НЯКОИ РАЗМИСЛИ ВЪРХУ ШВЕДСКАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РАСТЕЖ

0
171


Швеция се възползва от благоприятна икономическа обстановка

Със среден годишен ръст от 3,1 процента за периода 1996 – 2006 г. (сиреч 0,8 пункта повече в сравнение с Франция), със средно увеличаване на индекса на потребителските цени с 1,5 процента (1,6 процента за Франция) и с текущ търговски баланс, който нарасна от 3,5 на 7,4 процента от БВП, докато във Франция от излишък от 1,3 процента се стигна до дефицит от 1,3 процента, шведското стопанство е сред най-проспериращите европейски икономики. Би било прекалено заслугата за динамизма на шведската икономика да се приписва само на присъствието във властта на социалдемократическата партия през периода 1994 – 2006 г. Ще бъде и неточно да се стоварва вината за неуспехите на френската икономика само на десните правителства, управлявали Франция през 8 от последните 13 години, или да се смята, че е заслуга на левите правителства постиганият висок темп на икономически растеж (3,5% през 1988 г., 3,3% през 1999 г. и 3,9% през 2000 г.)

Единомислие относно модела на социалната държава

Когато става дума за Швеция, едностранчив прочит на актуалната икономическа обстановка би бил много неуместен, като се има предвид, че един от решаващите фактори за шведското благополучие е единомислието на политическите партии за модела на управление на обществото, който даде възможност страната да има най-силния икономически растеж в света от 1870 до 1950 г. и да бъде винаги сред най-благоденстващите държави. Това е причината, поради която мерките, предприемани от социалдемократите през 65-те години, през които са били на власт в периода 1932 – 2006 г., не са били подлагани на съмнение от десните партии, на които властта е била отстъпвана през 1976 – 1982 г. и през 1991 – 1994 г. Нещо повече, чувствителните данъчни облекчения, обещани от десните партии по време на парламентарните избори през 2002 г. ги доведоха до изборно поражение, тъй като шведските избиратели осъзнаваха добре, че задължителните високи данъци (до равностойността на 51% от БВП през 2005 г.) са цената, която трябва да се плати, за да се съхранява трайно шведският модел на социалната държава.

Няма съмнение, че консенсус е властващата дума в политическия, икономическия и социалния живот на Швеция, издигнал се над схоластиката на закона след споразуменията от Салтсьобаден от 1938 г. между работодатели и работнически синдикати, особено що се отнася до начина на определяне на трудовото възнаграждение. В резултат на това главните разпоредби относно правото на труд се определят основно от колективни споразумения с изключение на законно определените 40 часа за труд, правилото за „последния постъпил, първи напуска” в случаите на колективни уволнения или условията за обезщетение при уволнение. Това обяснява защо държавата се въздържа да се намеси през 2007 г. по време свикваните през три години преговори за трудовите възнаграждения, макар че договорените увеличения (3% средно на година за периода 2007 – 2009 г.) носеха заплаха за финансовата стабилност поради липса на регулаторни механизми.

Консенсус, превръщащ се в либерално схващане за икономиката

Поради необходимостта от защита на здравеопазването или на върховните колективни интереси, особено в сферата на обществените услуги, които не носят приходи, съществен дял от икономиката включва и държавни предприятия. Наред с обстоятелството, че тези предприятия все повече намаляват и са орисани да изчезват по-бързо, след като през септември 2006 г. на власт дойде дясноцентристко мнозинство, частната инициатива и премахване на препятствията пред конкуренцията представляват главните опори на шведската икономическа политика. Част от тази политика е изграждането на икономическа култура в съзнанието на младите хора. Тя се състои например в масовото прилагане на програмата „Младо предприятие” в около 300 средни училища на територията на цялата страна, или на проекти от типа „Летен предприемач”, като заместител на работа през лятото, който позволява на младежи между 17 и 19 години да осъществяват свои собствени предприемачески проекти през шестте седмици лятна ваканция благодарение на начално финансиране в размер на 225 евро.

Социалната защита като фактор за икономически напредък

Макар да не е лишен от недостатъци (които сегашното дясноцентристко мнозинство се опитва да елиминира, за да го запази по-добре), може да се смята, че моделът за социална защита благоприятства два фактора на растежа и на развитието, каквито са предприемачеството и потреблението. Желанието на шведа да се занимава с предприемачество ще бъде толкова по-голямо, колкото по-сигурен той ще се чувства, че няма да му липсва нищо, от което може да има нужда, в случай на провал на неговото начинание. Не е случайно, че Швеция беше първата страна в света, която създаде през 1848 г. (преди Франция дори, която я последва едва през 1925 г.) юридическия режим на дружество с ограничена отговорност. И накрая тенденцията домакинствата да потребяват повече придобива още по-голямо значение, като се има предвид, че обучението на децата в голяма степен е финансирано от стипендии, и ако се налага, от заеми, които се изплащат в зависимост от финансовите възможности на ползвателя.

Голямата склонност на шведите да потребяват може обаче да предизвика вредни последици, тъй като прекомерното отпускане на кредити и въвеждането на неуместни данъчни облекчения (като приспадането – изцяло в началото – на лихвите по заемите за придобиване на основно жилище) може да доведе до прекалено задлъжняване на домакинствата, което сега възлиза на 140% от наличния приход.

Наличието на сложни регулаторни механизми

Държавата се въздържа да се намесва в преговорите за трудовото възнаграждение не само от уважение към консенсуса, но и защото има механизми, коригиращи недостатъците, които могат да възникнат. Такъв е случаят с определяне от Централната банка на индекса на лихвената отстъпка при краткосрочни кредити, когато индексът на инфлацията излезе от диапазона между 1 и 3%. По такъв начин се ограничава рискът да не бъдат подядени от инфлацията придобивките, постигнати по време на преговорите.

Друг механизъм, който доказа своите качества, е този, който управлява обществените финанси. Така, за да се удовлетвори дадена цел на бюджетен излишък, равен на 2% от БВП през цял икономически цикъл, всяка година се определя таван за разходи в зависимост от констатирани промени, преди да настъпи конюнктурата на текущия цикъл с цел да се избегне задлъжняване при промени на конюнктурата. По същия начин териториалните единици, получатели на най-големия дял от постъпления от данъка върху дохода и облагодетелствани от механизъм на преразпределение, който коригира неравноправията, са задължени да представят балансирани бюджети. След като изтече период на държавна закрила, даден за корекция, споменатите колективи ги грозят сурови санкции.

Тези мерки имат за цел да намалят държавния дълг, консолидиран от 73,5% от БВП през 1996 г. на 47 процента през 2006 г., докато през същия период във Франция той нарасна от 57,1 на 64,2%.

Най-добро управление на обществените услуги, за да се гарантира тяхната ефективност

Децентрализация и делегиране на пълномощия са господстващите понятия в управлението на обществения сектор в Швеция. На първо място размерът на териториалните единици е определен по начин, който да направи управлението на обществените услуги възможно най-резултатно. За това Швеция има само 290 общини (18 пъти по-малко от Франция от гледна точка на съотношение на населението) и 21 окръга, които съответстват на нашите (френските – бел. прев.) департаменти. Освен това кооперирането между териториалните единици е силно насърчавано и в региона на Гьотеборг бяха извършени многообещаващи експерименти, които позволиха да възникнат центрове на конкуренция, какъвто е автомобилната индустрия.

За да бъдат спазвани принципите за достъпност и ефективност, общините носят отговорността за първоначалното и средно образование и за грижите за достъпност, докато болничните и университетските услуги се осигуряват от окръзите. Освен това отговорността за управление на услугите с национално значение, поета от държавата, се осъществява чрез относително автономни организации в рамките на цели, формулирани във възложителни писма, адресирани до ръководители, които са независими от политическата власт.

Отговорностите, с които са натоварени териториалните единици в Швеция, се компенсират пропорционално с приходи: като поемат 45 процента от разходите на публичната администрация (21 процента във Франция), шведските териториални единици получават 44 процента от съвкупния обществен приход (21 процента във Франция).

Оптимално управление на принудите на световната икономика

С вътрешен пазар от 9 милиона потребители и индустриална мрежа, съставена главно от големи международни компании като „Ериксон”, „Волво”, „Сааб”, „Скания”, „ИКЕА”, Н&М, „Сандвик”, „Алфа Лавал” или „Астра Зенека”, Швеция е силно зависима от международния обмен. Вносът и износът на стоки и услуги възлизат съответно на 44,6 и 60,1 процента от брутния вътрешен продукт срещу 32,5 и 31% във Франция. Така Швеция се нарежда сред страните най-големи привърженички на либерализацията на търговията в рамките на Световната търговска организация (СТО), с което се стреми нейните индустриални продукти да получават по-широк достъп, дори това да е във вреда на общата селскостопанска политика, в която тя участва относително слабо.

Смята се, че либерализирането на международната търговия е от полза и за по-бедните държави, за развитието на които Швеция през 2006 г. е заделила, главно в рамките на международната помощ, равностойността на 1 процент от своя брутен национален приход (БНП), което прави два пъти повече от Франция. (Брутният национален приход e нов термин, много близък до термина Брутен вътрешен продукт. Брутният национален приход се получава, като от брутния вътрешен продукт се отчисли амортизацията на активите – енциклопедия Уикипедия – бел. прев.)

Противопоставяйки се решително на протекционизма, Швеция отхвърля и сочената като конкурентна политика на девалвация, която до банковата криза през 1990 – 1994 г. даваше своя принос да се прилага протекционистки вариант.

Като се отнася с толкова голямо внимание, колкото Франция към изискването играчите на международните пазари да спазват нормите за опазване на околната среда, на човешките права и на интелектуалната собственост, чрез помощта за развитие Швеция подкрепя подхода да се предприемат ограничителни санкции, каквато може да бъде затварянето на пазари на развити страни. В крайна сметка Швеция установява, че неприемливостта на рисковете, които са свързани с международното движение на капитали и на преки инвестиции, винаги подтиква предпочитанията към политически стабилни и свободни страни, като се прави всичко възможно да се предотвратяват корупционни явления. В това отношение Швеция е сред страните, които най-активно поддържат принципа за обществената отговорност на предприятията в нейните екологични и социални измерения.

Изкуството принудите да се преобразуват в относителни предимства

Поощряването на световно и след това на национално равнище на принципи като защитата на околната среда или зачитането на правото на труд не е напълно безпристрастно. То цели, от една страна, да даде на своите предприятия време в аванс по отношение на смятаните като неизбежни принуди и от друга страна, да предложи на износа технически решения, които да бъдат приложени по-бързо в сравнение с по-зле информираните им конкуренти. Това с особена сила се отнася до техниките, свързани с околната среда, с икономията на енергия.

Друг пример за принуда, превърната в относително преимущество, е равнището на трудовото възнаграждение, исторически високо в Швеция, което допринесе инвестициите в програмата Изследване и развитие да станат силно рентабилни. Доказателство са предприятията, които участват в три четвърти от разходите за Изследване и развитие на страната. Разходи, които се равняват на 3,98% от БВП през 2003 г. (срещу 2,18% във Франция). Резултатът от това е, че т. нар. тройни сертификати (издадените в Европа, САЩ и в Япония), депозирани от Швеция – 896 000 през 2002 г. – са два и половина пъти повече от депозираните от Франция.

Икономика на знанието

Със своите инвестиции в знание, които през 2002 г. се равняваха на 6,8% от БВП (срещу 3,7 във Франция), Швеция е една от страните в света, които най-активно участват в икономиката на знанието. Това се дължи не само на нейните авторитетни университети и академии, а и на институции като Съветите за научни изследвания, създадени през 1940 г. по американски модел, агенциите за нововъведения или за териториално развитие, обществените или частни фондации (последните се ползват с облекчен данъчен режим, по силата на който те се освобождават от данък, ако 80% от дейността им е посветена на научни изследвания) или на поощрителни начинания като система от интелектуална собственост, полезна за изследователя, независимо дали е служител в обществен изследователски институт, или благоприятен данъчен режим за имигранти, които са подложени на облагане с предварително определен данък от 25 процента.

Способността да се задействат комбинирани усилия: примерът на центровете за конкуренция

В най-широкия смисъл на представата за съвкупността от центрове за взимане на решения (предприятия, образователни и научноизследователски институти и териториални единици) Швеция разполага с не по-малко от 69 центъра за конкуренция. За разлика от френските центрове за конкуренция, които са по-зле конструирани и още по-малко са резултат на частната инициатива, шведските центрове за конкуренция обхващат не по-малко от 92 000 предприятия, в които работят 37 процента от работната сила от 38 професионални сектора. Някои като “Medicon Valley” (Медикон Вели), популярни в Швеция и Дания, “Mobile Valley’’ (Мобил Вели) и „Telematics Valley” (Телематикс Вели) Мобил са успели да завоюват международен престиж.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук