Изказване, публикувано в „Ле з’Еко” на 26 ноември 2007 г.
Почти навсякъде в Европа левицата страда от загуба на доверие. За да се отговори на това предизвикателство, схващането за социално-екологична пазарна икономика, струва ми се, е обещаващо. Ако лявото управление се вписва в рамката на пазарната икономика, това се дължи на факта, че то си дава сметка, че нейните възможности имат граници: концентрирана върху краткия срок и монетаризма, тя не може да бъде оставена на самотек, освен ако някой не иска да се трупат сътресения за икономиката, несправедливости за хората и опасности за планетата.
Много съвременни тенденции на световната икономика не са осъществими, нито трайни: методичното прехвърляне на продуктивни действия към страни в извънредно положение; задълбочаване на неравенствата между печелещите и губещите от глобализацията; бумът в енергийното потребление и в изхвърлянето на газове, предизвикващи парников ефект; умножаване на финансовите кризи, на валутните безпорядъци и на данъчните райове. Да бъде позволено на тези тенденции да се разпространяват, като подчиняват всичко включително цялото общество на господството на пазара, означава сигурна катастрофа.
За да реагират, германските социалдемократи на последния си конгрес развиха схващането за превантивната социална държава. Това е напредък. Той показва, че напредва императивното изискване за преориентиране на левицата. Френските социалисти също трябва да се размърдат.
Като интернационалисти ние трябва да стигнем до конкретно действие на световно равнище. В този смисъл бяха проучени многобройни твърде амбициозни предложения, които свързваха икономика, социална сфера и екология: да се създаде световна агенция по околната среда, която да сключва и да прилага нови договори; на Международната организация на труда да бъдат дадени пълномощия, чрез които тя да налага включително с търговски средства спазването на „основните принципи и права на труд”; Международният валутен фонд и Световната банка да сближат дейностите си или да се обединят в една организация, натоварена да определя правилата, по които да работи пазарът, да бди за прозрачността на държавните фондове, да следи да има „честна игра” на валутните курсове, да помага за развитие на страните, които глобализацията забравя или смазва.
В Европа трябва да имаме тежест, за да може Съюзът да се ориентира в много посоки: по-добре монетарна стратегия на растежа, отколкото скъпо евро, политика на конкуренция в услуга на европейските предприятия, социално и данъчно хармонизиране от върха, а не масов дъмпинг. В търговската сфера справедливият обмен трябва да бъде предпочитан пред свободния обмен. Протекциите на митницата или на регламента могат да се смятат за основателни само ако визират повишаване на социалното и екологичното ниво.
В същия дух лансирах идеята за европейско сътрудничество в сферата на изследванията и на нововъведенията, което може да стане първото ефективно „засилено сътрудничество”. Надявам се това да бъде един от приоритетите на френското председателство. Обединяването на усилията ни в тази област в бъдеще може да увеличи десеторно резултатите.
Тази формула за социално-екологичната пазарна икономика показва колко тясна зависимост трябва да има за в бъдеще между икономическата, социалната и екологичната сфера. Не може да има траен растеж, ако той не е социално-екологически. И обратното, като се имат предвид ударите, които предстои да понесем, няма да е възможно да има никакъв социален напредък и никакво трайно екологично подобряване, без подкрепян икономически растеж. Нима най-проспериращите европейски държави – по-конкретно в Северна Европа – не са най-екологично чистите и в които социалната справедливост е най-голяма?
За да съживим нашия растеж, трябва да развиваме стратегия на конкурентоспособността, основана на нововъведенията, изследванията, развитието на инфраструктурата и качеството на обучението. В това отношение държавата трябва пълноценно да играе своята роля с ясно изразени бюджетни приоритети. Но не само това: икономиката трябва отново да се върне към дългосрочна логика на инвестиции, а не да се придържа само към краткосрочна финансова логика. В това отношение може да й се помогне например, като се промени облагането с данъци на предприятията в зависимост от това дали печалбите се реинвестират или не, като се насърчи по-добро фирмено управление. Трябва също, като се вдъхновяваме от успехите на Еърбъс и на Ариана, да предприемем големи индустриални проекти в областите, на които икономиката се опира, като космическата, железопътната или енергийната. Подкрепата трябва да се засили най-вече по посока на предприятията новатори (улеснен достъп за обществените поръчки, освобождаване на изследователската дейност от данък). Волунтаризмът и пазарната икономика са несъвместими.
В социален план валидният лозунг не е лъжливият лозунг „Работи повече, за да печелиш повече”, а „Работи по-добре, за да живееш по-добре”. Обучение през целия живот, подобряване на условията на труд, равенство между мъжете и жените, обществено обслужване на заетостта, остава много да се свърши. В дух на социална справедливост трябва да се пристъпи към преразглеждане на пенсионното финансиране и на финансирането на социалната закрила. Колкото до обществените услуги, те ще спечелят, като бъдат модернизирани и подсилени по-специално в предградията и в селските райони, за да се обърне внимание на предизвикателствата на обществото на знанието (училища, изследователска дейност, висше образование, култура) и на стареенето (здравеопазване, зависимост).
И накрая опазването на околната среда трябва да стане основно изискване на нашата обществена политика. Да се опазва околната среда без средства, както изглежда правителството е склонно да прави, не е сериозно. Принципът „замърсителят плаща” трябва да бъде поставен в основата на нашата стратегия: данъчни насърчения за чистите енергии и технологии, налози върху замърсяващите дейности и продукти. И един приоритет: в най-скоро време трябва да бъде въведен данък въглерод.
„Социално-екологичната пазарна икономика” може да позволи на Франция и на Европа да стъпи отново на пътя на растежа, на справедливостта и на влиянието, защото тази икономика обединява цялата гама от политически действия – новаторство, производство, регулация, закрила.
Превод Методи Кръстев
