И децата викат: „Какво ще превеждаш, ние всичко разбираме.”

Сега често се споменават Горно Любине и Долно Любине, където са българомохамеданите. Понеже трябва да оцелеят, в даден момент едното село подкрепя сърбите, другото село подкрепя албанците, за да може, независимо от това как ще се развият нещата, едното село да изтегли другото. Вие разбирате ли, че те години наред е трябвало да оживяват и да говорят това, което ще им позволи да останат там, да останат живи.

Реплика: Още са в робство.

Б. Чуков: Още има страх! Много погрешно е да се счита, че сърбите нямат влияние в този регион. Една държава, която десетилетия е контролирала тази територия е смешно да се счита, че в момента няма никакво влияние. Напротив, една голяма част, включително от медиите, са свързани с Белград.

Каква беше историята до момента? Около големите градове – Прищина, Призрен, сърбите са правили пръстен от села, сръбски анклави, за да могат да контролират града. Това е стратегията на Сърбия за Косово.

През март 2004 г., ако си спомняте, големият конфликт и битката беше около с. Чаглавица. Точно това село контролира пътя между Прищина и Скопие. След като го разчистиха, го оставиха. Всички събития, които наблюдаваме там, са в резултат на някаква стратегия, а не просто така – някой става, тръгва.

Малко хора знаят, че през 2004 г. е било почти на кантар да обявят независимост. Едва са ги спрели. И тогава немалка част от служителите на международните организации, имам предвид от Западна Европа, напуснаха работата си, защото разбраха, че са изиграни, просто са измамени.

Става дума за два транспортни коридора – Коридор № 8 и Коридор № 10. Единият е по хоризонтала, другият е по вертикала. Когато транспортният коридор върви по хоризонталата, той е в изгода на Съединените щати, когато е по вертикала, е в изгода на Русия. И когато някой започне да защитава едното или другото, е признак и веднага можеш да кажеш кой за кого играе. А това за международната общност, за демокрацията, за идеологията и т.н. са неща, които се опитват в розова хартия с розова панделка да ви поднесат като някаква позиция и да въздействат на емоциите ви.

Ще направя една прогноза. Коридор № 10 няма да го пипне никой. И Прешово, Бояновац и Меджеджа, колкото и да скачат, ще ядат бой и няма да мръднат. Спомнете си преди време, когато албанците именно в този регион се опитаха да направят нещо, Европейският съюз позволи на сърбите да вкарат войска в този регион и много бързо ги ошамариха.

Северна Митровица ще си отиде към Сърбия. Може би ще има един период от десетина години, през който това бавно ще се приеме от всички. Тези, които ще оберат големите негативи, ще бъдат Хашим Тачи и Тадич. Тадич, защото Косово си отива. Тачи, защото си отива Северна Митровица.

Смятам, че прословутият Европейски корпус няма да има някакво особено бъдеще, за да не кажа почти никакво. Европейците може би ще се опитат да контролират наркотрафика и организираната престъпност, защото това ги касае лично. Но секторите, както са разпределени между германци, американци, англичани, французи, ще си останат. КФОР и НАТО ще си останат на място и ще си функционират, както е било до момента. Няма да има промяна.

Самият Тачи се е окопал изключително добре във властта. Контролира цялата страна.

И по отношение на Косово има няколко мита. Примерно, единият от митовете, за който периодично и някои от нашите журналисти също пишат, че там има някакви несметни полезни изкопаеми, въглища и т.н. Енергийните полезни изкопаеми в Косово, запасите, всичко, което в момента е известно, САЩ ще го изконсумират за 15 дни. Въобще не става дума за нещо значимо.

За наркотрафика. По данни на Интерпол през 2002 г. наркотрафикът в Косово се изчислява на 70 млн. долара. Сръбският мобилен оператор има годишно 305 млн. долара. Тоест това, че с парите на наркомафията се лобира някъде за Косово, влиза в рамките на информационната битка, информационната война и т.н.

За мен въпросът с Косово, погледнат в геополитически план, стои по съвсем друг начин. Понеже Съветът за сигурност не функционира в тази ситуация, Китай и Русия стоят настрани, останалите членове са на обратната позиция, в момента се търси едно ООН № 2, в което да се вкарат много други страни – дребни и малки. Неслучайно Тачи каза, че сто страни ще го признаят, защото става дума за близо 2/3 от членовете в ООН. А представете си, ако се появят още стотина страни. Тогава, когато трябва да се гласува за непостоянните членове на ООН, започват да гласуват вътре и всяка страна е глас.

Разбирате ли как това е класическата теория на хаоса? Когато в дадена система се поддържа едно определено ниво на хаос, има възможност да се скрие центърът, който командва цялата тази система. Американците тръгват по този път. Бях написал една статия за мрежовата война в света. Става дума именно за мрежови технологии. Ако, забелязахте, вярно, от руска страна се говори за Приднестровието, говори се за Абхазия, за Осетия, за Нагорни Карабах. Забележете, Нагорни Карабах почти не фигурира вече и никой не говори за него. Защо? Защото е свързано с един Азербайджан, който е богат на енергийни ресурси. От друга страна, Русия няма сметка да се отделят Абхазия и Южна Осетия. Русия има полза от една лоялна Грузия, лоялна Молдова. Така че ситуацията на Москва е далеч по-сложна, отколкото си представяме.

И ще завърша с нещо, което съм казвал няколко пъти. Когато се разглеждат подобни случаи и се анализират, има три нива на анализ.

Най-простият анализ, който най-често се прави в медиите, е на ниво международно право, на ниво номокрация, където съгласно теорията всяка една страна е суверенна. Гласът на една много малка страна в ООН е равен на гласа на една много голяма страна в ООН. Но това е на ниво номокрация, право.

Второто ниво се нарича кратополитика. То е въведено от Рудолф Челен – един от бащите на геополитиката. Той казва така: „Когато свалим отношенията между страните на силовото поле, тогава икономически, военно и т.н. нещата коренно се променят. И тогава един глас не е един”. И какво се получава? На това ниво имаме регионални лидери. Дадена страна в даден регион започва да си прави свои сателити. И те започват да я обслужват икономически, политически, културно и т.н.

И третото ниво е геополитическо. Имате атлантическо и евразийско. В момента това са САЩ и Русия. Погрешно е да живеем с илюзията, че ние имаме избор. Ние нямаме избор, ние сме в геополитическата орбита на Русия и няма положителен сценарий за България, ако се опитаме да излезем от нея. Това да е ясно.

