Скъпи другари, когато десницата разбра, че ще говорим за пазара, потри доволно ръце и със стръвна физиономия подхвана старата песен, която всички знаем: „Сигурното е, че вие, социалистите, имате проблем с пазара, блокирате в отношенията с предприятията.”
Истината е, че това твърдение може да бъде смъртоносно за левицата, само ако ние сами си го припишем. Нека избегнем тaзи недодялана уловка. Да разискваме, да размишляваме, както сме го правели в нашите комисии.
По време на разискванията ни нямаше архаичност, нямаше модерност, има чисто и просто социалисти, които са съгласни относно две важни констатации: първата е, че предприятията не са ни врагове. Когато сме управлявали, сме им помагали, закриляли сме ги, развивали сме ги. И утре, когато отново се върнем на власт, не трябва да се скъпим относно нашата подкрепа за тях. Моите мисли са отправени по-специално към малките и средните предприятия, защото без тях няма конкуренция. Но не конкуренция, която сега ни се сервира чрез дъмпинг в социалната сфера и в заплащането, а конкуренция от горе, която засяга инфраструктурата и обществените услуги, която вярва в инвестирането и в дългосрочността, която се ангажира активно с изследване и обучение. Това на езика на социалистите означава конкуренция.
Вторият пункт на съгласие е, че финансовият капитализъм е неприемлив. За да си дадем сметка за това, трябва да продължим да излизаме от мъглявината на концепциите, от мъглата на думите и да правим разлика между пазарна икономика и капитализъм. Пазарната икономика е свобода, инициатива, обмен, съревнование и когато всичко това е добре регулирано, се получава полза за личността и динамика за обществото.
В пазара няма нищо вродено, както казват либералите. Той е тесто, което трябва да бъде моделирано, той е това, което се направи от него. Той може да бъде отличен инструмент за даване на свобода и за еманципиране, но в същото време може да е инструмент за подчиняване, средство за предизвикване на бедност. Точно това е процесът, който сега е в ход.
Какво всъщност е финансовият капитализъм? Това е концентрацията на средства за производство в ръцете на незначително малцинство, на нова аристокрация. А тази нова аристокрация в условията на глобализацията обича рентата, тя смята, че останалите социални категории са променливи величини, подлежащи на сглобяване. Според нея неравенствата са благодатни за икономиката.
Представете си само, че и сега почти целият борсов капитал се притежава от 300 милиона привилегировани, т.е. едва от 5 процента от населението на планетата и тази истина, която предизвиква световъртеж, напомня една мисъл, която вие познавате: „В същността на капитализма е залегнало отрицанието на човека, защото според капиталистическата логика е възможно един ден един-единствен човек да бъде абсолютен собственик на всички средства за производство на планетата.” Е, ние сме близо до това. Тази мисъл е казана от Жорес през 1895 г. Жорес, който вече век е светлина за социалистите, за хуманистите, за реформаторите, за истинските реформатори. Да, благодарение на нашия дебат за пазара Жорес преоткрива своето справедливо място, сред нас, социалистите.
Така че да се прави разлика между пазара и капитализма е политика, а не семантика.
Да бъде човек реалист, означава да разбира, че финансовият капитализъм е навлязъл в червена зона, спекулативен балон, криза на рисковите ипотечни кредити (в САЩ, която предизвика световна финансова криза през 2006 г. – енциклопедия Уикипедия – бел. прев.), скандалът „Енрон”, „Енрон” златен парашут, модел Форжеар (Ноел Форжеар – френски индустриалец, който като изпълнителен директор на Еърбъс през 2003 г. има основен принос за спиране на полетите на свръхзвуковия пътнически самолет „Конкорд” – енциклопедия Уикипедия – бел. прев.). Този капитализъм върви към пропаст и тегли и нас към нея.
Но това не бива да ни обезсърчава.
Когато нобелови лауреати по икономика, които не може да бъдат набедени, че са пещерни левичари, бият тревога, защо ние трябва да мълчим?
Когато вторият по богатство човек на планетата, американецът Уорън Бъфет, разобличава взрива на неравенство в своята страна, когато остро критикува намаляването на данъците за богатите от Буш, в името на какво ние, социалистите, трябва да се срамуваме от борбата си за социална справедливост?
Трябва да се реагира, да се действа и точно в това е смисълът на препоръките, които с Ан и Арлем задвижихме.
Шоковата вълна на капитализма разтърси всички нас и хвърли, нека кажем истината, европейската левица в много сериозна криза. Нашият модел беше изграден върху социални компромиси, като последната дума беше оставена на обществените сили. Ала и едното, и другото се оспорва.
В резултат либералите консерватори са в офанзива, имат чувството, че им растат крила, мислят, че всичко им е разрешено. Ето защо не е случайно, че нашите другари от Социалдемократическата партия преди няколко седмици си извлякоха поука от коалицията си с десницата и на конгреса си приеха решение за спешната нужда от нова държава играч и закрилник.
Драги другари, либералите се кълнат само в догмата, че нещата трябва да бъдат оставени на самотек. Ние вярваме в мярката. Пазарът на съоръжения не може да бъде регулиран, както се регулира пазарът на труда. Съответният размер на обществената намеса и на пазара могат да варират, трябва да варират в зависимост от секторите, от нуждите и от обстоятелствата. Това равновесие ни предпазва да не смесваме пазар и търговия. Животът, околната среда, културата, здравеопазването, образованието, етиката не са блага като другите. Пазарът трябва да бъде поставен на мястото му. Ние не приемаме общество, което би искало да наложи телевизионни предавания на бебетата, както като че ли трябваше още от люлката да търпим Ко Ланта. И всеки път, когато в наши общински или областни кампании ние, социалистите, казваме чрез нашите кандидати, че водата, жилището, училището не са за продан, другари мои, ние ще бъдем чути от французите.
Лостовете за действие съществуват на национално и на международно равнище, но нашето действие трябва да се пренесе и на европейско равнище. Ние всички сме социалисти и европейци и като социалисти наш дълг е да насърчаваме и да преориентираме европейския градеж: регулация, производство, съзидание, новаторство, но когато трябва и закрила. Съгласен съм да изведем отново на преден план международната конкуренция, но при еднакви условия. Американците и китайците много добре са разбрали, че трябва да използват търговията, валутата си, данъчната си система в услуга на своите интереси, а не в услуга на някакво наивно вярване в добродетелите на свободния обмен.
Ние, социалистите, трябва да пазим европейската цивилизация, като напомняме, че трудът струва повече от капитала, че хуманизмът струва повече от икономизма, защото, ако не го направим ние, никой друг няма да го направи.
Драги другари, една дума, за да завърша: нашата партия може да се възроди и заедно с нея да се възроди и левицата, при условие че сме горди от това, което сме, че сме сигурни в това, което искаме, да не свеждаме поглед, да не отпускаме ръце пред десницата. При условие, че си възвърнем една хубава дума, която също ни беше открадната, която е неразривно свързана със социалистическата ангажираност, със социалистическата история, хубавата дума скъсване. И за да развием и актуализираме лозунга на един именит социалист, който ни даваше надежда и ни носеше победи, лозунгът, който е за скъсване, но не с пазарната икономика, защото, когато тя е регулирана, тя е позитивна, това се разбира от само себе си. А за скъсване с финансовия капитализъм, с неговите злоупотреби, с неговите безизходици.
Тази статия е публикувана на 19 декември 2007 година.
Превод Методи Кръстев