Спомнете си още нещо. Всичко това беше една много добре обмислена стратегия още в началото на 90-те години. За съжаление някои грантови интелектуалци, както аз ги наричам, тръгнаха да обясняват, че ние, българите, сме някаква уникална цивилизация, която няма нищо общо с Русия.

Ще се радвам, ако съм предизвикал у вас някакъв интерес за дискусия.

З. Захариев: Благодаря. Беше много интересно. Сега има думата Иван Генов от гледна точка на първия пласт на международното право.

Иван Генов: Аз се отказвам да говоря от гледна точка на първия пласт, защото тук международното право е извън проблема. Ще се спра на три въпроса – Балканите, кратко СV на Косово, и България и Косово.

Балканите през последните 20 години се превръщат от полуостров в архипелаг или в архианклави в прохладните води на Световния океан на съвременните международни отношения, както би казал проф. Гиндев. Пренареди се влиянието на международните фактори. САЩ станаха виртуален съсед на балканските страни и народи. Хегемонът разглежда Балканите, а не само Косово като свой европейски приз в бжежинската шахматна битка, която се води срещу целия свят. Балканите станаха експериментална база, лаборатория, полигон за всякакви опити – политически, икономически и военни. Наред с Афганистан и Ирак тук се апробира новата стратегическа концепция на НАТО, която реализира напълно установения международен правопорядък. Така Балканите от сериозен ресурс за саморазвитие на Европа, се превръщат по-скоро в терен за силова игра на извънрегионални фактори и те все повече стават воденичен камък за Европейския съюз. В крайна сметка, Балканите като цяло затвърдиха статута си на най-необлагодетелствания регион на континента.

Няколко думи за Косово. След едностранното обявяване на 17 февруари и последвалият хаос с признаването и непризнаването му, светът вече е друг. Независимо Косово е една от най-големите провокации към международните отношения и правопорядъка в тях. То засяга тяхната същност, дали те подлежат на международно правно регулиране, или силата е тяхното его и магия.

Какво е същинското СV на т. нар. независимо Косово, или как да разчетем сянката на печалния план „Ахтисаари”? Димитрий Иванов преди няколко дни дешифрира К не само като Косово, но и като късогледство, защото да насърчаваш фрагментирането на Югоизточните Балкани наистина продължава да е късогледство. Аз бих добавил, че К означава и корупция, непоносима корупция.

Буш по време на африканската си визита бодро заяви: „Вярваме, че сега вече ще настъпи мир на Балканите”. Подобен мюнхенски диалект, мюнхенски шепот кънти отпреди 70 години. И неслучайна е репликата на принц Александър Караджорджевич: „Независимостта на Косово е завършек на плановете на Хитлер и Мусолини за Югославия.”

„Нюзуик” и „Таймс” в анализите си стигат до сентенциите за Косово като една провалена държава, непризната от ООН, неспособна да се самоуправлява. Партито бе в Прищина, махмурлукът по света! Роди се Косово, умря ООН!

С други думи, независимо Косово е контрапункт на европейските интеграционни процеси, то е отрицание на политическата логика на Европейския съюз, свидетелство за слабостта на общата външна политика на Брюксел. Независимо Косово не предполага нито консенсус, нито компромис в международните отношения, защото последните са бременни в различен стадий със стотици зародиши, наподобяващи косовския казус. Затова раждането на независимо Косово е крайно опасно предизвикателство за стабилността и целостта на световната международна система и особено на жизнения регион на България.

Независимо Косово е експеримент за международно сътрудничество. Очевидно генетиката в международните отношения поема в опасно направление и ще дари Балканите, а и не само тях, с отровни, заразителни плодове. Остава Ислямската конференция да изпрати своя мисия. С други думи К като Косово е поле за всякакъв род тренировъчни мисии.

Считам, че независимо Косово поставя с цялата си острота въпроса за отговорността в международните отношения в две плоскости – отговорността на тези, които обявиха независимо Косово, и отговорността на онези, които признават това парадържавно формирование. Безотговорността във втората плоскост е с най-тежки последици за правопорядъка в международните отношения, за тяхната стабилност и предсказуемост. Колкото и да си затварят някои очите, не може да не се види, че независимо Косово отключва Кутията на Пандора. Това е матрица, модел и игра на домино. Последиците за мира са непредсказуеми. Феноменът Вера Кочовска заяви, че следва етническа война.

Няколко думи за независимо Косово и Република България. Ще се върна 15 години назад. На 29 април 1993 г. Народното събрание прие базова позиция за ненамеса на България във военни действия с бивша Югославия, в това число и по повод на ситуацията в Косово, под каквато и да било форма – нито пряко, нито косвено, включително и под егидата на ООН. Пет години по-късно, когато кризата се изостри, през юни 1998 г., Парламентарната група на Демократичната левица излезе с декларация за мирното решаване на кризата в Косово. Тогава БСП имаше активна, изпреварваща и трудно атакуема позиция – в никакъв случай и под никаква форма „България да не става част от кризата в Косово, да съдейства само за политическото й уреждане, против военната намеса и употребата на сила, против вътрешното насилие, против санкциите”.

Малко по-късно правителството на СДС изработи политика Република България да бъде част не само от политическото, а и от военното уреждане на конфликта. Във връзка с това се отправяха призиви за военно решаване на косовската криза и територията на страната се предостави за военна операция. Така Косовската криза беше употребена от СДС за ускоряване на членството ни в НАТО. Нещо повече, на 29 януари 2000 г. премиерът Костов прие Хашим Тачи и шефа на Демократическата партия на албанците в Македония Арбен Джафери. Това бе дипломатическо престъпление, тъй като внушаваше появата на независима държава Косово и прекрояване на балканските граници.

С други думи, за СДС и ДСБ не стои въпросът за признаване или непризнаване. Той е решен от тях предварително и безусловно. ГЕРБ също е за признаване, а ДПС чрез международната си емблема Лютфи заяви, че не трябва да сме сред първите 20, а някъде към 25-ата държава, която ще признае Косово. При това не като мултиетническа държава, а като мултинационална.

Преди 17 февруари официално представляващите Република България в международните отношения лица недвусмислено заявиха, че българската позиция е много близка до американската. И много „умно”, бих казал, добавиха, че няма да сме сред първите, които ще признаят новия субект. Междувременно, авторитетният аспект по Балканите – Миша Глени, на висок глас отбеляза, че би било изненада, ако София признае Косово. А за служебния политолог Райчев въпросът не е централен, още повече че е предрешен. Според него единственото противоречие е между сърцето и ума, очевидно асоциирайки правото и съвестта със сърцето, а силата и удобството с ума.

Считам, че поради взаимното неутрализиране на релевантните фактори и при липсата на международен консенсус, Република България има редкия шанс да прояви относителна самостоятелност във външната политика (ще видим колко дни ще продължи тази относителна самостоятелност), в един немалък диапазон да заема национално отговорна позиция, която да е нюансирана и различима в условията на междусъюзническите взаимоотношения, без да се пренебрегват добросъседството и най-вече националната сигурност и цялост на страната.

Поначало признаването е правно-политически акт. Казусът независимо Косово обаче е напълно изведен от сферата на международното право и затова признаването или непризнаването тук изцяло е подчинено на каноните на политическата целесъобразност, на учението, на школата за политическия реализъм. Засега няма достатъчно политически аргументи за признаването на нова държава до българските граници. Има много повече политически основания да не се форсира, да не се избързва, защото към момента, първо, размразяването на конфликта чрез създаването на квази-държава съвсем не гарантира средносрочна и дългосрочна стабилност на Балканите. Тезата на Калфин и в някаква степен на Европейския съюз, че дълго време този конфликт, ако е замразен, е опасно. Аз считам обаче, че размразяването е още по-опасно по този начин, тъй като това решение по никакъв начин не може да се капсулира. Верижната реакция е неизбежна и за региона, и за света, независимо от т. 5 на позицията на БСП.

Второ, признава се устойчив и дееспособен обект, а не такъв, който е на командно дишане и внася повече безпорядък, отколкото ред в международните отношения.

Трето, признаването днес означава признаване на международни фактори и мисии в Косово, а не на що-годе самостоятелно функциониращ организъм със свое базово законодателство и практическа политика, гарантираща правата на всички етноси в Косово.

Освен това Република България не трябва да забравя, че преди да стане член на НАТО и Европейския съюз, е преди всичко член на ООН и е интерактивно свързана с установения от нея универсален международен ред.

И още нещо – всяка балканска страна има своето Косово, така че признаването на сръбското Косово като нова албанска държава може да се окаже акт със самоубийствена цена. Наред е Република Македония, но не само тя.

Ако не сте разбрали, аз приключих.

З. Захариев: Благодаря на другаря Генов.

Ив. Генов: Аплодисментите са неуместни, защото решението на правителството е взето. В близките дни то ще бъде огласено и признаването ще бъде практически в пълен обем.

З. Захариев: Бях обещал на посланик Петър Междуречки да му дам думата.

Петър Междуречки: Срещнахме се с проф. Захариев и той ме покани да присъствам днес. Аз му казах: Какъв ме искаш – да си скъсам всички дипломи и да си скъсам страницата в трудовата книжка, където съм бил 30 години във Външно министерство и да подкрепя позицията на ръководството на моята партия? Такъв ли ме искаш, или да дойда като свободен пенсионер, който не го е страх, че ще му повишат или ще му намалят пенсията? Страхувам се, професоре, че ще ти разваля сбирката. Той каза: Не, ела, разваляй я, прави я, при нас най-важното е да има дискусия. Пълна свобода.

Искам да чуя още малко изказвания, за да се присъединя към някои и да критикувам други. Мисля, че горе-долу разбрахте моята позиция.

Ив. Аладжов: Дошъл съм тук повече да слушам, отколкото да говоря, защото, откровено казано, знам нещо за Косово, но така, както чух да се изказват другарите, въобще не мога да претендирам. И затова си позволявам да задам няколко въпроса, на които ще очаквам да получа отговори.

Другарят Генов каза, че всяка балканска държава има своето Косово. Това е вярно. Но да обърнем внимание как реагира на Косово една Румъния. Тя реагира може би заради румънските унгарци. Ние нямаме ли подобни проблеми? И защо румънците решават въпроса си по този начин, а не по другия?

Може би нашата позиция е такава, защото ние в исторически план сме били заплашени от Сърбия. И отслабването на Сърбия донякъде в геополитически смисъл е в полза на България. Сърбия някога беше много велика страна, тя беше лидер на третия свят, на необвързаните страни. А сега какво стана? Тя се децимира до нищо. Е, тогава кой остава на Балканите, ако премахнем Турция, която винаги е била империя? Оставаме ние. Въпросът е кои сме ние и дали имаме онзи потенциал да бъдем нещото на Балканите, което ще решава проблемите, или ще генерира решение на проблемите на Балканите.

Б. Чуков: Само една шеговита реплика. Гледах „Евро нюз” и видях в Митровица, че сърбите носят и сръбското знаме. Има ли някой, който ще се обзаложи с мен, че до 3-4 месеца и Гърция ще признае независимо Косово? Това е начин на игра.

Навремето, когато започнахме да откриваме дипломатически бюра в Прищина, бяхме изпреварени и от Румъния, и от Гърция. И гърците ни чакаха там, много преди ние да отидем. Така че нека да разглеждаме нещата в дългосрочен план. Според мен това е класическа византийска хватка – качваш мизата и печелиш повече.

З. Захариев: Аз неслучайно започнах с това, че този въпрос трябва да бъде разглеждан единствено в контекста на българските национални интереси. И това трябва да определя нашата позиция и решения, а не емоциите, или формалното позоваване на международното право.

Дончо Конакчиев: На мен ми липсва нещо по проблема и затова така рано поисках думата.

Фактите са факти. Аз съм съгласен, че няма да изменим хода на нещата, които вече са се случили и които ще се случват по-нататък. Заради това няма да коментирам и позицията. Тя е гласувана – един човек е бил против. Струва ми се обаче, че България няма проблем с Косово, България има проблем с последиците от това. И понеже така са се развивали нещата, че в първата половина на 90-те години ми бе възложено да отговарям, първо, на партийно, после и на правителствено ниво за връзките й с остатъчна Югославия тогава, сега Сърбия, и досега поддържам връзка. В Косово не съм ходил, но в Белград ходя няколко пъти в годината. Може би колегите тук знаят, че единственият български университет, който излезе в чужбина, е нашият. Ние имаме 150 студенти в Белград по наши учебни планове, с наши преподаватели.

Аз се страхувам – думата не е страх, но говорим за националните интереси на България – считам, че в икономически план, който ми липсва в дискусията досега, последиците за България ще бъдат поне в краткосрочна и средносрочна перспектива категорично отрицателни. Не само заради това, че връзката ни с Европа минава през Сърбия, а защото ние сме инвеститор № 1 в Сърбия. Официално нашите капитали там са над 500 млн. евро. Това е част от българското богатство. При тази ситуация, каквато и игра да играят големите и великите сили, контрата ще бъде в нас.

Заради това си мисля, че както предприемачеството в бизнеса – там една от стратегиите е от загубата да извлечеш полза, от грешката да направиш правилния извод (Питър Дракър е разработил този проблем), какво може да спечели България, след като не може да промени хода на развитието на процесите, не е въпросът само да минимизираме загубите. Трябва да има някаква полза.

Аз съм съгласен със зоните на влияние, няма да привеждам данни за вида на търговското ни салдо – с колко милиарда е отрицателно, защо е отрицателно. Но след като тичаме в едната посока и приемаме позиция, която тук звучи, че 100% съвпада с американската, каква ни е ползата от това и има ли някакъв шанс да се извлече нещо за България? Къде е българският интерес? Друг критерий не може да има.

Не е вярно, че Европейският съюз имал някаква единна позиция. Няма единна позиция. Всяка страна си има някакъв интерес. И интерпретирайки, се обявява и позицията, и решението. Къде сме ние? Пак ли ще инкасираме поредната загуба? Говоря за икономика, не говоря за другите аспекти. Загуба, която може би ще се измери в милиарди евро.

З. Захариев: Официалната правителствена позиция е, че за разлика от миналото, когато беше югоембаргото и кризата с разпада на Югославия, днес България е член на Европейския съюз и може да разчита на компенсации по линия на Европейския съюз. Не казвам моята гледна точка. Цитирам официалната позиция на правителството.

Д. Конакчиев: Няма такава. Такова нещо не е възможно.

З. Захариев: Беше споделена пред пленума.

Божидар Попов: Аз искам да взема отношение по т. 5 от становището на Висшия партиен съвет. Искам да разгледам случая Косово, но от друг ъгъл. Вероятно знаете, че ние влагаме близо девет пъти повече енергия за производството на нашия брутен вътрешен продукт в сравнение със средното в Европа. В пъти влагаме повече суровини и материали, което значи, че трудно можем да издържим на конкуренцията, ако продължим в този дух. Това означава, че ще продължи да се задълбочават мизерията и недоимъкът в страната, което при окуражителния пример на Косово неминуемо ще тласне турскоезичните маси, които се намират в Лудогорието и в Родопите, да последват примера на Косово и да поискат независимост. И естествено после връзката с Турция. Ние знаем от историята какво може да се получи по-нататък. Ако си спомняте как България пада под турско робство на етапи, историята може да се повтори. Положението е същото – слаби балкански държави, карат се помежду си, силна Турция от другата страна. И накрая Русия, която не може да помогне, поради това, че и тя си има свои собствени проблеми.

Както казва народът – на вълка затова му е дебел вратът, защото сам си върши работата. Ние трябва да потърсим наши резерви и възможности да укрепим най-вече икономиката си, за да не допуснем подобно разпадане. Защото никой не бяга от доброто, никой не бяга от меда. Ако имаме добро икономическо положение, тези, които са малцинство в нашата страна, няма да искат да избягат. Напротив, другите около нас, а ние знаем, че във всички посоки граничим с бивши наши територии, даже те биха поискали да се присъединят към нас.

Мисля, че онова, което трябва да направим най-спешно, е да потърсим начин да укрепим икономиката си. И ако трябва да потърсим път, по който да го направим, това е да погледнем световния положителен опит. Опирайки се на иновации Япония направи чудеса в своята икономическа област, като се има предвид, че нямаше нито подземни богатства, беше ударена с две атомни бомби, 1 млн. японска армия беше унищожена на китайска територия. И въпреки това надмина дори САЩ по всички икономически показатели за по-малко от 50 години. Ето какво могат иновациите. Това е, на което можем да се опрем, и което е единственият ни коз и възможност, ако искаме да оцелеем.

З. Захариев: Благодаря ви. Думата има другарят Любен Петров.

Любен Петров: Във връзка с темата, която сега обсъждаме, искам да припомня на аудиторията един аналогичен случай във външната политика на България.

През 1970 г. в Париж започнаха преговори между нашето Външно министерство и испанското Външно министерство за установяване на официални отношения между двете страни: социалистическа България и франкистка Испания. Нашата делегация тогава предложи една формула за установяване на тези отношения – търговско представителство с консулски функции. Ръководителят на испанската делегация – виден професор по консулско право, франкист, се обърна към Александър Янков, който водеше преговорите от наша страна. Ръководител на делегацията беше Владимир Топенчаров, но Башев се беше договорил с него да остави нещата на Александър Янков, защото въпросът беше много комплициран. Испанският професор се обърна към него: „Господин Янков, каква е тази хермафродитна форма? Аз не съм я чувал нито в практиката, нито в историята, даже в доктрината на дипломацията.” И той му каза: „Да, вярно е, но искам да ви кажа откровено, че ние с вас сега не можем да установим дипломатически отношения (а Испания искаше дипломатически отношения), тъй като демократични сили в Испания се обърнаха към нас и искат ние да не установяваме с вас дипломатически отношения, съответно с представителство и т.н., тъй като това би означавало международно признание и легитимиране на режима на Франко. И вие би трябвало да ни разберете. Но, когато Франко вече си отиде, мога да Ви уверя, че България ще бъде, ако не първата, една от първите страни, които ще установят дипломатически отношения с вашата страна.” Така и стана.

Привеждам този пример, за да направя връзка със сегашната позиция на БСП. На мен ми се струва, че това е една добре обоснована, аргументирана позиция. Защото нямаме такъв натиск отнякъде, който да ни кара да не установяваме или да установяваме такива отношения с Косово. И това, което вие казахте, господин Захариев, за Байърли, и на мен ми направи впечатление. Но той сигурно е получил указания за тази работа. Може би това му е работата – да упражни натиск.

З. Захариев: Опитен дипломат е.

Л. Петров: Точно така. Аз предполагам, че така, както ни е поднесена позицията на БСП, това е добре обработена, балансирана позиция.

Междувпрочем, искам да ви кажа, че когато слушах нашия министър по телевизията да говори по този въпрос, на мен ми направи впечатление една непоследователност в неговите изказвания. От една страна, говори за това, че ние ще установим официални отношения с Косово (дотук добре), а след това под натиска на водещия каза, че ние ще установим дипломатически отношения. Нещо, което, доколкото на мен ми е известно, не беше в сценария на позицията на Министерството на външните работи. В нашата дипломатическа история ние имаме примери, които показват, че можем да лавираме и в най-тежки случаи и все пак да отстояваме една позиция, която тогава беше и обща позиция на всички социалистически страни. Но в дадения случай ние бяхме една от първите страни, които поведоха този тежък разговор с испанската страна.

Исках да кажа нещо друго, което може би ще прозвучи пресилено. Една от най-съществените черти на всички тези усилия, които правеше Външно министерство досега в рамките на Европейския съюз и в рамките на региона на Балканите, беше диалогът. Водеща страна в балканския диалог, донякъде и в Европейския съюз, беше България. Тя помогна за това да няма обединяване на отделни страни против позицията на България. И искам да ви напомня една мъдра позиция, която изработи Иван Башев през 1970 г. на пленум на ЦК на партията по повод нашата външна политика. Анализирайки тогава условията, при които беше подписан тристранният пакт Югославия – Гърция – Турция, той направи извод, анализирайки причините, че главната задача на нашата външна политика е да работи така на Балканския регион, че никога да не позволи на съседите ни да се обединяват против нас.

Сега тази роля, която България изигра и продължава да играе на Балканите във връзка с Косово – да събира, да търси диалог, да полага усилие да убеждава съседите, колкото и тежки проблеми да имат, да изработят някаква по-обща позиция, е една от заслугите й. И трябва да се има предвид, че диалогът, който наложи нашата страна, е неин плюс.

Всички балкански страни сега са уязвими във връзка с решението за Косово. Навсякъде има малцинства, навсякъде има бомби със закъснител. Интересното е това, че тези балкански страни, които сега са обединени от една цел – да влязат в Европейския съюз, които знаят, че Косово е бомба със закъснител и за тях, не могат да намерят общ език, за да обединят усилията си и солидарно да отстояват една позиция като регион в Европейския съюз, да влияят на решението на Европейския съюз по този въпрос.

Ако всички тези страни разберат, а те го разбират, че главното в случая с Косово е флагрантно нарушаване на международното право, на принципите на Хелзинкския заключителен акт, тогава останалото може да остане на заден план и да излезе на преден план именно нарушаването на международното право. В такъв случай може да се намери обща позиция и Балканите, колкото и да не тежат в Европейския съюз, все пак могат с една обща позиция, ако не да наложат, поне да спрат някои действия на Европейския съюз по отношение на сегашната позиция на Косово.

З. Захариев: Благодаря. Беше много интересно.

Евг. Гиндев: Аз ще съсредоточа своето внимание на това, за което сме се събрали тук – партийната позиция. Ще поговоря малко и от гледна точка на общата теория за националната сигурност и на геополитиката, което ми позволява да избегна позицията на дипломатите, които непрекъснато казват, че въпросите се решават с диалог, което, общо взето, не е вярно. Мога да говоря по този въпрос, защото току-що завърших една голяма студия, посветена на тези въпроси.

Ще започна от т. 10. Не знам кой я е формулирал, но това, което е написано тук, е едно пожелателно изложение на нещата, които не се връзват едно с друго.

Аз имам данни, че тази странна тройка – Кристиан Вигенин, Татяна Дончева и Ангел Найденов, настоявали, че в такава ситуация международното право е неприложимо. Подобни разсъждения – много меко казано – са странни. Аз не пожелавам на тази странна тройка да се изказва по този начин, ако не дай Боже, България се окаже в ситуация, за която други ще кажат, че международното право е неприложимо. Тогава какво ще правим? Не е ясно. Предполагам, че те не са отчели някои очевидни изводи от проблема Косово. Няма международно право и никога не е имало – всичко това са манипулации. Няма международна общност и никога не е имало. Вие мислите, че това е шега? Не. Ще ви посоча един авторитетен американски източник. Робърт Пърл написа една чудесна малка статийка, озаглавена „Да благодарим на Бога за смъртта на ООН”. И как няма да умре, като ООН е организация, създадена във военно време. Тя е създадена по време на война и там важат съвсем други правила. А сега я няма.

Какво е това международна общност? Аз не знам коя е. Но и тези, които приказват, и те не я знаят коя е.

Ив. Аладжов: Г-7.

Евг. Гиндев: Може, но да го кажат ясно и категорично. Аз съм впечатлен от изказването на господин Чуков и господин Конакчиев, които акцентираха на много важни неща. Господин Чуков разкри втория план на всичко това, което става, което в малко по-свободна интерпретация тежнее към теорията на конспирацията, макар аз да не съм пряк привърженик на тази теория. Но това не е лишено от основание и съдържание.

Лично аз смятам, че световната политика и природно-историческият процес, както Маркс нарича историческия процес, преди всичко се формира от публичната политика, от това, което е на предния план. И това, между другото, най-добре са го разбрали американците. Чрез публичната политика се затваря обратната връзка към тези, които управляват. И всичко става ясно.

От гледна точка на геополитиката мога да ви разправям много неща, но ще ви кажа един удивителен факт. Знаете ли кой в света първи призна новата държава?

Б. Чуков: Афганистан.

Евг. Гиндев: Не – Българската национална телевизия. Призна я четири часа след нейното прокламиране. Как стана това? В 22 часа има новини на БНТ. В края на новините се дава прогноза за времето, сменят се три карти – Европа, Балкански полуостров и България. И на 17 февруари, в 22 ч, цъфва картата на Балканския полуостров и какво виждам? Прищина – минус 12 градуса. Белград го няма. На картата го няма Белград, но има Прищина. Пак световен рекорд, ние бяхме първите – Българската национална телевизия, такава институция, първа призна новата държава. Преди два дни слушам по телевизията друг герой, неясно какъв, казва се Каракачанов, който обясни позицията на ВМРО: „Ние трябва да си отмъстим за вековната политика на Сърбия към България”. Не става въпрос за Сърбия, става въпрос за България.

Аз мога да ви разказвам за праговите принципи в геополитиката, за рисковите опасности и заплахи, за релацията между тях и за какви ли не други неща. Но въпросът е, че наистина трябва да видим какво да правим. Формулирал съм ясно и простичко – България трябва да признае Косово, след като я признае Сърбия. А това, че Сърбия ще я признае, е вън от съмнение. Второ, по различни телевизии се шуми (познавам хората, които го правят и съм им казвал да престанат с тази русофилия, това не е хубаво): „Русия ще прати войски там”. Никакви войски няма да прати Русия там. Това не е руската империя на Николай ІІ, за да води трета световна война заради Сърбия. С 1 млн. и 200 хил. армия? Това можеше Сталин през 1945 г. с 11-милионна армия. Можеше да направи каквото си иска и пак не го направи.

Русия два пъти даде знак, че, общо взето, оставя този въпрос на западняците. Първия път беше със знаменития марш на техните десантчици в Прищина. Завзеха ли летището в Прищина? Завзеха го. Напуснаха ли Прищина? Напуснаха я. Ако сега там имаше руски войски, никаква независимост нямаше да има.

Второ, малко преди изборите и Тадич, и Николич бяха в Москва. На официално равнище.

Навремето в България Джинджич на един митинг на СДС, в присъствие на Надежда Михайлова, повтори последните думи на сръбския крал, преди да го убият в Марсилия: „Всички наши приятели са на Запад. Там е нашето бъдеще”.

Това потвърждава думите на др. Чуков за втория план. Сега даже Европейският съюз ви направи услуга – вместо вие да тичате към Брюксел, Брюксел дойде при вас. И се свърши цялата игра. Всичко, което се говори за Косово от гледна точка на прецедент са абсолютно лишени от смисъл думи. Косово е производна на военна агресия. Военната агресия никога не е била прецедент. И какво стана? Излюпи се едно геополитическо копеле и го връчиха на Европейския съюз да си го гледа. А кой ще плаща издръжката? Ще плащаме ние.

Искам да ви кажа какви са последиците в официален план на проблема Косово, в това число и за България. На първо място са демонстрацията и стимулирането на иредентизъм. В определена ситуация, разбира се. Всичко тепърва предстои. На второ място е демонстрирането на безнаказаност на неприемливи едностранни действия. На трето място е доказаната липса на международно право, на международна общност. И, което е много важно за България – възникването в наше съседство на институционализиран анклав, който се възприема като анклав на тероризъм и мафия.

От гледна точка на геополитиката, каква е провежданата американска политика? Да замени официално провъзгласения още от времето на Де Гол основен лозунг за „Европа на нациите” с „Европа на регионите”. Какво означава това на български? Европа на регионите означава Европа на махалите. В Прищина – от едната страна на моста е едната махала, от другата страна на моста е другата махала. Ще дадем независимост и на едната махала, и на другата махала. А защо става така? Защото това става моделът на хаоса. САЩ от 2000 г. разбраха, че могат да завладеят света, но е трудно да го управляват. Управлява се чрез теорията на хаоса, колкото по-малки страни, толкова по-лесно.

От гледна точка на националната сигурност, мога да прогнозирам какво ще се случи в близко бъдеще. Моите прогнози съвпадат с прогнозите на господин Чуков. Повечето европейски страни ще признаят Косово. Някои от инатливите страни, най-близкият пример е Румъния, тя първа ще капитулира и ще признае Косово.

Л. Петров: Те вече я признаха. Когато Тадич беше там, те казаха, че позицията на Румъния за непризнаване е до срещата на министрите.

Евг. Гиндев: Рано или късно и Сърбия ще признае Косово.

Завършвам с това, че кризата в Косово може би временно ще се овладее. Но най-големият гаф е, че сега проповядват, че конфликти могат да се управляват. Това е несъстоятелно от научна гледна точка. В теорията на конфликтите конфликти никога не се управляват. Конфликтите се разрешават. От разрешаване до управляване разликата е много голяма.

С цел да ви провокирам, ще кажа, че в тези условия аз бих предложил да се проведат следните национални мероприятия сега и в близка перспектива: анулиране на споразумението за американски военни бази на българска територия. Може ли да стане? Не може да стане; връщане от чужбина на българските военни контингенти. Пак не може да стане, но звучи добре; въвеждане на държавен монопол върху военното производство и търговия и създаване на държавна военнопромишлена компания с извършването на реконверсия; възстановяване на Строителните войски и дори на наборната армия; настаняване на ограничени гарнизони до един батальон в следните градове: Омуртаг, Разград, Смолян, Кърджали, Хасково и Велинград. Може ли да стане? Защо да не стане? НАТО ли ще ни спре? Няма да ни спре; дислоциране на мотострелкова бригада в Кюстендил и Благоевград; примерно провеждане на сухопътно и военновъздушно обучение в Родопите. Връщаме нашия контингент от чужбина и ето парите не за едно, а за три обучения; не бих се противопоставил за създаване на национален институт по отбраната. И ще ви кажа защо. Партията ръководителка доказа своята военна импотентност в последните 18 години. Военната тематика е слабо засегната.

Позволете ми да ви прочета нещо не от мен, а от арх. Христо Генчев. Мой много голям приятел, когото дълбоко уважавам. Ето какво е написал той през 1998 г.: „Ние, българите, трябва да разберем едно – ние няма да отстоим българската кауза в съгласие с нашите съседи или с Европейския съюз. Ние ще я осъществим против тях. Няма как – така е било винаги. Не е казано, че трябва да се бием. Просто трябва да сме наясно, че ще получим тяхното неодобрение, техните укори, техните удари в гърба, техните интриги, както в момента сме свидетели на тези неща, но не искаме да ги признаем (Виж АЕЦ „Козлодуй”). Ако веднъж завинаги не се откажем от това пораженческо преследване единствено и само с цел да запазим и защитим някакво статукво, ние като страна нямаме никаква перспектива.

Ние сме българи и нашите интереси са тези и тези. Трябва ясно и категорично да ги кажем, както прави всеки на този свят божи.”

Еньо Савов: Професор Гиндев даде някаква алтернатива за близко бъдеще.

Ние обсъждаме позицията на БСП и казваме, че това е с оглед на националните интереси. Не знаем каква ще е националната политика, която ще провъзгласят НДСВ и ДПС. Ще видим какво ще излезе. Правителството ще го реши.

Що се отнася до политиката на нашата партия, която сме подложили на дискусия, аз искам съвсем накратко да кажа някои неща. Другарят Чуков спомена за три степени при оценка на сегашната обстановка. Аз също съм склонен да разглеждам в три измерения случаят с Косово – съобразно сегашното положение и в бъдеще.

Първото измерение са Балканите. Изправени сме пред две страни като Гърция и Румъния, които не признават независимостта на Косово. Доколко е искрено и докога ще продължи – това е отделен въпрос. Явно е, че Косово няма да е последният костелив орех на Балканите. При положение, че предстои Западните Балканите да влязат в Европейския съюз, ще възникнат много проблеми, които също ще изискват позиция на нашата страна.

Стана дума и за румънската позиция. Аз поне смятам, че познавам много добре румънската позиция, техните външнополитически възгледи и смятам, че това не е постоянна позиция. Явно е, че ние трябва да изчакаме и да видим как ще се развият в своите позиции нашите съседи. Не бива отсега да казваме, че признаваме, понеже Съединените щати ни натискат. Не върви да се конфронтираме с две съседни страни. Това е едното равнище.

Второто е европейското равнище, което касае положението в ЕС в момента. Очевидно е, че Европа не е единна. Засега няма изработена единна позиция не само по Косовския проблем, но и по много други. Има както вътрешноевропейски, така и международни съображения. Някои признаха, други не признават. Ние чия страна ще вземем? На Германия, Англия и Франция или на Испания и другите страни? Тук се очертава явно различие между страните от Източна Европа, Централна Европа и Запада. Румъния и Полша са склонни повече да отиват на проамериканска позиция. Очевидно, че нямаме единство и няма защо да бързаме. Никой не ни притиска да приемем една или друга позиция.

И третото измерение е геополитическото. Професор Гиндев се спря на тези въпроси. Трябва да е ясно, че в геополитически план нещата са много подвижни и продължават да се развиват. Американците искат допълнително да реализират нов актив чрез Косово. Не само от военни съображения, че ще създадат там нова военна база против Русия. Тяхната цел е разколебаването сред европейските страни.

Да погледнем с перспектива. Американците вече чувстват своето безсилие да налагат волята си не само в Европа, но и в Латинска Америка, в Африка и в Азия. В Африка в момента се води двубой за влияние между Китай и САЩ, но очевидно геополитическият потенциал на САЩ постепенно отслабва. Те чувстват своята слабост и искат да си пишат някакъв актив с Косово, същевременно с Грузия и с другите. А Русия постепенно развива своето влияние и позиции в Европа. Това е една перспектива, с която не можем да не се съобразяваме. И въпросът е каква трябва да бъде нашата позиция? Моето виждане е, че позицията, която заема нашата партия, е наистина балансирана. Няма защо да бързаме, никой не ни притиска. Румънците, които са по-верни на американците, казват, че няма да признаят Косово. Трябва да има една умна позиция.

Дипломатическата практика има голям опит. Щом като може САЩ и КНДР в момента да имат някакви контакти, макар че още няма мирно споразумение между тях, отношенията са обтегнати, защо ние да не можем да кажем, че международната практика има различни форми. Другарят Л. Петров се спря на отношенията между България и Испания. Но ние имаме и някаква друга стъпка, когато можем да кажем, че някакви икономически отношения можем да създадем с Косово, в рамките на това, което имаме с Югославия. Да се изчака и като се усмирят страстите, ще решаваме тогава.

З. Захариев: И последно давам думата на др. Междуречки.

Петър Междуречки: Лично аз ще си отида много доволен от днешната дискусия. Мислех, че всичко знам във връзка с Косово и с нашата външна политика, но се оказа, че се обогатих от изказванията и на др. Чуков, като основен докладчик, и на моя приятел Иван, и на проф. Гиндев, и другите другари и другарки. Беше изключително интересно.

Една предварителна бележка по това, което каза др. Любен Петров. Преди да го приложим към Испания, го приложихме към Федерална република Германия. Дълги години с Федерална република Германия ние нямахме дипломатически отношения, а само икономически, имахме търговско представителство с консулски функции във Франкфурт на Майн и функционираше много добре. Това беше 1967 г. Международната практика познава такава форма, в която ние си защитаваме нашите икономически интереси и интересите на българите, намиращи се на територията на Федерална република Германия. Това между другото.

Това, което мен ме тревожи, е, че в България, както каза проф. Гиндев, неведнъж съм чувал това от него, за голямо съжаление ние нямаме национално отговорна външна политика, сочеща хоризонтите на България напред. Постоянно развиваме някакви ад хок движения, не съвсем в наш национален интерес. И да ме извинят геополитиците, но винаги търсим големия брат. Сто години го търсим и винаги взимаме правилни решения, съобразно големия брат. И винаги в резултат на тези правилни решения губим територии. Винаги. В последната война, благодарение на оплювания от всички, може би без тук присъстващите, Георги Димитров, Васил Коларов и някои други, които имаха възможност да прокарат някои български интереси в Москва, ние запазихме нашия териториален интегритет. Затова, да ме извиняват господата опозиционери, щяхме да бъдем ампутирани и след третата световна война.

Любен Петров знае, че благодарение на великолепните ходове, които изигра Башев – един разкошен министър на външните работи, по посока на Гърция, не си платихме репарациите. И искам да ви кажа, че тогава тези разговори с Гърция и подобряване на отношенията беше против Москва. Москва ни притесняваше през цялото време и не искаше да развиваме подобни отношения с Гърция. Нямаме външна политика на принципна база. Ако имахме една дългосрочна външна политика, защитаваща нашите интереси, сега щяхме да имаме ясен отговор и на този частичен въпрос. А Косово касае пряко нашите национални интереси и нашата териториална цялост. Попитайте генерала каква армия има Турция между Босфора и българската граница и каква армия имаме ние там. Той казва: от наша страна – нищо. А те имат 150-хилядна армия, че и повече.

Ние се държим като един от тримата глупаци. Тази история стана един път в Кипър, сега става в Косово. Ние считаме, че това е далечна перспектива, че няма нищо страшно, че ние сме членове на НАТО. Нали Гърция и Турция бяха членове на НАТО и са?!

За мен основният извод от нашата дискусия и от всички приказки, които са изприказвани на Висшия съвет, между които и доста глупости от непрофесионалисти, нашата действителност е такава, че за голямо съжаление 18 години непрофесионалисти се занимават с въпроси, които всъщност са въпроси, с които трябва да се занимават професионалисти. Но това е нашето нещастие.

През цялото време ние говорим, че сме малка държава, сега казваме: не сме чак толкова малка и затова трябва да имаме един голям брат. Трябва да погледнем какви са геополитическите интереси на Русия и на Щатите, и клоним ту към едните, ту към другите. И казваме: няма в Европа и в света държава, която да не се съобразява с това. Да имат да вземат тези специалисти! Финландия е един великолепен пример. Една малка държава, но за разлика от нас има умни политици. Това е разликата между нас и Финландия. Които политици запазиха своя национален облик и своята външна политика. И през всички години след Втората световна война водят една полезна за Финландия национална политика. Ние имахме след 1989 г. великолепния шанс да поведем политика, подобна на Финландия. Но пак не го направихме. И сега е късно, защото другарите американци са проникнали на всички нива в България и заради това техният посланик се държи като генерал губернатор и в противоречие на Виенската конвенция за дипломатическите представителства. Той няма право да дава никаква оценка в България на вътрешнобългарски институции и решения. Той може да пише тези неща и да ги праща във Вашингтон, но няма право да ги говори тук.

За голямо съжаление и нашият външен министър преди седмици от Брюксел всъщност каза какво е решението на българското правителство след неговото посещение във Вашингтон. Няма къде да избягаме. Хванали са ни и ще признаем.

Какво можеше да се направи при създадената ситуация специално в Косово? Както казват във футбола – да бавим топката и да хитруваме и ние. Стига вече като балами сме се излагали. Да следим много добре как се развиват нещата. Тук казахме Басеску, обаче Любчо Петров много добре каза, че сега е Басексу, но вдругиден другите могат да кажат: „Това той го каза, ние не сме съгласни” и ние да останем на сухо, Гърците могат да ни извъртят същия номер. И самите сърби.

В точка 6 на решението всъщност се крие отговорът, но то в крайната си част е неправилно записано: „Подчертава, че европейската и евроатлантическата интеграция на Западните Балкани няма алтернатива и за разсичане на възела Косово”.

Косово трайно ще бъде решен в рамките на Европейския съюз, когато Западните Балкани, заедно с Косово, влязат в Европейския съюз. Бавим топката около тази формулировка и наблюдаваме как се развиват събитията. В противен случай нищо добро не ни очаква.

Стоян Андреев: Една реплика.

Мислех да си мълча, но моят приятел тук ме провокира. Като прочетох тази позиция на Висшия партиен съвет, ми направи впечатление нещо, което остро отсъства. Сравнявам позицията на Турция. Те отначало бяха против признаването на Косово и имаха най-силни основания заради кюрдите да не го признаят. Обаче, когато изтъргуваха своите интереси с Америка, тя им даде картбланш да ударят много сериозно кюрдите в Северен Ирак. Освен това им даде разузнавателна информация точно къде се намират базите им и някои супер съвременни оръжия с точно насочване. В момента водят мащабна война даже не срещу ПКК, ами срещу кюрдския народ. И всъщност изтъргуваха своята позиция. И затова признаха Косово. Това, първо.

Второ, направи ми впечатление че никъде не се третира проблемът за използването на Косово като плацдарм в бъдещи военни действия на Съединените щати за Близкия изток. А скоро прочетох един анализ на прочут френски генерал как се обвързват военните бази на България и Румъния с огромната военновъздушна американска база в Косово за бъдещите намерения на САЩ спрямо Иран. Във всички случаи, за да не бъдем ангажирани ние в тази кървава игра на американците, в която можем да пострадаме много сериозно, тук трябва да се добави една точка: „Признаваме независимостта на Косово, при условие, че правителството на Косово гарантира недопускане използването на територията на Косово за агресия срещу други страни”. Това трябва да се запише. Защото за какво американците направиха най-голямата въздушна база на Балканите там? Именно, като ги обвързаха с въздушните бази в България и Румъния направиха мозайката за бъдещи агресивни действия от страна на тяхната авиация.

Смятам, че това трябва да се запише и ние да си изтъргуваме интересите. Това, че ще го признаем, е ясно, обаче трябва да търгуваме.

З. Захариев: Ако ми позволите, няколко думи накрая, тъй като времето много напредна. Изцяло съм съгласен с оценката, която даде др. Петър Междуречки за изключително високия професионализъм реализъм в днешната дискусия. Така че ще разчитаме, че ще можем да я предоставим на вниманието и на министъра на външните работи, и на министър-председателя, и на Комисията по външна политика и международни връзки на Висшия партиен съвет.

Този документ ви беше раздаден не за да правим ние редакция върху него или да го допълваме, а за сведение, за да може, когато взимаме становище, да имаме предвид какво е прието на пленума.

Аз лично мисля, че това е един компромисен документ. Той се отличава доста съществено именно по линия на смекчаване на позицията, на даването на дипломатически плацдарм за последващи действия по отношение на първия си вариант. И от тази гледна точка т. 10, колкото и да е обща, колкото и да не е конкретизирана по отношение на бъдещи подходи, все пак е една добра основа. Ние обвързваме установяването на отношения. Забележете – никъде няма „на дипломатически отношения”, „на пълно признаване” и т.н., а само „на отношения”, което развързва ръцете и на Министерството на външните работи, и на Министерския съвет. Казвам „развързва” от гледна точка на политическата позиция на БСП. Но ще се възползва ли Министерският съвет от тази удобна политическа позиция, която е получил от страна на БСП, е друга тема и друг въпрос.

Ето защо това, което не е записано в документа, но беше отправено като препоръка от мнозина от изказалите се и министър-председателят не възрази на това нещо, моята позиция и позицията на Кр. Премянов беше да се проведат спешни консултации на Съвета на коалицията по този въпрос. Защото този въпрос трябва да се разгледа и реши преди всичко на високо коалиционно ниво, без да опростяваме позицията нито на НДСВ, нито на ДПС по тази тема. Искам да кажа, макар и неофициално, че позицията и на Симеон Сакскобургготски, и на Ахмед Доган, не е първосигнална и както някои се опитват да интерпретират от чуждо име в публичното пространство. Позицията на Симеон Сакскобургготски е, че не бива да се бърза и България не бива да тича най-отпред по тази тема, че са заложени много интереси на България. Позицията на Ахмед Доган е същата.

Мисля, че от тази гледна точка нашите представители в Кабинета имат всички шансове да се възползват, ние сме им дали картбланш, както тогава си позволих да се пошегувам – тази политическа индулгенция, но трябва и те да свършат своята работа преди всичко на коалиционно ниво. И да не се поддават на щурмовщината от страна на партии със съмнително присъствие в следващия парламент.

Убеден съм, че за в бъдеще ние ще се връщаме към тази тема.

Благодаря ви за участието.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук